Стоянка-таня

Беше време, когато бях комплексирана от външния си вид заради пъпките по лицето. Все надолу гледах... Промени ме професията, която упражнявах. Съветът ми е много лесен и практичен - намери си работа, може почасова, в която е необходимо да общуваш интензивно, дори да е по някакъв определен стандарт. Постепенно ще изградиш умения, увереност, стереотип, ще започнеш да се чувстваш в тази роля по-свободно и естествено, ще включваш елементи "от себе си". Някой ден ще осъзнаеш, че си се променил коренно. Тогава ще останеш много доволен. Тренирай и ще имаш резултат. Общувай, общувай, общувай!

Здравей, как мислиш, дали антидепресантите не ти действат, защото няма на какво да подействат?
Т.е. защо реши, че имаш депресия?
Със същия успех, можеш да пиеш чай от жълт кантарион, силен концентрат сутрин, обед и вечер по 200 грама и със сигурност ще имаш ефект.
Може ли малко да конкретизираме, какво точно те притеснява:
- че нямаш работа
- че забравяш дадена информация
- или че не можеш да я препредадеш
- че приятелката ти си е заминала
- или просто, че си сам



Никой не може да те научи да обичаш хората. Това е качество, което се развива с разширяване на светогледа, гледната точка и понятията.
Да говориш свободно, без да мислиш, не е предимство, а дори по - скоро недостатък, някъде му викат - плямпане или празни приказки.
Ако спреш да мислиш за думите и за това как точно стоиш в сравнението си с хората, ще видиш как изказа ти ще стане много по - спокоен и правилен. Това е липса на самоувереност.
Нужно ли е да приличаш на другите? С какво това би те направило по- добър човек? С какво би ти помогнало? На кого точно искаш да приличаш? И защо?
Човек се чувства като дебил, само ако сам се определи като такъв. Познавам доста глуповати хора, които имат много висока самооценка и нямат проблем с определения като "дебил". Защо си решил да си сложиш този етикет?? Ти!



Щом ти се отдават езиците, значи нямаш проблем със запомнянето. Помисли как по друг начин можеш да представиш този проблем, който си кръстил - проблем със запомнянето.

Замаяността идва точно от напрежението. То пък е в резултат от дълбокия вътрешен конфликт - битката между вас на съзнавано ниво със страховете ви в несъзнаваното. Колкото повече прогресирате в разтварянето на бариерата съзнание-несъзнавано, опознаване, допир и трансформиране на страховете, толкова повече и напрежението, а оттам и замайването ще намаляват! Борите се с контрол, нащрек, ментално предъвкване/интелектуализация и автоматичен негативизъм срещу страховете си от провал/падане, излагане и отхвърляне, нараняване, нищожност и малоценност?! В психотерапията вероятно се учите да махате интелектуализацията, да губите контрола и бъдете спонтанна, да отпускате емоционалното и телесно чувство за нащрек в релаксация, да сваляте менталния контрол в съзерцание, да се проваляте умишлено в ролеви игри и т.н. Така вече започвате да изваждате и работите директно по неутралзирането на страховете си! Следващата стъпка е работата извън кабинета! Аз лично практикувам поведенчески експерименти в реална среда - една такава сесия има силата на десетина в кабинета! Имате страх от падане/провал и излагане? С терапевта си тръгвате по улицата, в центъра на Пловдив до Джумаята и десетки пъти през известно разстояние след всеки път (за да има нови хора наоколо) падате, симулирайки припадане. Така преживявате страха си от излагане, провал и отхвърляне. Страховете се десензитизират - приемате вътрешно, че хората ще кажат всичко, но вие въпреки това имате ниво на комфорт и относително спокойствие! Приемайки провала, нуждата от защитно несъзнавано напрягане отпада - тогава напрежението се стапя! Тогава и замайването изчезва!

Самостоятелната работа също е много важна! За това съм писал в статиите си.

При терапевтката, която ви препоръчах ли ходите? Ако да, предайте и поздравите ми! Бъдете щастлива!

Ох, ами разбирам, че всички сме хора.

Много си уважавам семейната хомеопатка. Страхотно "нацелва". Обикновено се лекувам и аз с детето.
Но наистина, когато понякога 2-3 дни е извън София и си е изключила телефона ми е много кофти. А когато е в чужбина - ходим при друга позната.
И нея много си я обичаме, но виждам как тя реагира и е права ...

Не искам думите ми да са критика, но е тежко.
Особено, когато става дума за малки деца. Ние големите можем и да чакаме...

Можеш спокойно да ми се обаждаш в такива случаи.

Високата температура до 39.5С е безопасна особено за децата и в цивилизованите страни не се дава нищо за свалянето и до три денонощия! Опасно е рязкото сваляне на високата температура и след това рязкото и вдигане защото това може да доведе до гърч, а не високата Т. сама по себе си.

"Парацетамолът може да подейства смъртоносно дори и при леко предозиране, като при това краят настъпва чрез бавна агония, предупреждава проф. Бруне

...Ако човек е болен от грип и е пил първо аспирин, после парацетамол, а накрая си прави и гореща напитка, лесно можел да се обърка с фатални последици за здравето

Според германските фармацевти подобни лекарства трябва да се продават само срещу рецепта, понеже лесно може да се превиши безопасната доза, а това буквално представлявало риск за живота.

Тези медикаменти се продават от доста време свободно в аптеката, хората ги смятат за безобидни и подценяват страничните им ефекти, предупреждава професорът.

При дневна доза от над 4 г (една таблетка е 0,5 г) парацетамолът води до увреждане на черния дроб, а 8 г дневно може направо да предизвика чернодробна недостатъчност, твърди той.

Фармакологът съветва пациентите си принципно да не вземат парацетамол. По думите му това е медикамент, който може да подейства смъртоносно дори и при леко предозиране."

Вижте цялата статия ТУК: http://www.vesti.bg/...=40&oid=4502751

Здравей!

Орлин, много деликатно ти е казал това, което аз бих ти казал с едно изречение -не може да ги спреш сама.Трябва да потърсиш психолог или психотерапевт.

Успех!

Да, достатъчно е да прочетете някои мнения от първа ръка, тук в този форум, за да прецените за себе си, например изповедта на Smehy тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4157&st=20

пиша Ви и на Лични.

Здравейте систер,

Предполагам че долния езофагеален сфинктер не затваря добре и стомашня сок прониква в хранопровода, което е много неприятно, а и може да провреди хранопровода.
Пиша ви и на Лични.
Хубав ден.

Като се погледнеш от 10 метра отстрани, опиши се, моля те! Самостоятелна ли си във вземането на решения? Зависиш ли от някого или си самостойна? Вкопчваш ли се в някой като "спасителен пояс"? Къде живееш и колко често се чуваш с родителите си, за какво си говориш с тях, споделяш ли интимни неща, дълго ли си говориш? Какво би станало, ако се чуваш с тях наистина рядко? Опиши ги сега, но и като си била малка! Как те възпитаваха, как се отнасяха един към друг, към сиблингите ти (братя, сестри). Опиши стегнато и сбито живота си, от позицията на характера, съзприятието си на света, на психичните си преживявания. Разкажи за мечтите си сега!

Хубав ден, Бойче!

Въпреки, че съм разказвал този анекдот няолко пъти, ще го повторя пак, защото е актуален и за този случай.

,,Един човек, търсел загубения си ключ из­вън дома, на светли­ната на уличните лампи. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен.
След тридесет минутно безплодно търсене непоз­натата жена попитала: „Къ­де изпуснахте ключа си?"
„О! - отговорил той. - Из­пуснах го вкъщи."
„Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя.
„Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло.",,

Стоянка, ти си в позицията на този човек - много добре знаеш, че няма как с лекарства да решиш проблема си и въпреки това продължаваш да търсиш решение в тази посока. За мен коментарите дали дадени усещания са от хапчетата или не , са просто безсмислени, защото не са продиктувани от някакво желание да се справиш със страха си. Не може да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Колкото и каквито и лекарства да сменяш, ситуацията няма как да се промени. Пий медикаментите, а за техните странични действия попитай психиатъра, който ти ги е назначил. Това е негово задължение.

Здравейте.Страдам от паническо разтройство вече 6 години.В момента съм стигнала етапа,в който съм затворена в къщи не се срещам с никого и не излизам навън.Мога,но не винаги вечер,когато няма никой навън да изляза.Единственото ми разнообразие е грижата за моят племенник за няколко часа на ден.Ходих на терапия(групова и индивидуална),пих лекарства Сероксат,флоанксол,ривотрил,капките на бах,водорасли,чаят Демир Бозан,мента,глог и валериан,в първите години и много много успокоителни и антидепресанти,но помнят ли се вече,ходила съм и на хипноза и сега съм в дупка.Не мога отново да посещавам терапия,не работя,а парите са от майка ми.За която, на мен ми няма нищо.Моля за помощ.Омръзна ми да чувам,трябва да се справиш сама,нищо ти няма.Не мога да се справя.Глупаво е да се отказвам,но не мога сама.Като изляза имам разтройство стомашно и ми се гади(даже и повръщам),завива ми се свят и се изпотявам.Как да не се притесняваш,че ще се изпуснеш пред хората.Случвало ми се е да се изхождам зад дърво и да ме гледат хора и да ми се смеят.Как следващия път да изляза,като това е всеки път.Пиша и плача,защото съм се предала.Не знам как отново,ще си стъпя на краката.
Преди 6 години имах една връзка.Бях влюбена за първи път истински.Но той замина за чужбина и аз изпаднах в депресия.Дойде си,заряза ме.Замина отново.И той си живее,а аз гасна ден след ден.
Аз съм от провинцията,а в този мини град тези състояния са непознати.Никой не те разбира.Единствено мъжа ми,който от понеделник до събота е на работа в Гърция.Но и с него напоследък имаме дърпания,че трябва да работя,неговите пари не стигали.И в един момент разбираш,че си сам.

Ще съм Ви благодарна,ако ми помогнете да се върна към нормалния начин на живот.

Здравейте! Искам да ви питам - какво правите с болката? От (в някакъв смисъл) раздялата с някого, към когото много сте се привързали и когото много обичате, който е станал неизменна част от ежедневието ви в последните месеци, почти година, и който ви кара да се чувствате "у дома" - разбирате ли, онова специално чувство, на близост, което не изпитваш с много хора!... Толкова ме боли точно в момента!... А ми се иска някак да се зарадвам, да ми стане леко, да приема нещата с радост, лекота и благодарност!... и с любов! Да трансформирам болката в радост и любов...!

"В какво трябва да се състои психотерапията"? A в какво точно се състои животът? Има 600 вида психотерапия, а истината е, че всеки психотерапевт има собствени методи, резониращи с него самия.

"Защо се завърна с по-голяма сила и по-силни симптоми?" - Завръща се, защото не променяш патерните в мисленето, чувстването, реакциите си на ситуациите в живота. За известно време нерешените програми са изтласкани в несъзнаваното от борбата ти, но там те растат, докато се завърнат отново, дори по-силни. Дори самият ти изказ "да се изкорени напълно" говори за борбата ти, която единствено може да засили случващото се.

Дали да приемаш лекарства успоредно с психотерапията? Зависи от състоянието ти в момента на започването и. Ако си в тежък епизод, приемаш медикаменти успоредно с психотерапия, докато постепенно се намалят и се научиш да се справяш със собствени сили, по подходящите за теб начини. Това, което обаче наистина те насочва към стратегически реално справяне, е психотерапията. В България все още могат да се чуят безумни мнения, дори в средите на лекари, по отношение на психотерапията. Аз не знам как е възможно в 21-ви век, когато няколко години си имал невротични преживявания, никой от посещаваните от теб специалисти да не те е насочил към реално действената в случая помощ - психотерапията. Но, на балканите сме...

Здравей, аз от доста време съм тук във форума, доста неща споделих и съм много благодарана на др. Първанов и на Орлин. В най-голямата ми криза Орлин беше до мен, пишеше ми постоянно, това ме вдигна на крака. Аз съм с ОКР от 10 годишна сега съм на 37, не съм се лекувала тъй като за всички мои близки това не е болест а каприз. Сега обаче, когато съм на ръба да загубя съпруга и децата си взех да чета из форумите и потърсих и психиатрична и психотерапевтична помощ. Пия феварин 4 месец, понякога съм добре,но скоро отново имах силна криза,лежах,плачех,нямах сили и желание за живот. В това си състояние отидох при терапевтката ми и тя ми каза,да имам търпение изписа ми отново ревотрил и револукс, кризата мина, така,че аз не съм превърженик на АД,но мисля,че щом се налага медикаментозно лечение следва да го приемаш,а не да се гърчиш в кризи, две до 5 години може би ще го пия, така ми каза психото, едновременно с това ходя и на психотерапия. Хич не ми е лесно, не мога да се концентрирам, не работя много, трудно ми е да върша и най елементарна домакинска и каквато и да е работа, това ме водеше до чувсто на вина, но терапевтката ми каза да спря да " натискам педала" и да почивам без чувство на вина. Сега всичко , което вършех сама го разделих със съпруга и свекървата си и домакинската работа и бизнеса и грижите за децата, така имам лично време за почивка и медитация, четене и размисъл,мога да потъна в себе си и да осъзнавам проблема си, да го анализирам и приемам, май това е рецептата, да осъзнаеш и приемаш, хич не е лесно, стигала съм до лудост и до желание да сложа край на живота си, но като мине кризата си даваш сметка колко прекрасен е живота. Така, че давай на пред с позитивни мисли,малко терапия и помощ от специалист. Вярвам,че ще успееш, повярвай си и ти. Поздрави!

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

Не съм прочела кой, какво е казал в последно време.
Но
Христо е единствения човек тук, който поставя по едно "плюсче" за кураж на хора, пишещи първата си тема за помощ. Разбира се, много хора после пишат в нея, но той дори и да няма, какво да напише като коментар- слага едно плюсче, за да види авторът и, че някой е съпричастен /макар и без реална помощ/, защото знаете, че често първите отговори закъсняват.

В този форум се запознах с някои от най-най-любимите си хора....половината вече са изтрити. Слава Богу, свързахме се и разменихме координати преди това да се случи...Искам да благодаря, че ги срещнах тук и ми помогнаха за толкова много неща!!!

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

Пътува си един мъж понеделник сутрин в автобуса към работата. Стои си, мрачен, и... си мисли:
"Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - бахти използвачите..."
Зад него стои неговият ангел с бележник и записва:
"Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - бахти използвачите..."
"Странно - мисли си ангелът - отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява. Няма как "...

И още няколко

Delhi 6





Veer Zara (много тъжен беше):

http://youtu.be/BpkpXrub-PE



И My name is Khan - много хубав и с послание. А също и Ra One - отново с по-голяма идея от вечния индийски любовен епос

Иначе индийското кино е голяма драма, човешка любов, сълзи и още сълзи... по-мъчителен любовен филм от прословутия "Devdas" не съм гледала, измъчих се, а той е по известен епос

Аз съм склонен доброволно да бъде подложен на терапия, която ме праща на почивки на Канарските острови, Австралия, Испания и други лечебни дестинации

Що за йезуитски въпроси! Защо се противопоставя света срещу България и обратно. Всеки човек е свободен да живее, където си иска и по-важното е, че носи глава на раменете си и сам може да предвиди последствията от решенията си. Много трябва да се пътува по света, поне за известно време и да се живее в чужбина, задължително е дори. Всички около мен пътуват много, други живеят постоянно в чужбина. Самият ми баща е американски гражданин, другите ми роднини са в Германия, работят интелектуални професии, щастливи са и тъпи сравнения на правят. Днес са там, после са на друго място. Винаги има място, ново място за опознаване и за разбиране. Кога най-сетне ще преодолеем балканските си комплекси и ще престанем да си мерим .... с другите, различните от нас!

Радвам се,че вече има отговори по зададената от мен тема,MEGGI този със сигурност ще го гледам,а аз последно гледах "Fanaa (Слепота) -страхотно филмче и Gadjini -той малко екшън се пада но има разтърстваща любовна история