Rwanda

В началото на двайсетте си години имаше едно момче, с което много исках да бъдем в сериозни отношения. Вместо това, когато се видехме, винаги се държахме като двойка, всеки път си мислех, че започваме истинска връзка, но той всеки път след кратък период изчезваше. И винаги се появяваше, сякаш нищо не сме прекъсвали, знаейки, че ще съм на разположение. А аз още повече го исках.... В последствие разбрах, че той си носи неговите си товари, които нямат нищо общо с мен. Когато той се изправи пред страховете си (от обвързване) и разкри слабостите си пред себе си и мен, той осъзна, че иска отношенията ни да прераснат в сериозна връзка. Но сега той беше слаб, достъпен и очакващ, даже и изискващ, всеки жест на любов от мен. Отношенията ни, нормално според мен, не успяха да се развият. Но аз в тях имах възможност да разбера какво е да си и в двете роли - на котката и мишката, и да осъзная къде не искам да попадам вече. 
Ако имаш самочувствие и себеуважение, не само няма да му звъниш, но и няма да търсиш умишлено да се виждате уж случайно, няма да позволяваш той да те третира като приятелката му за една вечер. Приеми го просто, че не си подхождате и че има вероятност той да си има своите емоционални товари. Вместо да се чудиш върху неговото поведение, по-добре се фокусирай и си напиши дори, с мъж с какъв тип поведение, си представяш да прекараш живота си. Тогава мъжете, които не пасват на твоите желания и представи (като този сега, нали?) ти няма да даряваш с внимание и енергия да мислиш за тях.  
Причината да ти посочваме, че си избрала ролята на мишка е, че докато ти не го приемеш и осъзнаеш, всеки един съвет е безмислен и неефективен, дори и да е готова формула, защото ти винаги ще го прилагаш от тази си позиция. И след време пак ще пишеш нова тема, но за някой нов младеж. Разбери, че двама души, с нормално развити чувство за себеуважение и самочувствие, когато се харесват и пасват, няма да мислят кой на кого и по колко пъти звъни. Работи върху себе си, не върху другите.
 

В началото на двайсетте си години имаше едно момче, с което много исках да бъдем в сериозни отношения. Вместо това, когато се видехме, винаги се държахме като двойка, всеки път си мислех, че започваме истинска връзка, но той всеки път след кратък период изчезваше. И винаги се появяваше, сякаш нищо не сме прекъсвали, знаейки, че ще съм на разположение. А аз още повече го исках.... В последствие разбрах, че той си носи неговите си товари, които нямат нищо общо с мен. Когато той се изправи пред страховете си (от обвързване) и разкри слабостите си пред себе си и мен, той осъзна, че иска отношенията ни да прераснат в сериозна връзка. Но сега той беше слаб, достъпен и очакващ, даже и изискващ, всеки жест на любов от мен. Отношенията ни, нормално според мен, не успяха да се развият. Но аз в тях имах възможност да разбера какво е да си и в двете роли - на котката и мишката, и да осъзная къде не искам да попадам вече. 
Ако имаш самочувствие и себеуважение, не само няма да му звъниш, но и няма да търсиш умишлено да се виждате уж случайно, няма да позволяваш той да те третира като приятелката му за една вечер. Приеми го просто, че не си подхождате и че има вероятност той да си има своите емоционални товари. Вместо да се чудиш върху неговото поведение, по-добре се фокусирай и си напиши дори, с мъж с какъв тип поведение, си представяш да прекараш живота си. Тогава мъжете, които не пасват на твоите желания и представи (като този сега, нали?) ти няма да даряваш с внимание и енергия да мислиш за тях.  
Причината да ти посочваме, че си избрала ролята на мишка е, че докато ти не го приемеш и осъзнаеш, всеки един съвет е безмислен и неефективен, дори и да е готова формула, защото ти винаги ще го прилагаш от тази си позиция. И след време пак ще пишеш нова тема, но за някой нов младеж. Разбери, че двама души, с нормално развити чувство за себеуважение и самочувствие, когато се харесват и пасват, няма да мислят кой на кого и по колко пъти звъни. Работи върху себе си, не върху другите.
 

В началото на двайсетте си години имаше едно момче, с което много исках да бъдем в сериозни отношения. Вместо това, когато се видехме, винаги се държахме като двойка, всеки път си мислех, че започваме истинска връзка, но той всеки път след кратък период изчезваше. И винаги се появяваше, сякаш нищо не сме прекъсвали, знаейки, че ще съм на разположение. А аз още повече го исках.... В последствие разбрах, че той си носи неговите си товари, които нямат нищо общо с мен. Когато той се изправи пред страховете си (от обвързване) и разкри слабостите си пред себе си и мен, той осъзна, че иска отношенията ни да прераснат в сериозна връзка. Но сега той беше слаб, достъпен и очакващ, даже и изискващ, всеки жест на любов от мен. Отношенията ни, нормално според мен, не успяха да се развият. Но аз в тях имах възможност да разбера какво е да си и в двете роли - на котката и мишката, и да осъзная къде не искам да попадам вече. 
Ако имаш самочувствие и себеуважение, не само няма да му звъниш, но и няма да търсиш умишлено да се виждате уж случайно, няма да позволяваш той да те третира като приятелката му за една вечер. Приеми го просто, че не си подхождате и че има вероятност той да си има своите емоционални товари. Вместо да се чудиш върху неговото поведение, по-добре се фокусирай и си напиши дори, с мъж с какъв тип поведение, си представяш да прекараш живота си. Тогава мъжете, които не пасват на твоите желания и представи (като този сега, нали?) ти няма да даряваш с внимание и енергия да мислиш за тях.  
Причината да ти посочваме, че си избрала ролята на мишка е, че докато ти не го приемеш и осъзнаеш, всеки един съвет е безмислен и неефективен, дори и да е готова формула, защото ти винаги ще го прилагаш от тази си позиция. И след време пак ще пишеш нова тема, но за някой нов младеж. Разбери, че двама души, с нормално развити чувство за себеуважение и самочувствие, когато се харесват и пасват, няма да мислят кой на кого и по колко пъти звъни. Работи върху себе си, не върху другите.
 

Здравей, мила!
Не съм специалист, нито имам сериозни опитности с хранителните разстройства, но ти пиша, защото ме увлече твоята житейска история и изпитах искрени симпатии. 
От написаното от теб се вижда един много интелигентен и според мен надарен млад човек с много потенциал, който не бива да бъде пропилян от хранително разстройство. Сигурна съм, че имаш много сили още да се справиш с проблема, защото дори и в този психически дискомфорт и емоционална дупка, в която си в момента, пак успяваш да структурираш много добре мисълта и проблема си. Не губи времето си повече да се чувстваш по начина, по който се чувстваш в момента и да се самонаказваш, а се обърни веднага към специалист, с който да започнеш терапия. Сигурна съм, че има добри такива в Шотландия, с опит в хранителните разстройства. Хранителното ти разстройство е израз, външно проявление на друг, по-сериозен проблем. Когато се справиш с ниската си самооценка (напълно незаслужена според мен!), тогава и проблемът с хранителното ти разстройство ще бъде овладян. И задължително споделяй всичко това със семейството и близките си. Имаш нужда от тяхната помощ и близост. Желая ти успех от сърце! 

Здравей, мило момиче!
Пиша, защото припознах себе си в част от редовете на твоята история, както и защото и аз съм минала през подобно изпитание - тежка депресия със симптоми на тревожност и натрапливи мисли.
Първо, искам да ти кажа, че те разбирам - наистина е плашещо, даже ужасяващо да чувстваш, че психиката ти те предава. НО е много важно да разбереш, че всичко, което преживяваш е просто нейната "физиологична" реакция срещу стреса и при една добра терапия състоянието ти бъде овладяно. Ще се опитам да обесня с една метафора:
Да речем, че стоиш навън в снега гола в продължение на няколко часа. Какво се случва с тялото ти? Трепериш, телесната ти температура пада,дезориентирана си - този дискомфорт е просто неговия начин да ти каже: "Спри, по този начин ми вредиш!". Следва логичният въпрос: кого ще обвиниш - тялото ти, че реагира на външната среда и се разболява, или себе си, че си имала неблагоразумието, да излезеш в студа гола?
Както не можем да влияем на метеорологичните условия, така и не можем да променим житейските си обстоятелства "от днес за утре" или да контролираме какво ще ни поднесе животът. Но може да се подготвим адекватно за заобикалящата ни среда. Следващия път, когато излезеш на студа ще си облечеш дебелото яке, шапка, шал, ръкавици, ще обърнеш внимание още на първите сигнали за премръзване, които тялото ти дава, и ще се прибереш вкъщи да събереш малко топлинка. После, ако се налага, пак ще излезеш смело на студа. Аналогично, ако промениш погрешните си модели и вярвания, ако постигнеш хармония със себе си, ще си много по-устойчива на стреса, който те заобикаля. Но е важно, когато усетиш предупредителните сигнали на психиката ти, че напрежението ти идва в повече, да знаеш и кое е това място в теб, което ти дава топлинка и уют и от което можеш да почерпиш вътрешна сила. Разбира се, това е дълъг път, който е добре да извървиш, заедно с някой, който е прекарал много други като теб по него т.е. опитен терапевт, на когото имаш доверие и когото харесваш. На първо място, обаче, поне според мен, ти е нужно да се "стоплиш" - да се върнеш към нещо познато, което ти носи комфорт и утеха.
Започнах с това, че открих доста сходни неща между нас - и аз бях много мечтателно дете, лесно ранимо, подигравано от съучениците си. И аз като теб се чувствах най-добре в света на фантазиите и буквално "поглъщах" книгите. Това беше моят начин да се съхраня тогава и това беше и начинът, в който се съхраних и по време на депресията. Не казвам, че е най-добрият, но беше единственият, който познавах. Така, че, не знам доколко специалистите биха се съгласили с мен, все пак твоето състояние е различно, но съветът, който бих ти дала е: чети (само художествена литература и то лека, моля)! Ако, разбира се, си способна да се съсредоточиш достатъчно, защото на мен в началото и това ми беше трудно. И моля те не забравяй, че четенето е просто "патерица", докато психиката ти укрепне. Не го превръщай в "инвалидна количка" т.е. в нещо, което цял живот да ти помага да бягаш от проблемите.
Последно: аз не съм религиозна, но ти казваш, че си силно вярваща. Ами тогава вярвай, че Бог не ни дава повече отколкото можем да понесем, че той има промисъл за всеки от нас и неслучайно поставя препятствия по пътя ни - това е начинът, по който той ни учи и ни помага да растем. В известен смисъл това е най-висшето проявление на неговата любов към нас, хората. Също така бъди убедена, че той неслучайно ви е благословил с детенце точно в този период от живота ти. Аз вярвам, че едно дете дава точно толкова сила на своята майка, колкото и тя на него.
Надявам се вече да си потърсила терапевтична помощ.
Желая ти всичко добро!

Пътя е много прост-трябва да научиш мозъка си, че си точно този човек който си.
Как се учи мозъка? Чрез системно повторение.Ако дадено твърдение бъде повтаряно  достатъчно пъти за един дълъг период от време то мозъка го приема за истина и тази истина се проявява в поведението и чувствата ни.
С две думи-тази представа която си написала за човека когото би обичала трябва да формулираш точно и подредено и за започнеш периодично да си а повтаряш-започвайки с ,,АЗ съм....,, Така постепенно то ще стане истина за твоят мозък и ти ще започнеш да се обичаш.Повечето хора казват, че това няма как да се превърне в истина защото те не вярват в думите си.Това не е така, тук вяра не е необходима, на мозъка му трябва само повторение.Прави се и друга грешка, заявлението се прави няколко дни и се спира, казвайки че няма ефект.За няколко дни мозъка няма как да се обучи.Нужно е време.Поне няколко месеца.
Звучи много просто, но мозъка така работи и който се съобразява с неговата физиология, може да направи чудеса.

Нямаш тумор, обикновен стрес.
Много си страхлива, на кого си се метнала такава страхливка?

А ако си пълничък - не е толкова трудно да се отслабне, говоря от опит. За лицето - е, там не може да се направи много (все пак подходяща прическа, риза а не размъкнат т-шърт, доста могат да изменят визията - говоря по принцип)...Но много жени ценят по-груба красота а не нежни красавци. Интелигентността нз дали може да се промени, но знания могат да се придобият...

"Всички са едни такива лоши, лоши,
а само аз съм си един такъв тих, кротичък, добричък, стоя си в танка и си стрелям ли стрелям...." 

 
Та... Ето ти отговори по твоите въпроси:
-Да, полицията няма да ти помогне. След един побой (без значение кой върху кого) ще минете през една дълга неприятна процедура, ще ви разпитват отегчени, незаинтересовани дознатели или прокурори, които искат да сложат преписката в раздел приключени, а не да установят кой е прав и кой не е, кой кого е "размазал" първи. Едно такова дело пък от своя страна ще доведе до една сигурна дългогодишна вражда между вас и след време дори няма да помните как е започнало всичко. 
-Отмъщението е проява на слабост.
-Да, почти всички хора, когато са подложени на някакъв вид тормоз, не се чувстват добре и Това нарушава психическия им комфорт. Всички тук сме били или ще бъдем по-слабите в дадена ситуация. Ето това е концепцията за несправедливост в света. Но повечето хора се съхраняват като просто я приемат. 
Понеже това е форум за психотерапия он-лайн, затова и отговорите бяха насочени към това как можеш ти да си помогнеш с различен модел на мислене и поведение. Отговорите никак не бяха по периферията, а само по същността на проблема ти. Даде ти се един вариант за решение, в който евентуално би избегнал физическа саморазправа и чувството за самосъжаление. Но от постовете ти личи, че ти си приел само варианта за директен физически сблъсък и тук е вече въпрос на отмъщение, едва ли в това можем да помогнем. Затова, уговорете си среща направо и пробвайте да решите проблема с бой. Може и пък да проработи. Но използването на физическа сила е най-слабият аргумент в един спор.
Много бих искала да ти помогна, да помогна на теб, на себе си, на най-милите ми същества, които също страдат онеправдано, но съм безсилна! Приемам го, защото безсилието в едно, ми дава сила и разум в друго. Успех!

Колкото повече такива "несправедливи" ситуации преживяваш, толкова по-малко влияние върху теб те ще имат. При мен е имало ситуации, при които не съм се побирала в кожата си и дори адвокатът ми е казвал, че съм се справяла изключително овладяно и мъдро със ситуация, изцяло несправедлива към мен. Ядосвала съм се на момента, няма как, но съм се въздържала, защото знам, че просто СЕГА съм афектирана и по-късно ще мисля по друг начин, но този афект би усложнил и засилил несправедливостта, ако се прояви. Важното е след това, за да обработиш този гняв, да не забравяш най-важното: никога не се олицетворявай с това, в което другите биха искали да те превърнат, мюхльото, който да унижават. Защото, ако го приемеш, ти неминуемо ще се държиш като такъв и ще привличаш още и още агресори. Просто приеми, че не е слабост, а мъдрост да не отвръщаш на агресията с агресия. Знай кой си и няма да се объркваш и приемаш тежко един такъв сблъсък-недоразумение. В крайна сметка, ако не ти харесва държанието на някой човек вече, просто преустанови контактите с него, без много шум.
Според мен, сега можеш да постъпиш зряло, да се извиниш за твоята реакция, без значение дали тези момчета ще поемат отговорност за своите реакции. Поне ти ще свалиш товар от плещите си. Ако не отидеш с подвита опашка, а като мъж, който осъзнава постъпките си и решава проблемите, просто няма да има какво повече да подхранва агресията на тези момчета. 
 

Много често поставям задача на клиентите си да ме обидят.Давам им даже седмица - две за да обмислят, как да го направят, заплашвам ги и със санкции, ако не го постигнат и те горките се стараят, но никой не е успял да го направи.Няма как това да стане, защото избора да се обидя и разстроя е мой, не техен.
Ще ти дам пример-преди 3-4 години жена писа във форума на Пулс, как аз съм я бил стресирал обяснявайки и колко трудно е човек да спре антидепресантите след като ги е пил няколко години.Беше писала още някакви неща против мен,  които не помня.Тогава дъщеря ми ме попита, няма ли да се защитя.Обясних и, че аз уважавам себе си и всички други хора.В знак на уважение към тях, им давам право да мислят, говорят и пишат каквото си искат за мен и това,че аз не избирам да се засегна и обиждам от каквито и да е техни мнения е израз на това ми уважение. За това и , когато след година същата жена ме помоли ,да и помогна и започна психотерапия с нея, аз не и отказах и ние заедно постигнахме големи успехи. След като ме опозна, тя пусна във форума друг пост в който опровергаваше първото си впечатление, той в никакъв случай не промени моето отношение към нея, а то е само едно-уважение.
Мисля, че ме разбираш, израз на уважение и обич към самият мен е, да давам на хората право да си мислят каквото искат за персоната ми, без да се разстройвам от каквито и да е мнения, изразени където и да е.
И тъй, като основното на което уча пациентите  си е, колкото се може повече да се обичат, не мога да си позволя такива прояви на необич към мен, като сърдене и обиждане. Ако го правя , какъв пример ще съм им?
 

"Всички са едни такива лоши, лоши,
а само аз съм си един такъв тих, кротичък, добричък, стоя си в танка и си стрелям ли стрелям...." 

 
Та... Ето ти отговори по твоите въпроси:
-Да, полицията няма да ти помогне. След един побой (без значение кой върху кого) ще минете през една дълга неприятна процедура, ще ви разпитват отегчени, незаинтересовани дознатели или прокурори, които искат да сложат преписката в раздел приключени, а не да установят кой е прав и кой не е, кой кого е "размазал" първи. Едно такова дело пък от своя страна ще доведе до една сигурна дългогодишна вражда между вас и след време дори няма да помните как е започнало всичко. 
-Отмъщението е проява на слабост.
-Да, почти всички хора, когато са подложени на някакъв вид тормоз, не се чувстват добре и Това нарушава психическия им комфорт. Всички тук сме били или ще бъдем по-слабите в дадена ситуация. Ето това е концепцията за несправедливост в света. Но повечето хора се съхраняват като просто я приемат. 
Понеже това е форум за психотерапия он-лайн, затова и отговорите бяха насочени към това как можеш ти да си помогнеш с различен модел на мислене и поведение. Отговорите никак не бяха по периферията, а само по същността на проблема ти. Даде ти се един вариант за решение, в който евентуално би избегнал физическа саморазправа и чувството за самосъжаление. Но от постовете ти личи, че ти си приел само варианта за директен физически сблъсък и тук е вече въпрос на отмъщение, едва ли в това можем да помогнем. Затова, уговорете си среща направо и пробвайте да решите проблема с бой. Може и пък да проработи. Но използването на физическа сила е най-слабият аргумент в един спор.
Много бих искала да ти помогна, да помогна на теб, на себе си, на най-милите ми същества, които също страдат онеправдано, но съм безсилна! Приемам го, защото безсилието в едно, ми дава сила и разум в друго. Успех!

Именно, проблемът си е там, защото само ти можеш да го решиш. А вече няколко пъти ти се насочи вниманието, че решението е в поемане на отговорност. Това, което ти се случва наистина е неприятно. Но ти и в двата случая-да се пазиш и криеш, или да се изправиш директно пред тях и да поемеш отговорност за решаване на проблемите между вас-можеш да "изядеш тупаник". Само, че (като човек, който за съжаление има опит с такъв тип хора, знам и те разбирам) страхът е по-страшен и силен, когато го отбягваш. Аз лично съм изпитала облекчение, когато се изправих срещу страха и спрях да се боя от сенките, а се справям с реални факти. Да, най-лошото може да се случи. Но в единия случай ще се изтормозиш психически дали и кога може да се случи, докато в другия случай можеш да се изправиш пред проблема, да поемеш отговорност и така ще видиш себе си смел, каквито и да са последствията, и няма да се самосъжаляваш. Каквото и да ти се случва, знай своя център, както ти се написа. Една ситуация, в която ти си по-слаб, не те прави слабак, не се олицетворявай с единичния случай, и така ще ти е лесно да я преживееш, знай стойността си. А и моят опит показва, че дори и този тип хора могат да те изненадат приятно с поведението си понякога. Ако ти отидеш, както ти писах по-горе, и като зрял човек покажеш, че поемаш  отговорност за твоята реакция, без да ги съдиш за тяхната, сигурна съм, че няма да има вече какво да поддържа напрежението помежду ви. В крайна сметка на купон сте били, подгрели сте с настроението и нещата са поескалирали. Или можеш да стоиш и да се терзаеш, изпълнен със страх, гняв и самосъжаление. Не винаги изборите са приятни, но ни се налага да ги правим.

Не можем да ти дадем отговор за нещо, което не се е случило, затова и отговорите са насочени към това, което вече се е случило. А преживяното може да разгледаш през призмата на дадените ти отговори и да си изготвиш стратегия на поведение. Все пак всички се учим от грешките си. Ясно е, че досегашното ти поведение не е било ефективно, помисли как да го промениш през новите насоки. По - добър отговор от това не можеш да получиш.
Имах клиент, един от най - добрите побойници. От 10 годишен тренира, защото го е страх да не го победят. Посветил беше живота си на това да е силен. Това го беше вкарало в среда, в която имаше възможност да пробва и да побеждава ежедневно. Попитах го, кога в живота си е бил най - изплашен. Очаквах, че ще ми разкаже за някой жесток побой. Изненада. Бил е най - изплашен, когато се е оказал в една кола с компания, а шофьорът се оказал напушен и леко неадекватен. Моментът, в който на пътя той вижда, че шофьорът не преценява маневра и застива в средата на две платна при идваща насреща кола, леко хваща ръката му и успява да прибере колата до толкова, че се разминават само счупвайки страничните си огледала. Отбиват и спират, чакат другите да се върнат. Шофьорът безкрайно уплашен, треперещ иска да избяга, страхувайки се какво ще стане. Клиентът ми, в най - спокойно състояние, му отговаря, "Какво може да стане или ще се бием или ще плащаме. Това е"  Другата кола, така и не се връща. 
Т.е. когато вече си създал ситуация, единственото което можеш да направиш е да поемеш отговорност и да си разгледаш спокойно вариантите. А то каквото ще стане, ще стане.
Най - страшно е, в момента, в който ситуацията е извън познатото поведение за контрол. Така че е нормално да си уплашен. Това обаче не означава, че нямаш варианти да се справиш. Докато "циклиш" само в познатите ти варианти, нов няма да откриеш.

Колкото повече такива "несправедливи" ситуации преживяваш, толкова по-малко влияние върху теб те ще имат. При мен е имало ситуации, при които не съм се побирала в кожата си и дори адвокатът ми е казвал, че съм се справяла изключително овладяно и мъдро със ситуация, изцяло несправедлива към мен. Ядосвала съм се на момента, няма как, но съм се въздържала, защото знам, че просто СЕГА съм афектирана и по-късно ще мисля по друг начин, но този афект би усложнил и засилил несправедливостта, ако се прояви. Важното е след това, за да обработиш този гняв, да не забравяш най-важното: никога не се олицетворявай с това, в което другите биха искали да те превърнат, мюхльото, който да унижават. Защото, ако го приемеш, ти неминуемо ще се държиш като такъв и ще привличаш още и още агресори. Просто приеми, че не е слабост, а мъдрост да не отвръщаш на агресията с агресия. Знай кой си и няма да се объркваш и приемаш тежко един такъв сблъсък-недоразумение. В крайна сметка, ако не ти харесва държанието на някой човек вече, просто преустанови контактите с него, без много шум.
Според мен, сега можеш да постъпиш зряло, да се извиниш за твоята реакция, без значение дали тези момчета ще поемат отговорност за своите реакции. Поне ти ще свалиш товар от плещите си. Ако не отидеш с подвита опашка, а като мъж, който осъзнава постъпките си и решава проблемите, просто няма да има какво повече да подхранва агресията на тези момчета. 
 

Ама само как казваш "Аз не съм на 15, а жена на 30 години"! Сякаш това трябва да носи тежест, да покаже, че твоите терзания носят опита на 3 години връзка и 30 години житейски опит! 
Да де, супер, ама звучиш точно като на 15, та дори и малко надолу, когато бягаш във фантазии за вечната любов и т.н. Съжалявам, ако ти се струвам груб, не е целево, а по-скоро това мисля. 
Един въпрос: Кажи ми коя уважаваща себе си жена, без значение годините, ще се подложи на подобен тип връзка, защото той не е станал неуверен, лутащ се, нестабилен за ден. Бил си е такъв през цялото време! 
Втори въпрос: Кой уважаващ себе си мъж, здраво стъпил на земята, приключва 3 годишна връзка, хваща се в нова, предлага брак за 2 месеца, но постоянно напъва и за старата връзка?
Така отстрани как ти изглеждат нещата, честно?

Здравей independent
Това, което описваш е характерно поведение за тийнеджърите.
Между 12 и 18 тата година, започва оформянето на идентичността. Тялото се развива бързо и настъпва рязкото разграничение на половете. Вече не говорим толкова за Деца, а за момичета и момчета. Различните потребности, задачи, сексуални нужди. 
Като повечето тийнеджъри и ти си започнала с безобидните игри. Това се случва най - вече, когато детето няма други начини за изява и търсене на собствената си идентичност. Не случайно предупреждаваме родителите, че възрастта след 12 е много важна да бъде насочено детето в дейност или изяви, в които да се чувства част от общество, група, място на което да се идентифицира, кой е, какъв е, какви цели гони. Това е възрастта на най - бърза смяна на интересите, желанията, спортовете, клубовете. Възрастта, в която родителя трябва да насърчава и насочва търсенето на младия човек.
Когато наставника или авторитета липсва в този период, започва голямото лутане. Намирането на среда в неподходящи групи и неподходящи занимания. Там често се случват объркванията, както на моралната и ценностна система, така и на половата идентичност. 
Нещо подобно се е случило и с теб. 
Невъзможността да разговаряш с някого за това и да добиеш ясна представа, какво компенсираш с подобна игра, какво ти носи това, каква е липсата, емоцията, усещането, което си познала само по този начин, е предизвикало в теб объркване. 
Когато тийна е наясно, че това е игра с която си доставя кратка емоция и веселие, той няма проблем. Когато неусетно е започнал да ползва играта за донор на липсваща емоция, спира да разграничава ситуациите и се изгубва в тях. 
Това се е случило с теб.
Това което наричаш депресия, по - скоро е реакция на раздяла, ти си в състоянието на човек изгубил нещо или някой, който му е доставял удоволствие. Реакцията  ти е подсилена от силно чувство за вина и неумение да стигнеш до себе си и да осъзнаеш, какво стои зад целия театър.
Първо е необходимо да се справиш с вината и срама. А това със стоене в къщи и затваряне не става. Хубаво е, че си го споделила тук, но това е само началото на пътя към себе си. 
 
Категоризации свързани с хомосексуализма са напълно неуместни в случай, че не се познава човека и неговото преживяване!

Здравей!
Има едно американско предаване, което върви по MTV, базирано на филм от 2010. И филмът и предаването са със заглавия "Catfish". Предаването вече има четири сезона. Водещият Нив е главно лице във филма. Той се запознава по интернет с момиче, като се оказва в последствие, че всъщност разговаря с майка й през цялото време. Накрая все пак стават приятели. Тази негова история подтиква много хора да му споделят своите подобни изживявания и така се ражда предаването. Ако имаш възможност гледай го. Там ще видиш,че никак не си единствена. Много хора с години се представят за някой друг (фалшива снимка, различен пол от.н.). Имало е идентични истории на твоята. Това засяга много наболелия въпрос за ролята на социалните мрежи в реалния живот. Почти винаги този тип "връзки" са бягство - от себе си или ежедневието си и запълва празнина. Прегледай предаването, може да намериш там отговора за себе си. Но аз мисля, че трябва да се съсредоточиш в реалния си живот. Ако ти харесва да имаш емоционални връзки с момичета, чудесно! Завържи приятелства или пробвай дори и любовни отношения, ако мислиш, че това търсиш, но го прави истински и открито. Едно, че социалните мрежи са огромен консуматор на време, второ, идея си нямаш за мащабите на последствията за потърпевшите от твоята "шега" , както я наричаш. Гледай предаването и ще се убедиш.

Здравей, аз съм преживяла много сходна на твоята ситуация, губила съм всичко материално и от много блага съм стигала дотам да имам едвам за прехрана. Знам, че стресът е голям, промяната е голяма. Но животът предлага много възможности и нищо не е константно. Аз бях и далече от семейството ми, което разви и чувство за вина, че те правят всичко възможно, за да ми помагат финансово и това се отразява зле на здравословното им състояние, от там се породиха и мисли да не им се случи нещо, да не заболеят и т.н. При мен единствено имаше сърцебиене като физическо неразположение. Всичко идва от стреса, както са ти обяснили вече. Аз ще ти споделя накратко как си помогнах:
Първо, много важно е да излизаш. Ходи на разходни, дори и кратки и наблизо.
Спортувай. Чудесна възможност да започнеш от сега. Гаранция, че ще се почувстваш по-добре, дори и в началото да ти е трудно.
Консумирай много зелени зеленчуци. Ако ти е трудно, прави си смутита.
За сърцебиенето и настроението също, приемай магнезий.
Релаксирай/медитирай на музика. Отпускай цялото си тяло. Аз го правех навън, на слънце. Много е ефикасно.
Намери си задължително хоби или нещо, което да правиш всеки ден, цел в ежедневието ти. Това те държи ангажирана и далеч от неприятните мисли. Същото е и с приятелите. Комуникацията с тях ще те разсейва.
На мен най-много ми помогнаха лекциите на Учителя. Тогава започнах да ги чета и сякаш винаги бяха написани за мен, отговаряха на моите въпроси и ме успокояваха. Казвах и много формули и молитви. Тук в сайта ще намериш всичко това. Можеш дори да започеш с Мисъл за деня и молитвите за деня.
Прави всичко съвкупно, прибави си свои неща, които ти носят комфорт. И ... Не спирай да мечтаеш!!! Успех!

Въпросът е отправен конкретно към д-р Първанов и д-р Баев, но искам да поместя кратко изречение и моля да бъда извинена, ако е против правилата.
ЦСКА 123, не е нужно да се обръщаш конкретно към тези доктори за отговор, а запитай хилядите, които приемат антидепресанти, дали се чувстват "излекувани" и защо с години или цял живот продължава тяхното "лечение". След това се обърни към здравия разум в себе си и лесно ще дадеш сам отговор на въпроса.

Затова беше хубаво да си дадеш ясен отговор на въпроса дали това е Той. Само, когато си сигурна би могла да дадеш всичко по силите си да направиш вашата връзка работеща и пълноценна. Но отношенията винаги са двустранни и затова трябва да поискат и полагат усилия и двете страни. Това, че той се е открил, може и да е добър знак за желание за работа в тази посока. Едно е сигурно - без работа от негова страна върху собствената си несигурност и без работа на двама ви върху общите ви проблеми, те сами няма да отшумят. При мен, например, проблемите бяха отчасти сходни, с едната разлика, че ние имаме дете. Аз също като теб изпитвах носталгия.... Исках всичко да е като преди... Исках всичко да е така, както съм си представяла в мечтите си, та нали той беше Той, идеалният! И така много често аз си създавах измислени проблеми, заради които да тъгувам, породени от моята първоначална фантазия-мечта, че всичко ще е вечно същото. Но то не може да бъде. Може да е хубаво, лошо, по-хубаво, по-лошо, но никога същото! Опитвахме с разговори, но сякаш все излизаше, че ние проблеми нямаме, а аз все ги създавах. Затова се обърнахме към терапевт, който не само ни даваше задачи и ценни съвети и идеи, но беше и необходимият независим отдушник, пред който най-после имахме смелост да открием страховете и терзанията си и споделим истинските си мисли. Много ни помогна да разберем вътрешния свят на отсрещната страна и подобрим комуникацията си книгата "Мъжете са от Марс жените от Венера". Споделям всичко това като опит, защото чувствам, че би ти било полезно. А и имам усещането, че ти също като мен правиш компромиси, заради една идеалистична представа за любимия, която представа понякога твърде лесно се замърсява от дребни прояви. А те доста често са много преувеличени.....
Аз мисля, че новото ти познанство, като тръпка, която си усетила, е напълно нормално и няма лошо в това, то е ново, вълнуващо и естествено, че от тази гледна точка е хубаво...по-хубаво от връзката ти, продължила по-дълго време и затова имала възможност да натрупа болки и проблеми до хубавите моменти и тръпка. Но от тази си позиция това познанство е нечестно и вредно към настоящия ти партньор, правейки го още по-лош и него и отношенията ви, отколкото може би са, само защото сравняваш. Нима сегашната ти връзка не е била така вълнуваща в началото? Ето защо е необходимо да се абстрахираш, докато не вземеш решение.

Здравей,

Аз имам дете на 1,5. Първите месеци (3-4) и аз се чувствах объркана от новата роля да бъда майка. Също отглеждам детето си без помощ. Но още на втория месец започнах да посещавам фитнеса, за да възвърна формата си, а и да правя нещо за себе си. Започнах, колкото и оскъдно да беше времето ми, да отделям време да изглеждам добре. Докато кърмех и аз се чувствах странно по време на интимност с мъжа ми, на няколко пъти и аз си мислех как ще правя нещо с мъжа ми, та аз съм майка вече!?!?! Но след няколко пъти и с течение на времето, всичко си беше както преди. Повтаряла съм си и съм възприела, че аз съм жена, животът ми е съществувал и преди появата на детето ми. Преди детето ми сме били аз и мъжа ми и сме имали хубав съвместен живот и дъщеря ми е добре дошла да се присъедини към нашето ежедневие. Просто излез от заблудата, че ако си обръщате внимание, ще е за сметка на детето!!!! Двете могат чудесно да се съчетаят! Ние се чувстваме млади, живеем като такива. И не забравяй, че мама и тати, които се обичат, милват и целуват са добър пример и предпоставка за прекрасно детство.

Здравей,

Аз имам дете на 1,5. Първите месеци (3-4) и аз се чувствах объркана от новата роля да бъда майка. Също отглеждам детето си без помощ. Но още на втория месец започнах да посещавам фитнеса, за да възвърна формата си, а и да правя нещо за себе си. Започнах, колкото и оскъдно да беше времето ми, да отделям време да изглеждам добре. Докато кърмех и аз се чувствах странно по време на интимност с мъжа ми, на няколко пъти и аз си мислех как ще правя нещо с мъжа ми, та аз съм майка вече!?!?! Но след няколко пъти и с течение на времето, всичко си беше както преди. Повтаряла съм си и съм възприела, че аз съм жена, животът ми е съществувал и преди появата на детето ми. Преди детето ми сме били аз и мъжа ми и сме имали хубав съвместен живот и дъщеря ми е добре дошла да се присъедини към нашето ежедневие. Просто излез от заблудата, че ако си обръщате внимание, ще е за сметка на детето!!!! Двете могат чудесно да се съчетаят! Ние се чувстваме млади, живеем като такива. И не забравяй, че мама и тати, които се обичат, милват и целуват са добър пример и предпоставка за прекрасно детство.

Нормално е да си объркана, това са важни решения. Аз винаги гледам така на нещата и това никак не е егоизъм: трябва да бъда добре и да се чувствам добре, защото само тогава мога да съм способна да давам качествено от себе си, иначе самата аз съм нуждаеща, повече вземам, очаквам и изисквам.
Извинявай, но ако си тежко болна, но имаш възможност да се излекуваш, ще избереш ли да не го направиш, а страдаш, само защото учители и напреднали души биха постъпили така. Те за това са духовни водачи, защото духовно са се извисили и напреднали с времето. Всяко нещо стъпка по стъпка, не можеш да напреднеш така бързо. Приеми просто, че несполучливият ти брак не е случайност, а е имал за цел да те запознае с учението и отвори нови врати към нов начин на живот, а само от теб зависи дали ще носиш стария си багаж там. Няма безгрешни, всички се учим! Успех, любов и светлина!

Привет, мила! Много широко се усмихнах на поста ти Аз имам детенце на 1г. и 4мес. Мога да си призная, че и аз бях от майките, които си казват :"Ако продължи така да плаче детето, ще го изхвърля" Сега плачливият период е зад гърба ни, но през други етапи минаваме. Също като теб, много исках (а може би все още искам) да си върна безгрижието и свободата. Сега ги ценя повече иска ми се да се наспя, да вляза в банята без някой да ме преследва, да направя нещо за себе си, без някой да ме бута и търси постоянно вниманието ми Но пък толкова се радвам на моментите, когато сме заедно и общуваме...
Знам, че сега дори и да ти дадем кураж и кажем, че ще започнеш да чувстваш и виждаш нещата по друг начин, когато детенцето ти порасне, няма да повярваш, или поне няма да можеш да си го представиш скоро. Но то е така, детенцето расте, влиза в лесна рутина, а ти в твоята и постепенно ще откриеш колко любими неща ще започнеш да правиш пак. Аз също се съмнявах в майчините си умения, а нямах страх от това преди да родя. Но просто ме посъветваха да си повтарям, че аз съм най-добрата майка за детето си и това много ми помогна. Тази вечер дъщеря ми имаше болки в стомаха и върна храната. Не много отдавна, когато се случи това пак, ние завършихме в спешното, не знаейки как да се справим с многото повръщания и липсата на апетит няколко дни. Сега се старая да бъда спокойна в тази ситуация, знаейки как вече да постъпя и имайки опита. И твоята увереност ще дойде с времето и опита, който неизбежно ще натрупаш, с всичко е така.
На мен много ми помогна в този период посещението във фитнеса. Не само откъсване от обичайните бебешки занимания, но и редуциране на стреса ми носеше упражняването. Наистина използвай всяка възможност за помощ и не се чувствай гузна за това. Ние оставяме дъщеря ни на детегледачка, когато можем и отиваме на кино, вечеря или бар. Да, може да не е както преди, но знаеш ли с какво нетърпение чакам тези излизания. Всяко нещо с времето си, ще видиш, че скоро всичко се нарежда и става все по-голяма наслада да отглеждаш малкото човече