Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Болката обезсмисля живота ми


Recommended Posts

Здравейте , 

 

често си задавам въпросът "Какъв е смисъла на човешкия живот ? " но до отговор така и не стигнах .

Когато обаче животът ни разтърси с някое стресиращо събитие , като смърт в семейството , тежки заболявания , тогава на преден план отново се показва този въпрос , но оголен до чудовищна грозота . 

Виждам как от раждането до смъртта болката следва човек както го следва сянката му , а радостните моменти са сякаш светлини от изминали отдавна нощи .

Нима болката и безсилието са смисълът на съществуването ? Или храненето и продължаването на рода ? Или смисъл не трябва да се търси , защото такъв просто няма ? Дали не е един кръговрат на елементите , една непрекъсната хранителна верига , съществуваща в природата , а ние хората искаме да бъдем най-значимото и творение ?

Дали , Дали , Дали ?

Факт е обаче , че виждайки болката в хората , понякога преживяната лична болка , ме доведоха до пълна апатия . Не намирам смисъл да се стремя към каквото и да е . Дори всички благородни каузи , които се провеждат по коледа , ми се обезсмислиха . Мисля си щом като крайната точка на живота е смъртта ,не са  необходими никакви усилия .

Мисля си защо е това драскане със зъби и нокти на хората , които искат да запазят дни от мизерния си живот , поддавайки се на разни блянове и празни надежди , когато краят им отново ще завърши като пиршество за белите червеи.

Не мога да понасям присъствието на болни хора около себе си . Това е ужасно преживяване за мен, защото реагирам в присъствието на такива хора с болестни реакции . Преди време имах колежка болна от множествена склероза и в нейно присъствие ми се виеше свят и ми изтръпваха краката . Колкото и да ми беше мъчно за нея , не можех да ходя на свиждане в болницата , защото се чувствах като пред колапс . Малко след това тя почина . Ще кажете , че съм знаела за някои симптоми на тази болест и съм си ги внушила . Е , де да беше истина.

След време с друга жена , с която работех се усещах много зле . Направо се задушавах и плачех , без да знам защо . Мълчах и стисках зъби . След като един ден тя се почувствала зле и отишла на лекар и открили огромен тумор на белия дроб ! Оказа се , че не е от агресивните тумори и се повлиял от лечението , но същата жена изпадна в депресия , от която не можа да се освободи дълго време и плачеше непрекъснато .

Сега баща ми е със сърдечна недостатъчност и си е в къщи . Когато влеза при него , не мога да ви опиша колко зле се чувствам . Трябва да му помагам , но всъщност ми прилошава в негово присъствие .  

Не е нормално да бягам от него и да не искам да го видя , но нека Бог ме съди !

Но вече нямам интерес към живота . Живея го ден за ден , сякаш да отбия номера , че съм живяла . 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 28
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Здравей, мила Sarita!

Не се чувствай виновна за усещанията си в присъствие на болни хора. Това, което ти се случва, е съвсем реално. Ти имаш лека форма на свръхсензитивност в определена посока - диагностика на болести. Познато ми е, защото ако не се защитавам, и при мен се получава. Има практики да се предпазиш, които се учат.

Опитай се да помагаш на баща си не с дълго присъствие в стаята, а по друг начин - набавяй му медикаменти и необходимата за диетата му храна, прави му малки красиви подаръци и изненади - предмети, книги, любима музика. Има много начини да изненадаме болния човек и да му дадем от нашата светлинка.

Болестта фиксира вниманието ни върху човека, който има нужда от нашата любов.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Странно. Обикновено хората със силна чувствителност възприемат и големите радости на другите. Така животът им е много разнообразен и богат. Но да се обезсмисли заради тази чувствителност?!

Учителят говори много за смисъла на живота. Той има отговор.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , 

 

често си задавам въпросът "Какъв е смисъла на човешкия живот ? " но до отговор така и не стигнах .

 

Здравей, това е най- често задаваният въпрос на тази планета, който няма точен отговор. 

Всеки човек има периоди, в които сякаш изгубва онази съкровена нишка, която го свързва със Земята и започва да търси начини да я открие наново.

Смисълът на всеки живот е различен, човекът притежаващ този живот сам си го сътворява. Някой го откриват в трупането на богатство и власт, други в пълното раздаване за благотворителност, трети се отдават на семейството, четвърти градят кариера, пети просто ефирно преминават през живота си без особено да се замислят, много хора променят смисъла, пренасочват го, преработват го, преминават от една траектория в друга.

Най- ценното нещо, с което идваме на тази земя е нашият живот. Това е подарък, който ние решаваме как да използваме.

Универсалната рецепта е - направи с живота си най- доброто на което си способна, днес.

Концентрацията върху днешния ден и качественото му преживяване и един вид заземяване.

Прави ми впечатление, че си възприела смъртта като край, Вероятно от там идва и този силен дискомфорт в присъствието на болни хора. Често, променяйки, отношението си към смъртта, човек започва да приема живота си по различен начин. Тук има хубави теми в другите форуми, които могат да ти открият различни гледни точки, ако имаш възможност прегледай ги.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за мнението Къстметче .

Казваш , че това е лека форма на сензитивност , за което не споря . Но в такъв случай каква ли ще е по-задълбочената форма на сензитивност ? Защото съм чувала , че в Хималаите има определени места , където живеят отшелници , които не искат да бъдат посещавани от хора . Когато това се случвало , отшелниците хвърляли камъни по хората , за да ги държат на дистанция и така ги прогонвали .

Не ми е ясно защо хората , които са болни не говорят никога за личната си отговорност ?

Защо си мислят , че им е позволено да изживеят , живота си така както си искат , а след това с близките си  да споделят болките си ? Защо не поемат сами последиците на безрасъдното си поведение , злоупотреби с алкохол , храна , агресия ? Защо се стремят да вменяват чувство за вина в близките си и манипулират чрез болестите си ?

Къде остава тогава личната им отговорност ? 

Различното , което става при мен ,е че до скоро обичах да съм сред хората , а сега въпреки идващите празници , не искам да виждам и да бъда в присъствието на никакви хора , а това е неизбежно , е ако не пусна в употреба камъните :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Didi_ts ,

благодаря за отделеното време . Явно това ми е съдбата да си задавам непрекъснато въпроси , все от тези , на които няма точен отговор , докато апатията премахне дори въпросите . 

Но смъртта наистина е край на живота . Живота още с проявяването си както и да се развива завършва със смърт . 

Дори и да има друго съществуване , то е различно от живота . Тук на Земята няма начин да сме сигурни , че има такова .

Дискомфорта ми в присъствието на болни хора е постоянен. Дори тези хора да са ми непознати , дори и външно да не им личи , усещанията ми в присъствието на такива хора са доста различни , но винаги трудни за изтърпяване . Това ме принуждава да употребявам алкохол , колкото и да не го искам . Да ми изтръпне всичко и да скъсам с реалността . Не съм обичала алкохола досега . 

Не съм изгубила нишката си със Земята , защото всичко което ме е изпълвало с радост и възхищение това са природните творения , не човешките !

Загубих нишката си с хората и не знам какви ще са последиците от това , е във времето ще разбера .

Ако можех да живея като Хира Манек на слънчева светлина и вода , нямаше да пиша тук и да задавам разни тъпи въпроси . Но опитах метода и въпреки това потрбността ми от храна не изчезна . А и като погледнеш времето в страната през есенно-зимните месеци има толкова малко слънчеви дни . Гладът е сред най-големите злини за хората , защото с него тези , които са заграбили повече земни ресурси могат да държат в подчинение други хора .

 

Мога да съм полудяла но все още съм от тихите луди . Не знам , може би това си е нормалното , а не обратното .

Линк към коментар
Share on other sites

Сарита, права си за отшелниците.

:) Koгато човек стане по-силен ( не на мускули) и завършен, сензитивността вече не включва болка... или поне пренебрежимо малка и кратка.

 

Ще ти споделя мое преживяване наскоро:

Подариха ми билети за класически концерт( толкова привлекателно "лакомство" за мен) в зала 1 на НДК - сещаш се колко хора се събират там. Затова имах опасенията, които и ти имаш. Събрах смелост да отида. Очаквах всеки момент болката да ме връхлети и по най-бързия начин да се втурна към къщи, за да се лекувам. Обаче ... :)  получих най-красивата изненада в живота си. В момента, в който застанах на опашката пред залата ( с обичайната ни организация се бяха събрали над 50 човека), сърцето ми сякаш запя, намирах се в най-прекрасната сладкарница на света и отвсякъде около мен струеше въздушна амброзия...ох, не може да се опише! На външен вид - обикновени хора от бедната интелигенция. (Какво толкова, че са любители на Моцарт. ;) ) Усмивката ми се разтегна от ухо до ухо и поисках този миг да продължи вечно. Изслушах целия концерт спокойно потопена в музиката, а красивото усещане остана още дълго. Връща се и сега, щом си спомня.

По-късно ми просветна, че проблемът не е в моята сетивност, а в окръжаващата среда! МОЖЕ да се намери среда, в която да се чувстваш в пъти по-вълшебно, отколкото когато и да било до този момент от живота ти! Сетивността са разширява и в двете посоки - това е Божи дар, ако имаш подходяща среда... или силата да я създаваш ( което е изключително трудно и става бавно, но ... става!)

 

Какъвто и да е човек, пред него винаги има трудности за преодоляване. И сладка победа, ако намери смелост.

 

Колкото до болните - и  ние сме били, може и пак да бъдем болни. Болестта идва, за да премахне някои заблуди, но това е бавният път. Да не критикуваме, защото и ние не сме съвършени.

 

"Защо си мислят , че им е позволено да изживеят , живота си така както си искат , а след това с близките си  да споделят болките си ?"

Да, всеки има правото да изживее живота си, както иска. В това впрочем е и неговият смисъл - в натрупания опит.

Това важи и за теб. Много благородно е да бъдеш кошче за душевни отпадъци, ако и доколкото имаш сила за това. Не прехвърляй границите на собствените си възможности, не се жертвай! Никой не иска това от теб. Помагай така, че да съхраниш себе си. И търси усъвършенстване, за да можеш И да помагаш, И да запазиш усмивката си, детето в себе си. Знам, че е трудно.

 

 

Мога да споделя още много, но писането е бавно. Може да разменим телефони или скайп на лични.

Конкретна инфо - тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2001  и в препоръчаните в темата книги.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Странно. Обикновено хората със силна чувствителност възприемат и големите радости на другите. Така животът им е много разнообразен и богат. Но да се обезсмисли заради тази чувствителност?!

Учителят говори много за смисъла на живота. Той има отговор.

 

Странното е , че все по-малко от хората , с които съм заобиколена се радват . Нямат радост , няма усмивки . Също не останах изненадана , когато един свещенник съвсем скоро се обърна към хората с призив : 

-Хора усмихнете се , радвайте се , идават светли празници ! 

защото където и да ходил свещеника (из нашата страна ), все срещал угрижени , натъжени хора , което също го впечатлило .

За какво ми е тази чувствителност ? Ако някой е болен , какво общо имам с тези заболявания , та да усещам и аз болки и дискомфорт ? 

Нека ме хулят , че съм егоист . Егоисти са всички , които не искат сами да понесат страданията си , а се опитват да ги прехвърлят върху хората около себе си !!!

Линк към коментар
Share on other sites

Много е тежко. Това обаче не е загубване на смисъла.

Първото , което ти се случва - започваш да питаш!

Хората не ти прехвърлят съзнателно болката си. Тя просто се стеле около тях като мъгла. Това е първият факт, който те навежда на мисълта : каква субстанция движи болката и емоцията извън физическите тела?

 

Сарита, при мен е познанието, което ще замести алкохола. Грехота е да имаш дарба и да я мачкаш с алкохол.

Линк към коментар
Share on other sites

Сарита, здравей!

Това, което изпитваш е съвсем нормално и естествено. Постепенно все повече хора ще могат така отчетливо да усещат другите хора. И какво по-добро доказателство за това, че ние сме свързани, че сме едно цяло, че не можем да бъдем щастливи, ако другите хора около нас са нещастни и ред подобни, за които много си мислят, че са някакви празни приказки, религиозни/духовни/мистични врели-некипели. И в момента всички хора влияят на всички други, просто все още малко успяват да го усетят така осезаемо, като теб. Просто не успяваме да го регистрираме с обикновеното си дневно съзнание, точно както не успяваме да регистрираме и електромагнитните полета например.

А другите хора не са някак виновни за това, че са болни и т.н. Едва ли им е приятно да са болни, депресирани, нещастни ... Това че излъчват своето състояние "в ефир" е нормално и го правят несъзнателно.

Минах през такъв период преди около 5-6 години, когато все още не можех да си настройвам "антената" избирателно, наистина е тежко. Ще ти разкажа само една случка от тогава - било е около това време или наалото на януари, защото се бях запътила да си подновя договора за касовите апарати. Моят касов техник тогава да е бил към 50 годишен, но делеше един офис с още един негов колега, малко по-възрастен от него. Влязох в сградата и като се качвах по стълбите ми се строи, че се разминах със същия този колега, но тъй като с него почти не се познаваме, продължих нагоре и по коридора, чукам, влизам, поздрвявам и ... се вцепених. На едно табло до врата виждам некролога на по-възрастния мъж. Казвам - Ама аз току що се разминах с него ... Моят техник взе да обяснява - преди няколко дена, съвсем внезапно станало, нали знаеш онези болести - бам, и си дотам, инсулт ли беше ... Докато той ми говори, а аз съм са загледала в некролога, изведнъж ме проряза страхотна болка в сърдечната област, просто не можех дъх да си поема, чак приседнах на едно кресло ... Моят техник продължи - А, не инсулт, бе, инсулт беше в мозъка, пък той сърцето, значи инфаркт е било ... нямаше нужда да ми казва, аз усетих толкова ясно, че няма накъде повече. Но какво да направя - има ли смисъл да обвинявам този мъж, че е починал от инфаркт и така ми е причинил ужасен дискомфорт и на мен, защото усещам всичко това. Успях да "изключа" и да се съвзема след няколко минути.

За мен тази сензитивност е полезна.

Представяте ли си, ако всички усещахме по този непосредствен начин всички нещастия на всички живи същества! Ами ние всички щяхме да бъдем лично, егоистично заинтересовани :) да направим истински рай на Земята. Кой ще извърши убийство или побой, след като усеща и изживява всичко така ярко и силно, както и жертвата?! Дали ще искаме да обидим или унижим някого?! Дали някой ще посегне да ритне куче, ако в същия този момент усеща болката като от ритник по него самия, дали щяхме да късаме цветя или да стъпкваме растения?!

Та, нормално е всичко това. Иначе просто няма как да дойде Божието царство на Земята. И каква синхроничност пак забелязвам, че обсъждаме всичко това тъкмо около светлия празник!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Диана !

 

Както казваш , хубаво е всички да сме чувствителни . Така няма да си причиняваме толкова болка и няма да съсипваме средата , в която живеем .

Но явно времено на масовата чувствителност още не е настъпило . Това се вижда по насилието , което присъства в толкова много форми сред човешките общества . Дори завоалирано в "добри намерения" .

Определено сензитивност от време на време е полезна . Особено , когато предстоят силни бури , земетресения и пр.

Вече , от доста време , спрях всякакви пости , защото тогава тя се усилва .

Мисля си , когато се храня с каквато и да е храна + неголямо количество алкохол , тя да бъде приспана .

Защото ако това е началото , какво остава за следващите етапи ?

И вече знам , че тя не е за всеки , особено за емоционалните типове .

 

Не мога да се съглася , че хората не са виновни за болестите си . Почти всички болести се причиняват от разрушителни мисли и действия ! 

Всеки трябва да се опита да бъде по-отговорен в мислите  към себе си и към хората наоколо .

Всеки трябва да стане по-отговорен в действията към себе си и към околните . Не може до безкрай да се оправдаваме за всичко , което се случва със случайността  .

Например , когато се случва катастрофа , всички се питат за причините . Дали е виновен водачът , дали е била изправна машината и т.н. А трябва предварително да се вземат в предвид тези причини , които могат да доведат до катастрофата . След като такова нещо се случи , независимо от причините , разрушението определя следващата реалност .

Така е с всичко , което вгорчава живота ни , защото чакаме последтвията , когато вече не може да променим нищо .

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки трябва да се опита да бъде по-отговорен в мислите  към себе си и към хората наоколо .

Всеки трябва да стане по-отговорен в действията към себе си и към околните . Не може до безкрай да се оправдаваме за всичко , което се случва със случайността  .

Едно от основните правила за щастливо съществуване е да се сбогуваме с думата "трябва" и всичко което слагаме в нейния смисъл.

Нещата не "трябва" да се случват, те могат да се случат, а ако ние не искаме това, можем да ги променим, като зад "мога" стои "искам".

 

Не може да се случват само хубави неща.

Имаме нужда от неприятните събития, за да поставим себе си в предизвикателство, да се проверим, колко добре се справяме с тях.

Много често, когато човек е изправен пред подобно предизвикателство - неприятна ситуация - реагира с отдръпване от нея.

Когато не е в състояние да се отдръпне, търси виновни или прехвърля отговорността. Търси съмишленици или по -силни на които да се опре. За да излезе от тази ситуация по - силен, не му е нужно нищо от горе изброеното. Нужно му е да порови в себе си, за да открие скритите резерви на своята сила, с която да продължи напред.

 

Ако спортистите не полагаха огромни усилия да подобрят рекордите в своя спорт, никой, никога нямаше да знае, до къде стигат възможностите на човешкото тяло. 

Същото е и с житейските ситуации, ако хората не се изправят пред трудни ситуации, никога няма да се развие потенциала на човешката емоционалност, решимост, вяра, смелост, упоритост, знания и т.н.

Разбира се, както в спорта малцина са тези, които взимат медалите и са възнаградени за усилията си, така и в живота малцина заживяват щастливо и в мир със себе си. Мнозинството живее в постоянна "тренировка", но това не означава, че не стават по- добри с всеки изминал ден.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Диана !

 

Както казваш , хубаво е всички да сме чувствителни . Така няма да си причиняваме толкова болка и няма да съсипваме средата , в която живеем .

Но явно времено на масовата чувствителност още не е настъпило . Това се вижда по насилието , което присъства в толкова много форми сред човешките общества . Дори завоалирано в "добри намерения" .

Определено сензитивност от време на време е полезна . Особено , когато предстоят силни бури , земетресения и пр.

Вече , от доста време , спрях всякакви пости , защото тогава тя се усилва .

Мисля си , когато се храня с каквато и да е храна + неголямо количество алкохол , тя да бъде приспана .

Защото ако това е началото , какво остава за следващите етапи ?

И вече знам , че тя не е за всеки , особено за емоционалните типове .

 

Не мога да се съглася , че хората не са виновни за болестите си . Почти всички болести се причиняват от разрушителни мисли и действия ! 

Всеки трябва да се опита да бъде по-отговорен в мислите  към себе си и към хората наоколо .

Всеки трябва да стане по-отговорен в действията към себе си и към околните . Не може до безкрай да се оправдаваме за всичко , което се случва със случайността  .

Например , когато се случва катастрофа , всички се питат за причините . Дали е виновен водачът , дали е била изправна машината и т.н. А трябва предварително да се вземат в предвид тези причини , които могат да доведат до катастрофата . След като такова нещо се случи , независимо от причините , разрушението определя следващата реалност .

Така е с всичко , което вгорчава живота ни , защото чакаме последтвията , когато вече не може да променим нищо .

Да, така е, все още не е масова тази емпатичност. Няма как, нали ти е ясно, че не може да стане изведнъж за всички хора, ще се случи постепенно, но това е пътя. Бързам да те успокоя, в следващите етапи човек придобива и нови умения, но и се научава да се включва и изключва избирателно, по своя воля и вече много по-рядко, бих казала по изключение не по своя воля. Изключенията са когато се налага да му "звъннат камбанката" за нещо важно. Та храни се и живей съзнателно, здравословно и се радвай, че си една от първите хора с нови възможности.

За това, че хората сами създават в себе си болестите, разбира се, съм съгласна.

Аз само казах, че хората около мен не са ми виновни на мен, че аз усещам тяхната болка и страдание, ако ли и да е причинена от тяхната собствена неразумност.

И да, права си, много хора са тъжни, и/или огорчени, и/или болни, и/или озлобени, и/или завистливи, и/или отмъстителни ... От всички нас зависи да помогнем това да не е така! Когато срещам такива хора ... понякога се усмихвам на непознати, понякога дори ги заговарям. Един случай преди няколко седмици - разхождам моето куче и виждам на около 20-30 метра от мен едно момче също с куче, което иначе е само, но говореше силно и гневно (явно по мобилния): "Ти каква си, ма, какво си мислиш, ти си боклук, изтривалка, в която не искам дори да си цапам обувките ..." и в този дух. От време на време се скарваше и на кучето, но поне с малко по-мек глас. Иначе младо, симпатично момче ... много ми натежа главата, зачудих се как да го откъсна поне за малко от гневната тирада. Знам, че моето куче е много дружелюбно и побързах да го настигнем. Моята Сара веднага тръгна да поздравява съплеменничката си, а аз заговорих на младежа: "О, много хубаво куче, как се казваше тази порода, Чау-чау ли? Мммм, толкова е пухкава!" Погалих я, тя се оказа една много мила и общителна душица. Аз продължих - "Каква красавица само! И как се харесаха с моята Сара! Ето, искат да си поиграят дори!" Момчето поомекна. Прекрати разговора по телефона. После погали кучето си. На светофара се разделихме. Не знам доколко удачно беше моето поведение, може би беше малко нахално от моя страна, но това ми дойде на ум. Не знам кой е "виновен" - момчето или момичето, не знам кой какво е направил или не е направил, не ме и интересува. Само знам, че ако някой нарича някой друг "боклук" и "изтривалка", с това не помага с нищо и на никого. Само отравя себе си, другия човек и ... цялата атмосфера наоколо. Както и ти самата вече добре усещаш.

 

И наистина, всеки трябва да поеме своята отговорност за себе си и за другите около него. Но много хора не съзнават какво правят. Нещо повече, убедени са, че това, което правят е справедливо; убедени са, че са прави, когато постъпват зле със себе си или с другите; убедени са, че по този начин помагат някак да се възстанови реда... Ужасно е. Толкова много хора предпочитат да са прави, отколкото щастливи. Сега някой може д апомисли, 

Линк към коментар
Share on other sites

За да могат спортистите да вземат медал , освен постоянните тренировки , упоритост и всички останали качества , най-важното , те трябва да имат генетично дадености за силно тяло и определен вид реакции , които да развиват . 

Това щом го нямат им остават едни амбиции за медали .

 

Моля , кажете ми някакви медикаменти със седативно действие . Мисля ще помогнат .

Пия валериана на таблетки , но не ми действат изобщо .

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Сарита. Това, което ще напиша е по-скоро споделяне, а не психологическа помощ, тъй като не съм специалист в тази област. Но до някъде и аз имам твоя проблем. И често като теб се питам за смисъла на живота. „Разболявам” се не само при вида на болни хора, но дори при четене за някоя болест.

 

При мен нещата отиват още по-далече. Достатъчно е да видя някой ужас по телевизията – природно бедствие или съобщения за убийства и ги преживявам лично.

 

Преди година и нещо под въздействието на един филм за избиване на палестинци с фосфорни бомби, не издържах и отворих тема за геноцидът, но в подфорум „Разговорки”. Явно е трябвало да отворя тема за това мое състояние, като теб – в психотерапия онлайн. В онази тема не бях разбрана и бях определена като човек без вяра в Бога, в Божия план, егоист и какво ли не още. Предполагам, че и аз не бях много ясна в това което написах тогава. Повече изразявах външното си възмущение от нещата, които стават по света и си го получих...

 

Виждам, че в тази тема ти се радваш на добро внимание и хората се стремят да ти помогнат. Само можеш да бъдеш щастлива от този факт.  Има два начина на помощ. Единият е с любов и ти го получаваш тук. Другият е с „шамари”. Такава „помощ” аз получих преди година и от тогава почти съм спряла да пиша в Портала.

 

Но тези „шамари” все пак ми помогнаха да разбера от къде идва тази свръхчувствителност в моя случай. Осъзнах, че дълбоко в мен има един страх – „да не ми се случи същото”. Този страх е зарит много дълбоко под съчувствието и състраданието. Не че тях ги няма. Дълго време ми беше необходимо да разбера този скрит страх.  Най-трудно ми беше със страха от бомбите и защо така го преживявам като лична болка, докато не си спомних детството. Майка ми и баба ми често обичаха да говорят за бомбардировките над София, описваха разни ужаси, които са видели, без да се съобразяват, че аз ги слушам и разбирам. По нощите сънувах кошмари, но после всичко отмина и съм забравила. Явно обаче нещо се е запазило в подсъзнанието ми и този безсмислен страх се е появил отново.

 

Казвам, че имам твоя проблем „до някъде”. Защото при всеки човек е различно. Има случаи на съпреживяване на чуждата болка с истинско съчувствие, без скрит страх.  В такъв случай помагаме на болния, страдащия без да мислим за себе си. Пример за такава помощ е тази на майка Тереза. Повечето хора, които познавам обаче се страхуват, изпитват дискомфорт и бягат далече от болния, ако са със силна сензитивност. Има естествено и такива на които чуждата болка им доставя удоволствие, но те са за друга тема...

 

Човек може да е роден с тази чувствителност. Малките деца я имат според мен по-развита. Подобна чувствителност се получава при четене на езотерична литература и прилагане на езотерични практики. Ако не се внимава добре, някои окултни опитности могат да докарат не само плюсове, но и минуси. Затова се дават методи за трансформиране на подобни състояния. Мисля, че хората писали преди мен са ти помогнали в това отношение. Подобни методи можеш да намериш и в словото на Учителя Петър Дънов - тук. А и на други автори.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Ани , 

да , тук срещнах разбиране и подкрепа и въпреки отношението към подобни състояния в реала да са изпълнени с негативизъм от всякакъв тип , тук не ме бомбандираха с всички гадни нарицателни , които съм слушала .

Но не забравяй , че всяко мнение в този подраздел се помества след одобрението от адекватни хора  .

Защото какъв е смисъла един неуравновесен човек и объркан човек да обижда друг неуравновесен човек ?

Няма да има нищо градивно в това , единствено болката , обидата и омразата ще се увеличават . Нали целта е да се намалят ? Показването на грозотата , не я прави по-красива . 

Затова Благодаря на всички взели отношение към темата . 

Така поне почувствах , че не съм прекъснала връзката си с всички хора . След като получих толкова отговори означава , че ми е останала една нишка , която все още е цяла .

Но има една особеност , че от съвет до  промяна има едно огромно пространство ,което трябва да се премине .За промяната не е достатъчно да се виждат пътните знаци , но и да се върви . Никой на никого не е виновен кой докъде е стигнал и никой не може да ти даде енергията необходима за това . 

Който има сили върви , който няма стои на едно място .

Линк към коментар
Share on other sites

За да могат спортистите да вземат медал , освен постоянните тренировки , упоритост и всички останали качества , най-важното , те трябва да имат генетично дадености за силно тяло и определен вид реакции , които да развиват .

Това щом го нямат им остават едни амбиции за медали .

пътят към "медала" е само целта, която поддържа живеца за развитие, по важното е написано тук:

 

 

Разбира се, както в спорта малцина са тези, които взимат медалите и са възнаградени за усилията си, така и в живота малцина заживяват щастливо и в мир със себе си. Мнозинството живее в постоянна "тренировка", но това не означава, че не стават по- добри с всеки изминал ден.

Но има една особеност , че от съвет до промяна има едно огромно пространство ,което трябва да се премине .За промяната не е достатъчно да се виждат пътните знаци , но и да се върви . Никой на никого не е виновен кой докъде е стигнал и никой не може да ти даде енергията необходима за това .

Който има сили върви , който няма стои на едно място .

Всеки има сили, ти също, ще ти разкажа за начин, който приех като трансформация на сензитивността в нещо материално, но градивно.

Някой може и да възрази, но това за мен е ефективен начин, който донесе много стремеж за развитие. Или просто една от възможните посоки.

Имах много силна бариера в приемането на хора с недъг, умствени нарушения, приковани в инвалидни колички по различни причини. Разминавайки се по улицата с тях ми ставаше неприятно, задушаващо, все едно някой ме е хванал в менгеме и ме е стиснал с всичка сила.

Разбирах, че това не се приема като добро поведение и в мен се зараждаше чувство на възмущение: "защо трябва да приемам нещо, което не понасям физически?". Аз съм си добре в моя свят на здрави хора, аз също съм здрава и ще направя всичко възможно, да огранича контактите с хора с увреждания.

Егоистично някак ми стоеше това решение.

Не се чувствах добре, но бях и гузна от това, сякаш съм виновна за нещо.

От друга страна, какво от това, че усещам сковаността и безпомощността им, нито на тях можех да помогна , нито на себе си. Просто някаква сензитивност, никому не нужна, носеща ми дискомфорт, а на човека отсреща абсолютно нищо. Реших, че това трябва да се промени, още повече, заради професията, която практикувам.. При мен работи рационалния ум, вземам решения и действам.

При първата появила се възможност, започнах работа като доброволец в дом за деца с умствени увреждания, по 5 месечен проект.

Това е равносилно на игра в огъня при силен страх от пламъците.

Реших, че или ще изгоря или ще го играя птицата феникс.( раждаща се от пепелта)

Първата среща с децата в дома, беше най- ужасното преживяване в живота ми.

Чисто физически - сърцето ми заби много бавно, дишането ми също се забави, огромна погнуса - защото децата там бяха много зле поддържани, мръсни, олигавени, с парцаливи дрехи и т.н. - предизвикваше гадене, имах усещането че всеки момент ще закрещя като тях и ще затичам в кръг, все едно това състояние беше заразно., от замаяност до сковаващ страх, Кошмарът започна, когато се наложи 2 часа да престоя в затворено пространство с 20 деца с тежки умствени увреждания и непредвидими реакции. Аз бях там като психолог, който трябваше да работи по тяхната социализация..........

Какво можех да направя!?

Промяната на поведението е аналогично с шофирането на кола по сняг и лед, трябва да се усвои. Когато гумите започнат да се пързалят по пътя и колата поднесе на дясно, естествената склонност е воланът да се завърти на ляво, защото искаме да отидем на там. Правейки това обаче, просто намаляваме контрола и увеличаваме хлъзгането надясно. Колкото и да ни изглежда погрешно в началото, трябва да завъртим волана в посока на хлъзгането, т.е. да го завъртим на дясно. Това ни дава тяга, която ни позволява да пренасочите инерцията на колата и да я върнем на пътя.

Ако става въпрос за поведението на друг човек, процесът на усвояване и промяна на поведението се ръководи много по лесно - това което наричаме съвети, упражнения, напътствия, работим с мотивацията и нещата се случват.

Но когато трябва сам на себе си да определиш упражненията, напътствията и да работиш по собствената си мотивация, става изключително трудно.

Как трябваше да приложа примера с шофирането върху собственото си поведение,

Ясно е, че моята неопитна емоция се беше хлъзнала надясно - изпитвах непоносимост към мястото , хората, физически дискомфорт, исках да избягам. Първата логична реакция е - щом не ти харесва не стой там, ходи си - завъртане на волана в ляво. Това означаваше да затвърдя, непоносимостта си към този проблем, да остана с всичко онова, което изброих в началото и да убедя себе си, че аз това не го приемам окончателно.

Какво означаваше " да завъртя волана на дясно" отнесено към поведението ми?

Трябваше да вляза в ситуацията, която предизвикваше този дискомфорт, да я проуча, да я разбера и овладея.

Попитах за историята на едно дете, разказаха ми я, потресаваща, диагнозата - коктейл от заболявания с различно проявление. Започнах да го наблюдавам, първо отдалече, как се проявяват симптомите, колко време продължава дадено състояние, установих че забелязвам връзката между поведение и предистория, която не беше наблюдавана до сега. Отделих себе си от себе си. Емоция и знания. Когато работех за знанието, емоцията беше приспана. Когато бях сред децата работех за знанието. Започна да ми става интересно. Тогава отново се включи емоцията или сензитивността, те се сливат в едно. Така избрах детето, с което реших, че ще работя по сериозно. След 5 месеца работа , резултатите бях впечатляващи. През това време, както после разбрах съм развила, нареченото в психологията "неутрално наблюдение".

Умение при което се научаваш да отделяш емоцията от ситуацията и на нейно място да приложиш рационалния ум с който да работиш за подобряване на положението.

Така ситуации, в които не си успявала дори да дишаш, стават интересни, любопитни и променящи се. Развиват се знания, умения и се стига до практически резултати.

Приспиването, което се опитваш да правиш с алкохол е илюзорно, то не работи, а води до още по - голяма загуба на контрола. С медикаменти е същото.

Имаш възможност да работиш над дискомфорта към баща си.

Най - напред е добре да приемеш, че той не е господар на ситуацията, нито жертва, а просто човек, който преживява състояние на сърдечна недостатъчност, както милионите други по света. Какво знаеш за това заболяване?

Може би, в момента изобщо нищо не искаш да знаеш, но опитай, разрови се, намери любопитни факти, предистория, психологична връзка, езотерична, ако това ти е по - интересно. Работи с материята. Не случайно сме в тези тела, няма как да управляваме виталното, ако не сме наясно с материалното. Това е все едно да си мислиш, че можеш да управляваш кола, след като си играл 2 години на виртуално шофиране.

Описаното от мен е лично преживяно, за съжаление личният опит на друг човек, има слабо влияние върху преживяването на слушащия, но може да се опиташ да използваш структурата. Приеми сензитивността си като предизвикателство за развиване на нови умения. 

 

Първо, трябва да си убедена в отговора на въпроса: Искаш ли, готова ли си да започнеш промяна?"

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Didi_ts , това което споделяш е много силна постъпка .

 

Преминала си през ситуация , която те е отблъсквала , но си успяла да я преоцениш и най-важното да не реагираш по неприятния за теб начини при бъдещи подобни .

При мен обаче не се случи това приемане на случващото се . В различни моменти , стоящи на растояние във времето , съм имала контакти с неизлечимо болни и след всяко такова преживяване вместо по-силна ставам по-слаба .

Не мога да приема болестно променените телесни функции , въздействието върху мен . Когато пулсът ми се ускорява в покой към 160 удара в минута , когато ме боли в различни части тялото , когато ми се вие свят и изтръпвам как мога да се променя ? на кого е нужно да припадам заедно с него , когато е болен ? Това не е нито състрадание , нито егоизъм .

Това доколкото знам е свързано с типа нервна система . Или моята нервна система е бъгава и не мога да реагирам адекватно .

Когато видя умрял на улицата , ме обзема гняв и безпомощност . Все си викам "защо пак ми се дава да видя такива гледки" . Сякаш да ми се напомни какво е човешкия живот . Хора лежащи край пътища , захвърлени като непотребни предмети . В днешно време това се случва често . Това обаче блокира радостта ми от живота , нямам амбиции никакви .

Да наясно съм , че няма безсмъртни , но искам да умра без болка , както и всички , на чиято смърт ставам свидетел , да умират без болка  . 

Случвало ми се е да се разболея и да ме приемат в болница и на втория ден да си тръгна и нито липсата на лечение , нито заплахите да докторите могат да се сравнят с кошмара да бъда с болни хора в една стая .

Все още не разбирам какво е това . Има и страх , но не е само страхът , не мога да го видя в неговата цялостност .

 

А за седативите попитах , защото трябва да си намалявам ускорения пулс , мента, глог и валериана не ми действат . Най-вероятно(в производството) да не са ги сложили в необходимата концентрация , защото  преди ми помагаха , а не ги използам постоянно .

 

Да , искам да се променя . Обаче с едно голо желание става ли промяна ?

Линк към коментар
Share on other sites

Dианче,

може ли да споделиш тук или на лични, как правиш това "изключване"?

Защото аз се занимавам със система за лечение и самолечение, в която има много техники : за предварително създаване на щит, за изчистване на болката, за постепенно засилване на физическото и фините тела... обаче точно такава техника за моментално  изключване, когато проникването на чуждата болка е вече факт - не се сещам. А явно би била полезна.

Благодаря предварително!

 

П.П. Явно при всеки е различно, защото при мен виното няма ефект на притъпяване на каквото и да било.

 

За смисъла на живота не ми се разсъждава, но за конкретния ефект от съществуването си мога да кажа -

сега съм ходеща пароструйка.  :3d_146:

У дома и в службата всички столове, легла и стаи са предварително енергизирани с прана с най-висока вибрация. Налага се да направя средата поносима. Понякога и там, където отивам на гости.

Виж, в МОЛ-овете досега не съм имала проблем. Там хората явно са в някакво радостно очакване и са омиротворени и сладки.

(Ето как личният опит променя мнението, наложено от обществеността.)

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Чайове и билки със седативно действие

http://www.bgstuff.net/bilkov-4ai/5423-bilkovi-chaeve-sas-sedativno-uspokoyavashto-dejstvie

Не съм ги пробвала с тази цел.

Линк към коментар
Share on other sites

Да , искам да се променя . Обаче с едно голо желание става ли промяна ?

Желанието е основното, след това идва всичко останало, което не е по - маловажно. 

Всичко това, което ти описах с толкова много думи се свежда до една не дълга фраза:  Нужна е промяна на възприемането на значението на ситуациите.

 

Правят ми впечатление следните твои фрази:

 

 Мисля си щом като крайната точка на живота е смъртта ,не са  необходими никакви усилия .; 

 

Мисля си защо е това драскане със зъби и нокти на хората , които искат да запазят дни от мизерния си живот , поддавайки се на разни блянове и празни надежди , когато краят им отново ще завърши като пиршество за белите червеи.;

 

 

Не ми е ясно защо хората , които са болни не говорят никога за личната си отговорност ?

Защо си мислят , че им е позволено да изживеят , живота си така както си искат , а след това с близките си  да споделят болките си ? Защо не поемат сами последиците на безрасъдното си поведение , злоупотреби с алкохол , храна , агресия ? Защо се стремят да вменяват чувство за вина в близките си и манипулират чрез болестите си ?

Къде остава тогава личната им отговорност ? ;

 

 

 

Но смъртта наистина е край на живота . Живота още с проявяването си както и да се развива завършва със смърт . 

Дори и да има друго съществуване , то е различно от живота . Тук на Земята няма начин да сме сигурни , че има такова .;

 

Не мога да се съглася , че хората не са виновни за болестите си;

 

 

Всеки трябва да се опита да бъде по-отговорен в мислите  към себе си и към хората наоколо .

Всеки трябва да стане по-отговорен в действията към себе си и към околните;

 

 

Не само в тези твои думи, а и в голяма част от смисъла на постовете ти, има един силен страх от смъртта. Това е една линия.

Приемаш болестта, като връзка или път към смъртта и това те ужасява. Четейки написаното оставам с впечатление, че това е повече подсъзнателно, отколкото съзнателно. Усещането ти за болестта е като за нещо "заразно", което води до смърт. Оставам с впечатление, че имаш желание да поставиш по карантина всички болни, така както поставят болните от шарка и да избягаш далече. 

Има нещо, което те е вкарало в тази линия и това няма как да го знаем от този вид комуникация. Реакциите, които описваш : 

 

 

пулсът ми се ускорява в покой към 160 удара в минута , когато ме боли в различни части тялото , когато ми се вие свят и изтръпвам

 

са реакции на страх, стрес и са обясними физиологично, не е нещо свръхестествено, нито свързано със сензитивността.

 

Относно реакциите ти, които според теб нямат физиологично обяснение, като това да се чувстваш зле в присъствието на човек, който е болен, а не знае, че е болен.  Това е същото както ситуацията, когато майката е в стрес и под силно напрежение, страхува се, или е притеснена, детето без причина започва да плаче, ако е по - голямо се страхува без да знае защо. Това също си има обяснение, но е дълго, а и не му е мястото тук, да го наречем по - просто - преплитане на мисловния поток, това вече е свързано с усещанията, със сензитивността. 

 

Всяка една ситуация, си има решение. Нашите възприятия, често не са до там развити, за да проумеем решенията. Има страни и места като Индия , например, където наричат нашата "нелечима шизофрения" с друго име и я лекуват без медикаменти, но ние не го умеем. Това не означава, че нещо не може. Всичко подлежи на овладяване, въпросът е кой е твоят метод. Със сигурност алкохол и хапчета не е метод на никого, опита показва недобри последствия.

 

Други са методите, които ти посочва Късметче, енергийни практики има различни, но както и хомеопатията трябва да си предразположена и отворена към тях, друг е въпроса дали ще преработят проблема или ще постигнат поддържането му на страна, зависи от теб. Но е един от вариантите.

 

Можеш  да влезеш в среди  и места, в които цари добрата мисъл, доброто настроение, приповдигнатия дух, пеят се мантри, хората са здрави и за болестите се говори като за нещо незначително, това според мен може да разшири светогледа ти. Може да е полезна стъпка.

 

А можеш и да се информираш, да преработиш страха, да откриеш другия смисъл и значение на състоянието "болест" , другият смисъл и значение на състоянието "смърт". Да промениш възприятието, от там и отношението си към тези ситуации. 

Разбира се, има и много други варианти. 

Който от тях да избереш е по - добре от нищо.Хубавите  нещата могат да се случват, желанието е първата крачка. 

Желая ти успех и весело посрещане на Новата година!

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Прекрасно казано, Диди! :3d_048:

При успех на казаното от теб темата ще се преименува

 

Болката ДАДЕ ПО-ДЪЛБОК СМИСЪЛ НА живота ми.

 

 

Сарита,

мисли за числовата ос. Ако повечето хора се въртят около -5 до +5 на усещанията, а ти си в точка -20, какво??? Това означава, че има и точка +20. И си струва да отидеш там, уверявам те!

Това означава, че с +/-20 не свършва числовата ос. И животът не свършва с разпада на физическото тяло. ( То е ценно средство и служи добре, ако го обгрижваме добре.)

И не само си струва, но и задължително някога ще отидеш на т. +30 и по-нататък.

Въпросът е да намериш прав и красив път.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Някои по-конкретни неща по темата:

 

 

Солта (солена вана, душ + натриване със сол) изчиства негативната енергия от всякакъв вид - емоционална, ментална и такава, която вече се е загнездила в клетките( но не отдавна). Физическата болка намалява и / или изчезва. Ако е вана - 0,5 кг сол и 2 - 3 капки лавандулова есенция.

 

 

Важно е също, в коя част на тялото  се усеща физическа болка. По принципа на привличане на подобно с подобно, там е слабото място на човека, настоящите му проблеми. Кратка справки с Луиз Хей и др. подобни справочници дава насоки как да работим върху усъвъшенстването си.

 

Изострената сензитивност определено може да бъде резултат от духовните и йога практики. Съветвам всеки да ходи при такива йога-инструктори, които владеят и показват предпазващи/ затварящи техники.

Също така не се препоръчва ( или поне много трябва да се внимава) да се ползват различни енергийно техники/ практики.

 

Свръхсензитивност може да се отключи или засили също при:

-операция на физическото тяло

-сериозно заболяване на някой орган, което да го е увредило трайно

-употреба на наркотици, дори леки

 

Физическите упражнения/ натоварвания в разумни дози могат да регулират енергийния баланс. Упражненията на Учителя и паневритмията са много добри за начало.

 

Алкохолът не е решение, поне не повече от чаша вино 3 пъти седмично. Обаче лесно може да се подхлъзне човек.

Ако се развие зависимост, нещата ще станат още по-зле. Може да се притъпят усещанията за малко, но след това ще бъдат по-силни и са малко хората в Европа, които лекуват алкохолизъм.

 

Мои наблюдения: деца под 13 г. не ме заразяват с отрицателна енергия, дори да са ми сърдити или да искат да ме провокират/ ядосат с държанието си. Тяхната енергия ... :)  :) :) просто не е истински отрицателна. Това давам като насока за тези, които все още избират професия.

 

Техниките на Мастър Чоа включват 3 осн. етапа: сканиране, изчистване и енергизиране. Те се изучават, в България има вече доста сертифицирани прана-инструктори.

http://pranabg.webnode.com/ Тук съм събрала някои информации за лечението с прана.

 

 

 

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Мерси за съветите .

Не мога обаче да се съглася , че телесните реакции , които изпитвам са единствено израз на страха .

Те са толкова различни при контактите с различни хора . 

А някои са налице когато съм в покой , с позитивно мислене и емоция (без разбира се , някакви крайни екзалтации ).

Също и подобни реакции се появяват преди силни природни изменения . Точно тогава няма как да се страхувам за нещо което не знам , че ще се случи , но промяната в електро-магнитното поле на Земята , рязката промяна в атмосферното налягане , някои магнитни бури , за които дори не нито прогнози от разни источници , за да мисля за предстоящото им настъпването  , за да изпитвам реакциите на страх. Най-често пулсът ми е много ускорен . 

Преди години , пред едно земетресение с нисък магнитуд получих такова сърцебиене , че потърсих лекарска помощ . Тогава ми направиха кардиограма от която се виждаше честотата на пулса и заключението беше синусова тахикардия . След труса всичко се успокои . И не само преди години , но и сега тялото ми реагира с променени функции , само дето не мога да различавам , кога от какво се предизвикват . Това и от хората да ми се задействат тези реакии , някак не съм съгласна .

 

Ще се види Креми дали ще стигна до"+"  .

Събирала съм се сред хора , където пеят мантри , песни от Учителя , но само няколко пъти видях разни цветове по време на звученето , но това не е някакъв напредък .

 

За сега съм на билки , малко се кротнах 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Сарита,

Напредък е.

Билките са прекрасен Божи дар.

Подобни на твоите усещания имам и аз, но само по време на медитация - ако медитацията съвпадне с някакво голямо негативно събитие. И само в дланите  , които са специално активирани по време на медитацията. Става въпрос за кланета, потъване на кораби или подобна трагедия. Като че хората там смучат енергия (без болка за мен) . Може дори ориентировъчно да се познае посоката, от която идва това влияние. В следващите новини нещата ми се изясняват. :(

 

Четох нещо и се сетих за теб ( а и за себе си. И също за това, че точно този цитат, който ще дам по-долу, ми помогна да избегна болката.)

Цитатът е под формата на диалог. Има въпрос за болка, подобна на тази, за която говорим тук. Отговор:

 

... ти изваждаш стар, програмиран материал от онези, които са готови да се освободят от него. ... Ти наистина си способен да изтегляш материала, който се нуждае от излекуване, когато човекът го е освободил.

Онова, което трябва да направиш, за да продължиш да съществуваш във физическия свят, е да разшириш тази творческа основа и буквално да позволиш на  цялото ниво на Съ-Създателите да ти помага, когато получиш цялата тази енергия, а не да очакваш физическото тяло да я издържа само.

 

стр. 143 "Махатма" Браян Гратън

 

 

 

От друга страна, ние сме хора с всичките ни слабости. Затова болката се появява там, където има "подпушване". ( Любимият ми термин от Учитела. :)  )

Което ни кара да работим още върху себе си и взаимоотношенията. Книгите на Л.Хей и подобни специалисти дават отговорите. И това казвам от личен опит. За да се справя, аз ползвах както утвържденията на Л.Хей, така и енергийно  самолечение.

 

Три метода в комбинация дадоха траен резултат. Не съм спряла да работя върху себе си.

Линк към коментар
Share on other sites


×
×
  • Добави...