Допринасящи

Благодаря! Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII)

Молитва на Духа Свят 332. Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII), Съборна беседа, 17.08.1932 г. Пътят на Живота Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII)

Пътят на Живота 330. Ценни мисли из книгата на Великия живот (VII) - Съборна беседа, 15.08.1932 г. Добрият път Ценни мисли из книгата на Великия живот (VII)

Молитва на Духа Свят 327. Трите свята 1932, Съборна беседа,12.08.1932 г. Молитва на Царството Трите свята 1932

Благодаря! Общото благо

Добрата молитва 326. Общото благо 1932 - Съборна беседа, 11.08.1932 г. Господнята молитва Общото благо 1932

Благодаря! Което остарява

Формула „Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята Любов озари ни с благия си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир“. 325. Което остарява - СБ, 10.08.1932 г. Добрата молитва Което остарява

Молитва на Духа Свят 323. Книжници и фарисеи - СБ, 08.08.1932 г. Добрата молитва Книжници и фарисеи

Благодаря! Книжници и фарисеи

Неделни беседи - 1943 г. Проявление (1942-1943) 17. Ще бъдат научени 17-а беседа, държана от Учителя на 7.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Писано е от пророците: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ „Духът Божи“ Прекалявам с множеството от цитати , но всеки е вдъхновяващ . Ето и този , нека да е последен , обобщаващ : Ще бъдат научени

Молитва за плодовете на Духа 318. Завършени и незавършени процеси, СБ, 02.08.1932 г. Молитва на Триединния Бог Завършени и незавършени процеси

Молитва на Братството 317. Опорни точки на живота 1932, Съборна беседа, 01.08.1932 г. Молитва на Духа Опорни точки на живота

Неделни беседи - 1942 г. Проявление (1942-1943) 11. Любовта бе в началото 11-а беседа, държана от Учителя на 13.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Красив е животът“ Ще прочета няколко стиха от първата глава от Евангелието на Иоана: от 1-ви до 6-и стих. „Духът Божи“ Любовта бе в началото, „В началото бе Словото и Словото бе у Бога.“ В началото бе Любовта и Любовта бе у Бога и Любовта бе Бог. А защо при хората любовта с която идват на земята не се задържа до края ? Прочетете беседата

Молитва на Царството Евангелие от Матея глава 5 314.Добре дошъл, Рилска беседа, 29.07.1932 г. Господнята молитва Добре дошъл

Благодаря! Ще ви се изявя

Неделни беседи - 1942 г. Проявление (1942-1943) 7. Ще ви се изявя 7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета само един стих: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ „Духът Божи“ --,,Ние живеем в един век, дето хората се учат само да се събличат. Много малко има, които се обличат. Някои лука събличат, някои зелето събличат, пипера, доматите събличат, житото събличат, няма нещо, което да не събличат. Седнеш, ядеш, пак си се научил да събличаш. Хората, които се научат само да събличат, могат ли да бъдат здрави и щастливи? То е едно еволюционно състояние. Човек се съблича, когато се готви да спи. Ние, когато се събличаме, мислим, че вършим голяма работа. Човек, който съблича лука, той се готви да спи. Щом се наяде, той спи." --,,Сега част от човечеството, което слиза, половината е слязло, половината още слиза. Една трета е в полето, една трета възлиза. Старите хора в света показват възлизане към Небето. Младите хора показват слизане, а възрастните хора показват работа, те са, които вървят по полето. Такава е картината в мен. Казвате: „Това е дете.“ Значи то слиза от невидимия свят, да работи. Възрастният човек е на полето, работи, а старият човек се качва нагоре. Той не може да ходи, разбира се, стръмно е нагоре. Детето слиза, търкаля се надолу. Старият се качва нагоре, обръща се назад, надолу гледа." --,,Казвам: Има какво да се учи сега. Вие още не сте влезли в небето на човешката душа. На Земята ще влезете в рая на една човешка душа, да видите колко е красива душата. И какво съществува. Нашите райове се празни, затворени, забравили сме как да отворим, поне другите да влязат, да видят каква красота има. Нас ни забавляват, че раят е някъде из пространството. Че е из пространството, то са условия и възможности. Оная сила, която трябва да влезе в рая, е вътре в нас. Христос казва: „Аз съм вратата“. Щом обичаш Бога, Той казва: „Аз съм врата“, щом не обичаш Бога, тази врата е затворена. Що е омразата? – Затворена врата. Що е Любовта? – Отворена врата за всичките възможности, за които човешката душа мечтае от хиляди години." --,,Помнете, че в природата вие ще имате условия да бъдете първи, трябва ви само време. Дайте ход на хората да бъдат първи и вие ще бъдете първи. Вие като не им давате да бъдат първи, вие оставате назад. Желайте доброто на хората, желайте идването на Царството Божие. Всеки ден ние да бъдем заети и като станем сутрин, да ти е приятно, да искаш да дойде Царството Божие, не да съжаляваме за доброто. Сега се бият хората. Да ги оставим, те тия хора се опознават на бойното поле. Няма какво да съжаляваме. В тази война хората се опознават, сприятеляват се. Като хванат сега противника ранен, ще го занесат в болницата, да го лекуват. И като го излекуват, ще го затворят. Човещина има и от двете страни – лекуват своите врагове. В миналото не е било така. Като видят врага, ще го утрепят. А сега ще го занесат в болницата, ще дойдат милосердни сестри да го гледат. В сегашната война целият невидим свят е зает. Цялото Небе мисли. Небето е, което ръководи съдбините на човечеството, какъв начин да избере. То иска да избере най-добрия начин, по който може да се прекрати войната, но да направи тази война да излезе за добро. Да изкарва Любов от тази война и да не искат хората за такива малки работи да се бият и следователно, близо е вече до едно разрешение. Щом решат, и войната ще престане. Често ме питат кога ще се свърши войната. Казвам: Ако знаете кога ще се свърши войната, ще се продължи. Ако не знаете кога ще се свърши, по-рано ще се свърши. Затова, не желайте да знаете. Ще видите. Пита ме някой: „Кога ще се свърши?“ Казвам: „Ще видиш.“ Какво ще казвам? Ако някой ме пита колко е часът, мога да му кажа, ако имам часовник. Сега нямам часовник, няма какво да му казвам. Няма на какво да гледам. Българите казват: първи петли, втори петли, трети петли. Какво е разстоянието между първи и втори петли? Някой се помоли, казва: „Аз се помолих.“ Пазете се от друго заблуждение. Ние не трябва да се молим, да желаем да се свърши войната. По Любов че войната ще се прекрати – ще се прекрати, понеже това е волята Божия. Бог желае да се прекрати и туй, което Бог желае, трябва да го желаем и ние. Ние като пожелаем това, което Бог желае, ще стане. Да не мислим, че ние заставяме Господа. Той иска да ни застави, както Той мисли и ние трябва да мислим както Него, защото нашето мислене не е право. Всинца искаме да бъдем първи. Искаме този народ да победи. Че кой ще победи? Няма кой да победи. Народите са като синове на Бога. Един народ е като негов син. Един народ не трябва да измъчва другите народи, това не е волята Божия. Казвам: вземете англичаните, много користолюбиви са. 40 милиона, колко милиона километра земя владеят? Ако те признаваха, че Бог е Любов, трябваше да повикат другите народи и да кажат: „Елате, братя, имаме доста земя, 10 милиона, не е навсякъде населена, елате да живеете.“ Русите имат 21 милион – и те можеха да отделят 5 милиона, но те за русите само отделят. Французите имат 15 милиона – и те можеха да отделят 3 милиона най-малко. И те за французите държат. И американците можеха да отделят. Съединените Щати са така големи, както цяла Европа. И те за американците държат. Мислим, че много културни хора са. Всички сме културни, пък сме взели Божиите блага, не искаме да дадем на онези, които искат от нас. Не само между народите е това, но същото е и като дойдем в религиозните разбирания. Всеки един народ иска да има еднаква религия, християнска религия. В България искат православието да бъде само, християнството не е православие. Православието, това е гръцка измислица. Католицизмът, това е католическа измислица. Християнството е наука за побратимяването на народите. Господарите да се обхождат добре със слугите си, не само да считат, че Христос е бил голям герой. Христос не е ли могъл и Той да повика от невидимия свят да му помогнат ангелите? Той казва на едно място: „Имам власт да повикам 12 легиона ангели.“ Знаете ли каква работа биха свършили 12 легиона ангели? В една война в европейската история, когато се явил един ангел, в една нощ унищожил 150 хиляди, избил ги е. Ако дойдат 12 легиона, всеки легион по 6000, те колко са? Че те могат да очистят човечеството и нищо да не остане от него. За половин ден нищо няма да остане от два милиарда хора на Земята. Учениците, които знаеха силите, които имаше Христос, и като знаеха силите, които те имат, казват: „Учителю, да поискаме от горе да слезе огън да ги изгори.“ Казва: „Син человечески не е дошъл да разрушава, но да спасява.“ Ако е за рушене, от памтивека се руши. Аз дойдох да създам, да внеса нещо ново в света, да се запали новият огън, при който хората да се обичат и да вършат волята Божия. Някой път ние обичаме като Илия да снемем огън." Ще ви се изявя

Добрата молитва 310. Ценни мисли из книгата на Великия живот (II) - Рилска беседа,24.07.1932 г. Молитва на Духа

Утринна молитва на ученика 309. Ценни мисли из книгата на Великия живот (I) - Рилска беседа, 23.07.1932 г. Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта. Мислѝ върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре, и върху светлината, която свети навсякъде. Хлябът е за сърцето, мисълта – за ума, а работата – за човешкия дух. – 23 юли 1932 г., 5 ч. сутрин. Молитва на свещената чистота

Спомням си първите си контакти с обикновени американци - колеги (учители). Разпитаваха с явен интерес за подробности, свързани с устройството на обществото ни през социализма. Слушаха внимателно. Аз на свой ред тогава изразявах надеждата, че "ще ги стигнем" в демокрацията - беше краят на 90-те и още хранехме такива излюзии. Те бяха реалисти. Възрастна колежка от Ню Йорк ме слушаше изнанадана и ми обясни тъжно, че нейната страна всъщност е полицейска държава с много и явна корупция. И май е по-добре да не вземаме пример от тях. За разлика от нашето пълно отрицание на "the socialist past", те откриваха неща, за които казваха, че би било добре да се постигнат в тяхната държава. Особено силно впечатление ми направи реакцията им на моето заявление за тяхната "свобода на медиите". Засмяха се - "щеше да е добре, ако беше наистина така, но не е , повярвай ни." Тогава не им повярвахме.... сега започваме.

Душите ни идват от блаженство и въпреки това през целия си живот се стремим към просветление. защо е така Не е ли мазохистично? Как мога да се доверя на източника, ако той/тя не знае кой е?

Добрата молитва 303. Отиване и връщане -Рилска беседа, 21 август 1931 г. Господнята молитва Отиване и връщане

Неделни беседи - 1942 г. Благословен (1941-1942) 38. Ново раждане 38. беседа, държана от Учителя на 12 юли 1942 г. 10 ч.с., неделя, Петровден, Изгрев, София. Отче наш. „Изгрява слънцето“. Ще прочета 3. глава от Евангелието на Йоана. /Прочете първите три стиха./ Раждането е за всичките хора. Раждането е, което дава прогрес на човечеството! Казва му Никодим: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди! Има друго разбиране. По-старо от слънцето на земята няма; всека сутрин като изгрева слънцето, не е ли старо слънцето? Някой човек казва: Какво е прераждането? Като слънцето. Всека сутрин като изгряваш, то е новото слънце, като залязва то е старото слънце. Нито като изгряваш си млад, нито като залязваш си стар. Тъй трябва да разбирате работите. /Прочете Учителят от 4 до 13 стих/. Раждането е една земна работа. Какво е да се роди човек изново? То е да изгрее изново. Какво значи да остарее? Да залезе някъде. /Прочете от 13 стих до края главата/. „Духът Божи“. Ново раждане 2

Неделни беседи - 1942 г. Благословен (1941-1942) 37. Неделимото 37. беседа, държана на 5 юли 1942 год., неделя, 10 ч.с. Изгрев. Отче наш. „Изгрява слънцето“. Ще прочета само 12 стиха от Евангелието на Матея от 15 глава. „Духът Божи“. Ето и днешната тема за размисъл : ,,Жителите на земята, които живеят в корените на Живота, имат едно разбиране за Живота. Жителите на Духовния свят, които живеят в клоните, имат диаметрално противоположно разбиране за Живота. Обаче, Животът не се ограничава само в корените и клоните. Има и друг Живот: на цветовете и на плодовете. Като дойдете до Живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването. (Беинса Дуно)"

Благодаря! Неделимото

Молитва на Триединния Бог 301. Сила, разумност и добро - Рилска беседа, 10 август 1931 г. Молитва на благодарността Сила, разумност и добро

Пътят на Живота 297. Ден на Божието изявление - Рилска беседа, 7 август 1931 г. Мисията на Учителя Ден на Божието изявление

Молитва Изворът на Доброто 296. Тези три неща - Рилска беседа, 6 август 1931 г. Красивата молитва Тези три неща

Скъпи приятели и аз благодаря за интересния въпрос. Ето откъс от „Съзнание и Личност“: «Игор Михайлович: ...Изначално, хората са се зараждали като малки ангелчета, които израствали и ставали част от Духовния Свят. Те не знаели страданието и злото. Всичко това е прекрасно, но хората избрали тежкия път. В зороастризма е казано много точно, че взели решение, подчертавам, хората решили да се противопоставят на злото намирайки се в тяло. Тоест да станат материални. Татяна: Да, в свещените книги на зороастризма се споменава за това предание: когато Бог задал на хората въпроса трябва ли да ги защитава от Ахриман или те сами, бидейки в телесна обвивка или „телесен облик“ ще се преборят с него и ще го победят, след което ще станат безсмъртни. Хората избрали последното. Игор Михайлович: Това е избор на самите хора. Те поискали да се противопоставят на Ариман, намирайки се в тела, намирайки се под негова власт, започвайки от двойствеността. Това е много сериозен избор, целящ хората да пристигат в Духовния Свят не като малки ангелчета, а като Ангели. Това било имплементирано в материалния свят, където хората се раждали, израствали и избирали осъзнато – че трябва да влязат в Духовния Свят. Всичко това е интересно и радостно, когато идват Ангели. Татяна: Има още един интересен момент как в зороастрийските текстове се говори, че Бога на Доброто (Ахура Мазда) създал своите творения като духовни същности, а още по-точно, Той сътворил „духовните образи на всички създания“ и чак тогава създал материалния свят и дал на своите творения материално тяло. Също така как Неговите творения в своите „телесни образи“ ще имат възможността да преодолеят Ариман и създаденото от него зло, че главните борци с Ариман се явяват хората. Жана: Да...Там е отбелязан и ключовия момент как победата е възможна единствено с активното участие на самия човек и как трябва да помни своя произход – Духовния Свят, а не земния, как духовните дела са много по-важни от земните».

благодаря за интересния въпрос. Първо, душите ни не "идват" - те се проектират в материално - енергийно тяло, но си остават там, в блаженството. Проблемът е, че "там" те нямат възможност да еволюират, да се развиват и усъвършенстват. Причината е точно в това, че няма препятствия, т.е. ние ги наричаме страдания. Все едно да искате да станете щангист без да вдигате щанги, да искате да можете да плувате, без да положите усилията да се научите (тренировки, усвояване на техника, и с тях заедно умора, гълтане на вода със сол или хлор, зачервени очи и т.н.). Все едно да седнете за пръв път зад волана на автомобил и да подкарате майсторски :). Тогава е добър въпросът защо се стремм към просветление и блаженство - моят отговор е от личния ми опит. Блаженството и просветлението са сигналът, че сме на правилната пътека и допринасяме за узряването на своята душа....

Молитва на Духа 291. Обич, разумност и истинолюбие - Рилска беседа, 1 август 1931 г. Добрият път Обич, разумност и истинолюбие

Неделни беседи - 1942 г. Благословен (1941-1942) 26. Да изповядваме! 26. беседа, държана на 29 март 1942 г. неделя, 10 ч.с. Изгрев. София. Отче наш! „Изгрява слънцето“. Ще прочета няколко стиха от 12 глава на Лука от началото до 13 стих. „Духът Божи“”. Да изповядваме!

Пътят на Живота 287. Отпечатъци - Рилска беседа, 21 юли 1931 г. Молитва за плодовете на Духа Отпечатъци

Георги Лефтеров - Майстора. 4 октомври в 13:11 · Plovdiv, Област Пловдив · Две ракии Украйна. 2024 година. Над две години продължаваше войната. Тази безсмислена, гладна за кръв машина, която бе превърнала най-плодородните полета в Европа в кървав ад. Някога по тези земи са растяли жито и слънчоглед, а сега — само тръни, гилзи и мълчание. Беше горещ летен ден — от онези, в които въздухът стои неподвижен, сякаш и той е уморен от човешката глупост. В напълно разрушеното от бомбите село беше тихо. Прекалено тихо. Щурците пееха своята вечна песен — сякаш природата умишлено се правеше, че не забелязва ужаса на хората. От време на време песента им се заглушаваше от жуженето на разузнавателен дрон — новите „пчели“ на човечеството, които не събират мед, а смърт. Мирното синьо небе беше станало като стара ръждясала каска — грозно, опасно и излъчващо студ. Едно утро, след поредната заповед — а знаете, както е писал Хашек, че „войната вървеше отлично, докато не дойдоха генералите“ — отново започна атака. Едните нападаха, другите се защитаваха, а накрая всички умираха еднакво — в калта, без значение какъв цвят е униформата им. В суматохата на боя, в прах, кръв и дим, двама войници — от двете страни — се оказаха ранени в една и съща разрушена къща. Единият лежеше от едната страна на зида, другият — от другата. Делеше ги само една тухла и съдбата, която обича да се шегува с хората. Боят затихна. Щурците пак запяха. Интересни същества са — пеят една и съща песен и над любовта, и над гробовете. Мина час. После още един. Двамата дишаха тежко, без да се виждат, но усещаха присъствието един на друг — като двама непознати в тъмна стая. — Слышишь, укроп? Ты живой? — обади се гласът на единия, груб, изморен. — Живой я, кацап проклятый! — отвърна другият през болка. — Не укроп я, я болгар! Настъпи тишина. После се чу слабо издишане — почти усмивка. — И аз съм българин, а не кацап — каза първият. — Христо се казвам. От Мелитопол. — А аз съм Васил, от Одеса… И така, без да се видят в очите, в праха на една паднала стена, се срещнаха двама българи — всеки воюващ за различна армия, но с една и съща болка. — Къде те удари? — попита Васил. — В левия крак — отвърна Христо. — А теб? — В десния. Болката е като куче — не пуска. Слънцето залязваше, а в небето вече светеше луната — старата свидетелка на всички човешки безумия. Тишината се сгъсти като тесто преди втасване. — Василе, имаш ли семейство? — попита Христо. — Имам. Жена и две деца. В България са. В Пловдив. — каза Васил и въздъхна. — А ти? — И аз имам. Яна се казва. С двете ми щерки е. В Бургас са бежанки. Като ги изпращах, им обещах, че ще дойда при тях… ама ето ме тук, при тебе. Настъпи кратка тишина. После двамата се засмяха — не от радост, а от абсурдност. — Значи и моите, и твоите са в България. — каза Васил. — И ние тука се стреляме, а те вероятно чакат на една и съща опашка за хляб. — Може и да си купуват от една и съща пекарна — добави Христо с пресипнал глас. — И да не знаят, че мъжете им умират от глупост. — А защо си тук, Христо? Защо воюваш за тях? — попита Васил. — Не воювам за тях — отговори той. — Хванаха ме. Предложиха ми — или затвор, или фронт. И обещаха, че ще нахранят семейството ми. Подписах. После ги пуснаха да тръгнат към България. А ти? — И мен ме хванаха — каза Васил. — На пазара. Търсех картофи. Натъпкаха ме в микробус и след три седмици „обучение“ — ето ме на фронта. — Значи една и съща кучка ни е съдбата — каза Христо. — Да — отвърна Васил. — Кучка, която лае от всички страни. Щурците отново запяха, сякаш нищо не се е случило. Над селото се издигна зелена сигнална ракета — знак, че групите за събиране на трупове излизат. Двамата знаеха, че ако останат заедно, единият ще бъде убит — така работеше войната, с глупави правила и трагичен ред. — Василе, ако чакаме спасение — твоите ще убият мен, а моите — теб — каза Христо. — Ще можеш ли да пълзиш? — Ще мога. Само ми дай малко време… — изстена Васил. — Имаме цяла вечност, братле. — усмихна се Христо. — Аз също ще пълзя. Нали за това сме хора — да стигаме някъде, дори и в калта. Двамата замълчаха. Луната хвърляше сянката си върху стената, която ги делеше, а в тази сянка сякаш стоеше България — далечна, мирна, топла. Семействата им сигурно вече спяха. Може би децата им сънуват море. — Василе! — извика Христо, преди да се разминат. — Като оцелеем — ще се намерим. Във Варна! Винаги съм мечтал да видя Варна. — Добре! — отвърна Васил, вече пълзейки. — Ще се видим във Варна! И ще пием по две ракии! — По две! — изсмя се Христо, въпреки болката. — Ама за твоя сметка! Смехът им се разля в нощта, между праха и тишината. После всичко отново замлъкна. Щурците продължаваха да пеят — сякаш подреждаха невидим венец над двама непознати, които за един кратък миг си спомниха, че са хора. И че в свят, където всички се делят на „свои“ и „чужди“, истината понякога се намира между две ракии и един зид. Майстора

Неделни беседи - 1943 г. Проявление (1942-1943) 18. Умити в Любовта 18-а беседа, държана от Учителя на 14.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Кажи ми ти Истината“ Ще прочета само няколко стиха от 9-а глава от Евангелието на Иоана: 6-ия стих: „Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: „Иди, умий се в къпалнята Силоам.“ И тъй, отиде, уми се и дойде прогледнал.“ – и 7-ия стих. „Духът Божи“ Има само един пример в историята, гдето калта се е използувала за едно благо. Плю, направи кал, намаза очите на слепия и каза: „Иди, умий се.“ Земята е важна по едно стечение на обстоятелствата – че е едно училище, предметно училище за онези, които са родени на нея. Онези, които разбират, [за тях] животът е предметно учение. Онези, които не разбират, постоянно си блъскат главите, както мухите в съвременните къщи, постоянно си блъскат главите по прозорците. Знаят как да влязат, не знаят как да излязат. За пример, вие имате млада мома, искате да я ожените. Защо? Представяте на тази мома това, което не е. Вие представяте, че вечният живот е едно блаженство, че семейният живот е блаженство, че е рай. Тя решава една от най-трудните задачи на Земята. Тя ще стане бременна и после как ще ражда, е въпрос. Ние, съвременните хора, всинца сме бременни и трябва да раждаме сега, нищо повече. Всички, които плачат, са бременни. Ако го родиш, добре, ако не, може и ти, и детето заедно да [си] идете... ---Съвременните хора имаме малко знание върху същността на нашия живот. Как трябва да живеем, не знаем, много малко правила имаме. Казваме: „Да бъдем добри. Да бъдем справедливи, да бъдем честни, да бъдем здрави.“ Но това са резултати. Да бъдеш справедлив, това е един резултат на едно стечение на твоя ум и твоето сърце. Не всякога човек може да бъде справедлив... ---И тъй, всичките задължения, кой каквото има да ни дава, да скъсаме полиците. В „Отче наш“ е казано: „Прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“ Бог постоянно прощава. И ние като Него ще прощаваме. Бог не ни държи отговорни за онова, което сме направили. Той иска да изведем една хубава поука, да проявим Любовта. Във всяка погрешка имаме условие да проявим по-голяма Любов, отколкото без погрешка. Погрешките, които правим, да станем герои – да ги поправим с Любовта, че и невидимият свят да се радва. Христос казва, че за всеки грешник, който се кае, който поправя погрешките си, става голяма радост в ангелския свят горе. Не за праведник, но за грешник, който се оправя, става радост. Да се радваме. Имаме условия да станем видни. Според мен всеки един, който изправя живота си, е виден вече. Всички мислят заради него. „Иди и се умий.“ Аз казвам: Идете сега и се умийте във водата на Любовта. Вярвайте в Любовта. Умити в Любовта

В книгата си Учителят за образованието Боян Боев отбелязва нещо, което всички ние психолози и педагози знаем на теория, но обикновено забравяме, когато "влезем в системата": Тук има много родители и колеги, които работят с деца от най-различни възрасти. За всички нас ще бъде много полезно да споделим своя опит и размисли. Чувала съм често, че съвременните родители и учители не ги е грижа за развитието на децата - това съвсем не е така. Просто много от нас не знаят какво и как биха могли да направят за децата си в съгласие с тяхната природа...и се опитват да го постигнат с принуда и поучения. Забелязали ли сте как конкретни дейности са се отразявали на развитието на вашите деца? Прилагали ли сте нещо съзнателно? Какви дейности спъват или отклоняват развитието, какви го стимулират? Спомняте ли си нещо от своя собствен опит като деца, което е оказало силно влияние върху формирането ви като личност? За да започна, наскоро една група деца - 8г. наблюдаваше как "давам вода на цветята си, защото са жадни" и аз приех предложението им да ми помагат. След известно време забелязах,че са станали много внимателни и грижовни една към друга и лекият дух на съперничество от първите им часове се е стопил.... Започнах да предлагам подобни малки жестове на помощ и на други - вече съзнателно - ефектът беше същия! След като по моя молба се бяха отнасяли с грижа и внимание към предметите, цветята в стаята като към живи същества - деца като тях, те ставаха внимателни и един към друг, спираха да се обиждат, доказват, конкурират, започнаха да се разбират и да си съчувстват, да си предлагат помощ и съдействие...

Молитвен наряд за начало: Нека от сърцето ми любов жива да блика -формула Господнята молитва Псалом 23 Път на вътрешно разбиране -беседа Преди беседата е добре да прочетете Римляни 12 Молитвен наряд за край: Тайната молитва Пътят на живота - молитва Това ме върна в ранните детски години,когато се опитвах да оправдая някоя извършена пакост с:"Ами те и другите правеха така",на което майка ми ме питаше :"А,ако другите се хвърлят в Марица и ти ли ще се хвърлиш?" Не знам дали само това ме е накарало в много ранна възраст да започна да мисля,че не е задължително моят път да минава през утъпкания вече от другите.Но,като се замисля,винаги,когато съм правила изключения,защото и на мен ми се е искало да бъда като всички,да се приобщя към обкръжението си,нещо в мен се е бунтувало и в крайна сметка разочарованието ми е ставало още по-голямо.Докато дойде времето,когато спрях да се притеснявам от изборите си,а по-късно и да се запозная с учението на Беинса Дуно и с вас.Струвало си е. Тази мисъл асоциира в мен изказването на Донка в една друга беседа,за "духовните" светски и "светските"духовни хора,което в този случай бих интерпретирала така: не проповедникът,който назидава и напътства,силен на думи и слаб на действия,а онзи който с живота и делата си ни учи,което пък ни отнася и към познатото "по делата им ще ги познаете". Бих продължила - това е човекът,който винаги бяга от отговорност. Всички цитати са от беседата Път на вътрешно разбиране Това отнасям към съветите на Учителя да се молим тайно,да си имаме "Тайна молитва",никой да не ни види,никой да не посвещаваме в "Тайната ни молитва",според мен,за да се предпазим от силите на злото и да не допуснем те да се намесят в работата на Божественото,на което вярваме.Никога не съм можела да се моля в църква и особено на големи празници,когато тя е пълна с хора.Никога не съм приемала за естествено някой друг да ми бъде посредник в общуването ми с Бог.Винаги съм знаела,че това си е моя дълбоко лична привилегия.

Здравейте! Предлагам нова тема: Патриотизъм - какво е това и имали го или е само спомен от миналото. Ето и моето мнение. Да има патриотизъм, но той не е за всеки. Патриотизмът се постига доста трудно, това е идеалният вариант на перфектното родолюбие. Той е коренно различен от национализма. Проблема идва от това ,че се бъркат двете понятия. В национализма има голяма доза патриотизъм, но обратното не важи. Патриотизъм е по-голямото, по -широкото понятие. За да е патриот даден човек са необходими само няколко неща: да обича и милее за родината си; да уважава и почита останалите народности; да се стреми към по добро, да защитава и да се бори за истината и правдата; да не стреми към омраза и мъст към другите етноси. Патриотизмът не поражда верска вражда. Аз мога да изповядвам каквато религия си поискам, но това не означава, че съм например арабка, еврейка, индийка или пък италианка. Вярата няма нищо общо с патриотизма, важно е какъв се чувства човек от вътре. Усмихнат ден ))

Интересно е да се следи поведението на Израел в светлината на неговото минало . https://www.vesti.bg/sviat/evrejska-aktrisa-izglezhda-che-hitler-specheli-6234605

Молитва за плодовете на Духа 315.Ценни мисли из книгата на Великия живот (V), Рилска беседа, 30.07.1932 г. Молитва на Духа

Cамоучители

Днес по ,,БНТ 1 "излъчиха филм за Милен Цветков . Ще подчертая само че като журналист не желаещ да прави поръчкови предавания му пречат да работи . Не го гледах подробно , но не видях/чух да се посочват лицата отговорни или поне изпълнителите на това възпрепятстване . А те , хората около тях си ги знаят . Това визирам , че е достатъчно да се посочи злото . Защото и да оповестят че X Y са изхвърлили Милен от работа какво ще постигнат освен всички странични да ругаят и увеличават по този начин злото . А изправянето става когато има осъзнаване . Когато X Y видят конкретно и лично отношение . А извън тяхната среда всички сме ,,ботове", негласни , незначителни , невлиятелни . А злото има и тази особеност че не се държи само на една личност . Неговата защита е да се крие зад множество . То се размива в малките лични изгоди или ,,защити"... Нормално е да виждаме собствените си мисли , на екрана от вън . То е част от сегашния ни живот . За това има поговорки например ,,Мълчанието е злато" или приказки , като за лошата щерка на злата царица която бълвала жаби и гущери когато си отворела устата ( Пепеляшка) . За това и този формат на общуване е доста ограничен . Нито е да кажеш нещо кратко нито да тръгваш на широки обяснения . Пак няма да те разберат . Но няма лошо . да мърдаме е достатъчно . За мен тази усмивка е вътрешна . Радост че светът е разумен и независимо какво си мислим се случва най доброто .Някога боли насърчавайки да търся доброто , някога има малка награда с почивка .

Една много точна картина на съвремието ни . Сегашната система на капитализъм , вече не се задоволява да експлоатира работната сила .Не е достатъчно да взима от работника материални блага , като му оставя недостатъчно за потдръжка на живота . Сега системата се ориентира да черпи и душевните сили като се намесва в мисленето и насажда стереотипи на възприятия .

Молитва на свещената чистота 299. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината - Рилска беседа, 9 август 1931 г. Молитва на Духа Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината

"Вдъхновени от тематичния парк в сериала "Западен свят", Нийл ДеГрас Тайсън и актьорът Джеймс Мардсън обсъждат очакванията и страховете на хората от изкуствения интелект, свободната воля и бъдещето." National Gefgraphic, "Да поговорим за звездите", еп.16, снощи 17.05. Темата беше доста представителна за тенденциите в умовете на Трансхуманистите, особено русата експертка по AI (ИИ, artificial intelligence), която говореше с некъм особен плам в очите. Както и мнението на този човек - Петър Клисаров е представител за България на канадска държавна ядрена компания AECL до 2005; генерален директор за България на АЕСОМ (най-голямата международна инженерингова консултантска компания в света) до 2011. Да, ама контрата е тази статия - Трансхуманизмът и милитаризацията и значението им за Новия Световен Ред (да не се чете от хора със слаба психика!)

Завършваш с точка, а не с въпрсителен. Трябва ли? И ако го знаем какво? Реално на никой не му пука. Все тая.

Да, добре, съгласна съм, че формално погледнато логика, в смисъл обяснения на нещата, винаги има. А ние не винаги можем да я видим и разберем. Аз исках да кажа, че нуждата от логика е възникнала на определен етап на развитието на хората, като едно помощно средство да се разберат нещата, след като все по-трудно сме успявали да вникнем в дълбочина. Според мен в бъдеще отново ще можем да възприемаме нещата в дълбочина; просто поглеждаме и вече знаем.

Търсим логика когато искаме да си обясним нещата. Няма как това да стане без ума. Вярата и интуицията могат да ни посочат нещо, но за да го разберем имаме нужда от ума и от логиката. А логика винаги има. Друг е въпросът дали сме в състояние да я проследим и разберем.

Смехът не знам, но чувството, което ни кара да се усмихнем, е здравословно. Не винаги онова, което ни разсмива обаче е здравословно - понякога се смеем на глас на чуждо нещастие... а това не може да е здравословно. Със смеха се освобождаваме от напрежение, което също може да се каже, че помага... на психиката и съответно на здравето ни. Някой беше казал, че има моменти в живота, когато човек има две алтернативи - да полудее, или да се разсмее! Определено второто е по-здравословно, също. Аз съм забелязал , че когато се усмихваш, и получаваш повече усмивки, светът става едно по-усмихнато място. И може би и по-здраво!?