Gabrielle

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Замъкът на шапкаря...Прочети го и не допускай да се повтори.Успех!

Габриела, сърцето ми запя, като те четях! Благодаря ти!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Скъпа didi_ts,
благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен.
Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим.
Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо.

Скъпа didi_ts,
благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен.
Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим.
Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо.

Скъпа didi_ts,
благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен.
Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим.
Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо.

Скъпа didi_ts,
благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен.
Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим.
Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо.

Скъпа didi_ts,
благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен.
Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим.
Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо.

Gabrielle, преживяла съм в голяма степен това, което и ти. Аз успях да се измъкна и ще споделя как го постигнах. Моят баща правеше всичко възможно да пропадна- в буквалния смисъл. Винаги съм имала отличен успех в училище, което го вбесяваше. Когато разбереше, че ми предстои изпит - контролно, класно и пр. не ми даваше възможност да се подготвя. Похватите- обиди, създаване на изключително напрегната обстановка, разхвърляне на личните ми вещи със заповед веднага да ги подредя, изсипваше боклуците от кошчето по пода у дома и ми заповядваше веднага да започна да чистя, докато той си тръска пепелта от цигарата на вече изчистеното и т.н. А след изпита усмихнат ме питаше: "Как мина?" След време просто спрях да споделям кога имам контролно. Никога не съм канила приятели у дома, защото той първо ме унижаваше пред тях, а след това унижаваше и самите тях... А на финал започваше да хвърля и да чупи предмети пред тях...
Не съм ходила на мероприятия, организирани от училището, защото не ме пускаше, а и защото нямахме пари. Никога като дете не съм си празнувала рожденният ден, не съм получавала подаръци за Нова година. Насилието във всичките му форми спрямо мен беше ежедневие. И аз като теб мечтаех да се махна - не само от бащиния си дом, но и от средата на родителите ми. Не избягах, защото си дадох сметка, че рано или късно ще ме хванат и ще ме върнат отново на родителите ми. За това реших, че шанса ми е да уча и чрез образованието да се измъкна. Въпреки трудностите, създавани от родителите ми, аз четях- не само уроците от учебника, а и много допълнителна литература от библиотеката. Често четях в градинки и паркове, защото у дома беше невъзможно. Пишех си домашните рано сутрин, когато той още спеше.
Завърших средно образование с отличен успех и кандидатствах- бях приета. Излязох на квартира- нямах пари за наем, за това поддържах хигиената на дома. Допълнително съм продавала вестници. Въпреки, че съм от София и бях приета в университет отново в София и трудно можех да обясня защо съм на квартира- времената бяха други. След първата година в университета - бях с отличен успех проведох разговор с ректора относно възможността да бъда настанена в общежитие - и това се получи. Получавах и стипендия за отличен успех. Така постепенно нещата се нареждаха. Наистина е трудничко, но пък си заслужаваше.
Разбирам те - трудно ти е, но усещам, че си силно момиче, с потенциал. И въпреки моментите на отчаяние и униние ще преодолееш и това изпитание! Знам, че е трудно и понякога ни се струва невъзможно, но се опитай да се концентрираш върху плана си за "измъкване" от тази обстановка. А ти имаш план- след завършването си да учиш! Концентрирай се върху него- учи, подготвяй се за изпитите, а тежкото ти ежедневие...- просто си мисли за след това, за момента, когато ще бъдеш студентка и ще живееш отделно от баща си. Приеми, че всичко ни се дава с някаква цел - да развиваме свои качества, да научим определени уроци и пр. Може би звуча твърде сухо или поучително, но всичко това го казвам на база преживяно. Аз, например станах по-комбинативна, гъвкава, креативна, развих аналитичното си мислене и т.н.Ти може би имаш вече тези качества, но следва да развиеш други и за това си подложена на тези изпитания.
Важното е да имаш план, а ти го имаш и да го следваш, колкото и трудно да е на моменти и да вярваш, че ще успееш, а аз вярвам в теб!

Поздрав за БожидарЗим -

Да, правилно си ме разбрала! Това не значи, че ще бъдеш негово копие, но със сигурност има тенденция да проявиш някои общи параметри на характера му, особено след 28-30 год. - това наблюдавам в практическия си опит в терапията. Разбира се, като съзнателен човек можеш да промениш, смекчиш, преобразуваш много, да оставиш доброто и отсееш другото!

Здравей, не бих искал да те плаша, но такъв модел на продължителна и неотслабваща родителска доминация, може да доведе децата до някои лоши заболявания. А "сянката" му да те потиска дълги години и да определя поведението ти в негативна насока. Така че съпротивлявай се, поне вътрешно или чрез пасивна съпротива, без открито противопоставяне.