jul

Ето един тест, който показва, че решението ни съшествува в мозъка още преди да сме го взели съзнателно

Преди 8 години имах изтръпване на краката и загуба на зрението на едното око за около месец. С кортикостероиди се оправих. Нарушена е проводимостта на двата очни нерва, но виждам. Нямам диагноза. Имам и още някои здравословни проблеми - обилни кръвозагуби, дискови проблеми от врата до кръста, жлъчни...След проблемите с очите започнах да чета и да търся отговори. Прогледнах! Колкото и да се мъча да контролирам нещата и хората окло мен, не е възможно, не може да се помогне на човек, който не иска помощ. Приемам болестите като подтик да се спра и да се осъзная. Математик по първо образование, завърших и психология и продължавам да чета и да търся. Уча се да прощавам и да обичам без изисквания. За мен това е начинът - осъзнаване, проглеждане, себеуважение, прошка и молитва.

Тази тема ми е изключително весела за четене, понеже е супер дърта и виждам някои хора какво са писали през годините, как са се коригирали и как днес са на един по-различен акъл. Веселба.
Иначе емигриране - нямам представа защо, но тази дума е заредена някакси с негативен заряд. Аз приемам идеята, че съм се родил на тази земя, не на друга земя. Гледам картата и си мисля - какво искам - защо го искам - и мисля къде какво бих могъл да сторя.
Примерно преди време мислех да отида в Африка да участвам в някоя от мисиите за образоване на населението. Но засега се отказах, понеже Африка ми е прекалено различна. Латинска америка ми е по-близка, но пък там има други проблеми. Ето това би могъл да бъде един малък мой принос.
Имам желание да върша определени неща. И търся реализация там, където има възможност. Значи мястото зависи от моето желание, а не просто по принцип да имам желание да се "махна" и да го облека в една благоприлична форма, удобна за консумация от близките ми и обществото.
Бих се радвал да имам възможност да работя в Хавана това, което харесвам ... за съжаление това е абсолютен сън. Почти като сън в лятна нощ.
Не знам за вас, но за мен да живея в Хавана не го имам за емиграция. Нито пък някъде другаде. С какво Богота е по-различна от Хавана?
Навсякъде сме хора. От плът и кръв.

Свободна воля няма

Първо си мислех, че решенията ги вземаме май-вече от несъзнаваното - а каква свободна воля при това. После стигнах до извода, че колкото повече се опитваме да влагаме воля в живота, толкова по-далече сме от Първопричината - егати и волята.

Сега вече откровено си мисля, че свободна воля няма. Има само енергия на волята, която можем да пуснем да тече.
И единственият избор, който имаме, не е свободен. Можем да изберем дали да изпълняваме волята на Първопричината и Вселенските закони или да се подчиняваме на Майя и всичките егрегори и други странни същества. Да, ама това не е свобидна воля, а заблуда

От "Втичане и изтичане":
"...След всичко това човек казва, че е свободен да прави,каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода...."

От "Свобода":
"...Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек,който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля.."

Запитайте се кой е "този съществен, неизменен свят, в който Бог живее"? И в какво състояние човек може да бъде там? :)

Донче, аз пък сега почнах да чета "Тракийското писмо - декодирано" на д-р Стефан Гайд (въпреки фамилията, българин е) и още не съм навлязла, но вече оставам с впечатлението, че едно от нещата, които е открил и за които има доказателства е именно това, че оня споменаван в древните книги златен век на човечеството е бил на територията на Балканите. Засега не мога даже да определя дали правилно дотук съм разбрала, защото още не съм прочела и първата част, а те са няколко, но ето че почва явно да ни се разкрива нещо

Между другото, на този знак попаднах в едни статии, които се занимаваха с Кораловия Замък в Америка - мегалитна постройка, която е построена от един единствен човек без никакви машини, а само с "голи ръце" (май миналия век) - Едуард Лийдскалнин - и долкото се сещам, за много кратък период от време, а е имало каменни блокове от по няколко тона, че и повече...И какво пишеше в статията - за жалост не мога сега да се сетя името на автора, който се е занимавал дълго време да открие някакви оставени улики от самия Едуард в някаква си книга, която той преживе неслучайно издава, и най-накрая стига до убеждението, че единствената улика е този знак на главната страница и още един като него, поставен наобратно срещу него - както всъщност ги има винаги на Библията отгоре и в много други книги (макар че за нас са изгубили смисъла си и са станали "украшение"). И така, този човек (а доколкото знам и други) стигат да извода, че този знак е древен код, означаващ магнитния поток и при конкретна конфигурация ще покаже как може да се преодолее гравитацията - и именно благодарение на това става лесно да се вдигат огромни каменни блокове, както в Стоунхендж и другите мегалитни структури, Пирамидите и т.н. т.н. всички знаем за тях

Иска ми се да споделя с вас едно малко "откритие" за мен - книгата на Юлия Боева - доктор по изкуствознание
Мъдростта на Великата майка.









За тези, които проявяват интерес към историята и изкуството, мисля терминологията няма да представлява проблем. За мен като филолог, това е най-сериозната и интересна книга на подобна тема, на която съм попадала през последните години. Благодаря на авторката за великодушието да я сподели с всички нас!

Аз също съм на мнение, че не бива да прокарваме елементи на порицание, вина и страх, когато се докосваме до най-фините пластове на хората - душите им. Едно е да бъде естествено решение, взето отговорно и съзнателно и съвсем друго, когато е провокирано от травма и погнуса. Мисля, че отношенията между нас - хората, надхвърлят като мощ и влияние екологичните проблеми и страданията на животните. И знаете ли защо? Защото ние ги създаваме. Ако работим в насоката да се хармонизираме самите ние и да смекчим отношението си към хората, ще се промени самата заобикаляща реалност.
убедена съм, че негативните ни мисли създават на физическо равнище....боклуците.
Убедена съм, че настървеното ни отношение към "месоядните", към престъпниците, към....към...и към....създава реалността с животните в кланиците.
Този проблем НЯМА как да се оправи, ако първо не се оправят самите хора помежду си!!! Затова и еколозите, хулещи тези, които замърсяват и рушат, се въртят в порочен кръг.
Затова и вегетарианците, които подяждат другите, всяват вина и се настървяват срещу "виновниците", не са по-различни от тях.

Всичко е възможно, да знаете
Преди години имах връзка с едно момче, с което на шега на майтап се бяхме запознали в icq, то тогава май нямаше и скайп. Когато се видяхме на живо, се оказахме излъгани в представите си един за друг, не за друго, а защото се оказа, че се харесахме и влюбихме ОЩЕ повече дори наживо))
Тъй че...никога не се знае откъде ще изкочи заека!!

Да, vorfax, през този експеримент сме минали всички и можем да се похвалим с богат опит, защото самата ни образователна система е основана върху т.нар. парциален подход. Още ме топлят спомените от академията. Моята специалност (История на изкуството), като теоретична предлагаше богат асортимент от изпити, където от нас се очакваше за кратък период да запаметим множество имена и факти много често поднесени без връзка - всеки семестър имах между 11 и 14 теоретични изпита, но продължителността на сесията беше като тази на художниците, които имаха 2-3. Е? Учиш по 24ч. на ден, защото обикновено за всеки изпит имаш по два дни, четейки томове с книги, без да спиш. През семестъра беше трудно да се учи, защото имахме пълна програма -от сутрин до вечер лекции. Продължих и с медицина - същото! Парциалният метод не работи, защото при едно елементарно запознаване с психофизиологичните закони на мозъка става ясно, че мозъкът не възприема изолирани символи .
В съзнанието и активното внимание запаметяването се подчинява на „закона на Милър", набелязан от Вундт, когато изследва капацитета на вниманието при преработване на едновременни информационни елементи при възприятието и представата. Дълготрайната памет, обаче, лежи в т.нар периферни перцепции и следва други закони.
Няма случай, при който мозъкът да работи само с коровите си структури или само с подкорието, или само с дясното (лявото) полукълбо. Функционалното единство на мозъка е неразкъсваемо, независимо от обстоятелството, че в някои случаи на преден план изпъква една или друга активност. Голото запаметяване, така както ми го предлагаш ти, води не просто до умора, отегчение, ниска мотивация и плитко запаметяване, а при някои хора може да се стигне и до невротични заболявания, а при децата и до т.нар. скрита дидактогения.
Ако наистина те интересува как функционира мозъка, паметта, какво представляват резервите на личността, препоръчвам ти да се запознаеш с труда на проф. Георги Лозанов - един велик български учен, физиолог на мозъка, психиатър и педагог - има негови научни статии и книги на българскиhttp://www.spiralata...=1&find=�������, английски, испански, френски, немски и др. езици, защото той е световно признат учен. ЮНЕСКО призна метода му Сугестопедия, основан именно върху невероятните способности на мозъка, ключа към скритите резерви и паметта за...най-иновативния в света. При Лозанов и с лупа да търсиш, няма да откриеш следи от езотерични бози.
Разбира се, в България е малко известен, защото братята комунисти го държат под домашен арест 10г, от страх да не имигрира, точно когато става световно признат и разпространяват лъжи за метода. По-късно австрийският президент го кани във Виена и му създава институт. Той се върна в България преди няколко години. Почина... наскоро...днес се навършват точно два месеца.
Знаеш ли защо пиша толкова сантиментално? Защото аз бях една такава жертва а образователната система и мир нямах какво става, защо така учим, забравяме, как наистина функционира мозъкът и защо използваме едва няколко процента от него. Е, наложи ми се да науча спешно, много спешно френски и...се свързах с него малко преди да си замине.
По метода взех за кратко време огромен материал, без стрес, монотонно повторение, лудо писане на глаголи, а разгръщайки креативността си по красив и вдъхновяващ начин. От изходно положение - едва да връзвам изречения, с взети официално часове за начално ниво, за няколко седмици...използвайки лингвистичните, психологически, неврофизиологични, артистични, педагогически и психотерапевтични аспекти на метода си взех официалния изпит за ниво В2 (за завършена езикова все едно). Бях единствената в групата, която учеше френски от няколко месеца и това беше изпит, на който хората се явят по няколко пъти, след като са учили преди това езика с години.
По метода през 70-те години в България се обучават ок.5000 деца във всички дисциплини в училище - те успяват да вземат официално материала, предвиден за две години в рамките на няколко месеца - без проблеми с дисциплината, без домашно (!) и без здравословни усложнения. Струва си човек да се запознае с специфичната организация на мозъка, с неговата фасетна функция, с психофизиологията на лингвистичния айсберг, с централните и периферни перцепции, за да узнае какви необятни способности са скрити в него - ей така, от обща култура. За един преподавател обаче, който искрено желае ефективност в учебния процес и който наистина цени детската психика - това е задължително.

Да, vorfax, през този експеримент сме минали всички и можем да се похвалим с богат опит, защото самата ни образователна система е основана върху т.нар. парциален подход. Още ме топлят спомените от академията. Моята специалност (История на изкуството), като теоретична предлагаше богат асортимент от изпити, където от нас се очакваше за кратък период да запаметим множество имена и факти много често поднесени без връзка - всеки семестър имах между 11 и 14 теоретични изпита, но продължителността на сесията беше като тази на художниците, които имаха 2-3. Е? Учиш по 24ч. на ден, защото обикновено за всеки изпит имаш по два дни, четейки томове с книги, без да спиш. През семестъра беше трудно да се учи, защото имахме пълна програма -от сутрин до вечер лекции. Продължих и с медицина - същото! Парциалният метод не работи, защото при едно елементарно запознаване с психофизиологичните закони на мозъка става ясно, че мозъкът не възприема изолирани символи .
В съзнанието и активното внимание запаметяването се подчинява на „закона на Милър", набелязан от Вундт, когато изследва капацитета на вниманието при преработване на едновременни информационни елементи при възприятието и представата. Дълготрайната памет, обаче, лежи в т.нар периферни перцепции и следва други закони.
Няма случай, при който мозъкът да работи само с коровите си структури или само с подкорието, или само с дясното (лявото) полукълбо. Функционалното единство на мозъка е неразкъсваемо, независимо от обстоятелството, че в някои случаи на преден план изпъква една или друга активност. Голото запаметяване, така както ми го предлагаш ти, води не просто до умора, отегчение, ниска мотивация и плитко запаметяване, а при някои хора може да се стигне и до невротични заболявания, а при децата и до т.нар. скрита дидактогения.
Ако наистина те интересува как функционира мозъка, паметта, какво представляват резервите на личността, препоръчвам ти да се запознаеш с труда на проф. Георги Лозанов - един велик български учен, физиолог на мозъка, психиатър и педагог - има негови научни статии и книги на българскиhttp://www.spiralata...=1&find=�������, английски, испански, френски, немски и др. езици, защото той е световно признат учен. ЮНЕСКО призна метода му Сугестопедия, основан именно върху невероятните способности на мозъка, ключа към скритите резерви и паметта за...най-иновативния в света. При Лозанов и с лупа да търсиш, няма да откриеш следи от езотерични бози.
Разбира се, в България е малко известен, защото братята комунисти го държат под домашен арест 10г, от страх да не имигрира, точно когато става световно признат и разпространяват лъжи за метода. По-късно австрийският президент го кани във Виена и му създава институт. Той се върна в България преди няколко години. Почина... наскоро...днес се навършват точно два месеца.
Знаеш ли защо пиша толкова сантиментално? Защото аз бях една такава жертва а образователната система и мир нямах какво става, защо така учим, забравяме, как наистина функционира мозъкът и защо използваме едва няколко процента от него. Е, наложи ми се да науча спешно, много спешно френски и...се свързах с него малко преди да си замине.
По метода взех за кратко време огромен материал, без стрес, монотонно повторение, лудо писане на глаголи, а разгръщайки креативността си по красив и вдъхновяващ начин. От изходно положение - едва да връзвам изречения, с взети официално часове за начално ниво, за няколко седмици...използвайки лингвистичните, психологически, неврофизиологични, артистични, педагогически и психотерапевтични аспекти на метода си взех официалния изпит за ниво В2 (за завършена езикова все едно). Бях единствената в групата, която учеше френски от няколко месеца и това беше изпит, на който хората се явят по няколко пъти, след като са учили преди това езика с години.
По метода през 70-те години в България се обучават ок.5000 деца във всички дисциплини в училище - те успяват да вземат официално материала, предвиден за две години в рамките на няколко месеца - без проблеми с дисциплината, без домашно (!) и без здравословни усложнения. Струва си човек да се запознае с специфичната организация на мозъка, с неговата фасетна функция, с психофизиологията на лингвистичния айсберг, с централните и периферни перцепции, за да узнае какви необятни способности са скрити в него - ей така, от обща култура. За един преподавател обаче, който искрено желае ефективност в учебния процес и който наистина цени детската психика - това е задължително.

Да, vorfax, през този експеримент сме минали всички и можем да се похвалим с богат опит, защото самата ни образователна система е основана върху т.нар. парциален подход. Още ме топлят спомените от академията. Моята специалност (История на изкуството), като теоретична предлагаше богат асортимент от изпити, където от нас се очакваше за кратък период да запаметим множество имена и факти много често поднесени без връзка - всеки семестър имах между 11 и 14 теоретични изпита, но продължителността на сесията беше като тази на художниците, които имаха 2-3. Е? Учиш по 24ч. на ден, защото обикновено за всеки изпит имаш по два дни, четейки томове с книги, без да спиш. През семестъра беше трудно да се учи, защото имахме пълна програма -от сутрин до вечер лекции. Продължих и с медицина - същото! Парциалният метод не работи, защото при едно елементарно запознаване с психофизиологичните закони на мозъка става ясно, че мозъкът не възприема изолирани символи .
В съзнанието и активното внимание запаметяването се подчинява на „закона на Милър", набелязан от Вундт, когато изследва капацитета на вниманието при преработване на едновременни информационни елементи при възприятието и представата. Дълготрайната памет, обаче, лежи в т.нар периферни перцепции и следва други закони.
Няма случай, при който мозъкът да работи само с коровите си структури или само с подкорието, или само с дясното (лявото) полукълбо. Функционалното единство на мозъка е неразкъсваемо, независимо от обстоятелството, че в някои случаи на преден план изпъква една или друга активност. Голото запаметяване, така както ми го предлагаш ти, води не просто до умора, отегчение, ниска мотивация и плитко запаметяване, а при някои хора може да се стигне и до невротични заболявания, а при децата и до т.нар. скрита дидактогения.
Ако наистина те интересува как функционира мозъка, паметта, какво представляват резервите на личността, препоръчвам ти да се запознаеш с труда на проф. Георги Лозанов - един велик български учен, физиолог на мозъка, психиатър и педагог - има негови научни статии и книги на българскиhttp://www.spiralata...=1&find=�������, английски, испански, френски, немски и др. езици, защото той е световно признат учен. ЮНЕСКО призна метода му Сугестопедия, основан именно върху невероятните способности на мозъка, ключа към скритите резерви и паметта за...най-иновативния в света. При Лозанов и с лупа да търсиш, няма да откриеш следи от езотерични бози.
Разбира се, в България е малко известен, защото братята комунисти го държат под домашен арест 10г, от страх да не имигрира, точно когато става световно признат и разпространяват лъжи за метода. По-късно австрийският президент го кани във Виена и му създава институт. Той се върна в България преди няколко години. Почина... наскоро...днес се навършват точно два месеца.
Знаеш ли защо пиша толкова сантиментално? Защото аз бях една такава жертва а образователната система и мир нямах какво става, защо така учим, забравяме, как наистина функционира мозъкът и защо използваме едва няколко процента от него. Е, наложи ми се да науча спешно, много спешно френски и...се свързах с него малко преди да си замине.
По метода взех за кратко време огромен материал, без стрес, монотонно повторение, лудо писане на глаголи, а разгръщайки креативността си по красив и вдъхновяващ начин. От изходно положение - едва да връзвам изречения, с взети официално часове за начално ниво, за няколко седмици...използвайки лингвистичните, психологически, неврофизиологични, артистични, педагогически и психотерапевтични аспекти на метода си взех официалния изпит за ниво В2 (за завършена езикова все едно). Бях единствената в групата, която учеше френски от няколко месеца и това беше изпит, на който хората се явят по няколко пъти, след като са учили преди това езика с години.
По метода през 70-те години в България се обучават ок.5000 деца във всички дисциплини в училище - те успяват да вземат официално материала, предвиден за две години в рамките на няколко месеца - без проблеми с дисциплината, без домашно (!) и без здравословни усложнения. Струва си човек да се запознае с специфичната организация на мозъка, с неговата фасетна функция, с психофизиологията на лингвистичния айсберг, с централните и периферни перцепции, за да узнае какви необятни способности са скрити в него - ей така, от обща култура. За един преподавател обаче, който искрено желае ефективност в учебния процес и който наистина цени детската психика - това е задължително.

Да, vorfax, през този експеримент сме минали всички и можем да се похвалим с богат опит, защото самата ни образователна система е основана върху т.нар. парциален подход. Още ме топлят спомените от академията. Моята специалност (История на изкуството), като теоретична предлагаше богат асортимент от изпити, където от нас се очакваше за кратък период да запаметим множество имена и факти много често поднесени без връзка - всеки семестър имах между 11 и 14 теоретични изпита, но продължителността на сесията беше като тази на художниците, които имаха 2-3. Е? Учиш по 24ч. на ден, защото обикновено за всеки изпит имаш по два дни, четейки томове с книги, без да спиш. През семестъра беше трудно да се учи, защото имахме пълна програма -от сутрин до вечер лекции. Продължих и с медицина - същото! Парциалният метод не работи, защото при едно елементарно запознаване с психофизиологичните закони на мозъка става ясно, че мозъкът не възприема изолирани символи .
В съзнанието и активното внимание запаметяването се подчинява на „закона на Милър", набелязан от Вундт, когато изследва капацитета на вниманието при преработване на едновременни информационни елементи при възприятието и представата. Дълготрайната памет, обаче, лежи в т.нар периферни перцепции и следва други закони.
Няма случай, при който мозъкът да работи само с коровите си структури или само с подкорието, или само с дясното (лявото) полукълбо. Функционалното единство на мозъка е неразкъсваемо, независимо от обстоятелството, че в някои случаи на преден план изпъква една или друга активност. Голото запаметяване, така както ми го предлагаш ти, води не просто до умора, отегчение, ниска мотивация и плитко запаметяване, а при някои хора може да се стигне и до невротични заболявания, а при децата и до т.нар. скрита дидактогения.
Ако наистина те интересува как функционира мозъка, паметта, какво представляват резервите на личността, препоръчвам ти да се запознаеш с труда на проф. Георги Лозанов - един велик български учен, физиолог на мозъка, психиатър и педагог - има негови научни статии и книги на българскиhttp://www.spiralata...=1&find=�������, английски, испански, френски, немски и др. езици, защото той е световно признат учен. ЮНЕСКО призна метода му Сугестопедия, основан именно върху невероятните способности на мозъка, ключа към скритите резерви и паметта за...най-иновативния в света. При Лозанов и с лупа да търсиш, няма да откриеш следи от езотерични бози.
Разбира се, в България е малко известен, защото братята комунисти го държат под домашен арест 10г, от страх да не имигрира, точно когато става световно признат и разпространяват лъжи за метода. По-късно австрийският президент го кани във Виена и му създава институт. Той се върна в България преди няколко години. Почина... наскоро...днес се навършват точно два месеца.
Знаеш ли защо пиша толкова сантиментално? Защото аз бях една такава жертва а образователната система и мир нямах какво става, защо така учим, забравяме, как наистина функционира мозъкът и защо използваме едва няколко процента от него. Е, наложи ми се да науча спешно, много спешно френски и...се свързах с него малко преди да си замине.
По метода взех за кратко време огромен материал, без стрес, монотонно повторение, лудо писане на глаголи, а разгръщайки креативността си по красив и вдъхновяващ начин. От изходно положение - едва да връзвам изречения, с взети официално часове за начално ниво, за няколко седмици...използвайки лингвистичните, психологически, неврофизиологични, артистични, педагогически и психотерапевтични аспекти на метода си взех официалния изпит за ниво В2 (за завършена езикова все едно). Бях единствената в групата, която учеше френски от няколко месеца и това беше изпит, на който хората се явят по няколко пъти, след като са учили преди това езика с години.
По метода през 70-те години в България се обучават ок.5000 деца във всички дисциплини в училище - те успяват да вземат официално материала, предвиден за две години в рамките на няколко месеца - без проблеми с дисциплината, без домашно (!) и без здравословни усложнения. Струва си човек да се запознае с специфичната организация на мозъка, с неговата фасетна функция, с психофизиологията на лингвистичния айсберг, с централните и периферни перцепции, за да узнае какви необятни способности са скрити в него - ей така, от обща култура. За един преподавател обаче, който искрено желае ефективност в учебния процес и който наистина цени детската психика - това е задължително.

Аз също съм на мнение, че не бива да прокарваме елементи на порицание, вина и страх, когато се докосваме до най-фините пластове на хората - душите им. Едно е да бъде естествено решение, взето отговорно и съзнателно и съвсем друго, когато е провокирано от травма и погнуса. Мисля, че отношенията между нас - хората, надхвърлят като мощ и влияние екологичните проблеми и страданията на животните. И знаете ли защо? Защото ние ги създаваме. Ако работим в насоката да се хармонизираме самите ние и да смекчим отношението си към хората, ще се промени самата заобикаляща реалност.
убедена съм, че негативните ни мисли създават на физическо равнище....боклуците.
Убедена съм, че настървеното ни отношение към "месоядните", към престъпниците, към....към...и към....създава реалността с животните в кланиците.
Този проблем НЯМА как да се оправи, ако първо не се оправят самите хора помежду си!!! Затова и еколозите, хулещи тези, които замърсяват и рушат, се въртят в порочен кръг.
Затова и вегетарианците, които подяждат другите, всяват вина и се настървяват срещу "виновниците", не са по-различни от тях.

Аз съм вегетарианец защото искам да бъда... малко като гаргата, която вдигала шум в самолета, без много да я интересува мнението на околните... щото и да я изгонят, ще си лети като пич.
Дълга обосновка не ми е нужна. Това смятам за естествено за мен. Не бих агитирал, използвайки мнението на известни личности, понеже бих хванал в клопката на авторитета някоя невинна душа... А това да живееш и да преценяваш всичко през призмата на авторитета, е тегава работа...

Да, да, рисувални, музикални, танцувални и бойни изкуства - всичките изкуства и всички науки на куп!

Същото може да се каже, освен за науките, също - и за изучаването на бойни изкуства.

Не е възможно, наистина, човек да бъде всезнаещ във всички сфери. Но е напълно възможно ако е добър тесен специалист в дадена област, да бъде също толкова добър и в още няколко напълно различни области. Да кажем, че някой професор математик със склонност към физико-химия и квантова механика се интересува от визуални изкуства, музика, от история и използва методологичния подход от работата си в изучаване на тези негови извънслужебни занимания - и ако той наистина е много добър в работата си, няма начин да не стане много добър и в тези няколко допълнителни сфери. А като станеш добър в няколко сфери - вече става много по-лесно да станеш добър и в повече сфери.
Иначе да седна да чета енциклопедия - няма нужда и аз да го правя. Но е хубаво, че ги има, от време на време разлиствам безлистната енциклопедия wikipedia.

Представата ни за енциклопедичност на знанията ни се разминава с тази на твоя преподавател.
Затова и излиза, че пишем различни неща. Да, пишем различни, понеже мислим за различни неща.
Аз съм виждал няколко човека, които биха могли да минат за "светли умове тип ходещи енциклопедии".
Впечатленията си съм ги изградил въз основа на видяното, не въз основа на това какво е бил енциклопедизмът преди години.

Бе то и секс може да се прави без компания, ама не е хубаво. С това домашно образование е нужно покриване на англоезични изпити и после кандидатстване като чуждестранен студент в собствената ти държава. Това ми напомня казармата, където може да бъде открито по-трудно решение и от най-нелогичното. След като родителите на тези дечица без вот решават, че могат да избират кой ще ги учи, вероятна следваща стъпка е с кого да се оженят, кой да им е хазяин, шеф и бакалин. Как точно това не е комунизъм, който иначе бащата недолюбваше, не знам...

Всяко нещо е добре дошло, ако е по силите на родителите ни, по нашите сили и по силите на обществото.
Така например, ако баща ти се казва Николай Райнов, но ти не се възползваш от това да научиш дори малко от баща си, значи се казваш Богомил Райнов : )
Иначе да се питат невежи - няма смисъл. По форумите витаят една камара митове и легенди, но такива митове витаят и при официозите.
Няма пречка един човек да живее изолирано и да се образова изолирано, ако мисли по-нататък да живее изолирано и да работи изолирано и независимо. Обаче понеже това няма как да се случи... значи по-добре е да учи заедно с други деца, да си дърпате косите и в по-късен етап да се щипете по дупенцата...
Всичко е въпрос на ценностна система - кое е категоризирано от обществото като важно и кое като маловажно.
Самото общество и самите индивиди не подкрепят изучаването на учебние дисциплини на екциклопедичен принцип, както и не оценяват наличието на енциклопедисти. За тях възниква резонния въпрос - "а това за какво ти е?" - нужно ти е - за да можеш да взимаш нестандартни решения, за да можеш да виждаш отвъд мъглата, да прилагаш методи от други сфери на познанието в твоята сфера с успех - а също и индукция и дедукция - като методи за анализ. Не очаквайте от тесния специалист да измисли нещо разтърсващо, нещо гениално - той няма база, на която да стъпи.

Хапвай и лук... не се надявай само на водата. По възможност - суров. Примерно салатка. Гръцка, Шопска ...
Зелените части на растенията също - ама тука по спомен... а част от спомените ми са емпирични.
Така например, леля ми си беше насяла арпаджик с надеждата да яде лук.
Ама не расте и това е!?
И един ден разбра що не расте - щото като си пусне котката да се разхожда из двора... и нейната работа беше първо да отиде и да опасе квото е порасло...

КалциЯт му е майката!
/един прИподавател казваше - Профилактиката му е майката, кулеги!,
докато деканът ни казваше - Профилактиката е фундамент на здравеопазването, колеги!/
Дописвам, че пропуснах да пиша - от водата ние усвояваме ... каквото има - погледнете съдържанието на една бутилка - това всичкото магнезий, калций, фосфор... калий, натрий... усвояваме ги... е, вероятно не всичките, защото той организмът си регулира сам резорбцията в зависимост от нуждите...
...
Признавам, че анемиите не ме вълнуват особено... но поне се сещам веднага за две класификации - 13 вида срещу 17 вида според това дали е въз основа на патофизиологичен или клиничен признак правена...
Има си желязо-дефицитни и желязо-недефицитни анемии.
Коприва не ям, а спанак не обичам : )
...
Витамини на хапчета не консумирам. За съжаление нямаме катализатори при химическото производство, които да имат селективен ефект върху една от двете оптично активни форми... с други думи... искаме да синтезираме витамин С /лявовъртяща аскорбинова киселина/ ... смесваме суровината и добавяме катализатор /не ме карайте да ровя за подробности, забравил съм от какво се синтезираше в промишлени условия/ - и се получава рацемична смес /смес от равни количества лявовъртяща и дясновъртяща аскорбинова киселина/ ....

Въпросът, който би възникнал в съзнанието ви е - тази дясновъртящата форма има ли някакъв ефект?
Има. Пречи на лявовъртящата /алостерично инхибиране/. От химична гледна точна... не е ясно дали ще може една оптически неактивна смес да има положителен ефект... макар че има проучвания, че завишаването на дозата неколкократно има слабоизразен положителен ефект в сравнение с отрицателна контролна проба /плацебо/ и значително по-слаб ефект от контролна положителна проба /с лявовъртяща киселина/.

Да разбирам, че Попай моряка е наркотично зависим към плацебо, а калций усвояваме чрез чешмяната вода?

А дали Дарвин сам си подкрепя дарвинизма?
В смисъл - ние какво сме учили в училище - така както ни е било поднесено - дали това е била идеята на Дарвин?
Който до последния си миг вярва, че светът е творение на Господ Бог?
Вятър, ти искаш да ни накараш да се замислим дали Бог не е направил първото "бебе ин витро"?

Привет~
Самата оздравителна програма е насочена към целия организъм и има строго определен (бих могла да кажа дори....геометричен ) ред, в който се извършват самите упражнение, като се поставят акценти и към дадени заболели органи. Много е важно точно това - цялостният подход, подплътен от ВЯРА в успеха. Не мога да опиша просто едно упражнение, защото се запчва със загрявка, преминава се през определен вид дишане, визуализация, работа с емоциите и т.н. нали разбираш...
Аз съм срещала упражненията дадени за мъжете в третата му книга - нар. се "Уроците на Норбеков". Не съм ходила на курсовете му, но съм работила самостоятелно и съм много доволна. Разбира се...в друга насока, предвид пола ми ... Имам познати....вече доста...които си свалиха очилата - но пак казвам, акцентът не е върху лекуването на един орган, когато цялата система страда и на първо място - психиката. Самият Норбеков казва, че механичното изпълнение на упражненията е 1-2% от цялата програма!
Тук можете да изтеглите книгите:
http://www.spiralata...Type=1&find=��������
Първата е "Опитът на един глупак..." и там разказва подробно своята история, дава основата на упражненията с картинки.
Втората е "Къде на..." и т.н. ще се ориентирате.
Колкото до Пандора - пак стигнахме до вярата. Все едно някой да ти поднесе една връзка с поне 100-на ключа, казвайки, че вратата може да се отвори със сигурност с поне един от тях...ти обаче си опитал 30-на и вече си се отчаял.
Един добър психотерапевт може да бъде безценен, особено що се отнася до това да спомогне да се открият онези фини и скрити блокажи. Тук и жената има роля...при това съществена.