Jump to content
Порталът към съзнателен живот

АлександърТ.А.

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3115

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    184

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от АлександърТ.А.

  1. АлександърТ.А.

    Вечен календар

    От АлександърТ.А.,


    История
    Българи
    Добро утро, Българи! ОСТАВАТ 3 ДНИ И 16 ЧАСА ДО БЪЛГАРСКАТА НОВА ГОДИНА! ПРЕДИ КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ, ПРЕДИ КИТАЙСКИЯ КАЛЕНДАР, ПРЕДИ ЮЛИАНСКИЯ, ПРЕДИ ГРИГОРИАНСКИЯ Е БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР! Това е голямо интелектуално и научно достижение на древната българска култура. С него трябва да започва всеки учебник по физика, математика и астрономия. Българският календар печели адмирациите на Юнеско със съвършена организация и простота, която никой друг календар не предлага. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5504 пр. Хр. Източници за българския календар са : Именника на Българските Князе, Чаталарския надпис и Приписка на Тудор черноризец Доксов. С изследването на български календар са се занимавали Димитър Съсълов- II, , доц. Васил Умленски - Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Й. Маркварт, Г. Фехер, Н. Николов, Сл. Дончев, Ив. Венедиков, Пл. Цонев, Ом. Прицак, Й. Микола, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов, Петър Петров, акад. Никола Бонев, акад. Д. Мишев, доц. д-р Я. Й. Шопов, и др. Днес сме 28-ти ден от 12-ти месец на 7528 българска година. Годината на Заека по древния български календар. (Началото на календара е 5504 година преди Христа - годината на последният потоп по нашите земи. т.е. 5504 + 2023 + една нулева година в началото на ерата = 7528 г.) Коя година сме днес според другите календари: по Персийския календар 1401 г. по Ислямския календар 1444 г. по Тайландския календар 2565 г. по Китайския календар 4721 г. по Еврейския календар 5783 г. по Египетския календар 6267 г.(предполагаемо) Днес за Световен календар е приет Григорианският. За него, както и за повечето други календари числото 365 се оказва кошмарно изпитание. Земята обикаля Слънцето за 365,2425 дни. Как да се раздели това число на равни периоди, така че да са удобни и прости за наблюдение и отчитане? Повечето календари не се справят добре със задачата. Имат големи грешки в отчета или сложни добавки и извадки от сметките всяка година или на чести периоди от време. Например: През 2636 г. пр. Хр. със заповед на император Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар. Но те не копират съвсем точно българския и коригират отчета на времето всяка година. Началото на китайската Новата година настъпва по различно време всяка година, в периода между 21 януари и 21 февруари. Което е изключително неудобно ако трябва да се смята с този календар периоди от повече години. При Григорианския също трябва да се въвеждат редица поправки. 1. Добавяме един ден на всеки 4 години, 29 февруари. 2. В годините кратна на 100, не се добавя ден. 3. В годините кратни на 400 пак се добавя ден. 4. Основното неудобство е, че всяка дата в различните месеци и години е в различен ден от седмицата. Различни са за всички месеци и всички години. Какво правят съставителите на повечето календари за разделянето на 365-те дни от годината? Най-близкото хубаво за делене число е 360. 360 : 12 = 30 Така получават 12 периода по 30 дни, но тук започват неприятностите. До 365 им остават 5 дни, които трябва да наместят някъде. Затова правят пет от периодите с по 31 дни. И горе-долу се получава някакъв календар с редица препятствия. Приблизително такива сметки има в григорианския и така възникват изброените вече усложнения. Всички календари се опитват по някакъв начин да включат всичките 365 дни в календарното разпределение. ВСИЧКИ КАЛЕНДАРИ ОСВЕН БЪЛГАРСКИЯТ С какво българският календар спечелва адмирациите на ЮНЕСКО? Древните българи не се спират на числото 360 като останалите календарни съставители. Те решават да работят с числото 364. По нашите земи имаме 4 сезона и затова разделят 364 : 4 = 91. Получават 4 равни четвъртинки на годината, което никой друг календар не предлага. В 1/4 година има 91 дни. Числото 91 просто плаче да бъде разделено на 3. 91 : 3 = 30 и 1 остатък. Получават три месеца по 30 дни, като на първия добавят останалия един ден. 31 + 30 + 30 = 91 Перфектно равни и еднакви тримесечия. Така всички дни от седмицата и числото на дните от месеца са еднакви всяко тримесечие и всяка година, во веки. Така винаги първият ден в годината винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки. Първият ден на всяко тримесечие винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки. Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. Во веки. Такава наредба никой друг календар не е успял да постигне. Защото българите разпределят 364 дни, а не 360 както другите нации. Но ще попитате: Какво става с последния 365-ти ден? Тук се откроява нестандартното мислене на българите. Мислене "out of the box", за което другите нации съставяли календари не се сещат. Последния 365-я ден българите изключват от календарното разпределение. Гениално! Този ден не участва в никой месец и седмица. Не е в календара изобщо! Ден за празнуване! Пишат го празник и го наричат Ени-Алем, Енин ден, Еднажден. Това е последният ден по българския календар (21 декември) или Зимното слънцестоене - най-късия ден в годината, там слънцето завършва цикъл. След него дните започват да нарастват, започва нов цикъл, започва нова година. Поради това денят след Еднажден древните българи са го нарекли за начало на Нова година. Високосния ден го добавят през 4 години на мястото на лятното слънцестоене - Еньовден. През 60 години високосният ден не се добавя за да се коригира календара с астрономическото време. Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички тримесечия и за всички години. Во веки. Еднажден е последният ден на годината, в който българите са празнували раждането на новото слънце или раждането на бог Слънце - бог Сурва. В сурвакарските песни и до днес се пее: "Сурва Бога се роди мамо, млада бога" Теофилакт не казва изобщо, че дедите ни са монотеисти, не казва, че почитат Тангра, а говори за култ на българите към слънце, луна, звезди. Теофилакт нарича старите българи скити, а от Херодот знаем, че богът на слънцето при скитите носи името Гетосур. Гетосур означава славното слънце. Частицата гет е сродна на тракийския етноним гети-славни, прославени, обяснение получаваме и от арийските думи гаяте-прославям. Елементът сур означава сияние, светлина, слънце. За разлика от други български приноси към световната история и култура, все още никой не оспорва произхода на българския календар. Но тук възниква един логичен въпрос - Защо българските медии не говорят за него? Защо в учебниците няма дори една страничка? Въпреки че само няколко народа в света имат хилядолетни календари, а само един от тях - българския е по точен от световния григориански. Ето за това трябва да се проглушат ушите на света. Ако беше някой американски празник да са го въвели. Ако беше ЛГБТ парад да са го разтръбили. Дори за китайската нова година и китайския календар говорят повече отколкото за българския. Не е ли странно такова поведение? Не навежда ли на мисълта, че това е нарочна позиция продиктувана от сили, които имат интерес българина да не знае за величието на предците си? Защото как ли биха реагирали потомците днес, ако знаят каква наука и култура тръгва от дедите им? Вижте българския календар на живо тук: https://bgkalendar.com/
  3. АлександърТ.А.
    Рудолф Щайнер   «Стойността на мисленето за едно удовлетворяващо човека познание»
    преводач: Катя Белопитова
    Дорнах, 17 септември 1915 г. За изследването и размишляването във физическия свят може преди всичко да се каже, че е съкровено сърдечно дело на човека да се ориентира в отношенията на физическия свят, където той прекарва съществуването си между раждането и смъртта, с висшите светове, на които първоначално принадлежи. Ние сме съвсем наясно, че у човека живее, макар и неопределено, но все пак едно вътрешно присъщо ясно чувство, ясно усещане за това, че би трябвало под някаква форма да знае поне нещо за тези отношения. Защото колкото и неопределено той все още да мисли за висшите светове, колкото и поради различни причини да се отчайва, дали ще има възможност да узнае нещо за тях, все пак естествено и подобаващо за човешкото чувстване и усещане, е да влезе във връзка с един по-висш свят.
    Със сигурност може да се възрази на това с твърдението, че все пак особено в днешната наша материалистична епоха има много хора, които или в някаква форма не приемат, че въобще има духовен свят, или най-малкото отричат, че човек би могъл да знае нещо за него. Основателно е обаче и да се твърди, че човек първо трябва да се научи да се отнася донякъде, така да се каже, «негативно» към духовния свят; защото не е «естествено» за него да отрича изобщо един духовен, един свръхсетивен свят. До такова нещо трябва да се стигне първо чрез всевъзможни теории; като би могло да се каже, че за да отрича в някаква степен сериозно духовния свят, той най-напред трябва да бъде «отучен». Така че ако се говори за естествения човек, присъщо за неговото усещане е по някакъв начин той да отправи душевен поглед нагоре към духовните светове.
    Сега обаче, макар и само като възможност, трябва да има хора, които не искат нищичко да знаят за духовните светове и да има нещо в човешката природа, затрудняващо определянето на връзката с духовния свят. Но трудно, трудно мислима изглежда е тази връзка. Защото ние виждаме, че в хода на историята, която можем да проследим, са се появили много голям брой всякакви философи и мирогледи, които привидно си противоречат. Аз обаче вече често съм заявявал, че това е само привидно. Защото, ако би било толкова лесно за човека да определи своята връзка със свръхсетивния свят, то историята на мирогледите не би била изпълнена от привидно взаимно противоречащи си мирогледи. Следователно още оттук става ясно, че, така да се каже, е трудно да се определи връзката с духовния свят. И затова сега може да бъде повдигнат въпросът, откъде ли пък идва тази трудност, какво ли е това, което съществува в душата на човека, за да му е толкова непосилно да се постави във връзка с духовния свят.
    И ако се проверят всички тези опити, които се правят преди всичко извън духовно-научния мироглед, а именно да кажем – в самата философия или във външната наука, човек ще се запита, накъде всъщност отиват тези опити, какво е залегнало в основата им? Тогава трябва да се каже: ако човек се занимава с тези начинания, ако се погледне главно, що за душевна сила използват хората, за да стигнат до връзката на физическия с духовния свят, ще се открие, че те отново и отново – бих искал да кажа, без да се взимат под внимание някои отделни опити – виждат преди всичко все пак в мисленето онази душевна способност, която, приложена правилно, би могла да доведе до това, да се твърди нещо, да се определи нещо за отношенията на човека със свръхсетивните светове. Следователно, така да се каже, е необходимо да се разгледа мисленето, мисловната работа на душата и да се постави въпросът: как всъщност мисленето и това „да-се-замисляме“ се отнасят към връзката на живеещия във физическия свят човек с духовните светове? Каква всъщност е тази обвързаност на мисленето с духовните светове?
    Следователно въпросът е: как стоят нещата със стойността на мисленето за едно удовлетворяващо хората познание? Ето именно тази тема бих желал днес да разгледам още веднъж предварително и подготвително, за да мога след това да обсъдя и други въпроси пред Вас. Бих желал да се подготвим, като отдадем заслужено внимание на разглеждането на темата за стойността на мисленето в интерес на самото познание.
    Ние, така да се каже, разбираме мисленето, когато подходим по следния начин. Неслучайно в хода на последните лекции вече загатнахме, че е наложително да се разгледат известни своеобразности именно на мисленето или, още по-добре казано, на мислите. Аз обърнах внимание, как има много хора, които просто виждат грешка в цялото научно мислене, когато то е не само подобие на научно мислене, но и като че ли е мисловна фотография на една външна действителност. Защото същите тези хора казват: ако мисленето въобще трябва да има някаква връзка с реалното, с действителността, то не бива от само себе си да допринася абсолютно нищо към тази действителност; защото в мига, когато мисленето допринесе нещо към действителността, това вече няма нищо общо с изображение, с фотография на действителността, а с фантазия, с фантазен образ. И за да нямаме работа с подобен фантазен образ, трябва да държим стриктно на това, никой да не взима в мислите си нищо, освен само това, което е фотография на външната действителност.
    И веднага чрез лесен ход на мислите вие ще стигнете до състоянието да си кажете: да, за външния физически свят, за нещото, което наричаме физически план, това и без друго ни се струва, че е съвсем правилно. Изглежда, че съответства на едно съвсем уместно усещане, че чрез мисленето не бива нищо да се прибавя към действителността, ако човек не желае вместо с изображение тя да е представена с фантазни образи. За физическия план може наистина да се каже, че е абсолютно правилно, човек да се въздържа от всякаква „добавка“ на мисленето към това, което се получава отвън навътре чрез възприятието.
    Сега бих желал, по отношение на възгледа, който се намира в току-що казаното, да ви обърна внимание на двама философи: на Аристотел и на Лайбниц.
    Аристотел – така да се каже, обобщителят на гръцкия мироглед – е философ, самият той в някаква степен непосветен в тайните на духовния свят, но живял във времето непосредствено след, бих желал да кажа, «епохата на посвещението». Преди това всички философи някак си са били все още докосвани от посвещението, щом са изразявали философски това, което са знаели като посветени. Платон например е бил в най-висока степен своего рода посветен, но се е произнасял философски. За Аристотел трябва да се каже, че при него вече няма ни следа от посвещение, но все още са налични всякакви последици от такова. Следователно той е философ, който говори само философски, без посвещение, без какъвто и да било инициационен импулс, но в неговата философия се намира по разумен начин онова, което посветените преди него, са предавали по духовен начин. Това следователно е Аристотел.
    От Аристотел произлиза изразът, който искаме сега да разгледаме. [Пише се на дъската]:
    Няма нищо в интелигентността, което да не в сетивата.
    Нека сега се спрем на този израз: Няма нищо – тук ние можем да допълним – в «човешката» интелигентност, което да не в сетивата.
    Този израз на Аристотел не бива по никакъв начин да бъде тълкуван материалистически, защото Аристотел е твърде отдалечен от какъвто и да било материалистически оцветен мироглед. Този израз при Аристотел следва да се разглежда не въз основа на мирогледа, а теоретично познавателно. Което означава, че Аристотел отказва да вярва в това, че биха могли да се получат отвътре навън познания за който и да било свят, а твърди, че всъщност съответните познания могат да се придобият само когато сетивата се насочат към външния свят, така че да се получат сетивни впечатления и след това чрез интелекта да се направят понятия от тези сетивни впечатления. Но че със сетивните впечатления се усвоява вътрешно духовното, това той, разбира се, не отрича. Той е на мнение, че природата е проникната от духа; само че, така мисли той, не може да се стигне до духовното, ако не се погледне навън в природата.
    Тук Вие все пак забелязвате разликата с материалистите. Материалистът стига до следния извод: навън всичко е само материално и човек си изгражда понятия само от материалното. Аристотел мисли цялата природа за одухотворена, но пътят на човешката душа, за да стигне до духа като такъв, е, че трябва да се тръгне от сетивното съзерцаване и сетивните впечатления да се преработят в понятия. Ако самият Аристотел би бил все още докоснат от един инициационен импулс, той не би казал това; защото тогава би знаел, че когато човек се освободи от сетивното съзерцаване по описания от нас начин, той постига познание на духовния свят отвътре. Следователно Аристотел не иска да отрече духовния свят, а само да покаже пътя, по който човешкото познание трябва да поеме.
    Този израз изиграва голяма роля в Средновековието и в материалистичната епоха бива материалистично преизтълкуван. А в същия този израз на Аристотел – няма нищо в света за интелекта, което да не е в сетивата – е нужно само да се промени нещо дребно и тутакси получаваме от него материализъм. Нали така, нужно е само онова, което в смисъла на Аристотел е пътят на човешкото познание, да се превърне в принцип на мироглед и ето го тогава материализма.
    С подобен израз се появява и Лайбниц, и него също възнамеряваме да го разгледаме. Лайбниц не е чак толкова много отдалечен от нас – живял е през 17-ти век. Нека сега този израз на Лайбниц да премине пред душите ни. И така Лайбниц казва: Няма нищо, можем отново да кажем, в «човешката» интелигентност – добавям само «човешката», – което да не е в сетивата, освен самата интелигентност, освен самия интелект.
    [Записва се на дъската]:
    Няма нищо в човешката интелигентност, което да не е в сетивата, освен самата интелигентност, освен самия интелект.
    Следователно интелектът, който дейният човек има в себе си, не е в сетивата. Тъкмо в тези два израза Вие виждате верните класически примери за това, как човек може да бъде напълно съгласен с формулировката на даден израз и как изразът все пак може да бъде непълен.
    Сега не желая да се впускам в това, до каква степен и тази мисъл на Лайбниц е философски непълна. Нека най-напред уточним, Лайбниц е имал възгледа, че самият интелект не се основава по някакъв начин в сетивата, а че човек би трябвало да добави към това, което те му дават, работата на интелекта. Така че може да се каже: самият интелект е една вътрешна дейност, която още не е минала през сетивата.
    Ако сте проследили последните лекции, знаете, че тази вътрешна работа вече е освободена от сетивата и се осъществява в етерното тяло на човека. На нашия език ние можем да кажем: няма нищо от работещата в етерното тяло интелигентност, което не е в сетивата, освен самата работеща в етерното тяло интелигентност; защото това, което работи вътре, не произлиза от сетивата.
    В действителност обаче мисленето като такова, ако бъде наблюдавано както трябва в истинско себепознание, е това работене в етерното тяло, което философите наричат интелект. Следователно това мислене е работа, можем дори да кажем – работене. И тъй като за нашето духовно-научно разбиране Лайбниц, дори и да няма абсолютно право, все пак има повече право от Аристотел, то можем да кажем: това мислене, казано по-добре, тази мисловна дейност, това мисловно работене в човека, което се извършва от етерното тяло, не се извършва във външната действителност на физическия план. Защото всъщност физическият план се изчерпва в това, което той ни позволява да познаем чрез сетивата. Следователно, поставяйки се като човек във физическия план, ние вкарваме в него интелекта, без последният обаче да е вътре във физическия свят.
    И тук сега стигаме до това, което затруднява онези философи, които искат чрез интелекта да разберат мировата загадка. Хората трябва да си кажат: ако обаче правилно размисля, тогава да, интелектът не принадлежи към сетивния свят; но сега изпадам в странно положение. Не знам за друг духовен свят, освен само за интелекта; той е духовен свят зад сетивността. Следователно какво имам от интелекта? Всъщност той не може нищо да помогне, не може да даде никакво съдържание, ако не се информира от външния физически свят чрез сетивата. Стои там сам за себе си. В такъв случай обаче философът се изправя пред едно наистина доста странно нещо. Той трябва да си помисли: у мен имам дейност, дейността на интелекта. Чрез тази дейност на интелекта аз искам да разбера тайните на сетивния свят. Но за това, което е там, навън, в сетивния свят, мога само да разсъждавам; тези мисли възникват обаче чрез нещо, което не принадлежи към сетивния свят. Следователно какво общо имат тези мисли всъщност със сетивния свят? Ако сега знам, че интелектът е духовен, аз трябва да се отчая от факта, че чрез духовното, което имам там, стигам до нещо, което е действителност.
    Сега чрез сравнение искам да се опитам да се доближа до въпроса. Същия проблем разгледахме в последните лекции по друг начин. Изразихме го, като стигнахме до там, да установим, че в това, което постигаме чрез нашето мислене, имаме огледални образи на действителността, че същите тези огледални образи всъщност стигат до реалността, но самите те не са реалности.
    Вижте, това е същата истина, която тук само философски се изразява по друг начин. Би трябвало да кажем: интелектът образува огледални образи. Тези огледални образи на отразяваната действителност са равнодушни на реалността, защото отразяваната действителност няма нужда от тях. Така че би могло да се стигне до съмнение въобще в цялата действителност, в цялата стойност на реалността на мисленето, на интелигентността и да се запитаме: всъщност има ли мисленето реално значение? То не внася ли вече чрез това, каквото е, нещо към външната действителност? Има ли някоя отделна мисъл реална стойност, ако тя не е нищо друго по отношение на действителността, освен един огледален образ?
    Сега обаче ще се постараем да потърсим както трябва реалността на мисълта. С други думи, искаме да отговорим на въпроса: дали сега мисълта е нещо наистина само въобразено, без никаква реална стойност? Или пък можем да се заемем с тази тема от друга страна: къде всъщност мисълта има реалност? Сега, както казах, искам да се опитам да направя това нагледно с помощта на сравнение. Тук има един часовник; аз го повдигам, сега той ми е в ръката. Всичко, което е на часовника, се намира извън мускулите и нервите на моята китка. Моята ръка и часовникът са две различни неща. Но нека сега приемем, че тук е тъмно, никога не съм виждал часовника и бих го възприел само чрез чувството. Тогава бих забелязал нещо от часовника, като протегна ръката си и го хвана. Насочите ли внимание към часовника, ще си кажете: за неговата реалност мога да науча нещо чрез това, че го държа в ръката си, че го хващам. Но нека първо хипотетично за момент приемем, че имам само една ръка, а не две, т.е. с втората ръка не бих могъл да хвана първата, както сега действително мога да я хвана. С едната си ръка бих могъл да хвана часовника, но самата ръка не бих могъл да хвана с другата ръка, най-многото да докосна с носа, но сега това не ни интересува, нали? Въпреки това ръката е също толкова реална, колкото и часовникът. Как ще се убедя в реалността на часовника? Чрез това, че го взимам в ръка, че го докосвам. Как ще се убедя в реалността на ръката? Не бих могъл да се убедя чрез докосване, ако нямах втора ръка. Но все пак по силата на вътрешната увереност знам, че имам една ръка, че това, с което разполагам по мен, за да хвана часовника, го имам също така реално, както и реално мога да гарантирам за съществуването на часовника, когато го хвана. Забелязвате ли разликата между реалната ръка и реалния часовник? Реалността на ръката аз трябва да узная по различен начин от реалността на часовника.
    Същото сравнение вие можете да пренесете изцяло върху човешкото мислене, върху интелекта. Това, което схваща интелектът, Вие никога не можете да го обхванете така непосредствено чрез самия него; и то дори толкова малко, колкото с една ръка можете да докоснете самата ръка. Интелектът не може сам да се възприеме така, както възприема другите неща; но той все пак е убеден в своята реалност чрез вътрешна увереност. Това е именно вътрешна увереност, чрез която интелектът е убеден в своята реалност. Но тогава този интелект, точно това работене на интелекта, е необходимо да се разбира като дейност на човешкия субект; човек трябва да е наясно, че духовно интелектът е като че ли само една ръка, която бива протегната, за да хване нещо. Всичко това е казано образно, но всъщност тези образи са съвсем реални. И също така, както, от една страна, моята ръка е в състояние да ме убеди в реалността на часовника – именно чрез това, че например съм в състояние да почувствам с ръка тежестта на часовника, гладката му повърхност, аз следователно съм в състояние, чрез естеството на моята ръка да науча всичко, което е реално в часовника. И така, от друга страна, чрез реалното на интелекта съм в състояние да научавам за нещата по-различно от това, което научават сетивата. Следователно интелектът е един осезателен орган в духовен смисъл, който ние трябва да възприемем вътре в себе си, а не във външния свят.
    И вижте, в това се крие трудността за философите. Вярват, че когато получават мисли за света, те би трябвало да влизат в тях отвън и тогава забелязват – мислите съвсем не идват вътре отвън, а интелектът е този, който ги прави. И тъй като разглеждат интелекта като чужд на външната действителност, те всъщност следва да възприемат всички мисли като образи на фантазията. Но на интелекта трябва да се припише една субективна реалност – реалност, която е вътрешно изживяна. Тогава попадаме в областта на действителността, в която интелектът се възприема. Така ние, като проверяваме същинското естество на интелекта, стигаме до възможността да си кажем: да, разбира се, всичко, което интелектът успява да постигне, може или има нужда само да бъде един огледален образ на външната действителност, но този огледален образ е възникнал чрез работата на реалния интелект. Това е човешка дейност. Нейната реалност се основава на това, че човекът работи, като чрез интелекта придобива познание за реалността на интелекта. Така че можем да кажем, интелектуалната дейност на човека работи в него, но първоначално тя действа така, че с право да се каже: това, което този интелект изработва, няма никакво значение за света, в който той работи – така както за часовника ръката няма никакво значение; на часовника му е абсолютно безразлично, дали е хванат от ръката или не. Това е нещо, което го има за човека и по човека, а именно, че чрез интелекта той може да си изгражда някакви образи за нещата. По отношение на тях обаче на физическия план всичко, което този интелект изработва, е нереално, огледален образ, мъртво, нищо живо. Ние можем да кажем: изработваните в интелекта образи на физическия свят са безжизнени, мъртви образи.
    [Записва се на дъската]:
    Интелектуална дейност – мъртви образи.
    Така и образите, които човек си изгражда за физическия свят, са мъртви образи. Същинската природа на това съдържание на интелекта ще бъде недооценена, ако му се припише нещо различно от това, че то може да бъде подобие на физическия свят.
    Но въпросът веднага изцяло се променя, ако човек стигне до това, да живее във времето с преживяванията на собственото си съществуване. Ако се изправим срещу нещата на външния свят и чрез интелекта си изградим образи за тях, ще получим мъртви понятия. Но когато оставим тези понятия да присъстват в нашата душа, след известно време, щом преживяването, за което сме си изградили образ, отдавна е отминало, тогава чрез спомнянето, както казваме, именно от спомнянето, изкарваме горе образа на това преживяване. Можем да кажем: да, сега не знам нищо за преживяването, но ако си го спомня, тогава то идва горе. Наистина, преди да си го бях спомнил, то не беше в моето съзнание, но то е там, някъде в моята душа долу, следователно несъзнателно и само трябва да го повдигна по-горе от несъзнаваното.
    Следователно образът на едно преминало преживяване, което съм видял в миналото, се намира там долу в несъзнаваното. Хубаво, то е там долу, ще го повдигна горе. Но там долу то не е толкова незначително. Нужно е само да отчетете съвсем обичайната разлика между представа, приета от преживяване, което ни е зарадвало, което ни е извисило, и представата за някакво преживяване, което не ни е доставило никаква радост. Сега можем да изтласкаме надолу в несъзнаваното представа, която ни е зарадвала и можем да изтласкаме надолу в несъзнаваното представа, която не ни е зарадвала. Това, което вече трябва да се каже за разликата между доставяща радост и доставяща болка представа, е нещо, за което се замислят най-малко хората. Но разликата е огромна. И тя се появява по-специално, щом човек се опита да разбере действителната стойност на подобни представи, които всъщност вече са изчезнали от нормалното спомняне.
    Следователно ние желаем да се спрем на представа, която наистина е зарадвала много човека, но той не е имал повод да си спомни за нея в по-късния си живот, или пък да се отнесем към представа, от която го е заболяло, и за която този човек също не е имал повод да си спомня. И двете не се повдигат в съзнанието му, но играят роля в несъзнавания душевен живот. Ако хората желаеха да разберат само от духовната наука, какво означават запомнените в душата представи, дори и когато те са напълно забравени. Всъщност ние винаги сме резултатът от нашите преживявания. Какъв е нашият лик, който носим, именно в по-интимния жест, ето това действително е подобие на онова, което сме изживели в тази наша инкарнация. Човек може да прочете по лицата на хората, че в детството си те са преживели много тъга. Следователно това, което се случва там, долу, с други думи, участва в жизнените процеси на човека. Това, което бива изтласкано в забрава надолу в несъзнаваното като задържащи, тъжни представи, ни изтощава, прекъсва жизнената ни сила. А това, което сме изживели като радост, извисяване, то вече ни вдъхва живот. И когато се изследва съдбата на живота на нашите представи в несъзнаваното, тогава се открива колко много настоящото настроение, цялото физическо и духовно-душевно състояние на един човек зависи от почиващото долу в неговото несъзнавано.
    Сега сравнете представите на спомените: тези, които тогава вече са влезли в несъзнавания душевен живот, с онези представи, които имаме понастоящем в съзнанието. Тогава ще си кажете: представите, които имаме понастоящем в съзнанието, са мъртви. Мъртвите представи не взимат участие в нашия жизнен процес. Едва когато се потопят в несъзнаваното, започват да участват в жизнения процес и тогава стават стимулиращи или задържащи живота представи. Така че те започват да живеят истински едва когато биват изтласкани надолу в по-дълбоките основи на душата. В лекциите, които съм държал на различни места относно скритите причини на душевния живот, съм обръщал винаги внимание на това. Следователно представите, които първоначално са мъртви, започват да живеят, едва когато те биват посадени в нашия душевен живот; но те живеят толкова повече, колкото по-несъзнавани стават за нас.
    Когато сега с духовно-научното познание се проследи процесът, тогава в него се случва нещо много странно, което всъщност мога да обознача само така [рисува]:
    Приемете, че тук се намира границата между съзнаваното и несъзнателното и нека тази линия, тази черта бъде границата между «съзнаваното», което е горе и «несъзнателното», което е долу. И сега в нашето съзнание ние сме си създали всякакви представи. Бих желал схематично да ги обознача чрез всякакви фигури. Ние сами сме си създали тези представи; нека приемем, че те потъват в несъзнаваното. Да, те потъват там [рисуват се стрелките].
     
    http://galerianadumite.bg/wp-content/uploads/2017/11/1.-imaginacii-saznavano-nesaznavano-300x122.jpg  
    Забележете, когато сега тези представи, които потъват там, бъдат проследени с духовно-научното изследвани, тогава те се преобразуват. Външно ние видяхме, че ще се превърнат в стимулиращи или потискащи живота; но вътрешно чрез духовно-научното изследване се показва, че те, докато сякаш се плъзват под повърхността, се превръщат в имагинации. Там в несъзнаваното или подсъзнателното, там всичко, което слиза, става имагинация, всичко става образ. Във вашето обикновено дневно съзнание вие можете да имате и най-абстрактните представи, но когато слезете под прага на обикновеното дневно съзнание, всичко става имагинация. Което означава, че в човека протича процес, сбор от процеси, който, поради това, че мъртвите представи на земното, обикновеното, материалистично съзнание отиват в подсъзнателното, винаги във всеки човек се стреми, преди той да стигне до имагинативното познание, всички негови представи на съзнанието да превърне в несъзнаваното в образи, в имагинации.
    С други думи, ако желаем да обозначим това, което имаме в несъзнаваното за живота на нашите представи, ако желаем да го опознаем, тогава ние всъщност трябва да кажем: всичко това се състои от несъзнавани имагинации и всички представи, които ние отново можем да издигнем от несъзнаваното в съзнанието, трябва да занесем горе чрез дейност, която остава несъзнателна за нас. Ние трябва отново да ги върнем в съзнанието, но да ги разсъблечем от техния образен характер, да ги превърнем обратно в абстрактни, в необразни представи. И когато сте вътре в тази дейност, да се замислите: ах, там преживях нещо, само че какво ли беше то? И да се постараете – всъщност Вие всички познавате процеса – да си спомните за нещо, тогава то ще е усилието, което трябва да положите, за да разсъблечете заседналия там долу образ от образния му характер и отново да го превърнете обратно в представна форма на съзнанието.
    От това обаче Вие ще направите извода, че когато ги изтласкаме в несъзнаваното, представите стават по-духовни. Следователно трябва да кажем: ако приемем в несъзнаваното това, което ни предлага интелектът, тогава трябва да характеризираме света на представите, който се намира там в нас и който сме бутнали долу, като по-висш, като по-духовен свят. С други думи ние трябва да кажем: относно света на възможността за спомняне – моля, обърнете внимание, че казвам, светът на възможността за спомняне – наистина не е нужно всички представи, които отиват там долу, отново да бъдат спомняни, но всички те са долу в несъзнавания душевен живот. Именно светът на възможността за спомняне се състои всъщност от имагинации, от несъзнавани имагинации.
    [Записва на дъската]:
    Свят на възможността за спомняне – имагинации.
    Сега за нормалното съзнание на човека съществува понякога вероятност – и за други подобни възможности ще успеем може би да поговорим през следващите дни – тези образи, които иначе никога не биха преминали от възможността за спомняне към действителността на спомнянето, да ги получим горе в съзнанието. Вземете опитностите, които изживяват понякога давещите се! И ако бихте могли да ги сравните с натрупания опит на хора, преминали през портата на смъртта, бихте открили, че дори там някоя представа, за която усилието в обикновения физически живот не е достатъчно да я издигне нагоре, се изкачва тогава като от само себе си нагоре. Но в обикновения сънищен свят се изнасят по-горе и епизоди или отделни части. И сънят, както пристъпва към нас, е една сложна действителност, защото това, което се преживява, често всъщност е зад нещата. Но пък представите, които намятаме отгоре, са взети от спомнянето. Следователно сънят, опитностите на борещите се със смъртта, като давещи се и други подобни, а и опитностите, които са преживени непосредствено след преминаването през портата на смъртта, ни показват този свят на имагинацията, който е свят по-духовен от света на обикновената човешка интелигентност на физически план.
    Ако обаче се вгледате в описаното преди малко, как тези представи, които са преминали в областта на възможността за спомняне, работят, импулсирайки или потискайки живота, вие ще си кажете: да, там има някакъв живот. Докато представите на обикновения интелект са мъртви, там наистина влиза някакъв живот, но това в тях не е особено силен живот. А и там вече обикновеният опит може да предложи нещо, което би Ви показало, че все пак това, което се случва с тези пристъпващи надолу в несъзнаваната област представи, може да означава един още по-силен живот.
    Вече подчертах съвсем обикновения факт, че хора, които трябва да научат нещо наизуст, за да го изпълнят на глас, да го рецитират, го заучават и преспиват после и че преспиването им е част от целта, да се направи паметта по-способна. Това наистина е само тихо указание за нещо, което духовната наука показва много по-ясно. Да, напълно ясно, а именно че целият наш свят на представите, докато го формираме и изтласкваме надолу в подсъзнателното, става в подсъзнателното все по-жив и по-жив, докато в съзнанието той е мъртъв.
    Сега обаче представите, които отново се качват горе, вече съвсем не са онези, които най-много участват в насърчаването или потискането на живота, а са тези, които много по-съкровено се свързват с нас. Представи, които ние често дори приемаме като съпровождащи живота, дори и не им обръщаме извънредно силно внимание в битието ни и те се свързват в много по-силна степен с нашите насърчаващи или потискащи живота сили. Нека приемем, че някой се занимава с духовната наука. Първоначално той възприема тази духовна наука като изработена от физическия интелект. Нали оттам той трябва да тръгне? За нас ще е по-добре да се свържем с това, което физическият интелект възприема чрез сетивата. В противен случай съвсем не бих могъл да говоря за духовния свят, защото езикът е предназначен тук за физическия свят. Но все пак има разлика, по какъв начин ние възприемаме един подобен представен свят.
    Допуснете сега, че един човек възприема истините на духовната наука сериозно и с достойнство, сякаш чувства, че при това има сериозност, и то дълбока сериозност. Друг човек се отнася към представите на духовната наука така, като че ли всъщност ги изслушва само теоретично, без да ги оставя сериозно да се приближат до него. Единият ги възприема сякаш в атмосфера на повърхностност, другият – в атмосфера на сериозност. Дори не е необходимо силно да стигне до съзнанието ни, как ние ги възприемаме. По-скоро това е свързано с начина, по който се върви през живота, без винаги да се мисли за същото. Който е предразположен или е свикнал да взима нещата, които трябва да се взимат сериозно, тъкмо сериозно, а не лекомислено или цинично, той не мисли винаги сериозно, как да ги разбира, а се държи сериозно и естествено. Също така този, който е предразположен само повърхностно, ги възприема повърхностно; не може другояче. С това ние придружаваме нашия представен живот с нещо, което не си представяме – нещо, което наистина си върви едновременно наред със съзнателното. Но това, което си върви едновременно наред със съзнанието, отива много по-дълбоко в несъзнаваното от онова, за което мислим съвсем съзнателно. Начинът, по който следователно образуваме нашите представи, отива в несъзнаваното много по-дълбоко от всичко онова, което мислим съзнателно. И когато човек спи и неговото астрално тяло и неговият Аз са извън физическото и етерното тяло, тогава в астралното тяло и Аза този начин да си образуваме представи играе безкрайно голяма роля. Тогава може да се каже: който възприема с необходимата сериозност някакви представи, той има тези представи в своето астрално тяло и в своя Аз така, че вътре те са като живителната слънчева сила за растението. Те са действително живителни сили в най-висша степен. И той взима в тези представи това, което е живително, живително и излизащо извън настоящата инкарнация, а също така и създаващо предварителните условия за следващата инкарнация. Тук вече се показва чрез създаващата душа, че Вие имате в подсъзнателното нещо, което е по-духовно от това, което може да бъде извлечено нагоре чрез съня.
    Там ние имаме свят на несъзнавания живот на представите, свързан с цялата най-съкровена същност на човека. Като че ли този начин да се приема животът нахлува в нашите духовни жизнени сили и все едно е несъзнаваната инспирация.
    [Записава на дъската]:
    Свят на несъзнавания живот на представите – инспирации.
    После ще Ви представя – днес няма да има повече време за това – как още обикновеният живот показва, че тези несъзнавани инспирации все пак действат след това несъзнателно в човека, дори също и в инкарнацията, в която те са образувани, но именно в несъзнателното. А по-нататък ще Ви покажа, че за човека има един още по-висш свят. Но Вие виждате от представеното днес, че човешкият душевен живот има вътрешно движение, че онова, което бива изживяно на физически план чрез физическата интелигентност, продължава да бъде изживявано долу. А също и че след това то се изкачва в по-духовни области, че и в още по-духовните области накрая, отколкото го изживяваме на физическия план. [Чертаят се стрелките.] Следователно представният живот е във вътрешно движение, в издигащо се нагоре движение. И сега си спомнете за това, което Ви нарисувах вчера: как известни процеси на човека бяха представени в издигащо се нагоре движение. Така че Вие можете да си кажете: ако имам предвид човека пред мен, то в него е налице едно слизащо надолу течение, както и едно изкачващо се нагоре течение. Те двете действат заедно. Но как действат заедно, ще бъде обсъдено утре.
    Свят на несъзнавания живот на представите: инспирации
    Свят на възможностите за спомняне: имагинации
    Интелектуална дейност: мъртви образи
    Стойността-на-мисленето-за-едно-удовлетворяващо-човека-познание
     
  6. АлександърТ.А.
    ДОКТРИНА ЗА ЙЕРАРХИЯ НА ДУХОВНИТЕ ВЪЛНИ ОТ ВАКЛУШ ТОЛЕВ
    Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., на деня на Рождество Христово, в с. Поповица, Пловдивско. Приключва земния си път на 27 ноември 2013 г. в гр. София.
    Учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по лагери и зат­вори. Там пише поезия, драми, фило­софски есета… След освобож­даването му завършва богословие в Духовната академия, София.
    От 1991 г. Ваклуш Толев чете лекции в Пловдивски и Софийски университети, изнася слова и беседи в различни културни центрове на страната. От 1993 г. реченото му слово се пуб­ликува в неговото авторско списание „Нур“ („нур“ – негаснеща, нетленна светлина), в което той офор­мя цялостния облик на едно ново Учение, наречено от него Път на Мъдростта. От гледна точка на Учението на Мъдростта Ваклуш Толев разглежда редица теми, свързани с духовния, култур­ния и исто­ри­ческия живот в личното и социалното битие на човека. Тези теми са включени в поредица негови издания: трилогията „История u теория на мировите религиозни учения“; книгата „Седемте Лъча на еволюцията“; алманаха с Послания на Планет­ния Логос „Беззаветен Завет“; албума „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“; стихосбирката „Разпиле­ни бисери“; двутомника „Духовните дарове на България“.
    За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината на Духовните вълни, като прокламира петата – Духовната вълна на Мъдростта.
    Духовните вълни са скАлата в Пътя на човека –
    от материята до Божествеността!
    В целия си съзнателен живот човечеството си е задавало въпроси: Откъде идва? Защо е? Накъде отива? И до днес две големи теории – креационната и еволюционната, спорят дали човекът е сътворен от Бог, или е плод на еволюцията. Съществуват не малко опити за обяснение на физическата еволюция на човечеството, която ни е по-близка от гледна точка на видимия свят, в който живеем. За духовната страница на нашето същество също има оставени ориентири и отделни обяснения в религиите или мистичните знания, но като цяло в пъзела на духовния ни път има повече празноти, отколкото знание за човека. От позицията си на Духовен Учител Ваклуш Толев формулира цялостна креационно-еволюционна концепция, която нарича Доктрина за йерархия на Духовните вълни. Тази доктрина е фундаментално ново духовно виждане и цялостен вертикален разрез, чрез който се отговаря не само на въпросите „Откъде идваме и накъде отиваме?“; „Кое движи еволюцията на човечеството?“; „Защо има различни религии и култури?“, но и очертава бъдещите тенденции за осъществяването на човека на планетата.
    Еволюцията на Мирозданието е обусловена от седем Космични Духовни вълни:
    Първата Вълна осъществява Сътворението – Духът инволюира в Материята и се сътворява света;
    Втората Вълна ражда Търсенето – Духът започва да се търси в Материята;
    Третата Вълна внася Реда – Духът вписва закони в Мирозданието;
    Четвъртата Вълна пулсира Единството – светът се устремява към Духа;
    Петата Вълна изявява Одухотворяването – Духът започва да осветява Материята;
    Шестата Вълна извежда Божествеността – Духът става единство с Материята;
    Седмата Вълна осъществява Богоживота – Духът постига Целостта!
    Духовните вълни са хронология на Космичния, но и на човешкия Дух, защото в книга Битие 2:7 пише, че след пораждането на света е сътворен човекът от планетна плът и Бог вдъхва в него Своето Дихание. С това Той го прави не само Свой образ, но и подобие Свое. Следователно Бог е не само вън (трансцендентален), Той е и вътре в човека (иманентен). Значи ние носим Бог като вложена божественост, която в планетната си еволюция трябва да изведем и усвоим, за да се върнем като Единство със Сътворителя си.
    Но как се осъществява Единство на човека с Бога? Ваклуш Толев казва, че това, което ни пулсира, е една специално вложена ритмика на волята на Сътворителя. Тази ритмика като планетни Духовни вълни – проекции на Космичните вълни, ни е извела от Бога и сега в обратен път ще ни върне при Него. Всяка Вълна е еманация, която храни планетната цялост. Еманация на Планетния Логос – на Словото, което определя битието на планетата. Духовните вълни повдигат социалното и духовното битие на човечеството. Те имат универсален характер, но дават и индивидуално стъпало.
    Така всяка Вълна е един еволюционен стадий –
    степен в Пътя на човека към обожествяване.
    ДОКТРИНАТА ЗА ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕКА
    Духовните вълни са степени в усвояването на Бога!
    Езотеричното знание казва, че планетната еволюция преминава през Седем Коренни раси, всяка от които се разгръща в по Седем подкоренни раси. Досега са преминали четири Коренни раси: Поларианска, Хиперборейска, Лемурианска и Атлантска. Понастоящем се намираме в Петата – Арианската, в нейната Пета подкоренна раса. От тази Пета подраса вече се ражда Шеста подкоренна раса, която ще образува следващата Коренна раса – Шестата.
    В Коренните раси човечеството е под влиянието на Седем Духовни вълни: на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Свободата. Духовните вълни йерархират вътрешното развитие на човека, като всяка от тях внася в него един основен духовен принцип: Сътворението – индивидуализацията; Митологията – въображението; Правдата – законността; Любовта – прощението; Мъдростта – прозрението; Истината – откровението; Свободата – Единството.
    Във всички езотерични знания има едно особено отношение към т. нар. „свещена СедмИца“. СедмИцата е структурата на нашата планетна еволюция: в 7 дни светът е сътворен; 7 са Коренните духовни раси, всяка от които с по 7 подраси; 7 са Лъчите на еволюцията; 7 са центровете на духовната енергия Кундалини, вложена в човека; 7 са Духовните вълни…
    Духовните вълни раждат култури,
    в които се съчетават Дух и материя!
    Духовните вълни имат свои Логосови Синове – въплътяват се в Личности, деянията на Които, в идеята на водителство на съответната Духовна вълна, раждат Учения. После Духовните Учения преминават в религии.
    Наличните световни религии и култури са израз на първите четири Духовни вълни. Различните Духовни вълни идват според духовната йерархия на човечеството и са двигател на еволюцията му. Затова те не си противоречат – в еволюцията няма противоречие, има развитие!
    Осъзнато или неосъзнато, човекът все повече се обожествява. Той носи в себе си знанието, че е Космична цялост, а и древността казва, че е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса. Тази тайна той постепенно разкрива, като чрез планетните Духовни вълни йерархира съзнанието си – от подсъзнание през самосъзнание до свръхсъзнание.
     ДУХОВНА ВЪЛНА НА СЪТВОРЕНИЕТО
    Сътворението влага в човека възможностите,
    съпроводени с еволюционния пулс!
    Първата Духовна вълна – на Сътворението, е създаването на човека. Породен е вече светът с „Да бъде светлина“ (Битие 1:3). В големите метафизични знания на древността се казва, че Светлината е образ на Тъмнината. Но не в смисъл на морално-нравствена съизмеримост: светло и тъмно, добро и зло… Не в идеята за антагонизма в религиозния дуализъм – Бог и Сатана, а като Проявено и Непроявено.
    Безспорно трябва да има свят и след това да се създаде човека. Затова в Сътворението те се следват. В тази цялост, в която е създаден светът, има тъмнина и светлина, вода и суша, светила и звезди, влечуги и птици, големи риби и големи животни…
    И накрая Бог казва: „Да сътворим човека по Наш образ (и) по Наше подобие“ (Битие 1:26). Да сътворим – значи Творецът не е бил Сам, а е имал Сътрудници. Но с тях създава само образа на човека, а подобието влага Сам, като „вдъхна в лицето му дихание за живот“ (Битие 2:7). Божията човечност поражда Човешката божественост, казва Ваклуш Толев. Затова човекът не може да бъде унищожен – жизнеността на Бога у него не може да бъде загубена. Щом Бог е безсмъртен, то и човекът е безсмъртен!
    Бог има нужда някой да Го констатира; Той има нужда от някой, който да Го легитимира във Физическото поле и затова създава човека. Сътворява го като най-съвършеното от всичко, което вече е сътворено. Сътворява го от материя, в която има живот, защото са създадени вече живите души. И в клетъчния си свят той има милиони клетки живи души – от целия сътворен свят. Оттук е голямата борба човек да хармонизира целия свой природен организъм. А Диханието – подобието, което му е вдъхнал Твореца – е, което го одухотворява.
    Духовната вълна на Сътворението влага подобието,
    с което образът започва да се разгръща!
    Човекът получава великата тенденция чрез Диханието на Бога да еволюира, като се усъвършенства до своето обожествяване. Човекът е Богоосезаема необходимост – Бог чрез нас се Себесъзнава, а ние чрез Него се осъществяваме!
    Според езотеричните знания човечеството освен във Физическия свят има присъствие и в Астрален свят – на желанията, в Ментален свят – на мисълта, в Причинен свят – на интуицията и пр.
    Вълната на Сътворението предоставя на човека йерархия по плътност и предназначение на телата – умствено, астрално, физическо. От Адам, който символизира мисълта, се извежда Ева – символ на астрала, за да бъде след това човекът заземен като съзнание в плът. Казаното от Бога за Адам: „да обработва земята, от която бе взет“ (Битие 3:23) е вече култура на трудолюбието. Човекът е съставен от планетната плът и той трябва да се обработва, за да се разгръща.
    Духовната вълна на Сътворението е първата борба на човека за Себе си. Без ум няма индивидуалност, а човекът е трябвало да започне битие в йерархията на духовното развитие като личност. И когато природата му е дала очи, тя го е освободила от колективното съзнание – индивидуализирала го е. Той започва да се себепознава чрез идеята за егоцентризма, за да се откъсне от стадното съзнание. Понастоящем да бъде човек егоцентрик е неморално, но да стои в стадото хилядолетия е престъпление спрямо развитието. В Сътворението е вложена идеята за развитието!
    Това, което се нарича Сътворение, започва с раздяла между Небето и земята. А това, което ще наречем човешко битие, е присъствие на земята, но и нескъсана връзка с Небето. Затова в Културата на Сътворението се раждат религиите на тотемизма.  Човекът тогава е бил в пряка връзка с това, което се нарича Небе, и не е имал нужда от олтар. Олтарът е бил душата му – присъствието на Небесния му покровител е било в нея. Вярвало се е, че тотемът се въплътява в човека и той става като божеството-тотем. Тотемизмът е цялостна отдаденост на присъствие на душата на човека в Небето и физиката му на земята!
    Така Първата Духовна вълна изгражда самосъзнанието ни за свят.
    Във Вълната на Сътворението се осъществява в човека борба
    за индивидуализиране на Физическото поле – битката е да стане личност!
     ДУХОВНА ВЪЛНА НА МИТОЛОГИЯТА
    Митологията ражда в душата на човека
    богопочитанието към стихийните богове!
     Втората Духовна вълна – на Митологията, е битка на човека с хаоса. От хаоса може да се създава ред и да се извеждат доктрини.
    Културата на Митологията събужда въображението и търсенето. Човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. Затова въображението се вплита в търсене. Въображението е невидимо знание, което минава през различни полета на Мирозданието. Тези полета създават една завеса, която е инволюционното платно, тъкано от менталната, астралната и физическата материя.
    С идването на знанието завесата започва да се открива. И влиза най-голямата ценност – конфликтът. Влиза двубоят между желание и мисъл, между мисъл и откровение. Тогава идва въображението, което захранва целостта – въображението не е памет на ума, то е памет на целостта. То поражда борбата да се търси божественото и одухотворява човека. Но той няма още знанието за божествеността си. Затова само боговете на Митологията познават безсмъртието, а човеците, които не са още проявени богове, умират, т.е. са смъртни. Но смъртта е енергия за развитие в пътя на човека за безсмъртие.
    Най-същественото в Митологията е конфликтът между смърт и безсмъртие. Един израз на този конфликт е легендата за двамата братя – смъртния Кастор и безсмъртния Полукс, в която безсмъртният иска да сдели съдбата на смъртния… Въображението от стихиите ражда безсмъртни богове, за да извика в човека именно потребата от безсмъртие. В този смисъл Хермес Трисмегист казва: Човеците са смъртни богове, а боговете – безсмъртни човеци. В Митологията е идеята за безсмъртието!
    Духовната вълна на Митологията влага в човека почитанието като вяра. Тя е израз на вдъхновението, което създава митологичните божества. Тези богове са стихийни сили, които е трябвало да бъдат овладени, като им се дадат наименования и им се направят олтари. Боговете приемат жертвоприношенията и са благодарни, а човекът ги поднася, за да укроти и да усвои тези стихийни сили – водата, вятъра, огъня и т. н.
    Митологиите имат дълбоко закодирани тайни, казва Ваклуш Толев. Трудът на Сизиф, например. Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние! Когато го сложим на голямата стълбица на прераждането – с отиването и връщането, това е носенето на камъка на кармата, който рано или късно ще го изхабим. А митът за Нарцис е човек да се види във водата, т.е. във своя емоционален свят, и ако се себевлюби, ще се себепогуби. Докато женомразецът Пигмалион извежда себе си в изящната статуя на Галатея – плод на неговата мисъл, – в която се влюбва и тя бива оживотворена. Вулкан (Хефест) пък в митологичната култура е символ на духовна будност. Той оставя идеята, че може със словото да се дават енергии и да се задвижват машини. Въображението ражда и легендата за вълшебно килимче, което стана дори ракета… Така че митологиите са съкровище от тайни.
    Духовната вълна на Митологията носи идеята–за цивилизация –
    демонстрация на човека в себеосъществяване на Физическото поле!
    Именно в митологиите са посяти семената
    на бъдещите култури на човечеството.
    Индийската митология завещава идеята за водачеството (в лицето на Рама) и оставя бляна за безсмъртието (с тезата за прераждането).
    Египетската материализира идеята за безсмъртието (в пирамидите) и оставя бляна за мистериите (с посвещенията).
    Еладската дава идеята за красотата (в изкуството) и оставя бляна за необозримия обзор (с легендата за Икар).
    Разбира се, това знание може да бъде само стълба, но не и храм на молитвата ни сега. Стълба е, защото в преценката на митологичното мислене има една настъпваща бавно познавателност – символът, азбуката… Тя е добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието на човека.
    Във Вълната на Митологията се пораждат въображението и вярата
    в безсмъртните богове, за да се извика в човека потребата от безсмъртие!
     ДУХОВНА ВЪЛНА НА ПРАВДАТА
    Правдата освобождава човека от многото богове!
     Третата Духовна вълна – на Правдата, е възпитание на човека чрез добродетели. Тя поставя човека над биологията му и понеже трябва да го защити в неговата вътрешна присъщност, му създава нравствени правила за поведение. Правдата градира поведение, с което човекът може да се прозре като Божия даденост, а не само като социално битие.
    Духовната вълна на Правдата създава ред в отношението на взаимност между хората. Отношението в социалността е правда и е проблем на оцеляване и защита. Но Правдата не е само социална сигурност, тя е и морална крепост на човека.
    Духовната вълна на Правдата внася размерност
    като поведение между приложното и вложеното в човека!
     Размерност между вибриращата материя и законите, вписани в нея, пояснява Ваклуш Толев. В инволюционността, когато Диханието се обгръща от материята, Божествеността се „губи“ и тогава идва голямото търсене. Метафизиката става пре- димно физика, оверижва се метафизичното в човека и той трябва да тръгне в обратния процес. Затова Правдата създава отношение и закон. Тя е принудителна промяна на човечеството в еволюцията.
    Правдата е възпитание на ума. Тя мотивира в човека поведение чрез закони с идеята добро и зло. Един принцип на развитие, който обаче не е вечен. В двубоя между добро и зло се създават нравствени нормативи; влага се поведение за отговорност – злото получава наказание, доброто получава награда. Така в Правдата не се говори за смъртни и безсмъртни, а за добри и лоши човеци. С нейните принципи, които дават право – неправо, безгрешно – грешно, възхвала – порицание, човекът върви към съвършенство. В Правдата е идеята за очовечаването!
    Разумът разграничава, за да преценява, и човечеството започва да изгражда цивилизацията. Вълната на Правдата въвежда постулатите за създаване на социални формации, а сложеният закон носи идеята за съжителство с тезата за справедливостта. Но справедливостта е душевна преценка, а не в буквата на закона.
    Културата на Правдата изгражда вече индивидуализираните религии – юдаизъм, будизъм, мохамеданство и зороастризъм. Тя освобождава човека от митологичните богове.
    Юдаизмът е тенденция за земен нравствен живот; будизмът – за съвършенство в живота чрез свобода от желанията; мохамеданството – за преданост, която обаче стига до крайности; зороастризмът – за чистота в поведението и справедливост. Тези религии учат на поведение, но не се освобождават от идеята за възмездие.
    В Духовната вълна на Правдата Моисей и Мохамед налагат идеята за единобожие, но натрапчиво внушават на човека грях, жестокост и страх от Бога. Чрез идеите за страх и грях пазят расовата и кръвната даденост. Ваклуш Толев твърди, че сложеното „грехопадение“ е воденичен камък над човешкото битие. Идеята за грешника може да е била социална потреба в хилядолетията, но е безотговорна традиция в настоящето. Не се губи съзнанието, че си човек, но не се събужда основание, че си божество. Тези Учения на Правдата търсят очовечване, но се защитават с ревност за принадлежност.
    В Учението на Буда няма веригата на грехопадението, но то учи, че всеки, който се е родил, страда. Буда не говори за Бог, а за уговорката как да се живее – без желания, за да се освободи човек от страданията. По този начин ще може да се спре кръговъртежа на кармата и прераждането. Но така се лишава човек от йерархията на развитието. Желанията не бива да бъдат отричани, а култивирани, казва Ваклуш Толев.
    Метафизиката на Зороастър е дуалистична – присъстват две божества: бог на доброто – Ормузд, и бог на злото – Ариман. Но богът на злото там е с ограничено време, а на доброто – с неограничено време, т.е. отново идеята за монотеизъм. Моралът на зороастризма е и много строг, и много скромен – обич към труда, почит към жената и децата, добри мисли, думи и дела… Най-същественото обаче в тази религия е непримиримото отношение към лъжата.
    Във Вълната на Правдата се изгражда законността
    – с искане за възмездие!
    ДУХОВНА ВЪЛНА НА ЛЮБОВТА
    Любовта въззема човека като син на Бога!
    Четвъртата Духовна вълна – на Любовта, е първата стъпка на човека за обожествяване. Тя е дадена от Иисус Христос и прави прелом в човешката душевност, прелом в културата и в теологичността. Любовта носи идеята за Път, Истина и Живот, която Христос дава. Тя носи и една тайна, която човечеството трябва да направи живот – Словото. То е Посредникът, Парламентьорът, Който слиза от Бога към човека.
    „Словото стана плът и живя между нас“, пише Йоан Богослов в глава 1-ва, стих 14-и на своето Евангелие. Словото, Логосът, става видимият образ на Бога. Имаме не само метафизичния и мистичен Христос, а и реалния Иисус. Христос е ниспослание на Мировата същност, а Иисус е биологичният и социален образ. Христос е метафизика – Иисус е физика!
    Всеки човек носи метафизиката в себе си и може да я направи осъзната реалност – когато е посветен в духовното знание. Затова Христос оставя тайната: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен“ (Иоан 6:54). Причастието, демонстрирано от Христос, е реалност, която прави една метафизика в душата на човека. То е сублимация на тотемното причастие, когато се ядат тотемите-божества, за да се преобрази човекът да стане божествен. Тайнствата са потреби – в тях човек се осъществява в метафизика. Едно тайнство е толкова реално въздействащо, колкото можем да го приемем като метафизична реалност.
    Вълната на Любовта освобождава човека от веригата на земната властност, родена от първите три Духовни вълни на неговото религиозно битие. Поставя личността над социалната единица и внася една нова мярка – да простиш на другите и да обичаш не само ближния си, но и врага си. Така се коренува злото и се степенува доброто, спира се доминантата на отмъщението. Идеята на прощението неутрализира отрицанието на отмъщението като възмездие, без да отрича нарушението. „И аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши“ (Иоан 8:11), казва Христос на прелюбодейката. В Любовта е идеята за съвършенството!
    Културата на Любовта освобождава душите на хората от Адеса, за да насочи взора им към царството Небесно. Тя донася идеята за победа на Духа над материята чрез Разпятието – жертва заради Възкресението. Разпятието е двубоят между Дух и материя и безспорно демонстрация, че материята може да бъде одухотворена.
    Духовната вълна на Любовта пулсира процеса
    на еволюция за единство на човека с Бога!
    Единство, сублимирано в най-върховното – „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30), както казва Христос.
    Така Учението на Любовта води човека към свобода от страх от Бога, за да се види той като Негов син. Иисус Христос одухотворява материята и демонстрира Преображението; осъществява двубоя между Дух и материя при Разпятието; извършва в гробницата Самокръщение от Син Човечески в Син Божий; прави Възкресението като надгробна властност; демонстрира Възнесението като идея за живот на човека в Бога.
    В историята отделни божества – като Озирис, Дионис и др., са възкръсвали, но учение за Възкресението като формула на изповедание и теза за овладяване на материята и за Възнесение е нямало. Преди Христос възкресенията са осъществявани с енергия отвън навътре, а Христос възкръсва със Своята Огнена вътрешна енергия – отвътре навън.
    Човечеството не прие Възкресението като възможност, а като чудодействие. Не приложи и като духовна грамотност и културна потреба Блаженствата, които Христос дава. Блаженствата са послание, те не са заповеди, а девет мистериални тайни. И ако те бяха изградили културата на християнството, човечеството щеше да е на много по-високо нравствено и духовно стъпало, констатира Ваклуш Толев.
    Християнската църква създава догми, обреди и правила, с които формира религия, за да се охрани и да се живее Учението на Любовта като изповедание за мнозинството. Няма религия без олтар и няма олтар без обред! Но именно обредите и догмите разделят единната и цялостна Християнска църква на Източноправославна, Католическа и Протестантска. Религията може да слага правила, но вярата като знание за незнайното – никога!
    Любовта е върхът в стълбата на моралните ценности. Тя не избира, Любовта само дарява. Тя освобождава от роднинството на кръвта и води до родството на Духа – не кръвно, а духовно родство. „Който изпълни волята Божия, той ми е брат и сестра и майка“ (Марко 3:35), казва Христос.
    Учението на Любовта вгражда като вибрация няколко съществени идеи за свобода: свобода от егоцентризъм, свобода от омраза към отсрещния, свобода от страх от Бога, свобода от кръвна връзка!
    Във Вълната на Любовта човекът се учи на прощение,
    за да види другия в себе си!
    ДУХОВНА ВЪЛНА НА МЪДРОСТТА
    Мъдростта проявява вложената Божественост в човека!
     Петата Духовна вълна – на Мъдростта, е одухотворяване на материята в човека. Тя е прокламирана от Ваклуш Толев като Културата на Третото хилядолетие.
    Тази Духовна вълна е възрастта на духовната зрялост на човечеството. Мъдростта не е проява на сърцето или на ума, тя е проява на Духа. Нейният белег е божествеността, а не съвършенството. Тя дава път на Знанието като прозрение, което обожествява човека. Новата битка вече не е за очовечаване, каквато водят предишните Духовни вълни, а за проявяване на вложения Бог в човека. В Мъдростта не само човек се приближава към Бога, а и Бог се осъществява в човека.
    Духовната вълна на Мъдростта извежда Бога от човека,
    за да върне човека за живот в Бога!
    В нея човекът се осъзнава като Богонеобходимост. Във Вълната на Мъдростта той не е вече ecce homo, а ecce deus. Учението на Мъдростта казва, че всеки човек е един бог в развитие! И учи, че всеки човек е наш събожник, защото всички сме родени от една утроба – утробата на Бога, всички носим Неговото Дихание. Така събожничеството не е морална идея, нито кръвно или дори не е само духовно родство, то е съ-божественост.
    Духовната Вълна на Мъдростта трансформира света на разума, за да даде власт на духовността над ума. Тя със светлината на Знанието осветлява плътта с Духа. Не Добродетелта, Знанието е тайната във Вълната на Мъдростта – човек да знае, за да не греши. Затова тя казва, че знаещият е повече дори от безгрешния, и иска: Научи ни! вместо: Прости ни! Защото ако човешко е да се греши, то да знаеш, за да не грешиш, е божествено, казва Ваклуш.
    Учението на Мъдростта освобождава човека от воденичния камък на първородния грях. То разглежда грехопадението като процес на инволюция на съзнанието на човека във физическата материя. Според книга Битие грехопадението е следствие от познанието на добро и зло. Но именно знанието за добро и зло прави човека бог. Защото „рече Господ Бог: Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“ (Битие 3:22).
    Вълната на Мъдростта надмогва вече полярностите. Човекът няма да се развива със съпоставките добро и зло, защото Културата на Мъдростта създава социологията няма зло, има нееволюирало добро! Това е и морален принцип, и метафизична тайна. Призовава се нееволюиралото, което причинява злини, да не се капсулира, а да се бори за себенадделяване. Злото не е нито персоналност, нито вечност! Злото и доброто са феномени, те са субективни видимости – не са същности, а помощни сили в еволюцията на човека. Преценката „зло“ или „добро“ е лично отношение, което йерархията на човешкото съзнание променя. Идеята „злото е нееволюирало добро“ дава възможност да се разбере, че може да се надмогне всяко препятствие.
    Затова за Мъдростта страдание като принцип не съществува, има развитие! Има болка, но заради надмога над плътта. И идеята за страданието няма да има стойност, когато се познае закона за одухотворяване на материята. Вълната на Мъдростта носи идеята за обезземяване!
    Учението на Мъдростта дава свобода и от страха от смъртта със знанието,
    че човекът е безсмъртен. Смъртта е преход, не нихилация. Това обосновава законите на прераждането и на кармата. Животът е идея за сътворение, не за унищожение, и само той е непреривен. И като стратегия Мъдростта е Знание именно за Живота.
    Човечеството постепенно ще се освободи от догми, защото ще има гледа на прозрението, а не доказателствата на ума – ще има проницание, с което ще определя вътрешно предзнание за нещата. Няма да има и чудеса, защото чудесата са демонстрация на знание пред незнанието на човека. Те утвърждават вярата, но чудото е най-трошливият стълб в храма на вярата!
    Мъдростта открива идеята и за Perpetuum mobile. Това е Искрата на Бога, вложена в човека, наричана в различните духовни култури Оренда, Дихание, Кундалини. От тази Искра е енергията, която може да сътворява и обожествява. И тази енергия, която сега прилагаме в мислене, ще можем да я извикваме и като интуиция, и като откровение. Мъдростта е проява именно на осъществяващата се Божественост в човека. Ето защо тя казва, че личността е свещена, не институцията! Институцията не е извор на знание, а съхранява и утвърждава това, което белязана личност е дала. И само свята личност може да направи една институция свята.
    Мъдростта е живот на личността, хармонизираща се с Бога. Затова храмът на Мъдростта е без догми. Догмата съхранява тайна, която ограниченото човешко знание не може да разбере, а в културата на Мъдростта тайни няма да има! И в нея олтарът е вътре в човека – съзнанието на Бога в човека. С това се заменя трансценденталният с иманентния Бог.
    Културата на Мъдростта дава идеята за екзистенцията да бъдеш, а не да имаш! С тази идея се руши кармата, но не да имаш не значи да си беден, а да си с буден Дух. Да имаш е преходна собственост, но да бъдеш е непреходна същност. Преходността винаги може да бъде отнета, но непреходността е неотменимата божественост в човека.
    Вълната на Мъдростта събужда възможностите, вложени в нас, и казва на човека, че има правото дори да бъде Съсътворител на Твореца. Съсътворителството е вложената в човека и неовладяна още Божественост. За нейното овладяване ще работи Шестата Коренна раса, дверите на която отваря Светлината на Мъдростта – в границата между Петата и Шестата подраси на Петата Коренна раса.
    Във Вълната на Мъдростта се събужда прозрението
    и се йерархира съзнанието за обожествяване!
    ДУХОВНА ВЪЛНА НА ИСТИНАТА
    Истината овладява вложената Божественост в човека!
     Шестата Духовна вълна – на Истината, е постигане на единството между Дух и материя в човека. Истината не се смущава от реалността на Духа, защото тя е идея не за знание, а за откровение. Умът може да я понесе, но не може да я роди – тя не е мисловно достижение. Ноосферата блокира и Космичното, и личното битие, но в Духовната вълна на Истината тази завеса ще бъде разкъсана.
    Светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост, изведен от Истина! Затова Духовната вълна на Истината ще изведе вътрешната Светлина в човека. Тази Вълна ще донесе събуденото Трето окo. В Истината вече няма да може да се употреби лъжа, защото ще се знае стойността и на духовното, и на реалното. Ще се вижда зломислието и оттам – ще се предвижда злодействието. Третото око може да бъде галванизирано и хранено и отвън, както осенения отвън навътре са пророческите феномени. В Истината е идеята за будността отвътре навън!
    Истината не търпи контраверсии и тя не се доказва. Христос за нея дава една формула – Той не я определя какво е, от колко валенции е, а казва: „Истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32). Какво значи да ни направи свободни? Не е въпросът само да се освободим от ума, който ражда съмнение и най-добре сплита плитките на лъжата, както и от съображенията и спекулативността, защото човек има себичност. Да е свободен, значи да се освободи от земната властност. Ще вижда с Третото око, развиващо се още през Петата Духовна вълна – на Мъдростта. Събуждането му ще стане един реален факт, защото има орган, наречен епифиза, има и енергия, хранена от вложената в човека Огнена Змия Кундалини.
    Щом Истината ще направи човека свободен, обяснява Ваклуш Толев, тогава безсмъртието и божествеността му няма да имат нужда от доказателства. Бог не се доказва, Бог се живее!
    Най-голямата драма в човешката история е колебанието смърт – безсмъртие като идеи за обезличаване и за вечност. А смъртта просто преселява човека – тя е тайната на безсмъртието. Във Вълната на Истината няма да има нужда да се доказва, че сме безсмъртни, защото ще се вижда; защото ще се работи в другите по-висши полета и царства; защото ще се знае, че се прераждаме. Това знание не само ще освободи от страха от смъртта, но и ще обезсмисли убийството.
    Истината позволява да се побеждава съдбата в еволюцията. Победа не чрез служене, а чрез служение, което е себежертва за другите. То ще се върши без Себе си. Чрез Истината човекът ще светителства в служение на Сътворителя и на събожника си, казва Ваклуш Толев.
     Духовната вълна на Истината позволява на човека
    да познае своя Творец!
    И в нея няма да има нужда от олтар и религия. Ето защо теософията прокламира, че няма религия по-горе от Истината. Но Истината не е краят на човешката еволюция. Затова Христос рече: Аз съм Пътят, Истината и Животът (Иоан 14:6). Защото Истината е още развитие, а Животът носи вече Вечността.
    Във Вълната на Истината се проявява откровението
    и се отваря Третото око!
     ДУХОВНА ВЪЛНА НА СВОБОДАТА
    Свободата освобождава вложената Божественост в човека!
    Седмата Духовна вълна – на Свободата, е слияние на човека с Бога. Тя реализира човека като Бог – въззема го до Съсътворител на Сътворителя. Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове! Тя започва от Бога и завършва в Бога.
    Няма по-властно битие от Свободата. В Културата на Свободата човек ще осъществи Живота, защото не Животът обслужва Еволюцията, а Животът се обслужва от Еволюцията! Тогава ще дойде време да се живее – сега човекът съществува. Само Бог живее. И затова Животът е единственото, което не може да бъде унищожено. Само Животът е непобедим!
    Да се живее е голямата тайна, която ще е визуална реалност в Свободата. Ето защо Ваклуш Толев казва, че свободата не е въпрос на измеримост, а на поносимост.
    Духовната вълна на Свободата осъществява Богоживота
    – Пътят към Бога ще е извървян от човека!
    А животът в Бога не може да бъде сложен в рамки, нито може да бъде доктрина – той е цялост. Тогава човек няма да има съдба, защото съдбата е присъствие между преходност и вечност. Тя е сбор от карма, прераждане, съществуване и е енергия на еволюцията. Храни се от еволюцията до себенихилацията си в Свободата, където човекът ще бъде в своята Божественост. Човешката божественост ще постигне единство с Божията човечност. В Свободата е идеята за Целостта!
    Много е трудно да се даде описание, но много реално е човек да се види като Космична цялост. И тогава идея за божества няма да има. Ще има Бог – или човек, който е Бог. Ще си оспорват ли тайната? Не, няма да има тайна.
    Тогава ще се разбере тайната, изречена от Ваклуш Толев: Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!
    Във Вълната на Свободата се достига Единството на човека с Бога
    и той става Съсътворител на Сътворителя!
    Представени са:
    сентенциите на Ваклуш Толев в получер шрифт;
    афоризмите на Ваклуш Толев в получер курсив;
    акценти и цитати в курсив.
    Извел доц. д-р Кирил Коликов
  7. АлександърТ.А.
    АРXИВ | БРОЙ 1 / 1993
    Мили приятели, нека Оная воля, която винаги е била благосклонна към пътя ни, пак в Своята сила да е в душите и сърцата ни. А ние в смирението си под Неговото слънце като Божия Истина да Го изповядаме във всичката си безкрайност, наречена безсмъртие на нашата душа.
    Сега ще имаме възможността да надникнем в една друга тайна на Битието – тайната на така наречените духовни вълни – това, което е същина в живота на човека; това, което аз наричам хронология на човешкия дух в историята. Духовните вълни наистина са една хронология на човешкия дух в историята ни. Трудно е човек да надникне вън от полето на съществуването си, за да знае тяхната присъственост в другите духовни сфери, но тази присъственост като реалност в книгата на Битието е отбелязана. И точно това ще се опитаме да разчленим или да преминем през всички тези станции и пристани на човешката душа, за да я намерим вече в Океана, където няма да има и духовни вълни. Защото духовните вълни са само степени в усвояването на Бога, Който е у нас, но Той не може да бъде усвояван, когато е в Самия Себе Си.
    И затова ще наруша хронологията на това, което официалните и окултни науки дават за тези пристани. Защото наистина човечеството ни почва своето битие като цивилизация от това, което натрапчиво наричаме Духовната вълна на Правдата, последвана от Духовната вълна на Любовта, Духовната вълна на Мъдростта, чаканата Духовна вълна на Истината, чаканата Духовна вълна на Свободата. Но аз имам малко по-друго виждане и ще се опитам да ви поднеса частица от него. Отделен е въпросът какво е Духовната Вълна, какво е – като еманация на Логоса, като една специално вложена ритмика на волята за Сътворението, която трябва постепенно да Го изведе и в обратен път да Го върне. Искам да поговоря за една друга тайна, която е голямата идея за Еволюцията. Не може да се разделят духовните вълни от закона или принципа на Еволюцията, защото те ще бъдат обезсмислени, ако не дават този вървеж.
    Първа Духовна вълна – това е вълната или Божествената идея за произхода на човека. Както учат някои метафизични школи по отношение битието на човека, Бог е трябвало да се себесъкрати, за да направи място на това, което ще роди. Без да се губи, Той дава пространственост (като фигура, разбира се), за да сътвори онова, което в нашето битие наричаме венец на живота. Дали това е венецът на живота? Безспорно не. И когато минем в други полета, когато ще осъществяваме други култури, тогава вече ще видим дали човекът е венеца и дали той, който е наречен „Бог в развитие“, е и свършека.
    И така, от идеята за произхода на човека, а тя е вън от него, започва едно битие. Когато Бог взема от сътвореното, за да го направи и му вдъхва „път“, и започва от него да еманира великият принцип на раздвоеност, която е единство, защото Самият Бог се раздвоява (това са големите идеи – разделянето или раздвоението в Единството), и след това от сътвореното същото го направи, защото Ева, която излезе от Адам, е в Адама и те са една и съща плът – тогава започва едно битие. Но в човека вложеното – именно Бог в развитие, ще трябва да минава през различните йерархии и тук е идеята за духовните вълни. Тази Духовна вълна аз наричам и идеята или борбата за себе си. Това е – борба за себе си или както много често го употребявам – егоцентризма. Егоцентризмът е себесъзнание, което трябва да се откъсне от пещерния праг, за да напусне стадото и големият да може да води стадото, т.е. да индивидуализираме, да се себепознаем, да търсим една свобода от пещерата. След това да търсим една свобода от тотема, да търсим една свобода от гадаенето и магията, защото с вещината на пробуденото знание ние получаваме частица от свободата за съответната духовна вълна. Затова аз наричам егоцентризма (борбата за себеосвобождаването, борбата за себесъзнанието, че вие не сте стадо, а сте нещо) Първа вълна – Духовна. Тя се съпровожда, разбира се, от всички други аксесоари или пособия, които помагат на човека да се себесъзнава – тотема, гадаенето, магията... Те са придружителите. Основното в Първата Духовна вълна е идеята за борба за себесъзнание – да се персонифицирате, да станете Ипостас, която на върха на развитието, в петата или шестата вълна на човечеството ще видите като втора Ипостас на Бога. Представете си колко дълга е пътеката от пещерата, когато нямате още себе си, до Голгота, когато сте вече Ипостас на Бога. Ето пътя на еволюцията, за да се даде осмисляне на вълните. И всяка поотделно гради, като руши онова, което е било обвивка или завеса на зрението, но крайно необходима за стадия, в който сте били. И тук е великото – рушиш и изграждаш. Тук е голямото. Това трябваше да направи пещерният човек – да излезе от прага на пещерата и да каже: „Вървете с мен“. Това е голямата идея за водачеството – егоцентризмът. Разбира се, когато сте вече Ипостас у Бога, да бъдете егоисти е престъпление, но да стоите в стадото хилядолетия също е престъпление. И тук е тайната на идеята за Свобода – да събуди у вас нещо от Онзи, Който ви е сътворил. Единство в мнозинството и мнозинството в единството!
    Втора Духовна вълна – това е, според мен, вълната, която ражда идеята на митологията. Стадият, когато вие сте богове, но стихии; когато вие сте се качили на кораба на аргонавтите и отивате да търсите Златното рухо – нещо, което нито ръждясва, нито го пояждат молци. Идеята за Златното рухо е Духовна вълна на митологичното, въображаемото, творческото у човека. Идея, която постепенно ще умъртви паметта, понеже беше претоварена от много пещерен живот и от много паметности в света на обикалящото ви, за да роди вълната на звука, ръката на краската и поетическото въображение. Златното рухо! Съществувало или не, това няма никакво значение. Там в Колхида, казвали, било, там имало и една Медея. Въображение ли е? Не е важно – важното е, че е една духовна вълна, която ви импулсира или която ви удря от брега на безсъзнателното към брега на стихийното. И ще отидете, и ще снемете от златния овен, ще снемете Златното рухо на пробудената вече душа, на осъзнавания Бог в стихийност.
    Това е митологичната вълна. Тя криеше още един велик закон, тя криеше закона Зевс да убие Кронос. Какво трябваше, кое тласна еволюцията? Времето – времето, което даде събуждане на пещерния; времето, което определи еволюцията. Трябваше да се убие Кронос, защото времето беше дало вече еволюцията, трябваше да се донесе Златното рухо. А в стихийните богове нямаше много добродетели, нямаше и Правдата. И митологичният свят създаваше конфликта, защото конфликтът е съпровод на еволюцията. Той е духовна потреба; той е нуждата, която може да ви изведе към процеса на познанието. В преценката на митологичното мислене, вие ще имате една настъпваща бавно познавателност – символа, азбуката. И вие ще я видите вече така добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието. Когато се взе Златното рухо, когато го наметнаха – с кого беше съпровождано? С големите личности. Там беше Херкулес, там беше Орфей, а имаме информации, че там беше и Есхил. Есхил писа тезата: Трябва да страдаш, за да се развиваш. Той написа за страданието, което донесе огъня или огъня, който трябваше да мине през страданието. Той ви даде идеята за Прометей. Идеята за Прометей е огънят като страдание и страданието като огън! Ето защо от човешката история се загуби „Освободеният Прометей“, а съществува само „Прикованият Прометей“. Човечеството загуби писаните скрижали за „Освободеният Прометей“. Защо? Защото ведно с Азбукито, което трябваше да бъде и една хармония на пробуденото човешко съзнание, трябваше и една друга тайна да бъде открита – тайната как ще падне Зевс, който уби времето. А Прометей знаеше тайната как ще падне Зевс. Огънят винаги знае! Огънят знае повече от боговете, защото те бяха човеци-богове, както винаги съм ги наричал стихийни богове. Те бяха двубоя между получовека и човека. Ето, тези импулси, тези плисъци са митологичната вълна. Тя е духовна, защото ценностите, които остави, не бяха само стихийните богове, за които знаете, че няма определени добродетели – половин ден са тук, половин ден са там. Двубоят е в най-големия образ, наречен Прикования Прометей. В душата на прикования Прометей остана идеята за освобождаването и остана една друга тайна – как ще падне върховният Бог. Виждате ли колко тайни е криел този митологичен свят и сега, когато го слагаме на фокуса на духовните вълни, да разберем какво ни остави. Той винаги ще оставя в душата на човека търсенето. Търсете Златното рухо! Дали ще намерите кораба на аргонавтите, дали ще намерите тези велики имена, които ще ви донесат победа, като Орфей, като Херкулес... А вие сами знаете Херкулес кога става – когато извърши дванадесет чудеса, за да бъде признат. Това са азбучните истини, които човекът трябва да научи. И тъй трябва да бъдат дадени те – чрез тези духовни вълни. Безспорно, след това в разкошната дреха на митологичното въображение се губи някак си живецът. Но трябва да знаете, че наистина митологичният свят е една духовна вълна – тя като същност и тя като образ. Като образ тя е поетичното въображение, изразено във всички паметници, а като същност тя е идеята за търсенето. А човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. И вие виждате след това Христос какво казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Матея 7: 7). Аз се спирам само върху тази митология, въпреки че митологията не е само в Елада. Индийската митология е много по-разкошно облечена и в някои свои тезиси е много по-уточнена. Там ще намерите много повече духовни ценности, отработвани от поведението на митологичното същество. Но понеже за нашата култура, близка и позната е повече тази митология, затова се спирам предимно на нея. Иначе във всяка митология вие ще намерите един ясен въпрос – въпроса за Златното рухо, т.е. за търсенето. Каква е подмамката, това е отделен въпрос. За да търсиш, трябва нещо да се е събудило, а едно Златно рухо е това, което дразни, което иска, и търсенето е мотивирано. Дали с вземането на Златното рухо ще се получи оня голям конфликт между Язон и Медея? Тук също може да намерите странностите, когато два принципа могат да се разминат, когато една добродетел или едно благо иска непрекъснато да му се дава възнаграждение. Един Язон може винаги да каже на своя кораб – напред. И една Медея, която не получавайки пълните си благодарности, е готова да убие децата си, за да смути принципа Разум. Защото Медея е принципът Чувство, а Язон е принципът Разум. Язон отиде да търси, а Медея само каза къде е. Медея си послужи с магия, защото я владееше. Значи тя имаше остатък още от егоцентристкото поведение. И точно затова извърши този грях, ако мога така да кажа, когато убива децата си, когато няма спирачка за ревността си, защото принципът на Чувството е трудно овладян. Той може да спре удовлетворението си само в една добродетел, а принципът на Разума или мъжкият принцип, както е казано, има една неспирност – да дава път на своя кораб, да не спира търсенето. А кога човек ще победи в себе си Медея (защото той е и Медея, и Язон), кога ще я победи? Ето че ще идват други духовни вълни, които ще приложат своите енергии, за да възпрат неовладяното в принципа Жена. Този период е периода, в който се решава съдбовността на човешкия род. Той и като фигура е даден, защото знаете двубоя между Уран, гигантите и Зевса. Това е, когато се минава от четвъртата коренна раса и се върви към петата. Когато човечеството ще има своя ковчег на Ной. И все пак, когато говоря върху тези духовни вълни, трябва да ви кажа, че това е къс от човешката история и затуй внасям в преднина себесъзнанието или егоцентризма, за да не оставя историята на човечеството в духовните тласъци само на някакви 5, 6, 10, ако щете и 20 хиляди години. Историята на човечеството е с милиони години и затуй говоря за пещерното състояние или борбата за себе си, борбата за получовека и човека.
    Трета Духовна вълна можем да наречем вълна на цивилизацията, защото тя в своята теза за защита и развитие поставя основни принципи. И тогава мога да кажа, че това, което ражда цивилизацията, е въображението, а онова, което ражда религията, е идеята за съвършенството. Религията бива укрепена от догмата, а цивилизацията ще съпровожда догмата, защото тя изсмуква скритата в нея духовна идея. Човечеството в религиозното си битие изначало ще има догми, а след това то ще се освобождава. Но цивилизацията е въображението, творческото въображение, което може да вземе от догмите, за да създаде възможната усвоимост. Една догма може да я направите толкоз ясна и тя пак да бъде догма. Но за зрението, за човешкото възприемане, тя трябва да мине във въображение, дадено като цивилизация, която след това ще се опита да разтълми догмата. И тъй ще падат догми, но религии няма да се раждат без догми. Цивилизацията ще расте с оглед на това, каква духовност е дала на въображението човешко, за да създава цивилизация. Не могат да се късат тези неща, защото те са сложени в кръга на духовните вълни. И коя е тази духовна вълна? Правдата. Правдата е вече индивидуализирана духовна вълна. Докато в борбата за егоцентризма духовната вълна оставаше отвъд нас, в митологията наблюдението ни даваше играта – в Правдата ние имаме вече една манифестирана духовна вълна, която градира поведение, правила и казън. Правдата ляга в основата на всички религии, които вече са запазили физиономии за нашето познание. Вие ще я видите в Юдаизма; вие ще я видите толкоз добре изразена в Будизма, дори там в осмичния път е казано – права мисъл, право дело, право вглъбяване...; вие ще я видите в Зороастризма.
    Правдата като духовна вълна е едно сътворено и усвоимо поведение на Божеството в закона. И не напразно винаги се казва – Закона, Завета, даден от онзи, който води, от онзи, който е пратен. Заветът е обречената връзка на неразкъсваемост между човек и Божество! Един само да изповядва този завет е вече обвързаност – един само, това е обвързаност! И точно това официалните религии са направили. Защото този един, който получи Завета, го даде като насъщен хляб на хилядите, а след това на милионите. Това е третата Духовна вълна – вълната на Правдата. Колко голяма е разликата между един Будизъм и един Индуизъм, колко голяма е разликата между едно Старозаветие, един Юдаизъм и една митология, която съществува ведно с него, която не запретяваше да си имате божества. Една митология и един Юдаизъм, който казва, че нямате право да имате друг Бог. Но тук има една особена будност – това е будността да съзрете внесения в душата ви страх. В митологията няма страх от боговете, макар че те като стихии могат да ви нанесат беда, но няма двубой за страх, няма и отговорност като изпитание, за да получите причастие. Там вече е казано: Познай себе си и ще познаеш боговете! А в закона за Правдата, в Духовната вълна за Правдата всяко ваше нарушение ще бъде наказано, всяко непризнание на този Бог ви носи казън жестока. Можете ли да си представите каква голяма далечина, а съществуват едновременно. Защото Юдейската религия е 1400 или 1250 години преди Христа (различни са датите), а ние имаме освобождаване от религиозността на митологиите едва някъде към III – IV век след Христа. Значи 1500 години две успоредници вървят. Човекът във вълната на Правдата се покорява с чувство на преклонение и страх пред Бога, а митологичното същество няма чувство на страх и си издига за богове своите императори или своите духовни вождове. Пропасти! Повтарям, какво е трябвало да изживее човечеството тогава, за да може да мине от моста на митологията към моста на Правдата? Това е да позволи в душата му да влезе идеята за страха. Тя също има своята основателност като плисък, като борба, като пробуждане, въпреки че нейното дълго присъствие калцира човешката душевност и страхът става по-властен от съвестта – губи се съвестта. Защо? Защото има страх от наказание, макар че съвестта е съдник. И вижте каква несъвместимост се получава между строгостта на заповедите и неизпълнението. И много пъти съм казвал за грешницата. Водят само жената – мъжът е невинен! Къде е тогава съвестта? Това е неприемливо.
    Какво е трябвало човекът да научи от религията или Духовната вълна на Правдата – будността на разума в разчленение. Разумът се разделя, за да преценява, а душа се просветлява, за да се развива. Но разделянето е било, защото осезанието ще трябва да идва по две различни линии – линията на вътрешната будност и линията на фрапиращата и натрапващата екзотеричност (външната страна на едно изповедание). Тя е, която внася знание чрез ум да правим раздалечения. Това е вълната на Правдата. И в същото време колкото и дълбок да е, Буда оставя идеята за страданието за побеждаване, а не идеята за страха. Аз не критикувам религиите им, аз само говоря пътищата на духовните вълни какво дадоха. Вместо да се победи страха, те внесоха отговорност на ума, а умът е най-спекулативният, докато светлинката на будното око или интуицията не го овладее. Умът е спекулативен, както Медея е ревнива. Това са страшните неща на духовните вълни! И ние за всяка трябва да имаме своето знание и без да ги упрекваме в изповеданието на тези, които още ги изповядат, да знаем защо, за да можем да премерим как светът ще върви в бъднини. Защото на нас ни престоят бъднини и много добре е казано в предговора на Агни Йога „Заради бъдещето устремяваме мисъл“. И Правдата узакони религията като догма, докато цивилизацията се твори само от въображение, изваждайки го от религията.
    Четвърта Духовна вълна е вълната на Любовта. Тя е, бих казал, овладяната светкавица на Зевс. Идеята за Любовта наистина разкъса небосвода на всички религии, които я предшестваха, родени от вълните на Правдата, митологичното съзнание и егоцентричното съзнание, които са трупали знание, обособявали са личността, която трябва след това да се нихилира. И това можеше да го направи само една нова духовна вълна. Разбира се, всяка духовна вълна носи едно знание, носи едно сетиво, носи един излив, който като благодатния дъжд на Зевса опложда. Така че тази вълна може да бъде вече съпроводена с идеята на древна Елада за красотата, макар че тази красота беше изблик на прозрение. Тя е, която даваше другия лъч – лъча на културата, която трябва да съпровожда учението за Любовта, лъча на изкуството, който трябва да съпровожда това, което в цивилизацията като въображение трябва да бъде изведено. Но в областта на културата или по-скоро в областта на изкуството това въображение трябва да бъде необуздано, за да може да ви създаде епоса на една древна Индия, да ви създаде, епоса на една Елада. Самата идея за върховенство е идея, която побеждава всекидневието! Ама че не са съвършени боговете на Олимп, това е вярно. Те не можеха да бъдат съвършени, защото бяха в правдата, а даже трудно я имаха. Не е съвършено и поведението на юдеите в тяхната теза за греха и възмездието. Но в Учението или Духовната вълна на Любовта тези листи трябваше да окапят. Беше настъпила една благодатна есен на зрялото в ума на човека, на постижението на човешкото желание – във всичката митология и в егоцентричното състояние бяха узрели. И трябваше да дойде не разграничаването, а Единството. Защото Любовта е единство! Тя е единство като възможност на духовност, която излива сърце и ум. Трябва да ги съчетаем. Защото Правдата е дадена и във вашия ум тя стои, тя си прави разграниченията. Любовта трябва да събере и да намери взаимност между Правда и идея за прощение. Защото тайната на вълната на Любовта е прощението – „Прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6: 37). Тук също имаме върховенство като повеля, но то не е за отмъщение, а за прохождане. Човечеството от идеята за Правдата и митологичното съзнание трябваше да проходи в идеята за прощението. Болезнен ход, но необходим, заради еволюцията. Това е, когато някъде кораба ви ще срещне подводните рифове – рифовете на Правдата, рифовете на митологичните сблъсъци. Но чрез Любовта, чрез обичта се надделяваха. И затуй Той можеше да каже: „Обичайте враговете си“ (Матея 5: 44).
    Нещо друго вече идва в тази вълна, най-същественото – отварянето на Ада! Колко дълбоко този Ад е бил, е въпрос на прозрение, но трябва да се слезе в егоцентризма, трябва да се слезе в митологичното съзнание, трябва да се слезе в учението за Правдата. Те пращаха своите души там в Адеса. Това даде учението за Любовта – слезе Христос в Ада и изведе на живот. Онова, което предшестваше – изгоря. Изгоря егоцентризмът, изгоря митологичното съзнание, изгоря правдата. И Той рече: „Обичайте враговете си“. И най-съвършеното нещо в това Учение или в тази Духовна вълна е, че тя посочи едно друго царство, което се наричаше Царството Небесно. Единствен в световната история Христос и като Учител, и като Духовна вълна, и след това като религиозно учение освободи душите на хората от веригите на греха и на земните задължения, за да ги качи в едно Царство, което Той нарече Небесно Царство. Това е една тайна – това е духовна вълна, която изнесе човечеството много далече. Колко е осъзната, колко е приложена – това са съвършено други неща. Човечеството може и десет хилядолетия да не приложи „Обичайте враговете си“, но то няма да може пък да бъде и това, което му каза „Аз и Отец едно сме“ (Йоана 10: 30). Трябва да правим разлика между ученията, които са школски и духовните вълни, които са всемирности, които са еманация на Планетния и Абсолютен. Те винаги ще проникват в битието на човека. Ама хората са лоши... Това е, защото още са във всички тези светове, които ви изброих. Но духовната вълна съществува, както въздухът съществува и без бремето на отговорност ние го дишаме и живеем. Тя е в нас и кога този въздух е по-чист, кога ще се излекуваме от главоболието на своята правда, която не всякога е достатъчно божествена, кога ще се излекуваме от митологичните съзнания... Важното е, че тя е. Може да бъде поставен въпросът, когато е имало митологично съзнание, имало ли е любов? Да, винаги. Любов е имало, но като Духовна вълна е, когато Христос я дава. Правда е имало всякога и ще има, но Правда като Духовна вълна е съвършено друго. Имало ли е егоцентризъм? Да! Ще има ли алтер его (алтруизъм)? Ще има! Но бавно вървим... Да, безспорно че бавно, защото си мислим, че сме кралимарковци. Но ако в душата си направим Крали Марко, тогава няма да вървим бавно. Но искаме само с крачката си да бъдем Крали Марко, а не с душите си. Е, разбира се, че не може, защото и той сигурно не е могъл, само че легендата хубаво го дава. Може би да му спестят някои от греховете спрямо българския народ, но това е история, не е духовна вълна.
    Пета Духовна вълна – това е вече духовната вълна на Мъдростта. Тя има битието си в огъня. И цялата история на човечеството е било да се взима огън – огън, на който се топлят човешките души; огън, който спасява човешките души и огън, който пише скрижалите за човешките души. Това е вълната на Огъня, който е дал всички религии. Защото във всички религии има мъдрост – мъдрост като пулсация на Твореца. Но религия на Мъдрост тепърва ще има, както човек никога не е бил лишен от любов, но Христос даде учение за Любовта; никога не е бил лишен от правда, но Буда, Моисей и Зороастър дадоха Правди – учеха хората на Правда. И понеже има в душата на човека вложено всичко това – човекът е един Бог в развитие – те само събуждаха или преливаха, или ослънчваха битието му, за да осъществява една Духовна вълна. Така че Огън като Мъдрост е имало – Огън негасим, Огън непояждащ, Огън, който черта върху каменните плочи на Синай десет Божи заповеди. Огън, който чрез съсредоточаването си, още в старите религии се говореше, че носи семето на оплождането, на вечното. Защото той има своята присъственост в Причинния свят – ето защо йерархиите ще вървят така. Огънят, който е вложен в човека – това е Кундалини. Но какво е Кундалини? Кундалини е божественият знак у нас – той е, фактически, ограниченият Бог. Защо? (Бързам да се поясня, някой да не се съблазни, че имаме ограничени богове.) Защото едва в седмата Духовна вълна, когато сме божествени, нямаме нужда от Кундалини. Затова казвам, че Кундалини е ограниченият Бог у нас, чрез който ние можем да излизаме и да ставаме всемирни. Това ще даде и дава Мъдростта – огъня на знанието, приложен като стълбата, която свързва човека и небето, земята и небето. Те са тайни, който доказват само една истина – че има живот!
    Шеста Духовна вълна е Духовната вълна на Истината, която човечеството ще дочака. С разгръщането на вътрешната ни просветеност, с усвояването на света, който ни заобикаля, то се променя в своята цивилизация и в своето биополе, за да улесни нашето пробуждане в Ноосферата, както казваме, в сферата на Всемирния Разум. Тази именно тайна, чрез Истината, която ще освободи Бог у нас, ние ще можем да кажем тогава, че идеята за безсмъртието е била една реалност, неоспорима във възможността да я осезаем във всяко свое приложение и тогава да сме освободили религията от това, което наричаме догма. Тогава няма да има догма, а ще има съвършенство като религия без догма. Това е една духовна вълна, която има човечеството да изживее, като в него е сложен съответния духовен пласт, на който тя ще се изяви. Ако нямаме тези пластове, ние не ще можем да изживеем една духовна вълна. Затова говорих за егоцентризма, където пластът на загубеното его трябваше да се бори за себе си. Ето че идва моментът, когато съвършенството и познанието на безсмъртието, ще ни дадат религия без догма. А това е голямото. Но това не е предвкусване на тайна, а жива реалност, която някои хора имат в своя живот, независимо кога са живели и какво са дали. Идеята за религия без догма – това е съвършенство! И ако някои школи са чертаели такива пътища и са имали смелостта да кажат, че „Няма религия по-горе от Истината“, навярно са имали прозрението, че това е пътят на съвършенството и това е религия без догми. И те си поставиха за задача да чертаят религия, философия и наука. Това, което съпровожда, е екзотеричното – чрез външния свят да сме подпомогнати в своята задача за прозрение. Това е храмът – там ще отиде да се помоли; това са неговите патерици, чрез които той върви по стълбите към освещението. Това е пирамидата, това е обрядът, това е Учението. И в същото време онзи съвършен и свят езотеризъм – вътрешният, сгърнатият Бог, събудил се, тръгнал, живеещ. Ето това аз наричам вълна на Истината.
    Дали Истината ще бъде религия, щом казвам, че това е една религия без догми? Ако човешкото съзнание е зряло до такава степен, че няма нужда от догмата, защото тя е разтълмена, защото то ходи във всички полета, неговият най-съвършен и върховен пласт е, който му дава храна на будността – тогава наистина има една религия без догми. Как ще бъде наречена тя – това е проблем, който времето ще роди. Може да бъде наречена „една наука за божествата“. Но аз я оставям за другата – за седмата Духовна вълна.
    За мен това е вълната на Божествеността. Тя вече не е духовна вълна. Божествеността не може да бъде пулсирана като духовна вълна. Тя не може да бъде сложена в рамки – това е Божественост. Нямате нужда от духовна вълна, вие сам сте Божество, което живее себе си, защото Кундалини е освободен. Онзи малък Бог в развитие вече също го няма и тогава нито можете да произвеждате, нито да се стимулирате от фактори, които нарекох екзотеричност. Какви фактори са те вече? Вие сте, който може да сменя света, а не светът да ви сменя! Не храмът, не пирамидата, не биосферата, не ноосферта, не – вие. Ето това е една колкото далечна, толкоз и близка за отделни хора вълна или същност – Божествеността. Това е седмия етап. И не случайно седем лъча работят върху развитието на нашата планета – лъчът на Администрацията, на Религията, на Философията, на Изкуството, на Науката, на Предаността, на Делотворството. Седем лъча, които в края на краищата, също ще се загубят, щом вълната Божественост не е вълна, а живот. Това е Живот, който не може да бъде прекъсван. Това е когато Бог не умира – умират божествата през които сме минали. Бог не може да умре, но божествата като съзнания, като духовни вълни, като поведения на изповяданото – те умират! И Зевс умря, и Кронос умря, и Мойсеевата Правда. Но когато сте усвоили и приложили Христовата Любов, макар да е частица от божествената Любов, божествата ще умират – Бог никога! Бог не може да умре, защото Той е живот! Единственото непобедимо в това, което можем да наречем Планетно себесъзнание, това е Живота. Смъртта е победима – Животът е непобедим! В такъв случай, какво ще кажем тогава за Божествеността – че тя е Живот. Затова съм имал дързостта да казвам: Човекът не живее, а съществува.
    Така в тази ходена и недоходена пътека, наречена религия или знание за Бога, тя създава и хляб, и култура. Човек не може да се лиши от своята биосфера, но човек не бива да се губи и от своята Божественост. Повтарям, че плътта е толкоз свята, колкото я направим, защото тя е също от Божията същност. Различните религии ни дадоха своето, а какво сме взели в хилядолетията, ще се познае в утрешния ден, когато осъществяваме една от тези духовни вълни. Някои ще са в Духовната вълна на Любовта, други ще вдигнат крак и ще минат в Духовната вълна на Мъдростта. Някои още бродят в своето митологично битие, някои още са старозаветни в Правдата си – дано надделеят. А трудно е да се каже колцина в световността на Планетата ни имат своята Божественост. Тя не е трудно достижима, защото е обещана от Бога на човека. А човекът е, който трябва да реши кога и как ще се качи по стълбите на Божествената вълна. Но Истината като Духовна вълна трябва да го освободи в идеята за безсмъртието. Тогава ще знае, че напразно е имал страх от смъртта. Тя не съществува!
     
    Ваклуш

    Пловдив, 1993 г.
  8. АлександърТ.А.
    Книгата представлява първи опит за систематично изложение на методологията на духовната
    наука на Рудолф Щайнер. : 
    ,,Индивидуалният живот на човека се крепи на опита от мисленето, чувстването и
    волеизявата. Те образуват в душата неразривно единство, но доминиращата роля сред тях,
    несъмнено, играе мисленето, мислещото съзнание. Без значение доколко го е развил в себе
    си цивилизованият съвременник, в рязко изменилите се с настъпването на XX век условия
    главната задача, и даже дълг на съществуването му е разбирането, от какво се обуславя и
    движи това съзнание."
    ,,Познанието, от антропософска гледна точка, има ценност само в тази степен, в която то е способно да
    повиши ценността на човешкото битие."
    ,, Интересно е още да се отбележи, че в края на краищата с проблема за промяната на
    съзнанието беше заинтересувана, и даже нещо повече, няма да е преувеличено ако кажем:
    беше обсебена практически цялата съвременна цивилизация. Но тя прави това в смисъл,
    който не отговаря на задачите на бъдещето ѝ. Всичко, с което имахме работа през изтеклото
    столетие — и за това всички хора трябва да си дадат ясна сметка, — се свеждаше само до
    различни опити така да се повлияе на съзнанието, че да се предизвикат в него устойчиви
    промени в предварително зададена, неотговаряща на целите на индивидуалното развитие
    посока. Работа от такъв характер се е водила и се води с помощта на постоянно
    усъвършенстван набор от средства. В състава му влизат: идеологията, масовите внушения,
    парапсихологията, постиженията на научно-техническия прогрес, такива неща като генните
    манипулации с хранителни продукти и непосредствено със самия човек, психотрониката и
    др. Използвайки ги поотделно и в различни съчетания, се опитват да върнат индивидуалното
    съзнание към груповата форма дотолкова, че редукцията му да бъде закрепена в
    наследствените и другите видови белези в човека.
    Опитите за контрол над съзнанието отдавна вече са престъпили границата на чистата
    наука. Практическата магия е оплетена с материалистичното естествознание. В определен
    вид тъмни мистерии на материализма (те не са плод на научната фантастика) работят над
    овладяване на други, различни от мислещото, предметно състояния на съзнанието. —
    Такава е едва ли не главната особеност на нашето време и тя стои под знака на радикалното
    зло.
    По такъв начин, дали го иска човек или не, той чисто фактически пребивава в два потока
    на развитие: възходящ и низходящ. При това последният сякаш сам го носи. Там е
    достатъчно само пасивното отдаване на това, което ни носи корумпираната цивилизация и
    субкултура. В първия поток, напротив, може да се постигне нещо само с цената на постоянни
    индивидуални усилия. С извършващата се тук мутация се твори нов вид човек — Homo liber,
    свободният човек. Ако първата мутация в нас е осъществила природата, втората —
    еволюцията и културата взети заедно, третата човек може да предизвика в себе си
    единствено сам, умело възползвайки се от плодовете на Антропософията.
    От методологията ѝ е предвидено включването на понятията за свръхсетивното, добити
    чрез мисловна обработка на реалния свръхсетивен опит, в състава на познанието,
    организирано на строго научна основа. Само мъглявите мистични преживявания на
    свръхсетивното, отделяйки сетивната опитност от свръхсетивната, опитите да се ограничи
    познанието само до едната от тези области безнадеждно отчуждават съзнанието от битието,
    и тогава съзнанието лесно се релативира. Битието на съзнанието може да бъде само
    духовно, и затова даже трябва да ни се струва някак противоестествено, ако на съзнанието
    се отказва правото да познава духовното като свръхсетивна реалност.
    Най-пълноценни, отговарящи на същността на нещата думи за проблема с
    надаряването на съзнанието с битие, са казани в Евангелието: „Ако се не роди някой от вода
    и Дух, не може да влезе в Царството Божие“. (Йоан 3, 5)
    „Да се родиш от Духа“ — означава да промениш цялата троична структура на своето
    същество: тяло, душа и дух. Това, собствено, е станало с разумния човек, но в него тогава „от
    плътта“ се надигнало рефлекторното мислене и станало наследствен признак. Поради това
    в душата на човека започнала борба с плътта, появили се ученията за противоположността
    на материята и духа, на Аза и света и т.н. Свободният човек е този, който е победил плътта и
    е станал вид сам по себе си, родоначалник и наследник на собствения си индивидуален дух.
    Той е дотолкова автономен, че е способен сам на себе си да предписва нравствения закон;
    защото той се е освободил от подчинението на плътта. Но такова състояние предстои да се
    достигне. Пътят към него е дълъг и труден. Той започва там, където разумният човек става
    способен да се уповава сам на себе си в чистото мислене "
  10. АлександърТ.А.
    с съборно слово
    1922 г
    Аз съм истинската лоза
    Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика
    За да се изпълни и осмисли нарядът, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която показва свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждането на съзнанието. Във всичко, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в условията ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще попитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се прояви. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго, освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето осъзнаване трябва да се схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се показва у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Има обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идва и след като не възнамерява нищо, отиват си; а ако дойдат и възнамеряват нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите вниманието, които са поели трябва да преживеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самосъждане! Защото самооправданието и самосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си си, или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.
    Божият Дух вече работи. Само едно се изисква от вас: всяко нещо да го правите умно. След това идва ната Божествена Мъдрост. Ще вложите най-доброто усилие на вашия ум. Ще изпълните тази услуга с всички най-добри и най-разумни сили, с които разполагате. След това ще дойдете до Любовта. Ще гледате да я възприемете с всичката й пълната. Така че няма да разсъждавате, а ще прилагате три неща: извършена пълния Любов, изпълнена пълна Мъдрост, изпълнена пълна Истина! Тези неща ще ги помните – едно е правилото за всинца ви! По такъв начин този наряд ще има сила за вас. Ако той отсъства тези принципи във вас, вие само ще гледате тези думи, но те ще бъдат мъртви. И хората четат с години Библията, но един ден, когато проработи Духът, виждат, че има нещо скрито в нея. Сега ние сме дошли до Духа и този Дух, за да проработи, три неща са необходими:
    Сега отново можете да появите старите възгледи, че сега не ми е времето, че умът ви не е достатъчно посочен. Това са заблуждения на Черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте го пресрочили. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Той е в състояние да разбере Божията Мъдрост и да я възприеме право. Така че първото условие е да кажете в себе си Абсолютната Истина. Нито бели, нито черни лъжи! Сега аз говоря не за вашите отношения към света, а за отношенията ви към Белите братя, към Бога, към самите вас. Ще бъдете абсолютно верни на себе си си! Никакво съмнение няма да допуснете! В Любовта няма какво да се съмнявате! Няма да повдигате въпроса дали еди-кой си ви обича, или не. Ако аз имам Божествената Любов в себе си, как мога да смущавам работата на хората? Ако аз имам Божествената Мъдрост в себе си, какво ще ме смущава това, че някой бил глупав? Ако аз имам в себе си пълната Божествена Истина, какво ще ме смущава човешката лъжа? Сега ние се спираме върху качеството на хората и въпроса: защо по такъв начин разсъждават те. Нещата са вътре в нас. Разглеждате ли по този вътрешен начин на въпроса, вие ще разрешите кардинално.
    Разговарях с един брат, тя постоянно го подозира, че крие нещо. Според нея мъжът всичко трябва да се каже на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си си още не е каза всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка. Знайте, че на Земята женитбата не е морален акт. Жените имат отношение и включват един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и раздели, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за друга свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога – в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе – това трябва да знаете! Нито мъж, нито жена може да влязат. Те тук, на Земята, са мъж и жена, но на Небето мъж и жена няма. И когато някой пожелае да ти кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Ето защо сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъжът и жената да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие! Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред.“ Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намерим Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намерите пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!...
    Думите и движенията на наряда, който тази сутрин ви дадох, имат значение само за кожата, на което съзнанието се е пробудило. А трябва, на които съзнанието не е пробудено, нищо няма да разберат. Докато сме на физическото поле, ние сме в движение. Някой път, изпълнявайки тези движения, ще достигнете до онзи повратен момент, в ще ги изоставите и който ще излеете от физическото в астралното си тяло – и с него ще служите на Бога в Дух и Истина. Докато човекът е във физическия свят, ще извършва движения, но каквото идва до областта, което знае, че му се повдига, движението на Земята престава. Някой ще запита - може ли без движение. Може, но когато излееш от тялото си, защото тук животът по друг начин не може да се изрази. Сега ще постъпвате съзнателно и всеки според степента на съзнанието си ще изпълнява. Тази година мнозина ще се срещат много мъчнотии.
    Днешният ден е ден на ум. Умът ви трябва да вземе участие и сърцето ви трябва да вземе участие. Ако умът ви не вземе участие, много много може да разберете задачата. Забележете сега едно съвпадение: времето сряда беше отлично – и днес е отлично.
    Бог се весели, ние се радваме, а светът се смее.
    Ако правите гимнастически упражнения с участие на ума, много нещо ще постигнете.
    Последното упражнение ще наречем очистително упражнение.
    Отличен светъл ден!
    3 септември, неделя
  11. АлександърТ.А.

    Новата епоха

    От АлександърТ.А.,


    литература
    Слушате някой да казва, че му е тежко на душата. Друг казва, че му е тежко на сърцето и тъмно в ума. Къде е душата му и той не знае. Къде се намират умът и сърцето му човек знае, но кой ум и кое сърце чувстват тъга и тъмнина? Те не са. физическият ум и физическото сърце на човека. Друго сърце и друг ум има човек и с тях възприема явления и чувствания от духовния свят. Това са отвлечени неща, за които може да се говори само на човек, който е минал през тях. За да дойде до отвлечените работи в живота, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото................
    Кое е най-важното нещо в живота? В живота на всеки човек има нещо важно, което той сам трябва да съзнава. Всеки ден носи със себе си един важен момент. Кой е този момент човек сам трябва да го намери. Не намери ли този момент животът му става еднообразен и безсмислен.

    Някой казва, че най-важното нещо в живота му е да бъде добър, умен, морален. Това са дадени величини, които се отнасят до всеки човек без изключение. За това не трябва да се говори. Има ли смисъл водата да казва, че трябва да бъде течна, или светлината да казва, че трябва да бъде светла? Това се разбира само по себе си. Земята не е земя, ако не е твърда; водата не е вода, ако не е течна; светлината не е светлина, ако не е светла. На същото основание казваме: човек не е истински човек ако не е добър, умен и справедлив. Ще кажете, че човек трябва да има твърд характер. Какво разбирате под думите „твърд характер"? Характерът не може да бъде твърд. Думата „твърд" подразбира нещо, което не се огъва. Щом не се огъва, то се чупи.............................
    Когато говорим за доброто трябва да знаем, че само любещият човек прави добро. Щом се заговори за любовта хората или се страхуват, или се въодушевяват. Които разбират любовта, въодушевяват се от нея и я наричат слънце на живота. Наистина, изгревът на човешкия живот наричаме живот на любовта. Казано е в Писанието: „Старото слънце ще залезе, ново слънце ще изгрее.“. С други думи казано: старата любов ще залезе, нова ще изгрее. Когато новото слънце на живота изгрее, всички хора ще възкръснат. Казано е още, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят. Защо? За да дадат място на ново слънце, на нова луна и на нови звезди.

    Ако разглеждате тази мисъл буквално, ще извадите едно заключение. Обаче в преносен смисъл тя означава, че старите идеи ще изчезнат както тревите и цветята растат, изсъхват и се заместват с нови. Идеите растат и се развиват както растенията, животните и хората..........................
    Не е лесно човек да живее по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на някакъв режим, той трябва да го спазва редовно, както акробатът спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известен режим, човек все трябва да работи нещо. Не иска ли да прилага известен режим, той ще създаде във физическото или в духовното си тяло някакви натрупвания, които се отразяват вредно върху психическото му състояние. Някога човек има разположение на духа си, иска да направи едно добро дело, но изведнъж го налита мъка, скръб, някаква тежест, и той се отказва от доброто, което е намислил да прави. Той си казва: аз ли се намерих да мисля за доброто на другите хора? Всички хора трябва да мислят както за своето добро, така и за доброто на своите ближни без да се смущават кога ще го реализират. За добрите желания човек не трябва да поставя никакъв срок. Да прави човек добро е отлична идея, но тя не е излязла от ума на един човек само. Много хора мислят върху тази идея. Тя излиза първо от Бога и минава през много човешки умове. Следователно дойде ли някаква идея в ума ви първо проверете отде иде тя и тогава я приемайте. Като я приемете, намерете съответно място за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне.........................
    Не е лесно човек да живее по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на някакъв режим, той трябва да го спазва редовно, както акробатът спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известен режим, човек все трябва да работи нещо. Не иска ли да прилага известен режим, той ще създаде във физическото или в духовното си тяло някакви натрупвания, които се отразяват вредно върху психическото му състояние. Някога човек има разположение на духа си, иска да направи едно добро дело, но изведнъж го налита мъка, скръб, някаква тежест, и той се отказва от доброто, което е намислил да прави. Той си казва: аз ли се намерих да мисля за доброто на другите хора? Всички хора трябва да мислят както за своето добро, така и за доброто на своите ближни без да се смущават кога ще го реализират. За добрите желания човек не трябва да поставя никакъв срок. Да прави човек добро е отлична идея, но тя не е излязла от ума на един човек само. Много хора мислят върху тази идея. Тя излиза първо от Бога и минава през много човешки умове. Следователно дойде ли някаква идея в ума ви първо проверете отде иде тя и тогава я приемайте. Като я приемете, намерете съответно място за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне. Като говорим за любовта, ние имаме пред вид Божията Любов, а не човешката, проявена на земята. За любовта се говори въпреки това. Хората си задават въпроса обича ли ги Бог или не. Да се задава такъв въпрос това значи да не разбират какво нещо е Божията Любов. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Може ли да се питате обича ли ви Бог? Веднъж знаете, че Бог е Любов. Това показва, че всяка Негова проява, малка или голяма, е любов. Трябва ли да питате водата готова ли е да утоли жаждата ви? Няма смисъл да се задава такъв въпрос. Водата има свойството, като влезе в устата на човека, а оттам в стомаха, в корема му, да утоли жаждата му. Въпросът не седи в това готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но в това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влезе тя вътре. Обаче ако очаквате водата да дойде при вас и да влезе направо в устата ви, без да се приспособите към нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край вас, без да уталожи жаждата ви. Към горделивите и тя е горделива; към смирените е крайно внимателна и услужлива.Като не разбират законите на любовта съвременните хора се проявяват като аристократи. Те седят на едно место и чакат любовта да им дойде на крака. Любовта не се подчинява на неразумните и невежи хора. Тя е готова да служи на всеки, който я познава и разбира. Ако сте жадни какво трябва да правите? Ще потърсите някой извор да уталожите жаждата си. Щом намерите извора, ще коленичите пред него и ще пиете от водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно вие трябва да отидете при извора а не той при вас. Любовта е великият извор на живота, при който всеки сам трябва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постъпи ли така, той ще се натъкне на големи разочарования и противоречия. Какво виждате днес? Всички хора бягат от любовта, разочаровани са от нея. Майката, бащата, децата, учителите, държавниците са разочаровани от любовта. Къде бягат? В гората. Като отидат в гората и прекарат там известно време отново ще ожаднеят и ще кажат: няма какво да се прави - ще отидем на извора да се напием с вода. Колкото да бягате от любовта, пак ще отидете на извора със стомната си да налеете от нейната вода. Който пие от водата на любовта, той се радва на здраве и дълъг живот. Като пие от водата на любовта, човек има възможност да полива и отхранва в себе си нейните семенца, за да може един ден да се храни от сладките й плодове. Не само човешкият живот, но и животът на всички живи същества се поддържа от плодовете на любовта. Когато хората се обичат, взаимно си помагат и животът им става лек.Въпреки разочарованията на хората от любовта те пак се стремят към нея. Защо? Те съзнават, че разочарованията им се дължат на нещо неправилно в любовта, което е вмъкнато от самите тях. Всъщност истинската любов не води към никакви разочарования и противоречия. Една от причините за разочарованията на хората е тяхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовта, човек трябва да се освободи от всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовта и да се ползва от нея. Иначе той ще слуша да му се говори за любовта но ще я разбере толкова, колкото немузикалният човек разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напряга се да я разбере, но в края на краищата, ако е българин, казва: по-добре да бяха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснак, ще каже: по-добре да бяха ми изсвирили един казачок, да си поиграя малко. Турчинът ще иска да чуе някакво маане. С една дума казано: само онзи може да придобие любовта, който я разбира, който е готов да я приложи.Като изучавате проявите на човека виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че някой е много радостен, играе, скача, ще знаете, че след кратко време, след няколко часа или няколко дена състоянието му ще се превърне в скръб. Понеже природата обича вълнообразните движения човек не остава дълго време в скръбта си. От скръб той минава в радостно състояние, отдето след време се натъква на нова скръб. Тъжните чувства се предават по дълги вълни, а радостните - по къси. Изобщо има чувства, които могат да се предават само чрез бърз темп, а други - чрез бавен. Човек минава през скърби и радости за да разбере живота в неговата целокупност. Ако не мине през смъртта, той не може да разбере живота; и ако не мине през живота, той не може да разбере смъртта. Който разбира вътрешния смисъл на живота, той вижда вътрешната връзка между всички явления, между всички хора, вследствие на което не изпада в заблуждения и противоречия. Той знае, че ако един човек придобие известно благо,. и другите хора могат да го придобият.............................
    Какво представя Духът? Казано е в Писанието: „Бог е Любов, Бог е Дух". Като цитират този стих, религиозните мислят, че познават Бога като Любов и като Дух. За да Го познаят, те трябва да Го обичат. Какво трябва да правят, ако наистина Го обичат? Какво прави човек с хляба? Той казва, че обича хляба и го яде. Следователно, ако обича Бога, човек трябва да изпълнява волята Му. Изпълнението има отношение към обичта. Също така има отношение и между яденето и обичта. Какво разбирате под думите „изпълнение на волята Божия"? Да изпълни човек волята Божия това значи да обича всички живи същества, които Бог е създал: птици, млекопитаещи, хора, богове и т.н. В съзнанието на Бога всички птици съществуват като една птица, всички животни - като едно животно, всички хора - като един човек, всички богове - като един Бог.Когато говорим за боговете ние не разбираме същества, създадени от човешката фантазия, но ония светли и възвишени души, дошли на земята между хората да ги научат на неща, които те не знаят. След грехопадението боговете напуснали земята и оставили царете вместо тях. Днес царете управляват хората. Ще дойде ден, когато царете ще се оттеглят и отново ще дойдат боговете. Това значи, че се е завъртяло колелото на живота. Казано е в Писанието, че когато земната тръба започне да тръби, всичките земни царства ще станат царства на Господа Бога нашето. Това е епохата, която предстои да дойде. Тогава всички хора ще влязат в съприкосновение с Божествения свят. Това значи да дойдат благоприятни условия за човечеството. Условията, при които Христос дойде на земята, бяха неблагоприятни, защото Сатурн царуваше тогава. Сатурн не можа да запази Христа, не благоприятстваше и за учението Му. Обаче от времето на Христа досега условията са изменени вече. Сега настава нова епоха на земята - най-красивата епоха, която се състои от малки и големи периоди. Тя е епохата на Слънцето - зодията на Слънцето. Тя е творческа епоха и носи с себе си благоприятни условия за постижения. Който разбира законите на Слънцето всичко може да постигне. Всички хора се обръщат към Слънцето с думите: Слънце на моята душа. Значи между външното, физическо Слънце и Слънцето на душата има известно съотношение.Като ученици вие трябва да имате ясна представа за нещата. За пример като говорите трябва да знаете смисъла на всяка дума и да я употребявате на мястото й. Каква е разликата между думите „обич“ и „любов"? Вие можете да обичате болен човек, а да любите здрав. Думата „обич" означава състрадание, милосърдие към някого. Любовта пък означава стремеж на човека към Бога, към центъра на Битието. Затова думата „любов" започва с буквата „Л", която се пише във форма на планински връх. Като се стреми към върха, човек проявява всички красиви качества и добродетели на своята душа - милосърдие, състрадание и др. Обаче в любовта има поляризиране, слизане надолу. Слизането е необходим процес, защото върхът етъмен и човек не може да се задържи за дълго време там. Между човешката и ангелската любов има нещо общо, затова ние представяме любовта във вид на два върха, две букви „Л" свързани заедно. На двата върха се намират човекът и ангелът. За да влязат в общение те трябва да слязат долу, понеже от единия до другия връх няма никакво съобщително средство. Да се качваш в любовта е едно нещо, а да слизаш, това е друго нещо. Като люби, човек непременно трябва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремеж, а при слизането си той реализира нещата. Когато работи за да реализира своите желания, човек непременно ще изпита мъчнотии и страдания. Следователно който е на върховете, той всякога е щастлив; който е слязъл долу, той е нещастен. Когато двама души се обичат, всякога ще има някой нещастен. Този закон се потвърждава навсякъде в живота. За пример когато мъжът и жената в семейството се обичат, слугата им непременно ще страда. Те стоят на върховете, а слугата е долу и работи.  Следователно ако казвате, че хората са нещастни ще знаете, че причина за тяхното нещастие са боговете. Те се качиха по върховете, а хората останаха долу да им работят.И тъй, да люби човек, това значи да има стремеж нагоре към върха, но същевременно той трябва да знае как да реализира своя стремеж. Не е достатъчно човек да се стреми да яде, но той трябва да знае как да яде. Ако яде много и неправилно той върши престъпление; ако остава гладен и не си дояжда, той пак върши престъпление. На човека се препоръчва нито да преяжда, нито не да си дояжда. Същият закон има отношение и към любовта: ако изискваш от някой човек повече, отколкото той може да ти даде, ти вършиш престъпление; ако си индиферентен и изискваш по-малко, отколкото той може да ти даде, пак вършиш престъпление. Всеки човек е длъжен да има отношения към своите ближни, но тези отношения да произтичат доброволно, от любов. Всяка свещ може да даде определено количество светлина. Не изисквайте от свещта повече светлина, отколкото тя може да ви даде. Като ученици вие трябва да живеете правилно и разумно. За това се изисква вътрешна норма, вътрешна мярка, чрез която да мерите постъпките си и да ги определяте като правилни или неправилни. Вие не можете изведнъж да изправите отношенията си. За да бъдат отношенията и постъпките ви такива, каквито са днес, това е резултат на работа от хиляди години насам. Днес колкото да плачете и да се молите, дъщерите и синовете ви ще бъдат това, което сте създали. Те могат да се изправят само ако сами пожелаят и започнат самостоятелно да работят. Желанието им да работят самостоятелно се определя от съзнанието им. Ако в човека не се яви желание да се свърже с Първата Причина, с разумния свят и не работи съзнателно върху себе си, той ще остане такъв, какъвто е сега. Ние виждаме примери в живота както в отделните личности, така и в цели народи. Онзи, който е работил над себе си, е изпреварил другите. Християнството в едно отношение е направило много нещо, но в друго е останало назад. Едно време хората са. били по-жестоки, днес са. по-милосърдни. Обаче едно време, когато воюваха, те си служеха с естествени средства и по-малко хора се избиваха. Днес, когато науката изнамери много средства за избиване на хората, милиони хора се убиват. И след това ще кажат, че съвременните народи са културни. Това не е истинска култура. Какво направи християнството в това отношение? Вината не е в принципите на християнството, но в самия човек, който използва енергиите на християнството вместо за добро за зло. Христос дойде на земята да покаже на хората, как трябва да живеят. Той отвори вратата на ада и пусна всички затворници оттам, като им показа нов начин за живеене. Вместо да използуват този начин за добро, те го използуваха за зло. Те приложиха на земята учението на ада.В света съществуват условия за изправяне на човечеството. Двете страни на буквата „Л" показват, че в човека става раздвояване. Въпреки това в него пак съществува стремеж към върха - общият интерес на страните на буквата „Л" - център на сливането. Оттук вадим заключението: ако духът и мисълта не се слеят във върха, човек не мисли правилно. Не става ли сливане на духа и на ума от една страна, и на душата и на сърцето от друга, човек изпитва особени ограничения в мисълта и в чувствата си, които му причиняват страдания. Той страда, мъчи се, без да знае защо. Искаш да се освободиш от тия страдания, но не можеш. За да не страдате излишно, казвам: „Не взимайте пари на заем от богати хора, които нямат вътрешно разположение да дават. Не приемайте в дома си хора, на които не можете да услужите.“. Тези хора се нуждаят от пари, а вие ще им говорите за Бога. Те ще търсят начин да ви използват. И в единия, и в другия случай ще се създаде известна дисхармония във вас без да можете да си помогнете............................
    Днешното знание важи само за днес; утрешният ден изисква друго знание. Днешната любов е важна за днес; утрешният ден се нуждае от друга любов. Днешното слънце топли само днес; утрешният ден се нуждае от друга топлина. Всеки ден се нуждае от специфична топлина на слънцето. Това не трябва да ви смущава, но да знаете какво се иска от вас. Ако търсите известно знание, трябва да знаете защо го търсите. Днес всички хора търсят Христа по свой начин. Всеки иска нещо от Него. Проповедникът търси Христа, за да придобие от Него светлина, да разбира по-добре Словото, да го предаде с красноречие, да привлече повече слушатели. Лекарят търси Христа да придобие повече сила от Него, да стане виден лекар. Майката търси Христа да може с Неговата сила да отгледа красиви и здрави деца, да се учудват хората, че е могла да роди такива деца. Не са лоши тия неща, но в основата на това търсене на Христа лежикористолюбието. Користолюбието не осмисля живота. Какво е постигнала майката със своето користолюбие ако дойде един млад момък и отнеме нейната здрава и красива дъщеря? Той ще я задържи за себе си. Има смисъл майката да търси Христа да отгледа добри синове и дъщери, които да образуват със своите възлюбени два върха на милосърдие и състрадание.

    Следователно, който иска да използува разумно силите на Христа, нека се откаже от стария живот, който е внесъл раздори, недоразумения, нещастия в света. Нов живот, нова любов е нужна на човека. Новата любов носи изобилие в света. Дето има изобилие, там отсъстват всякакви раздори, недоразумения, нещастия, болести и др. Новата любов носи хармония между хората. Хармонията подразбира допълване. Следователно хората трябва да се допълват така, както цигуларят със своята цигулка, писателят със своето перо, мозъкът с мислите, които идат от Божествения свят, сърцето с чувствата, които идат от духовния свят. Мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът, ръцете, краката на човека изпълняват своята служба дотолкова, доколкото са. в зависимост от възвишения свят. Всяко нещо в света има смисъл дотолкова, доколкото крие в себе си нещо Божествено..........................
    Днес за Рождество Христово искам да ви дам едно правило, което трябва да прилагате. Това правило е следното: бъди доволен в недоволството си. Че дошли противоположни мисли в ума ти, това да не те смущава. Да бъдеш доволен в недоволството, това е вътрешен процес. Външно кроткият човек не е още доволен. Човек може да говори тихо, едва да се чува, без да е кротък. Друг някой говори високо, а всъщност е кротък човек. Щом е далеч от тебе, разбира се, че ще говори високо. Ти трябва да чуеш какво говори този човек. Човек може да говори по различен начин: с устата, с очите, с главата, с различни движения. Както и да се разговаряте с човека важно е във всеки поглед, във всяко движение да виждате Божественото. Ако и вие изявявате Божественото в себе си, разговорът е правилен.

    Тъй щото, когато двама души се разговарят, трябва да знаят човешкото ли се проявява в тях или Божественото. Без да съзнава и разбира нещата понякога човек прави такива движения, които го поставят в разногласие със силите на природата. За пример, някой коленичи и така се моли на Бога. Той не знае че като коленичи, влиза в съгласие със земята, а в разногласие с небето. Друг повдига ръцете си нагоре, моли се. Така поставени ръцете това показва, че този човек не знае какво да прави. Това не е молитва. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Това се постига само тогава, когато човек е свързан с възвишения разумен свят.

    Следователно, когато иска да се предаде на размишление, човек трябва да застане прав, със спуснати ръце отстрани на тялото, десният крак малко напред. Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни същества да му помагат. Човек трябва да прави движения, да се упражнява, да направи удовете си активни. Това не е достатъчно. Той трябва да прави такива упражнения, които да му предават нещо. Ако се движи без да печели, движенията му са. безпредметни. Турците казват: „Който не печели, губи.“. Много естествено. Движения, които не придават нещо на човека, водят към загуба. Вместо да прибави нещо към енергията си, той я изразходва. Ето защо на човека се препоръчва чист, хармоничен живот, който се придружава с ритмични и правилни движения.Като ученици вие трябва да спазвате известни правила. Сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да се свържете с Бога, отдето идат светли и възвишени мисли и благородни чувства. Щом мисълта и чувствата ви са възвишени и движенията ви ще бъдат хармонични. Не се занимавайте с обикновените човешки мисли, които са подобни на чук, който постоянно удря и руши. Чук, който постоянно удря, нож, който постоянно реже, в края на краищата ще се изхабят. Не се поддавайте на такива чукове и ножове. Ако употребявате енергията си безразборно в една вътрешна борба животът ви ще се обезсмисли. Истинският живот не седи в изразходване на енергия, но в градеж и придобивки. Истинският живот се основава на любовта. Дето любовта царува, там има възвишена мисъл, там има свобода. Свърже ли се веднъж с любовта, човек трябва да пази тази връзка, да не я прекъсва. Връзката с любовта е едно от най-благоприятните течения в природата. Тя е вълна, която повдига и облагородява човека.Когато се говори за любовта, хората разбират земната любов. Не се занимавайте със земната любов. И да не искате тя все ще се прояви, но поне съзнателно не я предизвиквайте. Ако водата има утайки, те сами ще се утаят на дъното. От вас се иска разумност, да неразмътвате водата. Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да се чистите. Да се чисти човек това значи да придобива онова здравословно състояние на организма си, при което всички мрачни мисли и отрицателни чувства се утаяват на дъното и се изхвърлят навън. Само при това състояние човек може да работи добре и плодотворно.

    Да се чисти човек това не значи да разглежда своите отрицателни прояви и да се самоосъжда. Това е патология, болезнената страна на човешкия живот. Патологията е наука за силни хора. Тя е наука за далечни времена. Вие трябва да се занимавате с положителната страна на живота, която се отразява благоприятно върху човешкия организъм. Здравият проявява любовта и вярата си правилно. Ако е християнин, той разбира любовта както Христос я е проповядвал и прилагал. Христовата любов изключва всякакво съмнение. Обичаш ли приятеля си, ще му вярваш абсолютно. Щом ти му вярваш и той ще ти вярва. Като се заговори за Христовото учение мнозина намират, че то е неприложимо. Ако Христос дойде преди две хиляди години на земята и проповядваше учението за любовта, защо след две хиляди години то да е неприложимо? Още днес човек може да бъде добър и любещ - от него зависи. Доброто, истината, любовта са. вложени в човека от времето на неговото създаване. Няма защо днес да става добър или любещ. Днес той трябва само да прояви това, което е вложено в него. Богатството и благата са. в самия човек, а той ги търси вън от себе си. Защо? Защото не се е вглъбил в своята душа, в ума и сърцето си, там да ги намери. Докато е на земята той очаква да намери това, което търси, на небето някъде. Като отиде на небето вижда, че и там го няма. Той се чуди къде е богатството му: на земята го няма, на небето - също. Къде е то? В самия него....................
    Желая ви сега Христос да се роди във вас. Това наричам Рождество Христово. Вие живеете в много важна епоха. Надали някога сте живели в по-важна епоха от сегашната. От две хиляди години насам вие не сте имали по-благоприятни условия от сегашните. Сегашната епоха носи благоприятни условия за постижения и за придобиване на блага.

    И тъй, помнете следните неща: песимизмът се е родил в света преди Христа, във времето, когато е царувал Сатурн. Когато Марс имал влияние на Земята хората се научили да се бият и да воюват помежду си. Когато Юпитер имал влияние на Земята, хората се занимавали със създаване на различни религиозни системи, с теории за личните чувства и достойнства на човека. Когато Венера имала надмощие на Земята, хората приложили любовта между мъже и жени. Луната научи хората да фантазират. Меркурий ги научи на особен ред и порядък в сметките, в търговските им отношения. Днес Слънцето указва силно влияние върху Земята. То учи хората на правилно живеене. То им показва начин за изпълнение на волята Божия на земята. Всички планети имат две страни на въздействие: добра и лоша. Обаче в Слънцето всичко е добро.Като ученици вие трябва да следвате пътя на Слънцето. Превърнете всичко лошо и отрицателно в себе си в добро. За да постигнете това използвайте Слънчевата енергия.Каквото лошо носите със себе си от миналото, изнесете го на слънчевите лъчи да се превърне в добро. Не се обезсърчавайте. Знайте, че условията, които имате днес на земята, са. много благоприятни. Ако не ги използвате и на небето да отидете, нищо няма да постигнете. Вие ще се намерите в един съвършено чужд свят, в който не можете да се ориентирате. Колкото време и да ви остава на земята използувайте го така, че да се свържете с енергиите на слънцето, да направите връзка между сегашния и бъдещия си живот. Направите ли тази връзка, като отидете на небето ще бъдете готови и за тамошните условия. Като се приготвите за разумния свят, вие ще напуснете земята със светла, огнена каляска, придружена от два ангела. Там ще ви приемат с песни и музика, ще ви разведат из цялата Вселена да видите какво Бог е сътворил. Докато дойде новата епоха вие ще живеете на земята, дето управлява архангел Михаил със своя огнен меч. Дълго време още мечът на архангел Михаил ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този меч все ще чисти. В личния, в семейния, в обществения, в народния живот става голям преврат, какъвто никога не е ставал, но всичко ще бъде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха са много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се уверите в истинността на думите ми.

    Като ставате сутрин от сън, кажете си: сега Бог царува на земята и управлява света. Сега Христос царува. Сега и архангел Михаил царува и чисти света със своя огнен меч. Няма да мине много време, когато всички земни царства ще станат царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и един пастир.

    Т. м.

    - Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

    20. Лекция от Учителя, държана на 7. януари 1930 г., София. - Изгрев.
    (Александър--със съкращения )
    https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=1640&status=1&high=рождество&fbclid=IwAR14D3lmgF41kKvYwnOAcGKtP7rWK-3w6YxejIGxC4Sv0HNfRmSN4lR0dP8#result_start
  12. АлександърТ.А.
    --Сега хората работят много неща, но взима ли Бог участие в тях ?Питат ли го те ?И след това недоволни от резултатите , държат Него отговорен за своите грешки и питат , защо светът е направен така . А трябва да се дойде до любовта . Любовта е закон на освобождение . Само любовта може да освободи хората . И ако има извор има и река . Богат , учен и добър , трябва всеки да стане за да може да помага . Когато работи човек за себе си , ще работи и за другите . Сегашните възгледи не са техни , на хората . Те са възгледи на дъските на кацита ,които обръчите държат по неволя на едно място в подчинение .Една велика идея , да работим с любов трябва да ни свързва , а не нуждата . Първоначално хората са били божествени но после са дали цена на човешкото , наравно с Божественото и там са погрешили .Там се е родил човешкият морал .Хубаво е да набереш и ядеш от плодовете на градината и поднесеш някому, но още по добре е ако го оставиш да си набере сам от дърветата . . Нека това което Бог мисли и прави , мислим и правим и ние . Другото е користолюбие .Няма мъчнотия която Божията любов да не разреши . За да ви приемат хората , трябва да носите нещо ценно в себе си . Мислите ли че банкеринът ще остане равнодушен , ако му посочите диамант колкото яйце ?Така е и в любовта --тя има цена на всякъде . Хора силни се изискват сега , които да не се изменят в любовта .Всички трябва да знаят , че ако постъпват както постъпва дяволът и ги използва  и те ще станат като него . Само когато човек чувствува , че всичко има и нищо не иска , тогава е истински свободен .. Глупавите се забавляват ,умните учат ,а мъдрите проникват в тайние на природата . От човека зависи как ще премине живота му .
    ----Оо аз по рано много четях и имах голяма жажда за учене . От някое време след последните събития чета по малко .И разбърках се някак .Потъмняха ми много работи .Като че ли прозорци някакви се завесиха и слънчевите лъчи вече  не влизат тъй обилно при мене .
    ---Това е временно само . Вие ще навлезете в една нова страна във вашия живот . Вие сега ламтите за външна дейност и искате да устройвате обществото и порядъка му с нещо външно--мярка , закон или постъпка , но забравяте , че всички живи същества са едно органично цяло  и че то е разумно .Оправянето му , както и развалянето стават от вътре , тъй както се приема храната от вън , а тя се разпределя в тялото от вътре, така става с всичко което дълбоко засяга човешкия живот .Един народ има своя път и ако той се следва , всичко върви добре .Когато някога евреите слушаха пророците , (а не свещениците) , тогава всичко отиваше добре .Но когато ги гонеха и избиваха и царе плащаха и народа плащаше .Сполетяха го много злочестини , не защото Бог искаше тяхното нещастие , а защото те в своето невежество , не можеха да използват благата които им се даваха .И тогава благословението се обръщаше в нещастие и проклятие .
    -- Да те са близо няма да мине много и големи страдания ще споходят странанта ни , предизвикани от неразумното ограничение на свободата на хората . Управляващите вършат погрешки след погрешки .Но те режат клона на който са качени .
    --Че не е ли днес същото . Не сме ли пред такива злочестини . запита бързо Генко . Но Учителю , ако това е така защо не им се викне да се опомнят ?
    --Кой . Каза Учителя . те не признават никой който им говори неприятни работи не тъй както те мислят .
    --Ами да им се каже , каза Генко и сърцето му зайгра в гърдите , като че ли сега бе най важния момент в живота му .
    --Да им се каже ! , Да но човекъткойто ще говори трябва да е смел, да говори истината тъй както е , без да му трепне окото . Трябва да им се каже че нещастието постига всеки народ който се откаже от Божествения път . Не е въпросът на обичаи , предания и човешки рабирания и обреди оставени от человеци .Против тях нямаме нищо , но и на Божественото трябва да се даде място и ход .То е като истинската храна , ако се не яде , заболява се или се изтощава организма .
    автор : Любомир Лулчев 
    с много малки съкращения 
  14. АлександърТ.А.
    Димитър Мангуров - Осмият
      ОСМИЯТ Димитър Мангуров
    web
    През м. януари 1988 година българската пророчица Ванга изрича загадъчните думи: ”Свидетели сме на съдбоносни събития на Земята. Двамата най-големи водачи на света си стиснаха ръцете и се подписаха, за да докажат, че са направили първата крачка към постигането на всеобщ мир. Но ще мине още много време. Ще изтече още много вода... Ще дойде ОСМИЯТ и той ще подпише окончателния мир на планетата.”
    Двамата водачи са известни - тогавашните ръководители на САЩ и СССР. Но кой е “Осмият”? След дългогодишно ровене в стари книги племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, с изненада установява, че преди векове така са наричали самия Христос! Но защо “Осмият”?
    Отговорът на този въпрос ще ни разкрие най-дълбоката същност на времето, в което живеем. А то е наистина уникално! За него се говори през цялата следатланска епоха, като се започне още от древноиндийските епоси, премине се през библейските пророчества, за да стигнем в XX-ти век до Рудолф Щайнер и Беинса Дуно.
    Учителя казва: ”По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на Земята, но не ги пускат. Всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са ВЕЧЕ продадени”. Как така продадени, ще запитаме ние?
    През 1924 година Учителя пояснява: ”Преди 2000 години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: ние СМЕ в деня Господен. Остава само половин час до последния трен”. И още: ”През целия този XX-ти век ще бъде СЪДБА на света, през XXI-ви век ще бъде връщането при баща си, както блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Господното Царство и век на силен духовен подем. А в XXII-ри век ще се възстанови Царството ХРИСТОВО на Земята”. Но предупреждава: ”Да не мислите, че и втори път ще дойде тази вълна. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в природата няма повторение на нещата”. И пак: ”Целият XX-ти век ще бъде век на преобразувание, на приготовления. Христос казва: ”Будни бъдете!” За какво? Сега е най-опасното време, може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен, само с една секунда можете да закъснеете.”
    Можем ли днес - в 2004 година, да кажем, че тези предсказания се сбъднаха?
    Поначало пророчеството не всякога се сбъдва. Понякога фактите го изменят и то или закъснява, или изобщо не се сбъдва. Свободната човешка воля може дори да предотврати изпълнението на някое събитие.
    Както никога досега, днес се срещат с особена сила нашите действия с много по-високите цели, предначертани от Божията Воля и от сблъсъка се решава съдбата на човечеството. За да разберем дали “последният трен” вече мина, кога стана това и каква е ролята на “Осмия”, трябва да се докоснем до ОСОБЕНОТО място на човека в Божия Промисъл и изобщо до СМИСЪЛА на живота ни на Земята.
    Има една поучителна еврейска легенда. Тя гласи следното: Елохимите се готвеха да започнат сътворяването на човека по своя образ, когато техните ангели-служители зададоха на Йехова следния въпрос: ”Защо трябва да бъдат създадени човеците по образ и подобие на Бога?” Тогава Йехова събра растенията и животните, които съществуваха преди още да се яви човекът под земната форма, събра също и ангелите си служители, показа им растенията и животните и ги накара да ги назоват. Но ангелите не знаеха техните имена. Тогава бе създаден човекът такъв, какъвто беше преди първородния грях. Йехова събра отново ангелите, животните и растенията и в присъствието на ангелите той каза на човека да назове животните и растенията с техните ИМЕНА. И човекът знаеше да назове техните имена. Най-после Йехова запита човека: ”Кое е твоето собствено име?“ И човекът отговори: ”Моето име е Адам, т.е. “направен от земна кал”. ”А как трябва да се назовавам Аз”? - запита Йехова. Човекът отговори: “Ти трябва да се наричаш Адонай. Ти си господар на всички създадени същества на Земята”. Тогава в ангелите се събуди предчувствието защо човекът трябваше да се яви на Земята.
    Каква велика истина се крие в тази наглед простичка легенда? Учителя пояснява: ”Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен човек. Като такъв той заема точно определено място в Живата природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”.
    Цитираните изречения трябва да бъдат обяснени чрез Духовната Наука. От нея знаем, че груповата Душа е основата на всеки животински, растителен или минерален вид. Благодарение на нея едно животно е вълк, друго - овца, едно растение е дъб, друго - липа и т.н. Но човекът схваща груповата душа съвсем повърхностно под формата на идея, на понятие. Ако той умееше да проникне по-дълбоко, то идеята за вълка не би останала за него нещо отвлечено, а би извикала едно съответно състояние на душата. Образувайки си понятието за вълка, той би изпитал в същото време кръвожадната природа на това животно.
    Защо днес нямаме тази опитност? Защото вкусихме от “дървото на познанието”, но изгубихме достъпа до “дървото на живота”. Човекът притежава ПОЗНАНИЕТО на съществата и нещата, но е неспособен да изпита ЖИВОТА, който се крие зад него. Такава възможност му се отдава само когато прониква чрез окултизма в царството на живота. Тогава той няма само отвлеченото понятие “вълк”, а живее в “кръвожадната алчност на вълка”. Когато душата пропива по този начин идеите със СОБСТВЕНО ВЕЩЕСТВО, всичко в нея започва да води борба. Тогава понятията се одушевяват и от това време насам образът на целия животински свят живее в човека.Астралният свят, където се намират груповите души на животните, по начало си живее във всеки от нас, но докато ясновидецът го възприема, то неясновидецът няма съзнание за него. Въпреки това влиянието на този свят се упражнява не по-малко и върху него. Той се издига от глъбините на душата му, прави го неспокоен, хвърля го в съмнение, привлича го в една или друга посока, определя неговите инстинкти и страсти. Човекът не съзнава, че егоизмът му поражда и съответните импулси. А егоизмът е животното в нас. Както Учителя отбелязва: ”Личният егоизъм е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали”. Но ако ние не преживяваме груповите души в астралния свят, те биха спрели своето развитие, без да преминат на бъдещия Юпитер, а животните по Земята биха изчезнали напълно. Какво се извършва през човека, когато той чрез понятията извиква в своя дух формите на груповите души, например споменатия “вълк”? Той образува в своя дух понятието за вълка и в момента, когато произнася тази дума, в него възниква един образ. ВЕЩЕСТВЕНИЯТ живот на образа се съединява с груповата душа и я ОПЛОДЯВА, позволявайки й да продължи своето развитие. В бъдеще всички животни на Земята ще изчезнат, но груповите им души ще се явят на Юпитер под една форма, приспособена към тяхното по-висше състояние, за да продължат развитието си. Светът, който ни заобикаля, също притежава своя духовен принцип, но той е непълен и представлява, така да се каже, полудуховност, която не може да се увековечи, освен ако не бъде оплодена от нашия собствен духовен живот. САМО човекът има мисията да създава в природата, която съзерцава, оплодяващите духовни зародиши, изразяващи се в “ИМЕТО”.
    А сега да се върнем към легендата! Ангелите-служители, които имат други задачи за изпълнение, не разбираха защо трябва да бъде създаден човекът. Те не знаеха, че само чрез внасянето му в земния живот е бил построен мостът, който свързва миналия свят с бъдещия. Учителя казва: ”Човекът е мост, по който трябва да минават съществата от висшите светове, за да слизат в низшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на Земята”.
    На него бе поверен принципът на “Името”, който му позволява от една страна да свърже двата полюса на развитието, а от друга да напредва в своята еволюция заедно с цялото Сътворение.
    Боговете ни предлагат света под формата на една ДВОЙНСТВЕНОСТ: вън от нас в пространството се намира обективната действителност - светът на звездите, на облаците, на природните царства и на духовния живот, свързан с тях, а вътре в нас живее светът на душата ни. Вътрешният ни живот се излъчва навън и се съединява с всичко, което живее в света. В нас е полюсът на духовно-божествения свят, а вън е другият полюс. На сцената на НАШЕТО СЪЗНАНИЕ те се срещат, разменят противоположните си сили, оплодяват се и се съединяват по такъв начин, че еволюцията да бъде възможна. БЕЗ НАС СЪТВОРЕНИЕТО БИ ПРЕСТАНАЛО ДА СЪЩЕСТВУВА, защото само човекът познава и може да бъде мост между двата свята. Нещо повече - съдържа принципите и на двата свята в ЕДИНСТВО ТУК на Земята. Ние сме поканени да станем действащи лица в световната драма и смисълът на съществуванието ни е СЪЗНАТЕЛНО и свободно да участваме в нея. Така в нас се раждат не само оплодяващите зародиши на един духовен свят, но и самите ние РАСТЕМ в своето съзнание към Божественото Съзнание.Някога, още “преди“ началото на сътворението, съществуваше само Божественото Съзнание, пълно със съкровища. После тези съкровища се разделиха на два противоположни лагера. Човешкият Аз стана сцената, където те се съединяват постоянно. Той бе празен спрямо Божествения Аз, изпълнен с богатството на цялото сътворение. Човешкото съзнание също бе празно спрямо Божественото Съзнание и точно в него се уравновесяват двете сили - отвътре и отвън, изпълвайки го с първоначалното Божествено Съзнание. Така прогресът става възможен!Но има ли все пак Божественото съзнание нужда от това за целите на еволюцията? Не, няма нужда, защото притежава всичко в Себе Си! То обаче е великодушно и дарява безброй същества със Своето Съдържание. Така се размножава това, което в началото на развитието на света беше ЕДНО и което се връща обратно към единство по пътя на обожествяването.
    Нашето развитие винаги е имало този характер. През Сатурновата епоха същият процес създаде първия зачатък на физическото ни тяло и същевременно упражни едно оплодяващо действие навън. По-нататък оплодяването продължи с другите ни тела и в бъдеще тази сила ще се упражнява все повече върху вътрешния живот и по-малко навън, защото във външния свят ще остават все по-малко неща за оплодяване. Ето ги двете велики цели в развитието: от една страна, да СЪЕДИНИМ Божественото в нас с външния свят, а от друга - да ПРЕВЪРНЕМ този външен свят във вътрешен свят на човека. Ние ще ставаме все повече подобни на Божественото и все повече вътрешни. През периода на Вулкан ЦЕЛИЯТ Космос ще бъде оплоден от човека и ще стане негова ВЪТРЕШНОСТ! Христос - нашият ИСТИНСКИ АЗ - ще е одухотворил всичко на полето на съзнанието ни. Ще бъдем Човек-Дух! ТОВА Е СМИСЪЛЪТ НА ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО, ТОВА Е ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА!
    Осмият
    цитати от      https://liternet.bg/publish5/dmangurov/8.htm
  15. АлександърТ.А.
    Идеята , която желая да покажа е разликата между Словото и съвременното приказване , или говорене с думи . То е като да сравняваме реалноста с илюзиите на фокусника . В следствие на това днешно положение , ние живеем в концертна зала за което плащаме с живота си . То не е чак толкова буквално , но ако човек не може да се отърве от илюзиите , става точно така . Защото живеем в изкуствена среда , където всяка дума , всеки образ , всеко дейсвие са реклама . Проблем не би трябвало да съществува , ако в човека нямаше една черта втъкана неусетно с личностното развитие . В нея няма нищо лошо , но е време да бъде преодоляна , разбрана .Трябва само да се търси корена , произхода , различните значения на всяка дума . Само с разбиране може да се преодолее механичноста на говоренето с шаблони .Може да не се стигне до първоначалното Слово от където е тръгнало всичко и речта в последствие . Но всяко . И мъничко разбиране , освобождава от внушенията и механичноста на днешната комуникация .Това е стъпка към свободата за която всеки мечтае .
     
  18. АлександърТ.А.
    „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които са дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?“ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен?“ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли. Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
    И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане.............................................................
    Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. .............
     нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен.  Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата..................................................
    Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи........................................
     Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. .......................................................
     Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли?“ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?“ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор...................................................................
    Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно......................................
    В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?

    „Кажи само реч и ще бъде!“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.

    Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.

    Вярата е за постижение на моя ум, на всички блага, които Бог ми е дал.

    Благословен Господ Бог наш.                  
                         http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2574
     
  23. АлександърТ.А.
    Marcia Malinova-Anthony · ПРИЗИВ КЪМ ДОБРИТЕ ХОРА. ВЕЧЕ СТАВА ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО КАКВА Е ТЕНДЕНЦИЯТА И НАСОКАТА НА КВ ИСТЕРИЯТА. НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е В ПЪЛЕН ХОД. РАЗБИВА СЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДЕН БИЗНЕС, ЗА ДА ОСТАНАТ САМО ГЛОБАЛНИ КОРПОРАТИВНИ ФИРМИ, ОТ РОДА НА МОНСАНТО И АМАЗОН, КОНТРОЛИРАНИ ОТ ИЛЮМИНАТИТЕ. ЦЕЛИ СЕ ВСИЧКИ ХОРА ДА ОБЕДНЕЯТ И ДА ОСТАНАТ САМО ДВЕ ПРОСЛОЙКИ – МНОГО БЕДНИ И ИЛЮМИНАТИ, ЗАГРАБИЛИ ВСИЧКИ БОГАТСТВА НА СВЕТА. С ВАКСИНИ СРЕЩУ КВ СЕ ЦЕЛИ ДА СЕ ЧИПИРАТ ХОРАТА, ПОСТАВЯЙКИ ЗНАКА НА ЗВЯРА И НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ДА БЪДЕ ДРАСТИЧНО НАМАЛЕНО. ВАКСИНИТЕ, ВКАРВАЩИ ОТРОВНИ ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ОРГАНИЗМА, В КОМБИНАЦИЯ С 5G СА НАЙ-МОЩНОТО МАСОВО ПСИХОТРОННО ОРЪЖИЕ, С КОЕТО ЖИВОТЪТ, ЗДРАВЕТО, ПСИХИКАТА НА ЧОВЕКА ЩЕ БЪДАТ В РЪЦЕТЕ НА НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЕМЯТА. СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА И МЕДИИ ПО СВЕТА, БЕЗ КАКВАТО И ДА Е СЪПРОТИВА, ЕДИНОДУШНО РАЗПРОСТРАНЯВАТ ЕДНИ И СЪЩИ ЛЪЖИ И ДЕЙСТВАТ КАТО КУКЛИ НА КОНЦИ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН, ОТНЕМАЙКИ СВОБОДИТЕ И ПРАВАТА НА ХОРАТА. ЗА МЕН Е ЯСНО, ЧЕ ТЕ ВСИЧКИ ДЕЙСТВАТ ПОД ХИПНОТИЧНИТЕ МЕТОДИ НА ТЪМНИТЕ СИЛИ. ХИПНОЗАТА Е В ПЪЛЕН ХОД. БОРБАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО Е В НАЙ-СИЛНАТА СИ ФАЗА. ТЯ НЕ Е ЗАПОЧНАЛА СЕГА. ХРИСТОС ДОЙДЕ НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА НАКЛОНИ ВЕЗНИТЕ КЪМ ДОБРОТО. СЕГА Е НАШ РЕД ДА ЗАСТАНЕМ НА СТРАНАТА НА СВЕТЛИНАТА. КАКВО НИЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ? ДА СПРЕМ ДА ДЪРЖИМ В УМА СИ ДЕЙСТВИЯТА НА ЗЛОТО, ДА ОТПРАВИМ ПОГЛЕД КЪМ ДОБРОТО. ЗАЩОТО ТЪМНИНАТА ДЕЙСТВА, НО И СВЕТЛИНАТА – СЪЩО. АКО НИЕ ПОСТОЯННО МИСЛИМ ЗА ЗЛОТО И СЕ СТРАХУВАМЕ, НИЕ МУ ДАВАМЕ СИЛА И ГО УЛЕСНЯВАМЕ НЕИМОВЕРНО. ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ЕДИННИ В МИСЪЛТА, ЧЕ В СВЕТА ИМА БОГ И СВЕТЛИ СИЛИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ХОРАТА И ЩЕ ПОМОГНАТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. НЕКА СЕ ИЗПЪЛНИМ С ПЕСНИ ЗА ВЪЗХВАЛА НА БОГА, С МОЛИТВИ И НАЙ-ВЕЧЕ С ТВЪРДА, НЕПРЕКЛОННА ВЯРА, ЧЕ БОГ БДИ И СВЕТЛИНАТА ЩЕ ПОБЕДИ. НЕКА ИЗПЪЛНИМ СЪРЦАТА СИ С ЛЮБОВ, УМОВЕТЕ СИ СЪС СВЕТЛИ МИСЛИ, РЪЦЕТЕ СИ С ДОБРИНИ И СЕ ДОВЕРИМ ИЗЦЯЛО НА БОГА. ТОЙ ЗНАЕ КАКВО ПРАВИ. ЗАПОМНЕТЕ, БЪДЕТЕ РАДОСТНИ И ЩАСТЛИВИ, МОЛЕТЕ СЕ НЕПРЕКЪСНАТО ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ – САМО ТАКА ЩЕ БЪДЕТЕ ИЗВЪН ОБСЕГА НА ЗЛОТО. НЕКА БЪДЕМ ЧАСТ ОТ ВЕЛИКАТА АРМИЯ НА СВЕТЛИНАТА ЧРЕЗ СВЕТЛИТЕ СИ МИСЛИ И ВЯРА В НЕЯ. ТОВА Е ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО. КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ ИЗХОДЪТ? НЕИЗБЕЖНО ЗЛОТО ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕНО И ТЪМНИТЕ СИЛИ ЩЕ БЪДАТ ЗАТВОРЕНИ В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО, ЗА ДА РАБОТЯТ ЗА СВОЕТО ПОВДИГАНЕ. НЯМА ДА НИ Е ЛЕСНО. ЩЕ МИНАТ ГОДИНИ. НО НИЕ СМЕ ПРИЗВАНИ ДА ВОДИМ ТАЗИ БИТКА. САМИ СМЕ СИ ГО ИЗБРАЛИ ДА БЪДЕМ ТУК ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ. ТОВА Е ВЕЛИКО ВРЕМЕ, КОГАТО САМО СИЛНИТЕ И СМЕЛИТЕ СА ПРИЗВАНИ. КОГАТО ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ ЩЕ СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ЗЛОТО. ЗАТОВА, НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА. НЕКА СЕ ОБЕДИНИМ С ДОБРОТО, НЕКА СВЕТИМ В ТОЗИ ТЪМЕН СВЯТ И ДА ПОДДЪРЖАМЕ ПЛАМЪЧЕТАТА СИ, ДОКАТО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ПРОСВЕТНЕ. НЕКА БЪДЕМ НЕПОКЛАТИМИ И ЕДИННИ В МОЛИТВИТЕ СИ, В ОТПОРА СИ И ВЯРАТА, В СИЛАТА НА ДУХА. БОГ Е С НАС. НАПРЕД, КЪМ ПОБЕДАТА НА СВЕТЛИНАТА! АМИН!   Пътят на живота , Господи, Боже, Спасителю наш, на всяка сила и крепост, на всяка Истина и Любов, на всяко държавие и власт, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в Пътя на Живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти Воля.
    Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Теб, те ни отдалечиха от Твоята бащинска Любов. Изличи ги от книгата на Твоите възпоменания и ни дарувай мира на Твоя Дух.
    Направи сега да просветне Лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята Любов, вестители на Твоята Истина и служители на Твоята Правда.
    Благослови тоя народ, между кой¬то живеем. Благослови нашите братя и сестри, с които се подвизаваме. Благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята Воля. Чуй гласа на всички страдующи по лицето на Земята и ги благослови.
    Благослови Учителя ни, Който ни води в Твоя Път. Благословен си Ти, Господи, Боже наш. Благословено е Твоето Име от веки, защото Ти си Пътят, Истината и Животът и освен Теб няма друг Бог. Ти си само Един.
    Амин
  24. АлександърТ.А.
    https://mangurov.wordpress.com/2019/10/25/пътят-към-аза-2/
      октомври 25, 2019 Mangurov ПЪТЯТ КЪМ АЗА – статия
    ПЪТЯТ    КЪМ     АЗА
    (статия за американско антропософско списание)
     
    Димитър Мангуров
     
     
    През лятото на 2000 г. пишещият тези редове беше удостоен от Светия Дух във волята си с Откровението, че Учителят Беинса Дуно – по известен със светското име Петър Дънов – е настоящият Бодхисатва и бъдещ Буда Майтрейя. Всеки, който е запознат от антропософията с Мистерията  на кръга от дванадесет Бодхисатви, пребиваващи около Христовия Аз на духовния план „Будхи”, би трябвало да прояви интерес към дейността, извършена през ХХ век от седмия поред слизащ на Земята бодхисатва, чиято мисия до издигането му в „чин” Буда започна с приемането на „небесната тиара” от Гаутама Буда в VІ век преди Поврата на Времената, но ще се разгръща чак до средата на V-то хилядолетие след Христовото Първо Пришествие в условията на излъчен и действащ в човека Импулс на Този, Който е Пътя, Истината и Живота. В този смисъл Беинса Дуно е първият християнски Бодхисатва. Поради ограниченията, налагащи се от размера на статията и намерението Христовата Азова Мистерия да бъде представена по правомерния според нас начин в започналото от ХХ век нататък Християнство на Светия Дух, тук само частично ще се докоснем до делото, извършено от Учителя след вселяването на Бодхисатвата в човека Петър Дънов на 07.03.1897 г.
    От Духовната наука знаем, че в 1899 г. завърши 5000-годишният период на „тъмната” епоха Кали юга. Тогава Беинса Дуно призовава в град Варна първите си трима ученици, представители на трите големи клона в екзотеричното християнство – православие, католицизъм , протестантство – и започва в тесен кръг, с избрани лично от него хора, да провежда през следващите години събори, с които полага началото за формирането на „Веригата на Божествената Любов”. Това са християнски тайнства, извършвани до 1914 г., а после започва 30-годишният период от приблизително седем хиляди публични лекции, стартирал с „Ето човекът!”. На съборите са използвани свещени предмети-символи, съхранявани през останалото време в специално изработено за целта куфарче. Подредбата им е по начин, чрез който нагледно ни се разкрива Христовата Мистерия в нейния висш смисъл.

    На посочената снимка най-горе се намира изработената от дърво тояжка, върху която във възходящ ред са поставени четири халки, представящи четирите „естества” (според протоколите от съборите) на човека – животинското, човешкото, духовното и божественото. Върху три от халките са изобразени съответно пентаграм, хексаграм и равностранен триъгълник. В полукръг са разположени на два пъти по шест еднакви сребърни пасхални чаши с различни символи върху тях, а централно помежду им ярко се откроява по-голяма чаша с Христовия образ, съпровождан от двете си страни с други две, подобни на дванадесетте. Под Христовата чаша виждаме сребърна чиния-поднос за поставяне на нафората. Най-долу лежи двуостра камичка-меч с три надлъжно лъкатушещи по острието линии. Върху едната страна е гравиран знака на човека – пентаграма, а от другата – знака на „Веригата”. Някои хора го смятат за подписа на Учителя. Същият знак го има и върху най-долния край на тояжката с пръстените. Според Учителя камичката представлява „Силата Господня”, с която „обсаждат Варна”. „Обсаждат”, защото след един век от Варна щеше да тръгне нещо спасително за света. Какво ни говори подредбата на предметите?
    На „върха” в йерархичния ред на съществата стои Абсолютът. Неговата непознаваема страна, известна на изток с името „Махапарипралайя” ще си остане завинаги такава, дори за гигантските Серафими, но за да я има Вселената, Абсолютът решава да разкрие „част” от Себе Си. Според точния превод на Новия Завет, направен от Емил Бок,  тази част я разпознаваме в названието „Бащинска Основа на Света”. За по-кратко – Бог. Разкриването Му в Откровение (Махапаринирвана) протича на три етапа, но за Него е едномоментно и все още не е еволюция. На първия етап разкрива Себе Си на Себе Си като безграничен Аз. Дали абсолютното е Аз. не можем да знаем, защото дори в Аза то се ограничава, но че се изяви като такъв в Откровението, е вън от съмнение и равенството на Фихте Аз=Аз е в пълната си сила.
    До момента на Откровението Бог е обект, а в Откровението става овътрешнен субект, Аз-Съм и това е полагането на Началото вътре в Своята безначалност. Началото е Словото- Христос, съединяващо обекта със субекта. От единството-единица на първия етап преминаваме към разделението-двойка на втория, за да се премине към третия. Положил вече Началото, Бог встъпва в отношение със Себе Си и се открива в трите Ипостаса: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Те са единосъщни в субективността на Неговото съзнателно всесъзнание и Той е тяхното неизречено единство, но ако останат единни, без „противопоставяне” помежду си, новият цикъл на еволюционно развитие става невъзможен и непознаваем за всички същества, които щяха да „изплуват” от „кристалното небе” на състоянието пралайя в новосътворената Вселена и се стигне чак до появата на онова същество със свободна воля, в което да се изяви като пълнота на потенция за развитие Самият изначален Бог.
    Трите Ипостаса пристъпват към изява навън в другобитието на манвантарата Стар Сатурн и тук Духовната наука говори за Първи, Втори и Трети Логос, действащи като принципите Атма, Будхи и Манас. Всеки от тях сам за себе си е принцип на единство в еволюцията, но вътре в цикъла Стар Сатурн – Бъдещ Вулкан генералното единство го осъществява носителят на Принципа Аз Съм, Христос-Вседържателят, получил тази „привилегия” директно от Бог. Христос получи „всичко”, т.е. възможността да осъществява единство. Предстоеше Атма, Будхи и Манас да се излъчат като Субстанция, Живот и Идея и от тях бъдат създадени физическото, етерното и астралното в новата Вселена. От срещата и противопоставянето на Субстанцията с Идеята, в Живота се породиха всички форми на съзнание, еволюиращи съгласно основния закон, валиден за цикъла: „Във Вселената еволюира всичко и всичко еволюира по пътя на седемстепенната метаморфоза”. Удържайки във висше единство метаморфозите, Вседържателят-Христос същевременно слиза по степените на еволюцията и привежда Живота на Мировия Аз в отношение с живота на Азовите същества, разположени по тези степени, които персонализират принципа на Живота вътре в Манвантарата. Всяко същество става Аз, когато премине човешката си степен на развитие, а Христос е носител на „вечната Богочовечност” (според философа Н. Лоски), Той е „Небесният Човек” и затова може да участва по най-непосредствен начин в появата на истинското чудо в Сътворението – Аза. Веднъж придобит, той е неунищожим и се изявява във все нови и нови форми. Ако в предишния цикъл, преминал под регентството на Бог Отец, случващото се винаги пребиваваше в условията на вечност, то в цикъла на Бог Син главният двигател на развитието е разделението и непрекъснатата метаморфоза в живота на настоящето. Крайно важно е да се направи разлика между двете роли, изпълнявани от Христос: на системообразуващия Принцип Аз Съм във Вселената, осигуряващ нейното единство, и на Ипостаса Бог Син, подател на живота вътре в цикъла. Смисълът на езотеричното християнство се състои в осъзнаването от човека на Христос като носител на Вечния Азов Принцип, обединяващ в Единство вътре в цикъла даже самата Света Троица, и че този Принцип трябваше веднъж да слезе на земен план в съсъда Исус от Назарет, за да свали състоянието пралайя вътре в манвантарата и промени нейните закони, без да се налага одухотворяване и издигане до Висшия Девакан, т.е. „ не наруши” основния закон за седемчленните метаморфози. Човекът стои в центъра, където се срещат принципите на развитие на пралайя и манвантара и Христос слезе именно в този център. Какво точно направи и как е отразено то в предметите от куфарчето?
    Христовият Аз Съм е носител не на пригодения от Бог Син  живот за цикъла, а на абсолютния Живот директно от Бог. Този Аз Съм (голямата чаша) тръгна под формата на Дух-Живот от Махапаринирвана. Придружаваха го Азовите принципи на Бог Отец и Бог Свети Дух (двете малки чаши) по пътя през зодиакалния кръг (дванадесетте малки чаши) в посока надолу през всички нива на съзнание чак до свързване в манвантарата (чинията-поднос) с „нищото”-съзнанието на минералното царство. Дървената тояжка с пръстените е символ на живота и ни показва целия път на Христовия Аз-Дух Живот до жертвата на Голгота. Дори и отвъд нея. Азовите принципи на Бог Отец и Бог Свети Дух Го съпровождаха, но те не слязоха толкова ниско, а останаха във висините на съзнанието от зодиакалния кръг. Христос само използва Мировия кръст на Светия Дух, образуван от четири съзвездия, за да слезе по него в Исус на Богоявление и спаси от смърт дара на Бог Отец – Човека-Дух, който като субстанция стои в основата на всичко еволюиращо във Вселената. Излъченият чрез Духовете на Волята дар беше изгубил връзка с идеята от Светия Дух в човешкото отражателно мислене, появило се след древното митологично мислене за първи път в V-ти – ІV-ти век преди Христовото идване и еволюцията вървеше към стопиране без възможност за преход към нови Азови форми на живот.
    Спасителят остави на Слънцето под охраната на Плерома Своя Човек-Дух, а в Исус (Натановата душа) се свърза с вградения във физическото тяло на човека от Престолите още на Стария Сатурн общочовешки зачатък на Човека-Дух, прониза го със Своя Аз и оживен го възнесе като чистия индивидуален Човек-Дух в Своята сфера на Духа-Живот. Той възкреси формата, идеята на физическото тяло, а минералните му съставки ги остави на смъртта – единствената реалност в нашия свят. От Гроба на Голгота се издигна безсмъртното физическо Тяло на Възкресението, единната за цялото човечество форма, пронизана от индивидуализиращото космическо съзнание – Христовия Аз. Като единната субстанция на Човека-Дух, това тяло-форма може да се размножава и всеки човек е длъжен със собствени сили да овътрешни своята си част от него в своята си форма, дарена му от Духовете на Формата. Тялото на възкресението живее (но неосъзнато) във всеки, като Аза на цялото човечество, но може да стане индивидуално осъзнато достижение благодарение на свръхсетивната ни връзка с Натановата Душа, защото именно тя пребивава в нас като Христова Сила, поради всеобщия си и едновременно индивидуален характер.
    Спасителят се свърза и със земните природни царства, ставайки новия планетарен дух, а на Петдесятница чрез Светия Дух влезе в нисшия „аз” на човека, изпълвайки и оживявайки го със същностното съдържание на Своя Аз-Дух Живот. По този начин човекът осъществява връзка с индивидуалния си субстанциален Аз, който е промислен за него от Самия Бог.
    Това е „мечът” донесен от Христос на човечеството. Камичката-меч стои най-долу в куфарчето и е двуостра: може да ни потопи завинаги в егоизма на „аза” и животинската природа, но също така можем  да се издигнем от „аза” към безсмъртната си индивидуалност и станем част от „Веригата”. Гравираният пентаграм го показва. Потенцията и за двете я има в сегашната ни „азова” форма, дарена от Елохимите, с която синтезираме в единство троичната душа. Когато изпълним тази форма с Христовия Аз, субстанциалният ни Аз е способен да синтезира в единство троичния ни дух и преминем към одухотворяване дори на минералното царство. Трите лъкатушещи линии на камичката символизират именно изявата на троичния дух и същевременно принципа на Единство, осъществяван от Христос в манвантарата по отношение на Ипостасите в Светата Троица.
    А знакът на „Веригата”, поставен в долния край на тояжката и върху обратната страна на камичката ни показва, че включването на човека във „Веригата” започва с преодоляване на животинската му природа, стаена в нивата на подсъзнанията. С тази нисша природа се свърза Христос през 1936г. След като в края на ХІХ век в манихейски смисъл извърши втората Си Жертва, приемайки в Себе Си цялата формирана около Земята през последните пет-шест века тъмна сфера от лоши мисли на хората, за да я трансформира в Светлината на духовното познание и се подготви за Второто Си Пришествие, започнало към 1933-35 г., през 1936 г. чрез посредничеството на Беинса Дуно Спасителят слезе от светлинния чак до топлинния етер и жертвено се свърза с човешката нисша природа, раждайки по този начин в душата ни качествено нови сили за обръщане на злото към добро. Без тях няма как да се изправим срещу Антихриста.
    Тялото за Ариман се роди (вероятно в Америка) на 11.08.1999 г. по време на обхваналото Европа слънчево затъмнение. През 2029 г. съсъдът ще навърши тридесет години и в него ще се всели самият Сатана. Човечеството чрез неправомерен механичен, хигиенистичен и евгенически окултизъм подготвя триумфалното му идване по незнаен за сега за нас начин. На 05.04.33 г. беше денят на Христовия триумф с Възкресението. Ариман се стреми Тялото да бъде овътрешнявано от хората по неправомерен начин и ще направи всичко възможно в тази насока при земното си пребиваване. На 05.04.2033 г. обаче, ще бъде изобличен като анти-Христа и ще приключи вселяването му. От човешка гледна точка този ден ще бъде триумф за нас и ден на краха на Ариман, защото не е успял да подлъже абсолютно всички, но от космическа гледна точка, същият ден ще бъде негов триумф, защото ще е свършил добре работата си в материални условия по подготовка на човека да го разобличи точно в тези условия. С това ще се ликвидира голяма част от кармата на самия Ариман, доброволно приета  по висш Промисъл от него.
    Ако Христовото събитие премина неразбрано от човечеството, то Антихриста трябва да бъде разпознат и изобличен от индивидуалности с християнизирана съзнателна душа, способна да приема Духа на Истината , носещ не само христовия Дух-Живот, а даже и Човека-Дух. С тях ще изпълним както Божието намерение за настоящия цикъл, но и ще подготвяме следващия – цикъла на Светия Дух. Като Творец и Единен Бог на нашия еволюционен цикъл, Христос пребивава вече в следващия, подготвяйки го. И го прави заедно с Духа-Утешител, слязъл директно от пралайя, а също и с онзи Човек-Дух, останал в Плерома на Слънцето.
    С Христос в Аза си човекът може да се включи в това велико дело, като започне да овладява висшето единство на битие и съзнание – Аз-единството и за целта трябва да се подготви с преход от логиката, появила се за първи път в Сократ, Платон и учениците им, към седемстепенната логика на съзерцателното мислене, стояща в центъра на антропософската методология. Формата на логическото, в която се зароди „аз”-феноменът, простираща се дори до панлогизма във философията на Хегел, остава празна обвивка, ако не породи в себе си мислене, водещо до споменатия синтез на съзнанието с битието, на идеите с възприятието. Със съзерцателното мислене съзнателната душа се християнизира и постига субстанциална връзка с Тялото на Възкресението.
    Но е нужно още нещо, което имаше предвид Щайнер, когато говореше, че в края на ХХ век ще започне излъчването на „свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята“[1]. И той беше излъчен като Синтез в „аза” на човека между двата езотерични християнски импулса на ХХ век – тези на Антропософията и на Бодхисатвата Беинса Дуно. Когато в него се срещнат християнизираното познание от Антропософията с новите морални сили от Мистерията в 1936 г., човекът започва да намира себе си, да намира Аза си. Този Импулс беше роден като седемчленно същество след изминаването на целия път от най-радикалните възможни теза, антитеза, синтез, съзерцание, морална интуиция, морална фантазия, за да се изяви под формата на морална техника в периода 2000-2007 г. във Варна през пишещия тези редове. Затова Учителят „обсаждаше” преди стотина години Варна с онази камичка–меч. Синтезът на двата импулса е новият органон за всяка от следващите цивилизации и води до правомерното използване на камичката, с която подготвени ще срещнем Антихриста.
    Друг път към Аза няма и няма да има в оставащите векове на Пета културна епоха!
    [1] Р.Щайнер, „Кармични връзки“ т.6, 20.07.1924 г.
  25. АлександърТ.А.
    Този, който чрез интензивна медитация или „будност в съня”1, съумее без да губи съзнание да проникне в свръхсетивния свят, знае, че зад Пазача на Прага не го очаква субективно оцветено приятно преживяване, а го очаква съвършено обективно преживяване. Така, той се запознава тук и с „дължимите сметки“ на човечеството. Той се учи да осъзнава, – спомнете си хрониката Акаша – че в духовния свят се съдържат не само неговите собствени бездни, с които той, между впрочем се среща от самото начало, когато в своето собствено същество започва да вижда портата на духовния свят. Той също се учи да осъзнава, че в духовния свят се съдържа всичко истинско,а също и това, което от гледна точка на морала може да се нарече безнравствено. Това безнравствено в истинския смисъл на думата се е „отложило“ в духовните слоеве на Земята. Когато ученикът се проникне с тези горчиви познания (то е горчиво, защото вижда това, което се намира и действа в тези слоеве – това наистина е тежко изпитание за ученика), на него също му се открива нещо още по-ужасно: в тези бездни се намират не толкова натрупани дългове и грешки на човечеството, но тук се намира също и  необходимостта от погасяване, уравновесяване на тези дългове. Тези нужди са бъдещи събития, които от определен момент могат да бъдат обозначени като неизбежни, които непременно трябва да се случат, за да породят кармично уравновесяване и изравняване. Тук се намират не само малки, индивидуални кармични дългове, но преди всичко големи взаимовръзки на груповата, народностна и световна карма.Тези бъдещи необходимости ще имат опустошителни последствия за съдбата на милиони хора и от духовния ученик се изисква максимална душевно-духовна чистота, за да издържи на това „зрелище”, без да бъде унищожен от него. За тези опасности отново и отново настойчиво предупреждава Същността на Пазача. Само осъзнаването на необходимостта да свържеш самия себе си с обективната световна съдба и в смисъла на Христос, в любов и себеотдаване да носиш върху себе си страданията също и на други хора, може да внесе светлина в тези бездни и да придаде на посвещаващия се ученик силата, необходима за изкачване.
    1 виж GA 10, глава „Постигане на непрекъснатост на съзнанието”
    Юдит фон Хале  ,,И ако Той не беше възкръснал"
     
×
×
  • Добави...