vorfax

Благодаря за статията (:

Слово за народните будители
(Чете се пред публика в деня на празника)


Честит празник на всички, които се чувстват народни будители!

Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.

За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. През 1922 г., народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура...
И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа.
Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет.

Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН.

На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона.

През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят.
Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.
Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен.
Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма.
Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!”
Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”
Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!

Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане!
За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.

Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух.
Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.

Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”?
Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история...

Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън. Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството...

И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира?

За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.

Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители?
Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен.

Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация.

Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

Богат или щастлив ?
Да, чувстват се по-зле.
А представяш ли си колко още повече зле се чувстват, ако по някаква причина загубят парите си или въобще това, на което са се уповавали и което им е давало някакъв смисъл? Ако човек се отъждествява или гради силата си на външни, преходни неща, това е много глупаво, несигурно ... Разговаряла съм за това с моите дъщери - казвам, представи си, че вземем на еди кой си съученик/чка марковите дрехи, скъпия айфон и всички под. неща, какво ще остане от него/нея? Другите ще го харесват ли, ще го търсят ли за приятел, ще го смятат ли за авторитет? В крайна сметка човек е това, което е отвътре, а не отвън. И при разни случки и събития, когато някое от уж "готините" деца в класа неизбежно покаже какво има отвътре, другите започват да го заобикалят. Така че не бъди толкова скептичен в това отношение, никак не са глупави децата ни.
Също така на всеобщо одобрение се радваха най-строгите учители, тези, които успешно овладяват класа, изискват знания и т.н. Обратно, учителите, които застават на катедрата, измрънкват си урока, всички шумят, никой нищо не знае, но за всеобщо спокойствие в края на срока се натряскват 5 и 6 на всички, тях децата не ги обичат, не ги уважават.

Остава да смениш "жената" с женско име и да и го дадеш XD

Един учен хванал един паяк, пуснал го на масата и му казал:
- Бягай!
Паяка хукнал да бяга. Хванал го отново учения и му откъснал краката. Пуснал го на масата и казал:
- Бягай!
Паяка не помръднал. Учения заключил.
- Ушите на паяка са на краката.

Смяна на "чипа". Май точно това е необходимо...

И понеже е невъзможно, изисква се реално образование (а не - по документ), изисква се и много четене...

Различното ... стресира; дори и когато е приятно, харесвано, но подсъзнателно то си е различно, т.е странно, непознато, несигурно. Човек се чувства много по-комфортно и спокойно, когато е сред хора с близки разбирания, характер, темперамент. Обаче различното пък стимулира към развитие.

http://vbox7.com/play:b7f5e71631

Иван Маразов "Митология на траките"

Много добре описано. Аз обаче исках да обърна внимание на друго. Безспорно по света има в митологията създания, които по някакви белези можем да съотнесем към змея или ламята. Но не съм съгласен, че тези създания много си приличат. Напротив, те се различават по много повече черти отколкото си приличат. Даже, ако трябва да обобщя общото е само приликата със змията - езика, люспите и издълженото тяло. До тук. Разликите са далеч повече:
- броя глави
- наличие или отсъствие на крила
- тялото може да е с гладка кожа, люспи или козина
- пропорциите на тялото спрямо главата варират страшно много
- дължината на тялото се различава в пъти при различните култури
- наличие или отсъствие на рога
- само част от създанията могат да издишат огън
- само част летят
- само част плуват
- едни говорят, други - не
- живеят на различни места
- наричат ги по различен начин
- предвестници са на различни неща
- в едни култури правят добрини, а в други - злини

И после говорим за едно и също същество? Как точно се получи това?

Каква е точно хипотезата? Животно живяло преди 125 000 000 години по някаква причина е продължило да съществува, без да е документирано това. После Никандър и други хора от различни континенти се натъкват на него, описват го и това се влива в народните предания. Трудно може да се измисли по-труден сценарий...

" Богът на бурята и мълнията в индоевропейската митология притежава и функциите на змееборец. За модел може да послужи гръцкият Зевс, който побеждава драконоподобните същества като титани, гиганти и Тифон; или неговият син Аполон, поразил със стрелите си змията Питон.
Образът на дракона е обикновено хибриден. Той е изграден върху офиоморфна основа, като към змийското тяло са прибавени криле и животински глави. Освен това, всяко от съставящите дракона същества кодира и някаква стихия: огън, вода, земя. Така във фантастичната фигура на дракона са събрани класификатори на трите пространствени зони и на основните градивни елементи, което е нарушение на нормата, изискваща ясно разграничаване. ..........Фантастичната природа на змея се допълва и от факта, че притежава много глави -- обикновено той е триглав. .......... По същия начин антагонистът винаги се различава и по размерите си -- най- често той е огромен. ......... В облика и поведението на дракона намира проява не толкова "силното въображение" на архаичния човек, колкото характерният за мито- поетичното мислене механизъм на кодиране на всички възможности, които се разкриват пред него. Драконът въплъщава синтетично всичко онова, което е извън нормата и активно я разрушава. Реално невъзмож- на фигура, той е напълно допустим за логиката на мита. Едва ли в генезиса на този образ трябва да търсим спомени за преки срещи на човека с реликтови животни / от типа на Лохнеското чудовище /. Трябва да сме просто по- доверчиви към способностите на човешкото съзнание да изгражда убедителни, зрими образи от абстрактни конструкти. Защото за архаичния човек реално е не само онова, което е, но и онова, което не подлежи на пряко наблюдение. Семиотично погледнато, всяко нещо е система от знаци, чиято логика не е подчинена на изискванията за проверка по критериите на реалния живот. Според тази логика змеят не е по- малко "реален" от, да речем, овцата. И той като нея притежава свои класификационни белези, поради което в драконите различните митологии си приличат също така, както и овцете. Тук не става дума само за преки заемки на една култура от друга, макар че и такива контакти не са изключени. А за способността на митопоетичната мисъл да създава сходни образи при подобна изходна база. ................
....... Към драконоподобните изчадия принадлежат още хибридните същества като Сфинкс, Химера, Харпия, грифон, сирена. В гръцката генеалогия те са една фамилия - родени са от брака между Тифон и Ехидна. .......В тези същества се смесват чертите на различни пространствени зони и различни стихии: на змия / опашката, т. е. "долу" /, на лъв / огън, "среда" /, на птица / крила, човка, "горе", въздух /. ............
........Гигантите, като порождения на земята, също имат природата на дракона. ........ Много от гигантите носят имена, съвпадащи с тракийската ономастика и топонимика. ........ А Ликофрон твърди, че всички траки произлизат от ситонските / т. е. паленските / гиганти. Възможно е тъкмо с образа на гигантите да се обясняват змиеногите мъжки същества, които са изобразени върху бронзови пластинки, намерени при разкопки на халкидския град Олинт. По този начин се кодира не само драконовата им природа, но и тяхната ГЕНЕТИЧНА ВРЪЗКА със земята -- да си спомним, че самият Алкионей можел да бъде победен от Херакъл само ако бъде изтласкан от родната земя."

Иван Маразов "Митология на траките"

Две- три страници след прагматичното обяснение за сходството на митовете, става ясно все пак, че тук- таме се прокрадва идеята за генетична връзка със земята. И не само в митовете за дракони и гиганти. Като че ли никога няма да се изясни дали става дума за продукти на необуздана човешка фантазия или за генно инженерство.

Относно "хората" щивяли по време на динозаврите представям и сериозни източници:
http://paleo.cc/paluxy.htm
http://www.texasobserver.org/postcards/item/18410-tracking-creation-in-glen-rose

За железните сфери:
http://en.wikipedia.org/wiki/Klerksdorp_sphere

Картата на Пири Реис е прерисувана и обяснена с редуващите се ледникови периоди и затопляния. С други думи е направена, когато Антарктика не е била покрита с лед.

Изобщо с "факти не на мястото си" са изброени много любопитни факти, провокиращи фантазията, но за съжаление с тривиални обяснения. Може да си създадем една тема за тях, ако вече няма такава.

Следващ ъпгрейд:
- ъпгрейд на форумите
- ъпгрейд на секцията за теглене
- ъпгрейд на блоговете
- ъпгрейд на книжарницата
- ъпгрейд на галерията (с промяна на дизайна)
- малко подобрение в навигацията - при посочване на тема в даден форум се вижда част от първото и последно мнение

Да не искаш и да не ти липсва да искаш.

Ии.. пропуснах пак нещо и леля ще ми се кара. Належащият проблем не е как да се постигне самопознание и себеразбиране, а да се провокира желанието хората да искат да познават и разбират себе си.

Българският народ има ли претенции за висока духовност? Според мен в България има тотален морален упадък и разврат. Страна където напиването с алкохол и чалгата са цел на живота няма как да претендира за духовност. Този форум е един малък оазис в този Содом и Гомор...

Интересно е, че когато пишете тук от години, може да видите как се променяте за този не толкова малък период. Лично аз не си водя дневник и като се върна назад и прочета свои мнения, си спомням как съм се чувствала, какво съм си мислела тогава, какво ми се е случило от там нататък.
Нещо като "Когато бях млад " И мислено се пренасям във времето и вдъхвам от свежестта на спомена.
Защото с помъдряването тук таме се появява и някоя бръчица.

Аз съм потребител на форума от края на май 2012 г. Влязох тук с идеята "само" да споделя мнението си в 2-3 теми, свързани с образованието и с науката. И постепенно започнах да изследвам темите във форума, да споделям своите знания и своя опит.

Тук пишат чудесни хора, които не съм срещал в другите форуми, в които участвам.

Ии.. пропуснах пак нещо и леля ще ми се кара. Належащият проблем не е как да се постигне самопознание и себеразбиране, а да се провокира желанието хората да искат да познават и разбират себе си.

Тъмнината няма как да изчезне завинаги, но това не означава, че трябва да стоим на тъмно. Злото няма да изчезне, но въпросът е дали ние ще послужим за проявяването му. Правейки добро с това предизвикваме проява и на срещуположния полюс - това е необходимо и не знам защо се привежда като аргумент. Всъщност злото е най-силно когато е прикрито, когато действа индиректно. Тогава и бялото се превръща в сиво. Можем да си основем сиво братство - така няма да ни се налага да избираме между светлината и тъмнината.

Ако единственият път за влизане на човека в света на Любовта е страданието, злото е " необходимо зло", съгласна съм. В диалог е много лесно да се каже " да, така е, звучи логично ", но когато трябва да посрещна конкретна ситуация с нечие страдание или тържество на злото, си реагирам с инфантилна непримиримост. Не е ли смазващо да се събуждаш всяка сутрин с мисълта, че злото е вечно и неущожимо? Учителят е казал и това: " Всички трябва да вдигнете мисълта - да дойде Царството Божие, да се прослави Името Божие и да бъде Волята Божия. Какво нещо е Царството Божие? Дойде ли то, ще има мир, разбирателство между хората и ще престанат всички тези изтезания и насилия в света, които сега съществуват." Мисля, че е от Утринни слова, 21.04.1940г.. Както и заключенията му / ще се постарая да открия източника /, че бавно и почти незабележимо светът и хората стават по- добри. Като че ли злото не изглежда толкова непоносимо през призмата на подобна переспектива....

Ии.. пропуснах пак нещо и леля ще ми се кара. Належащият проблем не е как да се постигне самопознание и себеразбиране, а да се провокира желанието хората да искат да познават и разбират себе си.

Българският народ има ли претенции за висока духовност? Според мен в България има тотален морален упадък и разврат. Страна където напиването с алкохол и чалгата са цел на живота няма как да претендира за духовност. Този форум е един малък оазис в този Содом и Гомор...

Ама аз и преди съм го писал. Не крайната цел, а пътя до нея формира личността. И в случая "през гората" може да е далеч по-ценния път. Пиша ценен, а не лесен или пряк. А и историята за през просото всички я знаем. И определено по отъпкания път няма да видим гората, нито всичко онова отъпкано или изплашено от стадото.
Моята идея се отнасяше до това, че себепознанието се извършва сам, а не с хора край теб, които да изпълняват функцията на ветропоказатели или светофари.