Проблемът за неразбирателството между преподавател и ученик е в това, че за да бъде един човек учител не е достатъчно да има педагогическо образование - много от учителите не са родени за учители, не им се отдава, не умеят да общуват. А точно те са тези, които трябва да установят диалог, да водят, да показват. Най-добрият индикатор за тези достойнства на учителя са децата, дори и тези на по 18 години.
Моето мнение е, че душата няма пол. Разделението на половете е на физическо ниво, главно с цел осигуряването на тела за въплащаващите се души. Също така има разделение и на психо-астрално ниво. Различните психически нагласи свързани с половете предлагат различни възможности за натрупване на опит. Душата не се въплъщава с целия си потенциал и според това дали тялото е мъжко или женско тя ще отработи някои специфични уроци за които съответното тяло е по-подходящо. Между мъжката и женската психика, несъмнено има някои различия, но душата е над тези различия.
Отделен е въпросът, че в Космоса съществуват активен (мъжки) и пасивен (женски) принципи. Това е вертикално разделение, а не хоризонтално, както при половете. Така духът е положителния полюс, душата е отрицателния; душата е положителния полюс, въплътената личност – отрицателния; Бог е положителния полюс, Природата или творението е отрицателния; Духът е положителния полюс, материята – отрицателния; бащата и майката са положителния полюс, синът и дъщерята – отрицателния; учителят е положителния полюс, ученикът – отрицателния; умът е положителния полюс, емоциите – отрицателния. Обаче, тук принципът не е точно определен. Човек може да изпълнява ролята на положителния принцип, спрямо едни неща, и на отрицателния, спрямо други.
Езотеричното обяснение е много лесно. Внимателно поглеждате дясната ръка. Ако тя е в гипс, обяснението защо ползвате лявата ръка е очевадно
Аз ползвам доста лявата си ръка, но досега не съм се замислял за езотерично обяснение. Не знаех, че цялата работа е езотерична.
Дори мисля като си легна тази вечер да кажа на жена си "скъпа, знаеш ли, че до теб лежи езотерик".
Също така може да навлезем още по-дълбоко в дебрите на езотеризма като се запитаме доколко често ползваме левия си крак. Ооооо, йееее. Аз ползвам левия си крак наравно с десния. Лява крачка, дясна крачка, лява крачка, дясна крачка и т.н. Да не говорим, че и дъвча често на лявата страна. Като си мия зъбите и левите ми изглеждат някак си по-езотерично.
Мария-София, просълзих се на тълкуването ти как дясната ръка на човека ще закърнее. Е, може да се помисли, че Щайнер използва символизъм в твърденията си, но не, по-ефектно е всички да сме само с лява ръка...като едни едноръки бандити Чудно е и какво друго ще ни закърнеее. Само не това......Аз лично съм готов да ми закърнеят връхчетата на косата, ноктите на краката и апетита.
Но ако оставим настрана закърнялото ми за момента добродушие в чувството за хумор, има доста езотеризъм в лявата ръка.....както и в дясната....
Аз не вярвам , че през 2012 или други следващи години ще дойде краят на света. .Плаша се повече за хората, които все повече вярват на секти и самозвани мислители, гадатели и други подобни, и влияят негативно на колективното мислене на човечеството. Катаклизми е имало и ще има – Земята е жив организъм и се освобождава от натрупаните енергии и планетарни влияния. Предсказанията са едно – изследванията на астрономите , телескопите и обсерваториите са друго. Всички хипотетично съществуващи планети са отбелязвани с Х – преди да бъде открит Плутон през 1930 година е отбелязван също по този начин. В ДНЕШНИ ВРЕМЕНА всеки голям любител на астрономията би попаднал на Нибиру........За мен това е пълна конспирация, къде са оптическите доказателства за нея? Къде са гравитационните й ефекти? Ако планетата Х се намира някъде в Слънчевата система и е толкова голяма, колкото твърдят, то би трябвало тя да се наблюдава и с просто око, както Юпитер, например.
"В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме
"Мистерията на Голгота". Да се разбере тази "Мистерия на Голгота" от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия
смисъл на Йоановото Евангелие. Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да
вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани.
И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е
материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес.
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв. Какво подсказва този
образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан?
Този физически процес, Събитието на Голгота, е израз и проявление на един духовен процес, който се разиграва в средищната точка на цялото
Земно развитие. Ако човек схваща тези думи в смисъла на днешното материално светоусещане, той едва ли ще си представи нещо особено.
Защото той едва ли ще си представи, че това единствено по рода си Събитие на Голгота се различава по нещо от други, физически сходни
събития. Обаче има една колосална разлика между всички Земни процеси, разиграващи се преди Събитието на Голгота, и тези, които се разиграват
след него.
За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ
човек би наблюдавал нашата Земя. Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би
възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята. Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че
да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди
Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в
точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота бликна
кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята.
Вече казахме: Това, което наричаме Логос, е сборът от шестте Елохими, които са свързани със Земята и които, следователно, изпращат своите
духовни дарове на Земята заедно с външно проявената Слънчева светлина. Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното
физическо тяло на Духа и душата на Елохимите или Логоса. В момента, когато настъпи Събитието на Голгота, силата, импулсът, който по-рано
можеше да се излива върху Земята само под формата на Слънчевата светлина, започна да се съединява със самата Земя; и тъкмо поради това,
че Логосът започна да се съединява със Земята, се промени и аурата на Земята.
Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън -
силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея
оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята. Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в
тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези
сили, този Дух на Земята, е Христос. Христос е Духът на Земята.
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който
ви храни, какво всъщност ядете вие? Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на
Земята, Моята кръв! Буквално това каза Христос Исус на своите най-интимни ученици и ние
трябва да приемем тези думи дословно. Когато ги събира и символично им представя християнското посвещение, Той споменава и забележител
ните думи, че един от тях ще Го предаде. В 18. стих на 13. глава на Йоановото Евангелие Той казва: „Който яде хляба ми, той ме тъпче с нозете си."
Тези думи трябва да се разбират дословно. Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя. И ако Земята е тялото на Земния Дух,
т.е. на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба
като взет от тялото на Земята. Христос казва: "Това е Моето тяло!" (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към "тялото" на
човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата,
са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: "Това е Моята кръв!" (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да
разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от
свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята
свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват,
когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земя та,
когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата
да напредва по-нататък в своето развитие.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не
само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е
самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е "Аз-съм"; истинската и непреходна сила на "Аз-съм" или на Азът, която
толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята.
Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки
човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки
човек. И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл,
идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този
християнски смисъл. Тя означава не друго, а проста та истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на
друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един
човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на
"Аз-съм", той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя!
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората.
Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат
да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси. И тогава,
в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат. Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува
първият импулс за развитието на по-висшия човек.
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите из речения от Евангелието на Йоан: "В началото бе
Словото..." до "... пълно с благодат и истина", това представлява една много силна медитация. Тези изречения носят силата в себе си. Защото в
своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно. Тогава то се
превръща в сила, която работи за посвещението; а "измиването на нозете", "бичуването" и други вътрешни процеси се изживяват под
формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък.
Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга
мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича "Исус от Назарет" и това, което
наричаме "Христос Исус", Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус
от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен,
благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече "Дева София".
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше
напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.
В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което
нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше
предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко
физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че
в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се
инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез
озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото
на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия "Свети Дух" върху
Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава
Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие.
Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас
смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното. Нека обгърнем с поглед най-важния миг,
когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус. За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго.
Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна.
После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате
как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи,
става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява "Духът на солта" и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само
благодарение на това, че Духът на солта я напуска н се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно
сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя
противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява
нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият
Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.
Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали
Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе
в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус
от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все
повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да
превръща своето астрално тяло в подобно на "Дева София", така че да приеме в себе си "Светия Дух", който, макар че би могъл да изпълни
Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на "Дева София". Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в
себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в "Дева София".
Чудото на Възкресението трябва да приемем на-пълно буквално и в дословния смисъл на думите:
„Ето, Аз съм с вас през Всички дни до края на света, до края на мировата епоха!" (Матей 28, 20)
Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на
ясновиждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с
духовната сила да Го виждат. "
крайниците може да са ти студени поради ниско кръвно, не достатъчно оросяване.......
когато краката ми са ледени и не могат да се стоплят, влизам в банята и ги мия с гореща вода няколко минути...докато се загреят, после обувам дебели чорапи даже и вълнени, ако не се движиш много също може да са ти студени крайниците.....
виж си как ти е кръвното и пий повече течности....
разходката наистина е много добър вариант, така много добре ще се заземиш ще засилиш връзката си с природата и със земята, понякога ако загубиш вътрешния си баланс между духовното и земното може да се получат такива неща.....когато се почувстваш така просто си измисли да правиш нещо земно, обади се на някого, играй на някоя компютърна игра, която ти е интересна.......
Това нарушение в циркулацията на кръвта, проявяващо се като ледени крайници (Синдром на Рейно при млади момичета) и нахлуване на кръв в главата, което е една от твоите индивидуалности, би могло да се оправи с подходящо хомеопатично лечение.
И това нарушение на циркулацията, допълнително се усложнява при Гняв! Тогава, както се казва "кръвта ми нахлува в главата" , "вбесен" съм, бузите са зачервени, може да последва и главоболие, обикновено дясностранно, пулсиращо.
Така че изход има!
Поздравявам те за това, че успяваш да се видиш от страни, че успяваш да застанеш над себе си и да се погледнеш трезво! Доста по- възрастни така и не се научават да го правят, а ти си успяла на 15 години и при това имаш обективно-критично отношение към личноста си.
Може би наблюдавайки се ще можеш и да се коригираш сама. Можеш да започнеш с нещо по-малко /според теб малко/ като проблем и да опиташ да го преодолееш. Когато се зарадваш на резултата от победата да опиташ с второ и така...
Да, това е много правилно. Днес се събудих много спокойно. Просто не знам какво стана. Много положителна. 2 пъти се раздразних досега, заяда се на човек, но съм напреднала. Нямам представа какво се е случило, но когато си сложа палците над всички пръсти, и ги стисна, сякаш всякакъв гняв изчезва. Това го прочетох вчера следобед. Дънов възприема палеца като Божията воля, а другите пръсти са свързани с различни чувства.
Никога не съм се страхувала от нищо, но напоследък просто като остана сама вкъщи и чувам само някакви звуци и се панирам. Може би прекалено много се задълбочавам в окултното, и ми се струва, въпреки, че след като прочетох какво е казал Дънов, не си налагам това, че няма от какво да те е страх, всъщност няма, ако загърбиш страха, ще се освободиш истински, и ще се отървеш от някои проблеми. Наистина е порок, както се казва в друга книга. Даже някой път ми се струва, че някой се смее, както казват "смеха на боговете". Прекалено мнго неща научих, които преди не ги и бях чувала, и сякаш се страхувам от непознатото. Сега като си помисля не се страхувам, но само да чуя нещо по- силно, даже като падне нещо и скачам. И затова предпочитам разходката.
Опитай се да развиеш малко по-постоянни чувства в себе си. Изобщо, поработи над постоянството си. Избери си нещо, което да правиш ежедневно – спорт, хоби, изкуство, не се отказвай и не пропускай занимания. Докато си несигурна в чувствата си, докато си несигурна в настроенията си, докато си несигурна в интересите и желанията си, няма как да намериш някакво удовлетворение в обкръжението и в хората около теб.
Нужна ти е повече устойчивост. Избери си някакво качество, примерно спокойствие и се опитай за един час да бъдеш напълно спокойна без значение какво ти говорят другите или какво се случва около теб. Наложи си примерно един ден да не се ядосваш. Няма значение какво ще ти се случи през деня, просто реагирай така, както ти искаш, а не автоматично. Ако забележиш, че се ядосваш, не приемай това за неуспех, а просто осъзнай ненужността на емоцията и я остави да отшуми.
когато бях в пубертета и аз имах един период кризисен, тогава майка ми ме водеше на психолог.....и тогава това доста ми помогна....
ако си прекалено чувствителна, или дори малко по-сензитивна от другите може на това да се дължи всичко...пък и пубертета си е времето, когато човек "пораства", променя се предполагам това ще разбереш чак, когато преминеш през този период...тогава наистина може да настъпят такива моменти и човек да има подобни изживявания....
аз имах период на дежа вю-та, когато получех дежа вю ме обхващаше някакъв необясним страх, заболяваше ме отвътре нещо се свиваше, все едно не бях на този свят, а сякаш оставах сама в друго време и пространство, чувствах се самотна и празна, бях много уплашена, чувствах се депресирана, но наистина посещението при психолог много ми помогна тогава......виенете от плач ми е познат, но мисля че плача притежава огромна пречистваща сила, понякога тежките моменти трябва да бъдат изживени точно такива каквито са, за да откриеш нещо много ценно в себе си....за всеки човек това според мен е различно, за мен е сила вътрешна......
относно отношенията с хората и моя опит от тези и по-ранни години в приятелствата е горчив, хора има всякакви....много е важно да опознаеш себе си.....още си малка
страх ли те е от нещо...? от какво ...? колко е силен страха...?
каква натура си...?
ако искаш може да се обърнеш към астрологията.....помага много, когато човек търси себе си и се опознава.....
пиши тук има много хора, които могат да ти помогнат......
Дъщеря ми е горе-долу на същата възраст и при нея последната година наблюдавам смяна на на настроенията. В един момент се сърди на целия свят, после пък става много лъчезарна и приповдигната, като попитам какво става, ми отговаря - "...нищо особено, просто бях ядосана преди." Прави ми впечатление, че и тя много се вълнува, кой какво говори за нея в училище и го приема надълбоко, обясних, че важно е тя да бъде един добър и честен човек, който няма от какво да се притеснява, пък с тези неща - клюки и интриги - ще ви се наложи да се сблъсквате цял живот, това" явление "не се наблюдава само в училище, ще трябва да се научите да приемате спокойно подобни ситуации. Искам да ти обърна внимание върху проблема с цикъла, който каза, не ти е идвал вече 9 месеца, нещата може да не са на психологическа основа, по-добре да отидете с майка ти при специалист и да ти направят пълни изследвания в тази посока, защото дъщерята на моя приятелка имаше същия симптом и след поставяне на диагноза - поликистоза, вече я лекуват трета година. При тебе може да не е това, просто си направи изследвания за да си спокойна, още си много млада, така, че си обърни внимание на здравето навреме.
balgar, повечето от нещата, които описваш, са нормални за пубертета. Също е нормално и да отслабнеш през пубертета и нямало особени причини да се притесняваш, че това няма да стане.
Притеснителното е спирането на цикъла и потискането на гнева.
Ти не каза причините за това да се опитваш да потискаш гнева, а това е много важно. Потискането на гнева може да е изместено или да зсе измести към потискане на някой същности характеристики на личността, една от които е женствеността, а женствеността е свързана с месечния цикъл.
Не е хубаво да се потискат емоциите. Спокойствието, за което говори Станимир, идва когато се открият коренните причини за безпокойствието и се заместят с нещо по-добро.
Затова е много поелзно да се срещаш с повече, вкл. непознати хора и да се занимаваш постоянно със "спорт, хоби, изкуство" и т.н.
Важно е да не потискаш чувствата си, защото те те ядат, а да ги канализираш и заместваш ядосването с отпускащи занимания, както по-горе.
Мисля, че ще е изключително удачно да посещаваш психотерапевт за откриване на коренните причини на проблемите.
Може и да наблюдаваш родителите си. Доколкото те чета, някой от тях е имал или има същите коренни проблеми. Като видиш проявлението при него ще ти стане по-ясно как да се правиш със себе си.
Започни да еграеш паневритмия много ще ти помогне, но мисли само положителни неща, купи книгата молитвениктя ще ти помогне много също но и психолог би ти допомогнал също
balgar got a reaction from Креми (късметче) in Не знам какво да правяЗ