Илен

Ей Ванка,ти да не мислиш,че ние лоши работи не сме правили?Аз си търся прошка,ако ми простят добре,ако не ми ...,знам,че съм направила необходимото.Даже имам фрапиращ случай с една прошка,защото си я търсих след 20г. от една приятелка,която дори не си спомняше за прегрешението ми.Интересното беше,аз самата толкова години не си давах сметка,че съм постъпила гадно спрямо нея.А тя ми е приятелка от първи клас и още поддържаме добри контакти,макар да ни разделят и градове и държави понякога.Чак на 37г. бях,когато веднъж си припомних случката и някак си останах потресена от самата себе си,как съм могла да бъда толкова безрасъдна и дори груба.Поисках си прошка,дадоха ми я със смях-как съм могла да се тормозя с тези детски истории,а не бяхме толкова малки-на 17г.Няма нищо фатално Ванка,ти си много-много млад,а си осъзнал грешката си толкова бързо-това е похвално.Някой беше казал:"Нищо в човешките отношения не е непоправимо,докато сме живи".

Като прочетох заглавието на темата,ми дойде на ум едно мнение на проф.Вера Ганчева,което тя споделя във връзка преживяната катастрофа от Людмила Живкова през 1973г.,в резултат на която е била буквално раздробена.Та тя казва,че когато на човек му се наложи да изживее някаква голяма трагедия,независимо от какъв характер,той се изправя пред стена.Как да продължи?Връщането назад не води към прогрес,но как се минава през стена?На много от нас ни е известно,че именно след катастрофата Людмила обръща поглед към окултното,към източните религии и търси начин да мине през стената.Дали е успяла,ние надали бихме могли да преценим,а и не е нужно,защото това е бил нейния живот,не нашия.Самата тя е споделила следното:"Човек трябва да си разбие главата,за да му дойде ума в нея".Лично аз смятам,че духовното развитие оказва влияние върху посоката в която човек тръгва след преживяно страдание,личностните характеристики също.

Преди известно време във форума се обсъждаше темата"Възможна ли е реална самооцеценка" или нещо подобно беше.Доколкото следях коментарите изводите водеха,че не е възможна.Аз също смятам,че колкото и да си мислим,че човека отсреща е за прочетена книга,пък бил той и наш много близък,винаги ще си останат страници,които ние не бихме могли да докоснем,а пък за отваряне и прочитане и дума не може да става.В общи линии същото мисля и за себеопознаването,това е един процес който продължава до смъртта.Човек никога не е късно да се изненада и от себе си и от околните,независимо колко сме проницателни.Но може би това му е интересното на живота-изненадите и непрекъснатото изучаване на човешката природа.

Имах нужда да прочета такъв материал,полезен ми беше.Благодаря.

За много години на Alexander.Бих искала да го попитам,какво би ми препоръчал да приемам по време на мигренозни кризи.Получавам от 1до3 такива кризи годишно,които траят от 3до5дни.Повръщанията ми носят известно облекчение,не съм правила изследвания,не ми е предписвано лечение.Стоя на тъмно и без шум,пия Аолин в такива случаи.Вие какво бихте ме посъветвали?

Благодаря ти Ани за публикувания материал посветен на Свети Серафим Саровски.Макар повечето българи да незнаят за съществуването му,ние в нашето семейство тачим паметта му отдавна.Всъщност празникът ни е и личен,защото на този ден отбелязваме и именния ден на дъщеря ми,която е кръстена на дядо си и на светеца,макар баща й да промени една буквичка и така стана Сарафима.На този ден сутрин нося хляб в черквата и паля свещички за здраве.Да ни е честит празника на Свети Серафим Саровски,желая здраве на всички.

Bruce,не е задължително съня ти да се сбъдне.Най-вероятно притеснението ти намира проекция в съня ти,нали сам казваш,че от 5 месеца се чудиш как да се оправиш с тези момчета.На мене лично ми се е случвало да се опасявам нещо неприятно да не се случи и сънувам точно това-как неприятността се осъществява.Не се притеснявяй,но щом имаш сметки за оправяне,съветвам те да бъдеш внимателен.Можеш да потърсиш информация и в някой съновник.

Ако това е диетата на бъдещето,значи съм уцелила десятката,аз се храня от години по този начин.Освен риба и др.морски дарове,друго месо не консумирам.Хлябът ми е пълнозълнест,плодове и зеленчуци без ограничение,ядки и семена също.Лошото е,както писах пак някъде тук,че от година започва вечер да ме се прияжда нещо сладко, а меда и плодовете ме засищат откъм заблажване.Спазвам си стария режим на хранене,не се поддавам на изкушения,но разбирам,че нещо в организма ми се променя.Приятелка ми каза да си проверя кръвната захар,но аз мисля,че е от хормоните,все пак наближавам40-те.

Аз смятам,че ако човек настоява да получи нашето мнение и то е важно за него,би трябвало да се отзовем.Аз например не обичам да давам съвети относно лични проблеми на приятели и близки дори.Не защото не искам да помогна,а защото винаги в мен има съмнение дали,това което ще препоръчам ще бъде най-добро решение за човека.Като ми кажат:Постави се на мое място.-свят ми се завива,защото знам,че 100% никога не мога да застана на мястото на другия,най-малко защото сме различни хора,различни характери,индивидуалности и няма начин мнението или съвета да не бъдат субективни,но дали са най-добри за търсещия ги отсреща?В такива случаи се старая да бъда откровена и казвам това,което смятам за най-добро в дад.ситуация,но когато се отнася до съвет,може и да се произнеса по въпроса,но никога не си налагам мнението.А оценки си позволявам да правя рядко.

ДА ВИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2011 ГОДИНА, ПРИЯТЕЛИ! НЕКА ТЯ ВИ ДОНЕСЕ МНОГО ЗДРАВЕ И ЛЮБОВ!

Споделям напълно мнението на Донка.Според мен навлизането в личното пространство,пък било то и виртуално, си е вид насилие.Друг е въпросът,ако човек сам разреши такъв достъп доброволно,но не и да му изискват да го направи.

Благодаря ти Мария-София,за съжаление надали ще мога да се възползвам от поканата,колкото и да ми се иска.На този етап съм вързана с много отговорности с близки хора и времето ми е дефицит.Наслаждавай се на това живо богатство,което имаш,радвам се за тебе.А аз ще си гушкам котарака Макс и ще си храня врабчетата.

Разбира се,че този навик не е присъщ само на жените.Имам съсед 46годишен,доктор,показалеца му постоянно е забит в косата му,а тя е много гъста и къдрава.Интересно е,че при него този нави се появи в зряла възраст,след като създаде семейството си,дори по-късно.Той е по-голям от мене,но аз го помня,като гимназист,после студент не си навиваше така косата,може би след 30г. взе да прави впечатление.Не знам при него какво е отключило този навик.

Мечтая хората на България да се променят.Да станат по-щастливи,по-доволни от живота си,по-весели и да се обичат повече.

Е-е само Орлин ли?Шегувам се.Ето как се появяват отрицателните чувства,как човек да не и завиди на Мария-София,че има възможност да да бъде с толкова любими животни накуп и винаги.

Допреди година не се бях замисляла,беше ми все едно какво ще провят с тялото ми,по-важно е да не им създавам излишни грижи на близките.От известно време обаче имам изненадващо и за мен желание,когато си отида да бъда кремирана.Понякога тази мисъл ми става натрапчива,затова споделих с най-близката ми приятелка.Тя пък взе,че ми удари такова конско,каза,че съм предизвиквала съдбата.След този разговор вече не съм отваряла дума по тази тема.

Ами при мен нещата стават точно така.Когато някой от семейството се е разболее,се мобилизирам максимално и мисълта ми работи само в тази посока-какво още трябва да се направи за да се излекува по-бързо и по-лесно.Докато аз,когато съм болна,си казвам:спокойно ще ти мине;лекувам се но не съм толкова целенасочена,просто повече си почивам,и нещата стават по-бавно.Все пак зависи каква болест се лекува.Ето,например баща ми е със съдова деменция в резултат на три инсулта,него както и да го лекувам,не мога да го излекувам,неговото е вече само поддържане с медикаменти.Неврологът препоръча,че за него ще е добре ако може да препрочита нещо,но аз не мога да го накарам,опитвам,но не става.Той вече няма нужната концентрация за да го прави.Така,че нещата са много индивидуални.

Моето мнение се припокрива с това на Пламъче;По-лесно ми е да лекувам другите.Дори докторката на дъщеря ми,която се грижи за нея от раждането ми е казвала,че успяваме да решим даден здравен проблем за сравнително кратко време,отколкото при други деца със същата диагноза.Питала ме е как процедирам,отговарям й,че меда,плодовете,шветската горчивка и ядките винаги на ми на масата,както се казва.В къщи също обичаме салатите от сурови зеленчуци с лимон и риган.Това също помага.Но когато трябва да лекувам себе си,пак успявам,но някак по-бавно става.Любовта си остава най-важна.

Нали Учителят ни учи,че човек се ражда и трябва да живее заради Бога,не заради хората.Пък и на мен не ми харесва поведението на отделни хора,но пак Учителя ни казва:Щом Бог го търпи и ти ще го търпиш!

Може би е малко отклонение от темата,но искам да споделя едно мое наблюдение.Отнася се за две жени от нашия град,които имаха психични отклонения и то много явни.Едната жена вече почина,но беше възрастна.Години наред тези жени живееха,както казах със силно изразени психични заболявания,обаче каква беше изненадата ми,когато поведението им постепенно се промени и се стигна до момент в който на пръв поглед не можеше да се прецени дали са психично болни или не.И това се случи след,като започнаха да посещават литургиите в евангелската черква,виждах ги,защото черквата се намира точно до нас.Значи за една година редовно посещение на литургиите,тези жени визуално се промениха много.Аз не мога да твърдя,че те са излекувани,защото съм само страничен наблюдател,но с просто око личи огромното подобрение и най-малкото се отърваха от гротеските подигравки на околните.Това ме кара да мисля,че приобщаването на такива хора към някаква духовна общност на някои им помага в борбата с психичните болести,поне отчасти.

ZMS,мисля,че ще бъдеш въвлечен в нещо без ти да го искаш.Възможно е ситуацията да не е приятна,просто ще ти дойде изневиделица,няма да имаш избор.Така тълкувам съня ти аз.

Здравий my1, разбирам,че много си страдал и още продължаваш да страдаш. Влиянието на семейството върху формирането на характера на детето е много голямо,но аз съм сигурна,че ти си силно момче,умно и волево. Обърни поглед вътре към себе си,открии тази сила и я направи водеща в бъдещия ти живот. Напук на всички неволи,които си преживял покажи, че твоята сила е позитивна и градивна.Изгради живота си, новото си семейство, таково за каквото си мечтал, бъди на твоите деца баща, какъвто си мечтал да имаш. Животът е пред тебе, всички шансове да успееш също, обърни се към Бога, той ще ти покаже светлитата, ще те води по пътя ти, с него ще ти ъде по-леко. Когато Любовта е в сърцето ти, няма от какво да те е страх. От все сърце ти желая успех в всичко,сигурна съм ще се справиш!

Вижте,аз мисля,че в тази тема е крайно време отношение да вземе психотерепевт.Професионалният съвет в такава ситуация е много важен.В темата"Загуба на близък човек" също нямаше мнение на професионалист,при положение,че Зарче търсеше точно такова-съвет от психолог.Ние всички бихме искали да бъдем полезни,но тези ситуации са деликатни,все пак човек се опасява да не би да сбърка някъде.Психолозите в сайта нека помислят.

При мене интуицията в повечето случаи работи безпогрешно,но само,когато въпросът е свързан с проблем на друг човек-приятел или близък.Те даже си знаят и ме питат:-Я кажи какво ти говори интуицията относно еди какво си! А когато се отнася до въпрос,свързан с мен самата,вътрешншия ми глас е някак неотчетлив.Дали аз не му давам достатъчно свобода,защото открай време все следвам пътя на логиката при изясняване и решаване на даден проблем.Може би трябва да се опитам да възпитам вярата си в интуцията,когато въпроса касае мен.Знам ли?

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! НЕКА СВЕТЛИНАТА И ЧИСТОТАТА НИКОГА НЕ НАПУСКАТ ВАШИТЕ УМОВЕ И ДУШИ! БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ!