Орлин Баев Добавено Юни 17, 2011 Доклад Share Добавено Юни 17, 2011 (edited) По-долу ще се спра на някои основни невротични характери. За описанието им черпя от идеите на Джефри Йънг и Валдо Бернаскони. Просто ги ползвам като база, без да твърдя, че точно се придържам към техните разсъждения и позиции - имам си свои! Ригиден характер Тук в самото ядро на егото (а не само като външна защитна маска) се крие безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето им. Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си. Ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидност в превод означава твърдост, липса на гъвкавост. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (по Песешкиян): ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н. Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи и неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот. Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост. Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им... Редактирано Юни 18, 2011 от Орлин Баев Emmy, Хармония, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 Мазохистичен характер При него човек потиска или въобще губи връзка със собствените си автентични желания и нужди в стремежа си да задоволи другия. Така обаче се превръща в изтривалка за комплексите на другите, тъй като такъв човек проектира мазохизма си в другия, с който той несъзнавано се идентифицира и автоматично започва да се държи по-грубо, неглижиращо и нараняващо с него. В опитите си да угоди на всички други мазохистичният характер отхвърля себе си, тъпче собственото си щастие и трупа пасивна агресия, напрежение, което повишава тревожността директно. Мазохистичният характер външно е усмихнат и в услуга на другите, освен към най-близките си, към които се държи по същия жестоко груб начин, както към себе си, тъй като несъзнавано се идентифицира с тях. Мазохистичният характер е базата за тревожната депресия, която е „опашката“ на дълго време носената и нерешена тревожност. На човекът с мазохистично поведение основателно му се струва, че собствените му емоционални нужди не са адекватно посрещани, което го изпълва с негодувание към хората, за които прави жертви. Самото му поведение и невербални послания обаче дават несъзнавани команди на другите за неглижиране, маловажност и пренебрегване. За емоционалния мазохист мнението на другите хора е далеч по-важно от неговото собствено. В стремежа си към нагаждане към това хорско мнение той губи себе си и често приема решения, които са чужди за собственото му АЗ и го водят в посокат ана някой друг... Емоционалният мазохист е силно убеден, че собствените му желания, потребности и чувства не са от значение за другите, което поведенчески той отреагира като прекомерна отстъпчивост. Това поведение натрупва пасивна агресия, напрежение, които периодично се освобождават в неконтролирани избухвания, психосоматики или злоупотреба с вещества. Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 Орален (зависим) характер При зависимия (орален) характер човек има липса на емоционална самостойност, зрялост и диференцираност, зависи емоционално от „значимия’ за него друг, за когото се вкопчва, представяйки това си поведение за обич… Не понася самотата. Има дълбоко заложени вярвания за провал ако не бъде подкрепян от важен за него човек, както и вярвания (комплекси, програми) за болести, катастрофи и злополуки… Една честа маска над такъв характер, стремяща се да компенсира горните страхове, е ригидната персона – ред, перфекционизъм, песимизъм, външна твърдост… Друга защитна маска на такъв характер понякога се явява манипулативното съблазняване, понякога прерастващо в хистрионност. Зависимият характер е честа база и предпоставка за развитие на п.а. и агорафобия. Разбира се, самата паника и порочната въртележка на катастрофично ментално-емоционално отношение към нея и отбягването на причиняващи я ситуации също могат придобито да развият такъв характер. Оралният характер преживява болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. Нерешителност, която субективно той преживява като безпомощност. Оралният характер е силно вкопчен в един или няколко важни за него хора, прекомерно тясно преплетен е с тях емоционално - но не с любящата зряла емпатия на самостоен индивид, а с онази инфантилна паразитираща прилепналост, изискваща и поставяща условия, без да има кой знае какво да даде в замяна... Тази прилепналост към важния за нея друг кара оралната личност често да преживява чувства на празнота, безперспективност, липса на смисъл. Зависимият характер е 'прекрасна" база за развитие на паническо разстройство, агорафобия. Понякога те се явяват само върха на айсберга на гранично или хистрионно личностово разстройство. Дъгата и Ines Raycheva 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 Шизоиден характер Отличава се с крайна интравертираност, живот в свят на фантазии и идеали, с минимално взаимодействие с околния свят и хора. Сексуалността се проявява единствено автоеротично, като мастурбация, а към противоположния пол има изравнен афект. Емоциите са изключително насочени навътре, а при общуване с околните шизоидният характер проявява безразличие. Богат вътрешен живот и беден външен. Интелектът е нормален. Избягващ характер Избягващият характер преживява субективните вярвания за изолация и непринадлежност към никоя група или общност, поради убежденията му, че е дефектен, некачествен, нежелан и по-низш от другите. Тъй като силно вярва, че е отблъскващ за другите, той сам си причинява социална изолация. Избягващият характер е остро сензитивен към критика, отхвърляне, обвиняване. Постоянно преживяване на срам/страх от негативна обратна връзка при общуване. Избягващият характер твърдо вярва, че другите задължително ще го наранят с критиката си и лишат от вниманието, топлината и приятелството си. Тъй като вярва това, той несъзнавано се държи така, че това да стане реалност. истината е, че това е неговата субективна реалност, нямаща много общо с реалната такава. Когато такъв човек има капацитета за метакогнитивно осъзнаване на собствената си психика и взаимодействието и с обективната реалност, човекът е просто социално тревожен (социофобия), което с негово желание се повлиява чудесно от психотерапия. Когато обаче човекът няма такъв метакогнитивен капацитет, такъв характер е предпоставка за избягващо личностово разстройство. Параноиден характер Човекът с параноиден характер пречупва общуването си с хората през субективните си вярвания за нараняване, злоупотреба, унижение и предумишлена вреда. Струва му се, че другите всеки момент могат да го наранят или задължително зад маската им от нормално добронамерено общуване кроят интриги и планове за мамене и манипулация. Такъв характер е база за параноидно личностово разстройство. Ines Raycheva, Дъгата и Хармония 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 (edited) Нарцистично социопатен характер На нарцистично-социопатния характер му се струва, че е специален, над другите и различен, че за него правилата и нормите не важат. Вярва, че има специални привилегии, а законът е за тълпата. Дълбоки вярвания, че другите са му длъжни по презумпция, а реципрочност в даването от негова страна не е необходима. Свръхубеден е, че другите трябва да му осигурят това, което иска да има, без значение техните собствени нужди и чувства. Фокусиран е във властта и силата. Често можем да видим този болен характер в ролята на политик, с една подходяща маска на усмихната словоблудна реторика над социопатния характер. При по-добро ниво на интелект, такъв характер развива силна манипулативност! Редактирано Юни 18, 2011 от Орлин Баев Хармония, Ines Raycheva и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 18, 2011 Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 тц, тц, тц. Прочетох и сега ми се струва, че съм всичките тези характери едновременно Иво Бонев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
archetype Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Божидар, искам да ти кажа да не се притесняваш.Не си сам.Пък и няма как да видиш себе си само в едно от характеровите описания, в повечето случай невротичните черти са винаги някаква комбинация.Иначе много харесвам Бернаскони и точно начина, по който е систематизирал и обяснил теорията си. Искам да знам ако има мехлем за коктейл от ригиден-орален-избягващ характер някой да ми каже(това колкото на майтап, толкова и сериозно) )) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) Тъй като сме част от съвременното невротично човечество, нормално е да клоним към някой от тези характери през дадени етапи от живота си. Но се променяме и всичко се развива и превръща в друго, в по-добрия случай съзнателно ! Рядко сме твърдо фиксирани само в единия от характерите, по-скоро споделяме повече елементи (когнитивни схеми, съставящи всеки от характерите) от някои от тях като цяло, през по-голямата част от времето си. И още нещо... Невротичността е само част от цялостната ни личност. Има и здрави характери. Има светли и силни страни във всеки от нас! Редактирано Юни 19, 2011 от Орлин Баев Хармония и Иво Бонев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 тц, тц, тц. Прочетох и сега ми се струва, че съм всичките тези характери едновременно Как успя. Аз колкото и да се опитвам, не мога дори и приблизително да се идентифицирам с нещо от написаното. Тъй като сме част от съвременното невротично човечество, нормално е да клоним към някой от тези характери през дадени етапи от живота си. Ето, знаех си, че не е нормално да не си поне малко ненормален. Така че и аз съм в клуба. Дъгата и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 За мен всеки човек е една малка вселена и в никакъв случай, и по каквито и да било показатели хората не бива да бъдат сравнявани. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) quote name='Станимир' timestamp='1308482934' post='146874'] Ето, знаех си, че не е нормално да не си поне малко ненормален. Така че и аз съм в клуба. Тези дни стават доста интересни работи в пето весело. В едната тема докторите пеят, а болните танцуват (което е прекрасно), а в тази Станимир заподскача което ме убеди, че Орлин вече е способен да сътворява чудеса . Абе светът върви към оправяне викам аз . п.п. А иначе хвърлих половин кириз очо на характерите па си рекох - Нормалните не оцеляват! Въпроса е един път да те признаят за луд от там нататък започва свободата Редактирано Юни 19, 2011 от Eлф Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 quote name='Станимир' timestamp='1308482934' post='146874'] Тези дни стават доста интересни работи в пето весело. В едната тема докторите пеят, а болните танцуват (което е прекрасно), а в тази Станимир заподскача което ме убеди, че Орлин вече е способен да сътворява чудеса . Абе светът върви към оправяне викам аз . п.п. А иначе хвърлих половин кириз очо на характерите па си рекох - Нормалните не оцеляват! Въпроса е един път да те признаят за луд от там нататък започва свободата Внимавай какво си пожелаваш! Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) Въх мари божке ма аз вече го изтрелях фЪрЛеН камък назад връщане нЕмА ше го трасфигурираме упс трансформирамИ в лудостта на суфите Редактирано Юни 19, 2011 от Eлф Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
adina Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) Грешката е вярна - от всичко и по-малко сглобява цялостната личност. Но да не забравяме, че въпреки даденостите има и много външни обстоятелства, които ни влияят. Невротикът ще изпадне в стрес при първата по-сложна житейска ситуация и ако има късмет и тя не се повтори ще си остане такъв. Ако съдбата му поднесе и втори удар обаче, той няма ли да повлияе на характера си? - това е нож с две остриета....или ще се промени под натиска, или ще задълбочи характеропатията. 21 век ни предлага множество предизвикателства ежедневно, а изборът ни е все по-ограничен - какво ни остава тогава?Сами да избираме към кой тип да принадлежим или да се заблуждаваме с главата в пясъка.... Ами любовта като чувство? - към кои от гореописаните предложения да поставим - нима тя не ни променя изцяло, и в зависимост от това дали е споделена или нещастна, не оформя някакво ново крило към невротичността на характера? Редактирано Юни 19, 2011 от adina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Въх мари божке ма аз вече го изтрелях фЪрЛеН камък назад връщане нЕмА ше го трасфигурираме в лудостта на суфите Не се бой - ще ти се помогне! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) Въх мари божке ма аз вече го изтрелях фЪрЛеН камък назад връщане нЕмА ше го трасфигурираме в лудостта на суфите Не се бой - ще ти се помогне! Без съмнение Редактирано Юни 19, 2011 от Eлф Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) Всеки човек е океан от напълно уникални комбинации от безкрая от душевни багри! Това е факт. Бях гледал предаване с водещи физици, които твърдяха, че физиката, в сравнение с психологията, е детска наука! Защото е далеч по-изчислима, детерминирана и логическа от неизчислимите и работещи не единствено на логичен принцип закони в човешкото психе! Горните насоки определено са непълни - в тях се говори само за невротичността, без да се споменава огромната останала част от човешката безграничност. Но в тях никъде не твърдя, че претендирам да говоря за нещо повече от невротичността, при това през една от многото възможни гледни точки! И никъде не се отрича бездната от позитивен човешки потенциал във всеки от нас! Всеки характер е само обща категория, която е по-скоро клише, даващо общи насоки, тенденции за познание и самопознание, нищо повече. Всеки човек е отделна Вселена - дори личният му невротизъм! Описаните характери дават параметри-категории, нищо повече. Изключително рядко невротизмът на някой се вписва само в един от тях. Далеч по-често обхваща параметри/ когниции от няколко характера. Забележете, че говоря само за невротичността в човека, не за самия Човек! Той е нещо далеч повече от нея! Невротичността все пак е част от малките ни его параметри, психодинамиките на личностите ни, които в цялата си многообразност от движения, все пак следват определени общи тенденции! Тях именно психологията на личността, а още по-директно психотерапията не може да не забележи! Но няма никакво вкарване в калъпи-етикети, а просто ориентири, при това гъвкави и индивидуални! Над невротичните характери персоната ни слага и маски/ начини за реагиране, които не винаги са адаптивни... Това са проследим процеси. Но пак казвам, жалоните ориентири не са коловози-релси! А човек е нещо повече от тревожността си! За да бъде описанието на човешката психика по-цялостно, е нужно освен невротичните характери, да се проследят и маските на реагиране над тях, здравите характери, пътищата за превръщане на невротичността в хармонична стабилна психика, цялостната личност отвъд невротичността и т.н. Тези последните насоки обаче могат да бъдат описани в цяла книга . Горните редове са кратки, частични и не претендират за нищо повече!:) Редактирано Август 5, 2011 от Орлин Баев Хармония, Eлф и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Струва ми се, че описаните по-горе от Орлин модели са по-скоро описания на състояния, отколкото на характери. Според мен има значение как ги наричаме. Думата състояние като че ли по- точно отговаря на това (с което съм съгласна): Забележете, че говоря само за невротичността в човека, не за самия Човек! Той е нещо далеч повече от нея! Невротичността все пак е част от малките ни его параметри, психодинамиките на личностите ни, които в цялата си многообразност от движения, все пак следват определени общи тенденции! Тях именно психологията на личността, а още по-директно психотерапията не може да не забележи! Но няма никакво вкарване в калъпи-етикети, а просто ориентири, при това гъвкави и индивидуални Разсъждавам върху темата само доколкото ми позволяват личните ми наблюдения на предимно нормални здрави хора, всеки от които може да изпадне в изброените по-горе състояния и, разбира се, има вътре в себе си способностите да ги преодолее. Не вземам отношение по клинични случаи. За мен, обаче, най-съществената задача пред един човек, минаващ през някое от състоянията, или когато животът ни сложи до човек в такова състояние, е да се приближим максимално до реалните процеси, които протичат в човека (и в Човека) и които се проявяват под формата на изброените от Орлин състояния. Напълно е възможно едни и същи симптоми да бъдат предизвикани от съвсем различни комплекси от реални процеси... Макар това да изглежда подобно на мска, всъщност не е точно това - по-скоро го усещам като своеобразен код, на който Човекът в човека се опитва да се свърже с другите Човеци ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 20, 2011 Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 (edited) тц, тц, тц. Прочетох и сега ми се струва, че съм всичките тези характери едновременно Как успя. Аз колкото и да се опитвам, не мога дори и приблизително да се идентифицирам с нещо от написаното. .... Лесна работа Помоли някой да те идентифицира Редактирано Юни 20, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 20, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 Струва ми се, че описаните по-горе от Орлин модели са по-скоро описания на състояния, отколкото на характери. Според мен има значение как ги наричаме. Думата състояние като че ли по- точно отговаря на това (с което съм съгласна). Може и състояния, защо не!? Будистите биха нарекли характерите скандхи, струпвания от информационни модели на мислене чувстване и поведение. Разсъждавам върху темата само доколкото ми позволяват личните ми наблюдения на предимно нормални здрави хора, всеки от които може да изпадне в изброените по-горе състояния и, разбира се, има вътре в себе си способностите да ги преодолее. Не вземам отношение по клинични случаи. Аз имам предвид основно клиничните случаи, с които се занимавам ежедневно. Разбира се, че всеки има способностите да преодолее менталните си навици! Напълно е възможно едни и същи симптоми да бъдат предизвикани от съвсем различни комплекси от реални процеси... Абсплютно - наблюдавам го постоянно! Затова казвам, че няма коловози, а само жалони, а всеки е отделна Вселена! При това светлото в нея е далеч по-обширно от тъмното! Пламъче и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 20, 2011 Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 тц, тц, тц. Прочетох и сега ми се струва, че съм всичките тези характери едновременно Как успя. Аз колкото и да се опитвам, не мога дори и приблизително да се идентифицирам с нещо от написаното. .... Лесна работа Помоли някой да те идентифицира Доста хора се занимават с идентифициране, но мразят да ги идентифицират... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 20, 2011 Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 (edited) На мен пък това с кодовете и състоянията повече ми допада от ролите и маските наистина. Неспокойната ми и нервна натура винаги се е бунтувала против последните. Наблюдавала съм се и за това "код" и "състояние" ми допада повече . Благодаря за дискусията интересна и полезна е Редактирано Юни 20, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
t.todorov Добавено Юни 23, 2011 Доклад Share Добавено Юни 23, 2011 Аз в практиката си също използвам някаква класификация, по-скоро за личната ми ориентация за даден случай. Тя е по-простичка, но някак много логична и идва от аналитичната теория. Това са четирите типа личностни конституционални типа: шизоиден, депресивен, натраплив и хистеричен тип. Те са по двойки като две противоположности на едно цяло: шизоиден-депресивен и натраплив-хистеричен. Ориентацията и в четирите е много лесна, ясна и ефективна, тъй като е свързана и с основният конфликт на личността. Тези типове са всъщност хронологични с възрастовото развитие. Шизоиден - до 1г. Депресивен - от 1-2г. Натраплив: 2-4г. Хистеричен - 4-7г. Така в зависимост от своите биографични основания всеки човек преминава през усвояването на тези четири конституции, като една от тях става водеща за него. Доколко тя е по-силно изразена от другите е предпостава и за едностранчивост, която по-късно го вкарва /понякога/ в различна проблематика. По този начин е и много лесна ориентацията в целта, или отговора на въпроса "Какво от това че разберем къде е проблема? Какво да правим след това?" Всъщност се работи по посока да се "налее" ресурс в противоположната конституция, от двойката. Това е много трудна работа, защото те са устойчиви личностни характеристики. Така първата двойка е свързана със способностите за обич, или така наречените първични способности, а втората двойка е свързана със способностите за познание, или вторични способности. Ако още опростим първата е свързана със способността за контакт и общуване, а втората със способността за научаване, социализиране и начин на поведение. В развитието си човек винаги има едно "задържане" в един от типовете и преодоляването точно на това и възможността за развитие и на останалите има сериозен терапевтичен ефект и личностно развитие. pass_to 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 много интерсена ми се стори тази тема.... нещо интересно в тази връзка Диалог между шизоиден и депресивен тип http://zloprav.wordpress.com/2011/06/23/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%88%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B8/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 (edited) Хахахах, този разговор е много як, по-симпатичен ми е шизоидният, макар че бих могла в различни случаи да съм във всяка от двете роли в зависимост от събеседника - обикновено избирам противоположната позиция Хубав блог също. В този смисъл, г-н Т. Тодоров "идеалната" ситуация като средно ниво на всичките 4 характерови "стихии" ли виждаш? Аз лично не бих могла да се определя накъде отивам, защото като начин на мислене си имам шизоидното, но като начин на чувстване си имам депресивното - особено като отношение на съчувствие спрямо света, не толкова самосъжаление. Натрапливости не ми бягат, имам си ги, но емоциите доста често ги изнасям навън хистрионно, особено положителните емоции, негативните ги рационализирам, ахахахахаахахаххааха. Каква мислиш, че съм? Би ли ми помогнал да се открия в твоята класификация? Орлин.... и от твоята взимам оттук-оттам по нещо.... Ти казваш, че това е невротичността на човека - само една част от него и човек има много позитивни страни, но аз си мисля друга - всеки от тези типове "невротичност" сам по себе си носи и дивиденти.... интелект, артистичност, прецизност, сензитивност, безупречна логика, чувство за справедливост и т.н., и т.н. Т.е. в самата невротичност има голяма полза и човек би могъл да се гордее с нея в някакъв смисъл? Това какъв го прави? :Р Редактирано Юни 28, 2011 от Elektra Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.