Не знам темата за коментари ли е, но много ми хареса нещо казано от Данаилов: Че отечество е там където е отеца ти, и не се има предвид физиологичния ти баща, защото той е имал друг баща, както той друг и така до началото, където срещаме Отеца като Бог. И така отечеството е планетата.
Хубаво приказва момъка, даже ме е страх доколко да го приема насериозно, предвид баща му, който му е набил доста акъл и образование, за да бъде убедителен и в роля, както го и заподозряха, ама много неангажираща тая вяра бее... Ходи бос, не му пука, че хората го мислят за хахо, защото си е вътрешно освободен от предразсъдъци, пафка марихуана, получава просветление по времето когато взема халюценогенни, роднини го издържат с 10 сигурни лева дневно, с който даже и черпи непознати, за да им обърква вътрешния мир, вживява се в учител, който поучава, че насреща му не е хубаво много да се говори, а повече да се слуша, дели на слепи и прогледнали, има онова телешко в погледа, когато говори за нечие страдание свеждайки го до независещо от него и дело на Бог, превръщайки се в апатичен наблюдател, способен да приеме и нечия смърт като... и аз не знам.
Тук прозвуча и като хипи. Противоречива личност...