[Ако резултатите са неясни, то целите....?!]

И как точно работи при теб будистката методология?

Тя включва стъпки които са описани в различни традиции. При мен работят тези които не въвеждат нови и абстрактни термини и които навеждат вниманието към конкретни неща като тялото, взаимодействието между обектите, успокояване на ума. Базисните понятия са стремежа към щастие във всяка изява ма всички същества, празнотата на всичко и същевременно закона за кармата която не позволява на съзнанието да се освободи от ангажирането и желанието. Традицията Теравада е базисна и ясна. Темата е обширна, но главното е да бъде винаги конкретна в контекста на всекидневния живот, тогава стъпките следват една след друга.

[Ако резултатите са неясни, то целите....?!]

Ами да, Диан. Да познаем Ума.    Нещата са дори много по-дълбоки. Аз може и да ставам понякога доста обстоятелствен относно това човек да се научи да взема правилните решения (които само с ума не могат да се постигнат), но това е основополагащо. Всеки може да се научи .... ако поиска.   Много по-дълбоки. Никой няма да се научи да прави наистина добро, ако не открие истинския Себе си.

Не съм съгласен, според мен това са само ментални игри чрез въвеждане на различни термини и комбиниране с тях. Нещата стават много близки и практични ако се търси себепознание, житейските ситуации предлагат достатъчно възможности за това. Нужно е самонаблюдение, поглед отстрани, анализ чрез различни техники и избрана методология която работи индивидуално. Будистката методология е изпитана и при мен работи. А менталните спекулации не са ми интересни, позната ми е способността на ума да се забавлява с тях само и само за да не насочи анализа към собствената си природа. Колкото ума е по-силен, толкова по-трудно се само-обуздава, предпочита да препуска в менталните простори като се надява да намери нейде там, извън себе си, решението.

[Ако резултатите са неясни, то целите....?!]

Продължавам да твърдя, че много често решенията взети с Ума, не са най-правилните, дори и да ни се струва, че са правилни.

Тогава правилното решение е да познаем Ума, за да различаме кое ни се струва и кое е най-правилно. Това е пътя на себепознанието чрез самонаблюдение и медитации в тази насока. Той се използва в будизма. Например според един чан (т.е. зен в Япония) майстор Сююн: "Нечистотиите на ума са погрешни мисли и зависимости...Мъдростта и ценноста на будите и сетивните същества не са различни една от друга. За да изпитате тази мъдрост и ценност, излезте, излезте извън дуалността, различаването, погрешното мислене и зависимостите. Това е буда-природата. Ако не можете да направите това оставате едно обикновено сетивно същество."

[Ако резултатите са неясни, то целите....?!]

Човек трябва да използва всички налични средства в живота си. Ако се види, че резултатите не са очакваните, то целите се сменят. Нещо, което е съвсем логично. Тук се сетих нещо, което Учителя често е казвал: "това, което сте разбрали, не сте го разбрали, това, което не сте го разбрали, сте го разбрали"  . 

Според мен съвсем не е логично, напротив, смесват се различни неща и се стига до парадокс. Това че човек трябвало да използва всички налични средства не означава че човек може да използва всички налични средства едновременно. Винаги се набляга на едни средства за сметка на други. Когато резултатите не са очакваните, то логично е да се провери кои средства още не са използвани пълно и да се опита с тях. Промяната на целите е вече кардинална промяна, тя често изисква и съвсем нови и различни средства, способности да се развиват и т.н. Трябва ясно да се разграничи кое е средство и кое е цел, тогава парадокса изчезва. А ако резултатите са неясни, то тогава трябва да се търси повече яснота, например чрез анализ и сравнение на предишното състояние и сегашното. Воденето на работен дневник много помага за това, даже и да не ни иска да губим време за това понеже сме увлечени в работата. Помага и ако човек работи в група, защото например ежедневните оперативки, седмични или месечни отчети позволяват поглед отстрани на промяната. Има на какво да се научи човек от деловите хора, поне аз се научих. Яснотата не идва даром, а да чакаме някой свише да свърши нашата работа няма да стане, 21 декември мина.

[Смисъл на живота]

Ще го проверим, ще го проверим, не бъди саркастичен

Намерението е много добро, но докато не се реализира трябва да почакаме с формулирането на смисъла на "живота, Вселената и всичко останало". Добрите намерения понякога водят до неочаквани резултати, но в крайна сметка и те влизат в смисъла който търсим.

[Смисъл на живота]

Не случайно отворих темата в раздел Езотерика, а не във Философия Мисълта ми бе да споделя тук до какви реални и ... как да кажа ... направо практически отговори съм стигнала. Не някакви абстрактни, не философски. Смисъл на живота по принцип, не някакъв такъв частен, за конкретен човек. Аз твърдя, че за всички хора смисълът е един, общ. Първо - според мен смисъл има. Вижте природата. Тя е много практична, организирана, всичко в нея е оптимизирано. И живата, и т.нар от нас нежива - също. Няма как да няма смисъл нещо, за което е "похарчен" толкова голям ресурс. Имам и още аргументи, но ще пиша по-нататък. Второ - ние сме част от природата, ако на някой така повече му харесва - на живата природа; това означава, че трябва да търсим смисъла по отношение на света като цяло, а не като някакво индивидуално развитие, не като някакви човешки постижения, например. Беседата, която ми помогна най-много да се ориентирам e "Три вида съзнание". Хубаво е да се прочете цялата, трудно ми е да дам само няколко цитата. Подобни неща казва Р. Щайнер в 8 лекция на Антропософията като космософия  

Практически изводи за живота въобще, който е един и общ за всички хора, само че базирани на вижданията на Щайнер и Учителят, това е типичия подход при духовните учения. И кое е тук практическото? Че еди кой си авторитет се изказал еди как си за невидимите тела на съществата и Земята. Ами ако е сбъркал нещо с тези понятия? Ще го проверим ли на практика, преди да формулираме смисъла на живота който е общ за всички хора, природата и т.н.? А дано, ама надали.

[Смисъл на живота]

Търсенето на смисъла на живота е една от важните задачи на философията, в духовността не е така защото там се дават готови оценки на ситуацията в която хората се намират. В този смисъл тази дискусия не е подходяща за този форум, това е вероятно най-слабото място на духовността, единствен Буда си е дал сметка за него и е показал границите на своето учение, в резултат то е станало по-близо до философията отколкото до духовността.

Дефинирането на подобни големи въпроси е ключовия момент, защото контекста, смисъла който влагаме в понятието "живот" определя не само него, но и смисъла му. Тук са изброени някои варианти на подобен контекст, има много други разбира се. Ако пък не дефинираме въобще живота и не търсим отговор, все пак живеем, съществуваме и начина на това съществуване влияе върху нас и нашето съществуване, т.е. съществуването на всяко същество има своя природа и тя трябва да бъде разбрана по необходимост, независимо дало сме дали обща дефиниция на живота и съществуването въобще. Тази необходимост е важна характеристика на живота.

[Евангелието на Светите Дванадесет]

Според информацията в Интернет това е чанелинг от края на 19 век, ръкопис и лама от Тибет няма, да не говорим за есеи. Не е ясно защо е трябвало да бъде крито и то чак в Тибет, но като се има предвид че по същото време Блаватска си е публикувала книгите използвайки подобни твърдения, това е било модно за времето си. Има доста включени неща които са по късни от първи век, ето малко инфо от Интернет:

"Trinity" is mentioned, a theological term from the late 2nd century,

The Spirit is said to be "Sevenfold", an idea from Isaiah 11:2, but the expression is much later.

The Spirit is called "lifegiver" which reveals that the writer is familiar with the Nicene creed (325 AD).

The spirit is said to proceed "from the holy two", revealing that the author is affected by the so-called "filioque", a Western addition to the Nicene creed which can not be traced further back than the 6th century AD.

The fauna of Palestine in the book differs from reality. Jesus saves a cat, some rabbits and an ape. None of these animals are mentioned in the Bible. If they existed in Palestine it would be very interesting to know what they were called in the Aramaic; they are not mentioned in any Aramaic manuscript so we don't even know what the words would have been.

A man in the text breeds hunting dogs -- clearly a 19th century Englishman, not a 1st century Jew or Roman.

The later part of the text has examples of liturgical uses that are much later. The wedding ceremony is Eastern Orthodox, the sound of churchbells is heard (a medieval invention), and so on.

Поне не претендира среща и разговори с митични същества като Дон Хуан и Анастасия, това е по късна мода.

[Нетърпимост / непримиримост към злото]

Животните като не са познали доброто и злото и не могат да поначало да извършат грях, не боледуват ли, ме се ли борят за съществувание и не умират ли? Техните страдания явно не визат в сметката, приема са че те са напуснали рая без да имат грехопадение, покрай грехопадението на човеците и тях ги изгонили. Растенията които в рая давали плодове и зеленчици на хората и животните също се променило коренно когато дошли на земята и станали каквито са сега, имат тръни и изискват работа от хотата, имат болести и умират като животните и хората. Синовете на Адам Кайн и Авел било земеделци и скотовъдци, после когато Кайн убил Авел бил принуден да живее с други хора, които не е ясно от къде са дошли защото само поколението на Адам и Ева би трябвало да е на земята.

Всечко това е ала-бала, митове и легенди на юдеизма без каквато и да логична връзка със законите на живата природа, закони които важат от хиляди и милиони години и много видове растения, животни и хора са се появили вследствие на тях, много от живите същества са изчезнали отново по силата на тези закони. Това е сигурна информация, а който иска да вярва ще вярва и в абсурдното, както се е изказал навремето Августин, в сегашната епоха абсурдното има нова дрешка от етерни, астрални, ментални и т.н. термини. "Блажени са верующите", те винаги ще намерят в какво да повярват. Други не дотам верующи събират парсата на най-новата вяра, те са се облажили самички. Нищо ново под Слънцето.

[Технически проблеми със сайта]

Във формата за влизане на регистрирани потребителя има опция "Запомняне", която е включена по подразбиране и за която е обяснено че не се препоръчва за компютри споделяни от много хора. При използване на такива компютри опцията трябва да се изключи, т.е. не трябва да се забравя да се чукне кутийката "Запомняне" при влизане. Лошото е ако веднъж поне регистриран потребител влезе без тази опция да бъде изключена, запомнянето остава за използвания компютър и всеки потребител от него който отива на сайта на портала бива разпознаван като регистрирания потебител. Дори и регистрания потребител да влезе наново през този компютър и да отмени "Запомнянето", то пак си остава активно за този компютър. Предполагам че трябва да се изчисти историята на браузера, бисквитките и т.н. за да отпадне, това обаче не винаги е лесно защото има различни браузери.

По-лесно да се изключи "Запомнянето" по подразбиране. Когато е нужно то се прави само веднъж за използван компютър и тогава трябва да се избере еднократно, няма нужда да е по подразбиране.

[Нетърпимост / непримиримост към злото]

Не знам дали се разказва как Бог Отец ще прости първородния грях на човечеството за да го прати обратно отново на небето в рая?

Обясних това в началния параграф, точното място в Библията не мога да укажа, но на това вярване се базират и юдейската и христиннската общност. Бога обещал да изпрати на потомците на Адам, т.е. хората, Месия (Спасител), това е връзката между Стария и Новия Завет. Така е поне за християните защото евреите все още го очакват, те не са приели Христос за месия защото духовните и национални стремежи при тях са свързани. Затова християнството е било и си остава секта на юдеизма, макар че едновременното четене и на Новия и на Стария Завет си остава много трудна работа. Павел се е постарал да позаглади проблемите, премахнал е нуждата от обрязване на мъжете например, но в сегашните времена Стария завет е труден за четене камо за ли за спазване.

Разбирате на Грехопаденито като разделяне на полове в началните етапи на Сътворението е само една от многото теории. Не мисля че има съотвествие със Стария завет защото след като Адам и Ева яли от ябълката и познали добро и зло, Бог Отец казва: "Сега те станага като нас". Това "нас" най-малкото означава не само Бога, но и други същества които познават добро и зло, включителни и змията. Познаването на добро и зло, правенето на оценки, е присъщо на мисленето, съава дума за мислещи самостоятелно същества. Адам и Ева можели да мисляъ самостоятелно, но загубили директната комуникация с Бога и вече само когата Бог реша може да говори с тях. Месията трябвало да въстанови и това.

[Нетърпимост / непримиримост към злото]

В крайна сметка става ясно че проблема идва от библейската символика за излизането от рая поради познаването на добро и зло и после страданието за да се завърне в рая, което е пътя на Христос, тя е излишно усложнена. Две хиляди години хората се чудят за какво всъщност става дума и "ако Бог иска да прости на хората защо просто не го направи", ами са нужни тези "галимации", както се изрази един учен.

 

С проливането на кръвта на Христос на Голгота, Той, Великият Слънчев Дух е влязал в земята (и сега е там) и е разпръснал около земята великолепното си чисто астрално тяло. Така че, след Неговото идване, ние когато се спускаме за прераждане можем да строим астралните си тела с пречистена материя (по-чисти емоции, желания и стремежи). Това е смисъла на опрощаването на греховете ни от Христос, а не че Той ще премахне греховете на отделния човек.

В цитата от моя постинг става дума за друго: за изначалния грях който хората имат според библейската символика поради грехопадението на Адам и Ева, Христос е обещания от Бога Отец спасител на хората който да ги върне в рая. По този начин изначанлния грах ще бъде опростен от Бога Отец, който е сътворил небето и Земята. Пътят на Христос включва страданието, полагането на живота си за другите за да бъде получен обратно на Небето и т.н., всеки може да го прочете в Новия завет.

Цялата схема за грехопадението пред Бога Отец и очакване на опрощение за този грях не е логична, познанието на добро и зло е изначално на мисленето въобще и да се вписва като грях е безсмислено, това е ясно от памтивека. Има най-различни автори които се опитват да внесат информация от по-висш порядък, но откъде идва тази информация не е ясно. Който иска да вярва на духовни книжки съдържащи вижданията на авторите им за слънчеви и астрални духове и т.н., може да го изрази с техните понятия, но не трябва да се забравя че е лесно да се напишат книжки, трудно е да се носи и умре на кръста, още по-трудно е да се възкръсне. Ако авторите на книжките имат сила за толкова големи виждания, защо не направят с нея поне едно от нещата които е правил Христос, щом като вярват в Него?

[Филмът "Властелинът на Пръстена"]

Келтски или старогермански - не е ясно, може да се окаже едно и също... Келти е имало из цяла Европа и не вярвам да са останали без наследници. Келти има в Ирландия (ирландският език е единственият келтски език, който е официален, макар че се говори от малка част от населението).

Има ли келтска легенда за пръстена на силата? Щото книгата има дирекна връзка с пръстена на нибелунгите, използван от Вагнер 80 години преди Толкин. На картата показана горе се вижда че келти не е имало в северна Европа и балтийските райони, а от легендите на тези райони има много заемки. Англите и саксите тогава са живели в днешна Дания и староанлийския не е близък с келтския, това е добре известно защото тези езици се изучават и сега, най-малко в университетите. Келтският език се използва освен в Ирландия и в Уелс, и Шотландия, доколко е официален е спорен въпрос, напоследък доста млади хора го учат, а и в Шотландия има силни настроения за отделяне.

Както и да е, тази тема не е за този форум. В Уикипедията и на други места има много информация по въпроса, да не говорим за безбройните сайтове с всякакви твърдения за история и какви ли не съвременни митове и градски легенди. Всеки влак си има пътници.

[Нетърпимост / непримиримост към злото]

Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло.

~

В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас.

Две лепти

 

Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него.

Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи.

Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота.

Постоянна благодарност

Тези цитати са много точни, те показват че човек се занимава с доброто и злото сами по себе си докато не разбере собствената си обусловеност от ред фактори, които също могат да бъдат класифицирани по същата логика като добро и зло. Тогава кулата от карти се срива, заедно с илюзията че в човека има нещо много специално което е "отвъд добро и зло" както го нарича Ницше.

В крайна сметка става ясно че проблема идва от библейската символика за излизането от рая поради познаването на добро и зло и после страданието за да се завърне в рая, което е пътя на Христос, тя е излишно усложнена. Две хиляди години хората се чудят за какво всъщност става дума и "ако Бог иска да прости на хората защо просто не го направи", ами са нужни тези "галимации", както се изрази един учен.

Вместо това Буда започва със страданието за да покаже пътя към освобождение от него, без да се занимава с Бога и космологични постановки, това е ясно и логично. Освен това вместо три години е проповядвал над 40 години за да стане ясно точно какво иска да каже. В резултат последователите му поне не са водели религиозни войни срещу злото и в името на доброто, те не използват тези понятия, а и Буда е забранил причиняването на страдание.

Хубавото е че сега всеки може да избира гледната си точка, това наистина е отвъд добро и зло.

[Филмът "Властелинът на Пръстена"]

"Хобитът" ми беше любима книга през детските години, но не подозирах че има продължение. Това продължение не беше издадено през соца и наистина бе голямо откритие за мен когато го прочетох, вече като възрастен. В това май имаше смисъл защото "Хобитът" е детска книга, докато "Властелинът" е за по-големи.

Легендите които Толкин е използвал не са келтски, а старогермански. Пръстенът на силата е използван и от Вагнер в "Пръстена на нибелунгите", а в творбите на Толкин има и елементи от скандинавски и балтийски митове. Той ги е писал като пенсиониран университетски преподавател по старо-английски, който е езика на германските племена завладели британските острови, англите и саксите са най-големите племена от тях. Келти са останали само в планинските райони на Уелс и Шотландия, те имат други легенди, най-известната от тях е за крал Артур който се сражавал с германските нашественици.

[Опасностите в духовния Път]

Impulsa,

Няма как да говориш за Буда,самсара и състраданието и да плюскаш пържоли...

Тази опастност в духовния Път е била игнорирана от Буда, и той и учениците са яли каквото им дадат, макар Буда да е имал стомашни проблеми които са довели и до смъртта му, последното му ядене се описва като "любимо на свинете" или направо свинско. Такова му било нивото на човека, нито е бил миров Учител, нито е имал нужда от мирови ученици. Така е и в традията Теравада, традицията Махаяна поддържа вегетарианството, отделните секти и манастири могат да избират, но не се приема като критерий за напредък. Вегетарианството има и други сфери на изява освен физическата, като ментална и емоционална, именно те имат нещо общо със състраданието и освобождението от самсара, първата стъпка в това съвсем не е е физическото вегетарианство а осъзнаването на илюзорността на аза.

Извинявай за некомпетентността ми ,спрямо Будизма .Пиша щото това, по горе ми прилича на трън в петата...Духа ,духовността,намираме в смисъла на нещата.Какъв е смисъла на вегетарианството ?Това е стъпка към разбиране , на отношенията между видовете интелект.Просто малка стъпка към осмисляне на тези отношения и емоциите ,които бозайниците притежават.. .А за Буда знам,разбира се не от първа ръка че до прозрението за средния път е стигнал след дълго изтощително себеограничение .Аскетизма довел тялото му почти до смърт...И още една приказка:Този принц единствен ,израснал в двореца на баща си в изолация от външния свят.Когато отраснал започвайки да посещава често града ,бил потресен от болестите,бедността, ужасния живот който водели обикновените хора .Това била причината да се откаже от охолството и да тръгне като аскет да търси Истината ...И друго съм срещал.В духовните учения на Индия,Буда(пробуден) е имало няколко.Различни личности ,живели по различно време.

Физическото вегетарианство често е първа стъпка на търсенето на телесна и нравствена чистота, тя е по-лесна от чистотата на емоциите и мислите и затова е нужна. Ползата от нея е голяма, но не трябва да се преувеличава защото физическият вегетарианец може да остане, и често остава за съжаление, в плен на предишните си чувства и мисли които не са дотам чисти. Поради контраста в начина на хранене с околния свят на месоядци и материалисти за съжаление понякога се развива и гордост от начина на хранене и духовните интереси, която не помага за чистотата.

Буда и неговия път е голяма тема и не е тук мястото за нея. Все пак искам да поясня че аскетизма който е следвал Буда не само е бил изоставан от него след като е открил средния път, но аскетизма е бил определен от него като грешен път. Буда го е практикувал в началото следвайки съществуващите практики в Индия, но постепенно си дал сметка че аскетизма не го води към целта на търсенето му. Разбира се аскетизмът е много повече от вегетарианството, при него се търси пълен контрол над телесните желания, понякога дори и на функциите на тялото.

[И у добрия човек има скрито нещо ....]

И дали в нашето съвремие злото нараства? Ти казваш не, аз мисля, че то нараства. На кого се дължи злото!? На грешниците? Кои са грешниците!?

Казваш, че злото било от миналото. Аз бих казал, че и настоящите разбирания на праведните (добрите) хора са от миналото и са си все същото зло.

Доброто и злото не са реални неща, те са измерители. Това не означава че те не са важни, те просто са нужни за да измерят определени действия и обмен, които влизат в по-големи системи на обмен.

Това не е лесно да се разбере, но в съвременната епоха материалните блага и услуги имат подобни измерители като парите. Какво са парите? Само парични знаци напечатани или изковани върху хартиени или метални носители. И въпреки това те са важни защото те регулират обмен на стоки и услуги между хората и се издават според съществуваща система на обществени отношения, включителни и междуобществени отношения в сегашната епоха. Може и да не бъдат използвани, ако има други измерители и те бъдат приети от участниците. Докато това стане обаче те са валидни. После ще се изгубят "като старите пари". Нуждата от баланс обаче ще остане и именно това е смисъла на кармата, този баланс винаги намира израз според "сегашните пари". Така миналото идва в настоящето, но само частично защото измерителите са само един аспект на живота. Той има и много други аспекти, но те са друга бира.

[И у добрия човек има скрито нещо ....]

Хм, разбирам; идеята е, че сме като ин-ян, колкото "добри", толкова и "лоши".

Под лошото проявление може да се открие доброто, по-навътре в човека, както и обратно - в добрия човек има по-надълбоко нещо лошо.

В такъв случай ние към какво (да) се стремим?

.....

Та, каква ще е ползата, като изучим тези пластове? Евентуално ще се убедим, че сме колкото лоши, толкова и добри? Това ли е идеалния/желания резултат от познанието? Или?

И откъде следва че сме колкото добри толкова и лоши? Трябва да се внимава когато се минава от качествени твърдения към количествени оценки. Означава само че в нас има резултати от добри и лоши дела, колкото са едните и другите количествено във всеки един човек е различен и много по-труден въпрос, той изисква много информация и способности за разбирането й.

Също откъде следва че има някакво съотвествие между доброто и злото, и ин и ян? Това са съвсем различни дуалности, а дуалности има много, например мъж - жена, произволното свързване на значението на различни дуалности в търсене на някакво общо значение е елементарна грешка.

Ползата от учението е освобождение от резултатите от минали грешки и живеене по начин който ни носи повече задоволство от предишните начини, което може да се нарече нов начин на живот. Това е един стремеж който ни движи напред защото позволява да опитаме и евентуално да постигнем качества и резултати, които са били невъзможни преди. Те могат да бъдат толкова много различни от предишните ни постижения че да изглеждат като чудеса, затова Буда казва че единственото чудо което познава е чудото предизвикано от образованието.

[И у добрия човек има скрито нещо ....]

Просто уникално ми звучат фразите на Учителя, Лао Дзъ и Свети Никодим Чудотворец:

"... .и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже..."

".....когато всички познаят доброто като доброта, това не е добро..."

".....не вярвай на своето постоянство..."

Да приемем или не несъвърщенството? Да приемем или не себе си?

Добър или лош човек трябва да познава себе си. За това познание могат да допринесат различни външни условия и вътрешни нагласи, посредством тях човекът изучава пластовете на съзнанието си които са натрупани в течение на придължителни епохи. Това което в момента е във фокуса на съзнанието е като текущ добив от тези пластове, другото остава скрито или забравено. Затова Учителят използва сравнението с рудодобива и неочакваните резултати от него.

Доброто като акт на проявление е нещо конкретно, то се измерва с реален резултат, като даване ябълка на гладния. Добротата от друга страна е едно абстрактно понятие или нагласа на съзнанието която може да е самодостатъчна, затова те могат и да не достигнат до конкретни прояви. В този смисъл те могат да станат капани на съзнанаието защото макар и без да са изявени с конкретни прояви те му носят задоволство което спира по-нататъшното търсене. Затова Лао Дзъ набляга на самия процес на търсене, неговата динамика не позволява стагнация и задоволство. Това е обяснено на много места в книгата му.

Светията говори да не вярваш на своето постоянство, но кое е постоянно в състоянията на което и да е съзнание? Това е трудния въпрос в християнството. Според догматиката му това е Царството Божия, но това е отново вяра в едно абстрактно понятие за което няма информация. Когато това познание дойде ще изглежда ли това царство така постоянно както сега, когато няма такова познание? Няма ли все пак да се наложи прераждане в други светове и заплащане на стари кармични сметки? Тук е разликата между традиционното християнстово с неговото влизана в царстовото Божие чрез благодат и вечно блаженство и учението на Учителят и други духовни учения. Всеки влак си има пътници.

[България. Ще я бъде ли?]

Според Махатма Ганди:

"Седемте обществени гряха са: политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без съвест, познание без характер, търговия без морал, наука без човечност и вяра без пожертвования."

Грехът може да бъде поправен след което е разбран или посочен, когато има примирение или поносимост към него той си остава както и последствията му, които през всички времена са носели едно и също: разруха.

[Умеем ли да мислим положително?]

Истинската трудност не е дали можем да мислим, дали положително, отрицателно, реално и т.н., няма значение, човек трябва да мисли и по силата на тази необходимост опитва различни подходи на мислене. Истинската трудност е да не се привърже към обектите на мислите си, независимо дали са му приятни или неприятни. Съвременната епоха налага успеха като приоритет на съществуването, материален, професионален, социален, духовен и т.н., най-различни видове успех. За да бъде постигнат избрания вид успех се учат съответни подходи за мислене, някои полезни, някои не дотам, някои пък направо вредни.

Много рядко обаче се набляга на непривързването, то не и традиционно за европейското мислене като концепсия. В далечния изток имат традиция по прилагане на техники за непривързване към обектите на мисленето, в будизма тя е базисна и оттам се разпространява в света. Учителят също споменава това с мисълта "Бъдете в света, но не бъдете част от света". За съжаление обаче това е трудна задача и не се постига с една инструкция, затова в будизма има изградени техники за самонаблюдение. Например може да опитате като си измислите една напълно нереална история за някого който не познавате и не съществува. Приложете към него положителни и отрицателни мисли, ще имат ли ефект върху вас както имат такива мисли към реални хора? Разликата се дължи на липсата на привързване към обекта на мислене, дължаща се на познанието че той е една илюзия. По тази причина много хора обичат да четат и гледат филми за фантастични герои и светове, така освобождават временно ума си от обектите от реалния живот към които е привързан чрез желанията си.

[Слово за деня на народните будители]

Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона.

През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят.

Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

И като гледаме историята на България след тази многовековна будителска дейност, как българите опознаха себе си и така опознаха същността на боговете? Покръстването не унищожи езичеството, нито въстанието на Спартак освободи робите или унищожи Римската империя, нито църквата унищожо богомилството, нито пък просъществува дълго империята на Симеон, колко остана от архитектурата, богатствата или книжнината? Всички тези неща отминаха с времето си, и езичеството, и ересите, и Римската империя, и красивите палати, красиви предмети и мъдри книги. Изглежда че осъзнаването на това всъщност е част от пробуждането, а дали ни дава и познание на боговете не е важно, важно е че ни дава свобода от минали грешки.

Буда е най-известният будител, самата дума "будя" е санскритска и се използва в същото значение и до днес в Индия, както и в славянските езици. Той не се е борил с власти, империи или творил материални блага, не е говорил за боговете и основал религии, само е учил за страданието което носят страстите и силните желания и как да се освободим от тях. Това не звучи като "народно будителство", но е много повече от това.

[По какви начини успявате да постигнете самопознание?]

Самонаблюдението и способността за анализ на резултите са подходящи методи за самопознание за тези които могат да ги прилагат. Тези които не са силни в това могат да прилагат други методи подходящи за тях. Методи има много и резултатите също са най-различни, те са ценни за този който ги е постигнал, в тази област всяко откритие е лично. Когато става дума за групова работа се прилагат методи които са подходящи за всички от групата и трябва някой напреднал да оценява напредъка на участниците.

Тези подробности обаче нямат връзка с въпроса на тази тема, а кой как оценява методите и проблемите на другите си е негова лична работа. Ако можете с нещо да помогнете на другите, учени или не, направете го, научете техния език, завършете техните училища и университети и добийте способността да можете да им обясните на техния език и с техните понятия. Нали са ваши ближни, братя и сестри, не го ли заслужават? Тов отношение в будизма се нарича състрадание, в школата на Учителя се нарича любов.

[По какви начини успявате да постигнете самопознание?]

Ситуацията на самопознанието извършвано от съзнанието/ума на изследващия напомня парадокса на социолога, който изучава обществото на което самият той е продукт, така обекта и субекта на изследването се преплитат и могат да доведат до големи грешки. Това е известно и от квантовата механика където се отчита че наблюдателя влияе на наблюдавания обект по време на наблюдението. Повече за това може се разбере например в началото на лекцията на Александър Дугин от МГУ, нейната тема всъщност е геополотиката, може да се види на [http://poznavatelnoe.tv/dugin_osnova_geopolitiki на руски.

Буда е предложил изход от този парадокс чрез връщане в началната природа на ума която е свободна от модификации. В терминологията на Учителя това е изчистване на ума от замърсяванията типични за материалния свят и навлизане в духовния свят, като крайната цел е пълно изчистване на ума и навлизане в божествения свят. Все пак това са само абстракции, отвлечени неща, единствено важно е процеса на търсене или изчистване.

[По какви начини успявате да постигнете самопознание?]

Средствата за познание винаги са петте сетива плюс ума, който Буда е определил като шесто сетиво защото той може да получава и извлича информация от ментални източници. Същевременно ума е и приемник на информацията от физическите пет сетива както и ползвател и създател на образи и форми на основата на всичко тези информационни потоци от физическия и менталния свят. Понеже всичко това става едновременно и до голяма степен автоматично по силата на навици изградени още в детството, себепознанието изисква специфични усилия, както например изисква усилие да видиш себе си отстрани вписан в дадена среда, включително физическото си тяло във физическата му среда или има като обект в менталния свят. Външни средства могат да помогнат в това, но само донякъде защото те внасят директно и индиректно готови оценки и внушения отвън на други умове, така често повече пречат отколкото помагат.