smehy

Да им е честито! И дано има повече лекари по призвание, които си вършат работата от сърце! Защото диплома може да вземе всеки и да те третира като биомашина...

Един от основните фактори, за да се усвои финната енергия от храната е дъвченето и концентриранта мисъл върху храната. Забелязъл съм, че когато мисля за нещо различно от храната и мисълта ми тече бързо дъвча малко и гълтам големи хапки. Това е крайно вредно. Обратното, ако съм концентриран върху храната, настроил съм се преди да почна да се храня, тогава храненето е много по-пълноценно. Пълноценно е не само физически, но и някак си ми носи по-голямо вътрешно уводолетворение. Мисля че концентрацията, спокойствието (положителната настройка) и бавното дъвчене са едни от основните фактори за пълноценното хранене, хранене свързано с духовността.

Нима си мислиш, че разстоянията ще променят нещо? Дори и да няма роми изобщо в света, същите души ще се преродят в други тела, голяма част отново в България. Но, защо си губя времето да пиша... Тъжно е въобще, че такава тема съществува в един форум с духовна насоченост, а четейки мненията в нея изпитвам най-вече отчаяние не от ромите, а от българите.

Искаш да спечелиш пари. Светло средство: намираш си работа или започваш честен и почтен бизнес. Тъмно средство: ставаш наркопласьор. Харесваш някое момиче и искаш да си с нея. Светло средство: поканваш я на среща, държиш се учтиво с нея (което съвпада и с истинското ти отношение), търсите общи теми.... Тъмно средство: напиваш я до неузнаваемост, може да и дадеш и нещо допълнително.... Съседът ти вдига всекидневно много шум. Светло средство: опитваш се да му обясниш положението и да се разберете; ако не стане се обръщаш към полицията. Тъмно средство: заплашваш го, ако не стане го причакваш с някое приятелче и го пращаш за няколко дена в болницата (откъдето вече няма как да вдига шум, а и като се върне ще бъде по-кротък.

Та не знам как си представяш някое светло същество да ползва подобни средства. Изключвам тези, които са свързани с кармата на човека, но там причината си е в самия човек (хора), а и нещата там са по-сложни, отколкото можем да разберем.

Кое е основното, което отличава светлите от тъмните? Едните се стремят към това човек да вземе съзнателно и свободно решение, да разбере доколкото е възможно защо взема решението. Светлите поемат отговорност за действията си и очакват същото и от всички с които са в някакви отношения. Тъмните се стремят да подчинят чуждата воля на своята, да замъглят съзнанието и да го направят зависимо, да го използват за своите цели, без отсрещната страна да разбира това, без да се досети или да мисли много. Другата разлика е в целите. При едните целите са изцяло егоистични, докато при другите личните цели са на втори план (т.е. изпълняват се, ако могат да се съвместят с надличностните цели).

Всъщност много автори говорят за силите на злото доста произволно. Има сили в природата водещи до разрушение и т.н. Но това не са сили на злото. Има сили, свързани с инертността и съпротивлението на материята. Това също не са сили на злото, въпреки че често са спирачка за развитието, ако човек не ги преодолее. Сила на злото е омразата. Да, тя има в основата си стремежа за разрушение, но злото е в омразата, а не в разрушението. Последното може да се направи целенасочено за да бъде построено нещо ново на мястото на нещо вече ненужно. Във вселената няма вечни форми и добре, че е така.

Лично за мен най-сложен остава въпросът с лъжата. Просто не успявам да открия аналог на лъжата в силите на природата. Всички сме чували за противоречивото понятие „благородна лъжа“, но мисля, че вече е писано във форума по тази тема.

Преди години се опитах да намеря приложение на хобито си и започнах "работа" в един център.
Бях много щастлива, че ще контактувам с духовни хора, които притежават редки способности.
Радостта ми обаче се изпари още на втория ден, когато ми казаха че съм длъжна да правя "това и това", да казвам "това и това" и да пращам хората "там и там", защото... "шефа каза така".
Цял месец се борих със себе си, опитвах се да си наложа да спазвам нарежданията, но не можах и един ден си тръгнах, без да кажа и дума.
Не съжалявам.
В този център за пръв път в живота си попаднах в колектив от хора, които вместо да си сътрудничат в името на доброто, което би следвало да правят, водеха жестоки битки за приза "Най-духовен и всеможещ ...".
Този урок преобърна разбиранията ми за духовност.
Тогава проумях, че всеки човек има своята уникална духовност, която не е съизмерима с духовността на друг човек.

Пламъче, разбирам те чудесно и сякаш си прочела мислите ми И аз не веднъж съм си задавала подобни въпроси - особено напоследък... и за духовността, и за състезанието което също виждам, и за много други неща свързани постовете тук, но ... свят широк - хора всякакви...

Наблюдавайки някои изяви във форумите и в реалния живот, понякога имам чувството, че съм попаднала на състезание по духовност, където състезателите се борят (често с помощта на агресивни методи), за титлата "Всевишен".
Какво провокира тази агресия?

Убедена съм, че всеки един носи човешкото у себе си... дори и убиецът. Но дали ние сме способни да надхвърлим предразсъдъците, на които робуваме, да погледнем и на такъв човек като човек, а не като на прокажен и въобще да анализираме нещата на дълбоко ниво, абстрахирайки се от негативните емоции, които са ни завладели?
И какво означава лош човек? Много лесно се слагат негативни етикети и често от т.нар. добри, а на по-късен етап се оказва че бялото не е толкова бяло, а и черното не е толкова черно...

Убедена съм, че всеки един носи човешкото у себе си... дори и убиецът. Но дали ние сме способни да надхвърлим предразсъдъците, на които робуваме, да погледнем и на такъв човек като човек, а не като на прокажен и въобще да анализираме нещата на дълбоко ниво, абстрахирайки се от негативните емоции, които са ни завладели?
И какво означава лош човек? Много лесно се слагат негативни етикети и често от т.нар. добри, а на по-късен етап се оказва че бялото не е толкова бяло, а и черното не е толкова черно...

Диди, явно имам личностен проблем , защото не мога да дръпна чертата между виртуално и реално общуване.

Форумите са комуникация. Т.е разговор.
Ако някой не иска комуникация, няма да участва във форум, ами ще пише есета, статии ...
Ако някой иска да изкаже само мнението си за нещо - за целта има блогове; макар че и там дори пак понякога се завъртат коментари/обяснения, тип разговор

Преди виртуалните комуникации имаше писмени комуникации. Хората си пишеха писма - това пак някаква нереална, измислена комуникация ли е, в която може да лъжеш, да обиждаш и т.н., само защото не си очи в очи с човека?!
За мен човек, който си позволява да е груб, любопитен и т.н. всякакъв тук, във виртуалното пространство, не е по-различен в реалното общуване; дори и да се старае да го прикрива, това пак ще си проличи в един момент; това е истинската негова същност, която на живо може би е дори по-прикрита и подтисната, поради страх, поради това "какво ще кажат хората" или "така не е прието"... И обратно - човекът прозира какъв е и тук, макар че не се виждаме; от всеки пост лъха неговата същност, всеки пост е издайнически , колкото и умишлено дори преиначен да е написан.

Вярно е, че някои притеснителни и емоционални хора може би се чувстват по-добре, по-спокойни с такава дистанционна форма на общуване. Обаче ... това е илюзия. В смисъл - всичко се вижда, особено ако пристъпим непредубедено.

Като жена и от лични наблюдения да потвърдя -
Орлин е 100% прав, той е дал изчерпателно и добре формулирано най-добрите съвети!
Самочувствието, излъчването, чарът
се постигат, като следваме собственото си аз, интересите, наклонностите , хобитата, приятелствата - като поддържамне всичко, което ни доставя радост в живота. Жената се научава да жонглира с всичко това в малкото си свободно време.

Още нещо важно - децата попиват нашия начин на живот.
Ако не искате да ги видите след 10 години с Вашите проблеми, преодолявайте тези проблеми в себе си още сега.

Мила ducha,
промени ежедневието си наполовина така, че да радваш мъжа си, а другата половина - да радваш себе си, и всичко ще е перфектно. Успех!

Напоследък започвам да се улавям в "определения" за приятелство, които биха ме възмутили преди години. например:
- приятел е този, който може да ми откаже без да се чувства неудобно от това, и на когото аз мога да откажа без да усещам някакви опасения или колебания в приятелството ни.

- приятел ми е онзи, който не държи да съм непременно до него, за да му е радостно, но се радва, когато на мен ми е радостно без неговото присъствие.

- приятел ми е този, на когото няма да му направи неприятно впечатление, че съм забравила да му кажа благодаря...

Живеем в свят, в който сме залети от информация. Обливат ни буйни потоци от информация, достигайки до нас по различни информационни канали... Дали сме добри плувци в този океан от информация?
А относно информацията от масмедиите - дали тя отразява реалността или създава реалност?
Често виждайки парченце от пъзела си мислим, че виждаме цялата картина... А дали имаме възможността, способността и качествата да съзрем глобалната картина?
Живеейки в един свят считаме, че познаваме законите на Галактиката... А законите на Вселената? Даваме ли си сметка за безграничността, опитвайки се да поставяме рамки...
Понякога пък, улавяйки тенденцията сме убедени, че сме достигнали до крайният резултат, а всъщност се плицикаме в локвата на собствените си предразсъдъци...

Абсолютно подкрепям Станимир. И го казвам като съпруга на служител на МВР. Съпругът ми е известен с принципността си, а и аз - с това взаимно се припокриваме. Наясно сме с възможните опасности, но пък спим спокойно и съвестта ни е чиста. Не живеем в охолство, но и не се притесняваме, че един ден може да нахълтат маскирани униформени у дома за обиск. Свободни и независими сме!
Ценя високо професионализма на съпруга си и го подкрепям в принципността му. И макар да е имало моменти на натиск върху му - от представители на различни институции и/или нива - съм горда от способността му да остава верен на себе си и принципите си, без да проявява агресия, инат, показност и т.н. Радвам се, че това не остава незабелязано от началниците му! Е, да наградите са по-скоро морални - устна, писмена похвала, дни отпуск, но за него, както и за мен е по-важен жеста.
Четейки тази тема се развълнувах и мога много да пиша. И сигурно ще се включвам често
И Христо,защо мислиш, че пистолетите на полицаите са със стоп-патрони?

Сравнението може да бъде полезно, само ако се прави с цел да открием насоките в които имаме най-належаща нужда от развитие.

Да, определено. Например, да вземем един полицай. Разбира се, не всеки полицай е поставен пред подобен избор, но ако бъде поставен, той според мен трябва да реши или да жертва живота си в името на справедливостта, или да напусне полицията. Щом не може да жертва живота си в името на справедливостта – да напусне. Това поне е във възможностите му. И тук не съм склонен да приема никакви оправдания от типа, че примерно има жена и деца, които ако напусне, няма да имат какво да ядат. Тези, чиято работа е да защитават законите и реда, но не го правят, попадат в графата „предатели“, а от предателството няма по-голямо престъпление.

Живеем в свят, в който сме залети от информация. Обливат ни буйни потоци от информация, достигайки до нас по различни информационни канали... Дали сме добри плувци в този океан от информация?
А относно информацията от масмедиите - дали тя отразява реалността или създава реалност?
Често виждайки парченце от пъзела си мислим, че виждаме цялата картина... А дали имаме възможността, способността и качествата да съзрем глобалната картина?
Живеейки в един свят считаме, че познаваме законите на Галактиката... А законите на Вселената? Даваме ли си сметка за безграничността, опитвайки се да поставяме рамки...
Понякога пък, улавяйки тенденцията сме убедени, че сме достигнали до крайният резултат, а всъщност се плицикаме в локвата на собствените си предразсъдъци...

С интерес изчетох постовете по темата...
Замислих се над написаното от Станимир, а именно: "Хората, които за първи път попадат в сложна ситуация и се държат спокойно и подходящо, всъщност просто не попадат в такава ситуация за първи път." и „Подобни означава такива, които изискват проява от страна на човека на едни и същи качества за да се справи с тях".
В живота си, за съжаление съм била в критични ситуации, включително и заплаха за живота ми. Поведението ми винаги е било сходно - хладнокръвно, без емоции, на пръв поглед коравосърдечно, точни, прецизни движения и адекватни действия. От доста хора, присъствали на такъв момент съм чувала, че сякаш се превръщам в машина, която изпълнява оптималната за ситуацията програма.
Аз не зная как изглеждам отстрани, но знам какво чувствам. В такъв момент времето за мен силно забавя своя ход, почти спира - започвам да виждам случващото се като на силно забавен каданс, включително и звуците... Всичко е толкова бавно, а аз съм бърза. Това ми позволява да мисля - да обмисля различни варианти на действие, последствията от тях и да избера най-удачния. А впоследствие се оказва, че минутите за мен са всъщност хилядни или още по-малки частици от секундата...
Не зная как да обясна това. Тук има специалисти, които със сигурност могат да дадат обяснение на състоянието, в което изпадам. Но важното е, че именно в това си състояние, в което винаги се намирам в критична ситуация аз имам възможност за обмислени действия.
Не зная кое е водещото - самообладанието или самоконтрола. Но което или каквото и да е то просто си идва от някъде и когато е необходимо...

С натрупване на опит. Ако човек не е попадал в непредвидими критични ситуации, няма как да развие самоконтрол в тях. Разбира се, всеки до голяма степен може да се подготви като използва въображението си и да отиграе в ума си мислено всякакви ситуации, като по този начин създаде в себе си навик за отреагиране и така ще е малко по-подготвен в реалните ситуации, но за пълен контрол над ситуацията е необходимо да си преживявал многократно сходни ситуации и да си се научил да се ориентираш в тях.

Бих, пояснил: правилни усилия. Откриването на това, в какво се изразява тази правилност, също е умение, на което се учим и развиваме.


Утвържденията, според мене, трябва да се извършват превантивно. Бързото възстановяване на равновесието след като веднъж е било нарушено, също е ценна способност, която следва да се упражнява. А самонаблюдението е ценно с това, че ни позволява да се научим, да предусещаме появата на отрицателните емоции – да им обърнем внимание още преди да са набрали сила.

Според мене самоконтролът започва от самонаблюдението. Човешкото съзнание има склонност да се самоприспива, както и лесно да губи концентрация. В много голяма част от времето мислите ни са автоматични, шаблонни. Изградили сме си механични модели на емоционално реакция, които почти винаги повтаряме при сходни обстоятелства. За да промени човек това, което не харесва в себе си, първо трябва да го изкара на повърхността. Това означава да си признае, че съществува и след това да изучи скритите причините и механизма на проявяването му. Важно е причините да се търсят в нас самите, в определени наши настройки, предразположения, навици, страхове, желания и др. Външните причини примерно могат да провокират една наша емоционална или друга реакция, но нищо повече. Примерно раздразнението. Някой ни каже нещо което не ни е приятно и ние реагираме остро. Думите на този другия са само спусък. Истинската причина за реакцията е някъде в нас. Поради някакви скрити причини (страх, желание, предразположение) ние не харесваме това, което ни казва (или пък самия човек, който ни го казва) и допускаме то да се отрази на психиката ни и да наруши емоционалния ни баланс.
Значи за да имаме самоконтрол е нужно да можем да запазим будността на съзнанието си, да не допускаме да бъдем приспани. Реакциите ни да са съзнателни и разумни, а не автоматични. След определен момент често дори и да забележим, че извършваме някое нежелано действие, вече е късно да го спрем. Не, че е невъзможно, но в повечето случаи става много трудно. Значи контролът трябва да е превантивен. Когато искаме да не допускаме определена реакция например ние можем да положим усилия да утвърдим в съзнанието си нейната противоположност. Може да се използва и самовнушение. Изпитваме омраза към някого. Ние трябва първо да развием любовта си към хората по принцип, независимо от несъвършенствата им. После честно и непредубедено да се опитаме да открием положителните страни на този човек и не толкова да ги открием, колкото да им обърнем внимание, да спрем да ги отричаме. Когато мразим някого ние го асоциираме с отрицателните (в смисъл които не ни харесват) му страни или пък с някакви отрицателни действия, които е извършил по отношение на нас. Такава асоциация разбира се е най-малкото непълна, а често и съвсем погрешна. Ако пристъпим към взаимоотношенията си с този човек с една положителна нагласа, без обичайното предразположение да го мразим, като в същото време запазим една разумна дистанция от него, това което прави или казва не би трябвало да се отразят върху нашето психическо равновесие.

Добре, да разкажа по-подробно аз какво правя
У дома почти не се натрупват неупотребявани с години вещи - просто своевременно им намирам друг стопанин или предназначение; изключение правят книги и списания, дори неособено ценни, към които имаме някаква слабост и аз, и съпругът ми. Намирането на друг стопанин не го считам за подарък, то става ей така, без повод, съвсем непринудено и мимоходом; когато съм решила да подаря нещо, се опитвам да го разтоваря енергийно доколкото мога (прав е бил Учителя, откакто усещам енергиите, съм се убедила от собствен опит).
Разбирам добре и Смехи - аз поддържам същото мнение и ми се струва, че добре намирам новите стопани.

Другото - купуваме си малко, но качествени неща и ги ползваме дълги години, включително и по-оборотните неща, като дрехи, обувки ... Ако дрехата е износена, не я подарявам на никой, но преди да я бракувам, влиза в действие като парцал и после директно в кофите за смет. Виждала съм хора, които си перат парцалите и ги употребяват пак и пак ... считам това за неразумно - излишно замърсяване на природата с препарат за пране, излишен разход на чиста вода, излишен труд, няма да изброявам всички съображения. Когато изхвърлям нещо, то определно е за изхвърляне и трябва да отиде на бунището и да се разлага на компост. Иначе нищо друго не хвърлям в контейнерите за смет - оставям нещата (хартия, пластмаса, метал) до контейнера и клошарите лесно ги намират и взимат, за да ги занесат за вторични суровини, защото в нашия град имаше контейнери за разделно изхвърляне на отпадъци, което не проработи. То и в много градове има по няколко контейнера уж, а после ги обират с един камион. Докато като ги поставя разделно отвън, съм сигурна, че отиват за вторични суровини. На старото място където живеех, бяха ме научили и си чакаха седмичната доза хартия от опаковки (тя се натрупва най-бързо).

Извън контекста на конкретната ситуация аз продължавам да твърдя, че боклукът за един може да е ценност за друг и обратното! А който ме разбрал-разбрал...

Eeee, хайде сега, че нали това е било подарък без повод, какво толкова? И чак пък унижение ...
Дори и въпросната вещ да е била приготвена за изхърляне от предишния си стопанин, какво от това? Аз също като имам нещо излишно, предпочитам да го дам на някой, за който би могло да е полезно, отколкото да го изхвърлям на боклука. Давайки го, аз не считам, че съм направила подарък, нито подчертавам че благоволявам да го подаря - дори кратичко обяснявам, защо не го ползвам и ми се иска да го дам на някой друг.

Пламъче, лично аз приемам подаръка такъв, какъвто е- дори да е износена вещ и дори да имам същата. Не считам за нужно да коментирам или да отхвърлям поднесеният ми подарък, дори когато е видно, че е даден защото така е прието... Е, става ми обидно и болно от отношението на човека, който ми го поднася, но гледам да не си го слагам присърце.... Подаръка или по-точно жеста носят много информация - информация за човека, който подарява, за отношението му към мен, за мирогледа му и пр. Тук няма според мен правилно и неправилно - въпрос на гледна точка. Или по-точно правилно и неправилно според какво? - според традицията, според обществото, според възпитанието, нормите и т.н. и т.н. Към този жест можем да погледнем от различни страни и през различни ракурси... Аз обикновено чрез подаръка приемам информация за същността на подаряващия го или допълвам наличната, а понякога я ъпгрейдвам