kabo

Благодаря ви! Орлин, разбира се, че това, което трябва да променя е начина си на мислене. Точно това е и най-трудното. Вече не знам кое е правилно, страшно съм уморена! Товарът наистина е нечовешки тежък. А физическите усещания и симптоми са само последствия, разбирам го (въпреки, че са достатъчно ужасни и само те). У мене има от всичко по много - вина, тъга, съжаление, въпроси ...а също страст, живот, любов...Как да ги подредя, какво да правя с тези емоции? Блокират ме, пречат ми да живея! Наистина трябва да намеря подходящия специалист! Точно това беше идеята ми когато писах! Помогнете ми с това!

Здравейте, Орлин и hip! С голям интерес и благодарност чета нещата, които публикувате .От много време си мисля, че това е единственото, което ми остана – да чета, да продължавам да опитвам сама! Макар, че май загубих вяра..До момента, когато прочетох „Как да изберем психотерапевт“! Въздейства ми много силно и ...Прииска ми се веднага да пиша! Видях себе си в момичето, което 3 години търсило начини да се справи с проблемите си, със страха, но „попада в един омагьосан кръг, от който няма измъкване“. С няколко „маалки“ разлики: при мен годините са цели 11..и да... аз вече загубих доста! Звуча май доста драматично, моля да ме извините! Ще нахвърля моята история в няколко изречения: На 34 години съм, от 23-годишна на антидепресанти и успокоителни - ежедневно, в "прилични" дози. Прозвуча страшно! Повече от страшно е всъщност. Как го постигнах? - С помощта на доктори, психолози, психиатри, включително личната лекарка, към която ме препратиха, за да ми изписва зелените рецепти без да занимавам психиатър всеки път. Дори когато при опитите ми за спиране на лекарствата, ме поглежда с огромно удивление и казва: "Ама как?!? Вече не може! Ще си ги пиеш винаги, организма ти не може без тях. Ще правим периодични прегледи на черния дроб и ако всичко си е наред, продължаваш..". Чудесно!..Е, спрях да обвинявам и съдя тези "лекари"... ......Лекарствата започнах месец след като родих, диагноза така и не чух - лекувах "някакво депресивно състояние" със страшни според мен симптоми. Наистина логичен резултат от преумора (учене и работа години наред) и няколко продължителни "нещастни моменти", свързани с близките ми. Години по-късно установих (пак с четене), че симптомите силно наподобяват тези на ПА, а като екстра при мен изчезваше и зрението и способността да говоря за интервали от 15мин. до около час. Изчерпах се да разказвам подробно на всеки лекар, при когото отивах за помощ. Накрая реших, че няма и смисъл. Отговорът беше - лекарства, от нервите е! Години наред търся психотерапевт, който наистина да ми помогне - първо: да се справя със себе си, и после да оправя огромната каша, в която превърнах живота си. Няма смисъл да казвам ,че похарчих много средства, за емоции и надежди да не говоря! Но не се получи. Наистина положих усилия да обуздая гнева си -това не може да се случва на мен! Аз съм СИЛНА!Разбира се с времето преодолях паниката, приех нещата.Минах през различни етапи - на страх, отчаяние, после примирение – ок, ще пия хаповете само и само да съм на крака и да продължа да живея. И през всичките тези години продължих – да уча, да работя, да гледам сина си! Хората не знаят как се чувствам, спрях да тревожа даже и най-близките си.Не е имало ден, в който да се чувствам наистина добре.Но винаги съм знаела, че трябва да има решение!НЯМА НАЧИН ТОВА ДА Е ЖИВОТА МИ! НЕ СЪМ СЪГЛАСНА! Четох, учих, търсих...Силна СЪМ, но с това не можах да се справя сама! Преди 3 месеца останах без работа (за пръв път за толкова дълго време). И взех безумно решение – спрях всички лекарства. Просто ей така.Няма да изпадам в подробности за ада, през който минах.(пак моля за извинение - и аз мразя сълзливите и драматични истории) Сега ..мечтая за деня, в който ще изляза навън без да ми се вие свят,без да треперя...Денят, в който ще се чувствам толкова щастлива, колкото изглеждам! Защото усмивката НИКОГА не е слязла от устните ми! ВЪПРЕКИ ВСИЧКО! Мисля, че ми трябва просто малко помощ! Надявам се да доживея този ден! Имам толкова мечти , толкова неща за довършване..Така просто не си струва да се живее!