Emmy

По-долу ще се спра на някои основни невротични характери. За описанието им черпя от идеите на Джефри Йънг и Валдо Бернаскони. Просто ги ползвам като база, без да твърдя, че точно се придържам към техните разсъждения и позиции - имам си свои!

Ригиден характер

Тук в самото ядро на егото (а не само като външна защитна маска) се крие безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето им. Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си. Ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидност в превод означава твърдост, липса на гъвкавост. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (по Песешкиян): ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н. Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи и неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот. Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост. Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им...

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Аз бих задала и въпроса: защо съответната училищна програма не е била обновявана (дори леко променяна) от десетилетия?

Аз бих задала и въпроса: защо съответната училищна програма не е била обновявана (дори леко променяна) от десетилетия?

Идеята ви е страхотна!

Дали би могла да се осъществи под формата на цяло селище със собствена инфраструктура? Аз по-скоро мисля, че не =/

Според мен, едно братско село би могло да се реализира само и единствено ако Учителя беше сред нас....

Това, което аз считам за възможно (и много се надявам, че няма да имате нищо против ако дам скромното си мнение) е ако се съберат тези от вас, чиито семейства са близки, познати едни на други... имащи общи цели, еднакви ценности и преди всичко да обичат по-скромния живот, далеч от шумотевиците и драмите на големите градове. В противен случай... бихте имали проблеми още от самото начало.

От тази гледна точка, една братска махала е сравнително осъществима. Трудно, но осъществимо.

Трябва да ви кажа, че... тази инициатива би донесла много добро ако бъде реализирана, най-малкото защото селата в България са в процес на изпразване. Хората нямат желание да са близо до природата. Посещават горите само с големи машини и само за дърводобив. Вече не виждам планинари по поляните.

В селата всичко запустява и имотите поевтиняват. Мога да дам свидетелство за селото, в което моето семейство има малка къщичка... за 10 години населението е сведено до под 500 души (може и паметта да ме лъже, но мисля, че беше толкова). Годишния данък за имота и всичко свързано с него не надвишава 10 лева. Водата и електричеството също са по-евтини, особено водата... На много места има и възможност за прокарване на независим водоизточник, особено в онези села, които са в планинска местност. Като цяло, мисля че едно подобно начинание би било много плодородно и за вас и за дечицата ви <3

Познавам семейство на средна възраст, което в продължение на 20 години събира пари за закупуването на имот на село - с голям двор, градина, природа и т.н. И какво стана... купиха си къщата, която искаха В момента обработват земята, престрояват, ремонтират... не-лека работа ги очаква. Когато се пенсионират ще се преместят там окончателно и ще си заживеят спокойно. Но като цяло, колкото по-рано, толкова по-добре.

Източник: http://www.24chasa.b...rticleId=859257





Почистете без отрови дома – само за 2 лева







Толкова сме свикнали със силните препарати за почистване, че когато стане дума за щадящи средства, е вероятно някой да се похвали как използва "само обикновена белина и прости хлорни препарати, никаква химия". Звучи като виц за блондинки, защото всъщност хлорът е дебютирал като бойно отровно вещество през Първата световна.

За секунди обгазените започват да се задушават. Ефектът е познат на много привърженици на силните препарати за дезинфекция. Макар и в далече по-лек вариант, синдромът е наричан от лекарите задухът на чистачката. В най-добрия случай заблудата за безопасната битова химия се плаща с осезаем разход от семейния бюджет. Все по-често обаче смеси, рекламирани като вълшебни помощници, водят до алергии. Най-често при децата.

Даже да не причинят непоносимост, задължително дразнят очите и кожата, белите дробове и лигавиците. А в глобален план цапат въздуха и водата на планетата. Което според еколозите ще докара климатична катастрофа.

Преди да изберете лесния начин и да посегнете към шишето с поредната отрова, помислете отново - тя ще ви тормози не само по време на хигиенизирането. Цялото семейство ще влиза в контакт с коварните съставки. Защото те не се изпаряват с края на чистенето. Илюзия е, че могат да бъдат отстранени напълно от повърхностите в мокрите помещения. Лошите химикали ще продължат да атакуват кожата, докато не бъдат отмити напълно от течаща вода. Според зелените активисти - не по-рано от две седмици. Тогава вие и близките ви се отървавате, но отпадъчната течност няма къде другаде да отиде освен в земята. И да се върнат под някаква форма при вас.

Колкото и да сме отлагали голямото пролетно чистене, наближаващият Великден топи колебанието. Има смисъл да опитате зелени средства срещу мръсотията. Вероятно недоверието ви ще се стопи, ако си припомните бабините изпитани рецепти. Само с оцет, сода за хляб, сол, топла вода къщата от детството ви светваше. Защо не опитате? Освен всичко друго ще струва 1-2 лева.

Ако при гледката на гадните няколко косъма в сифона на банята и помътнелите стъкла на прозорците не посегнете към химията, ще преодолеете и останалите предизвикателства. Няма нищо по-противно, но и по-неизбежно от остатъците по пътя на оттичащата се в канала вода. Въпреки конкуренцията на другите изненади в банята и тоалетната.

Безсъмнение в тези помещения най-важно е да се справим с нашествието на микробите. Ако останат сили и за програма максимум - фаянсът и плочките да блеснат, а коварната плесен във фугите да изчезне. Според еколозите масовите антибактериални препарати съдържат общо към 300 вредни вещества. Прибегнете до тях само ако мръсотията не се даде на алтернативните методи.

Косми, мъхчета от хавлиите и остатъци от козметични трици най-лесно се отстраняват механично. Здрави домакински ръкавици ще ви държат на разстояние от гадорията, а непукизмът пред гледката е въпрос на воля. Мислете, че си спестявате мека форма на химическа война, задух, парене в очите, гадене. Когато махнете всички видими остатъци, изсипете в сифона 3/4 чаша сода и отгоре 1/2 чаша оцет. с След час промийте с 3-4 л вряла вода.

Само микрофибърна кърпа и вода стигат, за да блесне фаянсът, плочките и огледалата. Може да улесните процеса още, като преди почистването пуснете да тече топла вода - парата ще овлажни всички повърхности и ще разкисне налепите.

Ако подозирате, че има нужда от по-груби средства, опитайте с мек парцал, напоен с чаена чаша 6-процентов оцет, в която сте разтворили и лъжичка сода бикарбонат. Правите ли го веднъж седмично, става почти без усилие.

В случай че по мивката или тоалетната чиния има петна от ръжда, а под душа - оттенъци от боя за коса, облейте проблемните места с оцетно-содената смес. Оставете да действа 30-ина минути, за всеки случай помогнете с малко"кърлинг" и отмийте. Раздвижването на раменния пояс и ръцете се отразява особено добре на жените, твърдят лекарите. Според най-любопитните хипотези точно движенията, характерни за чистенето, пазят гърдите от тумори. Така че защо да не заменят една фитнес тренировка.

Срещу котлен камък пробвайте отпор с оцет. В районите с варовита вода домакините го препоръчват като най-евтиния помощник срещу белия налеп. Местата, върху които се натрупва, се покриват с мека кърпа и се заливат с топъл оцет или лимонена киселина. Ролята на тъканта е да задържи по-дълго течността, което удължава и действието й върху натрупания калций. Процедурата има и избелващо действие. За тесни и неудобни места около крановете си помогнете със стара четка за зъби.

Оцетът е идеалният убиец на плесени. Ако в мокрото помещение няма добра вентилация, досадните спори превземат постоянно влажните места. Най-често това са ъглите и фугите.

Сложете в шише с пулверизатор от киселата течност (възможно най-концентрирана) и напръскайте обилно. След изсъхване повторете. И така, докато мухълът не изчезне.

За да си спестите усилията за изморително чистене наведнъж, може да оставите пулверизатор с оцет в банята и да пръскате уязвимите зони след всяко къпане. А благодарение на антимикотичните свойства на оцета ще имате защита 2 в 1 - с профилактиката срещу натрупването на варовик ще отрежете пътя и на плесените. Щедро фъскайте и върху стените на душкабината или завесата. Можете с него да измиете и огледалото, и прозорците. Не се притеснявайте от обонятелната асоциация със салата - изсъхналите повърхности не миришат.

Алтернативен вариант за поддържане на хигиената в мокрите помещения е редовното забърсване с влажна гъба и натриев бикарбонат. При нужда от по-упорито търкане увеличете содата, която става и за и мек абразив, подобно е действието и на солта. За още по-голям ефект вместо с вода гъбата се мокри с оцет.

Ефективен гел за почистване можете да си приготвите от 2 чаши сода, 1 чаша вода и по половин чаша натурален сапун и оцет.

Хромираните повърхности заблестяват като нови след третиране със сода или обикновена паста за зъби. Лошата миризма от килимчето в банята ще изчезне и без ароматизатори - те само временно маскират вонята, просто обилно поръсете със сода на прах и след 2-3 часа изтупайте. (24часа)


Срещу бацили - лавандула в прахосмукачката
Търсенето на положителни емоции в голямото чистене е трудна работа. Още по-лицемерно е да се говори за наслада. Обаче има и методи, които компенсират досадата и умората.

Малките шишенца с етерични масла, които познаваме от кабинета на рехабилитаторите и ароматерапевтите, имат сила да лъснат всяка вещ, а домът освен на чисто да ухае и на любимото ви растение. Единственото условие е да използвате кърпи и гъби от естествени материали и да не нанасяте върху пластмаса, защото маслата могат да реагират с нея.

Както и да четете етикетите на шишенцата, за да не ви продадат синтетични ароматизатори, които са само за освежаване на въздух. Дори и за тази цел е по-добре да се ползват естествените масла - те имат и лечебни свойства. Нетрадиционен начин за парфюмиране на апартамента е да капнете няколко капки от масло от лавандула или здравец върху торбичката в прахосмукачката - докато работи, ще насища с аромат стаите. И ще обезврежда бацилите.

Като антимикробни средства във водата за миене може да се използват по няколко капки масло от лавандула, канела, карамфил, евкалипт, мащерка, грейпфрут, чаено дърво. За замърсен под добавете към сапунения воден разтвор лимон, бор, смърч.

По 3-5 капки масло от мента, бор, портокал, лимон ще дезинфекцират миялната машина толкова качествено, колкото и химическите препарати, които наливаме веднъж месечно. (24часа)


Талк вместо гелове маха мазното в кухнята
Невидимият, но осезаем мазен филм, който покрива всичко около готварската печка, вбесява всяка домакиня. Да не говорим за пръските около котлоните и във фурната.

Типичната реакция е емпирична проверка на всяко от шишетата от рафта с обезмаслители в супермаркета, които обещават чудеса. Те обаче рядко става, а газовете от препаратите спират дъха. После пък химикалите трябва да се отстранят по най-трудния начин - с многократно бърсане с влажна гъба, защото няма как да бъдат измити с течаша вода.

Алтернативата за чувствителни повърхности е талкът на прах. С едно стандартно пакетче от аптеката ще почистите всички шкафове. На местата, които понасят по-грубо въздействие и повече влага, използвайте сода за хляб. Усетът ще ви подскаже кога да търкате на сухо и кога да приготвите гъста кашичка. Кухненските пердета също се изпират перфектно в сапунена вода, в която е разтворена шепа сода. (24часа)

Млякото е за бебенца!
Препоръчително човешко мляко за човешки бебенца, и кравешко мляко за кравешки бебенца, а не обратното!

Иначе и аз не бих отказала малко домашно кисело мляко, но прясно не пия. Много ми е тежко.

Откритост, добреее.... да видим как ще се справя!


1. Спокойствие - без драми, без интриги... просто, спокойно и приятно. В момента, в който настанат усложнения - ми става ясно че има нещо скрито, нещо за изправяне.
2. Сродност (a.k.a => ако е заклет месоядец и садист/мазохист/сатанист/анархист, едва ли ще се получи )
3. Приятелство!
4. Доверие и искреност
5. Някакво пламъче... (че и да е преходно)




Знаменит принц на бял кон, с бляскава броня, ангелско лице и благородни намерения!

Като всяко момиче, и аз от време на време си представям "идеалния" образ, който най-би ми паснал като партньор. И разбира се, той е перфектен... всяка жена си го е представяла на сън - мил, лоялен, галатен, забавен, интелигентен.... бла бла бла бла.... Но това настрана, мисля че не можем да намерим такива хора докато сме тук... изцяло отговарящи на представите и очакванията ни. Още повече че самите представи вредят... и на нас, и на реалните ни партньори. Така че, не виждам смисъл да давам живот на моя "идеален" партньор с тези редове. Дори и мислите за него не биха имали смисъл... не могат да донесат нищо хубаво на никого.
Предпочитам реалността... определено е по-интересна.


Избирам - преди всичко спрямо характера и ценностите, поне до колкото са видими на съответния етап.
Влюбвам се - пак в характера, макар че няма да отрека - не съм от НАЙ-опитните и ми се е случвало да си помисля нещо романтично само на базата на нечие хубаво лице... и ми е било наистина приятно, до момента, в който този човек не реши да проговори



Бих дала всичко, което мога и което трябва да дам. Зависи от човека, който седи срещу мен и неговите желания. Зависи от много неща, всъщност.
Преди всичко, най бих се радвала да дам нещата, които изброих като отговор на първия въпрос.


От всичко, което е зад мен се надявам, че съм научила всичко, което е трябвало да науча... като резултат сега имам доста по-адекватен разсъдък спрямо поведението на другия пол и знам какво да търся.
Не, не мисля, че ми влияят по някакъв начин, който не е свързан с горното изречение.


Като цяло, може би най-ценното нещо, което съм научила е че и сам да си остане човек, не е страшно. Ако няма да се грижа за съпруг и деца през този живот, има по-важни неща, на които с радост ще отдам вниманието си.

Щастлива съм!
И не мисля, че е толкова трудно за осъществяване... по-скоро хората са възприели идеята Щастие по много повърхностен и погрешен начин.
Преди всичко, се старая да си напомням, че не съм тук за да гоня някакво съвършенство, камо ли измислената представа, която напоследък наричат щастие.

От моя личен опит мога да кажа, че в момента в който от мен падна цялото тегло на социалното обременение, с което бях възпитана.... с което е възпитан и всеки човек всъщност, се почувствах истински освободена. Вериги, очаквания, предразсъдъци, излишни тежки емоции, глупави "желания"... изобщо, тези популяризирани стремежи към всичко, което участва в съвременната картинка на щастието. Картинка, която не е нищо повече от върховното проявление на материалния и емоционален егоизъм у човека. Да имаш добра работа, добро заплащане, подходящ партньор, да мислиш за това как другите те възприемат и да изпитваш гордост... всичко това постепенно прераства в една самоубийствена надпревара, която изпива силите на хората и води до депресии, самоубийства, разводи, конфликти, безкрайни драми, стрес и разочарования... И не казвам, че стремежа към по-хубав живот е лош сам по себе си, но елементите, които са изброих по-горе за мен са по-скоро променливи (работа, партньорство.... ), не са всичко. Ако са всичко, нещата се влошават в момента, в който човек се упрекне, че не притежава някое от тези неща и започне да се чувства низш, недостоен, похабен, онеправдан.... и мога да карам безкрай с всички негативни емоции, които съществуват. Материалните средства, обичта и богатият социален живот... са преди всичко необходими. Важни, но... нищо повече от необходимости, чието присъствие в моя живот винаги ще се променя, както хората се променят /най-важният елемент - хората/. И вече съм се примирила с това.

Знаете ли кое според мен е сериозен симптом на погрешна представа за щастие? Когато усетя липсата на нещо, което нямам, но което не ми е и нужно. Пример: приятел/ка се сдобива с нова и интересна придобивка в живота си. Ако щете нова работа, нов партньор, дете... каквото и да е. Виждайки това, усещането което се поражда е не завист, а по-скоро... тъга, или... съжаление, че аз не съм могла да се доближа до това, което той/тя е придобил/а. Защото сякаш носех в себе си малка зейнала дупчица, която мислех че можех да запълня с нещо подобно на това. Е, разбира се, че бърках. Но, трябва да ви кажа... това постоянно търсене и съжаление е една от най-неприятните емоции... и изобщо симптоми, признаци... на някаква липса. За мен беше особено болезнено... И то не толкова, защото съм искала възможност, която е била далеч от мен, колкото защото... осъзнах, че имам нужда от нещо, което е неизвестно. И това започва да става очевидно след известно време... Искам нещо, получавам го, и въпреки това... дупката все още е там, или на нейно място зейва друга. Имах нужда от нещо напълно неизвестно и се опитвах да си го набавя стреляйки в тъмното и надявайки се, че някое случайно попадение ще ми донесе удовлетворението, от което мислех че имам нужда.

До известна степен, всяко човешко желание рано или късно бива увенчавано със загуба, болка, или разочарование. Ако имаш работа, някога ще я загубиш. Имаш прекрасен партньор, рано или късно ще има раздяла или смърт. Имаш дете - ще израстне, но най-вероятно няма да бъде човекът, който си си представял. Имаш пари... ще ги загубиш. Дори и приятелите се губят понякога... И не ме разбирайте погрешно, въобще не харесвам тези факти... Но, за съжаление, точно така се учим. Чрез страданието, разочарованието и несполуката.

Моите проблеми си тръгнаха, или по-скоро аз сама ги пуснах.... и няма по-великолепно и смирено усещане. Нищо не може да ми натежи така както преди.
Дори, замисляйки се понякога започвам да се чудя как съм позволявала на някои неща да ме измъчват толкова... неща, които дори нямат стойност на фона на всичко останало... Как моите близки си позволяват да бъдат измъчвани от такива... дребнавости, които дори нямат значение. Разбира се, не е идеално... но, човек да се стреми към идеален живот на тази планета, лично бих сравнила с желанието на една мравка да придобие компютърна грамотност.



Как хората стават неволни жертви на затвора на социалната норма и това ги заслепява.

Млякото е за бебенца!
Препоръчително човешко мляко за човешки бебенца, и кравешко мляко за кравешки бебенца, а не обратното!

Иначе и аз не бих отказала малко домашно кисело мляко, но прясно не пия. Много ми е тежко.

Честито Възкресение на всички!

Честито Възкресение на всички!

Честито Възкресение на всички!

Молитвен наряд за начало:
Махар Бену Аба - песен
Добрата Молитва - молитва
Псалом 23 - молитва

144. Целувание ми не даде - 8 януари 1922 г. София.

Молитвен наряд за край:

Изгрев молитва

Аз вярвам в Един Бог на Любовта - формула



Беседа, държана на 8 януари 1922 г., втория ден на Коледа, в София.

Напълно съгласна.

И аз съм на мнение, че беседите говорят сами за себе си.
Думите и дейностите на българската църква - също.

И наистина се надявам българите да дойдат на себе си по-скоро. Защото в противен случай, ще ни бъде трудно.

Напълно съгласна.

И аз съм на мнение, че беседите говорят сами за себе си.
Думите и дейностите на българската църква - също.

И наистина се надявам българите да дойдат на себе си по-скоро. Защото в противен случай, ще ни бъде трудно.

Kakva privilegia samo e dadena na nas bulgarite ,a 90% mojebi i predstava si nqmat za kakvo stava duma,neka ne dopuskame greshkata na evreite, dano po skoro poveche bulgari se osuznaqt

Приятели, библиотеката ни се попълни с материали, които досега липсваха в електронен формат:

- Четвърти младежки събор - пдф - интернет формат (все още в процес на обработка)

- Първите стъпки - 7-ми Младежки събор - в момента е за корекция след разпознаване
-Изгревите на слънцето - извънредна беседа - 22 март 1928 г. - с благодарност към Иванка Софронова и Ruana!


- Отличителните черти на човека - извънредна беседа 22 март 1927 Г. - предстои корекция на разпознатия текст в Работната среда на електронния архив.
С благодарност към брат Жоро от Габрово, който съхранява книгата, наследена от майка му и който я предостави за сканиране и обработка, и към Иванка Софронова, която подготви пдф-а


Подготвена е хронологията на беседите за 1923, 1924, 1925, 1926,1927, 1928, 1929 г.


Благодарност към сътрудниците на уики-библиотеката, които с любов и посвещават свободното си време!
Весели празници!

Информирано ли се съгласихте при постъпване за раждане? Зачетоха ли желанията, които имахте? А що се отнася до грижите за кърмачето и въпросите, които имахте за кърмене и обгрижване?


Основно право на всеки човек е правото на неприкосновенност над собственото му тяло. Всяка жена притежава това право и всякаква намеса е незаконна, освен ако не е извършена с изричното съгласие на жената. В сферата на медицината се използва така нареченото „информирано съгласие." Това е не просто документ, под който бременната трябва да се подпише, за да бъде приета в болницата за раждане. Напротив -- това е процес на обмяна на информация между бременната жена и нейния лекар.

Датата е 25ти ноември, часът е 10.30
СОФИЯ – Майчин дом-София (ул. Здраве 2)
ВАРНА – пред СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов"

http://www.estestveno.com/node/1753
http://www.rodilnitz..._womens_rights/
http://www.rodilnitza.com/blog/