Мария-София

Някои се намират още далеч от положението "раб" ("слуга" възбужда негативни асоциации).
Тях всичките Бог ги зове постоянно. Звани са.
Който е чул гласа Му и който е откликнал на зова Му - той е призван/при_зован (при зова е; откликнал е), защото избран е за това.
 
Призованите на работа за Бога (рабите), избраните - всеки един от тях е получил - някои са получили 5, други 2, а на трети 1.
 
"Таланта" - това е нещото което получава човек - някаква награда, според пространството, което е освободено в него самия.
 
През целия си живот на човек му се дава и човек бива да усвоява и прилага това, което му се дава, преумножавайки го.
 
На кабалистичен език - според съсъда и очистването на този съсъд е и количаството Светлина (Хохма). Кабалистите наричат тази Светлина с името "Шохен". Тя очиства и възвръща към Твореца и когато въпросния Шохен очисти и изпълни съсъда, тогава се говори за "Шхина" - за Божие присъствие, което се изразява отново чрез Светлина, отдавана на свой ред от самия съсъд (Хасадим).
 
Та това знам за себе си - ако в мен иде Светлина, то аз просто не бива да преча, да се противя, което никак не е лесно, за да може тази Светлина да изпълни съсъда/душата ми, да я поправи/очисти, та и тя да заблести в Светлина, в отдаване на Светлина, което става по естество.
 
Даване, вземане и прилагане
Опитване, проверяване и прилагане
Теория и приложение
Разумно прилагане

http://youtu.be/F-wVNKleF4k

Много съм далеч от вашите знания И трудно обличам в думи преживяванията си. Доверявам се на вътрешния си усет. Което не означава, че не размишлявам и че действам сляпо (което не дава гаранция, че не греша )...
 
Открила съм, за себе си, че човек е свободен, когато познава Божите закони и ги изпълнява. За момента съм приела, че Бог е оставил човек да се проявява по собствено усмотрение (дали надделява материята или душевния стремеж) - с всичко произтичащо от това. Свободната му воля е да изпълни или да не изпълни Божията. И тъй като Божествените закони са неумолими, в зависимост от пътечката, по която поеме, в зависимост от разклоненията, по които тръгне, Божественият закон започва да се проявява. Ето тази проява, за мен, е предопределеност. Истината няма как да се промени. Тя е една. Нашите разбирания и осъзнавания за нея, спрямо нивото на което сме, ни позволява да расте в нас свободата. Свободни сме да страдаме, както сме свободни и да бъдем изпълнени с омиротворение и радост. Страданията ни принуждават да търсим вярната пътечка. Когато стъпим на нея, вътрешното омиротворение ни позволява да се вдигнем на по-високо ниво...
 
И да продължим с опознаването и възприемането на Истината. 
 
Светлина и Благост ви желая.

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.
Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.
Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".
Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.
Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.
 
В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.
А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.
Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.
 
Руми е казал следното:
"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."
 
А ап. Павел споделя:
"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Привет, Станимир!
Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.
Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.
 
Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.
Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.
По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.
Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.
В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв.
 
Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.
 
Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".
 
Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.
Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.
Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.
 
Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.
Какво е писано в тропара, великденския?
Със смърт смъртта победи.

Учителя не се е занимавал с политика и ни го е оставил като завет.Това не значи да нямаме гражданска позиция,но целта на форума не е такава.Аз го подкрепям.Божието-Богу,Кесаревото-Кесаря...Нека се занимаваме с Истинските неща,а не с преходните,те са загуба на време,и то ценно.

Житен Режим. Статии

Предлагам в тази тема да съберем линкове към статии и материали за Житния Режим. Ето няколко като начало:

Житният режим - обзорна статия от д-р Светла Балтова

Житното зърно - беседа от Учителя Петър Дънов

Абсолютна чистота - лекция от Учителя

Мисли за житното зърно - избрани мисли от Учителя

Житни режими. Правилно отношение - обзорен материал от Христо Маджаров; цялата книга

Притчи за житното зърно: 
Притча за сеяча
Мъдрецът, царската дъщеря и дървото на живота
Житно зърно, колкото кокоше яйце 
Десетте житни зрънца 
Куршум и Житно зърно 
Житното зрънце на Заратустра.

Да мислиш позитивно, значи да имаш творчески потенциал, да си благодарен на трудностите, защото те те правят по-силен. Благодарност за страданията-също, защото очистваш карма и израстваш /това само ако не се озлобиш!/...
И Учителя е дал формули, които да ни пробуждат волята, творческия потенциал...
Разбира се само с повтаряне на фрази, без действие и вяра в добрия изход нещата няма как да се променят...
 
Да имаш позитивно отношение към живота значи, да имаш дух, воля и любов, за да вървиш напред и да решаваш задачите си...  Ако има изкривяване то е в това, че за добро се смята лентяйстване, непоемане на отговорност, отрицание на живота...
 
Време е да проумеем, че има изпитания, има и леки моменти, живота е пъстър и многообразен. Тук сме, за да се учим, а не да се вкопчваме в резултатите...
 
Ама човека докато е лаком за величие и живее с предразсъдъци няма как да напредва и да види красотата от днешния ден...

В основата на положителното мислене стои принципът, че всички трудности, изпитания и нещастия пред които сме изправени са крайни. Тук водеща е формулата: И това ще отмине. Това от една страна пренася съзнанието ни към бъдещето, когато трудността ще е преминала или изпитанието взето, дава ни сила и надежда, насочва ни към крайния резултат; от друга страна ни дава устойчивост и готовност да изтърпим трудностите с които се срещаме в тяхната пълна сила. Т.е. ние да имаме готовност за най-лошото, а може и нищо да не се случи. Това може да не изглежда съвсем като положително мислене, но ако човек е готов да се справи с най-лошото възможно стечение на обстоятелствата, то изненади са невъзможни, а мобилизацията е пределна. Обратно: опитът за бягство от трудностите и изпитанията, под каквато и форма да се извършва, води до повторение на въпросните ситуации под една или друга аналогична форма. Това ни поставя в затворен кръг. Когато вземем едно изпитание в духа, то вече липсва необходимостта това изпитание да се проявява в живота ни. Но ако бягаме, ние се страхуваме, а задачата не е решена.

Промивката на мозъка e част от характеристиките на новите постиндустриални общества. Няма нужда от физически окови, когато могат да ти наложат психически ограничения и програмиране да си "щастлива" кукла на конци.    Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти (успокоителни), че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори и наченки на опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това.    Един човек, подложен на транквиланти, не може да види проблемите си, камо ли - да се пребори с тях и да ги преодолее. И как би могъл да ги преодолее, докато си повтаря като хипнотизиран, че всичко е наред, че няма никакви проблеми и, че е щастлив? Проблемът е, че такъв човек не би се и замислил дали действително е щастлив, всичко ли е наред, има ли някакви проблеми. 

Ако под позитивно мислене се разбира " затвори си очите и ушите, спри да осъзнаваш това, което усещаш и чувстваш и си повтаряй само това, което аз ти казвам да си повтаряш", това НЕ  е нито позитивно нито е мислене. Какво от това, че някой му е лепнал етикета. Те и кръстоносците са носили кръста и са се вричали и умирали в името на Христос, но съвсем не са обичали ближните си така, както са обичали себе си.... Ето така според мен би било коректно да обясни на хората един професор по психология.
 
Първо - мислене означава осъзнаване в максимален размер на света около себе си и вътрв в себе си и то - внимание - в НЕУТРАЛЕН план. Добро - лошо са понятия от емоционалния свят на човека, но не от умствения. Ако в ума се появят добрите и лошите страни, това е признак на две "замърсявания" на процесите, които протичат в ума на човека:
1. Емоциите са успели да подчинят интелектуалните процеси и така са ги изопачили в своя полза. 
2. Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора, които държат да управляват мисленето, отношенията и поведението ни. 
 
Ако човек наистина МИСЛИ,  той ще осъзнава защо в определени моменти изпитва положителни и защо в други моменти изпитва отрицателни емоции. После, ако човек наистина  МИСЛИ, той няма да скрие от ума си своите негативни емоции и да се вкопчи само в положителните, а ще анализира и ще търси решение на задачката как да промени параметрите така, че негативната емоция да се трансформира в положителна (забележете - не да се "разтовари" или "изхвърли", а да израсне в положителна). 
Вече имаме много теми за това и предпочитам да си почина сллед един прекрасен положителен ден, в който негативните емоции ми дадоха огромен урок и материал за мислене и работа над себе си - за което съм им благодарна! 
 
Да! Аз прилагам положителното мислене в живота и в работата си - аз уча своите ученици да виждат доброто във всяко нещо, във всеки човек, във всяко изпитание, в незнанието и в изкачването по стръмнините на познанието, в умората и в почивката, да благодарят на трудностите, на грешките и неуспехите си и да се учат от тях.
 
Нямам титли, не давам интервюта,  но имам 10 -11 учебни часа на ден и ученици, които сами идват да учат заедно с мен ... с любов и вяра.

Струва ми се, че това интервю разбива на пух и прах теорията на зеландизма (на Вадим Зеланд), по която бе залитнал нашия бивш съфорумник "Системен". А именно - че можеш да си създадеш някаква своя собствена мислена реалност, в която да спечелиш на тото, да ходиш по вода, да летиш, да минаваш през стени... Системния искаше да бъде нещо средно между нинджа, Иисус Христос, Батман, Спайдърмен и други чудотворци.  

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.
 
Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот. 
 
 
- Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и с духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? 

- Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност, травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е една цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания, за да манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.
 
- Развита ли е тази индустрия и у нас?

- Много мощно. Непрекъснато и отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи - селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да взимат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители.
 
Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол, вместо - от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help (помогни си сам) литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече. Тя не е създадена толкова, за да помага, колкото - да се продава.
 
Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и с други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но, дори и да имат промени в самочувствието си, те невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато такава е достъпна и възможна.
 
Това прониква и във фантазиите на политиците,  и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. 
 
България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява много повече беди, отколкото - ползи.
 
- Кое всъщност прави позитивното мислене опасно?
 
- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите и рецептите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене.
 
Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това, хората да са оптимистични и в същото време - зависими.
 
- Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие?
 
- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото - отговорни за действията и преживяванията си.
 
Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.
 
- Доколко са напреднали тези процеси у нас?
 
- Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута и програми, които дават поредното предписание за щастие и ни съветват как да живеем правилно, отколкото - на програми, с които фактите се проучват в детайли и в дълбочина. 
 
Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. 
 
Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо, у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността.
 
- Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре?
 
- И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а - такива, каквито ни се иска те да бъдат. 
 
Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата си за това, колко богат искаш да станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко и все по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси.
 
- Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли то емпатия?
 
- Точно обратното е! То тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болести и до неврози, до социални проблеми и до влошаване на качеството на отношенията между хората.
 
- Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито пък - мрачни депресари песимисти?
 
- Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.
 
Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. 
 
Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. 
 
Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. 
 
Смисълът, базиран на връзката с реалната действителност, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.
 
 
Интервюто взе Лиляна Филипова.
 
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032

Мога веднага да обясня причината.
В нашия форум съществуват две места, където участници могат да се обърнат за съвет или да споделят нещо. Едното е подфорум Лични истории. Другото - Психотерапия онлайн. Мисля, че няма нужда да обяснявам защо са две и защо са с различен режим. Ако един потребител желае да получи съвети от всякакви хора, той ще пише в лични истории, ако иска само от специалисти - в другия. Важно е потребителят да има избор. Модераторите поемат отговорност за това какви съвети и мнения ще получи човекът с проблем само ако този човек се е обърнал към техния форум. 
 
Ако все пак някой би желал да даде съвет на човек писал в психотерапия онлайн, той спокойно може да го направи с лично съобщение, което не се контролира от модератор. 

В повечето случаи, хората просто искат, ако може, всичко да си бъде по старому.
Съпротива (а съпротивата е причината за страдание, защото кат ластик, нали се сещаш) към неизвестното, новото и страх. Съвсем за нормално се счита, като реакция.
Има само една дума за това - предрасъдъци.
Но може да се полза и думата "опасения" и всичко това поради затъмнение на взора, или инак казано - поради неведение.
Нужно е просто време за... узряване.

из "Четирите Благородни Истини"

Бива да се познават влиянията и енергиите, както и механизмите.
Когато човек подходи с пост, с въздържание от към храни, то той автоматично и постепенно започва да се "отваря" за енергията от "вън", наречена "космическа енергия", "прана", "ци", "чи", "ки" и пр. Повечето хора не знаят нищо за т. н. "вътрешна енергия", която може да черпят от "вътрешния си извор".
Именно поради това "отваряне", съществува и опасността да "лепнеш" нещо нехармонично, ако средата е такава.
Има много видове среди, които могат да се видят и усетят/осезават, подушат, или вкусят, че даже и да се чуят.
Там хармонията липсва, т.е. нехармонично е, тъмно е, сиреч там т. н. "Космическа енергия"/"Светлината" е малко.
В такива случаи човек лесно се "оцветява" и придобива нехармонично състояние, а от там и страдание, депресии, тъга и пр.
Тъй че с това бива да се внимава и да се има една на ум.

Дихателните практики са наистина от полза, както и релаксациите, но пак казвам - да се търси добра среда за практикуването и на двете - най-добре в сред природата, далеч от тъмнината, енергийната, на големия град.

Да се спи след обяд е абсолютно вредно. Не е присъщо и не е естествено. Човека спи през нощта. Денят е за друго.
Много често "астралните атаки" се случват именно насън, още повече през деня, когато покоят е далеч и динамиката, мисловните процеси са хиперактивни.

Здравей,
Пиша ти, като човек, който е минал през всичко това, което си описала в темата. Абсолютно през всичко.
Християнството, Будизма, Дао (до колкото между тях има разлика) и въобще духовния живот и практики, ако може така да се каже... много помагат в такива случай.
Чрез тях човек се свързва с Бога, с Твореца и му се разкриват много неща, не само болестите, не само причините за тях, но и смъртта.

Виж сега, предназначението на страхът е да се страхуваме. Колкото и банално и недодялано да звучи.
Но не само. Страхът те подтиква към нещо, към търсене, към развитие, към промяна. Затова е писано, че страхът Божи (разбирай от съдбата, от стечението на обстоятелствата, от страданието/болката/нещастието) придава мъдрост.

Сега, на тази етап няма да те занимавам с Кундалини, с духовно развитие, със състоянието "Страшен Съд" или с енергийната система от чакри и нади. Въпреки, че ако имаш желание със сигурност ще посоча разяснения.
Нека поговорим просто.

Страхът идва от мислите и е абсолютно свързан с светогледа ни - с нас, с аз-а/индивидуалността, като център, и с другия/другите/другостта, като периферия.
Абсолютно всички страхове, които си описала до тук са свързани с теб самата - с твоето желание за щастие и с твоето нежелание за нещастие.
Желанието произлизат от ума, от психиката (душата и духа) и те са свързани с нивото на развитие, индивидуалното за всяко същество, в духовен план.

На мен ще ми е лесно да ти река, във връзка със слънчев сплит и тежестта в сърцето/душата, че нещата тръгват от менталния свят, сиреч от мисловния, но в случая се изразяват най-вече в астралния свят, сиреч емоционалния, но за да ме разбереш правилно и за да е по-лесно за схващане, ще обясня по друг начин.

Мисловните модели, са свързани с проявата на различни емоции, на различни страсти. Емоциите се усещат най-вече в/с горната част на коремната кухина и по-точно в областта на слънчевия сплит.
Страстите се усещат най-вече в/с ниската част на коремната кухина и най-вече на нивото на половите органи.
Всичко това тръгва от ума, от моделите на мислене.
Мислите са като река, която тече и всеки човек, всяко съзнание привлича и изживява мисли, които отговарят и са полезни за неговото развитие и ниво.
В наши дни, вече не знам колко пъти и на колко хора съм обяснявал, емоциите са силно осезаеми. Емоциите се наричат метафорично "огън". Но и страстите са "огън", друг вид. Любовта, истинската, която не бива да се бърка с обич, също може да бъде оприличена с огън, от трети вид.
Като цяло обаче е най-характерно с огън да се оприличават емоциите, особено ако те са ярки, ако са взривни.
Та, в тези времена този вид огън е най-характерен. Всичката динамика, всичката рязкост, всичката агресивност са продукт на този огън.

Мнозина от хората се сблъскват с това, което си описала. Лично съм отчел поне десетки, с които пряко сме говорили по този въпрос и на които съм давал някакви по вид разяснения.

Човечеството се подготвя за преминаване в друг тип взаимоотношение. Няма да ти пиша за друг тип съществуване, защото асоциациите по този въпрос могат да бъдат подбудител за бетониране на страховете.

Има два варианта за твоето положение, за положителен изход.
Първият вариант е да усилиш вярата и доверието в Бога, както и да предадеш изцяло своето съществуване на Неговата Воля. Можеш да усилиш общението си Него, молитвата, да Му изплачеш тревогите си, опасенията си, да потърсиш помощ, подкрепа от Него.
Това е най-добрия вариант, но не е лесно да се отдадеш изцяло на Божията Воля. Това изисква много решимост, много смелост, много готовност, съгласие, смирение с това да бъде каквото ще.

Вторият вариант е да се опиташ сама да се справиш с проблемите, като не даваш на зловредните мисли храна, сиреч като не допускаш въпросните да играят порочното си хора в ума ти. Това също не е лесно, но пък е въпрос на настройка, на оптимизъм, на позитивна нагласа. Нали си чула за позитивното мислене!?!
Овладееш ли мислите си, то те няма как да дават израз в емоции, които да блокират сплита ти, където се изживява онова, дет си описала - тежест, буца, парене, огън, сковаване в областта на слънчевия сплит.
Именно това стопира хармонията на органите и на тъканите в областта. Нарушава се функцията на черен дроб, на жлъчка, на стомах, на тънките черва и дванадесетопръстника, на панкреаса, на далака и не на последно място - на диафрагмата, която ако не работи добре, ако е блокирала, то и дишането не е нормално, а от там се усеща угнетяване в сърдечната област, в душата и се изживява тъга, нещастие.

Още нещо може да направиш.
Взимай студени душове. Пий топли чайове, но не и горещи, а тъй че да не горят на езика и небцето. Прави упражнения, гимнастика, като например "Слънчевия комплекс" от Йога:
http://www.google.bg...Surya+Namaskar+

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Suryanamaskar.gif


или т. н. "Прострации" в Будизма:


Може и да приложиш някои билки, за в помощ. Има една рецепта от 12-сет билки, които прочистват кръвта и много помагат:


Другия вариант е да пиеш един месец билката Бял пелин - една супена лъжица от нея се слага към 800 мл. топла вода и тъй нощува. На сутринта се водата се прецежда и се пие през целия ден от нея.
Следващия месец по същия начин се приема билката Червен кантарион.
Третия месец пак по същата система се приема билката Жълта тинтява.

И тъй...
Не е лошо да се запознаеш с това какво се случва с човек, когато енергията (Кундалини) вътре в него тръгне да работи.
http://www.beinsadou...ndpost&p=141387

Имаше преди един човек, което прекрасно е описал своя опит с тези неща - Гопи Кришна:
http://www.koausa.org/Kundalini/

Както и друг - Равиндра Кумар: http://www.quantumso.../shakti_pat.php
http://books.google....ata&redir_esc=y

Единя от двамата, до колкото си спомням, е имал индентични на твоите проблеми 12-сет години, а другия 20-сет, но в това не съм сигурен, защото съм забравил точните данни от биографиите им, пък и не бива да те плаши, защото нещата днес се случват много по-бързо, както вече поменах.

Та, това е което мога да пиша по тези въпроси и да посъветвам.
Поздрави!

Здравей,

пробвала ли си неприемане на храна за 1-2 дена с пиене на чиста топла вода, съчетано със бавно коремно дишане(2-3 пъти на ден по 5 минути) и често отпускане в леглото (дори с кратки моменти на заспиване пред деня)?

Страха е голяма илюзия, която може би в твоя случай е начин да осъзнаеш твоя красив потенциал, когато го преодолееш.

А, не. Няма да се обезсмисли. Тя и праната от слънцето, въздуха и земята не е една и съща, затова че пак ще си спорим. Тези, които консумират и по-груба прана ще са като месоядците, а другите – като вегетарианците. Извод: винаги можеш да си намериш причина за да спориш.

ЧРД ,АНИ!
 
 
 

ЧРД! МНОГО СВЕТЛИНА!

ЧРД ,АНИ!
 
 
 

Такааааа..."трите дни на мрак" минават нормално, слънцето си изгрява и залязва където му е мястото.
Аз лично не усещам в себе си прояви на супер-паранормални-способности, като телепатия, телекинеза, левитация , не виждам аурите на другите хора.
Не виждам невиждани досега картини от четвърта, пета, шеста и прочие плътности, не чувам гласове и не усещам непознати супермиризми на цветя или някакви други...не ми се мержелеят пред очите и някакви светещи летящи точици.
Не са ме срещнали и извънземни от Плеядите, Орион или други системи.
За щастие все още предметите не ми се размиват и разтичат пред очите, не са изчезнали от дома ми и предметите на техническата революция...гледам засега всичко си е на мястото.
Не минах през тунел нито от светлина, нито от тъмнина....дори нищо не сънувах, както обикновено.
Тю, май не съм сред избраните)))))
Единственото, което се случва все по-бързо и по-често е, че мислите или желанията ми се материализират почти веднага....е, не винаги ))))