Може би само с желанието си оставаме. Смятам, че е невъзможно да си програмираме съня. Това е толкова лично изживяване. Толкова съкровенно. Ако през деня, слагам маската на такава каквато трябва да съм, то през времето в което сънувам съм си Аз.
Няма грим, няма извинения.
Не мисля, че има такова осъзнато сънуване.
А относно това, че излизам и се наблюдавам.....прилича на медитация. Веднъж опитах, но съм прекалила с дишането, доста съм изплашила хората.
)))
ЗА мен парите, са средство за живот. Мога да живея с малко, мога да живея и с много. Помня като бях студентка, с 60 лв. съм ходила на море. В България, "пари" е мръсна дума. И задължително трябва да се работи в хубав офис, бюро, да си лакираш маникюра и да не даваш знак, че можеш да мислиш.
Често срещано явление. Затова има много време докато достигнем, някакво развитие в тази област.
Пък какво остана за духовната страна. Та човек който не знае кой е Дънов, как ще разбере твоите търсения, как ще разбере какво ти вълнува.
Едва ли, мога да допусна, че не е осведомен.
И някой да ми каже как се ходи в Тайланд и Индия да се изучават лечебен масаж и медицина?