Rwanda

И аз мисля, че е нормално. В момента търсиш своето място в света. Само да ти подчертая, че ако мислиш, че "никой няма хубав живот и на никой не му е лесно", то няма как да не търсиш бягство от реалността. И аз не бих искала да бъда в нея, ако всички там са нещастни. Преди доста време някъде бях чела интервю с Анжделина Джоли. Както предполагам знаеш, тя е един изключителен филантроп в последните години и много дейно се занимава с това да помага на хора в нужда. Тя сподели в това интервю, че откакто се е посветила да помага в решаването на проблемите на други хора, собствените й се струват незначителни (вероятно защото няма и време да се фокусира толкова върху тях). Та...ако започнеш активно да служиш в полза на някой друг (под каквато и да е форма) ще помогнеш и на себе си и на другите. Намери си кауза и заяви своето място в света! П.п. И аз съм била мечтателка като малка. И в трудни моменти това ми е помагало много.

Аз бих ти предложила една друга гледна точка. Когато имаш някакъв проблем за разрешение, а не виждаш в момента никакво решение, най-удачно е да не се фокусираш върху проблема така усилено и почти винаги решението идва под една или друга форма. Искам да ти кажа не да не търсиш отговори. Просто изчакай и когато натрупаш необходимата житейска мъдрост и опитност, ще намериш вероятно отговорите. В момента се опитваш да решиш пъзел без да имаш явно всички парченца. Невъзможно! Моят съвет е "пръсни" се в ежедневието си, фокусирай се в семейството си, работата си, хобитата си и приятелите и ако държиш съзнанието си будно, отговорите ще те намерят. Не е трудно. В момента най-голямата победа за седмицата ми е, ако успея да прекарам два часа спокойни със семейството, ама как се радвам, когато ги имам.... Простичките неща носят повече щастие....

В никакъв случай Господ не те забравя, дори и да нямаш вяра в него. Та как иначе ще те постави в ситуация, в която да те обърне към него? При мен поне така се случи. В най-големите си изпитания го открих истински. Като човек с опит в много крайни ситуации на ръба на оцеляването, мога да кажа, че Той на всички помага. Само че тези, които не вярват в Него просто не могат да направят връзката откъде идва помощта, отдават всичко на случайност или мислят, че е нещо нормално, а оттам и не могат да изпитат благодарност. Когато вярваш си сетивен към всяка подадена ръка, виждаш, чувстваш, знаеш и благодариш!

Има противозачатъчни, които ще ти спрат цикъла напълно, с което пък ще си и помогнеш да не забременееш едновременно. А ако искаш да си родител, без "ужасното" раждане - просто осинови детенце и стори едно добро дело или се премести в държава, където сурогатното износване на дете е законно разрешено и уредено. Тогава виж за какво ще се хване пак съзнанието ти да недоволства и ще разбереш, че проблемът лежи на друга плоскост. А Диди е права. Хубаво е да се замислиш върху отговорността, която носиш не само за това как ти се чувстваш в кожата си на жена, но и програмите, които ще заложиш в децата си, ако и както избереш да имаш в бъдеще. В другия форум ти предложих да прочетеш книгата на Халед Хосейни "Хиляда сияйни слънца". Съжалявам, че не можеш да намериш съмишленици в този форум. Но за мен наистина няма оправдание една жена, родена в развито общество, което и е дало толкова свобода и удобства, дори като най-простите - болкоуспокояващи, превръзки и тампони - да се чувства така прецакана и подтисната.

Не всички жени имат физически или психически проблеми по време и след раждане. Но пък знам, че много от тях са изживели най-прекрасните си интимни моменти и оргазми именно по време на бременността си. Аз, като раждала жена, мисля че да имаш възможност да износиш и дадеш живот, е преимущество и благословия, за която ние, жените не трябва да се оплакваме, а напротив, мъжете трябва да ни завиждат. Като цяло статистиката показва, че средната продължителност на живот на жените е по-дълга от тази на мъжете. Което пък от своя страна си е доказателство, че не сме чак толкова физически ощетени. Въпрос на избор е в какво и с кого се сравняваш.

А мъжете трябва ли да се оплакват от проблемите с простата в напреднала възраст? Жените и мъжете просто са различни в техните физически и психически особености. Забелязала ли си например, че негроидната раса е много добра в атлетичните спортове, поради физиологичните си дадености, но пък монголоидната е допринесла изключително много в сферата интелектуалното развитие, а европеидната е оставила такива изключителни шедьоври в музикалната история и т.н. Аз мисля, че някои жени страдат по-скоро не от факта, че са жена, а че мислят, че са попаднали в отбора на губещите. А такова нещо няма - има разнообразие в природата. И всеки е изключителен по своята същност. П.п. Нека ти разкажа за моя и на мъжа ми опит с раждането на дъщеря ни. По взаимно съгласие решихме той да не присъства в родилна зала, но пък стоеше точно пред вратата на стаята. Сега осъзнавам - голяма грешка! Имах щастието, слава Богу, да мина през леко и краткотрайно раждане, поне на мен такива са ми спомените, но не и на мъжа ми. Аз на втория ден вече бях забравила, че съм раждала. И досега, няколко години по-късно, аз мога да разказвам и да се шегувам с онзи паметен ден, а мъжът ми още е травмиран. Жените и психически и физически са подготвени за този наистина естествен (и прекрасен) процес, а това не те ли кара да се чувстваш щастлива и специална, отколкото ощетена?

Ако мислиш, че животът на една жена, родена в развито общество "е изпълнен с толкова премеждия", прочети книгата на Халед Хосейни "Хиляда сияйни слънца" и ще изпиташ облекчение.

Не мога да се въздържа и да не напиша коментар... Осъзнавам, че акселерацията (по-бързото съзряване на на всяко следващо поколение) съществува и се развива с по-бързи темпове, особено в последните да кажем две десетилетия, но някак си ми идва в повече да прочета , че девойка (да не казвам даже дете) ми обяснява как прави редовен секс в последната половин година с неин връстник и само той можел да я задоволи като и причинявал и болка, ама тя била щастлива от това!?! И в същото време описва съвсем незрели ситуации на закачане, скубане, и задава въпроси съвсем по детински. Парадокс! Дете се опитва да живее като възрастен. На тази възраст не трябва ли подрастващите да се вълнуват от мил поглед, жест, първа целувка.... Та моят съвет, мила Ани, е: щом чувстваш света още като дете, дръж се като такова. Не бързай да съзряваш. Макар и тялото ти да приемем, че е готово, съзнанието ти още не е подготвено за това, щади се и се обичай. Има време да бъдеш възрастен, но сега се наслади на този период, защото той е едва 1/3 от живота ти! П.п. Напълно подкрепям мнението на Диди, защото аз имам примера на мои съученички, които след като започнаха да правят секс от много ранна възраст, започнаха да сменят партньорите си безразборно. Сега над 30 годишни, почти всички имат деца, които отглеждат сами, защото им е трудно да установят трайни и градивни отношения с партньора до себе си. Ти такова бъдеще ли искаш?

Чудесно! Тук, където живея сайтовете за запознанства са много разпространени, нещо като вариант номер едно за търсене на партньор. Един от популярните сайтове се казва "още много риби". В морето наистина е пълно с риби...всякакви. Просто явно трябва да проявиш интерес и към друг тип пасаж. Сигурна съм, че има много жени, които виждат по различен начин мъжете, защото похапват всеки ден сьомга вместо цаца, образно казано Но както моите родители казваха: хубаво искаш, но преди това виж какво ти даваш Успех!

Момичета, а има ли вероятност вие да не търсите мъжете си в подходящата среда. Защото познавах мъж, който също така сваляше звезди и говореше същите залъгалки, че си най-специалният човек, и след време, когато нещата влязат в нормалните форми на връзка, губеше интерес и минаваше към следващото предизвикателство по същата "процедура". Цялата им мъжка компания имаше такова поведение. Може би си струва да опитате да опознаете мъжа малко по-дълго време в приятелската фаза. Така вие ще сте му по-интересна със своята недостъпност и ще имате възможност да видите колко е истински интересът му, а и дали си подхождате като цяло. Огледайте се сред приятелките си, няма как всяка с всеки един мъж, който тя харесва, да влиза в задълбочена връзка-с едни се получава, с други не. Всеки има право да избира партньора си и това, от което се нуждае в определения момент. Аз бих ви посъветвала да наблегнете върху повишаване на самочувствието не само с формули и утвърждение, а върху реални практични дейности, като това да се самоосъвършенствата в дадена сфера, в която проявявате заложби. Да се интересувате от много и разнообразни неща-така ще бъдете един приятен събеседник и ще разширите кръга от хора и в частност мъже, сред които е по-вероятно да срещнете такъв, който знае какво иска и знае как да се отнася уважително към жените. И не винаги е любов това, когато обсебващо искаме някой, с който не можем да бъдем, а просто един импулс и невъзможност да приемем факта, че сме отхвърлени. Но това пак е свързано с нивото на самочувствие у човек. Такъв с високо, не се притеснява да бъде сам, докато срещне подходящия партньор.

В началото на двайсетте си години имаше едно момче, с което много исках да бъдем в сериозни отношения. Вместо това, когато се видехме, винаги се държахме като двойка, всеки път си мислех, че започваме истинска връзка, но той всеки път след кратък период изчезваше. И винаги се появяваше, сякаш нищо не сме прекъсвали, знаейки, че ще съм на разположение. А аз още повече го исках.... В последствие разбрах, че той си носи неговите си товари, които нямат нищо общо с мен. Когато той се изправи пред страховете си (от обвързване) и разкри слабостите си пред себе си и мен, той осъзна, че иска отношенията ни да прераснат в сериозна връзка. Но сега той беше слаб, достъпен и очакващ, даже и изискващ, всеки жест на любов от мен. Отношенията ни, нормално според мен, не успяха да се развият. Но аз в тях имах възможност да разбера какво е да си и в двете роли - на котката и мишката, и да осъзная къде не искам да попадам вече. Ако имаш самочувствие и себеуважение, не само няма да му звъниш, но и няма да търсиш умишлено да се виждате уж случайно, няма да позволяваш той да те третира като приятелката му за една вечер. Приеми го просто, че не си подхождате и че има вероятност той да си има своите емоционални товари. Вместо да се чудиш върху неговото поведение, по-добре се фокусирай и си напиши дори, с мъж с какъв тип поведение, си представяш да прекараш живота си. Тогава мъжете, които не пасват на твоите желания и представи (като този сега, нали?) ти няма да даряваш с внимание и енергия да мислиш за тях. Причината да ти посочваме, че си избрала ролята на мишка е, че докато ти не го приемеш и осъзнаеш, всеки един съвет е безмислен и неефективен, дори и да е готова формула, защото ти винаги ще го прилагаш от тази си позиция. И след време пак ще пишеш нова тема, но за някой нов младеж. Разбери, че двама души, с нормално развити чувство за себеуважение и самочувствие, когато се харесват и пасват, няма да мислят кой на кого и по колко пъти звъни. Работи върху себе си, не върху другите.

Никой не би отишъл на кино, ако в трейлъра предварително е показано изцяло за какво се разказва филмът и какъв ще е краят му. Много си предвидима с това, че когато той пожелае си на разположение. Трябва да имаш повече самочувствие и да излъчваш такова. Когато показваш, че си самодостатъчна и ако не е той, ще избереш някой друг мъж да дариш с внимание, бъди сигурна, че обектът на желанията ти, ще е заинтригуван да спечели вниманието ти отново. Но друг е въпросът как да го задържиш.... По-добре работи отвътре навън - работи върху повишаване на самочувствието си, открий и развий свои заложби и привлекателни черти от характера си и едва тогава ще видиш и промяна в типажа мъже, които имат интерес към теб. Когато имаш по-висока оценка за себе си, ще можеш да казваш "не" на мъже, които се държат неуважително към теб.

Здравей, мила! Не съм специалист, нито имам сериозни опитности с хранителните разстройства, но ти пиша, защото ме увлече твоята житейска история и изпитах искрени симпатии. От написаното от теб се вижда един много интелигентен и според мен надарен млад човек с много потенциал, който не бива да бъде пропилян от хранително разстройство. Сигурна съм, че имаш много сили още да се справиш с проблема, защото дори и в този психически дискомфорт и емоционална дупка, в която си в момента, пак успяваш да структурираш много добре мисълта и проблема си. Не губи времето си повече да се чувстваш по начина, по който се чувстваш в момента и да се самонаказваш, а се обърни веднага към специалист, с който да започнеш терапия. Сигурна съм, че има добри такива в Шотландия, с опит в хранителните разстройства. Хранителното ти разстройство е израз, външно проявление на друг, по-сериозен проблем. Когато се справиш с ниската си самооценка (напълно незаслужена според мен!), тогава и проблемът с хранителното ти разстройство ще бъде овладян. И задължително споделяй всичко това със семейството и близките си. Имаш нужда от тяхната помощ и близост. Желая ти успех от сърце!

"Всички са едни такива лоши, лоши, а само аз съм си един такъв тих, кротичък, добричък, стоя си в танка и си стрелям ли стрелям...." Та... Ето ти отговори по твоите въпроси: -Да, полицията няма да ти помогне. След един побой (без значение кой върху кого) ще минете през една дълга неприятна процедура, ще ви разпитват отегчени, незаинтересовани дознатели или прокурори, които искат да сложат преписката в раздел приключени, а не да установят кой е прав и кой не е, кой кого е "размазал" първи. Едно такова дело пък от своя страна ще доведе до една сигурна дългогодишна вражда между вас и след време дори няма да помните как е започнало всичко. -Отмъщението е проява на слабост. -Да, почти всички хора, когато са подложени на някакъв вид тормоз, не се чувстват добре и Това нарушава психическия им комфорт. Всички тук сме били или ще бъдем по-слабите в дадена ситуация. Ето това е концепцията за несправедливост в света. Но повечето хора се съхраняват като просто я приемат. Понеже това е форум за психотерапия он-лайн, затова и отговорите бяха насочени към това как можеш ти да си помогнеш с различен модел на мислене и поведение. Отговорите никак не бяха по периферията, а само по същността на проблема ти. Даде ти се един вариант за решение, в който евентуално би избегнал физическа саморазправа и чувството за самосъжаление. Но от постовете ти личи, че ти си приел само варианта за директен физически сблъсък и тук е вече въпрос на отмъщение, едва ли в това можем да помогнем. Затова, уговорете си среща направо и пробвайте да решите проблема с бой. Може и пък да проработи. Но използването на физическа сила е най-слабият аргумент в един спор. Много бих искала да ти помогна, да помогна на теб, на себе си, на най-милите ми същества, които също страдат онеправдано, но съм безсилна! Приемам го, защото безсилието в едно, ми дава сила и разум в друго. Успех!

Именно, проблемът си е там, защото само ти можеш да го решиш. А вече няколко пъти ти се насочи вниманието, че решението е в поемане на отговорност. Това, което ти се случва наистина е неприятно. Но ти и в двата случая-да се пазиш и криеш, или да се изправиш директно пред тях и да поемеш отговорност за решаване на проблемите между вас-можеш да "изядеш тупаник". Само, че (като човек, който за съжаление има опит с такъв тип хора, знам и те разбирам) страхът е по-страшен и силен, когато го отбягваш. Аз лично съм изпитала облекчение, когато се изправих срещу страха и спрях да се боя от сенките, а се справям с реални факти. Да, най-лошото може да се случи. Но в единия случай ще се изтормозиш психически дали и кога може да се случи, докато в другия случай можеш да се изправиш пред проблема, да поемеш отговорност и така ще видиш себе си смел, каквито и да са последствията, и няма да се самосъжаляваш. Каквото и да ти се случва, знай своя център, както ти се написа. Една ситуация, в която ти си по-слаб, не те прави слабак, не се олицетворявай с единичния случай, и така ще ти е лесно да я преживееш, знай стойността си. А и моят опит показва, че дори и този тип хора могат да те изненадат приятно с поведението си понякога. Ако ти отидеш, както ти писах по-горе, и като зрял човек покажеш, че поемаш отговорност за твоята реакция, без да ги съдиш за тяхната, сигурна съм, че няма да има вече какво да поддържа напрежението помежду ви. В крайна сметка на купон сте били, подгрели сте с настроението и нещата са поескалирали. Или можеш да стоиш и да се терзаеш, изпълнен със страх, гняв и самосъжаление. Не винаги изборите са приятни, но ни се налага да ги правим.

Колкото повече такива "несправедливи" ситуации преживяваш, толкова по-малко влияние върху теб те ще имат. При мен е имало ситуации, при които не съм се побирала в кожата си и дори адвокатът ми е казвал, че съм се справяла изключително овладяно и мъдро със ситуация, изцяло несправедлива към мен. Ядосвала съм се на момента, няма как, но съм се въздържала, защото знам, че просто СЕГА съм афектирана и по-късно ще мисля по друг начин, но този афект би усложнил и засилил несправедливостта, ако се прояви. Важното е след това, за да обработиш този гняв, да не забравяш най-важното: никога не се олицетворявай с това, в което другите биха искали да те превърнат, мюхльото, който да унижават. Защото, ако го приемеш, ти неминуемо ще се държиш като такъв и ще привличаш още и още агресори. Просто приеми, че не е слабост, а мъдрост да не отвръщаш на агресията с агресия. Знай кой си и няма да се объркваш и приемаш тежко един такъв сблъсък-недоразумение. В крайна сметка, ако не ти харесва държанието на някой човек вече, просто преустанови контактите с него, без много шум. Според мен, сега можеш да постъпиш зряло, да се извиниш за твоята реакция, без значение дали тези момчета ще поемат отговорност за своите реакции. Поне ти ще свалиш товар от плещите си. Ако не отидеш с подвита опашка, а като мъж, който осъзнава постъпките си и решава проблемите, просто няма да има какво повече да подхранва агресията на тези момчета.

Здравей, звучи сякаш сте имали хармонична връзка според това, което си описала. Аз те разбирам на какво напрежение си била и си все още подложена, защото аз самата минах през същото. Знам какво е да си сам с дете в чужда държава, с огромно количество хормони, бушуващи в теб и постоянно безсъние.... И моята хармонична преди това връзка беше подложена на изпитание, слава Богу нямахме намеса на трето лице в отношенията ни и някакси се съхранихме. Затова не мога да ти дам съвет конкретно за изневярата, но мога да ти споделя опита си. При мен след като детето ми навърши година и половина, започнах да чувствам лекота в отглеждането, наспивах се, оставях я почасово в детска градина и ситуациите, които дотогава ми изглеждаха много черни, се оказаха не чак дотам такива, в това число и отношенията със съпруга ми. Съветът ми е потърси малко помощ за известно време от познати и приятели, детско заведение или чайлдмайндър. Дори и за час да оставиш детето си ще можеш да направиш нещо за свое удоволствие, да останете насаме със съпруга си или просто да отмориш. Ще видиш как напрежението ще намалее и тогава ще можеш по-спокойно и ясно да прецениш ситуацията. Сега е нормално да си объркана. За мен положително в ситуацията е, че съпругът ти признава, че е сбъркал и има желание да работи върху подобряване на отношенията ви. Появата на детето е огромна промяна в живота, но с общи усилия може да е една много хубава промяна към общо семейно щастие и пълнота Желая ти успех в това!

Здравей! Има едно американско предаване, което върви по MTV, базирано на филм от 2010. И филмът и предаването са със заглавия "Catfish". Предаването вече има четири сезона. Водещият Нив е главно лице във филма. Той се запознава по интернет с момиче, като се оказва в последствие, че всъщност разговаря с майка й през цялото време. Накрая все пак стават приятели. Тази негова история подтиква много хора да му споделят своите подобни изживявания и така се ражда предаването. Ако имаш възможност гледай го. Там ще видиш,че никак не си единствена. Много хора с години се представят за някой друг (фалшива снимка, различен пол от.н.). Имало е идентични истории на твоята. Това засяга много наболелия въпрос за ролята на социалните мрежи в реалния живот. Почти винаги този тип "връзки" са бягство - от себе си или ежедневието си и запълва празнина. Прегледай предаването, може да намериш там отговора за себе си. Но аз мисля, че трябва да се съсредоточиш в реалния си живот. Ако ти харесва да имаш емоционални връзки с момичета, чудесно! Завържи приятелства или пробвай дори и любовни отношения, ако мислиш, че това търсиш, но го прави истински и открито. Едно, че социалните мрежи са огромен консуматор на време, второ, идея си нямаш за мащабите на последствията за потърпевшите от твоята "шега" , както я наричаш. Гледай предаването и ще се убедиш.

Здравей, аз съм преживяла много сходна на твоята ситуация, губила съм всичко материално и от много блага съм стигала дотам да имам едвам за прехрана. Знам, че стресът е голям, промяната е голяма. Но животът предлага много възможности и нищо не е константно. Аз бях и далече от семейството ми, което разви и чувство за вина, че те правят всичко възможно, за да ми помагат финансово и това се отразява зле на здравословното им състояние, от там се породиха и мисли да не им се случи нещо, да не заболеят и т.н. При мен единствено имаше сърцебиене като физическо неразположение. Всичко идва от стреса, както са ти обяснили вече. Аз ще ти споделя накратко как си помогнах: Първо, много важно е да излизаш. Ходи на разходни, дори и кратки и наблизо. Спортувай. Чудесна възможност да започнеш от сега. Гаранция, че ще се почувстваш по-добре, дори и в началото да ти е трудно. Консумирай много зелени зеленчуци. Ако ти е трудно, прави си смутита. За сърцебиенето и настроението също, приемай магнезий. Релаксирай/медитирай на музика. Отпускай цялото си тяло. Аз го правех навън, на слънце. Много е ефикасно. Намери си задължително хоби или нещо, което да правиш всеки ден, цел в ежедневието ти. Това те държи ангажирана и далеч от неприятните мисли. Същото е и с приятелите. Комуникацията с тях ще те разсейва. На мен най-много ми помогнаха лекциите на Учителя. Тогава започнах да ги чета и сякаш винаги бяха написани за мен, отговаряха на моите въпроси и ме успокояваха. Казвах и много формули и молитви. Тук в сайта ще намериш всичко това. Можеш дори да започеш с Мисъл за деня и молитвите за деня. Прави всичко съвкупно, прибави си свои неща, които ти носят комфорт. И ... Не спирай да мечтаеш!!! Успех!

Не мога да повярвам какви коментари на ситуацията ти си получила от психоложката! Аз живея в чужбина и тук ако споделиш, че в семейството ти се упражнява психическо или физическо насилие, веднага ще бъдат уведомени надлежните институции и децата вероятно извадени от тази среда, а на родителите предложена адекватна помощ! Мила, сама няма да се справиш. Намери хора със сходни преживявания, които са се справили. Търси подкрепата в центровете за домашно насилие. Намери любов и съпричастност между хората, за да имаш сили да се справиш. Дай гласност на случващото се! И запази мъдростта и инстинктите ти на майка за съхранение. Намери възможно най-много хора да те подкрепят и не чакай! Дори и тук ще намериш подкрепа.

Здравей, Много хубави въпроси си задаваш. Ако трябва да поразмишлявам над тях, бих започнала от това, че всяка връзка е различна или по-добре с цитат от Толстой, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно, е нещастно по своему. Едни двойки успяват да съхранят пламъка на любовта почти цял живот, други не, но дори и във втория случай много от тях са намерили начин към хармония и лично щастие или най-малкото удовлетворение. Това обаче по думите ти липсва при теб... Сега се запитай защо момиче на 25+ години си причинява това? От съжаление към приятеля си? Не мисля, че има причина. От страх от провалена връзка? Случва се много често. От неувереност към себе си и страх да не останеш сама? Виждаш, че можеш да срещнеш някой, който да те развълнува, дори когато не очакваш. Тогава защо? Тръгни от там. Кое може да е по-важно от това да бъдеш щастлива? А що се отнася до поведението на приятеля ти, то е типично за определена група хора. Ще ти споделя моя опит и как аз постъпих. Не казвам, че ситуациите са еднакви. Имах почти двугодишна връзка с няколко години по-голямо момче. Той беше самостоятелен, работеше, имаше много и ежедневни контакти с хора, вкл. жени, които му се поддаваха на вниманието и свалките, защото той демонстрираше изключително самочувствие. С мен се държеше добре. Освен в сравнително честите случаи, в които ме унижаваше с поведението си или ми изневеряваше. Понеже ме приемаше за собственост, аз бях по-зависимата, правеща компромис след компромис, заради сляпата си влюбеност и идеализация на него. Когато един ден подредих приоритетите и желанията си и той вече не беше сред тях, реших да се разделим. Този човек след толкова време, в което волно или неволно ме подтискаше и сриваше самочувствието ми, изведнъж рухна пред мен. Беше няколко месечна агония- ту заплахи към мен, ту сълзи, преследване и заплахи, че ще се самоубие...всички драми накуп. Аз бях непоклатима. Знаех, че ако се съберем, той ще се промени, но за кратко, защото никой няма право да изисква това от друг. Промяната я правиш заради себе си, а не в името на това да не те изоставят. Едва, когато го видях така уязвим, разбрах, че той има проблеми, и тези проблеми ги е прехвърлял на мен- цялата негова неувереност, прикрита зад демонстративно самочувствие, е била причината за агресивното му поведение (не физическо). И искаше чрез съжаление да ме задържи при себе си, за да се чувства ТОЙ добре. Но какво направих аз? Запитах се след като една връзка се изчерпа и не само търпението, но и уважението е изчерпано, защо да агонизирам? Пожелах щастие за себе си. Нямам представа дали вие двамата вървите по пътя на промяната. Не знам дали виждате и промяната по еднакъв начин. Не познавам и приятеля ти. Но сама казваш, че не си щастлива. Потърси щастието си!

Здравей, Аз имам дете на 1,5. Първите месеци (3-4) и аз се чувствах объркана от новата роля да бъда майка. Също отглеждам детето си без помощ. Но още на втория месец започнах да посещавам фитнеса, за да възвърна формата си, а и да правя нещо за себе си. Започнах, колкото и оскъдно да беше времето ми, да отделям време да изглеждам добре. Докато кърмех и аз се чувствах странно по време на интимност с мъжа ми, на няколко пъти и аз си мислех как ще правя нещо с мъжа ми, та аз съм майка вече!?!?! Но след няколко пъти и с течение на времето, всичко си беше както преди. Повтаряла съм си и съм възприела, че аз съм жена, животът ми е съществувал и преди появата на детето ми. Преди детето ми сме били аз и мъжа ми и сме имали хубав съвместен живот и дъщеря ми е добре дошла да се присъедини към нашето ежедневие. Просто излез от заблудата, че ако си обръщате внимание, ще е за сметка на детето!!!! Двете могат чудесно да се съчетаят! Ние се чувстваме млади, живеем като такива. И не забравяй, че мама и тати, които се обичат, милват и целуват са добър пример и предпоставка за прекрасно детство.

Нормално е да си объркана, това са важни решения. Аз винаги гледам така на нещата и това никак не е егоизъм: трябва да бъда добре и да се чувствам добре, защото само тогава мога да съм способна да давам качествено от себе си, иначе самата аз съм нуждаеща, повече вземам, очаквам и изисквам. Извинявай, но ако си тежко болна, но имаш възможност да се излекуваш, ще избереш ли да не го направиш, а страдаш, само защото учители и напреднали души биха постъпили така. Те за това са духовни водачи, защото духовно са се извисили и напреднали с времето. Всяко нещо стъпка по стъпка, не можеш да напреднеш така бързо. Приеми просто, че несполучливият ти брак не е случайност, а е имал за цел да те запознае с учението и отвори нови врати към нов начин на живот, а само от теб зависи дали ще носиш стария си багаж там. Няма безгрешни, всички се учим! Успех, любов и светлина!

Привет, мила! Много широко се усмихнах на поста ти Аз имам детенце на 1г. и 4мес. Мога да си призная, че и аз бях от майките, които си казват :"Ако продължи така да плаче детето, ще го изхвърля" Сега плачливият период е зад гърба ни, но през други етапи минаваме. Също като теб, много исках (а може би все още искам) да си върна безгрижието и свободата. Сега ги ценя повече иска ми се да се наспя, да вляза в банята без някой да ме преследва, да направя нещо за себе си, без някой да ме бута и търси постоянно вниманието ми Но пък толкова се радвам на моментите, когато сме заедно и общуваме... Знам, че сега дори и да ти дадем кураж и кажем, че ще започнеш да чувстваш и виждаш нещата по друг начин, когато детенцето ти порасне, няма да повярваш, или поне няма да можеш да си го представиш скоро. Но то е така, детенцето расте, влиза в лесна рутина, а ти в твоята и постепенно ще откриеш колко любими неща ще започнеш да правиш пак. Аз също се съмнявах в майчините си умения, а нямах страх от това преди да родя. Но просто ме посъветваха да си повтарям, че аз съм най-добрата майка за детето си и това много ми помогна. Тази вечер дъщеря ми имаше болки в стомаха и върна храната. Не много отдавна, когато се случи това пак, ние завършихме в спешното, не знаейки как да се справим с многото повръщания и липсата на апетит няколко дни. Сега се старая да бъда спокойна в тази ситуация, знаейки как вече да постъпя и имайки опита. И твоята увереност ще дойде с времето и опита, който неизбежно ще натрупаш, с всичко е така. На мен много ми помогна в този период посещението във фитнеса. Не само откъсване от обичайните бебешки занимания, но и редуциране на стреса ми носеше упражняването. Наистина използвай всяка възможност за помощ и не се чувствай гузна за това. Ние оставяме дъщеря ни на детегледачка, когато можем и отиваме на кино, вечеря или бар. Да, може да не е както преди, но знаеш ли с какво нетърпение чакам тези излизания. Всяко нещо с времето си, ще видиш, че скоро всичко се нарежда и става все по-голяма наслада да отглеждаш малкото човече

Нека специалистите ти дадат насоки, аз искам само да ти напиша: Мила Ати, прегръщам те силно!!!!! Ти си истински смела! Би трябвало да премахнеш въпроса "нормално ли е?" от заглавието на темата желая ти вяра и успех!!!