vorfax

Не е диагноза. Просто според приема ми на храна, малко храни съдържат в себе си сол.

И моята подвежда, за това питах...

Аз имам въпрос. Не съм сигурен, че се снабдявам с минимума сол. Това опасно ли е?

... търсим различни неща...

Лайка на московския паметник на космонавтиката ^^

Нямам час и половина. Някой ще каже ли защо захарта е вредна? Ям захар в промишлени количества, за да компенсирам енергията която изразходвам. Може да се каже, че ми е основно хранене. Като малко пале, вече писах, ядях 2 вафли седмично, което вероятно е и причината за настоящият ми режим. Нямам проблеми със зрението или теглото, дори напротив.

Поповете ни са пияници и се женят и развеждат по няколко пъти, а църквите ни са олющени и пропадащи. Ходил съм в чужбина само в Унгария. Катедралите им са... бе все едно влизаш в Рая и не можеш да спреш да ах-каш. Ако живеех в Унгария, вероятно щях да стана органист.

На село ни изгориха къщата. Не сме имали врагове. Никой не се е притичвал да помага. Къщата изгоря до основи. Къщата я подпали комшията. Само споделям...

По какъв предмет преподавате? Мисля, че има значение.

Inatari, от сарказма ти съдя, че не можеш да губиш. Интересно как не виждаш колко примитивни са методите с които претендираш, че си голяма работа. Нищо от последното ти мнение не се припокрива с тезата ми изложена в темата, а опростяването винаги съм оприличавал с изпростяването. Най-хубавите отговори са въпросите: Защо един просяк на улицата може да приеме критика по-лесно от някой, който се фука с Академия, велики приятели и преуспял живот?

Златото е проводник. Разказват се истории, как заровени гърнета с жълтъци са удряни от мълния. Мисля обаче, че мита има друг източник. Съкровища са крити в хралупи на дървета и когато мълния удари дървото и го разцепи, лъсва богаството. На село един човек е намерил имане в едно дърво, казвам го от сигурен източник. Съкровище като най-известните ни съкровища обиколили света. Отдавна е пръснато и претопено...

Inatari, след като ни обясни колко сме прости и низши пред теб, да беше казала и нещо умно по темата, за да ти признаем гениалността. И няма смисъл да се вживяваш в ролята на жертва, никой не те мрази. Щом даваш нелеп пример и някой ти показва, че е такъв, вместо да го нападаш преразгледай собствените си изяви. Трябва да акцентираш върху това какво показваш, а не казваш, за себе си. Смятам, че за да се тълкува идеята заложена в заглавието е ключово да се изясни какво представлява критиката. Коя си ти, че да решаваш кое не е по темата? Ако сега ти кажа, че трябва да пушиш, ще ми направиш ли напук и да спреш? Нали това е посланието, което проповядваш - "не ми казвай какво да правя, защото ще направя обратното". Кого наказваш всъщност с това - майка си или себе си? Като ти е лично, какво прави публикувано в световната мрежа? Като искаш да се обсъжда, защо се изненадваш, че бива обсъждано? Никога не съм участвал в Интернет за да търся клакьорки и мажоретки. Не съм тук за да търся похвали или нечие одобрение. Търся истината и не ме е страх да си я получа. Дори да не ми хареса. Затова мога да оценя нечия критика, защото Егото не ми е на главата за да обслужвам прищявките му. Въпрос на приоритети.

Леле, как не могат да запомнят две приказки...

Inatari, за да паднеш на моето ниво първо е нужно да го минеш. Ако добре си спомняш ти влезе в темата с едно надменно спрямо мен изказване. Примера ти е нелеп, затова го нарекох нелеп, не знам какво искаш да му се обсъжда? Майка ти те е критикувала за твой порок, а ти не си я послушала, въпреки, че признаваш, че е права. Разбирам да си дете, което се тръшка и прави на пук, да чака молби и близалки за награда, но не си. Поведението ти е ирационално, а критиката ползваш за предтекст да не положиш усилие да се промениш. Не виждам как алогичното ти инфантилно поведение може да бъде показател за вредата от критиката. Пак повтарям, не всеки е дорасъл за нея. Диана, дадох ти пример със свастиката. Него пак подмина. За критиката дадох безброй дефиниции и описания и в тях не успя да ми посочиш нещо, което е негативно. Как тогава критиката е нещо лошо? Не мога да преценя нарочно или не подминаваш доста от изписаното, като го оставяш без коментар. От една страна не го отричаш, а от друга не го отчиташ в последвалите си изказвания. Ще ти кажа защо критиката е ценна за мен. Защото критиката е искреност. Изписах доста след това, но се сетих, че те уморявам с писане.

За компотите погледнах. Съдържание на 100 г.: 0.1 - белтъчини 0.1 - мазнини 25 - въглехидрати 73 - вода 110 - KKal За сравнение ромът, уискито, джинът, водката са два пъти по-калорични.

И аз съм чел, че българската храна за космонавти запазва почти всичко в хранителния диапазон. Не знаех, че вкусовете се губели. Всъщност сега погледнах, вкусовете се запазват:

Не знам кое повече, и двете ся рядкост. И какво значи "въпреки критиката"? Как съм придобил нещо позитивно без позитивна намеса ли е въпроса? Не знам как си живяла, затова не мога да твърдя, че се отнася и за теб, но човек е свидетел на критика милиони пъти през живота си. Поредното хубаво на критиката е, че не е нужно да е отправена към теб директно, за да допуснеш, че може да се отнася и за теб. Доколкото съвета, мисля, че доста се припокрива с критиката. Не съм съгласен с леля, че щом критикуваш, значи констатираш нещо, без идеята как може да се оправи или развали. Много бързо забравихте, че критиката е конструктивна и в това отношение превъзхожда съвета, който може да бъде даден от всеки. Веднага давам пример: Всеки в България "разбира" от политика и футбол и раздава съвети как се правят. На отсрещната страна, ако не си компетентен по тази тема, значи е невъзможно да създадеш критика по тази тематика, защото както някой назад я определи тя има научна основа. Ха кажи сега Диана, кое е по-опасно - критиката или съветите? Неадекватните примери на Inatari не възнамерявам да коментирам. Тя е твърде заета да ми се прави на велика, за да се включи в дискусията.

Inatari, ще ме прощаваш, но за твоето състояние си има термин - инат, следствие на наркотична зависимост. Като се замислиш, едва ли ще откриеш логика в написаното от теб. Рационалната мисъл нищо не може да я спре, това са нелепи оправдания. Който иска намира начин, а който не иска - намира оправдание - чувала си. Критиката акумулира негативна енергия в мързеливият и нечистоплътен човек. Самият факт, че не уважаваш съветите на майка си го потвърждава. Вече говорихме за това, че критиката не понася на всеки и очевидно ти не си дорасла за нея, за да има смисъл да ти се отправя.

Лельо, пишеш го, сякаш е някакво паранормално явление, което изисква документиране и анализ. Казват ми "невъздържан си" - ставам въздържан, казват ми "в твоето слънце няма бял цвят" - добавям го, пишат ми слаба оценка за неразбран спектрален анализ - другия път го знам, кажат ми "не дели героите на лоши и добри" - следващия път показвам, че съм научил нюансирането. И като казвам научил съм, знам и т.н. хич нямам предвид, че някой се е надвесил над мен с усмивка и е отделил от времето си за да се грижи Егото ми да не бъде накърнено. Напротив, тея работи се изстрадват. И това са най-хубавите съвети, които живота може да ти поднесе, защото те каляват да се бориш с живота, а не да търсиш нечие рамо, усмивка или мъдрост, защото нито ти лельо, нито Диана сте били до мен до сега, а аз незнайно как съм достигнал до ниво на което трудно може да се намери нещо в мен за критикуване. Не, че няма, но както казах моят вътрешен Съдник, или още Съвест, са се постарали да чувствам неудобство от онова, което е във вреда на другите или мен самия и ме е стимулирало да направя нещо по въпроса. А вярата, че това са правилните убеждения са ми внесени от онези, към които съм имал авторитет - родители, учители и т.н. Тъкмо те са ми отправили едно 10 000 критики и са ми позволили да разбера къде ми е мястото в света и къде се намирам. Нелепо е да формирам правдива представа за света що е то добро и лошо, без никога някой да е намеквал за тези норми. Това повтарям и се чудя какво не е ясно за да се разбере. Това, че някой може да ни въздейства не е заплаха, а неизбежно следствие. Викат му комуникация. И като се начумериш на нечий грознопис, пак му отправяш критика. Хората имат нужда да им се сочи, това не значи, че са длъжни да вървят в сочената посока. Не възнамерявам да разпъвам локуми повече. Изградих достатъчно подкрепена теза и докато въпросите ми стоят без отговор, ще приема, че просто са реторични.

Защо ми се струва, че сме водили вече този разговор? Не, лельо, критиката не посочва недостатъците. Критиката категоризира според норми. Критиката се занимава с изтъкване на недостатъци точно толкова колкото и с изтъкване на положителни черти. И много правилно си се досетила, че: но с тази разлика, че практиката го потвърждава. Тук ако щете говоря и от собствен опит. Както Донка каза на предната страница, всеки е добър дълбоко в себе си и когато посочиш проблем на някого, или го похвалиш за неговите способности, това има отражение в неговият нататъшен живот. И тук е ценното на критиката, че тя е обективна, защото субективните изказвания - хвалене на некадърник или незаслужено обвиняване са истинските грешки. Само едно не мога да разбера. Как критикуването на човек пречи на това да му се помага по други начини? Аз знам, че първата стъпка към преодоляването на един проблем е признаването на проблема. Затова сбирките на анонимните алкохолици започват с "аз съм алкохолик". Оттам нататък, мерки бол. И ако тръгнете да ги изброявате трябва да са десетки, аз затова питах как, ама само общи приказки прочетох. И когато някой стане малко реалист и ми посочи един от методите, то аз също мога да изредя за него купчина недостатъци, как е съсипал живота на хора и прочие. Затова писах онова, че любовта също е убила много хора. И това, което не хващате в цялата картинка е, че критиката е една от всички онези сили, които променят човека към добро, но сама е безпомощна.

http://vbox7.com/play:5036c139b8 Символите от & нататък трябва да се изтрият, иначе дава грешка

Ее, не съм очаквал да ми го намерят XD А да знаеш заглавията на филми подобни на The 36th Chamber of Shaolin (1978) (известен и под заглавието Shaolin Master Killer) Дето ученика трябва да мине през различни изпитания в своето обучение.

На четвърто място е отбелязана кълбовидна мълния, но е любопитна цялата класация на природни феномени: http://www.youtube.com/watch?v=IOfIUKLcFUA

Не знаех, че са толкова трайни. Ето няколко направени и в лабораторни условия:

Като малко пале бяха на мода летящите нинджи на видео касети. Там за пръв път видях, че ако скачаш над едно борче, колкото повече растеш, толкова по-високо скачаш. А тъкмо такова борче имаше до външната мивка. И аз скачах ли не скачах. Ама пустото борче се уля да расте