Допринасящи

Пътят на Живота 345. Великата формула, Съборна Беседа, 3 септември 1933 г. Молитва за плодовете на Духа Великата формула,

Молитва на Братството 347. Великото в живота , Съборна беседа, 5 август 1934 г. Молитва на Духа Свят Великото в живота

Молитва на Духа 346. Едно звено, Съборна Беседа, 3 септември 1933 г. Молитва на благодарността Едно звено

Покрай шумотевицата около досиетата се замислих колко много от ценното ни внимание източват към помийната яма на злото. Всичко това е организирано, събирано и извадено най-вече с тази цел - да обсебят вниманието на честния, добрия човек, да го подчинят на своя "наратив" - преразказ на събития, които ТЕ избират и ТЕ ни заливат с тази помия. Ако някои си кажат - аха щом те могат, значи и на мен ми е разрешено - супер. Ако други се разгневят и осъдят - супер - по-малко любов, по-малко прошка и по-малко Христова вяра в света. Ако други отвърнат с презрение и отвращение - супер (по същите причини). Всякак печелят. Само да не им обърнем гръб и да дадем вниманието си на нещо добро, полезно, здраво, Божия воля.... Може би тези последните се виждат на ръка разстояние от нас, но ТЕ крещят ПО_СИЛНО!! и ние не можем да чуем ангелите?

Благодаря! Един удар

Молитва на Духа Свят 344. Един удар - Съборна Беседа, 2 септември 1933 г. Молитва за плодовете на Духа Един удар

Неделни беседи - 1943 г. Оживяване (1942-1943) 19. Закон и свобода 39-а беседа, държана от Учителя на 25.VII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Грее Слънцето“ Ще прочета няколко стиха от първата глава на Иоана, от 17-ия до 29-ия стих. „Духът Божи“ ---,,Що е закон и що е свобода? Законът е ограничение, а свободата е разграничение. Свобода и закон, произтичащи от едно и също място. Законът е човешко схващане, ограничение на човешкия дух. Свобода[та] е нещо, което е излязло от Бога. Ние сами в закона си създаваме своите ограничения. Бог, за да ни стане понятен, взема тия ограничения, в които ние се проявяваме, за да Го разберем." ---,,Христос внася една наука: Всички трябва да се учат и да употребяват Божията Любов, да я турят на работа. Сега вас може да ви се види странно. Какво нещо е Любовта? Вас ви е страх да проявите Любовта. Малко хора съм срещал, които проявяват Любовта. Казвате: „Аз ви обичам, любя ви.“ Ни най-малко не чувствувам, че е Любов. В Любовта всякога има нещо безкористно. Знаете какво нещо е безкористието. Любовта, която иска да вземе нещо, тя не е пълна Любов. Любовта е едно чувство: от преизобилието, което имаш, ти искаш да дадеш. Имаш изобилие в себе си и като излезе нещо, ти се радваш. Ти се радваш като майка, на която е напращяло млякото, и като суче детето млякото, тя се радва, че има кой да я освободи от туй страдание." Закон и свобода

Добрата молитва 343. Бъдещото верую на човечеството - Съборна беседа - 1 септември 1933 г. Господнята молитва Бъдещото верую на човечеството

Добрата молитва 91 Псалом Пътят на живота Молитвата на Царството Ще прочета Пета глава от Марка. 342. Любов без ревност - Съборна беседа - 31.08.1932 г. Отче наш Любов без ревност

Добрата молитва 91 Псалом Пътят на живота Отче наш Молитвата на Царството Ще прочета Шеста глава от Евангелието на Лука. 341. Новата работа - Съборна беседа - 30.08.1932 г. Три неща във вас трябва да останат: Любов, която да ви свърже с хората; светлина, която да ви отвори път; и свобода, която да ви даде простор, за да може да бъдете свободни и да вършите волята Божия. Тайна молитва Новата работа

Добрата молитва 91 Псалом Пътят на живота Молитвата на Царството Втора глава от Евангелието на Матея. "Духът Божи" 340. Три пътя - Съборна беседа - 29.08.1932 г. Три пътя Отче наш

Благодаря! Три пътя

Добрата молитва Отче наш Пътят на живота Молитвата на Царството Първа глава от Евангелието на Йоана. "Духът Божи" 339. Видяхме славата - Съборна беседа - 28.08.1932 г. "Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечния Бог на живота." Видяхме славата

Благодаря! Да се родите изново

Неделни беседи - 1943 г. Оживяване (1942-1943) 14. Да се родите изново 34-та беседа, държана от Учителя на 13.VI.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ Последния цитат ме навежда на мисълта , защо не можем да се отблагодарим на нашите родители .

Добрата молитва 338. Иде час - Съборна беседа, 24.08.1932 г. Молитва на Царството Иде час

Неделни беседи - 1943 г. Оживяване (1942-1943) 12. Бащата иде 32-ра беседа, държана от Учителя на 30.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета само няколко стиха от 13-ата глава от Евангелието на Матея, от 24-тия стих. „Духът Божи“ Бащата иде,

Пътят на Живота 335. Открити - Съборна беседа, 20.08.1932 г. Молитва за плодовете на Духа Съборна беседа,

Неделни беседи - 1943 г. Оживяване (1942-1943) 10. Добър слуга и господар 30-а беседа, държана от Учителя на 16.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Иде, иде“ Ще прочета няколко стиха от 18-а глава на Матея. „Духът Божи" Добър слуга и господар,

Молитва на Духа Свят 334. Делата Божии 1932, Съборна беседа, 19.08.1932 г. Молитва на Братството Делата Божии 1932,

Господнята молитва 333.333. Ценни мисли из книгата на Великия живот (IX), Съборна беседа, 18.08.1932 г. Добрата молитва .Ценни мисли из книгата на Великия живот (IX),

Молитва на Духа Свят 332. Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII), Съборна беседа, 17.08.1932 г. Пътят на Живота Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII)

Благодаря! Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII)

Пътят на Живота 330. Ценни мисли из книгата на Великия живот (VII) - Съборна беседа, 15.08.1932 г. Добрият път Ценни мисли из книгата на Великия живот (VII)

Молитва на Духа Свят 327. Трите свята 1932, Съборна беседа,12.08.1932 г. Молитва на Царството Трите свята 1932

Благодаря! Общото благо

Добрата молитва 326. Общото благо 1932 - Съборна беседа, 11.08.1932 г. Господнята молитва Общото благо 1932

Благодаря! Което остарява

Формула „Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята Любов озари ни с благия си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир“. 325. Което остарява - СБ, 10.08.1932 г. Добрата молитва Което остарява

Георги Лефтеров - Майстора. 4 октомври в 13:11 · Plovdiv, Област Пловдив · Две ракии Украйна. 2024 година. Над две години продължаваше войната. Тази безсмислена, гладна за кръв машина, която бе превърнала най-плодородните полета в Европа в кървав ад. Някога по тези земи са растяли жито и слънчоглед, а сега — само тръни, гилзи и мълчание. Беше горещ летен ден — от онези, в които въздухът стои неподвижен, сякаш и той е уморен от човешката глупост. В напълно разрушеното от бомбите село беше тихо. Прекалено тихо. Щурците пееха своята вечна песен — сякаш природата умишлено се правеше, че не забелязва ужаса на хората. От време на време песента им се заглушаваше от жуженето на разузнавателен дрон — новите „пчели“ на човечеството, които не събират мед, а смърт. Мирното синьо небе беше станало като стара ръждясала каска — грозно, опасно и излъчващо студ. Едно утро, след поредната заповед — а знаете, както е писал Хашек, че „войната вървеше отлично, докато не дойдоха генералите“ — отново започна атака. Едните нападаха, другите се защитаваха, а накрая всички умираха еднакво — в калта, без значение какъв цвят е униформата им. В суматохата на боя, в прах, кръв и дим, двама войници — от двете страни — се оказаха ранени в една и съща разрушена къща. Единият лежеше от едната страна на зида, другият — от другата. Делеше ги само една тухла и съдбата, която обича да се шегува с хората. Боят затихна. Щурците пак запяха. Интересни същества са — пеят една и съща песен и над любовта, и над гробовете. Мина час. После още един. Двамата дишаха тежко, без да се виждат, но усещаха присъствието един на друг — като двама непознати в тъмна стая. — Слышишь, укроп? Ты живой? — обади се гласът на единия, груб, изморен. — Живой я, кацап проклятый! — отвърна другият през болка. — Не укроп я, я болгар! Настъпи тишина. После се чу слабо издишане — почти усмивка. — И аз съм българин, а не кацап — каза първият. — Христо се казвам. От Мелитопол. — А аз съм Васил, от Одеса… И така, без да се видят в очите, в праха на една паднала стена, се срещнаха двама българи — всеки воюващ за различна армия, но с една и съща болка. — Къде те удари? — попита Васил. — В левия крак — отвърна Христо. — А теб? — В десния. Болката е като куче — не пуска. Слънцето залязваше, а в небето вече светеше луната — старата свидетелка на всички човешки безумия. Тишината се сгъсти като тесто преди втасване. — Василе, имаш ли семейство? — попита Христо. — Имам. Жена и две деца. В България са. В Пловдив. — каза Васил и въздъхна. — А ти? — И аз имам. Яна се казва. С двете ми щерки е. В Бургас са бежанки. Като ги изпращах, им обещах, че ще дойда при тях… ама ето ме тук, при тебе. Настъпи кратка тишина. После двамата се засмяха — не от радост, а от абсурдност. — Значи и моите, и твоите са в България. — каза Васил. — И ние тука се стреляме, а те вероятно чакат на една и съща опашка за хляб. — Може и да си купуват от една и съща пекарна — добави Христо с пресипнал глас. — И да не знаят, че мъжете им умират от глупост. — А защо си тук, Христо? Защо воюваш за тях? — попита Васил. — Не воювам за тях — отговори той. — Хванаха ме. Предложиха ми — или затвор, или фронт. И обещаха, че ще нахранят семейството ми. Подписах. После ги пуснаха да тръгнат към България. А ти? — И мен ме хванаха — каза Васил. — На пазара. Търсех картофи. Натъпкаха ме в микробус и след три седмици „обучение“ — ето ме на фронта. — Значи една и съща кучка ни е съдбата — каза Христо. — Да — отвърна Васил. — Кучка, която лае от всички страни. Щурците отново запяха, сякаш нищо не се е случило. Над селото се издигна зелена сигнална ракета — знак, че групите за събиране на трупове излизат. Двамата знаеха, че ако останат заедно, единият ще бъде убит — така работеше войната, с глупави правила и трагичен ред. — Василе, ако чакаме спасение — твоите ще убият мен, а моите — теб — каза Христо. — Ще можеш ли да пълзиш? — Ще мога. Само ми дай малко време… — изстена Васил. — Имаме цяла вечност, братле. — усмихна се Христо. — Аз също ще пълзя. Нали за това сме хора — да стигаме някъде, дори и в калта. Двамата замълчаха. Луната хвърляше сянката си върху стената, която ги делеше, а в тази сянка сякаш стоеше България — далечна, мирна, топла. Семействата им сигурно вече спяха. Може би децата им сънуват море. — Василе! — извика Христо, преди да се разминат. — Като оцелеем — ще се намерим. Във Варна! Винаги съм мечтал да видя Варна. — Добре! — отвърна Васил, вече пълзейки. — Ще се видим във Варна! И ще пием по две ракии! — По две! — изсмя се Христо, въпреки болката. — Ама за твоя сметка! Смехът им се разля в нощта, между праха и тишината. После всичко отново замлъкна. Щурците продължаваха да пеят — сякаш подреждаха невидим венец над двама непознати, които за един кратък миг си спомниха, че са хора. И че в свят, където всички се делят на „свои“ и „чужди“, истината понякога се намира между две ракии и един зид. Майстора

Благодаря! Книжници и фарисеи

Молитва на Духа Свят 323. Книжници и фарисеи - СБ, 08.08.1932 г. Добрата молитва Книжници и фарисеи

Неделни беседи - 1943 г. Проявление (1942-1943) 17. Ще бъдат научени 17-а беседа, държана от Учителя на 7.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Писано е от пророците: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ „Духът Божи“ Прекалявам с множеството от цитати , но всеки е вдъхновяващ . Ето и този , нека да е последен , обобщаващ : Ще бъдат научени

Молитва за плодовете на Духа 318. Завършени и незавършени процеси, СБ, 02.08.1932 г. Молитва на Триединния Бог Завършени и незавършени процеси

Неделни беседи - 1942 г. Проявление (1942-1943) 11. Любовта бе в началото 11-а беседа, държана от Учителя на 13.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Красив е животът“ Ще прочета няколко стиха от първата глава от Евангелието на Иоана: от 1-ви до 6-и стих. „Духът Божи“ Любовта бе в началото, „В началото бе Словото и Словото бе у Бога.“ В началото бе Любовта и Любовта бе у Бога и Любовта бе Бог. А защо при хората любовта с която идват на земята не се задържа до края ? Прочетете беседата

Молитва на Царството Евангелие от Матея глава 5 314.Добре дошъл, Рилска беседа, 29.07.1932 г. Господнята молитва Добре дошъл

Да кеша .. Бог работи по всички направления . Може и така да се каже . Има нещо плашещо в това бъдеще . Може би пак е неизвестното ? Усещането на --така трябва да е , но неизвестните са толкова много ? И единствено успокоително действа знанието че зад всяко зло се крие пропорционално добро . Не само се подписах и ходих на два протеста . Мисля че бъдещето ще ни поднесе не само знанието за живота , което отдавна дъвчем , но и практическата невъзможност да го живеем без избора между духа и материята . Кой днес е готов да загърби сегашния си живот макар и в името на най великата идея ? Смърта на личноста е твърде голям , страховит праг . Гледам надписа върху кутииката разбит хайвер . 4% хайвер от риба и 96% друго ... Хомеопатично но пък вкусно .А ,,знаенето" го има ? След всяко лечебно гладуване следва период през които не понасям ,,вечните храни" като кроасаните и др. И оправянето , слизането на Божествения живот от небесата , тука на земята", май ще стане през личната праведност на хората . Когато човек направи избора да постъпва праведно .Значи когато срещне свиня да се разпорежда с обществени отношения , да не мълчи а го оповести . Да ще ти отнемат удобствата и други неща , но това е пътя на обществото . Заедно . Иначе си оставаме в ,,тинята" на вечната несигурност .Така е защото има този избор , или пак да се научим да пием вода от реките , да дишаме това което ни предлага замърсената природа и храната да събираме в ,,гората " . А лева си е национална свобода , вкусът на миналото ... По време на живота си всеки преминава през прагове когато разбира че живота не са играчките , не са учителите които остават в миналото . Не са родителите за които имаме хубави спомени . Има прагове които показват че можеш и без това и без онова . Разбираш че и това и онова е в теб и можеш да го повикаш когато пожелаеш и то е живо колкото теб . пп Но хората не можем още да се разделим с понятието дом , като материална област . И думите за общ европейски дом звучи като подигравка за мнозина българи . Не е възможно да пуснеш в дома си духовно куци и сакати . Даже не всеки допуска в дома си домашен любимец , та какво остава за такъв който ще ти се качи на главата , Достатъчни са и сегашните разбоиници , все пак сме расли заедно , разбираме ги .И никой не може да ни отърве от тях , само ние самите . А чуждите ?Защо да се товарим и с техни проблеми ?

Първо, искам да кажа, че съм един от 604 000-те, които са се подписали за провеждане на референдум за запазване на българския лев. Но сега ще споделя размисли до какво ще доведе въвеждане на дигитална валута. Масова практика за пране на пари е да имаш хотел, да пишеш фалшиви престои на хора, които и хабер си нямат за това. Някога може да са били посетители на хотела, и така собствениците да им имат необходимите данни. Така кеша от наркотици, проституция, хазарт излиза на светло през законен бизнес. Това е пример, а законният бизнес може да бъде летене с делта планер, бънджи скок, или превоз с лодка на морето. Каквото и да е. Но какво става, ако парите са дигитални? Има движение от банковата сметка на клиента… Край на милиардите кеш. Как ще дадеш на някого пари да гласува за теб? Как ще работиш на осигуровки за четири часа, като работиш цял ден, а другото ти се дава „на ръка“? Как ще си купиш автомобил, а джамбазите ще го пишат на половин цена, като си им дал още толкова? И да не продължавам, но всичко ще бъде проследимо. И на реална цена. Страшно е за хората с голям кеш…

Благодаря! Ще ви се изявя

Неделни беседи - 1942 г. Проявление (1942-1943) 7. Ще ви се изявя 7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев. „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета само един стих: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ „Духът Божи“ --,,Ние живеем в един век, дето хората се учат само да се събличат. Много малко има, които се обличат. Някои лука събличат, някои зелето събличат, пипера, доматите събличат, житото събличат, няма нещо, което да не събличат. Седнеш, ядеш, пак си се научил да събличаш. Хората, които се научат само да събличат, могат ли да бъдат здрави и щастливи? То е едно еволюционно състояние. Човек се съблича, когато се готви да спи. Ние, когато се събличаме, мислим, че вършим голяма работа. Човек, който съблича лука, той се готви да спи. Щом се наяде, той спи." --,,Сега част от човечеството, което слиза, половината е слязло, половината още слиза. Една трета е в полето, една трета възлиза. Старите хора в света показват възлизане към Небето. Младите хора показват слизане, а възрастните хора показват работа, те са, които вървят по полето. Такава е картината в мен. Казвате: „Това е дете.“ Значи то слиза от невидимия свят, да работи. Възрастният човек е на полето, работи, а старият човек се качва нагоре. Той не може да ходи, разбира се, стръмно е нагоре. Детето слиза, търкаля се надолу. Старият се качва нагоре, обръща се назад, надолу гледа." --,,Казвам: Има какво да се учи сега. Вие още не сте влезли в небето на човешката душа. На Земята ще влезете в рая на една човешка душа, да видите колко е красива душата. И какво съществува. Нашите райове се празни, затворени, забравили сме как да отворим, поне другите да влязат, да видят каква красота има. Нас ни забавляват, че раят е някъде из пространството. Че е из пространството, то са условия и възможности. Оная сила, която трябва да влезе в рая, е вътре в нас. Христос казва: „Аз съм вратата“. Щом обичаш Бога, Той казва: „Аз съм врата“, щом не обичаш Бога, тази врата е затворена. Що е омразата? – Затворена врата. Що е Любовта? – Отворена врата за всичките възможности, за които човешката душа мечтае от хиляди години." --,,Помнете, че в природата вие ще имате условия да бъдете първи, трябва ви само време. Дайте ход на хората да бъдат първи и вие ще бъдете първи. Вие като не им давате да бъдат първи, вие оставате назад. Желайте доброто на хората, желайте идването на Царството Божие. Всеки ден ние да бъдем заети и като станем сутрин, да ти е приятно, да искаш да дойде Царството Божие, не да съжаляваме за доброто. Сега се бият хората. Да ги оставим, те тия хора се опознават на бойното поле. Няма какво да съжаляваме. В тази война хората се опознават, сприятеляват се. Като хванат сега противника ранен, ще го занесат в болницата, да го лекуват. И като го излекуват, ще го затворят. Човещина има и от двете страни – лекуват своите врагове. В миналото не е било така. Като видят врага, ще го утрепят. А сега ще го занесат в болницата, ще дойдат милосердни сестри да го гледат. В сегашната война целият невидим свят е зает. Цялото Небе мисли. Небето е, което ръководи съдбините на човечеството, какъв начин да избере. То иска да избере най-добрия начин, по който може да се прекрати войната, но да направи тази война да излезе за добро. Да изкарва Любов от тази война и да не искат хората за такива малки работи да се бият и следователно, близо е вече до едно разрешение. Щом решат, и войната ще престане. Често ме питат кога ще се свърши войната. Казвам: Ако знаете кога ще се свърши войната, ще се продължи. Ако не знаете кога ще се свърши, по-рано ще се свърши. Затова, не желайте да знаете. Ще видите. Пита ме някой: „Кога ще се свърши?“ Казвам: „Ще видиш.“ Какво ще казвам? Ако някой ме пита колко е часът, мога да му кажа, ако имам часовник. Сега нямам часовник, няма какво да му казвам. Няма на какво да гледам. Българите казват: първи петли, втори петли, трети петли. Какво е разстоянието между първи и втори петли? Някой се помоли, казва: „Аз се помолих.“ Пазете се от друго заблуждение. Ние не трябва да се молим, да желаем да се свърши войната. По Любов че войната ще се прекрати – ще се прекрати, понеже това е волята Божия. Бог желае да се прекрати и туй, което Бог желае, трябва да го желаем и ние. Ние като пожелаем това, което Бог желае, ще стане. Да не мислим, че ние заставяме Господа. Той иска да ни застави, както Той мисли и ние трябва да мислим както Него, защото нашето мислене не е право. Всинца искаме да бъдем първи. Искаме този народ да победи. Че кой ще победи? Няма кой да победи. Народите са като синове на Бога. Един народ е като негов син. Един народ не трябва да измъчва другите народи, това не е волята Божия. Казвам: вземете англичаните, много користолюбиви са. 40 милиона, колко милиона километра земя владеят? Ако те признаваха, че Бог е Любов, трябваше да повикат другите народи и да кажат: „Елате, братя, имаме доста земя, 10 милиона, не е навсякъде населена, елате да живеете.“ Русите имат 21 милион – и те можеха да отделят 5 милиона, но те за русите само отделят. Французите имат 15 милиона – и те можеха да отделят 3 милиона най-малко. И те за французите държат. И американците можеха да отделят. Съединените Щати са така големи, както цяла Европа. И те за американците държат. Мислим, че много културни хора са. Всички сме културни, пък сме взели Божиите блага, не искаме да дадем на онези, които искат от нас. Не само между народите е това, но същото е и като дойдем в религиозните разбирания. Всеки един народ иска да има еднаква религия, християнска религия. В България искат православието да бъде само, християнството не е православие. Православието, това е гръцка измислица. Католицизмът, това е католическа измислица. Християнството е наука за побратимяването на народите. Господарите да се обхождат добре със слугите си, не само да считат, че Христос е бил голям герой. Христос не е ли могъл и Той да повика от невидимия свят да му помогнат ангелите? Той казва на едно място: „Имам власт да повикам 12 легиона ангели.“ Знаете ли каква работа биха свършили 12 легиона ангели? В една война в европейската история, когато се явил един ангел, в една нощ унищожил 150 хиляди, избил ги е. Ако дойдат 12 легиона, всеки легион по 6000, те колко са? Че те могат да очистят човечеството и нищо да не остане от него. За половин ден нищо няма да остане от два милиарда хора на Земята. Учениците, които знаеха силите, които имаше Христос, и като знаеха силите, които те имат, казват: „Учителю, да поискаме от горе да слезе огън да ги изгори.“ Казва: „Син человечески не е дошъл да разрушава, но да спасява.“ Ако е за рушене, от памтивека се руши. Аз дойдох да създам, да внеса нещо ново в света, да се запали новият огън, при който хората да се обичат и да вършат волята Божия. Някой път ние обичаме като Илия да снемем огън." Ще ви се изявя

Добрата молитва 310. Ценни мисли из книгата на Великия живот (II) - Рилска беседа,24.07.1932 г. Молитва на Духа

Утринна молитва на ученика 309. Ценни мисли из книгата на Великия живот (I) - Рилска беседа, 23.07.1932 г. Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта. Мислѝ върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре, и върху светлината, която свети навсякъде. Хлябът е за сърцето, мисълта – за ума, а работата – за човешкия дух. – 23 юли 1932 г., 5 ч. сутрин. Молитва на свещената чистота

За пръв път през 2007 година, април месец, във хижа Пионерска срещнах две сестри, които споделиха, че са последователи на Учителя. Сториха ми се коренно различни, едната сприхава и „гледаше лошо“ а другата „блага“ и все едно от очите й излизаше мекота и светлина. Благата ме попита: -Чел ли си, четеш ли Учителя? Аз: -Ами не, аз тези работи си ги знам. Благата се усмихна, а сприхавата видимо „избухна“, а на мен ми стана смешно. -Как така си ги знаеш? -Ето, днес написах стихотворение. Заемаха позиция на слушатели, подканиха ме да им го изчета: МОЛИТВА Аз често се питам на света дали съм му нужен, какво бих допринесъл за общото благо? Да оцелееш в света бих казал егоизъм е нужен, и никой не чува те когато говориш му благо. Поглеждам в очите на хората дълбоки и тъжни и мъка облива ме черна на тласъци. Те хората във свойта вселена сами са си важни, защо да ги будя със мои проблясъци? Обичам дърветата, животните, птичките, цветята, водата, пчелите, тревичките, че те са тъй горди, тъй силни, смирени, приемат смъртта в красота, извисени! Смъртта им дава живот на по-силния, приспособимия, не отнемат тъй на посоки, не убиват за кеф, не оставят след себе си разрушения, егоистични решения, не превръщат Земята във гнусен и мръсен кенеф. Когато умират изчезват телата им, и всяка частичка от тях е във полза, завещават тази нагласа добра на децата им... А човекът жесток е, не виждам от него аз полза. Господи, казват, че измислен си от тези страхливо чакащи смъртта. Един въпрос тревожи ме, отговори ми, къде у хората да намеря доброта? Да знаеш, че сърдя ти се малко, предпочитам мравка аз да бъда, създание уж жалко. Копнея гълъб да бъда, или друга някаква птица, да летя, после да кацна, да пея, да пийна водица. Благодарен да бъда за всяка глъдчица въздух, да пея щастлив всеки миг, всеки ден. Когато животът отнемеш ми, малкият дух, да умра знаейки да обичам, благословен. Сега не намирам голям смисъл в живота и срам ме е да бъда човек, защото да убивам ме учат, това е кивота, алчна смърт да нося на бъдния век. Да трупам мангизи, машини, богатство, да складирам успехи, да бъда велик. Не виждаш ли?-место не намирам в човешкото братство, прости ми , смили се, дай ми пера в този миг. Защо си ми дал да нося отговорност, сред глухи и слепи капути носещи смърт? Копнея, желая птичата волност, без шум да умра, щастлива да бъде моята смърт. …………… Благата се усмихна и ми повтори: - И да започнеш да четеш Учителя! Като се върнах от планината, попаднах на този сайт и се регистрирах на 10 Април. Научих изключително много, за което - благодаря! Дали съм открил „човешкото братство“, търсено в стихотворението? Бих казал – на моменти и за кратко.

Спомням си първите си контакти с обикновени американци - колеги (учители). Разпитаваха с явен интерес за подробности, свързани с устройството на обществото ни през социализма. Слушаха внимателно. Аз на свой ред тогава изразявах надеждата, че "ще ги стигнем" в демокрацията - беше краят на 90-те и още хранехме такива излюзии. Те бяха реалисти. Възрастна колежка от Ню Йорк ме слушаше изнанадана и ми обясни тъжно, че нейната страна всъщност е полицейска държава с много и явна корупция. И май е по-добре да не вземаме пример от тях. За разлика от нашето пълно отрицание на "the socialist past", те откриваха неща, за които казваха, че би било добре да се постигнат в тяхната държава. Особено силно впечатление ми направи реакцията им на моето заявление за тяхната "свобода на медиите". Засмяха се - "щеше да е добре, ако беше наистина така, но не е , повярвай ни." Тогава не им повярвахме.... сега започваме.

Добрата молитва 303. Отиване и връщане -Рилска беседа, 21 август 1931 г. Господнята молитва Отиване и връщане

Неделни беседи - 1942 г. Благословен (1941-1942) 38. Ново раждане 38. беседа, държана от Учителя на 12 юли 1942 г. 10 ч.с., неделя, Петровден, Изгрев, София. Отче наш. „Изгрява слънцето“. Ще прочета 3. глава от Евангелието на Йоана. /Прочете първите три стиха./ Раждането е за всичките хора. Раждането е, което дава прогрес на човечеството! Казва му Никодим: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди! Има друго разбиране. По-старо от слънцето на земята няма; всека сутрин като изгрева слънцето, не е ли старо слънцето? Някой човек казва: Какво е прераждането? Като слънцето. Всека сутрин като изгряваш, то е новото слънце, като залязва то е старото слънце. Нито като изгряваш си млад, нито като залязваш си стар. Тъй трябва да разбирате работите. /Прочете Учителят от 4 до 13 стих/. Раждането е една земна работа. Какво е да се роди човек изново? То е да изгрее изново. Какво значи да остарее? Да залезе някъде. /Прочете от 13 стих до края главата/. „Духът Божи“. Ново раждане 2

Неделни беседи - 1942 г. Благословен (1941-1942) 37. Неделимото 37. беседа, държана на 5 юли 1942 год., неделя, 10 ч.с. Изгрев. Отче наш. „Изгрява слънцето“. Ще прочета само 12 стиха от Евангелието на Матея от 15 глава. „Духът Божи“. Ето и днешната тема за размисъл : ,,Жителите на земята, които живеят в корените на Живота, имат едно разбиране за Живота. Жителите на Духовния свят, които живеят в клоните, имат диаметрално противоположно разбиране за Живота. Обаче, Животът не се ограничава само в корените и клоните. Има и друг Живот: на цветовете и на плодовете. Като дойдете до Живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването. (Беинса Дуно)"

Благодаря! Неделимото

Молитва на Триединния Бог 301. Сила, разумност и добро - Рилска беседа, 10 август 1931 г. Молитва на благодарността Сила, разумност и добро