erendil

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Някои трябва да изграждат, други малко да смаляват - правилният начин и правилната доза да имаш Любов към себе си са едно от най-трудните неща.

Тази тема включва една друга, която започнах :
Кого лекуваме по-лесно себе си или другите и защо? тук


Може би е по-лесно да тръгнем от по-конкретното, по-практическото към обобщението.

Тази сутрин докато пия кафе, отворих една книга и попаднах на следното ( много подходящо за този тема, струва ми се):


Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок,
ти бъди дребен храст, но бъди
най- прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.


Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева
покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен, но това
да е кленът- мечта на реката.


Няма как да сме все капитани- моряци
да станем, пак нужни сме, значи.
Има труд за титани и труд за слабаци
просто всеки си има задачи.


Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа.


Дъглас Малок

Всичко тръгва от самоопределянето – Кой съм аз? Всъщност, ние не виждаме нито Бог, нито другите, нито себе си. Това, което виждаме са само последствия и то едва когато се проявят. Себе си можем да видим най-добре, защото възприемаме не само физическите си действия, но също мотивацията, мислите, желанията, емоциите и чувствата си. И в другите можем да доловим тези неща, но само в известна степен (поне на настоящия етап от развитието ни) и то с голяма доза несигурност във верността на възприятието ни. Бог е неизменен, затова че при него за мисли, желания, емоции, мотивация и чувства не може да се говори по начина, по който ги разбираме в чисто човешки смисъл. Бог включва всички възможности в себе си. Изборът, реализирането, проявяването на конкретното чувство или мисъл си зависят изцяло от човека. Можем да гледаме на хората както с любов, така и с неприязън, и този ни избор не зависи от нищо извън нас самите.

Любовта към Бога е най-лесна. Той е съвършен, неизменен, всесъдържащ, безпределен.

На второ място е любовта към Учителя и Духовната Йерархия. Те представят човечеството в духовните му аспекти. Те са постигнали това, към което духовното развитие ни води. Те са пример за достижимостта на нашите идеали и духовни стремежи. Те водят човечеството в конкретните условия и ситуации по пътя, който вече са извървели.

Трета е любовта към човека, въпреки несъвършенствата му. Не към самите несъвършенства, а към човека. Несъвършенствата са нещо преходно, променимо. Любовта към човешките несъвършенства не е любов, а зависимост. Истинската любов освобождава, а не заробва.

После е любовта и загрижеността към конкретните хора в обкръжението ни, а не в този обобщаващ смисъл на любовта към човека по принцип.

Любовта към себе си е нещо по-различно. Тя по определен начин обобщава горните четири. Ние сме съвсем конкретна индивидуалност, част от човечеството, следващи своя път на духовно развитие, чийто потенциал е неограничен във вечността. Не може да обичаш Бог и да не обичаш Божествената Йерархия; да обичаш Божествената Йерархия и да не обичаш човечеството; да обичаш човечеството, а да не обичаш конкретния човек и накрая да обичаш всичко изброено, а да не обичаш себе си.

Каква всъщност е разликата между нас и другите? Разлики има разбира се, но това на което искам да обърна внимание, че ние можем да видим в себе си неща, които не можем да забележим в другите. Ние знаем мислите си, знаем чувствата, които изпитваме, знаем емоционалното си състояние, знаем желанията и стремежите си... Ние можем да видим себе си в много по-голяма степен отколкото можем да видим другите. Всъщност зад тези неща е доста трудно да откриеш действително себе си и да се обикнеш. Обикновено под „обичам себе си“ хората разбираме именно тези наши проявления – желания, навици и др. Тях обичаме, не себе си. Дори и любовта към някой друг човек в почти всички случаи е дотолкова, доколкото това удовлетворява някое от тези проявления. ...

"Та казвам, без Любов животът не може да се поправи.
Пита ме един какво трябва да прави. Казвам, аз ще ти кажа:
ще започнеш с Любов към Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.
Второ, ще започнеш с Любов към ближния. Третото положение: ще дойдеш до Любовта към себе си.
Любовта към себе си пак има потънкости – не само да угаждаш на себе си, на своя вкус, като дойдеш до себе си, ще мислиш.

*
Казвам, като приемем Божията Любов, ние приемаме онзи, съвършения живот, Бог както живее.
Казва: „В Него всичко е съвършено“. Като обичаме Бога, Неговото съвършенство ще дойде в нас да ни изправи.
Второто съвършенство е Любовта към ближния. Отпосле идваме към себе си.

То са три училища: инволюционно, по закона на инволюцията започваме с Любов към Бога;
след това минаваме към еволюцията, Любов към себе си; имаме и Любов към ближния.
Ще направим едно цяло кръгово движение.

Сега някои сте започнали с Любовта към себе си, казвате: „Егоист“.
От себе си ще минеш във втората степен, Любов към ближния, и третата степен е Любов към Бога.
Щом дойдеш до Бога, кръгът е завършен, влизаш вече в областта на съвършения живот."

Най-лесното, Утринни Беседи, 08.03.1942 г., София

"Та у човека,каквото е заложено, всяка една способност, всяко едно чувство и всяка една постъпка, то е една пъпка.
Само когато една пъпка цъфне и завърже, само тогава може да познаете какво представлява тя.

Но за да се прояви, трябват ви условия.
Първо Любовта към Бога! Без Него нищо не можете да постигнете.Туй трябва да знаете!
Всички постижения в света са основани върху Любовта към Бога.
Второ любов към ближния; и трето,любов към себе си. Така върви законът.

Любов към ближните и любов към себе си, то е твоето проявление.
Това, което си приел от Бога. Любов към Бога, да приемеш нещо от любовта към ближния,
да ти даде сила, да се проявиш. И любов към себе си да проявиш, ти ще се радваш тогава."

Първите отношения, Младежки Окултен Клас, 05.06.1931 г., София


Границата между самовлюбеност и чиста обич към себе си, се преминава само с осъзнаване.
От "Да е моята воля!" до "Да бъде Твоята Воля, Господи!", човек има доста път да извърви.
Животът ни е пълен с онези страдания, които ще ни променят - от гордостта до смирението.
И докато се смиряваме, ще изучаваме законите на Любовта и прилагането им.

Една молитва, преди години, промени усещането ми за мен самата.
Тя "звънна" в душата ми, когато бе най-горчиво и непоносимо...


"О, безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да се приближа до Тебе и да бъда най-близко,
безкрайно близко, за да се почувствувам като главна част от Битието и да се осъзная като цяло, което е произлязло от Тебе.

Освободи ме от всяка неправа мисъл, чувство, желание, съмнение, критика и самоосъждане.
И нека да бъда най-смирен, както Ти би ме създал.

Нека да Те усещам тъй близо до себе си, като най-близък приятел, с когото да не се разделям никога!
Да ми бъдеш светлина в ума и да Те виждам в нея.
Да ми бъдеш живот в сърцето и да Те виждам в него, както виждам извън себе си.
Да познавам само Твоите вечни Закони в Природата и в цялата Вселена.
Твоята непреривна Любов да ме свърже с Тебе за всички времена.

Амин."
източник

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Книгата е хубава и има много истини, които да се научат от нея. Прочетох я цялата. Вътре пише как да се откажат цигарите, как да се научим бързо и правилно да медитираме, как да се храним енергийно, как да развием интуицията си, включително и как  да си оправим зъбите и венците. Написано е кратко и ясно.Тези клипчета не са по темата.

Максим Ешкенази с нов класически фест у нас


01.09.2010 09:30
В първото издание на "Фортисимо фест" от 10 до 18 септември ще има пет класически концерта, изложба и лекция на изкуствовед

В първото издание на нов фестивал - "Фортисимо фест", известният диригент и цигулар Максим Ешкенази и фондация "Америка за България" ще зарадват публиката с пет класически концерта, изложба и лекция на изкуствовед.





Фестивалът, който ще се проведе от 10 до 18 септември, е знаково събитие както за българския музикант - негов музикален директор, който от над 10 години живее и твори в САЩ, така и за фондацията, чиято цел е да представи на българските ценители най-добрите образци на американското изкуство и култура.

На различните сцени ще свирят имена като пианистите Ендрю Армстронг и Георги Черкин, цигуларят Веско Пантелеев-Ешкенази, музикантите от Колбърнския камерен оркестър и др.

Повечето от концертите и събитията в програмата на "Фортисимо фест" са подарък за жителите и гостите на София.

Билети за двата концерта в зала "България" пък вече се продават на новата каса на "Кантус Фирмус" в залата (до 1 септември касата работи на адрес ул. "Панайот Волов" 3, ет. 5), в билетния център на НДК и онлайн в Tickets-bg.com.

"Фортисимо фест" ще представи както световноизвестни музикални произведения, така и премиерни заглавия - изпълнени от утвърдени американски и български музиканти, бъдещи звезди и вече изградили световна кариера и популярност творци и оркестри.

още по темата - тук

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

Когато тихичко я приласкавам, Душата (си), усещам силата на хиляди/те мистици,
достигнали до сладостта на онази точка в сърчицето, където извира Благодат...
Извън времето и пространството е и светлата нишка
до това свещено пространство е сътворена от Любов.
Зластиста светлина и потопени в нектар устни,
в изкован от времето бокал, отпивам;
до там, където струните нежност запяват за дъгата~Душа.
Време е ~ за все повече, нова и родена от дух и вода ~ Светлина...

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

...тъй като темата е За вярата

Вярата е като "да се пуснеш" и да знаеш, че всичко е така, както трябва да бъде...

И да го живееш с усмивка; защото времето ни тук е много кратко и повечето от нещата към които се стреми личността от гледна точка на абсолюта са толкова земни... Да, придобива се и се изживява определена опитност и да можехме да бъдем будни във всеки един момент...

Вярата определя какво знание ще усвоим и как и за какво ще ни послужи.
Аз, например вярвам безусловно в Божествената искра и доброто, с което се ражда всеки човек без изключение. Всяко дете и възрастен я носят, но се проявява с различна сила и по съвсем различен начин при всеки.
Моята вяра ме насочва към познание на човешката психика, мотиви, поведение, емоции, за да мога да открия, да видя, да усетя Божествената искра на всеки човек, който сам идва при мен. Не са достатъчни само дадените ми Отгоре усет и естествен интерес - има много да чета, да уча, да опитвам, да прилагам... Затова ми са "подадени" и съответните умения за учене и анализ...
Втората сфера на познание, към която ме насочва вярата ми, е познанието на откритите и прилаганите от човека през вековете методи за отглеждане и развитие на децата - колкото по-голяма е базта данни, с която разполагам (знанието), толкова по-голям избор имам, когато се наложи да вземам решение в някоя отделна ситуация - толкова по-готова съм за творчески решения...
Тук съм длъжна да спомена на колко мъдри и добри неща са ме научили беседите на Учителя - те укрепват вярата и ме насочват към познанието, което ми е нужно в определения момент...

За себе си мога да кажа, че винаги съм вярвала...
До скоро вярвах в любовта към хората - че тя е най-великото щастие. Вярвах и, че ако ти обичаш безкористно, жертваш себе си за тези, които обичаш и правиш добро, ще ти отвърнат със същото. Вярвах, че да посветиш живота си на близките си и на някакъв идеал е пропускът към щастието,и то непременно с цената на много страдания, които понасяш със стиснати зъби и гордост, но не се предаваш, ...... На ръба на пропастта разбрах колко убийствена е била тази вяра... Оцелях с беседите на Учителя...
Сега вярвам в Любовта към Божественото в мен и всички хора. Не очаквам да ми отвръщат с любов и добро - щастлива съм, че го нося в себе си и вярвам, че и другите го носят - въпреки проявите на тяхното его.
Вярвам, че нямам право да посвещавам себе си на човек, а само на Бог, защото той е самата мен и аз съм частица от него. Бог не е идеал - идеалът е отричане на Божественото, на живота - изкуствена рамка, създадена от ограничените ни представи за доброто и злото.
Новата ми вяра не иска от мен страдания, жертви, болезнена гордост, битки, победи... Иска спокойно и простичко да живея в хармония с моя свят и да приемам с Любов волята на Бог, да слушам гласа на Учителя в себе си. Да пазя своята свобода и свободата на близките си...
Скръбта се махна, болката изчезна, сиромашията на духа ми си отиде. Вярата в Любовта ме спаси - мен самата и децата ми. Любовта към Бог стана единствената реалност на живота ми - след нея тихо и неочаквано дойде и човешката радост. Не се старая да я поддържам жива - аз живея благодарение на нея и по законите на Любовта.

Сидхарта Гаутама Буда
Легенди разказват още, че самият Буда избрал срединната земя на Индия (митологичната Джамбудвипа, сакрален център на света), на която да се въплъти, както и своята майка и знатния си баща Судходана. На Сидхарта Гаутама било предсказано, че или ще стане "земен цар" (чакравартин), или ще се отдели от света и ще стане отшелник. За да избегне за своя син участта на отшелничество, бащата на Сидхарта Гаутама го обградил от света, като му създал условия за охолен живот в три двореца за трите сезона на годината. За детството и юношеството на Буда също са създадени много легенди (че сянката на дърво не се отмествала, за да пази младенеца; че когато родителите му го завели в храм, статуите на боговете му се поклонили). С воински подвизи, както се полага за кшатриите, Сидхарта спечелва младата си съпруга. С нея и със своя син Рахула той живее несмущаван от бедите на света, докато този покой не се нарушава от срещи с грохнал старец, с болен човек, с погребение и вероятно с аскет: това са неговите срещи със старостта, с болестта, със смъртта и с отшелничеството като възможен (практикуван в брахманизма) изход от страданията на света.
Тези срещи го подбуждат да предприеме странстване, за да търси път за избавление.Двадесет и девет годишен, той изоставя предишния си начин на живот и се присъединява към петима аскети. Заедно с тях странства по долината на р. Ганг, подлага се на самоограничения, на лишение от храна, на изпитания на тялото. Но това само изчерпва силите му и не просветлява съзнанието му. Край селището Гая, наречено по-късно Бодхигая, след продължителна медитация под свещеното дърво "бодхи" (дърво на просветлението) Сидхарта достига достойнството на Буда - получава просветление....
http://religiology.o...hism/sidhartha/

кой според вас е по - точният и всеобхватен начин за възприемане на света -да го възприемаме чернобял ,такъв какъвто е, или да гледаме на света през розови очила,
вярно и двата имат своите предимства ,според привържениците им...
...в миналото мъдрите хора са строили своите храмове, върху основите на старите светилища и храмове , които може би са били просто места на силата.
http://www.vbox7.com/play:769ead06

Благодаря, Вал.
И понеже стана въпрос за Буда, ще напиша пак в този ред на мисли, един мой любим цитат от "Дхаммапада":

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които ни мразят. Сред хората, които ни мразят, да останем свободни от омраза.
И нека живеем щастливо, свободни от болести сред болните. Сред хората, които са болни, да останем свободни от болести.
И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните. Сред хората, които са алчни, да останем свободни от алчност.
Как има смях? Как има радост? Стрелите на Мара постоянно летят към нас...

Доколкото знам, не е говорил за любов, нито за бог. Говорел е за състрадание и милосърдие.
А като си мисля за въпроса, който поставяш...да, май това е голямото предизвикателство: да се учим да сме внимателни и отговорни към това каква реалност творим за себе си, тъй като и други попадат там

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!