vorfax

Имам въпрос, който засяга темата. Защо деца се осиновяват, а бездомници - не?

В последно време смятам, че от твоя акаунт пишат двама души. Единият започва изречението, а другия го довършва, без да чете.

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди. Ами за да я научим най-накрая Истината и да бъдем свободни. Никой не е казал, че трябва да стане бързо, лесно и т.н. А кой е определил, че трябва да бъде бавно и трудно? И свободни от какво? Капитализма е феодално общество, парите разменям за здравето си, робувам за да се изхранвам и слугувам на телесните си и духовни нужди. Мога да се отърся от тях, само ако нямам тяло и нужда от енергия. Учителя ми по литература каза, че всъщност тялото не е пречка, а средство за постигане на някаква цел, но така и не изясни каква е тя. query, един живот не стига да се научи правилника за движение по пътищата. Защо ни е да учим нещо, което не можем да разберем, но ще стигнем до ниво на което ще го разберем малко? Не разбирам. Хем не можем, хем се мъчим.

Нещо смислено: http://www.kaldata.com/forums/topic/141708-10-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%B0/

Здраве.

Вероятно на въображаемия ред, определящ въображаеми привилегии на едни да управляват живота на други. Иначе морала е и спирачка на животинското у нас. Не става въпрос да ядеш сурово месо, а да цопнеш в локва, да се смееш на погребение и други прекрасни неща, за които закона не е измислил причина да забрани явно.

И така става. По презумпция намиращите се в затворите не дават и пет пари за душата или както се казва нямат душа. А държането зад решетките не се прави заради тези зад решетките, а заради тези, които искат да правят нещата, които са вкарали други зад решетките, но не искат да бъдат зад решетките. Повтарям го за тези, които не обичат дългите изречения: затворите са за да плашат, не за да възпитават. И Диана наистина е много мека. Чак ми става неудобно да и противореча тея дни ):

Ей я:

А ако всеки се замисли, ще успее да си спомни за повече примери, как излъчвайки любов е получил злоба. Или обратното на твоето: "няма ненаказано добро". Аз твърдо вярвам в това, от личен опит.

Мисълта придава смисъл на мнението ти, но аз просто смятам, че е погрешна. Аз имам друга идея, която развивах преди години: в мига в който смяташ, че си достатъчно добър за/в нещо, вече не си. В общи линии това проповядва ненаситен перфекционализъм при който трябва да си вечно недоволен от себе си, иначе развитието ти прекъсва. Нещо като Сизиф. Ако спреш да си починеш, камъка ще те прегази. Това, че съм добър, в смисъла на добротата, е извод направен върху сравнение с околните. В това няма субективизъм, биене в гърдите или големеене. Просто факти, като изгряването на Слънцето от изток. Пропуснах да питам какво прави линка към друга твоя тема. Тъкмо истини и то от тези, които казах - общоприетите. И пак те призовавам, ако ще отричаш обществени норми, то да се аргументираш, иначе изглежда като умнеене. Курса учтиво ще откажа, вече уча програмиране. Ако някой мод иска, нека ми слее мненията. Не обичам съобщенията "това мнение беше редактирано...", вече го писах преди време... Тук вече ми се накарах, с основания, че придавам човешки черти на бог. Същото може да се отнесе и към теб. И тези казани от П. Дънов ли? Но това поставя под съмнение истинността на цитираното. Или той се явява изключение? Но тогава може би има и други изключения. Страхотна логика ^^ В сериала "Д-рХаус" има една мисъл "всички лъжат", която подлага на съмнение самата мисъл... И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди.

БожидарЗим, почина ти на писане в темата е нещо като хвърляне на гранати и укриване в окопи. Отрече няколко общоприети истини, но не споделяш как правиш тези умозаключения. Моят скептицизъм изисква първо да чуя защо, а после да си правя изводите, но засега само отеква тътенът.

В дефиницията на злото не е ли съзнателно вършене но лошо? Не мисля, че може да бъдеш зъл неумишлено, можеш да бъдеш нетактичен, глупав или тромав, но зъл...

Ее, тука вече ме разби XD Ясно, че света не е черно и бяло, ама ти направо попиля всичко ^^ Поясни ми откога човекът е част от Бог и как всяко наше действие е хем добро, хем зло и може да се съглася с теб. Но като цяло второто е безмислица, защото морала дефинира тъкмо граница между доброто и злото, а доброто и злото са доминиращи представи на дадена общност. Нещо може да е добро и зло само по различно време и/или на различно място, но едновременно - няма как.

Дам. Интересно и че тънат в забвение. По-лесно се помни как някой е убил, отколкото как е помогнал.

Провокира ме тази мисъл: Аз лично неегоистична, неманипулативна или непритежателска, пък камо ли и трите заедно, любов не съм срещал, нито изпитвал. Не ме разбирайте погрешно. Аз съм си сбъркан от масовата матрица и обичам да помагам, да правя неща безвъзмездно, да работя за без пари, да помагам на непознати. Но това, че го правя за други значи, че не го правя и за себе си? Искам да разнищя може ли човек да обича, без в цялата история гравитацията да не е породена от Аз-а, или популярното и осъждано като долно Его. Въпрос първи: Може ли аз да обичам нещо, без това да ми носи наслада? Е как тогава да обичам не го правя за себе си? Въпрос втори: Любовта към парите, жените и родината са 99,9999999999999% от причините за страдание на Земята. Как точно тази любов се дели на мръсна, а към Бог на чиста? Въпрос трети: Има ли любов, която не е притежателска? Искаме жената, която обичаме за съпруга. Искаме чертите които харесваме в себе си и партньорите си да видим мултиплицирани - децата ни. Искаме по-хубав дом, по-добра работа, искаме да помагаме, за да нахраним добродетелите в които сме възпитани, искаме да следваме бога, който ни кара да се чувстваме сигурни и благоденстващи и... не го правим за себе си? Айде бе?

Не съм съгласен, че обичайки някого го правиш по-добър. Откъде излезе този абсурден извод? Ако обичаш някого го правиш по-силен. Вярно, че си има психологически момент, когато обърнеш другата буза, но злите хора си имат мотиви да бъдат зли и това да ги черпиш ракия след като са ти откраднали кокошките не виждам как ще ги откаже от това което правят. Защото мотива да го правят не се изкоренява с това какво ти е мнението за него.

За мен е по-просто: злото причинява болка и до там. Борбата със злото не знам дали е правилна, но със сигурност е обречена на провал. Без да има зло няма добро, така както без тъмнина няма да знаем какво е светлина. Да допуснем, че някога е възникнало, значи да допуснем, че някога го е нямало, а следователно е нямало и добро.

Слабите следват правилата, а силните си ги измислят. Ако ученикът не е слаб няма как да е ученик. За да бъдем ученици трябва първо да осъзнаем своята слабост, на което му казват смирение, тъпчем учителя (Егото) в нас и учим...

Разбрахме за кой трябва любов. А за мен тоягите ли останаха

На мен баба ми е разправяла, че дали ще има мляко овцата или кравата зависи от това колко често я доиш. Ако спреш да ги доиш и млякото им спира. В естествени условия майката отбива малките си - блъска ги с глава и ги рита.

Какво се разбира под "внасяне" и как се извършва това?

Кой точно е източника на идеите?

Бихме ли пили човешко мляко? Ами че всички сме го правили!

no_self, всеки от въпросите ти заслужава поне по една тема, а някой от тях вече са я получили. Знанието е резултат от опита ни и ако десет пъти ни предупредят, че даден котлон е включен, то на единадесетия при предупреждение просто ще го знаем/вярваме. Вярно, истина и добро са едни абстрактни понятия с които описваме такъв процес на "парене на котлон" с което си улесняваме живота. За собствеността върху мислите не те разбрах много. Щом аз ги мисля, значи са си мои, а ако питаш за това дали друг не ги е инспирирал или помисли преди нас, аз обичам да наричам човека "жертва на обстоятелствата". Всичко и по всяко време край нас с което имаме досег оставя отпечатък в съзнанието ни и вероятността да получи проявление е много вероятна. Търсенето на авторски права над мислите е излишно, защото те не са плод на хората, а на обстоятелствата които са ги провокирали. За пример едва ли си измислил решение на Аполониевата задача, просто защото едва ли ти е предлагана да я решаваш.