ISTORIK

Ще споделя и моето скромно мнение по темата

До голяма степен зависи от човека, от възпитанието, от възприятията...
Лично аз съм израстнала с компютърни игри, със и без насилие. Но това не ми е повлияло.
Все пак са просто игри.

Вече има някои хора, у които животинското като че ли надделява. На тях, не зная как се отразява... (говоря за комплексираните момченца, които носят ножове в училище и тем подобни)

А има и други, които до толкова са се отегчили или отчаяли от реалния свят, че са предпочели да пренесат идентичността си в някоя игра. Където няма толкова предразсъдъци, където всичко е много по-ясно и предопределено, където винаги ще знаеш на къде отиваш и какво ще постигнеш, където комуникациите се осъществяват много по-лесно , където една обща цел винаги събира хората заедно в процеса на едно обединено действие.... където има смисъл, който да те води (в рамките на играта, разбира се).
И лично мога да разбера това. Кой ли не иска да се пренесе на едно такова място, да избяга от реалността.
Не е лесно да се живее в сегашните времена.

Ноо... аз съм си добре.

Продължавам да играя от време на време, без да съм обсебена или без това да пречи на какъвто и да било аспект от живота ми.

И в момента, примерно, играя това:
(не е ли красиво направено)




И да, има насилие... както във всяка игра.
Хората, които критикуват насилието в игрите, би трябвало под същите аргументи да могат да разкритикуват и насилието във филмите, картините, литературите и т.н..

Не забравяйте, че това са просто игри. Интерактивно изкуство.
Ако някои хора са толкова примитивни, че да се поддават на това насилие и да позволяват да им оказва личностно влияние, това наистина си означава че отиваме на зле. Но не по вина на игрите. Поне според мен.

P.S. По-скоро, темата трябва да бъде "въздействието на човека върху човека". :D Защото все пак, каквито и теории да има в психологията, един пистолет сам не убива.

Аз например съм ползвала тапицерията на фотьойл да си забода иглата временно докато шия, но после съм я намирала забита докрай, само конецът й стърчи отвън. Та въпросната възглавница в един момент може да се е оказала възглавница-игленик,... и това е вариант.

Да не забравяме, че има приливи и отливи на потребителския интерес. Има смяна на поколенията...

Ако се появи някаква празнина, тя ще бъде запълнена. Ако един форум изчезне, друг ще го замести. Или нещо друго. Друга иновативна технология.

Освен игрите, в които се насърчава насилието, където преобладават картините с разплискана кръв, отсечени глави и крайници, изкормени вътрешности и птица, кълвяща окото на труп, има и други игри.

Има и игри, които имат някакво друго терапевтично и успокояващо въздействие - в тях играчът попада насред приказно красиви природни гледки, слуша песента на птиците...

Такава игра е Natire treks - Healing with color

Репортаж от специална олимпиада

Добър ден! Започва нашият репортаж от специалната олимпиада без допинг-контрол. Да, да, спортистите НЕ се проверяват за допинг! Напълно. И така...
- 27 метра скочи финландският спортист. Много, много добър резултат за шахматист.
- Тринадесет убити и шестдесет ранени. Това е резултатът от неудачно хвърляне на гюле.
- Току що направи овчарски скок руският скачач. Зрителите с нетърпение очакват кога най-после ще се приземи.
- Копиехвъргачите днес много ни зарадваха. Резултатите - два свалени пътнически самолета... и един руски скачач.
- Ето гимнастикът от Китай вече трети час се върти на висилката...
- Организационният комитет реши да отмени хвърлянето на чук поради мерки за безопасност.
- В маратона традиционно победиха атлетите от Кения. Оказа се, че те са дошли, бягайки от Кения.
- Току що стана известно, че някъде е изчезнал целият организационен комитет. На стадиона излизат чукохвъргачите.
- Канадски велосипедист в бързината си забрави велосипеда... но това не му попречи да изпревари всички до финала и да е пръв!
- През това време китайският гимнастик продължава да се върти на висилката...
- И така първо хвърляне на чук... и китайският гимнастик май го отнесе.
- А сега започва традиционният петдесетобой. Стартира участникът от Щатите. Ето, той пробяга три хиляди метра, направи овчарския скок, вдигна щангата с 300 килограма, пробяга 100 метра, остави щангата, кош от тройката, шах, мат, гооол!

http://www.vicologia.com/2012/02/blog-post_10.html

Има начин.
променяш съзнателно представата си и оценката си за това, което се е случвало и това, което си правил през тези 6 години. Доколкото "чувам", ти вече си направил първата стъпка. За да стане "магията", обаче, е нужно да се извърви целият път...

Казват, че времето лекува. Дай му възможност да го направи!

Ако не те излекува, ще свикнеш да живееш с болката, с мъката, с празнината...

Ще мине време и това момиче може даже да ти стане напълно безразлично.

Просто пътищата ви са се пресекли, известно време сте вървели заедно по пътя и после сте поели в различни посоки. Ти продължавай да вървиш по своя път. По него ще срещнеш много хора. Ще се сдобиеш с нови (не)приятели, ще срещнеш и нови любови.

И което е най-интересното - може да се окаже, че всяка следваща любов е по-силна от предишната.

Казват, че времето лекува. Дай му възможност да го направи!

Ако не те излекува, ще свикнеш да живееш с болката, с мъката, с празнината...

Ще мине време и това момиче може даже да ти стане напълно безразлично.

Просто пътищата ви са се пресекли, известно време сте вървели заедно по пътя и после сте поели в различни посоки. Ти продължавай да вървиш по своя път. По него ще срещнеш много хора. Ще се сдобиеш с нови (не)приятели, ще срещнеш и нови любови.

И което е най-интересното - може да се окаже, че всяка следваща любов е по-силна от предишната.

И гневът към себе си е част от поддържането на ставащото. Не е нужно твоят живот да бъде като живота на другите или задължително да отговаря на някаква твоя его представа. Всичко преживяно е като натрупано богатство от дълбок преживелищен опит, който ще бъде тор на растежа ти! Понякога е трудно, тежко, гневно, мъчно, болезнено. Когато свържем опита си с мъдростта на сърцето си, всичко идва на мястото си!

Здравей Ванка!
Сърце не се оставя никъде, то е дадено на теб само и само ти носиш отговорност за него. Твоята любима, дори и да е най-добрата ти приятелка и дори да сте един до друг в живота - нея нямаш право да я товариш с отговорността и за твоето сърце.
Нали не си се вързал (както аз се бях вързала на твоите години) на измишльотините, че несподелената любов е красива и благородна. хайде да те светна - тя е силна агресия към човека, когото обичаш и към всички хора и себе си въобще. Така че ако наистина обичаш това момиче, радвай и се, мисли само с добро и с благодарност, че благодарение на нея си изживял красиви емоции и моменти. Радвай се, ако я видиш влюбена и щастлива с друг - нали я обичаш, а ако наистина я обичаш, значи искрено и желаеш щастието, а не желаеш да я притежаваш като вещ...

Има и още нещо - хайде да не се месим в работата на Небето - пред теб има доста още път - знае ли се дали на някой от неговите завои няма да се съберете пак, но вече пораснали и готови един за друг?

Педагогиката също!

Ванка, напълно те разбирам, толкова е красив този трепет отвътре, разтърсващ и незабравим. И чувството за обреченост те следва по петите... Познавам това състояние и те уверявам, един ден времето ще ти даде нужните отговори, дори и да страдаш сега. Аз така преди години се разминах с момче, в което бях много влюбена. На пръв поглед имаше толкова много знаци, които ни събираха, сънувах дори пророчески сънища за нас, които се доказваха реално в рамките на няколко дни. Признавам си, че го преживях доста тежко това наше "разминаване", но просто му пожелах да бъде щастлив, макар и в себе си да нямах обяснение ЗАЩО така се разминахме, макар и да бях в плен на драматичната представа, че повече Няма да срещна друг. Трябваше да минат години, докато разбера. Само след като едно събитие е приключило, и си навлязъл в нов период, ще можеш да се освободиш и да видиш по чист и по-обективен начин всичко.

Математиката е .Съгласна .
Дори всеки цвят има своята енергийна стойност , както и числена стойност . Една картина може да се изрази с уравнения и отношения зависимости , числени стойности на светлосилата на всеки тон . Трептенията на цветовете също могат да се изразят в числа и стойности . Геометрията освен това е сериозна част от самото рисуване . От перспективата например и реалистичното рисуване , което отново е свързано с материята , един вид е описание на материята . Затова като универсален език и като език на материалния свят остава - математиката .

Виждам съвременната наука, като слепец, който подобрява бастуна си, за да разбере същността на светлината.

Математиката наука ли е? Някой да е виждал в материалният свят математичен обект?

Математиката въвежда логически и количествени абстракции, които целят да отразят обектите на материалният свят и техните количествени отношения. Тези абстракции се вписват в собствени йерархични системи, които излизат далеч от материалният свят и го включват само като едно частно решение. Дори и най-простите уравнения - алгебрични, диференциални, интегрални и т.н. имат множество решения които не са физични, т.е. не са от този свят. Някои от тях може да се окаже в бъдеще че описват някой неизвестен засега аспект на физичният свят, но това не променя много - винаги нефизичните решения са много повече.

Математиката се основава на количествените отношения наблюдавани в материалния свят, и на логическите закони на мисълта, които едва ли са само продукт на материалният свят, както материалистите твърдят. Според мен математиката е подобно на изкуството - хем-хем по отношение на световете, разликата е че изкуството използва общата им качествена страна, докато математиката - количествената. Затова и често има преплитане на интересите на хората работещи в тези две области.

Ето една интересна статия, посветена на този международен език:

http://www.bg-scienc...антско-движение

Това е един език, част от множество опити за създаване на международни езици. Проектът се е оказал успешен и работещ от създаването на езика - чак до днес.

Ето един самоучител по езика есперанто:

http://www.interact-...samouchitel.pdf

Списък с международните езици:

http://en.wikipedia....iliary_language


(Не открих подобна тема във форума. Пускам я тук. Ако модераторите на форума преценят, че трябва да преместят темата в друг форумен раздел или подраздел, нека го направят!)

Хе хе...
Ставащото в материалния свят е само следствие и за това смятам науката най-добре описваща материалния свят , че е Историята.
Тогава четете Херодот щом искате да изучавате следствията ...))))))

Според мен ние всички (разумни) хора знаем само едно нещо (със сигурност) - че нищо не можем да знаем (напълно и със сигурност ), защото " всичко тече, всичко се променя" - когато човекът е осъзнал тази Истина, са се родили науките.
Не излизам от контекста - "ще ми се да стигнЕМ до ОБЩ извод" на мен ми звучи - да сближим позициите си - не че е лошо, но като чуя "общ извод" се сещам за Коперник и Бруно, които са си позволили да имат мнение, обратно на "общия извод".
По въпроса - ако обичате, дефинирайте понятието "материален свят". За мен - специалист по педагогика, психология и лингвистика душата, съзнанието, поведението, езикът и т.п. също са неделима част от материалния свят. Нещо повече, опитайте се да ме убедите, че ние изобщо можем да се занимаваме с "материален свят" без тях!

В началото бе Словото.

Материалния свят е Слово.

Ние сме Ехо от Словото.

Материалния свят е Ехо.

Изучавай Ехото за да разбереш себе си.

Автодидактизмът е понятие, което се използва за назоваване на самообучение или обучение, насочено към самия себе си.

Автодидактизмът се характеризира с ентусиазъм за самообучение и висока степен на самомотивация. Много рядко хората се стремят да разширят познанията си извън рамките на конвенционалното образование, затова самоуките хора се отличават от останалите, тъй като внасят нови перспективи в обучението.

Човек може да стане самоук във всеки един момент от своя живот. Някои самоуки хора прекарват дълго време в читалища, библиотеки и/или образователни уеб сайтове

Човек, обучаван по конвенционален начин в дадена специфична сфера, може да избере да се самообучава в друга, съвсем различна сфера.

Доказано е, че самообучението или обучението, насочено към самия себе си, не винаги е самостоятелен процес, прекарван в самота и спокойствие.

От особена важност е желанието на индивида за постоянното учене (учене през целия живот) и подходящите действия за постигане на тази цел. Едва когато те присъстват развити в достатъчна степен е възможен автодидактизмът.

Самоукият човек не само се възползва от всяка благоприятна възникнала възможност да научи нещо, той я поражда. Превръща ученето в активна дейност; учи заради самото учене, това е възнаграждението му.

Автодидактизмът е избирателно учене – самообучаващият се знае какво иска да научи и защо. Именно тук може да се прояви основният недостатък при автодидактизма – ученето не е систематично, не се ръководи от учебна програма, както в учебно заведение. Затова се създават празнини в знанието. Друг съществен недостатък на автодидактизма е реалната опасност процесът на учене да се превърне в самоцел и да се стигне до хаотично усвояване на знания, което при липсата на преподавател значително забавя процеса на учене.

Основните направления, в които се развива неформалното образование са образованието за възрастни, работата с хора в неравностойно положение, както - и основно осъществяването на извънучилищни дейности в училище.

През последните години се наблюдава изчезване на границите между формалното и неформалното образование, обединяване на усилията между институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващ брой обучители намират професионална реализация и в двете области.

Формално е това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения (училища, колежи, лицеи, университети). Те са регламентирани от закони, правилници, разпоредби и представляват рамките на образователната система в дадена страна. Те обхващат обучението на деца и младежи от 5-6-7 до 20-25 години. Учебното съдържание е стриктно определено от държавни образователни изисквания, учебни планове и учебни програми. Образованието в тях завършва с получаване на свидетелство, сертификат, диплом – официален документ, който осигурява права на лицето, което го е придобило.

Неформалното образование е това, което не е регламентирано от закони, правилници, разпоредби. То може да се осъществява както в институционализирани учебни заведения, така - и извън тях, независимо от тях.

Неформалното образование обхваща всички възрастови групи. Учебното съдържание, формите, методите, образователните технологии се определят в диалог между този, който води обучението, и този, който се учи.

При самообразованието учещият се сам определя целите, задачите, съдържанието, технологиите, в зависимост от своите потребности, мотиви, интереси, възможности.

Неформалното образование завършва когато се постигне целта, когато се удовлетворят потребностите, интересите.

Не се получава никакъв документ и не се гарантират никакви права на лицето. В повечето случаи дори и да се издава документ за завършен курс, той не е равностоен на документите, издавани при формалното образование и признаването му зависи от желанието на работодателя.

Неформалното образование е насочено към развитието на интелекта, културата, личностните качества и личностните възможности на човека. Те се проверяват и доказват в живота.

Масмедиите се превръщат в сериозен източник на информация и знания и по един или друг начин влияят върху формирането на убеждения и ценности, в зависимост от интелекта и културата на отделните хора.

Примери:

- Участието в кръжоци или курсове по рисуване, моделиране, икебана и т.н. показват на работодателя, че кандидатът е творческа личност, която при определени задачи може да прояви гъвкавост и нестандартно мислене, което би могло да се окаже ценно за фирмата;

- Посещението на клубове по танци, спортни зали или участия в неформални спортни отбори показват, че кандидатът е социална личност, контактна и може да работи в екип;

- Полагането на труд извън обикновеното трудово правоотношение - като организиране на различни мероприятия за колектива - са изява на организаторски и ръководни способности;

- Изнасянето на лекции или публикуването на статии предполага комуникативност и задълбочено мислене, способност на изява на собствена позиция и даване на публичност.

- Изучаването на шахматната игра предполага наличие на стратегическо и тактическо мислене.

Придобиването на умения и опит извън училищната и университетската скамейка и извън трудовия процес подготвя младия човек много повече за свободния пазар на труда, отколкото - класическото образование. Статистиката сочи, че много по-лесен е достъпът до пазара на труда на хората с практически умения и познания, а най-труден е този на младежите с изцяло теоретична подготовка.

Интересът към квалификационните курсове и следдипломната квалификация непрекъснато нараства, както - и безплатното стажуване в IT фирми, банки, адвокатски кантори, счетоводни къщи, туристически агенции, медии, call центрове, лаборатории в производствени предприятия и др.

Младите хора правилно разбират вече необходимостта от натрупването на практически опит, за да могат да се продадат на исканата цена на пазара на труда. Тенденцията е насочена към самообучението, за да може не само да работиш за висока цена, но и да харесваш работата си.

"Учене през целия живот" е съвременната формулировка на идеята, че човек се учи докато е жив. В контекста на съвременното общество на знанието ученето през целия живот се смята за критичен фактор за развитие на успешна кариера.

Чрез използване на понятието, се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което човек научава през живота си. Човек придобива голяма част от знанията си чрез собствената си практика, чрез четене на книги и гледане на телевизия, но и чрез наблюдение и подражание на хората и животните. (Чрез наблюдаването на животни, птици и насекоми китайците са създали множество бойни изкуства, базирани на поведението на различни представители на фауната - на змията, на жерава, на маймуната, на петела, на кучето, на коня, на богомолката, на тигъра, на леопарда...

Педагогическият факултет на Софийския университет предлага (от 2008 г.) обучение в сферата на неформалното образование (със степен бакалавър).

http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_pedagogika/specialnosti/bakalav_rski_programi/fakultet_po_pedagogika/neformalno_obrazovanie/obuchenie/redovno_obuchenie

Обширна + интересна е темата за сравнителното религиознание + каквото и да си говорим + конкретно + полезно да е + има ли нещо което те вълнува / интересува след като я отваряш.
Юдаизмът , Християнството и Ислямът са така наречените Религии на Свещените Книги и са все монотеистични / единобожие + докато Будизмът е по принцип Учение за тоталното освобождение или нетеистична религия.
Индуизмът е древна но политеистична религия със свещени книги ( четирите Веди ), Зороастризъм и той е древна религия на персите огнепоклонници. Християнството е най разпространено + след него е Исяма.
Любов + Светлина + Мир + Радост

Желаете ли да си говорим тук за трите най-големи религии в света - християнството, исляма и будизма. Какво общо имат, какво ги различава? каква е идеологията им, какво се получава на практика?
Буда е дошъл първи, около 600 години след него идва Исус, а около 600 години след Исус идва Мохамед. И тримата Божии пратеници? Учители от една и съща Школа, на един и същ Източник и Истина? Различни етапи, класове в училищната програма?
Впрочем току-що откривам в Уикипедията едно съкровище за начинаещия в сравнителното религиознание "Теопедия"
За съжаление няма на български, но пък има на френски, руски, английски и др.

П.П. Хм, хм ... май забравих да спомена еврейската религия.

Тълкувам както поговорката "Хвърли зад себе си - ще намериш пред себе си" !
Сиреч: дори да се лишишщ от най - нужното - ще ти се даде и Бог няма да те забрави!

Очакванията се събират в "раница", която навсякъде носим на гърба си - дори когато заспиваме е с нас. Колкото повече очаквания складираме в раницата и колкото по-големи и настойчиви са те, толкова по тромави ставаме, забавяме се, трудно се обръщаме настрани, трудно завиваме и все по-малък става ъгъла от света, който виждаме. Накрая раницата ни дотежава толкова много, че се налага да спрем, да я пуснем на земята и да кукнем да я пазим.
Има изход - да има няколко дупки на дъното на раницата....