Кон Круз

Велина, ако се огледаш по - внимателно (нямам предвид само коментарите, но и отделните форуми на Портала) ще можеш правилно да си отговориш на въпроса е ли сайтът на 100% посветен на идеите на Учителя Петър Дънов или не е на 100% посветен на тях. Не виждам какво лошо има хората да задават въпроси. Никой не е длъжен да отговаря.

Напълно ясно ми е.

Но може би в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие? Уточнявам следното, понеже е възможно Велина И мен да визира: нито съм твърдял, че в спора се ражда истината (не целя да спорим), нито искам да прегазя различните мнения. Задавам въпроси, защото търся определени отговори и защото ми е интересно какви отговори евентуално ще получа на зададените въпроси. Не стремя да натрапя дадени възгледи. Освен това: сайтът не е само и единствено за споделяне на идеи на Учителя Петър Дънов.

Велина: "Но кои са те и къде са?" Предполагам има предвид ангелите.

Нямах предвид буквално да се гаврят. Но ми прилича на гавра да си пожелаеш еди какво си, но поради факта, че във визуализациите ти липсва някакъв детайл, това нещо да ти дойде в живота (светлите сили да не попречат на идването му) и ти да останеш много разочарован от полученото заради липсата на съответния детайл или пък защото нещата са точно такива, каквито си искал, но има други, непредвидими недостатъци, заради които съжаляваш, че си постигнал целта.

Какво е Царството Божие? Какъв е животът там? Какво следва след като се влезе в Царството Божие? Това Царство ми е много непонятно. Някак си доста по - лесно е да се стремиш към по - близки, по - дребни и дори по - привлекателни за теб цели, отколкото към нещо много абстрактно и труднопостижимо, за чието достигане може да са ти нужни десетки хиляди години, нещо за което си мислиш, че може и да е фантасмагория, нещо за което нямаш спомен. Астралният и менталният свят, при все че и те не са ми съвсем понятни (и за тях понякога се запитвам дали са реални) ми се струват по - желани, по - близки до съзнанието ми (понякога ми се ще да изпитам голямото щастие във висшите сфери на съществуване, да попадна в някакво приказно красиво място след смъртта ми - приказни поляни, цветчета, птички, ангелска музика, обичани хора).

Казваш, че материалният и духовният стремеж са напълно противоположни. А Бог, той само Дух ли е? Ако е само Дух, какво е материалното, от къде се е взело? Няма ли Бог двоен образ - една Глава на Светлината и една Глава на Мрака? velinavasileva: "Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи." Може ли да се каже, че научавайки се да живеем все повече в настоящия момент се научаваме все повече да обичаме Бога и все повече се приближаваме към Царството Божие? Мисля си, че всеки който е тръгнал съзнателно да израства духовно (тоест, с полагане на съзнателни усилия в тази посока), го е направил воден от желание да е по - щастлив (т.е., от егоистичен мотив).

Чел съм, че целта на Пътя е да се завърнем в Бог, във Великото У Дома, там от където сме излезли...Как обаче да искаш да се завърнеш от там от където си излязъл, ако не те влече завръщането, ако нямаш спомен колко прекрасно е там? Например, аз бих искал да видя какво е, но не чувствам силно и искрено желание да се връщам. Ако ми се покаже, ако усетя, ако си припомня - може тогава горещо да закопнея за завръщане. И това тъгуване, което душата изпитва по Дома, не е ли проява на желание за бягство от нещата, които има да преживее, от пътя който има да измине?

Клеветата е подсъдима.

"Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, където съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа." "Тесният път" (Неделни Беседи, 11.01.1925 Неделя, София) (http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=723). Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи? Живот на планински аскет, който живот преминава в молитви и събиране на треви? Живот като на набожния дядо Добри, който живее много скромно, НО събира пари за църкви (пак материален стремеж)? Не е ли задоволяването на материални стремежи част, етап от пътя към Истината? В крайна сметка, живеем в материален свят - нуждаем се от храна, вода, отопление, осветление, транспорт, покриви над главите ни. Страшно много неща се купуват с пари. В цитирания текст се говори за голямо желание да някой да свърши университет, за да може после да заеме високо обществено положение. Тоест, желанието за заемане на високо обществено положение се посочва като материален стремеж. И явно се има предвид желание за заемане на високо положение не за да се работи после в полза на обществото, а за лично облагодетелстване. Но без значение какви са ти мотивите, за да искаш да завършиш висше образование, не е ли самият стремеж към завършването му също материален стремеж? Или ако в основата на желанието стои копнеж за служене на Бог, то тогава желанието за завършване на университет не е материален стремеж? Как да постигнеш едни или други неща в този материален живот, ако не са ти цел и ако не си зависим от тях поне донякъде? Ако живееш в мизерия, какво лошо има да се стремиш да се замогнеш? Вероятността да постигнеш даден резултат е много по - голяма, ако имаш ясна цел и я преследваш (в процеса на постигане на различни цели, може да развиеш различни качества). Ако някой, да речем психолог, смята че получава заплащане, което е например двойно по - ниско, отколкото в действителност той заслужава и желае да получава повече пари и за целта си вдигне таксите - навярно Петър Дънов и за това желание би казал, че е материален стремеж, пречещ на познаването на Истината? Или зависи какви са мотивите на психолога да иска повече пари? Понеже мотив може да е да има възможност по - често да ходи на ресторант, но мотив може да е и да има възможност да си повиши професионалната квалификация и така да е още по - полезен на клиентите си. Ако съществуват хора без материални стремежи в този свят, те със сигурност са някакъв мега нищожен процент от общото население на планетата ни. Ако желаете, посочете къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?

Борислав Русанов (Бориславил) е направил и описал много регресивнохипнотични сеанси с позитивни резултати.

Според вас, може ли един човек, който е по - близо до вашето ниво на съзнание да ви окаже по - качествена психологическа помощ, отколкото някой друг, който е по - осъзнат? Може ли един психолог да ви бъде по - полезен за духовното израстване, от някой който е по - напреднал в пътя си от психолога?

Гаврят ли се, така да се каже, висши сили с хората по отношение на постигането на желание чрез използването на силата на мисълта? Някой мечтае за нещо, визуализира г редовно, бори се за него и действия - постигне го и остава много разочарован (Майка Тереза е казала, че много повече сълзи са проляти заради сбъднати, отколкот заради несбъднати желания). Има ли същества, които нарочно правят така, че да се разочароваме, като постигнем нещо, което сме желали? Има една приказка: "Внимавай какво си пожелаваш." Защо може да се случи така, че да си пожелаеш нещо и да го получиш, но полученото да има някакъв сериозен недостатък, заради който да ти се вгорчи живота ? (За баланса в живота ли иде реч в случая?). В една книга се дава такъв пример: може да си поръчате от Вселената ферари и да го получите, но това да стане след като претърпите жестока катастрофа, останете без крака и застрахователят ви изплати голямо обезщетение. Не може ли просто да си получиш ферарито без да оставаш без крака? Явно става дума за баланса в живота?

Има ли окултно обяснение защо понякога се случват съвпадения между съдбите на актьори и персонажи във филми/пиеси? Ако да - какво е то? Да не би да става дума за прекалено вживяване в ролята и затова съответните актьори да пострадват по силата на закона за привличането?

Чел съм, че когато човек има определена слабост, привлича към себе си астрални същности със същата слабост, които се хранят от енергията му, когато той се отдава на тази слабост и че те (тези същности) стимулират отдаването на въпросната слабост, внушават му мисли да я удовлетворява, за да може да продължат да се хранят от него. Чел съм и че една слабост може да доведе до втора, до трета..., следователно до повече низши астрални същности в живота на съответния човек, а оттам и по - скапан живот. Както и че възвишените чувства и мисли привличат възвишени същности, които ни помагат да сме по - щастливи и да уреждаме работите си по - добре. Но човек освен висша духовна същност, има и низша (физическа) - в този ред на мисли е добре да се търси баланска между дух и тяло, защото дисхармонията води до страдание. Духовното извисяване е бавен процес и не може да стане от днес за утре. Чувството за вина е излишно.

Каква е според вас божията воля, божественият план по отношение на това какви избори правим в живота ни? Бог иска: а) Да поемаме отговорност за изборите, които правим, да не чакаме помощ от него как да постъпим в едни или други ситуации, в които се колебаем, да се научим да постъпваме правилно? б) Да се оставим на божието ръководене, да се подчиним на неговата воля, да го молим за напътствия, да се стремим да сме инструменти на волята му ? в) Да се научим да извършваме по - добри избори, не само на базата на разсъждения, но и развивайки интуицията си, да се осланяме на божественото в нас, без да търсим външно съдействие от същество, което би могло да бъде наречено Бог, Всевишния, Господ? Не е ли същинското осланяне на божията воля това да правим избори, основаващи се на онова, което иска божественото в нас? Като се обърнем към нашето Дълбоко Себе в търсене на помощ в даден случай и получил търсената информация - така хем сме изпълнили божията воля в конкретната ситуация, хем сме напреднали по отношение на това сами да се научим да действаме правилно, а не да чакаме Отец да ни напътства? Съгласни ли сте? Изглежда така се съчетават а) и б).

Ако човек тренира бойно изкуство, може ли чрез това да си привлече реални противници? Предполагам са важни мотивацията, с която се занимава със съответното изкуство и как заниманията му с него се отразяват на психиката му?

Не съм имал предвид сексуални предпочитания. Да, един мъж може да е женствен и хетеросексуален или пък мъжествен и хомосексуален, същото важи и за жените.

Притчата наистина е написана красиво и емоционално въздействащо, но... в нея има нещо, което намирам за изключително погрешно. Никой не определя предварително това човек да се въплъти в ролята на престъпник. Дори и кармата. Човек може да се роди с определени предразположения, в семейна среда, която да провокира отрицателните му качества, но дали ще извърши някакво зло дело решава самия човек и то не предварително преди да се роди, а на земята, в условията в които живее. Твърдения от типа: Х. е жесток към хората, защото така е избрал преди да се въплъти на земята и всъщност се жертва за да постави У. на изпитание са нелепи. Подобно нещо могат да направят само изключително високи духове (такива, които вече не могат да се нарекат хора), като при това през цялото време напълно осъзнават това, което вършат и възможните последствия, а не да им се изтрива паметта, както пише в притчата. Но тези духове се стремят към и постигат благотворни резултати и затова действията им не могат да се нарекат „зло“. Действията на обикновените хора обаче, дори и да подпомогнат с действията си други хора, на които са изкали да навредят, не могат да се нарекат „добро“, защото целта е била да навредят. Изборът е тук на земята и не бива да бягаме от отговорност като се оправдаваме с някакво решение, което душата ни била взела преди да се въплъти. Душите се въплъщават с единствената цел индивидуално и групово развитие, т.е. съзнателно проявление на божествената си същност. А такива договорени „изпитания“, при които освен всичко друго изпитващите забравят, че са изпитващи, само биха спънали развитието и на двете страни. Как може изпитващият да ръководи изпитанието, ако самият той не е наясно със ситуацията? Същността на всеки човек наистина е божествена и именно това е целта: тази същност да се прояви. Не бива обаче да се бъркат случаите в които проявлението на тази същност е ограничено от невежество, егоистични желания и зависимости, съпътствани с навреждащи действия и случаите, когато тази същност се проявява оказваща благотворно влияние върху живота на земята. А тези напреднали духове, докато създават неприятности на хората, с цел да стимулират духовното им израстване, през свои човешки дела ли действат (тоест, въплътени ли са) или ползват по - фини, невидими за очите обвивки?

От поученията на разни учения съм останал с впечатление, че това да израстваш духовно е свързано по - скоро с усилване на женското начало в теб, отколкото на мъжкото, защото призовават към мекота, смирение, любов, прошка, ненатрапване, самоотверженост,да се оставиш Бог да те води, да отвориш сърцето си за Бог, да си негов проводник, божията любов да изпълни душата ти, да не правиш непоискано добро, да бъдеш незлоблив, да не си похотлив и пияница, да не караш с превишена скорост за удоволствие (това например са две неща, които са много по - често срещани при мъжете, особено първото). Прав ли съм? Струва ми се, че християнството е като цяло е една проженствена религия. Макар че, това да устоиш на мъчения, но да не потъпкаш съвестта си си е голямо мъжество. Чел съм и че духовната еволюция е свързана с това да станем андрогини (душевни хермафродити, което би трябвало да означава баланс между мъжкото и женското в нас, добре развити мъжки и женски качества). Стават ли по - женствени хората (мъже, жени), израствайки духовно? Ако е така, излиза че женското е по - висше от мъжкото и че ние се превръщаме в нещо като жени на Бога...? Свързано ли е духовното израстване с прояви на мъжественост на едно по - високо ниво? А с по - възвишени прояви на женственост?

Чел съм, че колкото по - концентрирана мисъл има един човек, толкова по - рядко примигва и че има духовно напреднали хора, които могат с часове да не примигнат. Ако по - концентрираната мисъл води до по - малък брой примигвания, то това да се упражняваш в по - рядко примигване (тоест, с волеви усилия да се учиш по - дълго време да си с отворени очи), ще доведе ли до по - концентрирана мисъл според вас/някой духовен учител?

Благодаря за поста ти, Велина. Трудно ми е да си представя, че молейки се прав, това ще донесе по - голяма полза, отколкото ако съм легнал или дори седнал (особено ако съм изморен и се моля вечер). От случаите, в които съм се молил в живота ми, най - приятните молитви са се получавали, когато съм бил легнал с насочени нагоре длани (не седнал или прав, чакайки автобус да речем). Но може да пробвам и прав да се моля..., но не бих го правил повече от десет минути (поне засега).

Прави ми впечатление е и че е казал да не се молим на Господ повече от пет минути, да не бъде многословни, да не го занимаваме повече от пет минути...Молитва от пет минути ми се види много кратка...

Аз ще си самоотговоря на базата на сегашното ми мислене. Ако бях на мястото на монахинята и имах любов към младежа, щях да се откажа от монашеството. Ако нямах - щях да се опитам да го откажа от това да ми досажда, без да прибягвам до такава екстремност. Ако бях на мястото на младежа - нито бих си вадил очите, нито бих постъпил в манастир. Относно това, че тази страст е била внушена от Дявола...- това, че нещо е казано от монах, не го прави истина. В разказа става дума за любов на мъж към жена, в която любов има и желание за секс, но ми се струва крайно твърдението, че любовта му е вдъхновена от дявола (знае колко крайно е християнството в това отношение, особено през Средновековието). В любовта между мъжете и жените, по принцип си има доза похот, та не се знае дали любовта му е била дяволско дело. Ако ставаше дума само и единствено за похот - тогава можеше и да се съглася, но тук се говори за любов. Разказът се сочи като реално събитие. Навярно някъде някога се е случило нещо подобно (дори и да приемем, че самият разказ представя измислено събитие). Разказът "Очите на свети Спиридон" ми допада много повече от този на Йоан Мосх: http://books2.my.contact.bg/pelin/ochite.html. И като стана дума за Евангелието - Ани, според теб Исус буквално ли е призовавал към самоосакатяване?