Ceca

Здравей,боя се че знам как се чувстваш,боя се още повече ,че незнам какво да ти кажа.
Когато човек се чувства така ,значи живеца му е заминал на някъде,някой го е изчерпал,нещо трябва да се промени,но какво и как са отговори ,които трудно се намират.
Положително мислене,формули,подходяща компания,само това мога да ти кажа,но предполагам ,че си прекалено уморена за тези неща.Генерален кръгом,нова литература,обръщане към себе си-себеопознаване,само че е възможно да ти стане още по -тъжно.
Като за начало се опитай да дадеш глас на онова малко и слабо същество,което е дълбоко вътре в теб,повтаряй си че то е доброто и то е истината ,за да му дадеш смелост да излезе и да се прояви,защото "силните"всъщност сме много слаби и дълбоко вътре в нас плаче това слабо същество искайки показност,дай му я.
После повярвай ,че има кой да се погрижи за него ,че има кой да му даде сила и този някой е много близо почти постоянно е до теб ,дори по близо може да бъде -вътре в теб ако го откриеш.
Покажи на всички ,че не можеш да бъдеш силна и се опитай по -често да казваш "не" когато нещо не ти харесва.
Незнам дали ще се върне радостта ти ,но може би ще дойде облекчението ,а по нататък ,кой знае......
Поздрави от един друг уморен човек.

Знаеш ли, мисля да ти кажа това - във вашите отношения просто има тръпка, страст, както казваш, но защо си мисля, че това е само защото се виждате сравнително за кратко, едни такива "откраднати" моменти, придружени и от друга тръпка - да не се издадете, да не ви хванат и т.н., разбираш какво имам предвид. А ако заживеете нормално и обикновено като двойка, както сте сега с твоя приятел, ще бъдеш сериозно разочарована, защото тази тръпка скоро ще се разсее - няма да има тайни, трепетно очаквани срещи, "забраненият" плод вече няма да е забранен и т.н. И тогава ... на преден план ще изпъкнат главно лошите качества на втория, който ти самата описваш като един твърде егоистичен във всяко едно отношение персонаж.

...Ами не са се сетили за варианта явно......И такова животно като "ефективни хапчета" по въпроса не го разбирам...Някога бабите и дядовците ни.../поне тези ,които са имали такива на село знаят/ само ензими са взимали......Никога няма да забравя най-вкусните манджи на баба...боб в гърне/доста често с мръвчица/  и свинско с кисело зеле...най-поддуващите по сегашни представи ястия...,но баба ми беше като струна...до 83 си изживени години...И тези ястия си бяха подкрепени задължително с чаша домашно винце......на ден се изпиваше и по каса лимонада...Ни киселини...ни поддутини...не знаеше що е болежка...,но не спря работата си до последно...беше като прелка...Истината е,че нацията ни се обездвижи...и то от мързел...,но това си е личен избор и,ако човек няма сериозни здравословни проблеми,вината с килограмите си е лично негова...

mvm------------Можеш да простиш само ако видиш подбудите на другия.Ако го приравниш на себе си ,практически .Най често той е правел добро  по своя си начин.Или е действал механично  защитавайки някаква кауза.Опиташ ли се да го забравиш,си го сложил в списъка ,,опасни предмети".Подсъзнанието ни е пълно с такива  случки,които влачим с нас като ненужен товар.За това са ни казали ,,прости" ,за да се освободиш.                
Публикувано: 03 юли 2013 - 10:10
Иска ми се, да мога да спра света за момент и само за ден, да поставя всеки в тялото и мисълта на най - големия му враг, на човека, който не понася, на онзи който го дразни. Връщайки нещата на местата им, мисля че нищо вече няма да е същото.              Бог осъществява тази идея . Нали за това е  прераждането .Натрупвайки опит растем .А моя опит е че това е много ефикасно упражнение , с на пръв поглед ,зашеметяващи резултати.

Ще отговоря по различен начин, дори ще се наложи малко да компилирам тази тема и темата за Големите Аркани.
Давам, хайде, да не са насоки, но препратки към полифоничното значение на Висшата Жрица като медиатор между Световете.
 
В повечето колоди, тя е известна като Папесата, това идва от италианската традиция и става популярна някъде около 15 век, В други традиции, тя носи други имена, но това е известно на всички.
 
Отдавна истинските езотерици или по-скоро езотеричните традиции, основаващи се на архетипа, са видели дълбоката връзка между тази карта и Смъртта; булото на незнанието, свързано с процесите на умирането, тогава се вдига, и сцената се отваря за познанието.
 
В една от разновидностите на йорубианския пантеон, Висшата жрица е наречена - Самотницата, чийто съпруг е Барон Събота (образно казано това е Лоа на смъртта в кубинската и хаитянските традиции). По същия начин, независимо едно от друго, в Mythic Tarot на Juliet Sharman-Burke, Висшата Жрица е с образа на Персефона от старогръцката митология. Отново неин съпруг е Хадес, богът на Смъртта. Т.е. няма нищо случайно в едната и в другата теза.
 
Освен това, и двете, са отвлечени от съпрузите си ... И понеже Таро е преди всичко наука за скритото отвъд булото на Изида, то и акта на същото това отвличане, говори за процеси на нахлуване на външни на човешката психика, влияния, след които животът и смъртта, се приемат различно. В това се и съдържа цялото познание за картата.
Казвайки това, се сещам и за името, което дава на Висшата жрица, системата на Ошо Таро, а именно Inner Voice, намирам това определение за красиво и романтично, но все пак - опростенческо.
 
Та, коя е Персефона (споменавам нея, защото много по-лесно всеки може да намери източници и да изследва мита, за разлика от Йоруба, където намирането на текстове си е направо къртовски труд). Мисля, че всичко свързано с този мит, ще бъде особено полезно за препратката и връзката Висшата Жрица и Смъртта.
 
Деяна, благодаря за въпроса ти, зная, че има много какво да се каже, но фактологическата информация, за мен е основополагаща за изучаването на Таро, в тоя ред на мисли, ти пускам линк, за съжаление не зная името на автора, но по идеален начин отговаря на зададения въпрос и дава още много хоризонти за анализ, за мислене и творчество.
 
"И така Хадес показал на Кора таен тунел, подземен проход, водещ отвъд границите на царството на вечната пролет. Защо й трябвало на Персефона да отива в Долната земя, да минава през усойни места? Раят не й ли бил достатъчен?"

Това не означава, че си безвъзвратно духовно загубена в тази област, а че: 1) имаш какво да отработваш в тази сфера и 2) добре е да промениш мисленето, отношението и т.н. в тази сфера. Точно това, че не ядеш толкова сладко, а имаш проблеми, говори че нещата не са само физикохимични процеси.

Въпросът е не, дали да се предприеме пломбиране на зъб или операция на апандесит, а защо се е стигнало до там. И ако нещата не са толкова спешни и застрашаващи, уж чисто материалните "ремонти" могат, макар и по-бавно, да се направят и извън традиционната медицина. И не е работата да се самообвиняваме, че ни се случва това или онова, защото нещата не опират само до това какво правим в момента, ами и с какви предпоставки сме дошли тук, на Земята.

Всеки от нас идва с определени предпоставки, върху които евентуално е добре да работи и освен това всеки от нас създава нови такива, които също може да изчисти сега или ... следващия път.

Като малка много ми се разваляха зъбите. Имам много отчетливи спомени от зъболекарския стол. Почти всичките ми млечни зъби бяха пломбирани; някои и с по 2 пломби. После и голяма част от постоянните. Чак когато си промених мисленето и отношението към някои неща, зъбните проблеми неусетно отпаднаха. Имам и чудесна зъболекарка, която е склонна да наблюдава години наред едни малки, както ги нарича тя "сухи кариеси", които дълго не се задълбочават и тя търпеливо ги чака. Сподели, че не е много нормално това като процес (спред чистата физиология на нещата, нали нея коментираме), но и че при някои други пациенти е наблюдавала също. Общо взето последните 20 години имам направени 3 пломби, а предходните 20 години - 30 пломби.
След това обаче, в зависмост от това как се развиваше живота ми и с какви предпоставки за разрешаване съм аз като душа, се получиха други проблеми - с пародонтозата. И там нещата бяха зле и бях редовен посетител - беше едно непрекъснато човъркане, чистене на зъбен камък, поставяне на дренажи, жабурене с какво ли не (антибиотик вътрешно отказах категорично да приемам), докато не достигнах до фаза разбиране, осмисляне, промяна ... Сега процесите са почти стопирани, 3 години не ми бяха ръчкали венците и зъбния камък. Ред е да докладвам (след няколко години обаче поне) дали и колко ще успея да възстановя чисто физиологичните увреждания, които уж са необратими

О, да, разбира се, това е практика Дата, въпроси, изтеглени карти, анализ на картите, а след изтичане на срока на въпроса или при придобиване на яснота за въпроси без срок, се вписва потвърждение или не, на първоначалния анализ.

Външната, показната прошка е повече от суета дори. Имало е време дори са търгували с "прошки"....
Истинската прошка е само вътрешната, която човек прави пред себе си и на себе си. 

Руски мъдрости
1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате
 2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка; ако са и двете - това е на пиячка на аванта
 3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя...
 4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има.
 5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи
 6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка
 7. Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата!
 8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря...
 9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно
 10. Поради изчезването на мъжа са възбудени ... двама съседи
 11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция)
 12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".
 13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.
 14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко!
 15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
 16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.
 17. Хубаво нещо е "умрелият полицай" - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.
 18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.
 19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред.
 20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били!
 21. Да ви помогна ли или да не ви преча?
 22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
 23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.
 24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване.
 25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си.
 26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.
 27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.
 28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.
 29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!
 30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комър ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
 31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.
 32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
 33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.
 34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
 35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.
 36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.
 37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.
 38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти.
 39. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.
 40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.
 41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите.
 42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.
 43. Болният отиде на поправителен, но не стигна.
 44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия!
 45. Глупаците се женят, а умните се омъжват.
 46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
 47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас...
 48. Зелевият сок - утрешната напитка.
 49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.

Личноста не би съществувала без егоизма.Така че във всяка проява има егоизъм ,въпреки че кокетничим и го крием зад гърба си.Писането е и любопитство,търсене.Светът се променя а Дънов е основна фигура в тази промяна.Писането в този форум е и обратна връзка и осмисляне на прочетеното.

...О,чудесно е,че може още малко да се изчака...оказа се,че горе-долу по това време ще е и срещата на випуска ни...,но ще е ясно по-късно така че ще пиша допълнително......

Ceca! Много ще се радвам да се запознаем! Всички приятели са добре дошли - ако дойдат повече от заявилите при всички случаи ще намерим място за всеки! 

...Ох,и аз се омотах от толкова много сметки...нали не искате да кажете,че 5лв разлика са от огромно значение за супер изкарване?!?... ...Не разбрах и до точна дата дали се стигна,за да може да броите и мен...Не познавам директно никоя от вас,но ще се радвам да променя това...

"Възхваляване"? Сериозно? Ако кажа, че в месото има витамини, то аз го възхвалявам. Ако кажа, че има хранителна стойност, то аз го възхвалявам. Но ако кажа, че то съдържа "пестициди, химикали, антибиотици, стероиди, ГМО и т.н." още в първото си мнение, това нищо ли не значи?
Не пиша тук от вчера и мисля, че съм доказал, че за мен най-важното нещо е истината, или по-точно нейното търсене. Напълно безпристрастно изразявах своите мисли. И иска ли му се на някого или не, когато възхваляваш храненето с растения, то съпоставяш това с храненето с алтернативи като месото. Кой реши, че може да има правилно без неправилно? Пак задавам въпросът си, може ли да се говори за нещо, без неговото отрицание? Може ли Бог да бъде правдив, без да съществува греха? Как храненето с растения е по-добрия избор, ако няма друг избор? С какво поставянето на граници в знанието, то може да води до нашето израстване? Какво е табуто, ако не потулване на нашите страхове и безсилие? Мръсна дума ли е "грешка", след като всички ние копнеем да сме правдиви? Мръсна дума ли е "месо", ако учение ни съветва да се храним по друг начин? Ако знаеш значението на "човекоядство", къде се е практикувало и кога, това прави ли те по-малко добър човек? Защото струва ми се в това се опитвате да ме убедите.(
Предложението ми е никой раздел да не бъде филтриран от споделянето на мисли и факти. След като беше признато, че в темата има "интересни гледни точки", с какво тя е нежелана? Че не се ограничавам до анатемосване на месото ли? Ако ягодата е по-полезна от портокала и споменаването на портокала ли ще забраните? За мен това е детинско. Няма нищо омърсяващо, принизяващо или сквернословно в това да трупаш знание. Никому не съм налагал своя стереотип на живот, никого не съм убеждавал да прояде месо, ако не се храни с месо или да не се храни с растения, ако се храни с растения. Аз още доводи не съм чул, за да се съглася с тях. Ще приема решението, независимо какво е то, защото тук съм само гост, но за мен форума губи с налагането на цензура.

Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

Споделям на 100%. Аз примерно често се храня неправилно преди лягане и ми е тежко. За месото четох, че се смила за 8 часа. Месото и картофите ползвали ензими в стомаха, които взаимно се неутрализират и може да отнеме 12 часа престоя само в стомаха. Чел съм и за случаи на диета жени, които решават, че ще отслабнат само на плодове, тъпчат се с плодовата им захар и пълнеят. Четох и за диетолог, който яде само торти и сладки, но отслабва, защото е в умерени количества. Всичко опира до баланса на какво и по колко.

Защото? И аз мога да кажа, че насаждания страх от мръсно месо е подмолна конспирация на хляб Добруджа. В крайна сметка трябва да се съобразяваме с фактите.
Първата голяма илюзия, от която трябва да се лишат хора решили да ограничават диетата си, независимо как, е че цялата планета е замърсена с химичната дейност на човека. Открити са отрови и на Еверест, може да потърся какви бяха. Озоновия слой беше разкъсан и съшит, и ако някой вярва, че лехата му моркови е чиста, а оттатък пътя е пръскана с пестициди, значи е безбожно наивен.
Малко статистика:
Само в България годишно се харчат 5 900 000 000 лв. за гориво за предвижване. Нека някой изчисли колко емисии отделя изгарянето на такова количество гориво.
За едночасов полет на Аirbus 320 са необходими 4,5 тона керосин.
Boeing 747 харчи грубо 12 тона на час.
Ежегодно над държавата ни прелитат 500 000 000 самолета. Някой замисля ли се защо никой не поднася тази информация? Защо найлоновите торбички поскъпнаха от екосъображения, а автомобилните гуми - не? Не е твърде глупаво да гледаме където ни сочат, а да не сме наясно за наличието на далеч по-големи проблеми? Живеем на една и съща планета, отровите ни са поделени и няма как да се отделят растителни от местни. Ако не беше така ядреното оръжие отдавна да е най-използваното в света.

Според мене за самота може да се говори само когато човек има желание да общува, да е във връзка с останалите, но поради някаква причина не може да осъществи това свое желание или го осъществява, но само частично. Самотата може да се разглежда като следствие на едно несъответствие, нехармоничност. На определен етап от развитието си човек задължително минава през самотата, като едно преходно, междинно положение. Хората общуват помежду си на различни нива и от тази гледна точка, самота можем да имаме, когато нашето желание е да общуваме с другите на ниво по-високо от това, което те могат да ни предложат. Или пък обратния случай - обкръжаващите ни да подържат общуване на такова ниво, което затруднява нас самите. В първия случай особено, въпреки че ние можем да общуваме с другите и на тяхното ниво, ние все пак чувстваме една неудовлетвореност. Можем да имаме несъответствие и в интересите. Това, което нашето обкръжение ни предлага, просто може да не съвпада с начина ни на мислене и това, което привлича нас самите. И при този случай, ние можем външно да изглеждаме комуникативни, общуването с околните да е налице, но това да не е общуването, което ние търсим и отново да се чувстваме самотни. Пак ще повторя, че самотата е нещо през което всеки в определен момент от Живота си преминава. Това особено важи за тези, които са се насочили към духовното, но все още не са придобили тази увереност и сила чрез която да привлекат (или да бъдат привлечени, защото това привличане не е едностранно, а взаимно) и други хора с подобни стремежи към себе си.

Само този, който приема всякаква критика, особено обезсмислящата, нещо повече, дори този, който смогне да осмисли досегашната обезсмисляща критика, ще начене спасението от тегобата на истинологията и ще започне да търси така, че ще намери нещо. Донка, ти така държиш на “своята истина”, дотам желаеш истините да се ползват с един прекомерен суверенитет, че всъщност не се интересуваш от същността на истините, а от тяхното наличие. Всъщност ти си безразлична към истинността на истините, интересува те тяхната форма, претенцията им, че са истина. Интересното е, и особено гротескното, че ти, която приемаш с любов всички истини, не приемаш моята търсаческа “истина”, щото тя обезсмисля и етикира. Или по-скоро приемаш я на думи, но ако тръгна да обезсмислям “твоята истина” в повече, ти на мига я отхвърляш. Донка, ти държиш на идентификацията си “приемащата истината”, но не приемаш нищо друго, освен собствената си истина. Калифорнийските червеи са ти по присърце, отколкото търсачите, затова и за тях знаеш повече.
Синева, това с инстинкта е трогателно. Ще ти осветля малко философски ума: същността на птицата е нейната свобода, в тоя смисъл инстинктът на птицата е полетът й. А това, че птицата яде, спи и се умаря е натурализъм. Кое повече е една птица, своето умаряне, кацане, почиване и пренощуване или своя летеж? Ако гледаш на инстинкта биологически, то ще изпаднеш в биолого-религиозния микс на Донка, който сипе елей и върху, прословутите вече, калифорнийски червеи. Всички птици са свободни! А ако някой открие птичка в клетка, то всъщност той е попаднал на истинолог. Свободни истинолози няма, те сляпо и тромаво се нижат по отъпканите пътища на своите заблуди.
Между другото, Донка, Синева, вие да не сте клонинги, я си погледнете двата огледално еднакви последни поста – и като форма, и като съдържание? Истинологията е майката-плака, която пръква уж-различни истини, но досущ скучновато подобни.
Валентин, а сега си ти наред:

Това потупване по рамото ли беше? Нещо като: не, че аз вече разбирам идеята ти, а ти започваш да се освестяваш?
Кажи ми, кога не бях във форма?

Валентине, Синева, считате, че според мен търсачът самоцелно търси? Но аз вече писах за това, но нейсе, пак:
Търсача и истинолога се отличават качествено. Ако се опитаме да приложим правилото “всеки има своя истина”, което явно е мото на Синева и Донка, както и разбирането, че “никой не греши, просто е прав сам за себе си”, което е уточнение на Донка, то можем да стигнем до заключението, че истините са много. Що се отнася до конкретната истина, то истинолозите се различават един от друг, но си приличат по това, че в крайна сметка тяхното “търсене” цели истината. Тоест разликите между истинолозите има, но принципно и качествено истинолозите са еднакви.
Качествената разлика между истинолога и търсача е тая, че търсачът търси без цел. Така че твърденията на Валентин, че “търсачът търси търсача” и че въобще търси нещо определено, са погрешни. Те просто са вменяване на едно истиноложко разбиране на място, където него го няма – в автентичния търсач. Колкото до въпроса на Синева “как преминава животът на един търсач”, той крие в себе си обвинението в безсмислие, което по моему звучи така: ако търсачът търси без цел, що за търсене е това търсене, как да си го представим?
Нека идем при труженика в отходната яма. Той има избор, да е истинолог или търсач, как вижда той своя избор?
Ако избере да е истинолог, той ще направи няколко неща, които са ви добре познати. Ще си зададе въпроса, струва ли си да търся в отходната яма? За един търсач този въпрос е несъстоятелен, та такъв въпрос предпоставя истини. Истинологът ще си каже, аз предполагам какво ще открия в отходната яма. А желая ли това, което ще открия? Определено, не! Затова истинологът ще пренебрегне отходната яма и ще започне да търси другаде, в някое неотходно място. Тук Донка предлага нещо находчиво, според мен то е находчиво само в истиноложки смисъл, не и в търсачески. Донка има самочувствието, че притежава ноу хау-то как да включи в симбиотичен ред всички неща, дори отходните такива. Но това е само привидно. Всъщност, ако на нея е предоставен избора между нейната истина и твоята(Синева или Валентине), тя ще ги отблъсне. Или по-хитроумно, Донка ще се опита да съчетае истините ви в обща истина. Но ще успее ли? Та ако тя успее, всъщност ще наложи “своята истина” – симбиозата. Докато тази на Синева е по-скоро от опозиционен характер, а на Валентин е от философски характер от източен и руски тип. Ще ви кажа какво ще се получи, едно споразумение, един хибрид, зад който ще се крият индивидуалните ви истини и ще чакат сгоден момент, за да се наложат. Истинологът е винаги предпоставен от своите истини, той не ги е търсил, той не ги е избрал, той им се е подчинил. И ще им служи въпреки всички други хора. Истинологът е алтруист, доколкото истината му го шепне, но ако се противопоставят алтруизма и истината, то е ясно какво ще избере истинологът.
Ето и другия вариант: ако труженикът избере да е търсач и е изправен пред отходната яма, той ще действа по съвсем друг начин. Инстинктът му да търси ще го въвлече в отходната яма, табелите “това е отходна яма” и “безсмислено е да влизаш тук”, които всеки истинолог веднага вижда, за търсача са без значение, те са една незначителност. Както свободните криле благоприятстват летежа, така и свободното от истини сърце спомага същинското търсене. Ако насилим истинолога да влезе в отходната яма, той все ще открива лайна. И то не защото толкова в действителност има лайна, а колкото поради това, че истинологът е приел написаното на табелите около отходната яма. Търсачът не е обременен от истините си. И затова той не открива лайна, а света. Само и единствено търсачът има пряка и същинска среща със света. Истинологът е възпрепятстван от своите истини, те слепят очите му.
Това прилича на думите на Сахаров, които Синева цитира, а “чистата дъска” е елемент от философията на Джон Лок. Що се отнася до сократовите думи: “аз знам, че нищо не знам”, те са поразяващ удар върху вижданията на истинолозите. Да знаеш, че нищо не знаеш, значи да си дълбоко проникнат от незнанието си, от липсата на “свои истини”. Но тук истинологът, нали е истинолог, спира окото си не на незнанието, а на “знанието, което нищо не се знае”. Той го върти, сучи го и все истини изцежда. Сократовите думи не са истина, те са подход, те са точно инстинктът на търсача – да превъзмогва всяка новопоявила се в него истина.
Изгрев, точно истинологът бяга от живота. В своите истини. Истинологът не познава любимия или любимата си, той познава истината за тях, той не знае какво е животът, той се е сгушил в истината за живота. Постоянното търсене е постоянно биване в средата на живота. А достигането до истината, която човек няма сили да превъзмогне, е признак за умора от биването при живота и бягството от него. Истината е евфемизъм на смъртта, тя е страх от живота. Истинологът е един проповедник на смъртта, под лукавото име “истина”. Истинологията е заразата, истината е вирусът.
Разбра ли, Синева, как преминава живота на търсача? В биване с живота, в слятост с него, в непрестанно въодушевление от новостите му. Търсачът е животът.
А как преминава живота на истинолога? Във вкопчване в “своите истини”, в четене на истинни табели, които предпоставят предстоящото. Истинологът никога не пресреща нови неща, защото пропилява живота си да пресреща самовнушените си истини.
Догмите на истинолога:
- така и си знаех, ох…
- виждаш ли, аз прогнозирах правилно, знаех си, всичко ще се провали, ах…
- ето пак същото, всичко се повтаря, ех…
Истинологът не търси Бог, той търси своята удобна истина за Бог. Когато го иска милостив, му се случва истината за милостивия Бог, когато го иска възмездяващ, точно тая истина се пръква пред очите му.
Търсачът търси без цел, затова среща нещата такива каквито са – богати, пълнокръвни и винаги животодаряващи.

Аз пък не мисля, че греши. Което не означава, че Синева греши. Никой не греши. Просто всеки носи в себе си своята истина в този момент на този си живот.... И разбира се не можем да очакваме, че истините на двама души ще съвпаднат напълно, нали? Може би затова светът е толкова красив и интересен.

Ще се поровя малко в душицата на истинолога. По какво можеш да го познаеш? По това, че търси истината? О, не!!! Хиляди пъти не! Точно обратното, истинологът е разпознаваем по това, че вече е открил истината. Навярно, той ще ти разкаже как е търсил истината, поради което ще извади от миналото си някоя мелодраматична история, ще я изцеди, а от празното й сърце ще изнамери истината. Истинологът винаги облича истината в словосъчетанието “моята истина”. На пръв поглед това е скромност, едва ли не съзнание, че не желае да ти натрапва своята истина. Всъщност зад “моята истина” се крие животински защитен механизъм. В общи линии този механизъм представлява следното:
– истинологът изпитва ужас от това, че може да изникне аргумент, който да срине основанията и същността на неговата истина. Затова той е изнамерил своя универсален контрааргумент – въпросната “моя истина”. Тази истина е “моя” доколкото очертава едно поле на неприкосновеност по отношение на “чуждата истина”. Така “моята истина” ще остане недосегаема за “чуждата истина” и за чуждия аргумент”, а това е досущ като в приказката на Андерсен, за която спомена Багира.

Синева, ще ти кажа как истинологът се е превърнал в това, което вече е. Някога той се опитал да търси истината, но е бил слаб търсач. Въпросът “Що е истина” за него е бил тежест, нещо повече, той е чувствал тоя въпрос като агресия. Той не е знаел, че силата на търсача е не в откриването, а в омаята на самото търсене. Търсачът никога няма да се ожесточи от своето търсене, та то е неговият най-любим свят. Слабият търсач, или най-вече никаквият търсач, е ожесточеният човек. Понеже за него въпросът няма стойност, а само отговора, ще е нормално, когато липсва отговорът, истинологът да започне да мрази. Той се ожесточава.
Това е вярно, но е довод не в твоя, а в моя полза. За същински гладния, гладът е двигател, инстинкт, това е търсачът. За привидно гладния, гладът е умора, гладът го сломява, той мрази глада. Той цени хапката и търбуха, а това е истинологът – ситият от своите истини.

Хей, приятелю, сподели своите търсения, а не своите истини! Няма такова нещо като “моя истина”, има “моя заблуда”. Понеже теб те влекат дефинициите, ще ти кажа тази за търсача – той е пътник, който е нарамил сто заблуди, а по своя път открива още десет пъти по толкова. Но тези заблуди са безценни, защото за заблуди, които са част от едно пътуване. Чистата заблуда е тази на истинолога – тя е заблудата на човек, прекратил своето пътуване. Чистата заблуда е истината от типа “моята истина”, има нещо онанистично в това словосъчетание, не мислиш ли?
Синева, наистина ли искаш това? Ще ти кажа аз какво искам. Аз искам да търся истината, но не с тези, които считат, че са открили истината, още по-малко с тези, които тръбят, че са открили “своята истина”. Аз искам да търся истината с тия, които разпознават в покълналите си истини своите заблуди, с тия, които пътуват, а не шарят с очи за първата страноприемница “Истина”, в която да приспят клетите си умове. И преди всичко, аз не искам да се убеждавам на 100% в коя да е истина, а още по-малко в някаква “моя истина”. Аз искам “моите истини” да пропаднат, да се сринат, да изтлеят, аз искам върховни изпитания за “моите истини”. Аз искам да съм търсач, ако ще да копая в отходни ями. Защото ако отнапред смятам, че истината няма как да е в отходна яма, то аз вече съм се нагълтал с истина за това къде може да е истината. Всъщност един търсач дори не търси истината. Той просто търси.

Валентине, що не вземеш да си прочетеш отново всичките постове. Да видиш съгласията си с другите, явните и скритите комплиментите. Та ти не можеш да удържиш желанието си да се харесаш, както и опитите си да кажеш нещо умно в две изречения. Да изпратиш над четиристотин поста за три месеца не е имане какво да кажеш, а копнеж да препотвърждаваш истини, правоти и ласкателства. Ако бях откликнал на извиненията ти за грубия език, досега щях да съм ти първа дружка. Ето това е черна светлина, дето се чуди как да се белоса.
Изгрев, алтруистът е най-гледащият в чинията на ближния. Неговото оправдание е, че ще сложи нещо в чуждата чиния, а няма да вземе или да завижда. Само от “алтруисти” съм чувал рефрена – “Ах, какъв неблагодарник”. Знаеш ли с какво храни алтруистът ближния си? С топче сирене доставено с танкери и лайнери истина. Ако не приемеш дори частица от истината на алтруиста, той ще те намрази и ще иска да му повърнеш сиренцето. Всички убийци по съдилища и затвори твърдят, че убитият ги е ощетил, те са му дали, той не се отблагодарил. Няма убиец да не гледа на себе си като на велик алтруист. Междувпрочем точно убийците най-държат на “своята истина”.
Въобще пазете се от тези, чиято истина е да нахранят калифорнийските червеи!

Синева, така написано, твоето изречение прави истината… как му се вика… а, да – предикат на въпроса. Ти не постигаш истината питайки. Ти ползваш вече дадената истина като ключ за въпроса си. Истините не обясняват, защото обяснението е умората да питаме. Ще ти кажа каква е според мен тайната на въпроса. Това е чувството за възбуда от липсата на отговор, това е въпросителността на въпроса. Ти сякаш бързаш да получиш отговор, понеже въпросът сам по себе си ти се струва недостатъчен. Въпросите са бременни жени, сами по себе си те са цялостни. Бременността иска не бързане за раждане, тоест даване на отговори, а търпение. Ето как си мисля, че звучи психологически твоето твърдение.
Някои жени забременяват, защото искат да родят, при тях целия процес е възнамерен. Други жени, и това са здравите жени, забременяват не със съзнание за раждане, а поради естествеността на съществуването си, те не мислят жената в себе си, защото те са Жената.
Истинолозите са хора, които не понасят въпросите, защото въпросите ги тревожат, мъчат ги, те искат ясни и неопровергаеми отговори. Истините.

Ти на практика ме питаш дали искам да съществувам? Това е въпрос на истинолог, в подплатата му се крие отговора. “Аз имам истина, следователно съществувам”. Ето го мотото на истинолозите. На тях истината им е нужна, за да си докажат, че съществуват. Ако им кажеш, че няма истина, те го приемат като отричане на съществуването. Онзи, който има нужда от доказателства, че съществува, значи се съмнява в съществуванието си. Пристрастява се към истини.
Тоест да ти кажа моята истина? Животът и съществуването не се нуждаят от обяснения. Когато започнеш да обясняваш защо обичаш, спираш да обичаш.

Наистина неприятен въпрос! Твърде много отговор има в него. Каква ми е причината ли ме питаш? Какво ми е предназначението? Кой съм аз? Ние преди всичко трябва да се научим да питаме, което значи да освободим въпросите си от предпоставени истини.
И за да не пропадне разговора ни в две напълно непресичащи се писти, ще ти дам един отговор в стил “истина”. Гледането е постоянната грижа да съм свободен от предразсъдъците на истините си. Виж, Донка би гледала с любов, което най-често си е натрапване. Ако ли пък кажеш, че моята дефиниция за гледането е моя истина, си го спести, това ще значи, че не си разбрал какво имам предвид.
Багира, всичко вървеше добре, докато не написа “светлина в тунела”, кажи ми, защо ти трябваше това? Колко ми хареса сравнението с приказката на Андерсен! Както и психологическото ти проникновение за намеренията ми, но тая светлина в края, пу-у… Правим, струва ме и все на истина/светлина/ се натъкваме. Хей, тая светлина тъмнее, тя не е шанс, а най-злият господар – нашите истини.
Донка, дори като метафора желанието да нахраниш калифорнийските червеи си е перверзия. Откъде това желание? Мислиш ли, че е естествено? Сякаш толкова ти се иска да филантропстваш, че не пропускаш дори червеите. Аз не знам дали калифорнийските червеи произвеждат тор, но явно твоята Истина е “ще комбинирам всичко така, че всички ще са щастливи”. Но само нещастливият човек има за идеал щастието на другите. Алтруизмът винаги е хипертрофирал егоизъм.

Синева, аз не установявам неистина. Ако го направя, се потапям в досадния модел истина-неистина. Ще дам пример колко неприятно работещ е моделът истина-неистина. Форумът! Или който и да е разговор. Всеки установява своята истина/колко лош е вкусът на разбирането, че всеки има право на собствена истина/, което не значи, че той търси някаква истина, напротив, въпросният "всеки" вече притежава своята истина, тя е открита и забита в сърцето му като обелиск. Един интересен психологически момент: колкото повече човек е убеден в истината си, което значи, че я счита за вече открита, толкова повече на всеослушание твърди, че е в процес на търсене. Един форум или един разговор не е среща между търсачи, а сборище на истинолози. Но в истонолозите се прокарва едно кокетство, отново лош вкус - да се съгласяват с чуждата истина, да откриват сходства между истините си. Това е само привидно. Това е заход към налагане на собствената, вече открита истина. Тези думи не са ориентирани толкова към всички други, а най-вече към мен.
За да приложа горните си думи, възможно най-добросъвестно, аз трябва да гледам на себе си като непритежаващия истината. Самото виждане за това не е моята истина, напротив то е един шамар за истината ми, ритане на подпорите й.
Как така се оказа, че с моята намеса в темата се завъртяхме в кръг. Я вземете всички и прочетете темата отначало до моята намеса. Стоене на място, сладки приказки, трошици човешки истини, привидни единодушия.
Ех, грубият език! Колко плоден е той, какъв урожай следва след него! Грубият език не пробужда, той не е месиански, той е просто амоняк в носа на замаяните. Макар да не считам, че съм ползвал груб език. Но понеже не съм си у дома, а във форум, ще се старая да се придържам точно под чертата на последния си пост, за да не се налага нова забележка.

Не, не. Това не е някаква си превенция, някакъв страх от заблуди, щото би било точно реакция на мислещия в истини-неистини. Дали засявам липсващата градина с лъжи или истини е едно и също. Просто копаеш, както просто дишаш. Просто гледаш плевелите, това си ти. Но равенството между плевелите и теб не трябва да се разглежда като истина. Хайде като за начало да го наречем работна истина, чието бъдеще, след пълноценната употреба, е да изтрием истинността на работната истина.
Думите на Донка са чудесен пример за действието на работната теория. Тя благодари, това е повече от съгласие с мен, и накрая какво - горния цитат. Преводът му е такъв - ти си имаш истина, аз си имам истина, всеки има право на истина. Да ама моята истина е истина, а пък твоята вони. Аз знам, че Донка няма да ползва груб език, но ако продължавам да тикам отходни ями изпод носа й, някакси, в някой сън ще ме застреля от упор.
Изпитание за всяка истина е пълният отказ от нея. Може и по-друг начин - обеси истините си, по треперещата си ръка ще познаеш какъв роб си им бил.

Валентине, усещам как искаш да има центриране около теб. Помисли, годен ли си да заместиш задните ми части. Виждам, ти си човекът-цитат, не си ли даваш сметка, че това може да не е познание, а изхождане?
Синева, няма ли в теб терапевтични нагласи? Почти ме постави на кушетката с главата към теб. Какво значи да вярваш? Да експлицираш истините си? Да се изхождаш? Каква е разликата? Пък от друга страна, що не се съглася с теб. Моята вяра я има. Да, да! И аз я изразявам посредством една копрофилска метафорика. А не с висш разум като Валентин, примерно.

Донка, що за влечение - да се прави добро някому? Знаеш ли какви са мотивите за една такава... перверзия? Психологически имам предвид. То е като майките, които тъпчат децата си все за добро. Погледни през прозореца, виж, колко нахранени с истини възрастни има.
Синева, за сънуващия - ако той сънува истини, защо го прави. Ами от недоимък. Ето никой не хареса моя сън, тоя с плевелите и отходната яма, някак отблъсква. Чудно защо? Виж, Валентин парфюмира добре своите истини, Донка ги заобля, умилява ги, хубави сънища. Не е ли всичко натъкмълък?

Модераторска бележка: Моля НЕ използвайте груб език във форумите!