Отчаянието е лошо нещо, но оптимизмът е глупаво нещо. Човек винаги трябва да е готов за най-лошото, да измисля начини как да се справи с него, а не да се предава. Очаквай на-лошото, но знай, че ако имаш акъл, ще можеш да се справиш. Ако гледаме само позитивно на нещата, нещо ужасно ще ни изненада и надвие. Здравословно е човек да бъде черноглед, но мотивиран. Ако човек е оптимист, то той живее в заблуда, което не е особено зряло. Много важно е обаче да няма страх, защото той само спъва. Един смел човек е непобедим. Някои хора се раждат такива. Други умират несигурни страхливци. Трети се сблъскват с нещо ужасно, страдат неистово и когато ножът опре о кокала, намират такава смелост, която остава за цял живот. Преживее ли човек нещо наистина страшно, ужасяващо, определено става по-силен. Тук обаче важна е думата "преживее". Защото някои хора остават живи след изпитания, но не успяват да ги преживеят. Страдат от пост-травматичен стрес и т. н. Това определено не ги прави по-силни. Напротив даже. Но справят ли се с травмата, стават неуязвими. Така че това, което не ни убива, ни прави по-силни само ако го надраснем.