Латина

Здравейте!
Преди време използвах "Карта на Мъдростта" и като съветник, получавах ценна информация по различни въпроси. За съжаление от известно време насам и понастоящем опцията за изтегляне на нова карта на мъдростта не работи и винаги излиза един и същ резултат. Ще се радвам, ако се върнат старите настройки и възможността да се получава случаен резултат от базата данни.
Харесваше ми сутрин да изтегля от тези карти с Мъдрост и така за започна деня си. В много отношения имаме нужда да се осъзнаваме и променяме, затова тези зрънца Мъдрост, макар и на случаен принцип, винаги са от полза.
Благодаря!

Преди години гледах филма "Първия рицар". Явно много ме е впeчaтлил, тъй като снощи намерих, че в една моя стара тетрадка съм си записал следните думи от него:

Служейки си един на друг ставаме свободни
(англ. In serving each other we become free)

Като разсъждавам върху тази мисъл се сещам и за надписа на стената на един възрастен човек: "Ако искаш да служиш на Бога, помагай на хората."

Сещам се и и за думите на Учителя в томчето "Пътят на Ученика", където обяснява, че има една по-висока служба от ученето и това е служенето. Също така и неговата препоръка: "Надпреварвайте се да си помагате един на друг."


Как мислите, ставаме ли по-свободни помагайки си един друг?
И защо е толкова важно да се подкрепяме, да служим?
И как да си помагаме, дали това е лесна задача?

На мен не ми допадна езика на автора, признавам. Има някаква надутост като че ли е хванал на Господа ... шлифера.
В книгата на едно място пиша: "Но тъй като възможностите на организма да складира въглехидрати, са ограничени, то къде отива излишека от въглехидрати, който поемаме? Ето този въпрос никой досега не е задал!"
А всъщност всеки човек, който по една или друга причина е ходил на училище, знае, че излишекът от храна става на мазнини. Никой няма намерение да връчва Нобелова награда на автора на книгата за умните въпроси, които задава на читателите.
...
По въпроса с гликемичния индекс, който е доста пространствено дискутиран в книгата, има една графика, която изяснява доста неща и по една или друга причина си заслужава човек да й обърне внимание. Повтарям се, зная, но е приятно да повтарям, хем вие може да запомните, а пък аз - да разбера какво пиша : )



Виждате, че при консумацията на храни с висок гликемичен индекс, нивото на кръвната захар се качва доста и доста бързо. Дотук добре. Следва една мощна секреция на инсулин /секрецията на инсулин е двуфазен процес - представете си как една клетка цял ден си синтезира разни мехурчета с инсулин и ги транспортира до мембраната си в очакване да получи сигнал да ги секретира. Те се натрупват около мембраната и дремуцат. По едно време глюкозата идва, влиза чрез глюкозните транспортери в бета-клетката на панкреаса, бута се в митохондриите, там се синтезира АТФ, който блокира АТФ-зависимите калиеви канали, клетката леко променя поляритета на своята мембрана, което е достатъчно за калциевите канали да достигнат точката си на активиране и се отварят. Навлиза като един хулиган калция и той от своя страна стартира секрецията на инсулин.
Представете си, че за един много кратък период от време тази малка бета клетка е в състояние да секретира огромно количество инсулин, понеже той вече е синтезиран и опакован в гранули, само е чакал за секретирането... след много кратък интеврал, инсулиновата секрация пада драстично почти до нивата си преди да се е появила глюкозата, понеже просто не остават инсулинови мехурчета в клетката около мембраната... и лека по лека, с течение на времето секрецията се ускорява, понеже клетката не е преставала да произвежда инсулин, той бавно си достига отново до мембраната и този път не се натрупва, а се секретира моментално./, последвана от една втора фаза, която е бавна. Дали първата фаза на инсулиновата секреция се регулира по различен начин от втората фаза на инсулиновата секреция, ще разберем в следващия епизод : )
Дотук добре. Нищо смислено.
Важното е, че след около час и половина след консумирането на храни с висок гликемичен индекс нивото на глюкоза в кръвта пада под физиологичната норма и човек започва да изпитва глАд и да иска да папка. А това, както виждате, е една преходна хипогликемия, предизвикана от високите нива на инсулин /схващате, че организмът се е подготвил за огромно количество глюкоза, съдейки по динамиката на нейното появяване, само дето той не схваща, че тя няма да е толкова много, колкото си я представя, просто влиза бързо и по много... и по този начин човек бавно, но сигурно трупа мазнини...
Кое би било важно в този случай - да знаем, че при консумацията на храни с висок индекс е хубаво да се залъжем с някоя глупост щом усетим първото огладняване, защото то е илюзорно и да се храним при усещане на второто огладняване. Това в случаите, че няма как да избегнем храните с висок гликемичен индекс.
Другият важен извод от графиката е, че при храните с нисък индекс липсва преходната хипогликемия, която ни кара да изпитваме едно илюзорно, но за съжаление силно реално чувство на глад. Там си огладняваме нормално.
Ето, една графика и човек като види две линии, може много неща да си обясни сам.
Да, наистина се оказва, че инсулинът реагира по един много интересен начин на глупавите храни, които консумираме. Няма лъжа, няма измама.

Спомням си този старец Че то няма как да го забравя... така ме порази с искрящото си изражение и дълбоки (макар и измъчени) сини очи.
Веднъж му оставих нещо за ядене на излизане от Александър Невски. Той ми целуна ръката, наблагослови ме едно хубаво, и ме разплака. Каза ми, че винаги трябва да бъдем в Господ.

Не мога да повярвам, че през през цялото това време е събирал пари за църкви

Бивш Учител си купи апартамент с пари от вторични суровини
http://www.vbox7.com/play:04b350ed

Зло, разтопено от прегръдка

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=485942

Добрият старец дядо Добри
Дария Захариева, в. Монитор, 20 юни 2009г.



Спомням си, че когато за първи път го видях, ме поразиха искрящите му детски очи. Деветдесет и пет годишният дядо, облечен във власеница, обикновено стои пред някоя църква, но някак встрани, и мълчаливо стиска своята касичка. Радва се на забързаните хора и целува ръцете на всички, които го заговарят. Той живее в стария свят не само защото е останал оттогава с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете. Останал е в добрия минал свят с дълбоката убеденост, че Бог е до нас във всеки момент и всички можем да се оставим в Неговите ръце така, както дядо Добри се е оставил с детската вяра на божий странник

Много хора са го питали защо живее така. Старецът обикновено отвръща, че е сторил голям грях. Роден през юли 1914 година, възрастният човек може да бъде срещнат най-често пред църквата "Свети Седмочисленици" в столицата или в пристройката на храма в двора на родното си село Байлово. Има четири деца, но не може да се похвали, че те проявяват разбиране към неговия подвиг. А той е избрал да бъде божий странник, благодетел на български храмове и манастири. Не помни точно откога е облякъл своята власеница, не може да каже колко километри е изминал пеша. Преди години е вървял пеш от София до Байлово и обратно, а сега пътува с автобус.

"Промени ли се светът, дядо Добри?" - го питам. А той отвръща, че малко хора търсят Бога.

Какво е направил старецът за времето, в което обикаля храмовете с касичка в ръка? Помогнал е за реставрацията на църквата на Елешнишкия манастир, дарил е и на байловската църква "Св. св. Кирил и Методий", която, преди да подслони стареца, е била пред рухване.

В списъка с добрините на стареца

са и възстановените църкви в Горно Камарци, Калофер, Поибрене.

95-годишният байловец не докосва нито стотинка от събраните пари и се храни само с това, което хората му оставят: ябълки, хляб, понякога сладки.

Той не възприема подвига си като важен, а като необходимост. Това е неговото покаяние. Понякога казва, че е извършил тежък грях, а в други случаи споменава, че не се разбирал с жена си. Очите му искрят от добротата на човек, който е намерил милост у Бога. Този човек е избрал да живее така някак естествено и от сърце. Той дори не знае, че е странник като онези, за които четем в книгите.

Тайна ще си останат духовните дарове

на дядо Добри. Той е спасявал от глад един манастир през зимата, съумял е да помогне на много храмове и никога не му хрумва, че би могъл да живее и по-добре, че може да живее като нас. (Добре че не живее като нас!) Казвам му това, а той отвръща: "Не, чедо, не - това грях. На мене така ми е добре. Бог помага, много помага!" Поразява необикновената лекота, с която хората общуват с божия човек. Комуникацията е извън думите, а сякаш цялото тайнство на срещата се е побрало в очите - кладенци на душите ни. Какво се случва с деня ни, след като сме говорили с божий странник ли?! Денят престава да бъде обичайната тъмносива каша, в която няма място за душата ни. В края на делничното лутане е останал споменът за думите на бай Добри: "Молете се на Богородица, тя ще ви помогне!" И мъглата от дребни провали изведнъж се отдръпва, щом го послушаме. Докосва ни красотата - вървим по същия мръсен тротоар, пътуваме със същите тролеи и автобуси, а животът има смисъл, защото вечността ни е докоснала и днес... "Хората отведнъж разбраха, че са съвсем сами." Съвременният свят се лиши от сакралността така, както ние сами се лишаваме от причастност към светостта. Имаме един старец, дошъл със своята отвъдмирна простота в големия бучащ град, облечен в дрипи и каещ се. Той е наше прибежище и спомен за вечност и за всичко, което сме и не сме. Щом го видим, се утешаваме, щом ни обещае, че ще се моли за нас - сме радостни. Дядо Добри стои в преддверието на някоя църква - щастливо божие дете, и отдавна е изкупил греха си. Гледаме го така, сякаш винаги го е имало. Защо ли си мисля, че всички винаги сме искали да бъдем като него.

Може би не ни достига неговата смелост

детската чистота и вярата като синапено зърно... Светът е пълен с неосъзнати странници и сираци, неприютени в мъничкото място на сърцето. "Взрете се в полските кринове... не се трудят, нито предат... Погледнете птиците небесни..." Сиротството и странничеството са осветени от християнството, защото истинските сираци и странници не се чувстват сами и изоставени. Те живеят в непосредственото Божие присъствие и милост. Затова са доверчиви и непосредствени като деца. „Трябва да се пази истината. Това е Божият път. Молете се на света Богородица", "Бог е дал добрите закони и Той само може да ни спаси". Хората спират при бай Добри и се опитват да го питат разни неща. Колко рядко хората спират да чуят друг човек! А старецът нарежда своите скромни правила, които са го спасили. Които могат да ни спасят… Чудните очи на божия старец водят до признанието, че много малко светлина ни е останала. Животът е тайна. Животът е чудо. В огромната, непосилна красота на човешката ни вселена и на големия, заобикалящ ни свят продължават да се случват и да живеят чудеса. Те понякога са хора, застанали в сянката на църковната колона, с бяла като светлина коса. И с думи, които казват важни истини на умореното сърце - няколко прости и стари думи.

От тях си поемаме въздух - различен от градския, друг и Божий, и продължаваме да вървим в мрака на света. Ще можем ли да се завърнем в себе си и да заживеем с "вечното завръщане" на Пасха, на празниците и литургиите?! Завръщането ще ни покаже, че надеждата е преддверието към рая.



Снимки 1; Снимки 2

Сигурно има опция за получаване на съобщенията си оттук и на ел.поща (аз имам такава включена опция). И просто е получил известие в тази поща, в която вероятно влиза всеки ден. Така се е присетил за теб и за портала. Тоест, нищо мистично

А относно по-горните въпроси на arachne:
Доста статии съм писала за телепатията, базирани на изследвания. Но, най-простичко казано: телепатията е транслиране на информация - нищо повече. При всеки човек това става по един и същи начин - посредством мозъчните рецептори (общо казано), но по различен начин може да се възпроизведе тази информация. Тоест, при някого е и в съчетание с образно-катринно интерпретиране, звуково, вкусово, ароматно.. и т.н.
Това най-често зависи доколко ни е близък човекът, от когото я получаваме.
Ако тази информация е свързана с много близък човек - може да изпитаме и едно цялостно физическо и емоционално усещане, заедно с менталните послания.
Ако не ни е близък или дори е непознат - това са по-скоро откъслечни информационни щрихи.

Следователно, принципно е възможно да се получи и предаде информация от всеки и на всеки.
Степента на близост и емпатия между дадените обекти-субекти определя и доколко "цветен и пълнометражен ще е филма"

Важно!:
Ако човек желае да развива и усъвършенства тези си способности - то той може да стигне до ниво, при което не се влияе от никого, както и да е в състояние да получи и предаде информация от всеки и на всеки.
От съществено значение е всеки да е наясно с мотивите си при едно такова развиване и използване на извънсетивните си възможности, защото колкото тези способности са по-големи - толкова по-голяма е и отговорността при използването им.
А това не е бреме за всеки и "шамарите" след това трудно се понасят от "аматьорите и чираците".

Вчера си припомних, че Платон се е друсал (пушил е трева), а Гьоте е умрял от сифилис - така, че ако се казва на децата бъди като еди кой си, стани като еди кой си, това е малко рисковано...Щот` има плюсове, ала има и едночертисти плюсове без вертикална чертичка.

Аз се разписах малко...
... продължавам с Грелин и неговият приятел Обестатин...
Грелинът е пептид, който се синтезира в стомаха, но и от епсилон-клетките на островите на Лангерханс /интересно, нали!?/
Грелинът е антипод на Лептина. И тук нищо ново, но ми е приятно да повтарям, барем запомня.
Грелинът участва в невротрофията, особено в хипокампуса /интересно, това е процес на възникване на диференцирани неврони от стволови клетки, хм!?/ и е отговорен за когнитивната адаптация към променящите се условия на околната среда, както е отговорен и за заучаването и паметта /тоест тука ни изброяват основните фукции на хипокампуса, или така наречения Амонов Рог, понеже приличал на рог от овен, а пък думата хипокампус означава морско конче, каква е тая блага тревица, дето са я пушили Камило Голджи и Сантиаго Кахал, не зная, ама аз кончета и рога не виждам!?/.
Грелинът оказва влияние върху чувството за ситост чрез въздействието си върху вагусовите аферентни влакна, които пропълзяват около стомаха, при което намалява тяхната сетивност и човек преяждаААА...
Интересно, че учените установили, че грелинът като попадне в амоновия рог и... човек запомня по-бързо и лесно!?
...и много важно... При недоспиване, знаете, се задейства плеяда от хормони, които правят организма на каша, но и концентрацията на грелин се увеличава и човек трупа килограми... дали грелинът води до недоспиване и затлъстяване или недоспиването води до затлъстяване... важното е, че са свързани.
Спете, за да сте слаби и хубави! Неслучайно народната мъдрост казва "Спи, детенце, да порастнеш!" - аз бих добавил - да порастнеш здраво! Да, по време на сън се отделя соматотропин и децата растат.
Интересно проучване са направили Йълдъз и неговите сътрудници - установили са, че нивата на грелин нарастват от полунощ до зазоряване при слабите хора, което предполага нарушен циркаден ритъм при затлъстелите хора.
Капучо е открил връзка между недостатъчния сън и затлъстяването - чрез увеличаване на апетита на хормонална основа и намаляването на секрецията на лептин /ей, мазници, няма да спите, ами секретирайте!!! - това не беше към вас, а към клетките на мастната тъкан/.
...
И да си дойдем на думата за нервната система - Грелинът повишава нивата на допамин в мозъка /субстанция нигра/, а това е мястото в мозъка, където разрушаването на допаминовите неврони води до... Паркинсон!? То и затова лекарствата за паркинсоници съдържат допамин и после ходят като дрогирани, понеже то това нещо допаминът си е чиста дрога.

...
Тоест - стари и дебели - не само ще ни мъчи недоспиване, диабет, но поне няма да имаме паркинсон!
По въпроса за положителното влияние на грелин при паркинсоници, трябва да отбележа, че вероятно нещата не са решени еднозначно.

дано не съм ви омръзнал... лягам да спя, лягайте и вие!

http://en.wikipedia.org/wiki/Ghrelin

При мен беше интересно ,имах случаи с най добрият ми приятел ,когато си мисля за него и няма ,и минута той ми се обажда така ми се е случвало няколко пъти ,както и той споделя ,че и той се е сетил за мен .Можеби би това е началната форма на телепатия .Но само с него мисля ,че ми се е случвало .

Знаем, че в червата има два сплита - Ауербахов и Майснеров - които са си почти като отделни малки мозъчета. Не съм броил колко неврона съдържат, но по спомен броят на невроните е съизмерим с броя на невроните на кората на теленцефалона. То ест - голям.

Е, при затлъстелите хора просто се случва така, че са взели да мислят с тези мозъчета /или както казва приятелката ми за котарака - "мисли с коремчето си"/

вместо с онзи мозък, който се намира между ушите им.

Обещавам средата на септември да пусна обзорна тема за диабета и затлъстяването.

Внимание - епидемия от затлъстяване!

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Затлъстяването води в отделни случаи до невероятни метаморфози на тялото. Big Bloomers Company, която произвежда най-голямото бельо, е получила поръчка за бельо с още по-голям размер – за жени с талия 2,7 метра, пише „Дейли мейл“.
Фирмата, основана от Даян и Лора Манеринг, които са майка и дъщеря, е направила в началото на тази година уникално бельо за жени с тегло 222 килограма, чийто размер може да се определи като XXXXXXXXL.
След това компанията започнала да получава поръчки от всички краища на света за изработване на големи размери бельо. Това нагледно показва мащабите и сериозността на епидемията от затлъстяване.
Откликвайки на желанията на клиентите си, жените ушили бельо размер XXXXXXXXXXXXXXXL за жени с тегло 286 килограма и талия над 2 метра.
Особено голямо е търсенето на подобно бельо в Нова Зеландия, Франция и Австралия, но доставки се правят по цял свят.
Изт.

Горната информация щеше да предизвиква смях,ако не беше истина.
Затлъстяването в световен мащаб приема все по-сериозни размери заедно със заболяванията които го съпровождат.
Тревожен е и факта,че наред с кампаниите за здравословно хранене и природосъобразен живот върви агресивна реклама на хранителни продукти които карат организма усилено да трупа полимастни клетки от най-ранна възраст.

Хомеопатията разглежда, като една от причините за затлъстяване, защитна реакция на Жизнената ни сила, срещу усещането за враждебност на заобикалящата среда.

Сериозен проблем, наистина, аз се убедих в силата на хомеопатията, лекарите не ми помогнаха, но природата успя.

"Свръхтеглото е един вид защита срещу тези, които искат прекалено много от теб, защото ти знаеш, че ти е трудно да отказваш и проявяваш склонност да поемаш всичко на свой гръб.
Възможно е също така да си човек, който често се чувства хванат между двама души и трябва да се бориш, за да направиш щастливи хората и от двете си страни.
Често се случва и даден човек да качи килограми, за да не бъде повече привлекателен за другия пол от страх с него да не злоупотребят.
Пълният човек всъщност не осъзнава, че има нужда от закрила."

Лиз Бурбо - кн. "Твоето тяло казва: Обичай се!"

Още причини - депресията.
Която всъщност е липса на любов ( или невиждане на любовта наоколо).

Все по-изкуствените храни.

Вчера четох в един вестник препоръка:
не яжте храни, които са били непознати на вашите прабаби.
Това не изчерпва всичко, но може да е добра отправна точка.

Не се чуди, обясниха го хората по-горе. Човек ако иска да се запази от автомобилни инциденти, какво прави? Купува си кола с въздушни възглавници. Тлъстинките са нашите въздушни възглавници. Принципът е същия. Докато средата в която обитаваме е несигурна и стресова, българите ще тресем сланинки.
Сега, въпросът с ГМО, захарта и всички боклуци, които се слагат в храната, само катализират процеса до рекордни висини.

Днес ще окажа натиск аз и дъщеря ми да не дишаме цигарен дим вкъщи.
Нека да съм лоша...

Именно по този начин разбирах 99% от всичко, което ми казваше една колежка, говореща английски. Преди да разговаряме още първия път, аз се качвах по стълбите, чувах на английски и разбирах мислите, които тя буквално след две минути щеше да ми предаде. Случваше се предварително да зная идеите й, дори съжалявах, че не съм направила опит да споделя моите, защото в много случаи се оказваше, че мислим еднакво. Процесът беше двупосочен, тя също "четеше" моите мисли, включваше се адекватно много пъти в различни ситуации, макар да не знае български или дори нищо да не е казано на глас изобщо. Това се изгуби, когато се влошиха отношенията ни, за което помогнаха хора отстрани. Прагът на разбиране рязко падна, често ми се налагаше да я помоля да повтори казаното. Това, което виждах у нея като изградено отношение към мене, вече не исках да възприемам. Веднъж ми се извини, че може би защото не разбира добре български и не е постоянно сред нас, не е сигурна кой какъв е, какво прави и какви са му мотивите, не е сигурна какво всъщност става, затова е възможно да не е справедлива. Тя по принцип е един изключително добър човек, но всеки може да бъде подведен. В друга ситуация можеше да бъдем отличен екип, който да промени нещата към добро, а се стигна дотам една чужденка да подкрепя българските порочни практики на работа...

Днес ще окажа натиск аз и дъщеря ми да не дишаме цигарен дим вкъщи.
Нека да съм лоша...

За телепатията между животни: Наблюдавах нещо изумително миналата година. От вьтрешната тераса на нашата кьща едно семейство лястовици си направи гнездо и така се приспособи, че постепенно вече не се страхуваше от нас когато излизахмве на терасата. Аз често наблюдавах живота им през прозореца. Когато пиленцата вече порастнаха и трябваше да се научат да летят ми беше най- интерестно. Имаше един дебел лакомник, на който незнам защо му беше много трудно да излезе от гнездото и да полети. Лястовичките с дни обикаляха около него, махаха неуморно крила, чуруликаха непрекьснато около него, крьжаха неспирно, но то все не се престрашаваше да излезе. Забелязах, че те даже започнаха да му носят по- малко храна, все го подльгваха сякаш с празни човки да излезе. Един ден, бях излязла на терасата и си четях, а родителите му идваха от време на време и го приканваха. Бяха започнали да го приканват по- рядко. То беше на рьба на гнездото, но все не можеше да излезе. По едно време, гледам те сьвсем се отказаха, изчезнаха. Няма ги от никьде! Нито на отсрещната жица, нито летяха наблизо! Изобщо сякаш се скриха, изчезнаха. Тогава лястовичето някак си хврькна, полетя тромаво, но още не беше и на сантиметри навьн от гнездото, без да е издало нито звук, изведньж долетяха толкова много лястовички, наобиколиха го, зачуруликаха ентосиазирано и всички вкупом му помогнаха. Аз още не мога да разбера как стана това. Нямаше го, не го виждаха от никьде, то не беше издало нито звук, а щом направи пьрвите си опити, долетяха толкова вмного лястовици да му помагат, че аз си помислих- това са майка му, баща му, братята и сестрите му, цялата рода, та даже и комшийте. Изумително е как се разбират! Дали това е телепатия?! Ако е това, то те я владеят до сьвьршенство! А, ние ги мислим без сьзнание и че не могат да говорят. А всьщност ние трябва да се учим от тях. Тогава за пьрвите му "стьпки" дойдоха да помагат и то само с насьрчение толкова много лястовички, толкова много добри душички, а ние хората...

А какво ще кажете за телепатията между животни и хора? забелязала съм как животните реагират. А хората - не могат добре да реагират на животните...

Щуротии.. телепатията е нищо други освен естествения контакт между нас.. ние просто сме си избрали да се ограничим и да си насочваме енергията към други модели.. за добро или лошп.. с или без чужда помощ.. така е.

Да ни е честито ,новото 3333-то мнение на Хриско.
и само 35-тото за днес