АлександърТ.А.

Когато открием какво е "Аз и Отец ми едно сме" (Йоан 10:30), ще бъдем съвършени по критерия на Бог. Когато открием това ще сме стъпили на пътя . А когато го постигнем ?? Говорим си за Библията, не за нашите критерийчета за съвършенство, защото темата е поставена така. Пък и в крайна сметка, аз по-висока камбанария от тази не виждам. Ако не тълкувахме казаното ,и го разбирахме буквално .То няма какво да говорим .

Всеки с моженето си.За да загърбиш ума ,трябва да знаеш какво правиш.Дали са много хората развили сетивата си достатъчно? ЗИМ, Имаш в предвид не, физическия ,материалния план .Моето тяло и психика се нуждаят от много тренировки , за да добият вида , който ми харесва .Както казват по грубата материя е по инертната .С други думи ,трябва да издържат на много стрес. Оптимизъм е да мисля че добре се подготвям .Знам че се залъгвам ...но това са моментните възможности. И още нещо за оптимизма.Това е добър начин на изява радостта отт живота

Чудесно мнение .Само искам да кажа че използваш думата ,,оптимизъм" вместо ,,илюзия".Много хора го правят .Истинският оптимизъм включва нещата за които приказваш . Негова основа е добрата подготовка и увереността че в необходимия момент , ще направиш най доброто .

Един въпрос към теб - какво мислиш за различаването на нещата? Ето един важен въпрос .Как да различа моята воля от Неговата ?..Както казва Зим Неговата воля прави доброто . Имах един огромен проблем.Не виждах смисъла в тъй нареченото развитие ...,,И накрая духа ще отиде във този , който го е създал " ;Имаме свободата ,да изпълним волята Му ,или да не я изпълним ...Че какъв избор е това? Проблема е в липсата на чувство за единство .Приема ли че всичко е Едно ,нещата се наместват ,стават ясни ,обясними ...Ако сме във лодка , в океана ,ще се съобразявам с другите че може и да ме изхвърлят .Когато им е добре на другите и на мен , ми е добре .Моето усещане за живот е част от общото подобно усещане . Накрая разбрах че част от ума ми , налага разбиране за самостоятелност , вместо за различност на отделната част .

Съществува ли начин по който обективно да може да се прецени дали едно действие е добро или не? Според мен съществува. Съществуват обективни признаци по които доброто може да бъде ясно разграничено и така субективния елемент да бъде изцяло изключен. Проблемът е, че хората все още не са в състояние да боравят с тях. Да, хората трябва да разчитат до голяма степен на субективната си преценка за да различат доброто от злото и при това често се случва да грешат. Това обаче не изключва наличието на обективни показатели по които може да се отличи доброто. Но това изисква високо ниво на познание за еволюционния замисъл и план - в индивидуален и колективен план, както и доста други неща. При промяна на мозъчната активност .В момента на събуждане или заспиване .Умът ни за кратко преминава през състояние алфа .Когато чрез медитация ,молитва или друга духовна практика ,се научим да задържаме това състояние на бистър ум , в отсъствие на емоции .Ще можем да се ,, допитваме " до най висшата си същност .Тогава ще знаем кое добро можем да направим .И ще го правим безотказно . Предполагам този най добър метод имаш на предвид ?

Да това е нашия живот.Разделяме нещата ,така ги различаваме .Така създаваме своя свят на две полярности .Това ни е нужно в настоящето .Добро-зло , е нашия компас , определящ посоката ни . Просто се чудех , защо Станимир разглежда доброто , като отделен обект .А не като качество , с което определяме нещата . Stanimir Публикувано: Вчера, 10:55 Докато разсъждаваме през призмата "добро за мен, добро за теб" си мисля, че никога няма да разберем доброто. Така смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии. Ако едно дете днес желае да изяде три шоколада и се чувства добре след като го направи, това е просто едно удовлетворено желание, а не добро. То може да е много доволно и щастливо. Ето, Донка е направила компромис за да се освободи от неудобството, което родителите са и причинявали с молбите си "да помогне" на детето им. Но доброто невинаги означава да се чувстваш добре и да ти е приятно. То по тази логика всяко удовлетворяване на нашите дори и вредни желания или пък всяко бягство от трудностите в живота би трябвало да са добро, защото ни носят удовлетворение, удобство и спокойствие (пък били те и временни). Но къде е тук реалната полза, която носят действията ни, още повече ако гледаме на себе си като на духове, чието пребиваване тук на земята има за цел развитието на определени аспекти от духовната ни същност? В крайна сметка добро е това, което е добро за еволюцията на човека и всичко друго е просто изопачаване на понятието, както и злоупотреба с него. Ама този си мислел, че това е добро, а онзи, че не е добро - това са само мнения по въпроса. Ако нещо е от полза за духовното развитие на някого, то е добро, без значение колко хора мислят по този начин и колко - не. Нека не смесваме субективизма с обективната действителност. Мисля си действителното добро,това което е добро за еволюцията ,е най висшето добро ,което можем да различим .Но това значи ли че аромата на розата е недостоен за термина добър? Защо задоволяването на желанията да е зло ?Те желанията ,са двигателя ни.Причината да правим каквото и да е .Всяко нещо в живота ни може да бъде от добро до зло ,както всяка отрова в минимални дози е лекарство.За това е разумът ,да изследваме и намерим дозата на доброто във всяко нещо.Да подчиним тялото на духа. Донка е постъпила твърдо,по най добрия начин за всички.Не харесвам думата компромис,предпочитам тактично

Защо?съгласен съм с теб.Само тази малка забележка. нещата си съществуват,ние ги определяме по някакъв начин. И то само за да си говорим за тях.

Ние не свеждаме -добро зло-до наша оценка .Ние не можем да излезем от нея.Резултата , последствията от някое събитие .Колкото и обективни да ни изглеждат .Също неусетно ги причисляваме ,към добри или лоши. Можеш ли ?Обясни как доброто съществува извън рационашия ни ум

Доброто е оценка , зависеща от гледната точка на оценяващия .Напр. доброто да ожениш детето си , без да го питаш.Осигурявайки му ...Или оставяйки го да прави каквото му хрумне . Дори да заработва на околовръстното .Това всеки го разбира .Тогава стремежа към най висшата оценка е естествен и здравословен.Независимо какво казва ( така е добре за всички ; съвеста ме съветва ; Бог ми говори ) ,всеки се стреми към нея.Остава под въпрос , само до колко можем да осъществим контакта и разберем най висшето добро за отделния случай .Това е работата , която има да вършим.Тя винаги е лична. Дори когато се извършва от група , всеки има задължения касаещи само него . За да осмислим живота си действаме , правейки,, винаги " добро .А после ?

Това напътствие съм го срещал .Опитвам се да го приложа 100% .Ефективно е .Най лесно се прилага ,ако детето се приучи на творческо отношение към живота .Да се наблегне върху създаването на полезни неща .Грешка е печеленето на пари.

Искаш секс ; правиш семейство. Искаш слава ; правиш кариера . Искаш всичко ; посвещаваш се на Любовта .

Благодаря за разбирането

И аз не разбрах...темата е : Христос и съвременната поезия {,,Но да се пишат стихове за Христос, точно за него ми се струва като да се дърпа дявола за опашката"}-------? Не разбрах,щото въпроса не е в качеството на стиховете .Нали? Или като не е хубаво , да го трият отговорниците .Какво от това . Помислих си за ,,тунелите на реалността".Или колко трудно се приема новото , различното .Може да съм по ясен със пример : На мен ми отне около 10 години да свикна с молитвите.Да се освободя от едни настройки които ми пречеха да направя нещо различно .Да се отпусна и без притеснение ,на глас пред много хора да кажа молитвата ,,Отче наш" Преди време ми попадна касета със стихове ,, Сребро от небето" от Радка Иванова Не мога да коментирам стиховете .Не се чувствам можещ по този въпрос.За друго ги споменавам .Те приличат на тези от Марсия по горе.От начало ме дразнеше нещо .реакцията ми бе ,,кой може да пише такива неща? "Проявих малко упоритост и изчистих пречките.На края ,като си ги пусках усещах ,наблюдавах само ,излъчването на радостно вдъхновение ...Не знам дали сте присъствали , дали сте чували думи на екстаз .Не на театър .Може би знаете за какво говоря .

Sigurnost и спокойствие са различна категория , от парите.Те двете може да се допират ,но не се припокриват.Независими са...Сигурността и спокойствието са вътрешни качества .Могат да се потърсят там ,или се изградят целенасочено .Парите,живота отделно от родителите са временна мярка за утвърждаване на вътрешната стабилност и себе уважението .Опознаване на собствените възможности също спомагат за това . { Но не знам как да реша проблема. Може би един от основните проблеми е в напускането на семейството ми, народителите, и си мечтая да се отделя, но за което може би нещо в несъзнаваното ми пречи да го направя.} Нещо конкретно ми е трудно да кажа .За това да из коментирам . Отделянето от родителите , стана мода.И като всичко модерно се доближава до абсурда .Искам да кажа ,модерното се прави без да се търси смисъла.Без да се разглежда конкретната обстановка .Отделят се от родителите за да се почувстват свободни .А не разбират че и свободата е душевно състояние .Тя не може да се (постигне), изгради в пустинята .А там , където се опитват да те ограничат.Душата расте чрез трудностите. За изграждане на връзка с ,,несъзнаваното" има медитация.Има литература,има групи .Потърси , нещо ще намериш.Човек е добре да стане приятел с ,,несъзнаваното " си .Да си помагат един друг ,да не си пречат .

не съм психолог. Парите са оценяването на личността от обществото .Значи ,ако пренастройм мисленето и действията си за работа в полза на обществото .Парите ще са осигурени .Това е принципа.Да не ни занимава харченето на парите ,личните ,,нужди "Да се интересуваме от какво се нуждае обществото . Печеленето на пари е начин да се осигурим .Загубим ли работата си е голям стрес .До 5 години след пенсиониране повечето пенсионери напускат този свят вследствие стреса ,отключващ редица болести . Постоянното търсене на сигурност е нашия страх от света и статуквото .Отношението на личността , към света ,към парите , зависи от нейните страхове . Може ли човек да направи нещо сам вкъщи, за да се самоизследва, самокоригира )----------------На това му казват духовна работа .Всеки се опитва да го прави.Интересното е че колкото повече се вглеждаш в себе си ,толкова по ясен ти изглежда света.Можеш да помислиш : достатъчно пари---какво значи това?

Какво би казала на мравката паднала в локвата пред теб? замириса ми на догма. Усещам вътрешни стени . Не съм школуван ,образовайте ме.Може би нивото е ниско ,като за първолаци? Какво ли си мисли Слънцето.Когато се протегна срещу него и му говоря:Благодаря ти че ме грееш.Благодарен съм че ни има,ти да ме топлиш ,аз да ти се радвам .

Христос бе вечен и безсмъртен , Син Божи , божа светлина , прие да стане земен , смъртен и да изкупи нашата вина ; прие и да умре ,за да докаже живот че има след смъртта че да възкръсне , е да се откаже човек от своята снага ; че трябва тялото и неговите жажди на кръст да се разпънат до една - та от телесните дърва и сажди да литне светлата душа... Той знаеше,че трябва да загине, за да повярваме в отвъдния живот, че чашата не ще да Го отмине , че жертвата Му има код ; че Неговата кръв бе нужна за да избави хората от грях , че с песен , ободряваща и дружна ще го предпазват Ангели от страх . И Той пое смъртта спокойно - не възропта , не зарида , тъй даде ни урок достойно да не роптаем срещу участ и Баща . Че имаше Той сила да избави и Себе си , и своите светци , Земята в хаос да удави, да възкреси светиите с венци. Но с туй урок отново ни е даден- че силата не се използва за войни, че който на Отеца е отдаден не ползва сила себе да спаси. Смъртта Му бе безценно школо и много тайнства тя разкри , телото Му на кръста голо до днеска още ни шепти. И както в митовете има небесна мъдрост , светлина , със кротост Той от кръста кима да вникнем в дара на Сина. О, тази смърт е многолика , уроци крие тя безброй и със съдбата е прилика- защото в бъдното под строй - след много смърти и разпятия ний ще възкръснем всички до един и във Христовите обятия Христово царство ще градим. преписах го от Марсия-Антони