АлександърТ.А.

Съществува Промисъл в света, който се грижи и за най-малките същества. Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. – Как се обяснява съвпадението на нещата? – Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. Други закони управляват случайностите. Учените доказват, че и най-малките частици на материята – електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон. Въпреки това днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи Промисъл в света. Той казва: „Ако аз сам не наредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл“. – Отчасти е така. Сам човек урежда живота си 25%, окръжаващите – дом, приятели, общество, го уреждат още 25% и разумната природа – 50%. Обаче има и други външни сили, които помагат на човека. Главният фактор в света са силите на вечния живот, чрез който се проявява Великата Разумност. Живот вечен Законът на кармата го разбирам , като проява и следствие работата , на духа в живота ни . Част от неговото обяснение се базира на , натрупване определени сили и нагласи в душата , в следствие преработването на отминалия живот . В периода между смъртта и новото раждане .Тези влечения на душата се проявяват след раждането и действат независимо и невидимо за личността .Сумарното действие на душата и т. н. свободен избор на личността ни изтласква (придвижва) , в общия поток на живота ... От психологията знаем , че детството . Да го наречем ,неговото качество , Дава отпечатък и по определен начин определя преживяванията години по късно ... Когато към това прибавим и груповата карма , Обвързването на личността с всичките степени на обществения живот .От този на семейството , до този на човечеството спрямо природата и не само това . Като кармата не е само следствие . Тя е и причина (подбуда) .Причина за бъдещи събития . Например---карма е да отгледаш бъдещ гении . Трудността за обикновения човек да вижда проявите на този закон в ежедневния живот се изразява в напътствието за ---приемане Волята Божия---. Което ще рече , търси разумността , защото не , ти , си крайната инстанция .

След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“ – В правия смисъл на думата след смъртта няма живот. Смъртта е извън живота, тя е нещо случайно. Да умре човек, подразбирам да се спрат условията на живота. Всъщност възможно ли е това? Ако можете да се свържете с общото течение на великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. – Кое нарушава равновесието в човека? – Безверието. Имаш десет хиляди лева в банката. Ако банката пропадне, ти губиш равновесието си. Значи вярвал си в банката, в парите, а не вярваш в Бога. Ти си разчитал на парите повече от всичко друго. Някога изучавам хората като ясновидец и разбирам на какво разчитат те. Някой върви по улиците смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава. – Защо? – Има пари в джоба си. От време на време напипва чека си и казва: „Докато нося чека в себе си, добре ми е. Мога да си хапна и пийна колкото искам“. Щом изхарчи парите, главата му увисва надолу и той започва да философства; мисли отде ще дойдат други пари. Като получи нов чек, пак вдигне главата си. После пак клюмва. Аз мога лесно да изправя тази глава. – Как? – Ще му дам стотина златни монети. Обаче това не е съществено, а механическо решение на въпроса.Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох платното“. Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. – „Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.“ Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: „Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие“. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя? Питам: Де е животът? В платното ли? – Не е в платното. То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие. – В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника. Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал. Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“. Всеки казва, че ако той не е бил, картината нямало да съществува. Питам: На кого се пада картината? На художника ли? – Не. – На търговеца на бои и четки ли? – Не. – На онзи, който прави рамки ли? – Не. – На този ли, който осветява салона ли? – Не. – На кого се пада тогава? – На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно. – Що е платното? – Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката? – Човешкото тяло. – А художникът? – Това е човешката душа, която работи. – Кой е Озирис? – Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта. – На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота. Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни, радостни и весели. За тази Любов се казва, че тя ражда живота. Живот вечен

Перфектно. Благодаря .

Ако някой каже, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човек в света, който ме обича. Срещате друг човек, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите. Защо трябва да скърбите? Какво лошо има в това, че някой произнесъл буквите "м", "р", "з"..? Дали някой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между омразата и любовта, вие сте между точилото и ножа, и пред вас стои един голям чук, с който всеки момент могат да ви ударят. Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. В някои отношения, омразата ражда любов, а любовта ражда омраза. Омразата към едного ражда любов към другиго; любовта към едного ражда омраза към другиго. Следователно, ако някой ви мрази, кажете си: Омразата към мене ражда любов към друг някой човек. Когато пък някой ви обича, ще знаете, че тази любов произвежда омраза към другиго. Значи, когато вие страдате, други се радват; когато вие се радвате, други скърбят. Страданието на едного е радост на другиго; радостта на едного е страдание на другиго. Това е Божествен закон, който всеки ще опита. http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82

Да здравословно е ...Здравословно е да пиеш чиста вода . Но нямаш ли извор задоволяваш се и с друго . Иначе умираш . Не съм срещал класик да има такава пълнота или завършеност , както Дънов . никой никого не може да застави да направи това, което не желае. Ама аз страдам. – Какво от това? Ще страдаш и ще плачеш, докато дойдеш до съзнание доброволно да се съобразяваш с реалния живот . Малкото момиченце плаче когато вземат кукличката му. И малкото момченце плаче когато вземат кончето му. Обаче животът си върви по своя път, не иска да знае за страданието на момиченцето и момченцето. Това страдание не е съществено. Друг е въпросът, ако отнемат на човека светлината, въздуха, водата и хляба. Ще дойде някой да се оплаква, че говорили лошо за него. – Какво от това? Нека говорят каквото искат. Трябва ли да се поддават на лошото. Да се вслушваш в лошите думи на хората, това значи да си като тях. Досега не е дошла при мене нито една сестра да каже, че говорили за нея добро. Даже в лошите думи трябва да чува доброто. Ако скъсате само една брънка във веригата, целият процес спира. ( по записки от Дънов)

Здравей . Пишеш като човек , можещ да дава съвети . Не ти трябва нищо да защитаваш .Ти сама го казваш , вече си оформена единица , която още учи .Има авторитети на които е достойно да се поклониш .И други които е добре да не забелязваш .

Много съм добре . Процеждам през зъби и премествам тежестта от изтръпналия крак . Студения порив не може да проникне и заобикаля топлото ми яке . Да , добре съм и със сила впръсквам адреналин във вените си , и проверявам напрежението в мускулите ,за да съм готов , за резките промени на вихъра . Не е добре да ме изненада и претърколи обратно към подножието ... Много съм добре . Утешавам ли се ? Гледайки другите пълзящи , прикрепили се кой където свари , със стремежа да устои на бурята .Колко ли ще продължи ? Не помня кога е започнала , Не знам ще дочакам ли края и . Но съм добре , жив съм ... Погледна ли на горе , забравям мрака и студа . И виждам нещо . Не знам какво е , но знам , че ще разбера , Ще бъда , там горе ... Е мога ли да не съм добре ?

Малко разсъждения за вярата , по библията ----,, Яков 2:24-26,-----пише , че вяра без съответните дела , които да я придружават няма .Вярата без делата които да я покажат е мъртва, т. е. не съществува " . Нищо , което ти правиш , или не правиш , не може да промени потока на Божията благодат към теб . Благодатта е напълно независима от нас . Но също така е много важно да се разбере , че Божията благодат сама по себе си , не може да те спаси , нито може да те изцери , или освободи .И ние имаме своята роля в нашето спасение- и тя е да приемем и да се съгласим с Божията благодат . Ето къде се намесва вярата , без която не можем . Както физическото изцерение , така и духовните благословения са ни дадени заедно със Святия Божи Дух , - Ефесяни1:18,19 и Галатяни 5:19 - . Тук не говорим въобще за получаване чрез молитва .Вече го имаме пред себе си .Просто взимай от масата и яж . За това взимане обаче ни е необходима вярата .Без нея , ще си останем гладни край отрупаната маса . Но не само гладни , а и виновни пред Бог , че сме останали гладни .

Публикувано: Днес, 12:21 Благодаря за изчерпателния отговор! Така е имам проблеми не отричам още от дете винаги аз съм бил виновен дори да не съм извършил дадено действие ------------- Моля ти се , не бързай с отговорите .Защо виновен ? Дай си време за размисъл .

-----------------------------------------------------------------------

Emmy , И не смятам, че ще постигнем нещо като се опитаме да преиначим тази реалност и да я прекръстим Преиначаване не е точната дума . Споделяне , е ... Ето цитати и от Дънов : ,,Бъдещето е на жената, тя ще възпитава мъжа, но не както сега. Днес тя нарича мъжа си простак, дървеняк. Така не се възпитава. Има нов начин за възпитание. Казвам: Жената трябва да спаси света. " ,, Днес тя иска да подчини мъжа, мъжът иска да подчини жената, поради което не се разбират. С подчинение работите не се уреждат. Подчинението подразбира сила. А мъжът е силен. Следователно, мъжът подчинява, а жената се подчинява. Със своята сила, знаете ли, колко тояги са стоварили мъжете върху гърба на своите жени? " ,, Питам: Какво ще спечели тя с това? Жената ще стане мъж, а мъжът – жена, и ще се повтори същата история. Жената ще почне да налага мъжа. " Даа , тъжно . Кой , кого ...Но като всеки нормален човек искам да живея добре , да се чувствам добре . Поглеждам назад и виждам лошото и аз не го искам .Обръщам се напред и търся хубавото , да изпълня живота си с него . И тогава виждам думите ---Какво значение има физическото обвързване , ако душите ни гледат на различни страни ------, и търся източника им .Откривам го в нашия вход, в съседния вход . и на още много други места .Хората се обичат и се събират ,Раждат деца и ги отглеждат .Свободно , по собствено желание . Ако не се лъжа , това е новото в семейните отношения .Че е ново , съдим по филмите (книгите), отпечатък от миналото ни .И по това , че мнозина все още не са разбрали кой за какво е нужен в семейството . Новото технологично общество е направило жената силна наравно с мъжа .И сега няма на къде .Или мъжът ще бъде бит , което не го вярвам . Или мъжът и жената ще станем двете лица на едно цяло .

Вече сме научили че заедно можем повече .Така че мисля е първото . Липсват ни много неща ,може би общо казано сила .За да се доверим .Или сме свръх ангажирани и няма как да поставим призма на края на оптичния кабел .За да видим как ще е .

Имате работа от която зависят други хора .Хора които се нуждаят от вашата помощ .И губите интерес ? Май аз съм този без разум , и не мога да го разбера Приемам разказа ви , като пропадане в дупка на времето .Изведнъж се оказвате от 21 век , в средновековието . Може би ще ви поуспокои факта че множество живеем отдавна там . Две години работих на бившата автогара София .Когато отвориха границите за Европа .Рейсовете тръгваха препълнени с хора и багаж , И всеки носеше пачки ,скътани в чорапи , в гащи , залетял се към лъскавия запад .Сама се досещате за активността на джебчиите .През ден някой пропищяваше , започвайки да се тръшка насред навалицата .Сред криминалния контингент имаше текучество .Но и имаше постоянни лица , явно , осигуряващи мероприятията .А на 50 метра , безсилно гледаха прозорците на полицейското управление . Напомнящи ,ни за слепотата на Темида . Да имаше волове , можеше да викнеш,, дии воле" и да свършиш нещо полезно . Но воловете бяха реституирани , та безсилно гледахме по новините как са осъдили бай Някойси , щото се е само защитил пребивайки безпомощен разбойник .

Харесва ми името на темата .Свободата винаги е нещо конкретно и то зависи от цялото .Нагледен пример е човекът , като интегрирана цялост на множество други .Тук е ясно че свободата на всички клетки и органи е в работата за общото .Напълно ясно е, че ,,непослушните" зъби ще им сложат шини .Рахитичните крайници ще ги укрепят с протези ,,свободомислещите" клетки и области ще ги изрежат със скалпел и положат извън тялото . Това е валидно и в цялостта наречена държава .Независимо от какви по важни или не , части е образувана .Образовани , необразовани ,народности ,малцинства .Това на всички им е ясно .Но в практическия живот , на улицата , се вижда нещо друго .Цялата бъркотия в съвременното общество е следствие на неразбирането на понятието ,,Свобода" . Както се вижда тази дума има точно определено място в изречението .Свободни сме да я сложим където пожелаем , дори да я напишем наопаки .Но ще се получи нещо друго .Значи свободата не значи , непременно --хубаво .Свободата е обвързана от условията . Преди малко , пуснах детето , до съседите , през няколко етажа .То в асансьора е забранено за под 10 год , но знае ли човек .Секунди по късно чувам неистова тропане по асансьорната врата и високи викове .О ужас , телепортирам се на площадката през 3 етажа с желанието да защитавам от заседналия асансьор .И ....детето няма нищо общо . Само една съседка използва правото си за мнение по въпроса за бързината на асансьорите .Само че адреналина в главата ми , крещеше да я образовам малко с ръце ... Така че свободата е израз на определени условия .Като първо , според мен , изпъква отговорността .Това го казват и мъдреците ,обяснявайки ни закона на кармата .Част от личната съдба е следствие на свободните ни действия .Имайки това в предвид можем да си представим ,колко още не ни е ясна , свободата .

Кое в случая е тревожното ?Че сте си загубили илюзиите ? Успокойте се и се радвайте че можете да разговаряте с него ...Ние възрастните живеем по навик , за разлика от децата , които влагат цялото си внимание да ни разберат .И виждат , наистина глупостите , които вършим и говорим .Ние ги принуждаваме да приемат нашето лицемерие и неискреност , за нормално . Най общо , проблемът на децата е , в противоречията , в които живеем . Но всяка конкретна ситуация е различна .За това е добре да се вслушате в съветите на психо терапевт . И не забравяйте че рано или късно , те се отделят ,стават самостоятелни . Дали са готови ,го решават те , самите .

Не само случилото се с Никол е необяснимо .Всеки от нас може да цитира лични случки ,напълно необясними .Но и всеки вече е опитал напътствието --стани и продължи---. Защото , ако не станеш и се огледаш .Ще виждаш само мъката .И ако не продължиш , ще си останеш там ,при нея , голямата илюзия .Голяма , защото затулва всичко друго .И , илюзия , защото огледаме ли се ще видим продължаващия да кипи , живот . А продължим ли , след някое време , ще сме изпълнени с нови страсти и желания .Живота е такъв , какъвто е .Правим това което можем . И често , то е най доброто от възможностите ни .Остава ни , да бъдем будни и не стъпваме там , където не ни харесва .

Напълно си права . За да оцелееш , за да поддържаш в прилично здраве физическото си тяло . Първо поглеждаш себе си .После се сещаш и за чувствата си , мислите си . И за да ги подредиш и вкараш в едни приятни граници , някои наричат това духовно здраве , се сещаш и за другите .Просто всичките ти мисли и чувства те свързват с другите .Аз и другите сме едно , кълбо от връзки .В което всеки има своето място със съответното значение . Ообречен си единствено на себе си. Това е моята асоциация на себе познание и отговорност единствено пред себе си .Всичко в моя живот е мое задължение и отговорност . От мухата в супата , до новия министър председател . По малко или в повече . Нали уж всички се стремят към нов вид отношениня, но не могат да отлепят и на йота от тях Новите отношения в семейството са резултат на нещо ново в живота ни .Та се питам , как го тълкувате вие . Рудолф Щайнер казва приблизително следното : В края на 19 век западна Европа , се намира на един своеобразен връх в духовното познание .Това познание се разпространява постепенно по света .Интересното е , че разпространявайки се сред славянството , това духовно познание ще бъде обогатено от техните традиционни семейни обвързаности .И ще добие нов облик и нов връх .По точно духовното братство ще навлезе постоянно и масово в обикновените човешки отношения . Ако решиш че постовете ни нямат допирна точка , кажи ми какъв вид нови отношения очакваш .

Зъбна протеза е добре да не се сваля , за повече от час .Бързо се забравя адаптацията .Рефлекса за дъвчене , ми е много труден за овладяване .Може да доведе до парене на цялата уста .Имат думата стоматолозите .

До като специалистите се намъдруват ..... да пусна няколко неподредени мисли . За да се релаксира или медитира .Първо трябва да се откъснеш от всичко ...По някога , като загубя ритъма , ми е трудно .Отивам на село ,откъсвайки се от всичко .От новините , от интернета . Дори и тогава , чак на третия ден , мога да се усетя като частица на природата ...Помага ми , вглъбяването и търсенето на онази моя същност , вечна и независима .

за , закаляване на носната лигавица -------хладка подсолена вода . Поема се с носа ,след което се издухва внимателно , няколко пъти . За свикналите , в продължение на седмица , преди първите студове , всеки ден . Ако носа тече няколко часа след процедурата , се почива 2 или 3 дена .Идеалния вариант ----главата наведена напред , носа сочи надолу .Поема се водата от подходяща паничка през носа и се изхвърля през устата ---напр. 200 гр. вода , на порции .След което се издухва внимателно носа . Ако ,,настинката " е вече налице .Освен , краката във гореща вода със сол преди лягане .През деня поне един път предизвикване на обилно изпотяване ,последвано , мин. половин час почивка в сухи дрехи .Това става в сауна или не толкова затоплено място но с 5- 6 чаши топла вода( пият се на почивки, но не повече от 15 мин на чаша.) и не енергични , но затоплящи упражнения . Пробвал съм лек крос , с подходящо облекло ...Когато прочистваме тялото си , менюто е много леко ,( зависи от навиците) Пробвал съм и с един до три дена само на вода . Не винаги помага . Някой път след прояждането нещо от настинката се връща .Това работи ако усещаме тялото си от какво има нужда .

Донка, on 08 Nov 2014 - 20:58, said: Божидар--- Този подход временно свързани, но не обвързани е голямо изобретение си мисля. П. Дънов казва "не им давайте веднага цялата си любов". Общност е еквивалент на оцеляване, убеждение дълбоко в гените вследствие милиони години развитие. Така всеки има страх от изключване от общността - едно време изключването си е било смърт. Затова, за да остане в общността спазва общоприетия морал - ако трябва ще избием съседната страна.... А това "свързани, но не обвързани" ми звучи много освобождаващо. Да видим, че сме обвързани всъщност другаде. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ -----Може би това е отговора , който търсех с тази тема . В новите условия живеем по нов начин .Свободата е вече и на физическо ниво . Явно , даването на физическа свобода , на любимото същество , е съвременния начин да покажем вярата и доверието си , в духовната обвързаност . В единството на душите ни . Кръвното братство отминава в миналото . На дневен ред е духовното .

Божидар Цендов-БожидарЗим Приятел на Портала Участници 3714 Мнения: Публикувано: Днес, 01:28 Донка, on 08 Nov 2014 - 20:58, said: Този подход временно свързани, но не обвързани е голямо изобретение си мисля. П. Дънов казва "не им давайте веднага цялата си любов". Общност е еквивалент на оцеляване, убеждение дълбоко в гените вследствие милиони години развитие. Така всеки има страх от изключване от общността - едно време изключването си е било смърт. Затова, за да остане в общността спазва общоприетия морал - ако трябва ще избием съседната страна.... А това "свързани, но не обвързани" ми звучи много освобождаващо. Да видим, че сме обвързани всъщност другаде.

Ами смисълът на думата "избор" е той да се извършва съзнателно. Я ми кажи например, ти в последните два дни, какъв точно избор си извършил несъзнателно. Това, предходното мнение ли си избрал да напишеш несъзнателно, или отивайки да пазаруваш си избрал какво точно да купиш несъзнателно? Несъзнателно бие сърцето ти, или пък несъзнателно заспишваш вечер (въпреки, че създаваш необходимите за това предпоставки съзнателно). Но дори и да избереш какво да направиш хвърляйки монета, това също е съзнателен избор - да се съобразиш с показаното от монетата. Дори и ако някой ти каже с пистолет опрян в главата да извършиш нещо, или ще те убие, да го извършиш също е съзнателен избор - изборът да се подчиниш на човека с пистолета. Може да имаме и несъзнателни действия, но това не е избор. Например вървя по улицата и огладнявам. Искам да си купя хамбургер, но в същото време се опитвам да спазвам някакъв режим на хранене, който изключва хамбургера точно по това време. В ръката си имам два и петдесет - колкото струва хамбургера. Две монети по един лев и една по петдесет стотинки - това е всичко което имам в себе си. Докато се опитвам да взема решение не виждам човека идващ насреща ми и се блъскам в него по моя вина. Едната монето от един лев изпада от ръката ми в близката канализационна шахта. Повече не мога да си купя хамбургер, така че въпросът е решен. Само че избор от моя страна няма. Да, аз съм можел да предотвратя случалото се, ако съм бил по-внимателен, но в случая съм се оставил да бъда приспан от възникналата дилема и не съм бил съзнателен, за човека идващ срещу мен. Дори и законът прави разлика примерно между умишлено и неумишлено убийство, но ние тука в тази тема се опитваме да изкараме тази разлика несъществуваща. Едното е избор, другото е случайност и присъдата е различна. Кармата също е различна. Това са елементарни неща и не знам защо се налага да ги пиша. Благодаря , мислех че пиша безсмислено . Точно за това , дадох пример с спонтанното излекуване .Съгласен съм с мъдреците че то е удовлетворяване на кармата .Ако и ти се съгласиш с това , ще трябва да отговорим кое наше деиствие е довело до оздравяване .И неизбежно опираме до несъзнателното . До неща който вършим не защото ги разбираме ,и други неща които и не се сещаме че ги вършим . Напр. както при животните , така и при хората го има желанието да похапнат нещо .И то да доведе до подобрение на здравния статус .В момента не мога да обясня разлики и прилики на интуицията и инстинктите .Но тези двете се намесват , и ние действаме правилно без да разбираме напълно . И може би най главното действие е взимането на непреклонни решения .Те също могат да бъдат на границата на разбирането от ежедневния ум .Напр. преболедуването на множество детски болести са кармично учене . След болестта цялостния човек се е пренастройл ,.Придобил е нещо необходимо за съществуването .Какво е станало - детето не може , обясни . ---- И още нещо , неоспоримо .Обикновените волеви действия породени само от ума .Много често са грешни , заради илюзиите на самия ум .Както и тълкуването на събитията . В твоя пример мога да кажа , че решението е предопределило крайния резултат .Можем да се спрем до тук и ще трябва да си прав само ти . Но ако продължим, ще видим , че си бил невнимателен поради неосъзнато решение за това .Решението е взето извън първото внимание .За това не го помниш .При това положение ще сме прави и двамата .Но всеки ще държи на това което е искал да каже в момента .Всяка позиция , гледна точка ни разкрива действителността по различен начин . От малкото , което съм чел , от Дънов .Ще припомня примера му , кога можем да говорим за воля . Кога сме я пробудили . Когато вечер , лягайки решиш ---утре ставам в 5 ч. и 10 мин., и на съответната секунда си с отворени очи--- . Ние не знаем как става това .Но е ясно че само с обикновенния ежедневен ум няма прояви на волята . Това са само желания .Разликата е в ангажираността на целия човек .При желанията се ангажира до 10% , За волята е необходимо повече . ------ п.п. И гледайте сега парадокса. Мислим си, че да се "развиваме" трябва да идем на ново място. Да кажем на духовно пътешествие. Но умът ограничен в мислите си, ще ни откара на място, което не ни носи нищо ново. Към новото ще ни подтикне нешо несъзнавано за нас. Не ви ли напомня , причина за туризма . Не разбиране вътрешната празнота .

Напълно съм съгласен с теб . Проблема е , че в настоящия момент човек вече е ,, възпитан " и значи е тръгнал по стария път. Относно избора (контрола) и кармата . Те са обвързани , взаимно зависими .Но съзнателен избор???Все едно да кажем , че при ,, спонтанно" излекуване , сме го направили съзнателно . --------------

Стан, не знам какво репликираш . Ако е това -------А контрол над живота е смешно словосъчетание---------------визирам , че възможностите ни за контрол са нищожни , на фона на амбициите . Не знам дали го написах ? Всяко наше действие е породено от желание за контрол . Мъдреците са казали------добре е да оставим Бог , да контролира живота ни------- . Дори и когато се опитваме да реализираме това , изпълняваме пак , наше желание за контрол . Какво означава липса на контрол? Да си поръчаш килограм краставици в магазина и ако вместо това ти дадат два картофа да кажеш, че всичко е наред. Ами не е,-----------Да , не си прав . Щом има действие има желание за контрол .Винаги действаме за да постигнем нещо .Интересното е , че всички приказваме , горе долу едно и също , с различно личностно оцветяване .Но като четем чуждото мнение първо виждаме различията и ако не се замислим , и забързаме напред , оставаме с впечатление за неразбраност . Така че не се напъвай да контролираш излъчвания образ..( нищо , че това няма значение) (мнението ми ) . Смятам те за умна и енциклопедична личност .Но това не значи че приемам всеки авторитет на доверие .Всичко минава през моя социален филтър .Това също е част от личностния контрол . И тази представа за света и мястото ни в него е структурен факт , стоящ в основата на този ни живот . След като приемем , че животът ни е низ от опити да го овладеем . Възниква въпроса , какво постигаме и как да увеличим ефективността си .И тук изпъква идеята за потока на живота и че ако си в същата посока напредваш по бързо .Това е да се откажеш от илюзорния его контрол и се оставиш на Бог .Тук има още едно неразбиране-- да се оставиш на Бог-----не е отказ на контрол а обратното .Отказ е от накъсания на парчета контрол ,при който оправиш едно , а три развалиш . .И поемане на пълния контрол над живота си , чрез който можеш да се впишеш и реализираш напълно .С всичките си качества и ресурси .