Войната е онова, което в литературата играе роля дъжда. Тя пречиства, отмива всичко, защото на неговия фон всичко загубва значение. Метафора за катарзис, за прераждане, за живот. Материалното се губи, йерархията се губи, позите и ролите от ежедневието стават излишни. Интересно, че много народи се гордеят с това как са победили някого на война, в това число и българите. Може би положителните черти се проявяват във война. Не това да убиваш, а това да мислиш за близките си. В днешно време леля е по-вероятно да срещна във форума, отколкото на живо. Някой хора се чуват повече по телефона, отколкото на живо, други може да откриеш само на скайпа или пощата.
В начина на мислене на хората е заложена нуждата да се персонализира спасителя или врага. Затова беше измислен Бин Ладен, за да могат да си представят американците лошият чичко, който им мисли лошото от пещерите. Затова бяха измислени и култовете към личността в съвремието по мотиви на римските императори или египетските фараони-богове. Това разбира се е грешно и само показва нуждата ни да се намираме в йерархия, което си е древен инстинкт. Колко пъти сте чували, че първо място се печели от двама души? Или са избрани двама президенти? Нещо в начина ни на мислене не го позволява, защото имаме нужда да персонализираме нашите чувства - този го харесвам, онзи не. Делението и градацията ни позволяват да възприемаме света в по-подреден вид.
И се сещам нещо, което наскоро си мислех. За какво обединение говорим (за да знаем искаме ли го)? В САЩ примерно всеки има самостоятелна учебна програма. Всеки учи различни неща, съобразени с възможностите и интересите им. В България излизат тухли - няма две различни. За да ни обедини нещо, трябва то да заслужава усилията си повече отколкото нашата индивидуалност. Примерно във войната индивидуалност няма, защото на първо място е оцеляването на народа, държавата и т.н. Дали си с прическа, дали си ходил на училище или купил ли си кимион от магазина престават да са важни. Хората са се обединили за да хвърлят заедно камъни по лъвове и да приложат разделение на труда. Време е да се разделят и да вървят по своя път. Съединението е правило силата, когато чупенето на съчки е било на мода. В днешно време имаме медии за масова дезинформация и субкултури с упадъчни ценности, които масата следва в някакъв транс. Когато всеки започне да мисли със собствената си глава, вместо да повтаря чужди думи и моди, тогава собствените му и тези на държавата му интереси ще бъдат най-добре защитени.