lounge

В момента преминавам обучение в неорайхианската школа (психотелесна анализа). Привлече ме творческата и аналитична насоченост. Надявам се действително да ми даде полезни за практиката на психотерапия знания и умения! Ако ли не - ще си ги взема сам!

Благодаря ти

Аз не зная какво е това място "тук"? В тема, която е "психотерапия" и "учението на г-н Дънов" смятам е от полза да се изказват, както терапевти, така и Дъновисти. Колкото повече гледни точни, още по-добре. Но проблема явно е, че моите убеждения са различни, а това различие не се приема "тук". Но аз мислех, че това е отворено пространство за дискусии. Ако се изисква от мен, или да пиша с определени убеждения, или изобщо да не пиша, нещата вече са съвсем различни, напомнящи на тоталитаризъм.
”Учителят идва, когато ученикът е готов” - много правилна източна мъдрост и аз съм съгласен с нея. Аз бях готов отдавна и благодарение на моите учители успях да развия "Учителя" в себе си, а не да го почитам извън себе си.

Да разбира се. Аз не определям тези феномени, като добри, или лоши. Това дебело подчертавам няколко пъти. И да, към психотерапевта също има пренесени такива очаквания. И точно по това той може да открие липсите на клиента си. Дори терапевта трябва да създаде предпоставки за това клиента да пренесе върху него или майка си или баща си грубо казано. Но терапевта не става "Баща" или "Майка" на клиента си, а работи с неговата проекция, за да достигне до тази негова проблематика. Къде е съществената разлика? В процеса на психотерапия клиента се "връща" там, където тези липси са създадени и от ролята си на вече възрастен човек първо придобива яснота за тези липси и второ ги запълва по нов начин, но запълва първоначалната липса, т.е. опитва да интегрира липсващият образ, дали на Бащата или Майката няма значение. Ние използваме неговият личен опит и преживявания в този процес. Така той няма нужда в последствие да проектира тези образи и да зависи от тази проекция за да се чувства пълноценен. В ученията се случва точно обратното - човек не се връща към първоизточника на своята липса, а просто я замества, със своята проекция, която прави. Но само първия вариант може да се нарече психотерапия, защото клиента преработва проблематиката си, докато при втория, той я измества, макар и това изместване да му помага да функционира. Искам да кажа, че аз не виждам нищо лошо, някой да вярва в Бог, или учението на г-н Дънов, както и каквото и да е учение, което проповядва социални добродетели. Но това е компенсация на проблематиката, а психотерапията се стреми към разрешаване на проблематиката. Това е разликата според мен между психотерапия и учение. Именно за това, колкото и обширно да е понятието психотерапия, то трябва да изпълни определени изисквания, за да се нарече такова.

Ето ...това е прекрасен форум. Свалям шапка. Той сигурно е създаден от хора, които вярват в учителя си. Похвално. Това ми прилича на религия, нова религия, с нови вярващи в "Бащата".
Аз съм атеист. Тази дума има много значения. Аз много сериозно съм изучавал религиите по света. Защото вярата в Бог, е явление на всички народи, на всички континенти. Дори на такива острови, които няма как да са заразени с Бог-а от цивилизацията, но и там има Бог. Това явление ще рече е масово за хората, без значение, къде се намират те, и как се казва богът им.
Както казах съм атеист и винаги търсех смъсъла на това, защо всички раси, всички поколения и всички хора по принцип имат нужда от Бог. Никъде нямаше потвърждение че Богът, този в който вярват го има. Обърнах се към християнското вярване за Бог. Говорих с много историци, някои от които вече не са на този свят поради старост, но какво се оказва. Всички писания, които са в библията, исторически доказано са плагиатствани. Голям шок, но има наистина исторически данни, които предлагат притчи, ситуации и други събития, които са описани в библията, но за зла участ са описани и в много други документи, които са стотици години по-стари от нея. В разговорите с тези историци аз стигнах до идеята че библията е една добре структурирана и плагиатствана книга. Все пак нормално е да се запитам, ако библията не е началото на началата какво тогава? Интересното е, че историческите фафти за това се губят много, много назад във времето. Което ще рече че оригинала е отдавна и безвъзвратно изгубен, макар самия оригинал да не е само един. Това обаче не е важно. Факта, че на всеки остров с напълно изолирано от цивилизацията племе имаше бог, на който то да се кланя беше факт. Зададох си въпроса, как може да няма Бог, но същевременно да присъства като образ навсякъде? Това е сериозен въпрос между другото. Така спряганият Юнг от всички кръгове, е стигнал до същият въпрос, макар и много по-тежко.
Аз съм напълно наясно, че този форум, тази страница е направена специално по една причина и нямам нищо против нея. Това е вашият учител Петър Дънов.
Тъй като моята работа е свързана с вярата и душевността на хората по принцип, а аз съм атеист, не мога да подмина тази страница, това пространство, което е завзето от вашето вярване и вашата вяра. У мен обаче изниква въпроса, как ли живеят индийците правилно, без тази ваша истина? Колко чини тя ако е само за вас? Как ли хората преживяват там, където Петър Дънов е просто неразбираемо словосъчетание? Изобщо ме вълнуват тези неща. Аз ще бъда честен и ще си призная, че учението на този учител не ми е до основи известно. Искам да кажа, че аз не съм наясно какво точно повелява. Може би след време ще си направя този труд и ще се информирам чисто за да се запозная. Но, аз винаги, когато има идолопоклонничество съм си задавал един единствен въпрос: какво става с вярата на личността, ако тя последва някой друг, т.е. какво става ако не вярвам в себе си, а в някой друг? Какво тази личност преглъща у себе си, за да вложи своята сила, способности и енергия в някой друг и неговата философия за света. Винаги ми е хрумвало, че тази личност зарязва себе си, защото е намерила по-правилен път в лицето на своя идол. Аз не зная дали е по-правилно да го наричам у-чител с главно у. Все пак аз не съм един от вас, така че може би имам правото да го наричам просто г-н Дънов.
Какво обаче все пак възбуди моето желание да пиша тук , след като не съм последовател и след като съм атеист по принцип. Както знаете атеист не означава човек, който отхвърля всички тези неща. а човек който не се въвлича във тях. Сигурно имам много повече познаниие за религията от вас, но за г-на .... мълча. За мен обаче е важен факта, че много хора на "науката" някак са намерили своя оазис тук сред вас. Аз в това не виждам нищо неестествено. Човек намира своя оазис според това, каква жажда има нужда да утоли.
Това е втората тема, която привлича вниманието ми, защото в нея присъстват думите "психотерапия" и "Учителя". Това от моя гледна точка, на човек атеист, е много сложно, да не казвам конфликтно словосъчетание. Със сигурност тук ще се изправя срещу цялото ваше съсловие, а и че срещу полу-научното терапевтично съсловие на така наречената от тях си трансперсонална "психотерапия". Ще се учудите, защо слагам кавички на толкова "хубав" метод" за психотерапия. Ще ви кажа. Просто такъв метод няма. Има вярване, че това е метод, но метода липсва. Има само вярвания за него. По този пункт темата наистина започва да се връзва според мен, защото да вярваш в Бог, който и какъвто и да е той, както и този който временно изпълнява тази длъжност, и този вид "психотерапия" е едно и също.
Ще забележите, че аз нито опровергавам истините на вашият учител, нито ги подкрепям. Само мога да кажа нещо от малкото неща, които знам и това е, че революция няма. Г-н Дънов е събрал много известни мъдрости, исвестни на историята много много отдавна и просто ги е опаковал. У мен обаче изниква един въпрос: защо някои хора вярват в това а други не? Ще кажете всеки определя до къде да извиси неговото съзнание .....Да де, ама все пак защо това е факт.
Както всички окултисти цитират Юнг за идеята да се свържат с психологията, така и аз. Те всъщност не го цитират, защото ако беше така, ако се използваха негови цитати, без значение от къде, щеше да е ясно, че Юнг не е окултист. Той просто е изследвал феномена всички хора да са склонни да вярват в сила извън тях. Ако тази сила е въплатена в някой човек още по-добре. Ако не здраве да е .... все нещо може да се измисли по въпроса, че да е.
Та четейки разните мнения из този форум аз сиу задавам един въпрос: Какво ли му липсва на човек, та да се преклони пред друг човек? Защо този другия да е нещо повече и да трябва да му се кланя? Извинете моето невежество ако има такава сериозна причина, която да не знам. Проблема обаче е, че повечето причини са ми ясни. Само ще задам един въпрос, който е простичък и същевременно много труден за отговор: Какви са вашите отношения с бащите ви, тези които са ви създали, или отгледали? И без да ми отговаряте аз се досещам.
От всички над 500 школи по психотерапия, няма школа която да е насочена към някакъв учител, т.е. учителя да каже едни общоверни истини и хората да го последват, затваряйки си едното, или двете "очи". Ще рече, че това е така защото всяка школа не е създадена за да благославя някой, /който апропо е липсващ, да речем бащата/, а да помага реално на хората. И се чудех как успявате да заобиколите тези факти и да говорите за психотерапия редом до вярванията, които г-н Дънов е събрал от кол и въже. Чудех се също защо учителите във всяка от тези школи се пишат с малка буква а вашият с голяма, като Бог? Това наистина е сериозен въпрос пред вас. Аз съм виждал и други букви които пишете с главна буква, а те се пишат с малка. Така си е прието просто. Но едва ли това е грешка по незнание на правописа. Тогава се чудех каква ли грешка е това? Чудех се защо ли и думата психотерапевт не се пише Психотерапевт ... Странна работа, но не съвсем. Във всяка една писменост богът се пише с главна. Ще рече че г-н Дънов е вашият Бог.
Това е нещото, което и сега ме шокира. Ако всеки един приеме и следва философията на друг човек, къде остава неговата собствена? Ще рече тя е поробена за целите на "Учителя". Може би той за вас е светец, не зная. Но аз си задавам прости въпроси.... какво е обичал да яде, с какви жени е обичал да прави секс, какво е обичал в секса, имал ли е внуци или не ....или просто се е посветил да ви показва философия, която сляпо да следвате? Не зная, но съм искрен във въпросите си.
Да се върнем на темата психотерапия и г-н Дънов. Както казах и по-горе сложно словосъчетания. Защо е така. Аз също съм имал клиенти наркомани, които след като са се отказали от наркотика и живота си свързан с това, не са се врекли в мен. Това е малко неприятно. Хем му помагаш да се откачи, и хем даже не те оповестява в сутрешната си молитва като негов Бог. Усещането е много неприятно. Това естествено е метафора. Как може наркотика да бъде заместен с нечия чужда вяра, чужда философия и чужд път. Това в психотерапията е недопустимо терапевта да стане идол. Просто защото той е надживял нуждата да има последователи. Вие чии последователи сте? Не ми казвайте. Вашата зависимост се е преместила от едно място на друго. Това е мое мнение, което е твърде неангажиращо имайки предвид къде сте вий, къде съм аз. В крайна сметка психотерапията е много сложен процес, в който терапевта трябва да е израстнал дори над позицията си в която да има власт и да създава предпоставки за последователи. Ако не успее повлича след себе си хора със слаб характер, които виждат в него това, което им липсва и просто започват да го следват. Това за г-н Дънов въждам че е практика, но за един терапевт никога. Това е разликата. И ако кажете че вие сами го следвате, той не е виновен за цялата работа .... излъгани сте

Аз ти отговорих открито, а ти ме нарани. Не беше честно. Това обезсмисля всичките ти приказливи постове по най различни теми.

Аз не зная в кои научни среди точно, психодинамиката се приравнява с хвърлянето на боб. Няма такова нещо. Аз не говоря за психодинамичният модел който е създал Фройд. Много неща от неговата теория са отречени по простата причина, че са доказуеми само в конкретният случай и не могат да бъдат изведени общовалидни постулати за общото. Аз се уповавам само на доказаните явления в психодинамиката на личността. Няма да влизам в подробности, но за пример ще дам един добър теоритик и практик - Ерик Ериксон. Има и много други, които валидизират психодинамичната теория, така че да не се заблуждаваме - това е наука. Но работата на терапевта с даден клиент не е само наука а и изкуство, защото всеки път се случва нещо различно. Точно това изкуство е пречката точно да се измери ползата от терапията или по-скоро да се разбере дали помага техниката или самият терапевт и връзката му с клиента. Това е крайъгълният камък за психотерапията относно точната сметка кое как действа. Но както казах науката е в психологията. От там се черпят техники, модели, разбиране за проблематиката и т.н. Психотерапията е изкуство.
Относно когнитивните терапевти - има много добри, аз никога не съм казвал, че ги няма. Но са малко. За справка в психодинамичните школи в България терапевтите също са много малко. Има много консултанти. Но те не умеят да провеждат терапия.

"Когнитивните терапии, които сами по себе си вече съставляват поне една дузина школи, предлагат различни начини за достигане до дълбинното несъзнавано - не един и два."

Именно ако под лупа разгледаме сериозните теории изследващи човешката психика, няма да открием особена разлика. Разликата е в термините и в това, че всяка школа използва различен материал от общото познание за човека, за да си свърши работата. За това и казвам, че когнитивната терапия в никакъв случай не е нещо повърхностно - напротив. Тя може да е мнгоо мощен инструмент в ръцете на терапевта, особено ако се използва психодинамично.

Аз съм съгласен, че преживелищния опит на терапевта е особено важен за неговото израстване. Но е много важно този опит да бъде обследван психотерапевтично. Мисля че тук няма разминаване в мненията ни с Орлин Баев.

Относно БАП, закона и т.н. Ти някъде беше казал че пациентите определят работата на терапевта, както и нещо много ценно: ако терапевта не е способен, той не може да задържи клиента си, не може да създаде процес, а процеса е всъщност самата терапия. Така че със и без закон, тези терапевти ще се откажат от тази работа, или ще успеят да запълнят своите липси за да успеят да провеждат психотерапия. Но законът ще защити клиентите от хора, които нямат правата да са психотерапевти, а се обявяват като такива. От там нататък пазарният принцип ще си каже своето. Да не забравяме че има много пациенти, които нямат сетивата да разпознаят истинският терапевт например. Така те проектират своите очаквания към "Бащата", "Учителя", "Вълшебника" и други, с които терапевта никога не може, и не трябва да се ангажира.

Радвам се, че дискусията напредва и се появяват нови и различни мнения, благодаря на всички за взетото отношение.

" Интересно, как може да се докаже нещо експериментално и недвусмислено, след като няма две еднакви личности?"

Да наистина е интересно Но аз никъде не съм споменал, че психотерапията е доказване на факти. Психотерапията е една неповторима смесица между общото, фактите, до които психологията е стигнала, които важат и са доказани за всички хора от нея, и индивидуалното, което е единствено по рода си. Аз зная от науката, през какви етапи минава човек в своето развитие, с какви трудности се сблъсква, когато преминава през тях, какви са последствията ако някъде "удари" на камък и т.н. Но аз не зная за отделния човек, как се е случило това, защото то се случва всеки път по различен уникален начин. Всеки има уникален преживелищен опит, уникално детство, родители, обкръжение ... Има и уникално настояще. Психотерапията е нищо друго освен едно задълбочено изследване на това и търсенето на връзки, динамиката на личността. Няма как един човек да може да работи така, без да е наясно със собствените си връзки от преди и сега, без да знае собствената си динамика. Именно за това казвам, че дори и да "наизустим" някакви техники, това няма да е от полза ако същите тези техники, някога в нашето обучение, в личната ни терапия не са минали през нас и не са предизвикали нашата терапевтична промяна. Така че психотерапията е първо куража да си пациент, да рискуваш, да посмееш да разбереш себе си. Това е трвожно събитие, изпилнено с много мъка, страх, гняв... Затова когато една обучителна група по психотерапия страртира само 10% от хората успяват да завършат. За това има и други школи, които опитват да помагат, без да конфронтират личността. Така и много терапевти, които учат в тези школи избягват конфронтацията със себе си. Естествено и такива школи имат своята полезност. Но истинският смисъл на думата психотерапия е винаги работа с динамиката на конфликта. А в динамиката на конфликта не може да се работи на калъп.
Именно по тази причина психотерапията е много много трудно нещо. Човек може да се оповава на опита си но в много малка част. Защото всяка една терапия с нов клиент му е като за първи път. И това е онази емпатия за която се говореше по-горе. Емпатия е способността да погледнеш реалността през очите на своя клиент. Този поглед е различен за всички. Но за да можеш да се отделиш от собствения си поглед, ти трябва да си изучил, преживял и синтезирал до съвършенство. Именно по тази причина сериозните школи наблягат на самопознанието на терапевта. Това са най-малко 600 терапевтични часа. Техниките се научават, но без самопознание терапевта ще работи за себе си в терапията, а не за клиента.
Та ако се върнем на горния въпрос недвусмисления експеримент започва от нас. Ние това можем да докажем само. А всяка една психотерапия търси експеримента и доказателствата в динамиката на клиента, търси променливата, за да я направи константа и да може да се реши уравнението.

Да заставам зад това, няма как иначе

Виждам че ако някой наистина отчаян човек търси помощ в тази тема, надали ще я отвори пак.
Ще си позволя да споделя няколко неща от краткия ми допир с тази материя и влизането ми в "света на самоубийците".
Първото и най- важно нещо, за да се разбере този тип хора е да се придобие умението да се погледне през техните очи. но не през техните очи с нашия опит, а през техните очи с техния опит. Тук не виждам подобно нещо, всеки казва "АЗ". Да аз, но аз не съм ти и не знам какво е в твоята глава.
Когато разговарях с приятелката на дъщеря ми след опита за самоубийство, какви бяха последните и мисли, преди да скочи от балкона, отговора и беше - " Вече беше късно да се откажа" всеки ще каже -това е глупаво, да , глупаво е в нашите очи, но не и в нейните, за нея това е въпрос на смелост, на дадена дума и на много други неща. въпросът тук е защо е дала тази дума, а не дали е глупаво или не.
Подобно нещо се случи и с един от казусите по които работих- Млада циганка от калайджийски род, изнасилена, неомъжена, прави опит за самоубийство. Спасяват я. какво ще и кажете? - чети това , мъдрости и поговорки? А отвън чакат 20 циганина готови да я убият, ако оживее, защото вече е непродаваема. През нейните очи света е страх. Тя има два избора или да бяга или да се самоубие успешно. В тези случаи помоща е съдействие за бягство.
Какво ще кажете на наркомана в последен стадии с изгнили вени? Който е спасен и е ядосан на целия свят че са го спасили, който се засилва от средата на коридора, разбива стъклата в клиниката и се разбива в решетките на третия прозорец, защото иска просто да скочи.
Света не е черно- бял, да се погледне през очите и опита на другия е изключително трудно.
Изненадах се, когато разбрах позицията на суицидолозите, които рязко се разграничават от психолозите. Те казват, аз не съм тук да давам съвети, а да инжектирам спасителната доза мотивация, която да достигне до онези мозъчни клетки, които могат да бъдат раздвижени.
На хората се говори според хората. когато насреща е един преподавател по философия на 55 год с неуспешен опит, който може да ме сложи в малкия си джоб със знанията си, ще му говоря ли за мъдрости? Не. На него са му ясни и въпреки всичко е тук, значи на него му е нужно нещо друго. нещо което няма общо с философията на живота.
Средно в токсикология Варна влизат по2-3 опита на ден. ....???.
Опита за самоубийство не е вик за помощ, това е взето решение. Вик за помощ е това което се случва в тази тема.
Няма ясно изразено желание за помощ, да така е, а дали всеки знае как точно иска да му се помогне?
Това е изказване, говорене, в същото време премисляне, отсяване, .......... вземане на решение.
По въпроса за шоковата терапия. това беше един от основните разисквани моменти, Работихме по виртуален случай жена прави опит за самоубийство, всичко и е наред, работа, пари, семейство, но има нещо друго( няма да го споменавам) След неуспешен опит я вкарват в клиника и психиатъра решава да направи експеримент, казва и че е неизлечимо болна, метод с който да събуди живеца в нея. Няма да навлизам в подробности. Суицидолозите казват- никога, ама никога не можем да си позволим подобно нещо с човек, който не познаваме. рецидивите са на лице.
Затова моля, нека не се отнасяме с пренебрежението на знаещи и не изхождаме от собствения си опит в такива ситуации.
В подобно положение, когато човек е пред прага на такова решение, той няма нужда от нашия опит, няма нужда от перспективи, нито от съвети, нито от характеристики. той има нужда преди всичко да заяви присъствие. Това е от изключителна важност.

А като изключим факта, че става въпрос за темата "опит за самоубийство" споделям всички по- остри мнения казани по- горе, напълно верни са, но не за тази тема.
Целият ми пост разбира се е изцяло лично мнение, без претенции за истинност.

Браво! Супер е да следва човек гласа на душата си, да изпълняв аповелите на сърцето си! Само тези повели водят в правилен за цялостната ни личност път в дългосрочен план! Знам го от опита си! наистина се радвам за теб! Понеже знам в коя специалност си в НБУ, мога уверено да кажа, че си направила най-добрият избор въобще от предлаганото в София! Пращам ти светлина и вдъхновение!

Орлин

Да така се чувствам

Когато се чувстваме неуспешни с другия пол, пластичната хирургия или терапевтът е по-удачния избор? Хайде, петъчна покана за бой с възглавници

Аз сега записах магистърска степен по психология в НБУ, а съм на 44 , занимавам се със съвсем други неща, не знам за какво ми е, но сърдцето ме отведе там и го послушах, разума и до сега е озадачен...,но там един от преподавателите ми каза нещо, на което повярвах: 21-век ще развива и търси именно компетентност в човешкото общуване, 20 век беше на технологииите, това което ще ценим като общества все повече е знанието как именно функционираме като индивиди и общества, как да сме ефективи и щастливи, ще се налага все повече да ограничаваме потреблението, с което заместваме празнотата на душата си. Това ще са новите и модерни знания, знанията за нашите емоции и действия, така че, учи ако те тегли. Това което е модерно да се учи сега, не значи че ще е актуално след 5год. когато завършваш.

Като става дума за следването по психология. Веднъж в първи курс, на лекции, един стар вече пенсиониран наш професор каза нещо от рода на : "Всички са тръгнали да стават психолози, всички искат да стават екстрасенси."

Здравейте,
Най - човешките неща често са доста трудни, като изказване на състрадание например, не формално, а истинско топло състрадание, от което на човека да му стане поне малко по-леко. Ето и случая: колега с който работим вече две години в една стая, много млад - 20-21 някъде, твърде отговорен и работлив за годините си и много мълчалив, внезапно загуби баща си - мъж в разцвета на силите си. Понеже е на възраст да ми бъде син, ми е много мъчно за него и искам да го подкрепя, но след връщането му на работа е още по-затворен и някак си гневен, не знам как да му изкажа съболезнование без да звучи формално, това изглежда ужасно като гледаш как другите го правят и бързат да се върнат в дребните си грижи. Заедно сме по 6-8 часа и почти не говорим, а на мен ми е ужасно неловко да се правя че нищо не се е случило. Още като разбрах изпратих SMS, но ми се иска да мога да разведря момчето, поне докато е в офиса. Дайте ми съвет как е най-подходящо да се държа в такъв случай.

Психотерапията е пред всичко лекуване на душата и като такава трябва да се възприеме. Основната задача на психотерапията е индивидуалното развитие на личността; тя е близка като практика с редица възстановяващи церемонии (без да е религиозна по характер) в смисъла на "човек става това, което винаги е бил".
Психотерапията, въпреки безкрайните й съвременни разновидности и направления, си остава събеседване между двама души. Психиката не може да се лекува "на части", защото при психичното разстройство всичко е свързано и боледува цялата личност, това е диалектически процес между две психични системи, които реагират и отговарят една на друга.
Психотерапевтичната работа се основава върху принципа, че когато предложените от несъзнаваното символни фрагменти се асимилрат в съзнавания живот, възниква определена форма на психично съществуване, която е не само по-здрава, но и "работи", защото отговаря по-пълно на собствената личност на индивида. По време на психотерапия възстановителния процес на пациента активира архетипови и колективни съдържания в самия него. Като причина за неврозата се разглежда несъвпадението между осъзнатата нагласа и тенденцията на несъзнаваното. Тази дисоциация се преодолява най-добре чрез асимилация или интеграция на несъзнаваните съдържания. "Лечението", се състои в това пациентът да стане такъв, какъвто той действително е.

Цитат - Ами не знам дали е етично точно така директно и открито да обсъждаме участничката, затова не отговорих.

О, далеч съм от мисълта да обсъждам който и да е .Не мисля, че обсъждайки мотива за дадено поведение обсъждам личността на човека. Между личностата и нейното поведение има голяма разлика.