АлександърТ.А.

Съзнателен живот е отговорен живот .Отговорността започва от самиа себе си , прерсатва към близките , съселяниете(живеем в селища) , към народа си . Отговорноста към хората расте заедно с отговорноста към всичко живо на около . Ето няколко мисли за отговорността :

Жестокостта на 10 януари 1944 и кратка история на въздушните удари над България По повод 80-ата годишнина от най-голямата бомбардировка на съюзническата бойна авиация над София "Дневник" публикува материала, предоставен от проф. Димитър Недялков, преподавател във Военната академия "Г.С. Раковски", изследовател на военната история на България. Текстът представя за първи път за масовия читател преглед на въздушните операции над България по време на глобалния сблъсък, детайли за българските летци, статистика за жертвите, пораженията и победите от двете страни. Акцентите са на "Дневник". На този ден преди 80 години адът се стоварва на земята с отварянето на бомболюковете на 180 бомбардировача Б-24"Либърейтър" и Б-17"Летяща крепост". Небето над София се прорязва от изстрелите на биещите се изтребители. Гледката от въздуха на жестоката бомбардировка кара българските пилоти да връхлитат яростно отново и отново. Дузина американски самолети горят на земята и във въздуха. Бомбените килими превръщат в руини цели квартали на София. Под отломките от сгради са погребани жени, деца и възрастни. В януарския студ сред развалини, трупове и ранени се щурат обезумели от ужас хора. Други панически се опитват да напуснат столицата. Падащият мрак не се оказва защита. През нощта влитат десетки британски бомбардировачи "Уелингтън". Горящата столица осъмва с над 900 убити, стотици агонизиращи ранени, 3600 разрушени сгради. Според Радио Би Би Си след мисията над България на 10 януари 31 американски самолета не се завръщат в базите си. Оцелелите американски летци поемат към лагера за военнопленници край Шумен. Мащабът на нанесения комбиниран (дневен и нощен) въздушен удар е невиждан за Балканите. Въздушната бомбардировка на 10 януари 1944 г. остава най- жестоката и кървава в историята на България. Поглед назад В Царство България първата въздушна бомбардировка е преживяна от гражданите на Варна. На 14 октомври 1915 г. - Петковден, руски хидроплани хвърлят бомбите си над града. Следва още по-жестокият обстрел на корабната артилерия. Освен немалките разрушения има загинали и ранени, включително деца. На 17 април 1916 г., френски авиатори долитат до София и хвърлят бомби над летището до столицата. Единствената жертва за щастие е един кон. През Първата световна война са бомбардирани над 50 български населени места. Столицата и Варна са най-атакуваните от въздуха цели. От 1915 г. в Българската войска започва изграждането на ефективна система за противовъздушна отбрана. Отначало тя включва само оръдейни и картечни системи, а от август 1916 г. - и изтребители. Системата доказва своята ефикасност със свалянето на 43 неприятелски самолета. Ньойският диктат лишава България от военна авиация и зенитна артилерия. Преди втория глобален сблъсък Цар Борис III и българските управници поддържат неутрална позиция, но подготвят нацията за него. Започва серийното производство на самолети български конструкции, засилва се подготовката на летците и на земния състав. В действителност Втората световна война започва на Балканския полуостров. В началото на април 1939 г. Италия анексира Албания след въздушно-земна операция. В същото време германската дипломация и агентура започват активни действия за присъединяване на държавите от Югоизточна Европа към изграждащата се ос Рим - Берлин - Токио. На 1 септември 1939 г. Вермахта нахлува на полска територия. Странното поведение на Франция и Англия повишава съмнението, че те умишлено водят наречената по-късно "Странна война", спокойно наблюдавайки "разфасоването" на полската държава от немските и съветските дивизии. Урокът за страните от Източна Европа е вече ясен - за суверенитета си всеки трябва да разчита преди всичко на собствените си сили. Той се потвърждава месеци след това, когато на територията на Балканския полуостров започва жестока война между италианските и гръцките войски. Царство България е под натиска на Германия да се присъедини към Тристранния пакт. За българския цар и правителството има три варианта - да поведат война, за която българската войска не е подготвена; просто да абдикират от управлението на страната, намирайки убежище в странство; или да приемат под условие присъединяването към Пакта, без да участват в бойните действия. Първите два варианта означават окупация, ограбване на материалните и ликвидиране на човешките ресурси - робство без шансове за помощ. На 1 март 1941 година министър-председателят Богдан Филов избира по-малкото зло в глобалната война, започната от други - подписва присъединителния протокол с условия, едно от които да не воюваме със съседите си. Така в България навлизат дивизиите на Вермахта. Германия напада Югославия и Гърция. След началото на германската офанзива на 6 април 1941 г., на българска територия падат първите бомби и са дадени първите жертви. Югославски и британски самолети бомбардират Кюстендил, Петрич, София и околни села. При нахлуването на германски и съюзни войски на съветска територия на 22 юни 1941 г. под ударите на съветската авиация попадат Добрич, селата Воден, Побит Камък и Грънчарово. Летецът Списаревски: Ще изям противниковия самолет, но няма да поръси с бомби земята ми До края на първата военна година за Царство България са бомбардирани 25 населени места, със 115 убити и 162 ранени. Това не спира на 13 декември 1941 г. Народното събрание да гласува декларация за обявяване състояние на война с Англия и САЩ. Царят не издава манифест за обявяване на война и тя остава в лексиката на българските политици като "символична". Когато разбира за решението на българските парламентаристи, Рузвелт възкликва: "Господи, това е смехотворно", след което налага 6-месечен мораториум за ответни действия срещу България. След изтичането му, на 12 юни 1942 г., първите 13 американски бомбардировача "Либърейтър" се появяват над Балканите, но те само разузнават. Малко след тях въздушните нападения извършва съветската авиация. Съветски самолети бомбардират Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. След пораженията на Вермахта в Северна Африка и Сталинград регионът на Балканите се оформя като единствен сигурен източник на нефт, боксит, медна руда и други стратегически суровини за немската военна машина. Заради реалната заплаха от въздушни нападения над България, на 12 юли столичният кмет Иван Иванов издава нарочна заповед за неотложни мерки за противовъздушна защита. Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна. Целта е да не се обозначават населените места в тъмната част на денонощието. Щабът на войската полага усилия за организационното изграждане на противовъздушната отбрана. Започва лицензното производство на изтребители Авиа Б-135 в самолетната фабрика в Ловеч. На 1-ви изтребителен орляк е заповядано да се пребазира от летище Карлово на летища край София. Четири изтребителя са в петминутна, други четири - в петнайсетминутна готовност. С Германия е договорена доставка на 23 модерни изтребители Месершмит-109Г-2, като цената за всеки е 17 вагона домати. Доставени са и 96 трофейни френски "Девоатин" 520. На територията на страната се разполагат 7 радиолокационни станции от типа Фрея-ЕЛ и Фрея-ЕФ. Развърнати са батареи с нови оръдия и системи за управление на огъня от типа Вюрцбург. Тези действия са предприети като част от изграждащата се колективна система за отбрана на въздушното пространство на Балканския полуостров с участието на румънски и германски ескадрили. При оценка на оперативните възможности от експертите на Южния департамент на Форийн Офис и Управлението за специални операции в Кайро е направен следният извод: капитулацията на един от сателитите на Германия в региона би създал пробив в колективната отбрана на Оста. Оценено е, че България, освен че е най-важният транспортно-снабдителен център, е най-уязвимият от трите сателита. На 4 януари 1943 г. на среща в Казабланка англо-американското командване приема директива под кодовото название "Пойнт бланк". Президентът на САЩ Рузвелт и английският премиер-министър Уистън Чърчил утвърждават директивата за провеждане на въздушна кампания срещу силите на Оста в Европа. Чърчил е особено активен в усилията да се започнат съвместни англо-американски бомбардировки с одобрението на Сталин. Британските интереси на Балканите продължават да доминират. Те са провокирани и от усилията на цар Борис III за извеждане на Царство България от Оста, което пренасочва въздушните атаки на съюзниците към румънските рафинерии. На 1 август 1943 г. американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу цел на Балканския полуостров. Оперативното мероприятие носи кодовото название "Приливна вълна". Екипажите на 179 американски тежки бомбардировача Б-24"Либерейтър" летят над България на път за основната си цел - рафинериите на Плоещ. За прехвата им, съгласно задълженията за колективна въздушна отбрана на Балканите, са вдигнати 10 изтребителя B-534"Доган" от 1-ви изтребителен орляк. Малката им скорост не позволява да настигнат и атакуват либърейтърите. Следващият сигнал за излитане е подаден при завръщането на американските самолети от Румъния. Този път освен доганите от летище Враждебна излитат и 4 месершмити. Първата двойка е с водач поручик Стоянов, прикриван от подпоручик Бонев, втората - с водач подпоручик Кръстев, прикриван от подпоручик Бочев. Те бързо настигат, атакуват и засягат с огъня на бордовите си оръжия няколко бомбардировача. Пет от тях падат и са им зачислени като победи. Поради нарасналата въздушна опасност е взето решение елитният 3-ти изтребителен орляк с 16 изправни Месершмит-109Г-2 и 17 подготвени пилоти да се пребазира от летище Карлово на летище Божурище. Внезапната смърт на цар Борис III на 28 август 1943 г. проваля плановете за извеждане на Царство България от Тристранния пакт. Липсата на кураж и воля в регентите и правителството за продължаване на неговата политика предопределят съдбата на българската държава. Тя остава съюзник на Германия. На 19 октомври 1943 г. е взето решението за въздушни удари срещу България на специално заседание на Имперския комитет за отбрана, проведено от премиер-министъра Чърчил. Целта е да се потисне духът на населението и дезорганизира държавата. На следващия ден английската комисия във Вашингтон предлага на генерал Айзенхауер при първа възможност срещу България да се предприемат "сурови действия". Дни по-късно въпросът се разисква на Московската конференция. За Чърчил е важно Сталин също да участва и българите да знаят това. София е избрана за основна цел като важен комуникационен център и основен компонент в контролно-снабдителната система на Оста в Югоизточна Европа. Бомбардировките на София - съгласувани и продължени по настояване от СССР Чърчил остава доволен от подхода на съветския вожд към наказателни въздушни удари срещу София. След съгласуване на ситуацията с президента Рузвелт главнокомандващият съюзните войски в Европа генерал Айзенхауер приема предложението на Имперския комитет за отбрана да започнат мащабни бомбардировки на България с цел да й се даде "суров урок". Подготовката за тях съвпада с разгръщането на 15-а въздушна армия на САЩ. Съставът й бързо е попълнен до 20 449 души и 931 бойни самолета, базирани на летища отначало на остров Сицилия, след това край Бриндизи и Фоджия в южна Италия. Заедно с 205-а британска авиогрупа екипажите им трябва да поразяват цели в Южна Европа. Силите са под командването на генерал Джеймс Дулитъл. Мисиите са разпределени - дневните за американската авиация, нощните за английската. Американската авиация активизира своите действия от септември 1943 г. Засечени са въздушни разузнавания над Западна България. На 21 октомври базираната на летище Скопие българска двойка месершмити излита, за да предотврати атаката на 20 изтребителя "Лайтнинг" срещу жп гарата на града. Във въздушен бой поручик Михаил Григоров подпалва десния двигател на един от неприятелите. Останалите се оттеглят. На 14 ноември 1943 г. е нанесен първият масиран въздушен удар срещу София от 91 бомбардировача Б-25"Митчел", прикривани от 49 изтребителя "Лайтнинг". Срещу тях от летище Божурище излитат 13 Mесершмити от 3-ти изтребителен орляк. Въпреки смазващото числено превъзходство на противника атаките на българските изтребители дават резултат. Свален е един "Лайтнинг", а три бомбардировача са простреляни от капитан Топлодолски, подпоручиците Йорданов, Бочев и фелдфебел Петковски. Бомбардировачите напускат бойния ред на формацията с димящи двигатели. Останалите изсипват бойния си товар над кварталите Хаджи Димитър, Индустриален, Триъгълника, Булина звезда и Бензиновите резервоари. В опит да намали пораженията, зенитната артилерия интензивно обстрелва противника. В този въздушен бой българската авиация дава първата си жертва - при опит за принудително кацане без колесник загива в своя месершмит фелдфебел Тодоров. Хвърлените от американците 563 авиационни бомби над София разрушават 47 жилищни сгради, убиват 59 души и раняват 128. Българското правителство остро реагира и определя бомбардировката за "терористична", в пълно противоречие с Хагската спогодба от 1907 г. На 24 ноември 1943 г. е следващата въздушна атака на българската столица. Този път бойният ред на американците включва 36 тежки бомбардировачa Б-24"Либърейтър", прикривани от 48 изтребителя П-38"Лайтнинг". Посрещат ги зенитчиците, изстреляли близо 600 снаряда. Деветнайсетте месершмити от 3-ти изтребителен орляк излитат от летище Божурище, набират 7500 м височина и атакуват откъм страната на слънцето. Бият се здраво. Според радио Би Би Си в своите бази не се завръщат общо 16 американски самолета. Въпреки отпора и успешните действия на българските пилоти и зенитчици, в рамките на София са хвърлени 156 авиационни бомби, убили 9 и ранили 29 граждани и военни, разрушават 87 жилища и постройки около Централна гара. От 28 октомври до 1 декември 1943 г. се провежда Техеранската конференция на трите съюзни държави - СССР, САЩ и Великобритания. Чърчил отново лансира идеята за разкриване на Балканския театър на военните действия. Целта е Турция да бъде въвлечена във войната, България и Румъния да излязат от нея. Прозира желанието на британския лидер да се прегради пътят на Червената армия. Този вариант се проваля не само поради твърдата съпротива на Сталин, но и на Рузвелт. Американският президент също има намерения да разшири влиянието си в региона. Така стратегията спрямо Царство България остава същата, бомбардировките не закъсняват. На 10 декември 1943 г. американското командване изпраща към София 36 бомбардировача и 47 изтребителя. От българските бойни летища се вдигат 41 месершмити и девоатини. Някои от тях атакуват челно, за да пестят време. Атаката има психологически ефект и разбива бойния ред на формацията. Проявява се един от големите недостатъци на френските девоатини - липса на достатъчна бронезащита. Самолетът на командира на 652-ро ято капитан Павлов е прострелян, пламва и се разбива край Трън. Въпреки загубата, борбата продължава до пълното изчерпване на горивото в резервоарите на българските изтребители. До София достигат 17 либърейтъри, стоварват 99 250-килограмови бомби върху кварталите "Хаджи Димитър", Индустриален, Централна гара, Малашевци и Военна рампа. Убити са 11 души, ранени 40 и разрушени 73 сгради. В района падат два свалени американски изтребителя, пет бомбардировача са повредени, но се завръщат в базите си. Този въздушен бой е показал, че бойният стрес и скованост са преодолени от българските пилоти, но им е необходима допълнителна летателна подготовка и по-добра дислокация. Целият 2-ри изтребителен орляк се пребазира от летище Карлово на летище Враждебна. На 20 декември 1943 г. две ударни групи от 37 Либърейтъри под усиления ескорт на 50 изтребителя "Лайтнинг" отново влитат във въздушното пространство на България. При подхождането им към Велес по пладне са вдигнати 16 месершмити и 24 девоатини. Пилотите им атакуват първата група на противника преди бомбардировачите да "легнат" на бойния курс. Този въздушен бой е с изключителна ожесточеност, в него участва поручик Списаревски. Последователно са поразени четири лайтнинга. Поручик Списаревски избира за атаката си либърейтъра, пилотиран от лейтенант Робърт Браун. Маневрира за избягване на обстрела от бордните стрелци и без да излиза от атака се врязва в неприятелския самолет. От страхотния удар огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с месершмита на Списаревски се насочва към земята. От парашута си се възползва само бордният стрелец на бомбардировача. След тарана Списаревски загива, но ефектът от саможертвата му е впечатляващ. Бойният ред на формацията е нарушен. Два либърейтъра са повредени след точните попадения на подпоручик Иванов и фелдфебел Краличев. Равносметката от този последен за годината сблъсък в небето над София е забележителна. Според българските пилоти са поразени 16 американски самолета. Освен сваления от Списаревски бомбардировач, на българска територия са намерени останките на 3 лайтнинга. Българските орляци дават две свидни жертви - подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски, извършил първия в историята на страната ни въздушен таран. Западните съюзници внимателно следят и анализират последствията от бомбардировките на София. Отчетен е голям психологически ефект върху населението. Поради факта, че управлението на страната е съсредоточено в столицата, частично е парализирана административната и стопанската дейност. Тревогата за бъдещето на страната се засилва. И има защо. Новата 1944 година бележи следващия етап в действията на съюзното командване. На територията на Италия окончателно е пребазирана и развърната 15-а въздушна армия на САЩ. Тя е попълнена с 14 групи тежки бомбардировачи, с 248 Б-17"Летяща Крепост" и 739 Б-24"Либърейтър". Армадата се осигурява от седем изтребителни авиогрупи, въоръжени с П-38"Лайтнинг", П-47"Тъндърболт" и постъпващите в големи количества модерни П-51"Мустанг". Съвсем други са мащабите в България. На 2 януари 1944 г. Луфтвафе подарява на страната ни 26 изтребителя "Месершмит", някои от които модификация Г-6 с по-мощно въоръжение. Разбира се, тези самолети са крайно недостатъчни. На 4 януари 1944 към България се насочват 108 бомбардировача "Летяща Крепост", прикривани от изтребители. Въздушният противник е засечен от радарите, но поради гъстата мъгла българската противовъздушна отбрана е блокирана. Американските самолети кръжат близо четвърт час над столицата. Част от екипажите им опитват да хвърлят товара си по навигационен способ без видимост на целта. Бомбите се сипят над Своге, Реброво и Мездра, чак до Врачанското село Царевец. Четиридесет от бомбардировачите се изтеглят на юг и засипват със 150 бомби беззащитния град Дупница. Изтребители снижават на пределно малка височина и обстрелват с бордовото си въоръжение бягащи по улиците хора. Резултатът от това лишено дори от логиката на войната насилие е 59 загинали и 37 ранени. Разрушени са 40 сгради, включително гимназията, училище "Евлоги Георгиев", пощата, полковата болница, читалището и Земеделската банка в града. На 10 януари 1944 насилието ескалира в небето на България с посочения в началото комбиниран дневен (от американците) и нощен (от англичаните) удар. Бойният ред на дневния ешелон е от 280 самолета. Армадата нанася последователни удари по Скопие, Зелениково, Драчевци и Генерал Жостово, но основната цел разбира се е София. Големият брой бомбардировачи подсказва намерението да бъдат подложени на унищожение обширни райони с предимно гражданско население. За да заблудят радарите, за първи път се използват диполни отражатели под формата на станиолови ленти. До този момент противоборството в българското небе не познава подобни мащаби. Българските и германските изтребители правят възможното, но не могат да предотвратят жестоката бомбардировка. Българските зенитчици, които изстрелат близо 2000 снаряда, също не могат да спасят софиянци от огнения ад на последвалата нощна бомбардировка. Гледката от въздуха на грандиозното и безсмислено разрушение, което се разкрива пред очите на българските пилоти, им въздейства неподозирано силно и те се бият с небивала ярост до последния боеприпас. Свалените 6 "Летящи Крепости" и 3 изтребителя "Лайтнинг" остават да догарят на българска земя. В тази нощ е окончателно приключено дори и за българските политици с илюзията за "символиката" на войната. Tова се доказва на 24 януари 1944 г. от съдбата на Враца, бомбардирана като резервна цел от над 100 американски самолета. Хвърлените 380 бомби оставят града с почти напълно разрушен център. Загиват 84 и са ранени над 250 граждански лица. Резултатът от януарските бомбардировки е особено чувствителен Паниката сред населението предизвиква масово напускане на столицата. Фабриките и предприятията почти напълно престават да функционират. Регентите и правителството се изтеглят в Чамкория, много министерства също напускат София. Административният и политическият живот в страната са дезорганизирани. Радио Би Би Си в свои нарочни предавания отчита резултатите от бомбардировките като "блестящи". Всъщност бомбардировките наистина ускоряват опитите на българските правителствени емисари да установят неформални контакти със съюзниците чрез дипломатическите представителства в Швейцария и Турция. Особено продуктивни се оказват срещите с американските представители на Управлението на стратегическите служби в Истанбул и Анкара. В тези опити се разкриват стремежите на тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил, да прокарат всеки своите интереси на Балканите. Успех за българската тайна дипломация е постигането на 10-дневна пауза, която прераства в близо 40-дневно прекратяване на въздушните удари срещу България. На 12 февруари 1944 г. Чърчил информира Белия дом, че би било грешка да се спират бомбардировките, с което президентът Рузвелт се съгласява. Съветската страна изказва мнението, че поставеният проблем е от компетенцията на правителствата на Великобритания и САЩ. По този начин СССР всъщност цели активно да се намеси в създалата се политическа криза в България, за сметка на негативните настроения в българското общество към Великобритания и САЩ вследствие на бомбардировките. На 3 март 1944 г. британският Комитет на началниците на щабовете приема предварителните условия за примирие с България. Въпреки това се дава и зелена светлина за продължаване на въздушните удари през следващите месеци, което се извършва предимно нощем. В отразяването им участват единствено разчетите на зенитната артилерия. Особено трудна за системата на Въздушните войски е втората половина на март. На 16, 18, 24 и 29 март, от въздушно предупредителните служби са регистрирани над 400 прелитания на противникови бомбардировачи. Те основно използват запалителни боеприпаси, изпепелили стотици сгради в Пловдив, Хисаря, Любеново, Царско село, Скобелево, Раковски, Девня, Езерово и столицата. В тях намират смъртта си десетки българи. София посреща утрото на 30 март в пламъци. Междувременно въздушната война над Райха придобива драматичен характер, защитата му налага германските изтребители от летищата Скопие и Ниш да бъдат изтеглени. Съдбата на българското небе остава в ръцете на нашия 6-и изтребителен авиополк. На 30 март 1944 г. полкът посреща обявената тревога със 73 изправни изтребителя. Жителите на София все още не са се съвзели от нощната бомбардировка на 29 март, когато отново чуват воя на сирените. Във въздушното пространство на страната влита най-многобройната формация на съюзниците от близо 500 бойни самолета. Небето над София се запълва от армадата. Българските изтребители отново са принудени да действат при неизгодно съотношение на силите. В битка на живот и смърт свалят още 6 "Летящи Крепости" и един "Лайтнинг", а 8 бомбардировача и 3 изтребителя отлитат с повреди. Изсипали бойния си товар над София, американските бомбардировачи започват да се оттеглят, преследвани от българските пилоти. Градът е превърнат в гробище. Хвърлените над 3000 авиационни бомби с калибър от 250 до 1500 кг сриват напълно 3575 сгради основно в центъра, регистрирани са близо 2000 пожара. Горят Народният театър, Светият синод, зала" България". В руините загиват 139 цивилни граждани. На 17 април 1944 - "черният Великден", е нанесен последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България, с участието на 131 значително по-съвършени изтребител "Мустанг" и "Тъндърболт", прикриващи 282 "Либърейтъри". Армадата влита над Балканския полуостров в района на Шкодра и се насочва към Враня и София. Българските служби за оповестяване закъсняват с командата за излитане. Времето за излетелите 32 български изтребителя не достига за набиране на височина и сбор в единна формация и те атакуват от ход, боят пламва веднага. Воденият от капитан Бошнаков 2-ри орляк се присъединява към схватката едва когато вражеската формация достига София. Капитанът постига унищожителни изстрели и докладва за свалянето на бомбардировач. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори бомбардировач. И колкото и да е невероятно, българският пилот успява да се спаси с парашута си. В резултат на въздушния бой между изтребителите на територията на страната пада първият свален "Мустанг". Още 9 неприятелски машини са засегнати от огъня на зенитната артилерия. За съжаление, останалите бомбардировачи изсипват 450 тона бомби. Бомбеният килим разрушава 1100 сгради. Загиват 120 софиянци, други 76 са ранени. На тази дата: Черният Великден за българската бойна авиация Този двубой - на 17 април 1944, е трагичен за българските ВВС, тъй като българските пилоти в този ден се срещат с качествено нов въздушен противник и дават шест свидни жертви. Причината: силуетите на новите американските изтребители "Мустанг" са визуално сходни с тези на "Месершмит" и българските пилоти ги припознават за свои. От фаталната тактическа изненада за броени минути българската изтребителна авиация губи шестима опитни летци. Заради смъртта им денят остава в историята като "Черният Великден". С тази бомбардировка завършва въздушно-настъпателната операция на англо-американската авиация срещу Царство България. Предстои десантът на съюзниците в Западна Европа. Въздушната операция не постига набелязаните цели: България не е заставена да капитулира или да изтегли войските си от заетите територии в Гърция и Югославия. А ударите срещу гражданското население пораждат анти-англоамерикански настроения и засилват влиянието на Съветския съюз. Доктрината за решаващата роля на ударите на стратегическата авиация катастрофира в необоснованите със своята жестокост разрушения и човешки жертви. Равносметката След присъединяването на България към Тристранния пакт, до края на август 1944 г., в над 23 000 прелитания на чужди самолети са хвърлени близо 50 000 авиационни бомби върху 168 населени места. Срещу тях българските пилоти от 6-и изтребителен авиополк излитат 1100 пъти. От действията им свалени са 56 и повредени 83 американски самолета. В тях загиват 256 души, 337 са пленени и попадат в лагера в Шумен. Двадесет и седем български пилоти-изтребители постигат въздушни победи над противника. В преките бойни действия при убийствено съотношение на силите в полза на противника са загубени 19 български изтребителя, в които загиват 16 пилоти. Саможертвата им се оказва недостатъчна. Българската държава заплаща въздушната кампания на съюзниците с живота на 4208 и раняването на 4744 основно граждански лица, само в София загиват от взривовете над 2000 души. Близо 1/4 от сградния фонд на столицата е сринат. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние - унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения на изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Материалните щети за българската нация са оценени на над 24 млрд. лева. С това изпитанията за българската нация не приключват Предстои превратът на 9 септември 1944 г., репресиите след него, жертвите от участието на Българската армия в бойните операции срещу нацистка Германия и разстрелите след Народния съд. На 10 май 1945 г. загиват последните български бойни летци във Втората световна война. Белезите от нея и разрушенията дълго остават своите свидетелства. След съветската окупация на България голяма част от пилотите на 6-и изтребителен полк попадат под репресиите на новия режим. Командирът на полка полковник Васил Вълков е осъден от Народния съд и разстрелян, командирите на два от изтребителните орляци - капитаните Русев и Бошнаков са убити. Легендарният майор Чудомир Топлодолски заедно с голяма част от своите другари, след арести и побои, са принудени да започнат живота си отново и забравени. Затова и нямаме паметник, изграден от държавата, на защитниците на българското небе. Имат тези, които ни бомбардираха. Така е в България https://www.dnevnik.bg/analizi/2024/01/10/4572315_jestokostta_na_10_ianuari_1944_i_kratka_istoriia_na/?ref=home_layer2

Когато слушате тези молитви и песни , думите и мелодията да звучи едновременно в сърцето и главата . В ума с емоция ... Първоначално е достатъчно да има концентрация във казваното . В думите и техния смисъл . Спира се вътрешния диалог и остава само смисъла и неговата променяща се форма --думите .

Трябва да се знае че когато се разглежда история и движения на голями групи хора . Валидните принципи и закономерности са както при отношенията между отделни хора . Но обикновенно се забравя , мащаба . И го забравят обиковените хора не управляващите . Те , водещите във всяка воина , не се интересуват от смърта на стотина или няколко хиляди .Те гледат как се развиват действията във общата картина . Като даже използват отделния човек , чрез медиите насъскван , да вдига шум в полезна тям посока .

Интересно защо мавзолея във Виетнам бе почетен от разрушителите на нашия , както и на редица паметници ?

Независимите Новини 4 дни · На днешния ден 4 януари 1878 година град София е освободен от турско робство. На 4 януари ген. Гурко превзема София, като разгромява армията на Осман Нури паша.

Смешен плач Смешен плач Автор: Христо Ботев Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани – за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, – плачете! – лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти! Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината. Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите. Християнството има своите мъченици, доде нарече роба „син божий, син человеческий“; има ги и революцията, за да „направи скитника гражданин“; има ги и ще ги има и социализмът, който „иска да направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града“. Християнството, революцията и социализмът – монархията, конституцията и републиката – те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството. Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат – училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона – и училището житейско. Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. „И свободата ще има свойте езуити“, казва Гейне. Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската – за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?... И ще бъде ден – ден първий. https://www.nationallibrary.bg/botev-c/#p=1

Упражнение – песен : „Мирът носи Божията радост“

МОЛИТВЕНА ВЕРИГА за мир и разбирателство в България и между всички народи в света Наряд за 08. I – 14. I. 2024г Изпълнява се в 6:00 и 21:00ч всеки ден 1.Добрата молитва 2. Молитва за мира Господи на Любовта, да се изпълни Твоята воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за Братство, взаимно сътрудничество, и Любов между народите. Амин 3. Формулала за мира: Мир, Мир, Мир, Господи, просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците. (3 пъти) 4. Упражнение – песен : „Мирът носи Божията радост“ 5.Господнята молитва Братска група гр. Троян Когато слушате тези молитви и песни , думите и мелодията да звучи едновременно в сърцето и главата . В ума с емоция ... Първоначално е достатъчно да има концентрация във казваното . В думите и техния смисъл . Спира се вътрешния диалог и остава само смисъла и неговата променяща се форма --думите .

Неделни беседи - 1941 г., 1941 г. Като роди дете (1940–1941) Голямата радост Отче наш. В начало бе Словото. Ще прочета 10 стих от втората глава от евангелието на Лука. (10) И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде. Духът Божи. Цялата беседа е чудесна . За близкото бъдеще , тези нялоко пасажа ме насочиха към това , че природата е създателка на телата ни . И ако правим подобрения несъобразени с природата сме против Нея . Когато заобикаляме природата , тогава ще имаме само илюзии . А за радоста , дочетете беседата

Правителството нарушава закона . Нарушава решение на народното събрание от 2018 г , по отношение на мигрантите . От наша гледна точка е сключило невалидна сделка с ,,европарламента" . Ами сега ?Както обичайно ,вече колко пъти , постъпват ще си траят като че ли нищо не е станало . До кога нашите управляващи в желанието да направят добро ,вършат глупости Найстина ли си въобразяват че ще ни пуснат в ,,шенгена" , или са готови и гащите да свалят ? Чии гащи ?

Всеки гражданин е длъжен да работи за добруването на своята държава . Всеки е свободен да харесва или не управляващите . Но никой не може да предава държавата и народа си като работи срещу нея . Може да гласува , да изявява свободно мнение или някакви протести срещу конкретна несправедливост . Но действията срещу държавните и народни интереси в полза на чужди , са противодържавна дейност . В писанието е казано да поставим на първо място Бога , на второ братята си и на последно себе си . Истината и правилното , се проверяват чрез любовта . Погледнато с любов , тази заръка показва компактноста/единството на , Бог,човечество и отделен ,,Аз" . Значи обичайки Бога обичаш хората , обичаш себе си . Това означава ако работиш за други хора в ущърб на своя народ е работа против Бога . Има хора мислещи че работят за Бога но мачкащи други хора . А всяко мачкане , осъждане Бог е оставил за себе си . По точно , временно го е поверил на този голям Учител-действащия с разрушаване . А крайното осъждане е само Негово . ОТКРОВЕНИЕ (с български субтитри) Разделението в света е наше учебно задание .Когато масово започнем да разбираме , то ще изгуби смисъл и ще отпадне .

Благодаря , ще го препиша .

МОЛИТВЕНА ВЕРИГА за мир и разбирателство в България и между всички народи в света Наряд за 01. 01 – 07. 01. 2024г Изпълнява се в 6:00 и 21:00ч всеки ден 1. Добрата молитва. 2. Молитва за благословението на българския народ Господи Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме, ний, Твоите чада, идем тази сутрин (вечер) и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, търговците, всички трудещи се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш. Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. 3. Псалом 91- песен и стих 4. Псалом 23 5. Формула: Верен, истинен, честит и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добри. / три пъти/ 5. Формулата на братството------------ Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти) Братска група Севлиево

Неделни беседи - 1941 г., 1941 г. Като роди дете (1940–1941) Дева зачна Отче наш. Ще се развеселя. Ще прочета 22 и 23 стих от първата глава на Eвангелието на Матея: (22) И всичко това биде, за да се сбъде реченото от Господа, чрез пророка, който казва: (23) „ Ето дева ще зачне и ще роди син и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува Богъ съ насъ“ Духът Божи. Понеже иде Рождество Христово във вторник, пък вторник е воинствен ден, детето, което сега ще се роди ще бъде марсиянец. Две неща са важни: това, което идва и това, което заминава. Нас ни интересуват живите неща в света, не ни интересуват мъртвите. Защото всичкото онова, което влиза в нашето съзнание, с което ние сме запознати, то е живо. Всичко онова, с което не сме запознати, то е мъртво.................... Аз искам да ви наведа на онази съществена мисъл, която може да ви даде мир и спокойствие. Ние се спираме върху несъществени работи. Някой човек е активен, безпокои се, че огънят гори. То му е работата да гори. Някой човек се е разфучал, кара се. Работата му е това, да кряска. Казва: Много кряска. Колко кряска човек? Той едва може да изпълни салона, на един километър не може да се чуе, като кряска. Един топ като гръмне, на 10–15 километра се чува. Казваме, че кряска, но ние не сме справедливи. Отпушил се е този човек, нека се излее, ще се покаже, да му олекне. Сега аз съм в защита на сприхавите хора. Знайте, че всичкият подтик в живота зависи от тях. Те подтик дават. Ако не са те, всичкият живот щеше да заспи. Те малко подбуждат. Всичката активност, трудолюбие, приложение се дължат на сприхавите хора. Дали са голямо богатсво в света. Казват: Той е нервен, той е такъв, той е онакъв. Ние се радваме, че те са нервни. Че защо са нервните хора? Ако хората нямаха нерви, какви щяха да бъдат? Чрез нервите се предава човешката мисъл. Казва: Нервен станал. Няма нищо от това. Нервните хора са неоценени хора в света. Като ги подпушваш, те се пукат горките и правят големи пакости. Сега евангелието дава един метод, за да не се пука човек, той трябва да бъде дева, да зачене и да роди нещо. Старият,който не може да роди новото, той ще умре. Новото, което не може да се роди и то умира. От чисто биологическо гледище, майката ако в даден случай не може да роди дете, тя ще умре, но ако и детето не се роди и то ще умре. Ако детето, което е в утробата на майка си, иска да излезе по-рано, то човек няма да стане. Ако на време не излезе, то пак ще умре. Детето трябва да се роди точно на време. Девет месеца като станат, майката каже: Хайде навън. То да каже: Слушам мамо, да излезе навън. Да не прави въпрос, как ще го посрещнат отвън. Никакъв въпрос да не прави, как ще го посрещнат и как ще го облекат. Каже ли майката навън – навън. Вътре – вътре. Ако всичките хора слушаха този закон, светът би се оправил. Дева зачна

Духовен наряд за 27 декември 2023 година, 6 часа 79 години от заминаването на Учителя (Подготвен от групата в Благоевград) Молитва на Духа: Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцата ни с необятната Любов, Която изявява Твоето присъствие навсъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни във всяка добрина. Ний се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената любов към нас! Само Ти Си Един, Който ни познаваш и ние Те познаваме, че Ти Си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни! Амин. Песента „Духът Божи“. Прочит на Евангелията: Евангелие от Матея – гл. 21:33-46 Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула; и като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: „Ще се засрамят от сина ми“. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: „Този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му“. И като го уловиха, изведоха го вън от лозето и го убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: „Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете“. Иисус им казва: „Нима не сте никога чели в Писанията: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа и е дивно в очите ни“. Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори, и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк. Евангелие от Марка – гл. 13:21-27 Тогава, ако някой ви каже: „Ето, тук е Христос“, или „ето, там е“ – не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристияни и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко. Но в ония дни, след оная скръб, Слънцето ще потъмнее и Месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. Тогава ще видят Сина Человечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятъра, от края на земята до края на небето. Евангелие от Лука – гл. 8:4-18 И понеже се събра голямо множество и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча: Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха. А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. 7. Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша“. А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча. Той каза: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово. А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят. Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце и дават плод с търпение. И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат. Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве. Затова внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има“. Евангелие от Йоана, гл. 15:1-9 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез Словото, що съм ви проповядвал. Пребъдете в Мене и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие не можете, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят. Ако пребъдете в Мене и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте – и ще ви бъде. С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов. 4. Беседа „Работи на лозето Ми“ – Неделна беседа, държана от Учителя на 14 декември 1919 г. Работи на лозето ми „Синко, иди днес, работи на лозето ми.“ Рече: „Не ща“; но после разкая се и отиде. (Матея 21:28-29)Съзнателният живот има две посоки на движение. Те не са произволни, нито необходими. Те не са насилие, но свободна проява на човешката душа. В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: „Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка“. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за поддържане на живота, да се грижи за външните работи. Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала: да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата всички философи, учени и писатели са готвачи. Разликата между тях е само в това, че едните са добри майстори готвачи, а другите – обикновени, прости готвачи. Всеки готвач, който готви добре, изпълнява волята на господаря си. Който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Всяка жена, която обещава на мъжа си, че ще сготви добре, а нищо не готви, прилича на втория син, който обещава на баща си, че ще отиде на работа, а не отива. Жена, която отказва на мъжа си да готви, а след това се разкае и сготви добре, е подобна на първия син. Аз не разглеждам готвенето в обикновен смисъл на думата. Ако вие го разглеждате в тесен, т.е. в буквален смисъл, това значи да разбирате аритметичните действия, както децата ги разбират. Колко правят 1 + 1? – Две. Колко правят 2 + 2? – Четири. Колко ще получите, като съберете 4 + 1? – Пет. Числото 2 е резултат, а резултатът в семейството е синът. Обаче числото 2 означава още майката, жената. Значи синът се замества с майката. Когато Бог поставил жената в рая, тя Му казала: „Господи, аз няма да изпълня Твоята воля. Имам свои разбирания и ще живея, както намирам за добре. Ще изучавам нова философия, а не тая, която Ти си въвел“. Тоя разговор между Бога и жената не е станал в рая. Той напомня разговора на бащата с първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си. Той се отказал да отиде на лозето му, но после се разкаял и отишъл да работи. Разкаянието е резултат на големите страдания, през които той е минал. Съзнанието му се е пробудило и той казал: „Ще отида да изпълня волята на своя баща“. Когато се казва, че жената ще спаси света, разбираме първата жена, която отказа да изпълни волята на баща си. Когато говорим за първия син, разбираме проява на любовта във всичките й форми. Казано е: „Любовта ражда живота”. Значи животът не може да се прояви, нито може да се разбере без дълбоко проникване в Любовта. Под „любов” не разбирам вашите чувствания, които са само резултат на любовта. Не се лъжете от приятните чувства. Ако едно чувство в началото е било приятно, накрая става неприятно. Закон е: всяко нещо, което започва добре, свършва зле. Това може да се докаже статистически. Колко на сто от младите моми и момци, които влизат в живота с радост и надежда, като остареят, свършват живота си със същата радост и надежда? Де остана техният идеализъм? Започват живота си като идеалисти, в средната си възраст стават материалисти, а накрая на живота се разочароват във всичко и казват, че животът няма смисъл. Повечето хора започват живота си добре; обещават, че ще отидат на нивата да работят, а после се отказват – свършват зле. Така свършват всички, които живеят само на физическия, т.е. на материалния свят. Дай в ръцете на такъв човек 10-15 хиляди лева и виж какво ще направи. Той ще почне да търка ръцете си, както Пилат изми своите, за да се освободи от всякаква отговорност. Като търка ръцете си, той казва: „Аз съм свободен от всякаква отговорност. Ако направя някакво престъпление, не отговарям“. Вие възлагате надежда на тоя човек, дано свърши някаква работа, но той не я оправдава. Днес мъжът и жената търкат ръцете си една в друга, но какво излиза от това търкане? И двамата изяждат капитала си. Това не става по закона на необходимостта, но така искат те. Всичко зависи от добрата воля на човека. Искаш да си добър – ставаш добър; искаш да си лош – ставаш лош. Защо? Защото и в доброто, и в злото се крият известни блага. Например заколиш едно агънце, опечеш го – вършиш престъпление. Седнеш да ядеш агънцето, изпитваш доволство и приятност. Ако се откажеш да го заколиш, в първо време страдаш, но после си доволен, че не си извършил престъпление. Ако заколиш теленцето си, ще благуваш най-много една седмица, докато изядеш месото му. Ако го отгледаш, то ще стане голяма крава, от която ще пиеш мляко, ще биеш масло, а понякога ще си правиш и сирене. Кой от двамата печели повече? Първият мисли, че без месо не може, но като яде месо, ще се натъкне на такива страдания, каквито никога не е помислял. Какво чувство изпитвате към приятеля си, който ви казва обидни думи? – От ден на ден вие ставате все по-хладен, по-чужд към него, докато най-после съвсем се отчуждавате и разделяте. Каква пакост ви е причинил той? Заклал е вашето теленце. Христос изнася притчата за двамата синове, за да представи двете категории хора: духовенството, което обеща, че ще изпълни Волята Божия, но не я изпълни; втората категория са бедните, хромите и клосните, които не обещаха да изпълнят Волята Божия, но я изпълниха. На духовенството бяха дадени закона и заповедта, но те не ги изпълниха. Каквото е било духовенството преди две хиляди години, такова е и днес. Каквито са били бедните преди две хиляди години, такива са и днес. Ако времето носи живи, съзнателни условия, които хората използват, то дава своето, т.е. то изменя хората. Иначе времето не изменя хората. И сегашните християни не са използвали времето от идването на Христа до днес. Те не се различават много от светските хора. В съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат какво се дава в театъра или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно. Религиозните хора търсят по вестниците де ще се държат духовни сказки или проповеди, да послушат нещо. Те мислят, че прекарват времето си по-разумно от светските, които, покрай театри и концерти, мислят за ядене и пиене. Те казват: „Чухме поне една сериозна проповед“. Казвам: не е само до слушане на проповеди и беседи – прилагане е нужно. Всяко нещо подлежи на развитие. Както слухът, зрението, обонянието трябва да се развиват, така и духовният живот на човека трябва да се развива. Първо ще слушаш, после ще прилагаш – едното без другото не може. Какво е придобил и научил човек, ако на старини зрението, слухът и обонянието му започват да отслабват или напълно се изгубят? Ще кажете, че в реда на нещата е старият човек да изгуби и зрението, и слуха, и обонянието си. Това не е вярно. Ще кажете, че външните обстоятелства налагат едно или друго положение. И това твърдение не е вярно. Дават на някого известна сума, за да се съгласи на нещо, което не е в реда на Божиите закони. Ако сумата е малка, той отказва да свърши работата – не се подкупва. Увеличават сумата, докато най-после той отстъпи. Близките му го оправдават, че не могъл да издържи под напора на парите. Каква сила представят парите в себе си? Не се оправдавайте със силата на парите. Това е криво учение, парите не са сила. Желанието на човека към забогатяване е силно, но не и парите. Отиваш в една църква, дето започват да те убеждават, че само тук е спасението. Те казват: „Ако останеш между нас, ще бъдеш спасен“. И това е криво твърдение. Църквата, като външен образ, не спасява хората. Само оня може да упътва, който върви в Божествения път. Не върви ли в тоя път, колкото и да говори на хората, колкото и да се моли на Бога, нищо не може да направи. Колко души има между вас, които познават пътя към Бога? Казвате: „Ти нали ни говориш за Бога? Нали ни сочиш пътя към Него?“. Така е, аз говоря, вие ме слушате, но ако няма единство между нас, нито аз мога да ви упътя, нито вие можете да ме следвате. В Германия имало един знаменит проповедник. С красноречието си той увличал стотици хора на своите проповеди. Една млада красива мома се влюбила в него и започнала да посещава проповедите му редовно. Винаги сядала на първо място и с жив интерес следяла всяка дума. Дълбоко в себе си тя си мислела: „Ето един човек, за когото мога да се оженя. С него ще живея добре“. Проповедникът, като виждал предаността на младата мома към неговите проповеди, често си казвал: „Ето, вкарах една овчица в тоя път“. Най-после се оженили, но какво излязло? Двамата синове не изпълняват Божията воля. Единият обещава, но не изпълнява; другият не обещава, а изпълнява. Като се оженили, работата излязла другояче. Тя казала на своя възлюбен: „Дотегна ми да слушам твоите проповеди. Разбрах вече едната страна на живота, искам да разбера и другата“. Започнали да четат вестници, да видят де се дава концерт, бал или някаква забава. Сега и аз ви питам: като ме слушате, като посещавате беседите, какво мислите? Каква е скритата ви мисъл? Ако съм богат – ще ме обикалят бедни, ще се оплакват, дано оставя на тоя една сума, на оня друга сума, да ги осигуря. Знаете ли какво прави богатият, като умира? Той завещава богатството си на тоя, на оня, докато раздаде всичко. Това не е изпълняване на Божията воля – то пречи на хората да разберат живота правилно. Ако и аз съм заинтересован от някои от вас като учени, богати, влиятелни, че ще можете на съдействате на моята работа, също съм на крив път. Ако всички ние, като музиканти на един велик оркестър, се събираме заедно, първо да свирим с любов, а после да делим печалбите си братски, можем да свършим една работа. Няма ли единство и хармония между нашите мисли, чувства и действия, нищо не можем да постигнем. Ако аз не ви ценя и отделям трите части от печалбата за себе си, а едната част за вас, законът на пропорцията и отношението между членовете на уравнението не са спазени. Щом законите и отношенията между величините не са спазени, работите всякога пропадат. Бог създаде света от две еднакво интензивни сили, действащи в противоположни посоки. В притчата за двамата синове Христос не осъжда единия, който не е изпълнил волята на баща си, но запитва слушателите си кой от двамата е изпълнил волята на баща си. Защо не я е изпълнил първият? Когато човек изпълнява Божията воля, той прави това за себе си, а не за Бога. Да живееш добре, това е за самия тебе, а не за другите. Това не значи, че търсиш начин за спасяване, но да работиш разумно и от твоята работа да се ползват близките ти. Да живееш добре не от егоистична гледна точка, но за равновесие в живота. Добрият живот уравновесява силите в природата. Засегне ли се равновесието в малкия човешки свят, ще се засегне равновесието и във външния свят. Казват: „Да запалим къщата на еди-кого си“. Знаете ли, че ако се запали неговата къща, ще се запалят къщите и на някои от вашите близки? Христос пита учениците Си: „Кой изпълни Божията воля? Който се отказа или който обеща да я изпълни?“. Ако вие сте от тия, които се отказвате, а изпълнявате Божията воля, аз ви похвалявам. Ако сте от тия, които обещавате да изпълните Божията воля, а после се отказвате, вие губите условията за вашето повдигане. Новото учение внася нов подтик в хората да разбират нещата правилно, да се стремят към съзнателен живот. Причините за нещастията и падението на хората се крият в микроскопични поводи. Причината за греха е малка, но последствията му са големи. Едно неразумно желание към известна форма или към даден плод създава големи страдания. Ако пожелаеш да имаш къща като тая на своя ближен, ти вече си съгрешил. Видиш една красива жена, погледнеш към нея – веднага се заразиш. Сега аз говоря за жената принципално, а не както вие я разбирате. Според мене мъжът и жената отделно не съществуват. Защо? Защото мъжът и жената, както днес се проявяват, са търговски фирми, които много пъти са пропадали. За коя от тия фирми да говоря? – „Аз, Иван, съм честен човек.“ – Честен си, но досега си пропадал най-малко сто пъти. Надявам се, че ти, Иван, сегашната фирма, ще приемеш новото учение и ще живееш по нов начин. Няма защо да се докачате. Ако не сте разрешили някоя задача, ще си признаете, без да се самоосъждате. Запитайте се изпълнили ли сте всички добри подтици, които се явяват в душата ви. Извършили ли сте всички добри дела, които е трябвало да направите? Вижте колко е готов човек да отговори на оня, който го е обидил! Ще тръгне от къща в къща да говори по негов адрес. В няколко часа ще напълни града с лоши думи за него. Следователно ако искаш бързо да се рекламираш, кажи няколко обидни думи на своя близък. Какво печелите, като препоръчате тоя човек пред другите хора? Ще кажете, че всички трябва да го познават като нечестен човек. Кой човек е честен? За да намерим истински честен човек, трябва, като Диоген да запалим свещ и да тръгнем да го търсим по целия свят. Аз взимам думата „честен” в широк смисъл, както се разглежда в Божествения свят. От човешко гледище лесно се намират честни хора, но не и от Божествено гледище. Ето защо нашата работа е да решим отново всички задачи. Ония, които са криво решени, ще ги поправим; ония, които още не са решени, ще ги решим по нов начин. Това зависи от нас, от нашето добро желание. Казвате: „Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно“. Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките, една след друга, започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и са отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници. Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. – „Кажи ни поне една утешителна дума.“ – Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля. Често ви говоря за знанието като необходимост за човешката душа. Аз нямам предвид онова знание, което е причина за много престъпления. Съзнателно или несъзнателно много писатели, проповедници, философи заблуждават хората. Те всички минават за учени. Какво знание е това, което заблуждава хората? Ние говорим за истинското, положителното знание, което внася светлина в човешките умове. Някои казват, че лъжата струва пари. Това е въпрос. Всъщност казано е, че краката на лъжата са къси. Ако вземеш пари за лъжата, няма да мине много време, ще те уловят и ще платиш скъпо. Повечето хора много обещават, малко изпълняват. И това е особен вид лъжа. Човек трябва да бъде искрен към себе си, да не карикатури истината. Малцина са ония, които са дали обещание да отидат на нивата и са изпълнили обещанието си. Който не работи на нивата, той попада в закона на кармата и страда. Който работи, той има какво да яде, затова е щастлив. Използвайте малкото време, което ви остава. Не ви заплашвам, но повтарям: решете още сега да заживеете нов живот, защото малко време ви остава. Това не значи да тръгнете по църквите да четете Библията и Евангелието, да палите кандила и свещи. Бог не се лъже – Той е сит на човешки обещания. Адът е павиран с човешки обещания. Важно е кой ще изпълни Божията воля. Казано е в Писанието: „Когато Слънцето потъмнее, Луната престане да свети и звездите почнат да падат една след друга, тогава ще се яви знамението на Сина Человечески, Който ще прати ангели на земята да съберат Неговите избраници”. – „Какво ли означава това събиране? Дано не дойде скоро това време!“ – Няма време за отлагане. Всеки трябва да направи завещанието си. Ако го направи навреме, ще подобри живота си. Мисли ли, че има още време, горко ще пати. Кога ще дойде часът ви, и ангелите не знаят. Кои ангели не знаят? Падналите. И синовете человечески не знаят. За кои синове се говори? За облечените в плът. Ангелите, които са при Бога, всичко знаят. Навсякъде по света има ангели и синове человечески, които нищо не знаят. От Америка се чува гласът на един учен, който казва, че на 17 декември ще се свърши светът. Дойдоха при мене две студентки да ме питат какво е мнението ми за това предсказване. Питам ги: „Вие готови ли сте за оня свят?“. Как ще се познае свършването на света? Бог ще слезе на земята и ще Го посрещнат тържествено със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си, Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа, вулканите ще изригнат и със силен гръм ще поздравят Господа. Интересно е да се следи колко салюти и поздрави ще се отправят към Господа. Земята като млада мома ще заиграе пред Него. Христос запитва днес всички хора: „Кой от двамата синове е изпълнил Божията воля?”. Ще кажете, че оня, който първо се е отказал, а после се е разкаял, той е изпълнил Божията воля. Последният момент спасява положението. В тоя смисъл много добрини и едно добро са равносилни. Важно е какво си направил в последния момент. Може да си направил много злини, но в последния момент на живота си да си направил едно добро – то спасява живота ти. Последното добро заличава всичките ти злини и от разумния свят започват да гледат на тебе като на свой брат. С това не ви утешавам, но казвам: съблечете старите си дрехи и облечете белите, празничните си дрехи. Нали много от вас сте ясновидци, кажете, какво ще стане на 17 декември. Ако питате мене, аз ще ви кажа, че на 17 много хора ще излязат от гробовете си и ще възкръснат. Какво е казал американецът, това е негова работа. Аз не отговарям за него. Ако пророчеството му се сбъдне, той ще мине за истински пророк; ако не се сбъдне, ще изгуби доверието на хората. И да не се сбъдне пророчеството му, той е накарал хиляди хора да се замислят. На мнозина сърцата се свиват от страх, боят се да не правят погрешки. Колкото е голяма възможността да се сбъдне пророчеството му, толкова е голяма вероятността и да не се сбъдне. Ако сега ви подложа на глад, всички ще гласувате да се отложи това нещо. Защо не искате да гладувате? Защото не сте приключили сметките си. Какво страшно има в смъртта? Каквото и да правите, колкото и да отлагате, все ще дойде едно число 17. Дали единично или колективно ще заминете за оня свят, не е важно. Иде денят, когато ангелите ще кажат: „Стига вече! Време е да се върнеш при баща си. Тук ще минава регулация и къщата ти ще се развали“. Като знаете това, съветвам ви да се освободите от всякаква омраза, от всякакво съмнение и подозрение. „Някой си человек имаше двама синове.” Синът, който обеща да извърши Божията воля, е мъжът, човекът, когото Бог пръв създаде. Другият син, който отказа да изпълни Божията воля, но после се разкая и я изпълни, е жената. Двамата синове, т.е. мъжът и жената, са ония близки души, които живеят заедно в човека. Някога човек обещава да направи едно добро, но го отлага. Вечерта, като съзнае погрешката си, разкае се и изпълни решението си. Така човек расте и се развива. Умът обещава и не изпълнява, а сърцето се отказва да изпълни волята на Бога, но после се разкайва и изпълнява. Има интелигентни хора, които много обещават, но нищо не изпълняват. От тях нищо не излиза. Хората на сърцето, които минават за наивни, глупави, първо се отричат, но после изпълняват волята на Баща си. Затова казвам, че бъдещата култура е на сърцето. Не ще оживее това, което с в нашия ум; ще оживее това, което е в нашето сърце. Следователно предчувствията на сърцето са по-верни, отколкото мислите на ума. Понеже бъдещата култура е на сърцето, затова Христос ни обръща внимание да обработваме сърцето си. Бих желал в бъдеще всички общества и народи да образуват дружества, да отварят училища за работа върху сърцето. Това да не бъде само проект, но да стане действителност. Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав; представят го в министерството на одобряване; след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата – и докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет. Решете и приложете решението си! Зарегистрирането му ще дойде свише. Старите дружества ще си вървят по стария път, а новите, които сега се създават, ще се развиват по нов план. Питате ме можете ли да влизате в дружества. Човек е сам дружество. Ще се запише член на своето дружество. – „Да се женим ли?“ – Ако живеете по законите на Бога, няма защо да се жените. Ако сте вън от Неговите закони, женете се колкото пъти искате. Какво означава женитбата? Питам: кой венча първите хора? Кой осветява живота на птичките, кой ги венчава? Всяко добро дело се осветява и санкционира от Бога. Днес, като извърши човек престъпление, хваща го полицията и го туря в затвор. После го съдят, държат протоколи и, когато произнесат присъдата, осъждат го на 10-15-годишен затвор. Тук той остава, докато минат определените години. Когато човек направи едно добро, никой не знае, никаква санкция не се издава. – „Как ще се оправи светът?“ – Като обърнете нещата. Когато някой направи едно добро, санкционирайте го; когато направи престъпление, не издавайте никаква санкция за него. Когато в някое семейство едно от децата е много лошо, майката носи ризката му в черква, да му чете свещеникът. Според мене майката трябва да занесе ризката на доброто си дете, на него да чете свещеникът. Идеите трябва да се преобразят. Бог е решил да ликвидира със старите и изопачени идеи на човечеството. Как мислите, право ли е това, което ви говоря, верни ли са думите ми? Ще кажете, че са верни. Аз казвам, че моите думи са верни 50%, а когато се приложат и дадат резултат, ще бъдат верни сто на сто. Процентът на вярващите в България е малък. Ако двама души на стоте вярват, 98% не вярват. Мойсей отиде при фараона и му каза, че Йеова го праща при него. Наивен беше Мойсей, като мислеше, че фараонът ще го разбере и ще му повярва. Той му отговори: „Не познавам Йеова“. Мойсей трябваше дълго време да убеждава фараона, да прави чудеса, докато най-после фараонът се принуди да освободи евреите. След последното чудо фараонът каза: „Да си вървят тия хора! Дето искат, там да отидат, там да принасят своите жертви“. Всеки, който иде в света, трябва да бъде като Мойсей. – „Чудеса ли трябва да прави?“ – Чудеса и знамения се правят за безверниците, а вярващите не се нуждаят от никакви доказателства. Какво ще бъде знамението за твърдоглавия фараон, за да пусне евреите да излязат от Египет? Земята ще заиграе, както никога не е играла. Реките ще излязат от коритата си и вулканите ще изригнат с всичката си сила и мощ. – „Де ще станат тия знамения?“ – В човешките общества. Те ще ви разтърсят така, че всичко старо ще изчезне. Спомнете си всички какво ви е говорил вашият Баща и какво сте изпълнили от всичко, каквото ви е говорил. Кажете си: „От днес туряме край на стария живот, заличаваме всички стари сметки, всички взимания – давания. От когото имам да взимам, нищо не искам; на когото имам да давам, нищо не давам. С търговията е свършено вече“. – „Може ли да се живее без търговия?“ – Ще дойде новата търговия: ще продаваш с любов и ще купуваш с любов. – „Не искаме да купуваме и продаваме с любов.“ – Който иска да се занимава с пари, свободен е; любовта е за ония, които са ликвидирали със старото. Това не значи, като се върнете по домовете си, да започнете да се карате, мъжът да не иска да знае за жена си и жената – за мъжа си, да кажете, че не се познавате вече. Всъщност те досега не са се познавали, а трябва да се познаят. Кой мъж е познал жена си и коя жена е познала мъжа си? Те отсега нататък трябва да се познаят и да си подадат ръка за взаимна работа. Кажете на вашите синове и дъщери, че ги познавате вече. „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Сегашните хора се страхуват да не ги позная. Двете студентки, които дойдоха да ме питат за верността на предсказанието, дадено от американеца, също се бояха да не ги позная. Но аз отговорих на зададения от тях въпрос, без да се впущам в друг разговор. Казах им, че досега хората са били гъсеници, на 17. число ще умрат за тоя живот и пак на 17. ще се превърнат в пеперуди, т.е. ще възкръснат. Те искаха да им кажа нещо за бъдещето. Казах им: „Понеже старият свят ще се свърши, няма какво да ви говоря за него. Всичко, което ви интересува, има отношение към стария живот. За него всичко е писано, вие знаете това. Следователно мога да ви кажа нещо за новото, което иде сега“. Казах им, че в света ще станат големи промени. Всичко, което става, е за добро. Хората не разбират доброто, което иде, и го тълкуват криво. Те ще се преобразят, но и светът ще се преобрази. Ще станат промени и на физическия свят: земетресения, бури и др. – „Кога ще стане това?“ – В бъдеще. „Това е живот вечен, да познаем Бога.” И ние трябва да се познаем. Да знаем, че всички страдаме, че всички се мъчим, че всички имаме неразрешени задачи. Мнозина си дават вид, че работите им са уредени, а всъщност не е така. В това отношение те приличат на ония ученици, които казват, че знаят уроците си, а като ги вдигне учителят, търсят помощта на другарите си. Някои ученици написват по-трудните формули на ръката си. Като ги вдигне учителят, те разказват урока си, а от време навреме поглеждат написаното на ръката, както хиромантът чете бъдещето на човека по ръката. Ако учителят не е прозорлив, пише добра бележка на ученика. Ако е прозорлив, казва: „Дай ръката си!“. Погледне написаното и казва: „Много си умен“. Сега и Христос, като дойде на земята, ще погледне написаното на ръката на всеки мъж и на всяка жена. Едновремешният учител, като влизаше в клас, преглеждаше ръцете на учениците, ноктите им – да види дали са чисти. Ако намираше нещо нечисто, взимаше тънка пръчица и удряше по ръцете. Като влезе Христос между учениците Си, няма да се спре само върху външната нечистота, но ще погледне линиите на едната и на другата ръка и ще каже: „Много добре са написани“. Христос не си служи с пръчица или с фаланга, както старите учители. Едно време учените бяха способни, затова ги удряха по краката. Сега фалангата не се практикува в училищата, но в домовете. Някога мъжът я прилага, някога жената. Фаланги има в човешките умове и сърца, а те трябва да се махнат. Желая ви да изпълнявате Божията воля. Всички имате възможност за това. Няма сила, която може да ви препятства в изпълняване на Божията воля. Както Бог е всесилен и свободен да прави добро, така и вие сте ако не всесилни, поне силни и свободни да Му подражавате в правене на добро. Понеже не сте богове, не сте всесилни, но имате сила да се проявите в доброто. – „Кога е слаб човек?“ – Когато се отдалечава от Бога. А той се отдалечава от Бога, когато престане да изпълнява Неговата воля. Стар, слаб и сляп си, когато се отдалечаваш от Бога. Какво прави крадецът, като влиза в дома на богатия? Той връзва очите му, да не вижда, запушва устата му, да не вика, запушва ушите му, да не чува. Така постъпва и дяволът. Мнозина идват да слушат беседите ми, но се страхуват да не ги видят външните хора, за да не знаят, че ме посещават. Защо се страхуват? Ако има човек в България, който говори истината, който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм аз. От какво се страхувате тогава? Как ще постъпят българите с мене, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важно е, че хората са малодушни, не се решават да приемат новото учение. Отдето и да е обаче – от водата, от въздуха или от светлината, те трябва да приемат това учение. Аз не искам хората да тръгнат след мене, както момите, които се влюбват в един момък. Влюбили се 400 моми в един момък – и всички тръгнали след него, всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него. Това би било най-голямото нещастие за мене. Това не са последователи. Истински последовател е оня, който с цялото си същество приема учението и го прилага. Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мене. Важно е да приемете учението, да го приложите и да решите задачите си. Аз още не съм видял вашите решени задачи. Никой от вас не е решил задачата на Любовта. Тая задача не е решена даже и по отношение на близките ви. Ако днес дойде Христос между вас, на всички би писал двойка върху задачата на Любовта. Аз ще Го поканя някой ден да ви изпита. Сега вие се намирате в положението на двамата синове. Като се върнете по домовете си, влезте в скришната си стаичка, т.е. във вашата душа, и с едри букви си напишете: „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез живия Господ на Любовта, Който е създал всичко в света“. Това е моят поздрав за 17 декември. Като дойде Христос, и вие да Го поздравите така. Когато гърмежите започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте. Нека тия мисли останат във вас за всички случаи в живота ви. Пазете се от отрицателни мисли. Откажете се от всички стари майки и бащи, учители и свещеници в себе си. На стария свят. с който досега сте били свързани, кажете: „Сбогом, нямам вече нищо общо с тебе!“. На всички свещеници, учители, майки и бащи, синове и дъщери, които искат да служат на новото и да прилагат новите правила, Христос казва: „Добре дошли при Мене! Аз ще ви сложа богата трапеза“. Това всички ще го проверите. – „Кога ще бъде това?“ – Все ще бъде на 17. число, но на кое, не е важно. Бъдете смели и решителни, че като се върнете по домовете си, да кажете: „От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си“. Кажете ли веднъж така, първо вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе ще приличате на оная стара жена, която имала една могилка пред прозореца си; тя пречела на Слънцето да огрява стаята й. Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца й. Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилата е на същото място. Тогава тя си казала: „Точно така си мислех“. Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. Щом не вярва на молитвата, по-добре щеше да бъде да построи къщичката си над могилката, че да не я засенчва Слънцето. Сега Христос иде на Земята и казва: „Една стъпка по-горе!“. Вие трябва да вземете една стъпка по-нагоре, т.е. към Небето. Какво разбирате под „небе”? Да отидеш на Небето, това значи да излезеш от състоянието на гъстата материя, в която се намираш. Сега цялата Земя минава през голямо преобразование, атомите се преустройват. Това ще продължи, докато силите на Земята се уравновесят. Земята ще мине през големи сътресения. Има начини за познаване в коя област на Земята ще станат най-големите сътресения. Това на вас не може да се каже, защото ще се уплашите. Когато българите били под турско робство, някои от страх се криели по планините и викали: „Бягайте, че турците ни гонят“. Някои, по-смели, решили да се върнат по домовете си – и каква била изненадата им, когато не видели нито един турчин по пътя. Страхът ги карал да бягат. Помнете: дошъл е краят на старото! Не може вече да се живее по стар начин. Който иска да бъде щастлив, трябва да се откаже от старото. Вижте какво е политическото положение на народите! Цяла Европа е настръхнала, готова е да избухне. Само една искра е нужна, за да избухне цял ножар. Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете – в тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика, разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математичен закон, в изчисленията на който нищо не е пропуснато. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-добре. Може да има фаланги, може земята да играе под краката ви, гърмежи от топове да тресат въздуха, това нищо не значи. Всичко, което става, е в реда на нещата, няма защо да се плашите. Като мине 17 декември, ще кажете: „Излъга ни тоя американец! Създаде ни само излишни тревоги“. Според мене добре е направил той: стресна малко хората, накара ги да се замислят. Като мислите, все ще се откажете от нещо старо в себе си. Какво означава числото 17? То е съставено от единица и седморка. Двете числа заедно дават осморка 1+7 = 8 – число на безконечността. Числото 17 ще дойде като Халеевата комета. Американецът казва, че няколко планети са се събрали на едно място. Аз продължавам по-нататък: тия планети са се събрали на конгрес, да решават какво ще стане със Земята. Казват, че на Слънцето ще се яви такова голямо петно, което и с просто око ще се вижда. Това петно ще създаде голяма магнетична вълна, която ще разтърси Земята. Тая вълна иде за добро, зависи под какъв ъгъл ще удари Земята. Ако ударът падне под прав ъгъл, Земята ще отскочи, без да се засегне. Ако ударът падне под наклон, под остър ъгъл, Земята ще се засегне малко. Това ще бъде масаж за нея, без да й причини някаква катастрофа. Ударът на магнетичната вълна ще се предаде на цялата Земя. Той ще се почувства навсякъде като нов подтик. Тая вълна е жива, интелигентна, тя ще промени живота на хората. Желая ви да възприемете тая вълна и да разберете нейния велик смисъл. Запазете разположението, което имате тая вечер, и си кажете: „Разбирам какво искат да кажат планетите Сатурн, Марс и Венера“. Бъдете в размишление. Мислете за Слънцето и за всички планети, които влизат в Слънчевата система. Да изпаднете в дълбоко размишление, това значи да получите Божието благословение. Вървете без страх и без тъмнина, с обич и със светлина! Любовта изпъжда навън всякакъв страх. Знайте, че няма да стане нищо лошо. Всичко ще бъде за добро. 14.12.1919 г., неделя, София Песента „Махар Бену Аба“. Молитва към Великото Съзнание: О, безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да се приближа до Тебе и да бъда най-близко, безкрайно близко, за да се почувствам като главна част от Битието и да се осъзная като цяло, което е произлязло от Тебе. Освободи ме от всяка неправа мисъл, чувство, желание, съмнение, критика и самоосъждане. И нека да бъда най-смирен, както Ти би ме създал. Нека да Те усещам тъй близо до себе си, като най-близък приятел, с когото да не се разделям никога! Да ми бъдеш светлина в ума и да Те виждам в нея. Да ми бъдеш живот в сърцето и да Те виждам в него, както виждам извън себе си. Да познавам само Твоите вечни Закони в Природата и в цялата Вселена. Твоята непреривна Любов да ме свърже с Тебе за всички времена. Амин. Песента „Мога да любя“. Формула: Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още Си вложил в моята душа, и аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе за изпълнение на Твоята Воля. Господнята молитва. Поздравът на Братството: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.” (3 пъти)

Ето от моята мъничка кула какво виждам , Ще може . При условие , че запази баланса в последователноста . Първо е Бога , второ са хората , трето е аз .Да се разграничи илюзията , мъглата между двете области на служене , към хората и към Бога е много трудно . Да , срещал съм в беседите , че по добре да не се занимаваш с политика , защото неминуемо ще се окаляш . Но има личности в историята ,които правят нещо променящо света , към по добро . Това също е политика . И мисля че 21 век е нещо съвсем ново в историята . Също , човечеството не би могло да се възроди без обединение около Божествените закони или принципи , както и да ги наречем , за да изпълняваме Божията воля . Това също е политика . Безкраино дълъг път ни чака до като започнем , всеки да работи за общественото благо безкорисно и да взима само най необходимото за лично ползване .Тази идея която приписват на комунизма дойде , но не я разбраха както трябва ... Едва ли единоначалието сред хората ще се разпадне само , без разбиране ролята на отделния човек . Не като безгласна бурмичка , а полезна индивидуалност . Смятам че за в бъдеще в политиката ще навлизат по специални хора , които първо , да не позволят човечеството да се самоунищожи и второ да дадат нужното внимание за хармоничното израстване на децата . Мисля : Радоста която имаш изпълнявайки волята Божия се дава не за лично облагодетелстване . Тя е само потупване по рамото от Духовния свят и е за всяко добро дело , отделно .За да я запази човек , не трябва да излиза от Божията воля .Това е работа , работа , работа . Значи , Бог може да постави някой , дори и в политиката . Това ще е много по различно от колкото в древноста , царя като светски и духовен водач .Сега при новите условия човека трябва да върши същото , но по собствена воля . Съзнателно ,. Разбирайки , негативите , позитивите и вписването на личния , както на семейството , му живот в обществения . Разбирайки влиянието на миналото , нужните днешни жертви в стремежа да изпълни Волята Божия . А окалването си е част от битието . Живи сме , каляме се . За това сме тук . Да се учим как да излизаме от калта , как да бъдем чисти . Същноста на познанието е да минаваш през калта без да се окалваш .

МОЛИТВЕНА ВЕРИГА за мир и разбирателство в България и между всички народи в света Наряд за 25. XII – 31. XII. 2023г. всеки ден Изпълнява се в 6:00 ч. и 21:00 ч “Благославяй” – песен „Добрата молитва” Молитва за България: „Господи, запази България от вражески сили, защото ти си Любов, Мъдрост и Истина. Ние обичаме България и ще и служим с Любов. Господи лъчът на твоята Любов да озари цялата Земя, Благостта и Милостта Божия да пробудят и да помилват всяка човешка душа!” Молитва: „Господи, благоволи да възстановиш Любовта, Мъдростта и Истината в сърцата и душите на всички ръководещи лица по Земята, за да живеят всички хора в мир и радост и да се почувстват като братя и сестри с Един Баща.” Формулата: „Мир, Мир, Мир Господи просим. Разумност, Светлина и сила в умовете на человеците” – 3 пъти. Молитва на учениците на Бялото Братство „Благодарим ти господи, че сме се родили в тази епоха. Благодарим Ти, Господи, че си ни повикал и пробудил във веригата на Бялото Братство. Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, Великите Духове на Бога живаго и нашия контакт чрез Твоето Слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават. Благослови всички тия, които работят за Твоето Дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на божията Нива за идването на Царството Божие на Земята.” Амин! „На Учителя” – песен Формулата на Пентаграма – три пъти – „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“ Господнята молитва Формулата на Братството . Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти) Братска група Горна Оряховица

Явно не желаеш да обясняваш много и за това ще импровизирам върху последното изречение : ,,не да разчита на Господа да го освобождава иначе ще има да чака дълго време и накрая пак ще си остане излъган." Да , ние сме зависими от времето , не Бог . Той ни го е дал за да се развиваме . Това развитие означава да осъществим връзка с Бога , с Божествената искра присъстваща у всеки . Точно тази връзка е допира ни до Истината , макар и да ни се представя в съвсем обиковен ,,невзрачен" вид . Посоката на развитието е да достигнем постоянна връзка .Тогава днешните ни неудачи ще ни изглеждат детски залъгалки . Паркирах колата в охраняем паркинг .Поговорих с един , с друг и тръгнах до кафето отсреща . Сетих се че не съм заключил колата , но нали има охрана и отдавна не е имало кражби . Това си го мисля крачейки бодро , но ... А ключа на таблото? ... Бъркам по джобовете и да , няма ключ . Връщам се и го взимам от ключалката . За нас , можем да си го кажем така : Молитвата е връзка с Един който винаги помага , който винаги ще ни покаже реалното . Само от нас зависи да осъществим връзката .

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г. Като роди дете (1940–1941) И в Неговото Име народите ще се надеят Отче наш. В начало бе Словото. Ще прочета само 21 стих от 12 глава от евангелието на Матея: (21) И в Неговото име народите ще се надеят. Духът Божи. И в Неговото Име народите ще се надеят