Допринасящи

Прекрасно, Маги. Ето, това е то

Мила Таня, благодаря за писмото ти! Духът на Васил Левски е жив, Таня! Той живее в теб, във всеки добър и състрадателен човек! Господи Боже наш, Закриляй децата ни! Да се помолим: Великият призив От извора на Светлина в ума на Бога, Да бликне светлина в ума човешки - Да слезе Светлината на Земята. От извора на Любовта в сърцето Божие, Любов да бликне от човешките сърца - Христос да се завърне на Земята. От центъра, където Божията воля знаят, Цел малките човешки воли нека води - Учителите тази цел познават и й служат. От центъра, наречен Род човешки, нека На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни, И нека той да запечата портата на злото. И нека Светлина, Любов и Сила Възстановяват Промисъла на Земята.

Да, и аз съм размишлявала върху това, че Кехоу силно отключва критицизма в хората. Защо? След като е толкова сериозен реалист. Ефектът според мен се получава от няклко стъпки: 1. Резултатите му са много добри, около тях започва да се шуми и той придобива известност, граничеща със скандалната. 2. Хората го прочитат веднъж, смятат, че всичко са разбрали, и забравят половината от твърденията му, като в главите им остават само новаторските, "скандалните'. Така се получава леко изопачаване на неговите обяснения. 3. Ако първият опит на някого е несполучлив, най-лесно е да се обвини авторът. Забравяме, че и каране на колело сме научили с рани по колената. Аз също много уважавам Кехоу, защото ни учи да работим съзнателно с мисълта и са понасяме последствията от това - т.е. да сме отговорни и в тази ( доскоро езотерична = скрита) област от живота. Освен това ни учи да се отървем от модела "Магарето и моркова", т.е. да не забравяме постигнатото. Който не е осъзнал това, няма смисъл да ползва техниките му. И последно - правейки познанието по-достъпно за мнозинството, той е пропуснал един момент - ако човек постъпва по Божията воля, всички компоненти от живота му започват да се подреждат , все едно че е ползвал тези техники. Но все пак Кехоу е дал основите препоръки за добър морал, без който техниката би се върнала като бумернаг върху ползващия я. Благодаря, Донче.

Мили приятели! Благодаря! Хубав ден на всички! Бъдете благословени!

Благодаря! Истината не може да се скрие и тя ще възтържествува.

Благодаря Учителю за прекрасната беседа! Днес още светът си е кочина, своеобразна. /Разбира се има изключения, пробудени души и те са основа, която дава смисъл да се справяме с предизвикателствата на Живота!/ Масата са хора, които разпъват Любовта. Ежедневно. Защото смятат, че може да помогнат на своите си - онези, от партията, на онези - ласкателите... Да помагаме ако имаме келепир... Липсва Вярата в Бог! Ако я има тя би ни накарала да направим нещо, мъничко добро, само заради Него. Но Той трябва да е вътре в нас. Да сме Го допуснали в сърцата и душите си. И само тогава ще заживеем в Мир и хармония с природните закони, с Божествените принципи... Нужно е знание, светлина. Толкова е простичко разрешението на всички социални, обществени въпроси. - Да се откажем от пристрастията. Да сме над личните интереси... Тогава ще ни просветне и Любовта ще заживее с нас, в нас и между нас. Тя ще разреши всички въпроси... Любовта първо ни помага да сме честни и открити пред себе си, да приемаме Истината, а не просто фактите и да служим. Благодаря, че имам опитността, че не съм сама. И в най-трудните мигове някой, пратеник на Бог подава ръка... "Божественото в мен, поздравява Божественото у вас!"

Докато четях ми звучеше много индианско и не сгреших. Невероятно е... Ето един малък поздрав от мен : ""Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища. И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор." Из поезията "Кокиче в снега"*Авалира - Книга на Мъдрите Индианци" - Елеазар Хараш "Това, което аз съм видял, вие не сте видели. Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете. Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя. Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко скритата му усмивка. Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черното цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка." Из/Авалира/ Книга на Мъдрите Индианци/ Е. Хараш " Водата тече, въздухът лети, слънцето мълчи. Само Любовта разговаря. Тя разговаря с Аромата, който е напоил всички неща." АВАЛИРА -Книга на мъдрите индианци - Елеазар Хараш "Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дари едно, каквото и да е движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш." "Оаа, Велика река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата река. Оаа, Велика река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата река, да преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб. Оаа, Велика река, само достойният живот е река от Великата река." АВАЛИРА - Книга на мъдрите индианци" Една малка част от необятната мъдрост на индианците докоснала дълбоко душата ми.

Най-важното, есенцията и кулминацията от всичко казано.

....Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред – да стане като дядо си. Кой е на правата страна – младият или старият? Казвам: На правата страна са всички ония, които гледат към Любовта. Бог е Любов. И когато той влезе между нас като Любов, ние не трябва да говорим за Любовта. Христос казва: „Хлябът, който ядете, е Любовта“. Наистина, хлябът спасява. Първо жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени. Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя – всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: Извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „Жените ще спасят света“. И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майка“. Аз разбирам „майка“ в широк смисъл. Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: „Синко, вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай ѝ!“ На дъщеря си ще каже: „Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него. Помни, че от него си излязла, вярвай му!“ Това е учението, което трябва да проникне в душата ви. То е сила! Бъдете смели! Освободете се от своите заблуждения. Ние сме сити на заблуждения. Приемете учението, приложете го, и въпросът е разрешен. – Как ще се разреши? – И политически, и научно, и религиозно, и обществено. Светът ще се преобрази по естествен начин. Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1923 г. в София http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.1998/1923-04-22-10.html

"Светлината имала седем цвята, но ако ние не знаем как да използваме всеки един цвят, какво от това? Онзи художник, който разбира закона, като вземе четката, знае как да съчетава тези бои, ще направи някой образ. И онзи земеделец, който разбира закона на тази светлина, ще я използва по друг начин и въобще който разбира закона на тази светлина, той ще използва светлината по един или друг начин. И ако ние не знаем как да използваме Божията Любов, всичко е напразно. И тя си има не само своите цветове. Пак ще кажа: Любовта няма само седем цвята. Един английски учен и проповедник уподобява, че и Любовта има седем цвята, но аз се различавам, аз мисля друго за Любовта: тя има повече цветове, много повече цветове. И от всеки един цвят на Любовта се раждат особени плодове. Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм. Тъй, във всяка една наша дума, във всяка една наша мисъл преобладава различен цвят от цветовете на Любовта." Тази мисъл на Учителя ,от последната неделна беседа на Порталът -"Ученикът не е по-горен от учителя си", ме впечатли много и сега като четях твоето размишелние ,се сетих за нея,затова ти я споделям тук.

Благодаря за хубавите снимки .

Да, ВЯРА и ТЪРПЕНИЕ! <br>

Благодаря!

Днес се събудих със сън, от който не помня почти нищо друго освен гласът, който ми повтаряше без да спира "самсара, самсара..." Когато отново отворих блога ти сега, първите думи, които ми се набиха в съзнанието бяха следните:"Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов – тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използва настоящето заради ония далечни цели на своето битие." Вкопчването в битието е сила, която не се преодолява лесно, но сигурно си струва усилията... Просто исках да споделя...

Роза, благодаря за споделеното! И при мен протече почти по същия начин с тази разлика, че бях на обикновено жито. Последните дни ябълките и орехите почти ги бях спряла. Наистина имунитета като, че ли се засилва. И при мен имаше вируси. Но тази година най-лошото беше нервното напрежение и безсънието по време на режима. По едно време имах чувството, че съм се провалила и бях решила да го спра. Но статията на Живко Стоилов "Трите състояния: Sattva, Rajas, Tamas" ми помогна да се ориентирам. Ясно ми стана, че си имам проблеми с Rajas и че това е някакво чистене. Опитът, че може да се живее 10 дена само с 1 кг. жито наистина е много ценен.

Неоцененото богатство Давам власт

Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място. Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. – „Как ще се оправи светът?“ – Не мислете за това. Сам по себе си, светът е оправен. Аз говоря за онзи свят на радост и веселие, който е създаден от Бога. Ако можете само да надникнете в него, ще видите, че той надминава приказките на „Хиляда и една нощ“. – „Как да се справяме с мъчнотиите и страданията на живота?“ – Те са временни, преходни неща. Това са задачи, чрез които се изпитва и калява вашият характер. Топли чувства и светли мисли -УС 01.01.1933 година

Например, завеждам ви при един чист планински извор, на който всяка капка тече музикално, ритмично. Спирате се и слушате неговата музика. Много капки ще ви оросят, но бъдете будни, да не изпуснете нито една от тях. Ако не използвате тези капки, ще съжалявате, че сте пропуснали случая. – „Да ги опитаме ли?“ – Първо ще наблюдавате капките на този извор, а после ще ги опитате. Не е въпрос само да гледате; може да се ползвате от тях, но навреме. Някой използва отвличането на моето внимание и бута без позволение. Често хората страдат по причина на това, че бутат, където не трябва. Следователно спазвайте правилото: Не бутайте там, където не трябва. – Защо? – Опасно е. Иде един човек и ти казва: „Тук има два реда бутони. Едните са свързани с подземието, а другите с горните етажи. Ако не знаеш кой бутон да натиснеш, ще слезеш в подземието“. Казваш, че като буташ един след друг бутоните, ще намериш, който ти трябва. Не е безразлично на кой етаж трябва да спреш. Представи си, че си в чужбина и искаш да се качиш на един от горните етажи на едно двадесет-етажно здание. За да попаднеш точно в етажа, на който искаш да се качиш, първо ще разгледаш бутоните, за да намериш този на съответния етаж. Както има забранени зони на земята, така има забранени зони и в света на мислите и на чувствата. Има също забранени зони в Любовта, Мъдростта и Истината. Какво ще бъде положението ти, ако те вдигнат с асансьор на 40–50 километра във въздуха? Щом се видиш на такава височина, веднага ще пожелаеш да се върнеш на земята. В една приказка се разказва за един от старовременните владетели. Един ден той излязъл да се разхожда вън от града. Минал покрай една река и наблизо видял един беден човек, полугол, седял на земята и си свирел безгрижно. Жена му шътала около огъня, а децата играели край нея. Владетелят си казал: „Ето едно щастливо семейство, което заслужава да му се помогне. Трябва да се подобри живота им. Ако при тази беднотия всички са радостни и весели, какво ще бъде, ако положението им се подобри?“ Той им изпратил пари да се замогнат малко. И наистина, бедният си направил малка къщичка, облекли се всички в нови дрехи и заживели по-сносно. След три години владетелят отишъл да ги навести, да види как живеят сега. Обаче той останал крайно изненадан от това, което видял. Всичко имали – къща, храна, дрехи, но здравето и радостта си изпуснали. На една страна жена му лежала болна. Децата седели тихо и безшумно. От какво заболяла жената? – От безделие. Понеже всичките им нужди били задоволени, те престанали да работят, почувствали се аристократи. Жената се изнежила толкова много, че при падането на един пакет с памук върху нея била силно контузена. Оттогава тя заболяла. Този пакет с памук действа и в чувствения, и в умствения свят. Една обидна дума, казана на човека, произвежда същия ефект, като този пакет. Каква е обидната дума? – Нарекли те простак. Ти отговаряш на обидата: „А ти си първокласен невежа“. Двамата започват да се атакуват, докато заведат дело за обида, за оскърбление. Има закон, който регулира човешките отношения. Ако те осъдят според този закон, ще лежиш два–три месеца в затвора затова, където си казал на някого „простак“. А според мене за такава обида няма съд. Друг е въпросът, ако наречеш човека вагабонт, крадец, убиец и др. За тези думи всеки може да те обвини и осъди. Изучавайте новата философска мисъл без да се смущавате от болните мисли на философи, светии, праведни. Това, което не носи живот в себе си, е човешко. Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко. Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено. В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея. Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата. Казват за едного, че е грешен, а за друг – че е праведен. Всъщност, кой е праведен? С думи мъчно се определя това. – Ще го познаем по лицето. – И по лицето мъчно се познава. Казват за някого, че е грешник, но не подозират, че този грешник се разкайва, недоволен от своите грехове. Той е готов да се изповяда пред всекиго. Казва: „Крайно недоволен съм от себе си, от греховете си“. Казано е в Писанието: „Не убий!“ Това значи: Не слагай препятствия на пътя на Божията Любов. Не слагай препятствия на Божията Истина и Правда. Не слагай препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. – „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш. Топли чувства и светли мисли -УС 01.01.1933 година

"...има един свят, в който всички сме деца - чисти, прекрасни, изпълнени с мечти и доброта."

И тъй, Христос казва: “Давам ви власт.” Каква власт? - Власт в разумното, власт в Любовта. Всичката сила е в тази власт, именно, и всички трябва да се стремите да изучавате този велик закон на Любовта. Сегашната наука и бъдещата наука, това е науката на Любовта. И този закон на Любовта седи в следното: трябва да обичаме Бога като едно цяло. А законът на ближния, това са външните условия. Когато говорим за нашите ближни, разбираме проявлението на Бога в целия космос, а когато говорим за нашия ближен, разбираме точката, към която се стремим в този космос. Това е Любовта. “Бог толкоз възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Защо направи това? - За да покаже, че люби света. Целият свят, това е Синът. Всеки от нас индивидуално представляваме центъра на Божията Любов, и ако аз любя себе си, то значи, че любя Божественото, което се проявява в света. И тъй, да любим Бога, значи, да любим това първо начало, което се проявява в света. Да любим ближния си, значи, да използваме правилно условията на живота и да любим себе си, значи, да пазим резултатите на тази Любов. Това е онази узряла ябълка, която трябва да пазим, да не изгние. А тя трябва да се пази в тази Божествена житница, за далечни времена. Защо трябва да се пази? - Поне един ден, ние ще бъдем посяти в новия живот. Вие нали не сте деца? Сега вие искате сила в света. Сила в света, без любов, всякога носи разочарования, страдания, а сила, която е свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. Този закон се проверява навсякъде - като започнете от човека, от дома, от народа и стигнете до цялото човечество. Сила без Любов носи нещастие на човечеството. Време е вече за всички ви да носите учението, че в света има един велик съзнателен живот, има един общ Разум, според който, всички хора могат еднакво да се развиват, имат всичките възможности. Давам власт -Беседа, държана от Учителя на 10 януари 1926 год., гр. София.

Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная, каква е тя“. – Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата – то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. Вие не можете да се познаете, докато умовете, сърцата и душите ви не дойдат в съприкосновение. Да познаеш човека, това значи да се свържеш с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Дълго време трябва да ражда майката, докато познае своя син и дъщеря. Майката казва: „Родих дете“. – Това не е достатъчно. Ти трябва да познаеш детето си, да влезеш в съприкосновение с ума, сърцето, душата и духа му. Това значи да родиш дете. Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемате най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. Затова дойде Христос на земята и възкръсна. Възкресението подразбира влизане в Божествения свят, т.е. връзка с Бога. Докато е на земята, човек минава през три фази: ставане – влизане във физическия свят, оживяване – влизане в ангелския свят, и възкресение – влизане в Божествения свят. „Ангелът отговори.“ – Какво отговори? – Човек се нуждае от знание, не книжно, но знание, което почива на дълбоки преживявания, на жива вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Сега ще ви кажа една тайна: Това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества. В тия 24 часа на всеки човек е дадено една секунда време да си каже думата. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато низшите духове им говорят, те са будни. Тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. Искате-не искате, тогава ще Го чуете. Ето защо денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете. Ангелът отговори Беседа от Учителя, държана на 5 юни 1921 г. в София.

Ангелите преследват целта: в бъдеще всеки човек да вижда във всеки друг човек нещо божествено, скрито в него.

Момичета, прекрасни сте, благодаря ви!

Изкуството на ангелите Да ни благослови Бог всички, да стигнем до Любовта, за да подейства в нас Мъдростта и да познаем Истината, която ще донесе Свободата и така - ще влезем в Божествения Живот, напускайки временното съществувание - завинаги!... Обаче - най-напред идва Правдата - тя е основа на Любовта... Правдата - това е еднаквото отношение, което трябва да имаме - към всички души... В правда, истина и святост

"...човек трябва да познае себе си. Той сам е мярката за себе си. Ако се сравнява с другите хора, това не е уместно. Ако речете да се сравнявате с другите хора, за да се изправите, то е труден този въпрос. Всеки човек е мярка за себе си. И ако вземеш друг човек за мярка на себе си, ти ще паднеш в погрешка. Тогаз трябва да пазите слудующия закон: Единицата, едното съдържа всичко в себе си. Но едното е и във всичко! Всички са в едното и едното е във всички. Значи, ще съзнаваш, че Божествената мярка е вътре в тебе. Ще съзнаваш две състояния, две положения: Ти си в Бога и Бог е вътре в тебе. То са две различни състояния. ... Когато ти си в Бога, Бог ще се грижи за тебе. А пък когато Бог е в тебе, ти ще помислиш за Него! А пък когато ти си в Бога, Той промишлява за тебе. * Научете се да изпълнявате Волята Божия. Бог живее в нас и ни наблюдава. Но не ни прави никакви забележки. Той живее в нас и ни наблюдава. Като мислиш, чувствуваш и постъпваш, Той те наблюдава и казва: „Тази мисъл не е такава, каквато трябва да бъде, това чувство не е такова, тая постъпка не е такава, каквато трябва“. Ти се оправдаваш и казваш: „Условията не са такива, онези хора не са такива.“ Бог ти казва, че тази постъпка не е такава, три пъти и млъкне. * Любовта е път на живота. Там, дето има Любов, има Светлина. А там, дето има Светлина, има и Топлина. А там, дето има Топлина, има и сила. Или друго яче казано: там, дето е почнала да действува Любовта, почва да действува и Мъдростта. И там, дето Мъдростта действува, по необходимост идват и Истината и Свободата. Не само да мислите. В мислево отношение има доста прогрес във вас. И в духовно отношение има голям прогрес. Но на физическото поле имате малък резултат. В силата сте слаби. Като дойде до изпълнението на някои работи сте слаби. И знаете ли, у българите има една поговорка: „Малките камъчета прекатурват колата.“ Аз се чудя, как може едно малко камъче да катури колата. Това е вярно в друг смисъл. Една малка искрица, турена на една бомба може не да катури колата, но може да хвърли цяла къща във въздуха. Една малка думичка, казана, знаете ли какво може да направи? Целия свят може да прекатури, всички хора да ги раздели на два лагера. Една малка погрешка във вашия ум може да обърне целия ви ум. Една малка погрешка във вашите чувства, може да обърне наопаки сърцето ви. Една малка погрешка във волята ви, може да преобърне цялата ви воля наопаки. Не отнасяйте нещата сега до другите хора, но към самите вас. Една малка погрешка в ума ви, веднага я поправи, понеже иначе твоята кола ще се прекатури най-първо. И най-малката погрешка в сърцето ви, я поправи, иначе ще се катури колата ви." Изкуството на ангелите

Благодаря! Много полезен е твоят коментар! Неоцененото богатство Човек не съзнава, че е роб и че освобождението му е предстояща задача, а не - текущ факт, както схваща нещата обикновеният човек... Трябва да бъдем търпеливи и да не приемаме лично нещата... Поне дотолкова трябва да имаме ум, че да не се дразним от другия, защото - "другостта" е свързана само с формата и затова е илюзорна... Ще се заобичаме, когато се научим да виждаме себе си и в "другия"... Търпение... Само търпение... Изкуството на ангелите

Колко често говорим за будност, за усещане, за осъзнаване и прилагане. И колко е трудно, докато вървим през пустинята, да устояваме на изпитанията. Волята, без вяра е за никъде. Голата воля - убива. Вярата - съгражда. Чистота в нас, чистотата на чувствата и мислите ни (колко относително звучи това), може да ни покаже пътя. Защото пътечките ни са буранясали, но ние си ги мислим за широки магистрали. И се спъваме в невидимите бурени, защото тези бурени са в нас самите. Божествената Искра, живееща в нас, породила ни, без нашето вътрешно желание да се превърнем в чисти проводници, няма да засияе. А за това, за кой ли път си повтарям - нужно е приложение, разумно приложение. Нужна е мравешката крачица, за да получим богатството на Божието Благословение.

" Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарства в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си. * Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват този свят да дойде вече. Те го очакват преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си. То има още работа, има да взима от света. Докато не получи своето си, злото няма да отстъпи. Вижте какви дълбоки корени е пуснало злото в света. Днес мнозина мислят, че като наругаят някого, ще го оправят. Днес навсякъде виждате насилието да управлява, но светът не може да се оправи чрез насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрез насилието човек учи, опитности придобива. Каква опитност ще придобие момата от своя възлюбен? Тя казва: „Изгорих се малко, но поне го познах“. Десет момци ще я обикалят и десетте ще я изгорят и тя мисли, че придобила някаква опитност. Десетте ще я изгорят по различен начин, а тя пак няма да ги разбере. Змията ще те ухапе по един начин, кучето – по друг, комарът – по трети начин, но ти все ще бъдеш хапан и нищо особено няма да научиш. Ако мислиш, че ще знаеш какво нещо е хапането, лъжеш се. Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека. * Освен Бога няма друга сила, която може да освободи човека от властта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тях, никаква свобода не могат да имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. където царува злото, въпросите не се разрешават правилно. Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия. Всяка жена или всеки мъж, които жертват живота си в служене един на друг, не са силни хора. Мъж, жена, майка, деца, всички трябва да пожертват живота си в служене на Бога. Щом служат на Него, те ще служат и на ближния си. Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие? Сегашните хора живеят в един свят, на който не са господари. Те имат един господар, който ги заставя да правят това, което не искат. Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло, насила го карат. Благодарение на това, всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. – Кой ще дойде? – Бог. – Как ще ги спаси? – Като се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Видите ли, че някой плаче, ще знаете, че той е далеч още от вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нещо да плаче човек. Плачът, както и дъждът в природата, имат благоприятно въздействие върху човека. Като плаче, човек се лекува. казано е в Писанието: „Ще дойде Бог и ще изтрие всяка сълза от очите на човека“. Тогава няма да има причини за плач. Днес хората плачат, защото има причини за плач. Новият живот изисква чисти, здрави, силни хора. Там не се позволява никаква нечистота. В който дом влезете, трябва да носите чистота. И тия, които ви приемат, също трябва да бъдат чисти. Само така можете да очаквате вселяването." Неоцененото богатство, Рилски Беседи, 25.08.1940 г.

Нечистота е когато човек не е достигнал още до вътрешното, скритото, окултното разбиране на живота... Тогава той говори неща, които не разбира - защото това, което казва такъв човек, се отнася до Реалността, която е духовна, а пък човекът си мисли за физическите неща, т.е. има предвид - сенките, илюзията на физическото поле... Това изопачава смисъла на чистите духовни учения и затова е нечистота, незрялост...

"Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“. Христос обяснявал тази мисъл на учениците, говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея. Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата. Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл. Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва: „Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“. Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш. Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества. Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе, и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н. Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни, но невъзможното за човека е възможно за Бога. Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна. Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията. Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията. „Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“ Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“. " Братя в единомислие, Съборни Беседи, 20.08.1927 г.

Трябва, търпеливо да придобием едно ново разбиране за себе си - реалното разбиране... То ще дойде, когато осъзнаем, че тук, на земята - сега виждаме и коментираме само отражението си, а не същинският Божествен човек, който де факто сме ... Това сме - всички заедно и всеки един от нас, поотделно... "Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето." Ние сме материалисти, в душата си, в нисшата си астрална душа, когато - "гледаме образа във водата" (както и да се самозаблуждаваме в изявленията си, когато цялото ни мислене е съобразено с текущата земна парадигма... Самият факт, че тя се променя - говори , че тя няма тежест и затова - не е истинна)... Всъщност - ние първоначално се стремим да задоволим нуждите на този "образ във водата", смятайки, че образът (това е егото) - е действителен човек... Но не - от опита си , на Земята, разбираме, че този път не е правилен, защото много страдаме, докато служим на образа... Едва когато "се обърнем" и разберем, че реално, ние не сме образа, а действителният човек, чиято глава сочи към Слънцето - т.е. Бога - и само когато поставим Бог и в началото, и в края, и във всичко, което мислим, чувстваме и вършим - тогава нещата ще се променят за нас и страданията ни ще свършат...

Да обиколиш Близнака и да се спреш на вътрешния... Да поседнеш на камъните, да послушаш как капките на топящият се сняг падат в езерото и как ехото повтаря звуците им като малки камбанки... Да затвориш очи, да усетиш как слънцето топли гърба ти. Д усетиш хладния ветрец от езерото как погалва лицето ти. И да потънеш в тишината. Тя да те обвземе, да те изпълни и цялата смисленост на този свят да те прегърне... И Душата ти да се изпълни с чувството за съпричастност и единение.

Той е тук - винаги с нас и в нас, независимо какво мислим и вършим. Ние сме проводници на неговото слово, което ни оживява. И когато се научим да го прилагаме, нашият вътрешен свят ще се изпълни с омиротворение...

Заслугата е изцяло на Учителя... Прекланяме се всички, пред Неговия Дух! Той е с нас, сега - в дните, в които израстваме вътрешно...

Отново сме на едни вълни . Снощи четох нещо по този повод от Учителя в една книга. Пеперудено ни е...душата те разбра . Това което прочетох днес е едно прекрасно продължение на думите прочетени снощи. Да, Господ винаги потвърждава Словото си разкривайки пред вътрешния взор най- дълбоките взаимовръзки стоящи зад пъстрото многообразие на нещата. Поздрави!

Материала,който съм записала в блога си под името "Чаша кафе" ми попадна случайно един ден.Не знам кой е автора. Намирам го за съдържателен и доста верен.Аз дописвам списъка с нещата ,на които следва да обръщаме внимание така: 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. 5.Бъди благодарен за всичко,което имаш. 6.Върши малки неща,но с много любов. 7.Винаги давай най-доброто от себе си. Пак ги докарах до 7.Ами какво да се прави това число ми е любимо и все до него стигам. Например любимата ми еврейска поговорка е :"От всяка ситуация има минимум 7 изхода" Поздрави

Как тихо ми е до прозореца сега. В очакване да слея белотата на моята последна зима с цветята по пътеката от лотоси. Красива вкаменелост от коси бездъхни съм. ... и коренни ръце. Как тихо е, когато с тях не мога да те имам. А Каллас пее... Ангели се сливат по крайчеца на уличните фотоси. ******

За идеалната жена... Желанието да поставим в центъра на координатната система себе си, а Бог да е наоколо, води до страх от загуба на контрола. Идеализмът, в някаква степен, тук на земята, придобива форма на свръхконтрол - ще се старая да съм идеален и така никой не може да ме помръдне от създаденото и фиксирано - свръхточно местенце... Страхът да загубиш контрола, е липса на отдаване. Ако не отдадеш себе си Богу, ако не поставиш в центъра на координатната система Бог, а ти да си наоколо, не би изпитал пълнотата на всепроникващата Любов. Защото координатната система се осмисля от центъра, а околностите са следствие от него. Виж, ако се придвижваш към центъра, това вече си е себепресъздаване.

За пеперудите... Ако трябва да изживея живота си отново, не бих сменила нищо. Колкото и каквото да се е трошило у мен, точно то, днес, ме прави по-смислена в очите ми. Изпитанията са ни нужни за себенамирането. Без тях, без усещането на границите, щяхме да сме безволеви. Не толкова на външен план (и това си е необходимост), колкото на вътрешен. Вече нямам спомен какво е да се живее без опити за себеопознаване, съграждане, размишление, приемане и проявяване на заложеното у мен. Вярно е, че има сивота и мъгла - в дадени моменти. Но и те, в общия поток, са необходимост. Радостта, че мога да усещам скритите от обикновените очи неща, тъгата, че се чувствам захвърлена някъде, където нищо не ми говори за мой дом... И двете състояния са добри и смислени... Дори когато осъзнавам, че греша и не успявам да се спра на време... И тези моменти са част от пътеката. Доброто и злото са частни стойности за нас, но нямат нищо общо с Божественото. Когато за миг успея да надникна зад тази граница на дуалност... ...когато отново се осъзная тук, остава едно усещане за единение и всепроникване...

“Буквата е символ на звука. Звукът е вибрация. Думата е съставена от комбинация от звукове. Речта е поток от думи. Когато човек говори, използва своя гласов апарат и така цялото тяло вибрира – на физическо ниво. Ако използва пълния набор от звукове, както е на схемата, ще вибрира цялото му тяло. И не само. От представената схема става ясно, че говорейки, или просто произнасяйки звукове, човек „въздейства“ не само на физическото си тяло, но и на етерния двойник, който от своя страна въздейства на астралния и т.н. – на всички тела, споменати по-горе. Звукът е вибрация, чувството е вибрация, мисълта е вибрация. В речта всички те са ангажирани и неизбежно съчетани. А от правилното съчетание на тези елементи – реч, чувство и мисъл – зависи хармонията по принцип, към която всеки се стреми. От всичко казано дотук може да се направи изводът, че ако речта е чиста и пълноценна, то всички лъчи на всички чакри ще вибрират и ще се стимулират към действие по един правилен и хармоничен начин. В това е смисълът на точното произношение и правилното разчленяване на звуковете. Казва се на ученика по санскрит: „Произношението трябва да бъде със „сладост, чистота и търпение“. Човек със слабо развит ум не може да постигне правилна артикулация и произношение. Това е както въпрос на овладяване и контрол върху фината моторика на мускулите на езика като орган, така също и въпрос на развитието на естетическото чувство и усета за хармония на индивида. Развитието на съзнанието е пряко свързано с увеличаване на способността на хората да възпроизвеждат повече звукове с гласовия си апарат и тези звукове да бъдат по-мелодични и чисти. Когато речта изпълва тези показатели, тогава тя има сила – да „пренарежда“ телата на човека в хармонично единство, а също и да „пренарежда“ света наоколо чрез силата на мантрите и формулите. Затова мъдреците от ведическата епоха са отдавали толкова голямо значение на езика и ритуала. Така са въздействали върху природните сили и същества според волята си.“ В своята книга „Път към познание на висшите светове“ Рудолф Щайнер обяснява как всеки лъч на дадена чакра е свързан с развитието на определено качество, добродетел.

Fuge multitudinem, fuge paucitatem, fuge etiam unum.

Мисъл за деня-6 юни 2014г. Ти трябва да обичаш не само своите ближни, не само себе си, но всички същества по целия свят, за което съзнанието ти всеки момент трябва да бъде будно. Само тогава ти ще чувстваш една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и ти ще се разговаряш с това общо съзнание. Чрез това съзнание именно Бог ще ти проговори. Дава плод Синхроничност?...

Благодаря!Много е ценно това знание!

Горещо!

Благодаря! На Земята сме, в поредното прераждане, и - отново - сме недоволни. Недоволни, поради гордост и тщеславие. Недоволни сме, защото кармичните ни дългове тежат, а трябва да си спомним за тях и със съзнание да ги разплатим. Когато не участва съзнанието ни, разплащането е тежко и трошещо нашите вкостенели, моделирани от чужди въздействия разбирания. Законите на Природата няма да се изменят, защото ние сме поискали. Ние трябва да се изменим, за да преодолеем недоволството си. Докато, обаче, се научим на това - колко още хора ще нагрубяваме и засягаме. Включително нас самите - трупайки си нови кармични дългове. Но да се оправдаваме само с кармата - не става. Ако поне мъничко проявим воля, да се въздържим и наместо кал, подадем слънце, Слънце ще засвети в нас самите. Вътрешната Радост ще ни обгърне... Иска се търпение. Особено от тези, в чиито Души първите лъчи на Любовта засияват. Защото лесно могат да се окалят и да загубят светлинката. Иска се и Вяра. Бог работи винаги в наша полза. Това, че не го разбираме - и за него ще дойде време. Нека от сърцето ми, Любов жива да блика

хубави стихове...добре подредени,като стъпъла,които водят към сърцето...