royalrife

На десетия месец Путин с чаша вино в ръка успокоява професора : " Да, ние правим това, но кой започна ?" Путин започва операция за освобождение, демилитаризация и денацификация на Украйна,но не среща разбиране и вече е готов да отмъщава на украинския народ с война без правила. Да, те правят това. Воюват с мирно гражданско население. Да,ние сме държава терорист, сам признава Путин. Доволен от това, че войната е война вече в истинския смисъл на думата успокоеният професор Иво Христов, преди две седмици се появява отново в същото предаване "Не се страхувай с Васил Василев " и заявява съвсем искрено, ей така между възхищението си от действията на Путин и разочарованието си от действията на българското правителство, следното : " дълбоко презирам българските средства за масова информация", което ще рече само на мен и на тези, които не осъждат поведението на Росийската федерация спрямо съседни на нея държави може да се вярва. Дълбоко скрит в своя бункер Путин не забелязва такива подробности на пейзажа, понеже е зает с това да отмъщава. На украинците, на европейците, на целия свят. Удобно разположен в студиото на " Не се страхувай с Васил Василев", професор Иво Христов също не забелязва такива подробности, защото е зает с това да обяснява защо на Путин може да се разчита в създаването на нов двуполярен ред в света. Защо Иво Христов не е в някой окоп в Украйна и с оръжие в ръка да защитава Руския Мир ? Отговорът е очевиден - за тази работа си има дебили. Любимата дума на професора по отношение на 80 процента от българите.

Браво на унищожителите. Според GLOBAL FIREPOWER 2022, унищожената българска армия е на 67място по военна мощ . Класирането сравнява 142 държави спрямо наличната им активна военна сила. На Балканите сме на престижното 6 място от 12 държави. Пред нас са само Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Хърватска. Най-хубавото на това положение е, че не сме изкушени да нападаме нашите съседи за да придобиваме нови територии, както това прави една друга армия на изток от нас. Бог да пази България и НАТО да помага с каквото може!

Председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген : Русия пренебрегна основите на цивилизацията, Лавров е лъжец ! „Понякога просто е болезнено да виждаме, че някои хора възхваляват Русия и дори провеждат митинги в страни, където най-важният инвеститор, най-важният търговски партньор е ЕС… Трябва да засилим активността си в тези страни, където Русия е популярна и където не осъждат действията й в Украйна. Но трябва да сме по-активни и отвъд пределите на Европа.“ – отбелязва той. За съжаление, не само не осъждат, но и оправдават действията на Росийската федерация в Украйна. Ето какво казва уважавания в България професор Иво Христов в предаването "Не се страхувай с Васил Василев" : "Къде беше Кол, къде е Шолц, само погледнете, да не говорим какво антропологически представляват тези хора." Самозабравилият професор никак не се страхува да говори по този начин за изтъкнати германски политици. В друга държава от Европейския съюз, , това щяха да бъдат последните му думи и водещият щеше навярно да отправи професора към изхода, но не и в България. Нищо особено не се е случило. "Русия води странна война в Украйна - продължава професора - всъщност това не е война в истинския смисъл на тази дума. На шестия месец от започването на така наречената специална операция в противоречие с всякакви военни правила не е унищожена украинската инфраструктура, не е унищожена комуникационната инфраструктура, не е унищожена украинската инфраструктура." Според уважавания български професор войната с редовните военни части на противника не е достатъчно за да се нарече войната война в истинския смисъл на думата. Военните правила изисквали да се води терористична война и с мирното гражданско население. Това вече сме го виждали в Чечня и Сирия. Бомбардират си Грозни и Алепа, докато от тези градове не остане камък върху камък, без да се страхуват от противовъздушна отбрана, понеже такава няма. Как му се иска на професор Иво Христов подобно нещо да се случва и с украинските градове, например с Киев, нищо от това, че му е роден град. Украинците трябва да останат без светлина, топлина и вода, без средства за комуникация, какво да се прави,такива са правилата на истинската война според професора. Нищо лично. Навремето е имало правило хората да се изяждат един друг, но на никой в Европа не му идва даже на ум да върне старото правило. Ако някой си позволи даже да заговори за това ще го сметнат за луд. Терор срещу мирното население на европейска държава през 21 век обаче за професора си е в реда на нещата. Какво толкова. Путин създава нов ред в Европа и света. "„И смятам, че трябва ясно да заявим: това, което Русия прави в Украйна, не е продължение на конфликта между Изтока и Запада, а крещящо нарушение на международното право. Съгласно Устава на ООН, Русия пренебрегна основите на цивилизацията и трябва да направим така, че това ясно да се разбере. Но ще можем да го направим само ако ние като Европейски съюз, като отделни държави, действаме много по-активно от страните в Западните Балкани до Азия, Африка, Латинска Америка.“ – казва още Кристоф Хойсген." „Именно Русия подписала Будапещенския меморандум през 1994 г. и каза: ако Украйна се откаже от ядреното оръжие, разположено на нейна територия, ние ще гарантираме териториалната цялост на Украйна. Тогава сегашният външен министър на Русия Сергей Лавров беше представител на Русия в ООН и настояваше Будапещенският меморандум да стане документ на Съвета за сигурност. Ние не можем да молим украинците да подпишат споразумение с Лавров, защото знаем, че е лъжец.“ – категоричен е Хойсген." Припомняме, Русия не е поканена на Мюнхенската конференция по сигурността (MSC), която ще се състои през февруари 2023 г.

Политиците и масата - народа. Безмълвния народ и крещящите. Създали са елементарен проблем, който не съществува. Макар и не съществуващ, проблема щом е елементарен "Само като се погледне от от към общочовешкия морал , ще се реши !" Проблем, обаче наистина има. Проблемът е в отсъствието на елементарна логика. Да си представим,че от Каспийско море някой изпраща ракети към България с цел да унищожи нашата енергийна структура. Изстрелва този някой по 60, по 70, по 100 ракети на ден. Изстрелва ракетите едновременно за да не може нашата противовъздушна отбрана да свали всички ракети и с това да предотврати унищожаване на електростанциите и разпределителните центрове на електроенергията в страната. Част от ракетите достигат своите цели и в резултат милиони българи остават без светлина, топлина и вода. Идва зима. Положението става критично. Какво изисква общочовешкия морал в такъв случай? Приятелските на България държави да ни изпратят допълнителни средства за противовъздушна отбрана, ако разполагат с повече, за да можем да закрием небето си от вражеския обстрел. Могат да ни изпратят генератори за ток. Мисля си, че безмълвния български народ, ще продума поне една дума на благодарност за оказаната ни навреме помощ. Но може и да греша.

"Я люблю своего папу" -В путинска Россия днес е престъпление да обичаш баща си Кой даде заповед за започване на специалната военна операция в Украйна ?: а) те б) Путин Верният отговор е, сега затаяваме дъх, леко колебание, и все пак, да верния отговор е б) Путин , но "създадоха тази война за да ни будалкат и има какво да се занимаваме" те. Какво излиза ? Путин е таен агент на те. И много послушен при това.

Това не отменя задължението да сме точни в изказа си. В противен случай много трудно ще се разбираме. Да си ученик, това е е незавършен процес. Да си учител, това е завършен процес. Това са два коренно различни процеса. Това е ясно като бял ден. Думата "споделям" е преходен глагол от несвършен вид. В речника на българския език, за значението на думата пише : 1. Какво. Разкривам свои съкровени мисли, чувства пред друг, за да получа съчувствие, съвет. Споделям тайните си с майка си. Споделям всичко със сестра си. 2. Мисля или чувствам еднакво. Споделяме едни и същи грижи. Споделяме революционни възгледи. 3. Какво. Деля, използвам общо с друг. Споделям трапезата и. Споделя леглото му. 4. Какво. Правя достояние, предавам опит. Споделям опит. 5. Разг. Казвам, разказвам. Очевидно е, че само т.4 и т,5 отговарят до известна степен на израза : "да го споделят с всички хора". Опитваш и споделяш. С кого ? С този, който може да разбере,това което споделяш и да го оцени. Не с всички хора. Между хората има болни, гладни, жадни,и с всякакви други грижи. Ние ще им казваме, разказваме за Божественото учение, но тях друго ги мъчи в момента и резултатът от нашето споделяне с тях може да се окаже плачевен и за двете страни. Защо? Защото не сме били внимателни към такива хора.

«Вы ведете войну не только с украинцами, но и со своими соотечественниками» Илья Яшин обратился к Путину, выступая с последним словом в суде. Вот его речь целиком 18:54, 5 декабря 2022 Источник: Meduza 5 декабря в Мещанском суде Москвы состоялись прения по делу оппозиционного политика Ильи Яшина, которого обвиняют в распространении «фейков» о российской армии «по мотивам политической ненависти». Поводом для возбуждения дела стал апрельский стрим Яшина, в котором он рассказывал об убийстве мирных жителей в Буче. Государственный обвинитель потребовал приговорить политика к девяти годам колонии и запретить ему пользоваться интернетом в течение четырех лет после отбытия срока. В конце заседания Яшин выступил с последним словом. Его текст опубликован в телеграм-канале политика. «Медуза» приводит его целиком. Оглашение приговора Яшину назначено на 7 декабря. Уважаемые слушатели! Согласитесь, фраза «последнее слово подсудимого» звучит очень мрачно. Как будто после выступления в суде мне зашьют рот и навсегда запретят говорить. Все понимают: смысл именно в этом. Меня изолируют от общества и держат в тюрьме потому, что хотят, чтобы я молчал. Потому что когда-то наш парламент перестал быть местом для дискуссий, а теперь вся Россия должна безмолвно соглашаться с любыми действиями власти. Но обещаю: пока я жив, я никогда с этим не смирюсь. Моя миссия — говорить правду. Я говорил ее на городских площадях, в телевизионных студиях, на депутатских трибунах. Я не откажусь от правды и за решеткой. Ведь, цитируя классика, «ложь — религия рабов, и только правда — бог свободного человека». В начале своей речи я хотел бы обратиться к суду. Ваша честь, я признателен за то, как было организовано это судебное разбирательство. Вы провели гласный процесс, открыли его для прессы и слушателей, не мешали мне свободно высказываться, а моим адвокатам — работать. И вроде бы вы не сделали ничего особенного: так и должны проходить суды в любой нормальной стране. Но на выжженном поле российского правосудия этот процесс выглядит как что-то живое. И поверьте: я это ценю. Скажу вам откровенно, Оксана Ивановна: вы и сами произвели необычное впечатление. Я обратил внимание, с каким интересом вы слушаете обвинителя и защитников, как реагируете на мои слова, как сомневаетесь и рефлексируете. Для власти вы просто винтик системы, который должен безропотно выполнить свою функцию. Но я вижу перед собой живого человека, который вечером снимет мантию и пойдет за покупками в тот же магазин, где моя мама покупает творог. И я не сомневаюсь, что тревожат нас с вами одни и те же проблемы. Уверен, что вы, так же как и я, потрясены этой войной и молитесь, чтобы кошмар поскорее закончился. Знаете, Оксана Ивановна, у меня есть принцип, которому я следую многие годы: делай, что должен, и будь, что будет. Когда начались боевые действия, я ни секунды не сомневался в том, что должен делать. Я должен быть в России, я должен громко говорить правду и я должен всеми силами останавливать кровопролитие. Мне физически больно от осознания того, сколько людей погибло на этой войне, сколько судеб покалечено и сколько семей лишилось своих домов. С этим просто нельзя мириться. И клянусь — я ни о чем не жалею. Лучше провести 10 лет за решеткой, оставаясь честным человеком, чем молча сгорать от стыда за кровь, которую проливает твое правительство. Конечно, ваша честь, я не жду здесь чуда. Вы знаете, что я невиновен — а я знаю, как на вас давит эта система. И очевидно, что вам придется вынести обвинительный приговор. Но я не держу на вас зла и не желаю вам ничего плохого. Однако постарайтесь сделать все от вас зависящее, чтобы не допустить несправедливости. Помните, что от вашего решения зависит не только моя личная судьба — это приговор той части нашего общества, которая хочет жить мирно и цивилизованно. Той части общества, к которой, возможно, относитесь и вы сами, Оксана Ивановна. Воспользовавшись этой трибуной, я хотел бы также обратиться к президенту России Владимиру Путину. К человеку, который несет ответственность за эту бойню, который подписал закон о «военной цензуре» и по воле которого я сижу в тюрьме. Владимир Владимирович! Глядя на последствия этой чудовищной войны, вы, наверное, сами уже понимаете, какую тяжелую ошибку совершили 24 февраля. Нашу армию не встречают цветами. Нас называют карателями и оккупантами. С вашим именем теперь прочно ассоциируются слова «смерть» и «разрушения». Вы принесли страшную беду украинскому народу, который, наверное, никогда нас не простит. Но ведь вы ведете войну не только с украинцами, но и со своими соотечественниками. Вы отправляете в пекло боев сотни тысяч россиян, многие из которых никогда уже не вернутся домой, превратившись в прах. Многие останутся калеками и сойдут с ума от увиденного и пережитого. Для вас это просто статистика потерь, цифры в столбиках. А для множества семей — это невыносимая боль утраты мужей, отцов и сыновей. Вы лишаете россиян своего дома. Сотни тысяч наших сограждан покинули Родину, потому что не хотят убивать и быть убитыми. Люди бегут от вас, господин президент. Неужели вы этого не замечаете? Вы подрываете основу нашей экономической безопасности. Переводя промышленность на военные рельсы, вы поворачиваете нашу страну вспять. В приоритете снова танки и пушки, а наши реалии снова — нищета и бесправие. Разве вы забыли, что такая политика уже приводила нашу страну к развалу? Пусть мои слова прозвучат гласом вопиющего в пустыне, но я призываю вас, Владимир Владимирович, немедленно остановить это безумие. Необходимо признать политику в отношении Украины ошибочной, вывести войска с ее территории и перейти к дипломатическому урегулированию конфликта. Помните, что каждый новый день войны — это новые жертвы. Хватит. Наконец, я хочу обратиться к людям, которые следили за этим судебным процессом, поддерживали меня все эти месяцы и с тревогой ждут приговора. Друзья! Какое бы решение ни вынес суд, каким бы суровым ни оказался приговор — это не должно вас надломить. Я понимаю, как вам сейчас тяжело, как мучает ощущение бессилия и безнадежности. Но вы не должны опускать руки. Пожалуйста, не впадайте в отчаяние и не забывайте, что это наша с вами страна. Она достойна того, чтобы за нее бороться. Будьте смелыми, не отступайте перед злом и сопротивляйтесь. Стойте за свою улицу, за свои города. А самое главное — стойте друг за друга. Нас гораздо больше, чем кажется, и мы с вами — огромная сила. Ну а за меня не переживайте. Обещаю, что выдержу все испытания, не буду жаловаться и пройду этот путь достойно. А вы, пожалуйста, обещайте, что сохраните оптимизм и не разучитесь улыбаться. Потому что они победят ровно в тот момент, когда мы утратим способность радоваться жизни. Верьте мне, Россия будет свободной и счастливой.

„Вие воювате не само с украинците, но и с вашите сънародници“, обърна се Иля Яшин към Путин, с последната си дума в съда. На 5 декември Мещанският съд в Москва проведе дебат по делото на опозиционния политик Иля Яшин, който е обвинен в разпространение на „фалшиви новини“ за руската армия „мотивирани от политическа омраза“. Повод за образуване на делото беше изказването на Яшин от месец април, в което той говори за убийството на цивилни в Буча. Прокуратурата поиска политикът да бъде осъден на девет години затвор и забрана за използване на интернет в продължение на четири години след излежаване на присъдата. В края на заседанието Яшин произнесе последната си реч : "Уважаеми слушатели! Съгласете се, фразата "последната дума на ответника" звучи много мрачно. Сякаш след като говоря в съда, ще ми зашият устата и ще ми забранят да говоря завинаги. Всички разбират: това е смисълът. Изолиран съм от обществото и държан в затвора, защото искат да мълча. Защото някога нашият парламент престана да бъде място за дискусии и сега цяла Русия трябва мълчаливо да се съгласява с всякакви действия на властите. Но обещавам: докато съм жив, никога няма да го търпя. Моята мисия е да казвам истината. Говорих го по градските площади, в телевизионни студия, в парламентарните трибуни. Няма да се откажа от истината дори зад решетките. В крайна сметка, цитирайки класиците, „лъжата е религията на робите, а само истината е богът на свободния човек“. В началото на изказването си искам да се обърна към съда. Ваша чест, оценявам начина, по който беше воден този процес. Вие проведохте публичен процес, отворихте го за пресата и слушателите, не ми попречихте да говоря свободно и на адвокатите ми да работят. И май не сте направили нищо особено: така трябва да се правят съдилищата във всяка нормална държава. Но в изпепеленото поле на руското правосъдие този процес изглежда като нещо живо. И повярвайте ми, оценявам го. Ще ви кажа откровено, Оксана Ивановна: вие самата направихте необичайно впечатление. Забелязах с какъв интерес слушате обвинителя и защитниците, как реагирате на думите ми, как се съмнявате и размишлявате. За властта сте само едно зъбно колело в системата, което кротко трябва да си изпълнява функцията. Но виждам пред себе си жив човек, който вечерта ще свали халата си и ще отиде да пазарува в същия магазин, където майка ми купува извара. И не се съмнявам, че същите проблеми тревожат вас и мен. Сигурен съм, че и вие като мен сте шокирани от тази война и се молите кошмарът да свърши скоро. Знаете ли, Оксана Ивановна, имам принцип, който следвам от много години: правете каквото трябва и каквото стане. Когато започна битката, не се усъмних нито за секунда какво трябва да направя. Трябва да съм в Русия, трябва да говоря истината високо и трябва да спра кръвопролитието с всички сили. Физически ме боли да осъзная колко много хора загинаха в тази война, колко много съдби бяха осакатени и колко семейства загубиха домовете си. Това просто не може да се толерира. И се кълна, че не съжалявам за нищо. По-добре да прекараш 10 години зад решетките, като си честен човек, отколкото мълчаливо да гориш от срам за кръвта, която проля правителството ти. Разбира се, ваша чест, не очаквам чудо тук. Знаете, че съм невинен - и знам как тази система ви оказва натиск. И е очевидно, че ще трябва да получа осъдителна присъда. Но аз не ви се сърдя и не ви желая нищо лошо. Опитайте се обаче да направите всичко по силите си, за да предотвратите несправедливостта. Не забравяйте, че от вашето решение зависи не само моята лична съдба – то е присъда за онази част от нашето общество, която иска да живее мирно и цивилизовано. Онази част от обществото, към която може би принадлежите и вие, Оксана Ивановна. От тази трибуна искам да се обърна и към руския президент Владимир Путин. На човека, който е отговорен за това клане, който подписа закона за „военната цензура” и по чиято воля съм в затвора. Владимир Владимирович! Гледайки последствията от тази чудовищна война, сигурно вече разбирате каква груба грешка направихте на 24 февруари. Армията ни не се посреща с цветя. Наричат ни и окупатори. Думите "смърт" и "унищожение" сега са силно свързани с вашето име. Вие донесохте ужасно нещастие на украинския народ, което вероятно никога няма да ни прости. Но вие воювате не само с украинците, но и със сънародниците си. Вие изпращате стотици хиляди руснаци в разгара на битката, много от които никога няма да се върнат у дома, след като са се превърнали в прах. Мнозина ще останат осакатени и ще полудеят от видяното и преживяното. За вас това е просто статистика на загубите, цифри в колони. А за много семейства това е непоносимата болка от загубата на съпрузи, бащи и синове. Вие лишавате руснаците от дома им. Стотици хиляди наши съграждани напуснаха родината си, защото не искат да убиват и да бъдат убивани. Хората бягат от вас, г-н президент. Не го ли забелязвате? Вие подкопавате основата на нашата икономическа сигурност. Прехвърляйки индустрията на военна основа, вие връщате страната ни назад. Танковете и оръдията отново са приоритет, а нашите реалности отново са бедност и безправие. Забравихте ли, че подобна политика вече доведе страната ни до колапс? Нека думите ми прозвучат като глас, който вика в пустиня, но ви призовавам, Владимир Владимирович, незабавно да спрете тази лудост. Необходимо е политиката спрямо Украйна да се признае за погрешна, да се изтеглят войските от нейната територия и да се премине към дипломатическо уреждане на конфликта. Не забравяйте, че всеки нов ден на война означава нови жертви. Достатъчно. Накрая искам да се обърна към хората, които следяха този процес, подкрепяха ме през всичките тези месеци и трепетно чакат присъдата. Приятели! Каквото и решение да вземе съдът, колкото и тежка да е присъдата, това не трябва да ви сломи. Разбирам колко ви е трудно сега, колко сте измъчвани от чувството за безсилие и безнадеждност. Но не трябва да се отказвате. Моля, не изпадайте в отчаяние и не забравяйте, че това е нашата страна. Тя заслужава да се борим за нея. Бъдете смели, не се отдръпвайте от злото и се съпротивлявайте. Отстоявайте своята улица, своите градове. И най-важното, отстоявайте се един друг. Има много повече от нас, отколкото изглежда, и вие и аз сме огромна сила. Е, не се тревожете за мен. Обещавам, че ще издържа на всички изпитания, няма да се оплаквам и ще премина през този път с достойнство. А вие, моля, обещайте, че ще останете оптимисти и никога няма да забравите да се усмихвате. Защото те ще победят точно в момента, в който загубим способността да се радваме на живота. Повярвайте ми, Русия ще бъде свободна и щастлива.

Защо госпожата непрекъснато съжалява за нещо, което се е случило? От началото до края едни съжаления. Съжаление до съжаление. Защото още живее в Стария завет. Щом носи съжалението в себе си, тя е в миналия, а не в днешния ден, в който Господ царува. Обаче има нахалството да дава прогнози за близкото бъдеще. Войната щяла да утихне понеже преговори се водили от лятото. Това е лъжа. Украинската страна съвсем ясно заяви, че преговори може да има,когато окупантите напуснат суверенната държава Украйна до границите от 1991 година. Какво по-ясно от това? Признават си поражението, плащат си репарациите и по-живо по-здраво. Така е по християнски. Но трябва и да обещаят, че повече няма да нападат никого. След много десетки години украинския народ може и да им прости. Това е Божа работа.

в дълбокото синьо. Аварии с ракетите, за щастие този път, стават често и във високото синьо. Силите На ПВО свалиха над 60 ракети от над 70 изстреляни от Русия!(5:12:2022година)

2500 мъртви тюлена бяха открити на руския бряг на Каспийско море "Властите в южната руска провинция Дагестан казаха, че не е ясно защо се е случило масовото измиране, но вероятно то се дължи на естествени причини". Защо от Каспийско море летят ракети към Украйна. На всеки 10 ракети се случва поне на една от тях да не се включи двигателя и ракетата пада в морето, а не примерно върху някое населено място. "Хуманизъм" в действие.

КРАЇНА ГЕНЕРАТОРІВ

АлександърТ.А., Голямо нахалство ще е от наша страна "Не ставайте учители на хората". "Кой как живее, това е негова работа - не съкращавайте разстоянието помежду си". /Проява, връзка и причина, Беинса Дуно/

Доброго вечора ми з Украини

ПУТИН МЫ ТЕБЕ НЕ СКОТ! МАТЬ РФ

Повтаряй, повтаряй. Може още някой да се върже, че професора не лъже като казва, че унищожението на гражданската инфраструктура на Украйна е легитимно.

София, 30. IV. 1921 г. Любез. К. Пчелите ще се раздадат на вдовици извън братството Другояче ще излезе да правим услуга на себе си Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри. Цялата сума от дъсчените кошери добита ще се даде на К. и М. без никакви удръжки, другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин. Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило - безкористие, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта. Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата. Един Господ на Любовта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедните и страдующи. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)

Даже росийския експерт е наясно, че за такива неща, като бомбардиране на мирни градове не трябва дори да се споменава. Какво казва българския професор Иво Христов - странна война се води в Украйна, защото видите ли за шест месеца не е разрушена инфраструктурата на страната и сега внимание, това разрушение според лъжепрофесора е легитимно и войната няма да изглежда вече странна, а ще си бъде вече съвсем нормална война. Странното е друго. Открито човеконенавистническа пропаганда се публикува в сайт посветен на Учителя. Никакъв здрав разум не може да се съгласи с подобно нещо.

Това е престъпление да се бомбардират мирни градове Това го казва не royalrife, не украинската пропаганда, не американската пропаганда. Това го казва високо уважаван росийски експерт, който не изпитва ни най-малка симпатия към украинския народ. Професор Иво Христов обаче твърди точно обратното. Кой от двамата лъже ? Аз залагам за лъжепрофесора Иво Христов. Тук няма емоция, а само трезв ум.

Преди да започне инвазията, правителството на Росийската федерация твърдеше многократно, че няма намерение да нахлуе в Украйна. Че струпването на сили е просто военно учение. И че именно западната пропаганда направи да изглежда, че Русия ще нахлуе. Дезинформация и лъжи на росийската пропаганда,След това, дори след началото на инвазията, те казаха, че не са имали намерение да убиват цивилни, да унищожават цивилна инфраструктура или да унищожават жилищни сгради или дори други невоенни цели. Разбира се, знаем, че инвазията се е случила, въпреки отричането. Знаем, че има системен обстрел на гражданска инфраструктура, на жилищни сгради, болници, медицински заведения, системно са унищожавани цели градове. Професор Иво Христов обаче не е доволен от мащаба и темпа на унищожение. Професора се чуди защо втората армия в света за цели шест месеца е разрушила толкова малко от инфраструктурата на Украйна. Росийската пропаганда твърди, че не руските военни са унищожили цивилни сгради и инфраструктура в Украйна. Не, това е украинската армия, която разрушава собствените си сгради и инфраструктура. Искат да повярваме, че атаката от 200 хиляди чуждестранни войници не е причина украинската армия да използва своите оръжия и запаси от боеприпаси, за да стреля по руските нашественици,вместо това украинците стрелят по собствените си сгради. След това видяхме разкриването след изтеглянето от региона на север от Киев на систематичното убиване на цивилни, отвличането на цивилни, държането им в плен, измъчването им,удряне по телата им, така че няма място, което да не е бито. Системното изнасилване на жени и дори поставянето на капани на жилищни сгради след оттеглянето им. Росийската пропагандна машина твърди: всичко това било инсценирано. Сякаш това може да бъде инсценирано от армия, която се защитаваше, висеше на косъм, докато руснаците се изтеглиха. Видяхме международни експерти по военни престъпления, които дойдоха да разследват района. Видяхме доклади от страна на надеждни международни организации за систематични нарушения на правата на човека. Ние, които вярваме на тези доклади, навярно сме от онези 80 процента от българите, които професор Иво Христов счита за дебили. Е ми добре. Сбогом. Един дебил по-малко. И това е нещо.

Oпростяването не може да реши проблемите, пред които са изправени съвременните демокрации. И защо е това? Е, защото опростяването винаги е свързано с идеи. Имаме представа, че светът функционира по този начин и следователно това ще реши проблема. Винаги става въпрос за идеи. Някой има идея, която смята, че трябва да бъде всеобщо приета и призната и със сигурност включена в законите на обществото, тогава ще решим проблемите си. Какво пренебрегва това мислене? То пренебрегва един много прост факт. Целта на демокрацията не е да решава проблеми. Целта на демокрацията е едно и само едно нещо, хората – не идеи, не проблеми. Защото какво правят идеите? Идеите определят проблемите и след това определят решенията. Но хората не са проблем. Това е осъзнаването, до което трябва да стигнат демокрациите. Хората не са проблем за демокрацията. Хората са целта на демокрацията. Целта на демокрацията е да помага на хората да растат и да се повишава тяхната осведоменост. Не е да се решават проблеми чрез убиване на хора или като се забранява това или онова. Цялата цел на демокрацията са хората, всички хора. Целта на диктатурата е в известен смисъл и хората, а именно или диктаторът, или малък елит около него, където широкото население е просто роб за изпълнение на амбицията на диктатора. Но целта на демокрацията е всички хора, повдигането на всички хора, което в крайна сметка е повишаване на тяхното съзнание. Но въпреки това, това, което може да се разбере под демокрация, е, че целта на демокрацията е да се грижи за хората. Когато имате хора, които са в това черно-бяло мислене, както можем ясно да видим, въплътено от Путин, те не се интересуват от хората, поне не и от мнозинството от населението, те са просто инструменти. Няма значение колко руски войници са убити в Украйна, стига той да постигне целта си, за да може да запази лицето си и да каже: „Не беше грешка да вляза там, защото постигнах нещо важно за Русия. Завладях този регион на Украйна. Е, трябваше да го унищожа и да изравня всички сгради със земята, за да го направя, но все пак постигнах нещо важно за Русия. Не им пука за хората. Защото Путин и други като него ги е грижа само за себе си. Това е антидемократично. Демокрацията се грижи за хората – всички хора. И следователно демокрацията не може да гледа на хората като на проблем, който трябва да бъде решен. Обществото е тъкан, едно цяло и не можем просто да изолираме един проблем и да мислим, че можем да го решим. Трябва да погледнем контекста, да разгледаме връзките и да видим: Какво трябва да направим, за да променим наистина обществото? Какво трябва да направим, за да помогнем на всички хора?

Половината му студенти на този "специалист"(както сам скромно се нарича), нищо не ставало от тях, както и с половината от българите въобще. Чака ни трета национална катастрофа според "специалиста". Но пък за Русия прогнозата му е обещаваща. Хайде всички българи от които става нещо на хорото с Русия. Там било спасението. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Този филм доцентът изглежда не го е гледал. Тези професори, доценти и други емблеми на българския свободен дух дето вещаят войни, мрак, катастрофи ги обединява едно нещо - лошото им отношение към част от българите. Не вярвайте на такива хора за да бъдете спасени вие и вашите близки.

Лъжепрофесора старателно се опитва да внуши на българите, които счита за дебили, че извършването на военни престъпления е легитимно. Сега всяка една държава в света с демократично управление е в правото си да предприеме наказателни действия срещу този тъмен субект. Скандално е в сайт посветен на Учителя да се появява подобна пропаганда, представляваща престъпление срещу човечеството и човечността.

Интересно как в твоя ум протеста се трансформира в молитва. Човек протестира, когато е недоволен от нещо или от някого, а пък молитвата е съзерцание на най-висшите чувства. Та ми е малко неразбрано.

Горкия човек, намерил къде да протестира. Цялото небе не може да побере Господа, че някакъв храм ще Го побере. Значи този човек в продължение на десетки години в определен ден и час се изправял пред портата на лъжата да протестира светът да не го променя. Лъжата е майстор в окалянето на мозъци. Божественото в човека никой не може да промени. Това, което се променя е човешко, временно, преходно. Приятно протестиране на всеки, който си няма по-важна работа !