shining_star

По-горе се спомена свободната воля. Имаме избор - да мразим, недоволстваме, завиждаме, убиваме, да сме алчни и властни.... Или да обичаме, прощаваме, разбираме, отдаваме, учим...

Някакво количество души, разумни души ще бъде свободно, защото е избрало втората част и ще продължи. А останалите ще си останат в това съзнание, което сами са формирали /да мразим, недоволстваме, завиждаме, убиваме, да сме алчни и властни..../:whistling:

И няма Бог, който да ни го причинява, ние с нашите чувства, мисли действия си го причиняваме
Руснаци, американци, лоши, добри... а не просто хора, души... А и човекът слезе да бере плодове от дървото за познаване на добро и зло /познанието/. Та за това трябва да види себе си, такъв, какъвто е и ако не се уплаши, но прояви обич и разбиране ще продължи и ще започне да бере плодове от друго дърво....


Когато дойде Духът


Ще влезе Духът

Вижте курсовете са много добре направени, те са полезни. Аз съм изпитал ползите от тях и не съм против съдържанието им, то е МНОГО добро и полезно. Бих казал, че са много професионално разработени, с подход. Просто в началото на тази пътека е много завладяващо, защото е приятно, не е сложно, техниките са леки, а знанието е достъпно и опростено, има и пеене и общо взето купон, така че от теб не се изискват някакви особени усилия, освен да правиш редовно практиките, които си научил на курса. Да вярно е, че се препоръчва да не ядеш месо, да не пиеш алкохол и да не пушиш. Това е много добра посока. И мен ме обърна към по-смислен поглед върху живота. Но всичко е до един момент, оттам нататък започва да ти става скучно, тясно. Нещата се капсулират по веригата каране на курс-организиране на нов курс-реклама-канене на нови хора-и ако си отданен на каузата евентуално учител. При това учители стават не най-искрените, не най-духовните, а тези които са най-пробивни, които умеят да привличат, да бъдат лидери, които са амбициозни, дори и не много духовни, бих казал че има доста повърхностни и светски ориентирати хора в тази организация, които са направени учители. А най-тихите и скромните, тези които всъщност имат най-много достойнства-те обикновено не биват одобрени за учител. Не визирам себе си, аз отказах въпреки поканите. Но всичко това е на основно ниво все. Няма задълбочаване, няма доразвиване. Това е все полагане на основи, отново и отново. Дори с гуру вече ми е скучно. Аз му знам вече всичките трикове, всичките номера, въздишки, усмивки. А и освен това аз никога не почувствах вътрешна връзка с него, колкото и да се опитвах да чуя такава. От всичките 5-6 пъти, когато сме били българската групичка насаме с него, не е имало нещо съкровено между нас, просто повърхностни разговори, и то съвсем кратки. Аз не съм чувал да отговаря на искрени лични въпроси. Въпросите на които отговаря касаят обикновено неговата организация, това което може да е в интерес на организацията. Личните въпроси за духовен растеж странно как пропадат някъде между ученика и учителя неотговорени. Ето защо у мен остана чувството, че тази организация няма за цел да те развива духовно и в дълбочина, а има за цел да се разраства в ширина чрез привличане на все повече хора, които съответно си плащат за курс. Говори се, че парите от курсове отиват за благотворителност. Но защо парите се изпращат в Европейския център в Германия, а оттам в Индия, а не остават за благотворителност в България. Не ми е много ясна цялата схема, през всичките тези години съм имал усещането, че нещо се крие, нещо не се изказва както е. Има учители с много големи ега също. Научени са да се усмихват, да изглеждат приятелски настроени, но често техните усмивки са изкуствени. Не успях да стана близък с нито един от координаторите, и повечето учители. Уж са приятелски настроени, но в същото време са непроницаеми. Доста хора, които влязоха в учението с искрен духовен стремеж, един по един по различно време напуснаха. Текучеството е голямо. Всички курсове са много добри, но след това няма нищо, идва изчерпването и няма какво да задържи хората задълго. На ежеседмични сатсанги не се прави нищо ново. Все едно и също отпреди 10 години, едни и същи асани, пранаями, специално дишане, четене на едно знание от гуру, евентуално пеене и то само ако групата е от "посветени", за да не се изплашат новите...Аз не виждам надграждане. Изкуството да живееш се крепи на емоция, еуфория, невидима емоционална нишка от приятните моменти заедно в групата, на курсовете, и потребността отново и отново да пресъздадеш същите моменти на проблясък, на любов, на споделяне, и да си платиш таксата разбира се...а истината е извън емоцията. Това мисля аз и споделих моите усещания на базата на 10-годишен опит в организацията. Не ангажирам никого. Има си добри страни, но всеки си има потребности и право на решение. Има пътници за всякакви влакове. Аз имах нужда от това преди, сега нямам. Не съжалявам за годините, прекарани заедно с тази пътека.Тя е доста модерна, не поставя рязка граница между духовно и светско и може лесно да се комбинира с нормален семеен и професионален живот. Няма догми, забрани, а ритуали има само в много вътрешния кръг, които обикновено остават неизвестни за широкия кръг хора, посещаващи курсовете. Нещата с които не съм съгласен и които ме отблъскват ще ги запазя за себе си. Пожелавам успех на всеки, които е решил да бъде част от тази пътека, на нея ще има много венци и рози, но не забравяйте за бодлите, пазете умът си буден и вярвайте най-вече на себе си! Тогава всичко ще бъде наред.

http://www.youtube.com/watch?v=mzgjiPBCsss&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=mzgjiPBCsss&feature=related

Ами Диди, отговорността е лична така или иначе. В едно от мненията много хубаво беше казано: " Ако детето ми се разболее поради ваксина, никой не носи отговорност

Цвета, вярно е това.

Но не забравяй, че Исус питаше: "вярваш ли, че мога да сторя това?" И: Да бъде според вярата ти. Какво каза Исус на жената, която мислела, че само ако се допре до дрехата му, ще оздравее: твоята вяра те изцели. Не аз, не бог, а твоята вяра. Същото каза и на парализирания в къпалнята: И С К А Ш Л И да оздравееш? Стани и ходи.

Не ме разбирай погрешно, не казвам, че Ивайло не е имал вяра, и желание, и воля, минала съм през същото, знам за какво става въпрос. Прави са хората, които го съветват да си промени малко нагласата и да не го иска толкова силно на всяка цена, защото и това спъва нещата. Наистина работодателя като те види че си удавник за сламка и си се вкопчил, няма да те приеме, какъвто и добър специалист да си.

http://www.youtube.com/watch?v=unje2tP1XE4

Всичко, за което си помислим , намира отзвук в цялата вселена . Така е и така ще бъде .
Казано е :"Поискай и ще ти се даде ".
Ние проектираме живота си . Ние сме си архитектите на съдбата и целия Action , който ни съпътства .
Ние сме в постоянен синхрон и движение . Мислите ни са бъдещи материални същности и действителности , плод на всяко съзнание .
Концентрираната и насочена мисъл , предизвиква цял тунел от събитийни последствия в материалния , веществен свят .
Да нямаш мисли , желания , мечти е равностойно на отказ от всякакъв вид творческа дейност и превръщане .
Може би не -правенето , нежеланието , немечтаенето и нетворенето са били някакъв идеал за отшелника и духовния човек от средновековието , но вече не става номера .
Изисква се от нас да творим , съвсем съзнателно и отговорно СЕБЕ СИ , И СЪЗНАНИЕТО СИ.
Творчески и съзнателно с целия си потенциал . С много намерение , творческо намерение и желание .

Слънцето грее за всички. Ако искаме да го видим, добре. Ако си затваряме прозорците и спукаме и щорите, дори и това е за добро.

Ако човек е в системата на образованието ще мечтае по-малко и ще бъде много по-рационално благоразумен. Йога, цигун, бойни изкуства и прочие ги има още в детските градини като извънкласни форми на занимание. Родителите са доволни. Не са в категория "секти", както са сложили Учението на Бялото Братство - абсурд, но ние, хората, сме абсурдни и нелогични.

В училище ситуацията е коренно различна и смятам, че само и единствено, който е в "кухнята" на образователната система може да бъде категоричен и ясен в определени позиции за Паневритмия в училище, както Солей и малцина .Не мога да се съглася с мечти в прагматично и материалистично общество, в което преди повече от век и днес е валидна максимата: "Парице, парице, мила сестрице, с тебе добре, без тебе зле".

Ани, определено, не си прочела, или си пропуснала да прочетеш във втория ми пост въпроса - как ще се заплаща на преподавател по Паневритмия?!?

И още нещо - как хем си в образованието, хем не може да дадеш съвет за работа с децата - дали ще се преподава Паневритмия или ботаника, физика на частиците или молекулярна биология, география на света, световна литература или история на фактите - децата са деца и има специфики в обучението - най-голямата - да ОБИЧАШ онова, което се преподава и онези, на които го преподаваш.

Но съвсем не е все едно да говориш за Учението на Мировия Учител Беинса Дуно, донесъл Паневритмията като метод на Живеене в Любов, Мъдрост и Истина - и да се очаква заплата на фиш.

§Цитат от Ани: "Нямам голям опит в Паневритмията и затова не мога да давам съвети как да се работи с децата. Но имам опит с образованието и виждам, че докато опитните в учението хора се опасяват от това да не бъдат обвинени, да не направят някаква грешка, влизайки в училищата, то там се настаняват техники от други учения..."

И аз искам детето ми да е в училище, изучавайки Паневритмия, с другарчета вегетарианчета по ум и сърце, и по маса, да изучават и слушат в часовете по музика флейта, пиано и песните на Учителя, да гледат на Природата като на Жив Организъм. Но това са мечти.
Това за момента само родителите и разумния, неемоционално повърхностен и хаотичен по ум преподавател може да запали като интерес в своето дете първо, а после и в другите деца.

На колко родители от Братството децата им жадуват за Учението и Паневритмията?

Ако не се вгледаме в себе си, ще се надлъгваме - със себе си и с другите и ще убеждаваме другите в собствените ни лъжи, добре маскирани като истини, но пак лъжи.

И още нещо - за какъв страх от обвинения става дума? Благоразумие и Отговорност пред Бога не са страх. Човешките страсти шепнат страх, но страх от Бога е нещо друго.

В Западн Европа има великолепните Валфдорски училища на Рудолф Щайнер, но тук кой има средствата и възможностите на западняците?

Паневритмия в училище може да се преподава само ако е Частна Духовна гимназия и прогимназия, в която точно по този предмет на преподавателя не се дава заплата - т.е. "учител без портфейл" и се работи абсолютно безкористно във всяка насока.
Всичко останало, което се подчинява на парите в този конкретен случай - е илюзия, но не е Учението на Бялото Братство. Гол ентусиазъм, замазано духовно его - не просто опасно, изключително опасно.


"Ходи в светлия път на живота, къде огън гори, къде вода тече, къде въздух лъха, къде трева никне, къде цвете цъфти, къде риба плува, къде птица хвърка, къде човек мисли, къде духът бъдеще чертае и истината цари.Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.

Слушай, когато истината говори.

Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае.

Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.

Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.

Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре."

Ценни мисли из книгата на Великия живот (V)

И аз така.

Дисциплината е проява преди всичко на волята. В беседите на П. Дънов на много места се говори за организираността на Божествения свят. Именно в тази организираност трябва да потърсим дисциплината. Дисциплината за която говоря имаме когато човек действа в съгласие с космичните закони. Този пример с впряга, който дадох в миналото мнение може да се приложи както по отношение на вътрешните сили на човека, така и към участието на човешката воля в съвкупния поток на еволюцията. Ако аз действам в съгласие с тези космични течения, които движат света към развитие, аз ще мога да се ползвам от тяхната сила. Те няма да изменят своя ход заради мене, но аз мога да ги използвам ако посоките ни на движение са еднакви.В това виждам и смисъла на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа“.

http://www.youtube.com/watch?v=JZmokbPRThU

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=forums&module=post&section=post&do=reply_post&f=132&t=11655

http://www.youtube.com/watch?v=JZmokbPRThU

Не смятам да гласувам никъде.Отдавна съм си взела решението и съм го реализирала.
С приказки не става,с гласуване също,отговорността си е лична,или я поемаш,или не...

http://www.youtube.com/watch?v=JZmokbPRThU

Гаранцията е в старите гробища, както се казва...Досега обществото, държавата и институцията не са поемали отговорност за нищо, нито някой /лекар/ персонално е поемал отговорност, защо мислиш, че това ще се промени? Родителите във всички случаи носят отговорност. Не знам какво ще насърчават, но трябва да има право на избор, а не да те задължават и остави детската градина, но и на училище да не може да запишеш детето...Дъщеря ми като се роди, искаха да и бодат СТАФИЛОКОКА В ГРЪБНАКА???!!! Отказах. Как ли не ме убеждаваха, че било по-добре за детето?!?!

Ами Диди, отговорността е лична така или иначе. В едно от мненията много хубаво беше казано: " Ако детето ми се разболее поради ваксина, никой не носи отговорност

Разбира се, че е въпрос на личен избор!
Не може нещо, в листовката на което има изброени сериозни странични ефекти, да бъде задължително. Не може някой да ми казва, че има риск детето ми да умре от усложнения от ваксина, но аз трябва да поема този риск, защото бил малък.

Какво значи неудачния личен избор да вреди на обществото? Ако избера да ваксинирам и детето ми се окаже увредено за цял живот, това какъв избор е? Обществото как ще се погрижи? В България няма фонд за обещетяване на пострадалите от ваксини. Просто са задължителни, а ако нещо се случи, се оправяш сам.

Има родители, които искат да ваксинират децата си по друга схема, а не по имунизационния календар на РБ. Предпочитат да слагат само моно ваксини през голям период от време, както и да пропуснат някои ваксини. Такава възможност в България няма.

Друг е въпросът, че ако се даде възможност за избор, фармацефтичните компании ще трябва да инвестират в ПР и реклама, а на лекарите ще им се наложи да обясняват вреди и ползи и да отговарят на въпроси. А сега е лесно - "задължително е и няма да ви приемат в детската градина" и въпросът е решен.

Поддържам писалите в синьо - ЛИЧЕН ИЗБОР.

Ами Диди, отговорността е лична така или иначе. В едно от мненията много хубаво беше казано: " Ако детето ми се разболее поради ваксина, никой не носи отговорност

Александър, вярно е, че никой няма право да отнема живот. Но защо изместваш въпроса така, сякаш н я к о й ще отнеме живота на човека едва ли не против волята му, и едва ли не, д р у г и ще решават това?!
Пак казвам, н и к о й няма право да отнема живота на човека и да решава вместо него, само ТОЙ, самия човек, има това право.

А какво ще кажеш за великите посветени, които напускат тялото си съзнателно, по собствено желание, КОГАТО ТЕ РЕШАТ, или и това е грешно.

Силата е в тебе. Ако е застопорена и не можеш да използваш личната си сила... Казваш, че светлината и любовта са налице, но и аз мисля, че ако са налице и се проявяват, няма как да липсва силата. Не знам какъв е случая, има много неща, които блокират личната ни сила - страх, неувереност, стари негативни мисловни модели, от които не сме се освободили. Във всеки случай не е въпроса, че нямаме сила, а въпроса е, че нещо ни блокира и не можем да я проявим, и тогава се явяват проблеми, дисбаланс в организма. Аз когато по някакъв начин "нямам сила", действам с воля, с решение. Или не действам, но това е - с решение.
Сега земята преминава в друг етап на развитие и вибрацията /на земята и всичко на нея/ се повишава, явяват се много несъответствия, ще става дори физически все по-невъзможно да съжителстваш и да пребиваваш между негативни хора, и на места с ниски вибрации.

Не знаем за какво става въпрос, а ти знаеш ли какво е евтаназия? Това е решение на самия човек, а не на доктори, закони и каквото и да е от сорта! Защо намесваш провалилата се медицина и докторите?...и както каза Пламъче, ситуациите и хората са РАЗЛИЧНИ!