Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Основни човешки добродетели


Иво

Recommended Posts

"всяко нещо е любов " бе казал някой:)

ако се погледне през тази призма...май всички така наречени добродетели ще се сведат до тази толкова семпла а пълна с живот думичка Любов:)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

А какво ще кажете за Даоизма според който: " Страстите водят до пределното, безстрастието - води до безпределното ". Какво точно е имал предвид Лао Дзъ? :blink:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! :thumbsup:

Радвам се, че тази тема се "събуди". Наистина Любовта е водещата сила, но въпросът на Силви е съвсем актуален - как да я развиваме, т.е. как да намираме реалните и измерения - конкретни и ежедневни. Според мен отговорът е в лекциите на Учителя, но осъзнавам, че може би някои от понятията се нуждаят от грамотен и съвестен "превод" на езика на 21 век. Ето какво съм записала на "важно" място в личния си бележник:

благочестие

смиреномъдрие

кротост

душевна чистота

целомъдрие

непорочност

въздържание

твърдост

безкористие

търпение

разумно мълчание

Всеки би трябвало да има свое "тълкуване", но може би ще ни бъде интересно да се чуем. Например как да разбираме "благочестието" в нашия напрегнат свят?

Колкото до въпроса на Венцислав, мисля, че понятието безстрастие до голяма степен се описва с Добродетелите, дадени от Учителя. Може би някъде тук трябва да се търси и отговора за синтеза на източното и западното мислене???

С много Любов към Истината и Мъдростта :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

А защо трябва да им даваме определение? Всяко нещо, което го дефинираме, вече е мъртво, изкуствено, неистинско - значи вече не е добродетел. В този смисъл, човек, който съзнава, че е добър или добродетелен, вече не е такъв..

А обратното е :"едната ръка да не знае какво прави другата" или : "направи добро и го хвърли зад себе си" (или нещо подобно беше)

Та по повод за добротата и добродетелите - откъде идват, ние ли ги изграждаме?

Ето един цитат от Учителя:

"..да кажеш на човека, че трябва да стане добър. -Как ще стане добър? По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. ТОЙ е добър, а човек може само да прояви доброта в себе си. Ако само за момент си помислиш, че ТИ си добър, ти създаваш злото в света."

"Принципи, закони, сили и форми"- ООК, 08.03.1933г.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Ваня,

нямах предвид определение на добродетелите, а нещо като тълкуване. По-точно как да направим от абстрактното добро и любов - конкретно в подробностите на ежедневието си. Изглежда просто, но май това е най-сложното нещо. Мен лично силно ме вълнува разумното мълчание. как да преценим какво е разумно? Толкова обичаме да говорим и да си казваме мнението. Понякога пък пропускаме да кажем на хората в живота си колко ги обичаме, например. Мислим си, че те сами ще го разберат по делата ни, но изглежда понякога са нужни и няколко прости думички.... Имате ли някакво решение? Или "положителен" опит?

С обич:

Донка :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Хайде на "ти"...:)

Не отговарях точно на теб, а в самата тема имаше такива въпроси.

Ами аз как постъпвам? - Първо разума - гледам кое е правилно. И ако има нещо егоистично (за мен), го премахвам. После сърцето - чувството и интуицията подсказват какво трябва да се прави за момента. (Но може и да не изглежда много добро за другия..)То става бързо, така че едновременно сърце и ум. И така- давам му ход, но после не се връщам да го оценявам и коментирам.

Има хубав девиз: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще...:)

Линк към коментар
Share on other sites

Какво се има предвид разума тук?

Не е сякъш най-добрият начин с разума да определяш кое е правилно - що се отнася до добродетелите поне. Човешкият разум е обвързан с материалния живот, а ние в нашите добродетели се стремим да се отчистим от това, за да бъдат самите те чисти и истински.

По-правилно би било първо да са интуицията и чувствата, но трябва за целта и да ги разпознаваме.

Това е моето мнение.

Поздрави! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Добре е да можем да чуваме вътрешния глас на сърцето. Но затова умът трябва да е притихнал, за да разпознаем истината и да не я бъркаме със скритите желания на сърцето. Затова на първа време си е полезен обикновения разум.:)

В крайна сметка трябва да преобладава сърцето, защото добротата е скрита там.

Вътрешният глас на сърцето е разумът на душата. Който успее да го усети, за него той става вътрешния Господар (който е Духът), както се изразява Дънов.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, така е! Просто аз избягвам понятието разум, като присъщо на душата. За мен са нещо като взаимоконтрастиращи значения, но въпреки разликите в начина на изразяване, представите ни са близки. :) Аз използвам съзнание...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
:yinyang: За мен лично ИСТИНАТА Е ПО СРЕДАТА... добродетелите... това е на първо място да застанеш и да поразгледаш себе си безпристрастно/доколкото имаш вътрешни сетива за това/...в себе си човек ще намери всичко , и добродетели и страхове и болка ...всичко е вътре в самите нас! Когато можеш да забележиш и хубавото и лошото в самия себе си и да отделиш достатъчно внимание и на двете си страни, тогава аз мисля, че човек е на Пътя. Най- голямата добродетел е истината. Без истината за самия теб не би могла да съществува любовта. Не можеш да обичаш другите, ако не обичаш себе си! :thumbsup:
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Guest_Ваня

Най-голямата чистота е в сърцето на човека, заложено ни от самото раждане. Но ние не гледаме натам.

Добродетелите са непорочната детска душа. Детския поглед, който гледа на света с доверие и любов.

И всеки човек носи тази детска душа в сърцето си, това е неговият Истински Аз. Дори възрастният човек, ако го попитате, ще каже, че дори и външно стар, се чувства съвсем млад в сърцето си. Това е усещането за тази душа, която не остарява, нашата истинска същност, която не се опетнява и времето не й влияе. Но ние си мислим, че сме я загубили, не защото я няма, а защото не я виждаме, не й обръщаме внимание. Вече не сме едно с нея.

А можем да бъдем като деца. Ако за момент оставим ума си пуст и спокоен, без желания и без мисли. Тогава да се върнем и да си спомним това детско състояние на чистота.

Това е изчистеният ум. Той е не-ум, Съзнанието, Истинският Аз. Само трябва твърдо да се държим за тази наша чиста природа. Да оставим за известно време всичко настрана и с голяма искреност и честност към себе си да се обърнем навътре в тишината.

Оттам извират добродетелите. Там е щастието и любовта.

Това за мен е и медитацията.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Съгласна съм с Венцислав!

Наистина от чистотата и интуицията на децата извират всички добродетели! (Като си помисля на колко неща са ме научили...!) Обаче това е изворът - после тази природна даденост трябва да се "извае" в конкретни добри дела, отношение, поведение, реакции... Тогава интуитивното добро става осъзнато и създадено с помощта на разума Добро. Не съм склонна да отричам разума като корен на злото - по-скоро трябва да го научим да работи "в екип" с интуицията и емоциите в името на Любовта.

Колкото до саможертвата - това е една отделна тема. За мен понятието добродетел изключва всякакви жертви.... :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

а как да развиваме любов в себе си?

ами тя любовта си е у всеки един от нас , силви :)))в достатъчно количество :)

трябва просто да и дадем път и да не и пречим :))

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

ами тя любовта си е у всеки един от нас , силви :)))в  достатъчно количество :)

трябва просто да и дадем път  и да не и пречим :))

също така може да се работи за развитието на Центъра "Любов към Бога" на върха на главата.

Линк към коментар
Share on other sites

освен Любовта, която е може би най-голямата добродетел, мисля, че създаването на Мир и Хармония също не са за "подценяване" като добродетели

Линк към коментар
Share on other sites

Хармонията не е ли следствие? Тя е резултат на изработени и приложени добродетели.

"Когато Любовта слиза на физическия свят, тя се превръща в добродетел." МОК"Жива реч"

"Всяка добродетел има свой специфичен тон и цвят.Когато минавате покрай някой добродетелен човек, от него излиза хармонична музика." НБ "Праведният"

Линк към коментар
Share on other sites

Аз разбирам Любовта като стремежа на Вселената към Хармония. Този стремеж се материализира в нашия човешки свят като добродетели - те са нашия начин да се стремим към хармонията в себе си и около себе си.

Например, търпението- умението да приемеш света какъвто е, да се опиташ да го разбереш и да намериш мястото и ролята си в него, а не да го промениш според своите желания и измислени принципи и т.н. - това не е ли задължителното условие да си в хармония с твоята "молекула" в рамките на Вселенския организъм?

Линк към коментар
Share on other sites

"Що е животът? - Изкуство за придобиване на добродетели и да знаем КАК да се КИЧИМ с тях!!! "НБ"Живият Господ", 1948г

На всички го пожелавам това изкуство и умението да се кичим!!!

На всички форумци - да ни е бяло на душите с червено по бузите!!!

Разбира се , едното не изключва другото , а го допълва.

Любовта като Стремеж, Любовта като Чувство, Любовта като Сила и Любовта като Принцип са различни нещта,коя от тези степени пишеш.

Знаем, че истинските добродетели идват от вътре, а условията за развитието им са външни.Първото условие за развитието на добродетелите е ЖИВОТЪТ!

Учителят казва :"Какво трябва да прави човек,за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? - Той трябва да постави за основа на Живота си трите главни стълбове : стълбът на Любовта, стълбът на Мъдростта и стълбът на Истината. Върху тези три стълба той ще съгради ЛИЧНОСТТА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ - ВЕЛИКОТО БЛАГО на неговия живот!", мисля, че беше някъде от съборните беседи. и ми се иска пак с словото на Учителя да ти отговоря - Някой иска да стане богат,учен, силен...сами по себе си тези качеста са нули, с които не може да се постигне нищо. ДОБРОДЕТЕЛТА представлява ЕДИНИЦАТА в живота.Едно е нужно на човека - единицата.

В психическия живот думата Търпение изразява сила, която противодейства на дадено ннапреежение, външно или вътрешно.Търпението не е Неволя, то е качество на разумния човек.Да имаш ТЪРПЕНИЕ, то подразбира ВОЛЯ + УМ , т.е. да знеш ПРИЧИНИТЕ И ПОСЛЕДСТВИЯТА на нещата."

Търпението е основа на живота, няма ли го , никаква работа не можем да свършим. Но трябва да можем да различаваме защото има разумно и неразумно/ безсмислено Търпение. На всички форумци Любов+Светлина+Мир+Радост.

Линк към коментар
Share on other sites

освен търпение е много важно да се научим и на смирение - както вътре в себе си, така и спрямо другите. Гневът, ядът, ревността... са най-изгаряшите и прояждащите емоции, които могат да изгризат с мишите си зъбки и най-чистата и невинна душа. Понякога тези демони на нашата хармония ни обхващат толкова неочаквано и непредвидено, както казват хората като гръм от ясно небе.

Хармония = Смирение, Любов (обич), Търпение

А според вас Да помагаш на хората Добродетел ли е? Все пак когато помагаш на някои може би му се прави "мечашка услуга" - онтемаш му възможността да изкупи грехове (някои от които може би са дошли от минали животи), да се пречисти, да се учи? Как мислите вие?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...