Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Зов от душата, от ангел или ...?


Guest Христо
 Share

Recommended Posts

Guest Христо

Харесват ми в случаи, в които лош човек проявява доброта и дори се жертва за доброто на други хора. За добрия е по - нормално и обичайно да прояви доброта, жертвоготовност. Обаче при т.нар. лоши това е някакво изключение, нещо необичайно за тях с оглед на предишните им прояви. Струват ми се красиви подобни случаи. Гледал съм подобни случки във филми и съм се трогвал. Лятото прочетох една истинска история. Действието се е развило по време на Априлското въстание през 1876г. ,в едно от въстаналите селища. Населеното място било нападнато от башибозуци, които да потушат въстанието и жестоко да се разправят с непокорната рая. Настанало жестоко клане, обири, гаври. По това време, едно българско момиченце било едва 4 - годишно. Видяло как турците разбиват вратата на съседна къща и уплашено влезнало в конюшната, където се заровило в сеното. След малко влезли двама турци и момиченцето се разплакало от страх. Единият турчин я хванал за ръката, подвигнал я и замахнал с ятагана, за да я съсече, но другият светкавично му задържал ръката и извикал строго :"Сакън холам (недей), не я убивай!" Вероятно плачът на детето му напомнил за неговите деца ( имал три малки момичета). При изтеглянето си от селото заедно с майка и ги отвел при семейството си в неговия град. Гледали ги добре. По време на Руско - турската война се преместили в град Одрин, а след освобождението от руските войски момичето се завърнало в България заедно с майка си.

Въпросният турчин, явно не е бил цвете за мирисане ... щом се е включил в клането и щом може би е убивал, обаче е проявил милост към малкото момиче. Само миг да се е бил забавил и това е можело да бъде фатално за детето, защото другарят му се е канил да го съсече с ятагана си. Какво ли е накарало башибозука да спре - някакъв повик от душата му, внушение на ангел или друго светло същество, или ...? Чел съм, че Христос е дошъл да спасява не праведните, а грешните, тоест заблудените овце. На кръста до него е имало двама грешници разбойници. Единият се е покаял преди смъртта си и според библейския мит е отишъл в рая. За него е било по - трудно да попадне в рая, отколкото някой праведник. Какво според вас кара хора считани за лоши, да проявят изведнъж милост, дори да се жертват за другите (сещам се за такъв случай във филм, не знам дали е имало подобен реален случай в човешката история - във филма един крадец спаси момченце, което си беше заклещило крака на жп линията, влак блъсна въпросния крадец). В разказаната история, би ли могло да се заключи, че турчинът който е спасил момичето е бил по - напред в духовно отношение от този, който е щял да я погуби ? Ако дадени хора са демони, явно и сред тях има степени на демоничност.

Edited by Христо
Link to comment
Share on other sites

Убедена съм, че всеки един носи човешкото у себе си... дори и убиецът. Но дали ние сме способни да надхвърлим предразсъдъците, на които робуваме, да погледнем и на такъв човек като човек, а не като на прокажен и въобще да анализираме нещата на дълбоко ниво, абстрахирайки се от негативните емоции, които са ни завладели?

И какво означава лош човек? Много лесно се слагат негативни етикети и често от т.нар. добри, а на по-късен етап се оказва че бялото не е толкова бяло, а и черното не е толкова черно...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest Христо

Прочетох че човек може да е създал около себе си негативна енергийна обвивка със свои стари прояви, която обвивка да му пречи да прояви доброто в себе си и такъв човек да продължи да бъде злодей, докато не настъпи момент, в който обвивката да се пропука, душата му да се освободи и той да започне да се променя. Също така прочетох, че неочакваните добродетелни прояви от страна на хора проявяващи се по принцип като злодеи може да се дължат именно на разкъсването на такава обвивка от негативност, която са си изградили в миналото (но тези хора постепенно са натрупвали потенциал за освобождаване от тази обвивка и в определен миг потенциалът е излязъл наяве).

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

Изчерпана е била негативната карма, която е пречела на доброто в човека да се прояви.

Link to comment
Share on other sites

Ако човек чака да се изчерпи негативната карма за да се прояви доброто в него, има да си чака цяла вечност. По-скоро както спомена в по-предния си пост, доброто в човека в един момент става достатъчно силно за да пробие негативната обвивка. А не е изключена и външна помощ.

В случаите, които споменаваш е много по-вероятно човек да е имал положителни натрупвания от миналите си животи, а отрицателната обвивка да е от тази инкарнация (следствие от среда на израстване, възпитание и др. под.).

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо
В случаите, които споменаваш е много по-вероятно човек да е имал положителни натрупвания от миналите си животи, а отрицателната обвивка да е от тази инкарнация (следствие от среда на израстване, възпитание и др. под.).
Значи не е виновен, че е станал лош в сегашния си живот ?
Link to comment
Share on other sites

Какво значи „да е станал лош“? Ние в повечето случаи не можем да знаем какво носи човекът от миналите си прераждания. Ако, грубо казано, човек има преобладаващо положителни натрупвания от миналите си животи и в този си живот е поставен в тежки условия, то се очаква в един момент да преодолее тези тежки условия (може да не успее още в детството си, но ако вече е в зряла възраст, тежките условия не могат да служат за оправдание).

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...
Guest Христо

Има ли причина да вярвам, че изложенията ми имат силата да преобърнат живота изцяло?

О, да, това е възможно, има изключения. Някой чува една лекция, нещо в него превключва и целият му живот се преобразува. Да, но това е възможно за такъв човек защото в предните си животи е еволюирал много и сега се нуждае само да чуе една истина и всичко в него си идва на мястото. Но повечето хора се нуждаят от сопи и тояги, за да страдат и се учат, за да могат след двадесет, тридесет или четиридесет години да кажат: “О, да, започвам да разбирам че има закони които трябва да бъдат уважавани!”

Михаил Иванов

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1047&view=findpost&p=10726

Link to comment
Share on other sites

Или ако довършим мисълта ти са едно и също нещо.

След като си духовно - съзнателно - същество със способности да твориш, желанието ти да си играеш на "чичо доктор", автоматично сътворява и пациентите, за да може да се изпълни. И естествено кой ще поканиш да си играе с теб - най-добрия си приятел. Този с когото се чувстваш едно.

Link to comment
Share on other sites

Христо, нещата са много по-прости. Ти изхождаш от предубеждението, че башибозукът е олицетворение на злото. Това също са били хора, които са се събрали, защото някакви си неверници са застрашавали сигурността на държавата, в която живеят.

Що пък си мислиш, че българите като сме понесли кланета и т.н. не си ги заслужаваме?!?!

И чрез действията на хората действа не самият човек, а Бог проявява любов и милост. Бог е решил, че това момиченце трябва да живее.

Гледам горе как "колегите" изживявайки се като изключително духовни правят всевъзможни вариации за изразяване на собствената си праведност, както си я въобразяват те. Да, ама от тях съвсем нищо не зависи :)

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

Що пък си мислиш, че българите като сме понесли кланета и т.н. не си ги заслужаваме?!?!

Странно, ти пък откъде знаеш, аз какво си мисля ?

Това също са били хора, които са се събрали, защото някакви си неверници са застрашавали сигурността на държавата, в която живеят.
Поне някои от тези индивиди, със сигурност не са заслужавали името "човек", но да речем, че са били хора. Тези т.нар. "неверници" са започнали да живеят по съответните земи доста по - рано : създали са културна и високоразвита за своето време държава; в последствие са паднали под властта на по - назадничавите турци ( не става дума за заслужено или незаслужено, просто уточнявам).

някакви си неверници са застрашавали сигурността на държавата, в която живеят.
Това че "някакви си неверници", са застрашавали сигурността на разскапващата ти се държава ( изградена върху земите на дедите им), не е оправдание да грабиш и палиш наред, не е оправдание да колиш мало и голямо (въпреки молбите за милост), не е оправдание да изтезаваш пленените ( като например да печеш жив човек и да прекараш нагорещен шиш през вътрешностите му), не е и оправдание да изнасилваш жените, да насилваш хората да се откажат от вярата си, да разпаряш утробите на бременни жени и да набучваш неродените им деца на ятагана ти, смеейки се бясно. В този ред на мисли, препоръчвам книгата "Въстанието и клането в Батак", автор Бойчо.
Link to comment
Share on other sites

Що пък си мислиш, че българите като сме понесли кланета и т.н. не си ги заслужаваме?!?!

Странно, ти пък откъде знаеш, аз какво си мисля ?

Това също са били хора, които са се събрали, защото някакви си неверници са застрашавали сигурността на държавата, в която живеят.
Поне някои от тези индивиди, със сигурност не са заслужавали името "човек", но да речем, че са били хора. Тези т.нар. "неверници" са започнали да живеят по съответните земи доста по - рано : създали са културна и високоразвита за своето време държава; в последствие са паднали под властта на по - назадничавите турци ( не става дума за заслужено или незаслужено, просто уточнявам).

някакви си неверници са застрашавали сигурността на държавата, в която живеят.
Това че "някакви си неверници", са застрашавали сигурността на разскапващата ти се държава ( изградена върху земите на дедите им), не е оправдание да грабиш и палиш наред, не е оправдание да колиш мало и голямо (въпреки молбите за милост), не е оправдание да изтезаваш пленените ( като например да печеш жив човек и да прекараш нагорещен шиш през вътрешностите му), не е и оправдание да изнасилваш жените, да насилваш хората да се откажат от вярата си, да разпаряш утробите на бременни жени и да набучваш неродените им деца на ятагана ти, смеейки се бясно. В този ред на мисли, препоръчвам книгата "Въстанието и клането в Батак", автор Бойчо.

Това си е израз "защо си мислиш"

Разбира се, не ги оправдава, но кое те кара да мислиш, че тогава турците са били по-назадничави?! :)

Нали си учил история. Като се проследят събитията едно по едно се разбира истината, а не като се слуша "бла-блато" на общата пропаганда.

Тогава България е разделена на 8-9 царства. Турците са успявали да завземата поредното царство, защото друго българско царство се е съюзявало с тях. Така до последното. Иначе казано, сами сме се сложили под турско робство от омраза към самите себе си. И все още продължаваме да мразим себе си, докато при турците не е така.

P.S. Кармичмно съм много обвързан с българския народ. Искам наистина да направя нещо за него, а първото е да не си затварям очите за реалността...

Edited by БожидарЗим
Link to comment
Share on other sites

А апостол Павел преди да получи просветление, е бил нещо, като "башибозук" за християните. Това как си обясняваш Христо?

Странно как задаваш този въпрос, непосредствено след мнение на Христо, което насочва към търсения отговор. Апостол Павел е имал нужните натрупвания отпреди да се роди като Апостол Павел. Дори и средата в която е живял да е спомогнала той малко да измени своята посока на развитие, то натрупванията от миналото в един момент са излезли наяве (може би провокирани от нещо или от някого) и са взели превес в живота му. Това е като един диамант, който по някаква причина бива замърсен и покрит с кал, но той си остава диамант и след като бъде почистен от наносите, същността му става видима за всички.

Link to comment
Share on other sites

Не мога да отрека, че тази история опровергава думите ми от онзи ден, че е много трудно в лош човек да се прояви светла проява. Станимир сподели, че може. Е, може, съгласен съм сега. Не мога да казвам на черното бяло.

Но тук мислостта, с която турчинът е подходил към детето според мен не би трябвало да се тълкува прекалено в негова полза. Хубаво е това, че постъпил така, за да спаси живота на детенцето. Хубаво е и това, че след това е предложил помощта си. Обаче това по никакъв начин не омаловажава клането над други хора. Успиването на съвестта правейки добро не е правилен подход според мен. Съгрешилия човек първо трябва да изтърпи наказанието си, което ще бъде наложено от обществото, а след това вече може да проявява любов.Така действа справедливостта на земята.

Грешката, че си убивал невинни хора трябва да бъде платена именно чрез наказание( предполагам, че е убивал, защото е тръгнал на клане. Като не се изключва вероятността да не е убивал).

Веднага се сещам за един български крими герой. Не се сещам за името му, но помъча ли се ще се сетя. Та, той цял живот в България е крал, мародерствал, убивал може би... За всичките тези злини той така и не успява да бъде наказан в България. Да излежи ефективна присъда. Към 40, 50 - сет годишна възраст бяга в Америка. Там незнам какво се случва с живота му, но нека да го наречем светла проява. Та, въпросният крими герой става пастор. Хубава постъпка. Браво!

Искрено разкалия се човек със сигурност излъчва светлина и одохутвореност. Няма да споря. Аз просто искам да споделя моето виждане, а именно: Ако няма наказание никакво разкаяние не е способно да изкупи вината на злосторника. Казват, че Бог прощава. Може и да са прави хората. Но няма ли да е по - добре, ако първо наказва, а след това прощава? Все си мисля, че ще е по - добре.

И длъжен да го направя, го питам:

- Пасторе, я почакай малко да те попитам нещо.

- Кой ще плати, че ощети държавата с милион лева?

- Кой ще плати, че изнасили момиче?

- Кой ще плати, че склоняваше момичета към проституция?

- Кой ще плати, че разпространяваше дрога?

- Чува се мълчание.

И пак длъжен се чувствам, и казвам му:

- Пасторе, не ме разбирай погрешно, но ти трябва да платиш. Да платиш, като отидеш в затвора. Да платиш, като излежиш наказанието си. Бог съди след смъртта, но тук на земята обществото съди. Излезеш ли от затвора проявай любов навсякъде. Проявявай благотворителност, грижи се за бездомните деца, прави децата в социалните домове щастливи.

Излежиш ли наказанието си и започнеш ли да проявяваш обич и уважение към хората, тогава ще си станал светъл в моите очи!

И чудно ще ми бъде, ако някой види някаква жестокост в изказа ми, много чудно! Ако може някой, ако има желание нека да ми поясни. Какво лошо нося в себе си?

Аз просто искам справедливост - тук и сега.

Много ли искам? Лошо ли искам?

Благодаря!

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

По дяволите, толкова много писах и всичко изчезна ...Писах доста и аргументирано (посочих две статии и една книга), а накрая неволно натиснах аватара си и ...егаси ...Обосновах се защо турците са били по - назадничави от нас и признах, че и ние сме си виновни. Но сега не ми се пише отново, сигурно поне 20 мин. съм писал. Егати малшанса ...за втори път в тази тема.Копирах си мнението, но след него бях копирал и един цитат от коментар и само цитата се запази ...Защо са били по - назадничави от нас - бях посочил техни прояви, нашия бит, техния бит, признах за това че сме били разединени и сме се мразили, и че сега сме разединени и т.н., всичко отиде на майната си ...Някой път пак може да пиша...Пффф...

Edited by Христо
Link to comment
Share on other sites

Viva Caselli, ти трябва да платиш. Много дължиш.....

Аз оставам с чувството, че не ме харесваш. Няма лошо. Но нали ти си човекът, който се стреми към безусловна любов. Аз оставам с впечатлението за теб, че се тремиш към милосърдие и разбиране. Отитваш се да проявяваш любов и там където е трудно да се прояви.

"За любовта нищо няма значение." Нали това твърдеше?

Аз повече няма да ти пиша, но просто искам да ти кажа, че човек като теб, когато не разбира човек, като мен не може да носи в себе си много любов. Или може би в твоите очи съм по - жесток и от сериен убиец.

В теб любов няма. Поне не и безусловна.

Сбогом !

Link to comment
Share on other sites

Христо, споко, случва се. Лично аз усещам колко много си писал :)

П.С. Любовта е такава, каквато е. Няма как да се побере в твоите граници. ..... Писна ти, а Савелииии, писна ти любовта или какво ? :)

Сбогом, любителю на драматизациите :)

Edited by БожидарЗим
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

Копирах по - голямата част. След това исках да копирам за всеки случай всичко ... явно трябва да си стрелям направо - в Портала досега не ми е изчезвало мнение заради грешка в Портала, но заради мои неточни движения - не веднъж. И то като копирам реплика, за да отговоря на нея, преди това копираното изчезва ...Явно не е било писано мнението да излезе. :D

Edited by Христо
Link to comment
Share on other sites

...

- Пасторе, не ме разбирай погрешно, но ти трябва да платиш. Да платиш, като отидеш в затвора. Да платиш, като излежиш наказанието си. Бог съди след смъртта, но тук на земята обществото съди. Излезеш ли от затвора проявай любов навсякъде. Проявявай благотворителност, грижи се за бездомните деца, прави децата в социалните домове щастливи.

Излежиш ли наказанието си и започнеш ли да проявяваш обич и уважение към хората, тогава ще си станал светъл в моите очи!

И чудно ще ми бъде, ако някой види някаква жестокост в изказа ми, много чудно! Ако може някой, ако има желание нека да ми поясни. Какво лошо нося в себе си?

Аз просто искам справедливост - тук и сега.

Много ли искам? Лошо ли искам?

Благодаря!

Идеята за справедливост е супер. Какво е справедливостта по своята същност? Ами това е (възстановяването на) баланс, (създаване и/или запазване на) хармония ...

Проблемът е там, че ние, хората, поне засега, не умеем да създаваме справедливост, просто защото не виждаме/познаваме/разбираме нещата в дълбочина. Можем ли да видим добре в миналото и в бъдещето?

А лично за мен има и друго - чисто практически аз не виждам смисъл някой да лежи в затвора, ако същевременно той може да помага на хората извън затвора. Има толкова много хора, на които е важно да се подаде ръка. А ако такъв човек се е променил дотолкова, че действително да помага на хората, бъди сигурен, че той самия вътрешно/душевно се измъчва и наказва много повече за миналите си постъпки, отколкото ако чисто физически е наказан с престояване в затвор.

П.П. Сещам се, че имаше тук в някоя тема казуса - Човек убива Хитлер. Какъв е този човек - добър или лош, убиец или спасител, да бъде ли наказан за това убийство или не?

Edited by Диана Илиева
Link to comment
Share on other sites

...

- Пасторе, не ме разбирай погрешно, но ти трябва да платиш. Да платиш, като отидеш в затвора. Да платиш, като излежиш наказанието си. Бог съди след смъртта, но тук на земята обществото съди. Излезеш ли от затвора проявай любов навсякъде. Проявявай благотворителност, грижи се за бездомните деца, прави децата в социалните домове щастливи.

Излежиш ли наказанието си и започнеш ли да проявяваш обич и уважение към хората, тогава ще си станал светъл в моите очи!

И чудно ще ми бъде, ако някой види някаква жестокост в изказа ми, много чудно! Ако може някой, ако има желание нека да ми поясни. Какво лошо нося в себе си?

Аз просто искам справедливост - тук и сега.

Много ли искам? Лошо ли искам?

Благодаря!

Идеята за справедливост е супер. Какво е справедливостта по своята същност? Ами това е (възстановяването на) баланс, (създаване и/или запазване на) хармония ...

Проблемът е там, че ние, хората, поне засега, не умеем да създаваме справедливост, просто защото не виждаме/познаваме/разбираме нещата в дълбочина. Можем ли да видим добре в миналото и в бъдещето?

А лично за мен има и друго - чисто практически аз не виждам смисъл някой да лежи в затвора, ако същевременно той може да помага на хората извън затвора. Има толкова много хора, на които е важно да се подаде ръка. А ако такъв човек се е променил дотолкова, че действително да помага на хората, бъди сигурен, че той самия вътрешно/душевно се измъчва и наказва много повече за миналите си постъпки, отколкото ако чисто физически е наказан с престояване в затвор.

П.П. Сещам се, че имаше тук в някоя тема казуса - Човек убива Хитлер. Какъв е този човек - добър или лош, убиец или спасител, да бъде ли наказан за това убийство или не?

Диана, няма да мисля точно сега върху това, което си написала, но ще ти кажа нещо, което с ръка на сърцето казвам.

Фундамелно за мен откритие е, че любовта или се има или се няма. И толкова е лесно да забележиш кой я има, че може би няма нищо по - лесно от това.С едно просто конктактуване в един форум, за един кратък престой на време човек лесно може да прецени.

Кой какво таи в себе си. На кого е даден шанса да има любов в себе си. Много е лесно да се забележи. Дори от човек като мен. Таящ; и омраза, и любов.

И никакъв стремеж, никакъв учител, никаква религия не може да създаде любовта в човек, който не може да я притежава. Без да ти угоднича, без да ти се кланям, аз просто ти казвам: На теб любов ти е дадена!

Огромна!

Това, към което така пламенно се стремиш не ти се дава от някой учител, религия, не ти се дава и от това, което си прочела.

То ти е дадено от това, което ни е създало.

Oгромна си, да знаеш!

Link to comment
Share on other sites

Благодаря ти!

Любовта я има във всеки от нас. Но понякога е много надълбоко и трудно стигаме до нея. Това е много важно - да се поразтърсим и да я намерим, да я извадим на повърхността и да я прилагаме. Звучи лесно и естествено, но не е така. Аз също все още я измъквам нагоре (образно казано) и може би затова се вижда вече поне малко как блести. А представяш ли си, ако всички грейнем в любов!

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...