Ники_

Уважението към хляба, към зърното, към растението, което е дало плода си (сега, дали го е дало на нас, е вече друг въпрос... ), към ангела, който пази и закриля растението, към божествения свят...
От една страна това:
"Който не работи, не трябва да яде."
Защото ще изчезне неговото уважение, неговата благодарност, за сметка на които би могло да се породят други, отрицателни качества, като наглост, безскрупулност, безхаберие, мързел, угодничество...

От друга страна това:
"Матей 5:7
Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат.

1 Петрово 3:8
А най-после, бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви.

Юда 1:22
И към едни бивайте милостиви, с разсъждение;

Марк 11:25
И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения.

Лука 6:37
И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;

Ефесяни 4:32
а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е и Бог простил чрез Христа.

Колосяни 3:13
Претърпевайте си един на друг, и един на друг си прощавайте ако би некой да има връх некого тъжба: както и Христос е простил вам, така и вие.

Лука 10
25 И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?
26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш?
27 И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си."
28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.
29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?
30 На това отговори Исус и рече: человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.
31 И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина.
32 Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина.
33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се,
34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.
35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.
36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?
37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави."

Та бива много точно да се определи истинския нуждаещ се, за да не става човек предпоставка за явяването на негативните качества в характера на "другия".
да помогнеш, или не?
С това, с помощта ти винаги ще има кой да злоупотреби, да оплюе, да се възползва нагло, без истински да има нужда, с корист...
Винаги ще има и кой да критикува твоята помощ, независимо от какво естество е тя.

Майка Тереза "Въпреки това"

Та, какъв по вид хляб имате желание да дарявате?

Просеник (рецепта)




https://www.google.bg/search?hl=bg&cp=5&gs_id=1z&xhr=t&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.,cf.osb&biw=1680&bih=946&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=PbzFT_3XB4fSsgb0vdDDAw#um=1&hl=bg&tbm=isch&sa=1&q=%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1&oq=%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1&aq=0&aqi=g10&aql=&gs_l=img.1.0.0l10.167.167.11.8282.1.0.0.1.1.0.0.0..0.0...0.0.JLJJg-q6dN8&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.,cf.osb&fp=7d0732fb764099fb&biw=1680&bih=946

Така си е.
Некои казват: "Не требва молитва, а мотика!", що се отнася до "лозето", докато други са на мнение, че единствено с молитвата стават работите.
Това са просто две успоредни пътеки от Пътя, и човек избира една от двете, според своя характер, според нагласите/склонностите си.
Силният характер често поема по пътеката на това сам да си свършиш работа.
По-слабия характер, по-мекия човек, като "мек" не бива да се разбира крайно, та по-мекия човек поема по Пътя чрез молитвата.

Има и среден път, както се казва, при който двете неща, молитвата и мотиката, вървят ръка за ръка, на принципа: "Работи сякаш всичко зависи от теб и моли се сякаш всичко зависи от Бог."
Останалото е "Иш Алла(х)".

Ако човек постоянно работи усилено, все едно целия свят от него зависи, той никога не ще изпадне в самообвинение за безхаберие, защото във всичко е опитвал и опитвал, и опитвал.
В същото време, правопропорционално, ако човек се моли непрекъснато на Бога, като на Сила на Силите, той никога няма да изгуби мира, усмивката, любовта и радостта си.

В последствие, когато връзката между човек и Бога се заздрави, чрез молитвата, човека сам ще чува и узнава за Божията воля, и ще работи за нея, а не за своята. Това ще осмисли напълно живота му.

Привет!

Лично не виждам да има разлика между, затова и посочих какво точно е анализ, при това искрен. Инак, така е - много неща, че даже всички, могат да се тълкуват всячески, но това зависи най-вече от нивото на тълкуващия ум.
За списък - по-добър от този, който до сега предстваих, не съм убеден, че бива да се изготвя, защото както и писах - нещата не са едно и две, пък и някои от тях са засекретени, демек се водят тайна.
Нито в Будизма, нито в Хиндуизма, нито в Даоизма, нито в езотеричния Ислям, се представят публично всички видове практики. За някои се загатва само, а други въобще не се споменават, заото някои практики изискват подготовка, а други - пряко наставление от учител, че даже и водителство от такъв - да те въведат в тях.
Евентуално бих могъл да дам накакви по-широки напътствия, но само ако бъда попитан конкретно и то от човек, който искрено се интересува от своята трансформация, сиреч на персонално ниво, строго индивидуално.
Там и бих разяснил по-дълбоко дадено нещо, ако то е необходимо за Пътя на въпросния човек.
Както писах - според мен, тези неща, които са посочени до тук, са напълно достатъчни за будния ум, като практическа и философска насоченост.

Това ти ми десятъци, това ти ми други заповеди/препоръки от Тора, това са изключително интересни неща, които не бива да се тълкуват буквално, но тях ще представям според времето и ситуациата, а и според това дали има смисъл.

Поздрави и благодарско за редакцията, която направи на мнението си!

Ми тъй е, като тайно в пернишко, нощем, тренират Сумо...

То се виде одавна, че пред винкелу сите са равни и не стигнаа изявите у ММА-я и Ръгби-то... Герои, героии!!!
Пък да не говорим за креватните гимнастики по тъмно, дето от тех... пернишките зетьове комплекс фащат...

Не войни, а Титани!
Е, верно, забравиха старите времена, когато таквиз като Боян Радев теглиха/разкарваха каруци с въглища, но времена, времена модерни!

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?
35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

В Библията качествата на Бог са много ясно изразени и e много възможно представите на някой за Бог, да нямат нищо общо с реалните божествени качества описани там. Защото някои свръх- или супер-сили не се дават от Бог, а от ... да го наречем Сатана.
2 Коринтяни 11:14 И не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел;

Силно вероятно е някой, да иска всъщност да бъде нещо, което изобщо не е Бог, наричайки го със същото име. Това е сериозен въпрос, който всеки трябва да разгледа внимателно в светлината на свещената книга, защото там съвсем точно е посочено и разграничено, кое е от Бог, кога си в Бог и кога не.
Християнският духовен път и опознаването на Бог са пряко свързани със Светия Дух. Бог работи чрез Светия Дух в човека така, че усъвършенствайки го, доближава същността му до божествената същност.
1 Коринтяни 6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

Човек няма да може да бъде като Бог, освен ако не приеме, Бог да живее в него. Тогава човешкото ще бъде изместено от божественото.
Галатяни 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене;

Усилията, които би трябвало да се положат, биха били в посока да се позволява на Бог да изработва в човека духовни качества.
Не разбирам, какво значи самостоятелност в растежа? Без Него като коригиращ и поправящ, чрез словото – Библията, и чрез християнското лично общуване с Него, последователите Му ще бъдат загубени по пътя в безнадеждност и тъмнина.

Ефесяни 2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
Ефесяни 2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

"Преди да пропее петела..." (Марк 14:30 ; Йоан 13:38)
"Преди разсъмване нощта е най-тъмна."

Иво Калушев

"психически промени в човека, в неговото поведение, начина на мислене и усещане"


Когато започнат да изкачат "Самскарите". Това се характеризира с продължителни катарзисни периоди. При Гопи Кришна например те са продължили шест години, при други повече, а при трети по-малко.
В Библията това е описано като "Страшен Съд", част от "Второто Пришествие Христово", през който период е характерно "плач и скърцане със зъби": http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2), когато под силата на Любовта се трансформира "корена" на човека - първата му чакра (където са страховете, от смъртта, от болести, от самота, от раздели, провали и пр.), която отговаря за материалното тяло и най-вече за костната система, за костния мозък и за стволовите клетки. После това няма болести, тялото е съвсем друго. Възможна е левитацията, телепортацията и пр..
Рамалинга Свамигал описва трансформацията и на физическо ниво: http://www.beinsadou...=120#entry97006
Това са белезите.

"Хората ще могат да видят своята тъмна страна и да разберат кога грешат"
Това е дълбока и силна осъзнатост, будност на съзнанието, при която то само вижда своите недостатъци (виждане на "То" от психоанализата, на подсъзнанието, на "козните на лукавия" - егоизтичното съзнание).


"ще има и измамници"

Ще се появят хора (вече има доста от тях), които ще притежават способности и ще злоупотребяват с тях. Това ще бъде пикът в т.н. "Трета световна война" дето е започнала вече с психотропни оръжия (например също чрез медите, рекламите и пр.) и с психически способности (сидхи/дарби).
Зов бездны (2009): http://kolibka.com/s...hp?topic=6962.0
http://www.youtube.com/watch?v=VdXEWPWl5Jo

http://www.beinsadou...300#entry166270
http://www.beinsadou...300#entry166303
http://www.beinsadou...300#entry166310

Привет!
Егоизмът, както вече сме говорили, е два вида - градивен и деградивен.
Градивният егоизъм е нещо добро. Деградивният егоизъм е нещо зло (то всичко е за добро и всичко е Карма/Дхарма, но това е друга тема).
Деградивният егоизъм е онзи егоизъм, при който човек иска само за себе си, без да има желание да разделя, или да поделя от онова, което е получил. Даже още по-лошо - при този егоизъм, човек умира от яд, от завист и от омраза, ако и друг има това, което той самият е придобил, или което иска да придобие.

В Каббала желание е равно на душата. Синоними са до голяма степен. Според тази наука, има много видове души в света, в битието и то си е точно това - един желае това, друг друго, а трети - нещо съвсем различно.

из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман
Има една будистка книга, т. е. от будисти, казва се "Пресичане на духовния материализъм". Като под "духовния" се визира фалшивия, за който се пише в тази тема.

Мисъл за деня - 17.5 .2012 година

Като обичаш, ставаш силен, а като те обичат, ставаш мек. Любовта ще се върне към теб от тези хора, които обичаш. Правете разлика между Любов и Обич. Любов има онзи, който изпраща Любовта, а другият, който я получава и преценява, има Обич. После се разменят.
В Любовта човек разбира що е Бог. Вън от Любовта човек не може да си представи що е Бог.
Някои черти на Любовта



Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог...– формула


Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде
Молитва за плодовете на Духа
Псалом 112

из "Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6

из "Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6

хе, guery, имаш хубаво чувство за хумор; знаеш ли и на мен така ми изглеждат нещата отстрани. Обаче се замисли следното - ами щом пишат така, значи така вярват. Представи си, че ти си силно убедена в нещо, градиш живота си на тези убеждения и изведнъж дойде някой и Бух, по главата - това са най-големите глупости! Няма да ти стане приятно сигурно, ще опиташ да си защитиш убежденията може би (може и да се замислиш, разбира се, но поне първата ти реакцията евентуално ще е такава). А, ето виждам, че и Ники е написал в този дух. Да не философствам тогава и аз повече
Та затова става въпрос - може и да мислиш, че отсрещния човек е в най-голямата заблуда, но е хубаво внимателно да бъде изведен от нея.
И кой колкото съзнание има за това, така и ще действа. Това че "ние" или "вие" били по-толерантни и т.н. - нищо от това, различни сме и на различно ниво успяваме да реагираме. Колкото човек е по-толерантен, внимателен, може и да изглежда понякога и за някои хора, в чисто човешки план... смешен ... или знам ли какъв, безволев примерно или слаб, защото не защитава силно позицията си, но на по-висок план със сигурност не е така

Пък админите и модераторите сами са се съгласили да бъдат на това "проветриво" място. Както и са наясно, че от тях се изисква и на човешки, и на по-висш план много по-голяма отговорност за действията им. Та напомнянето на това не е излишно , то и имаше повод и то не само в темата за 2012.


catch22, много мъдро мнение, поздравявам те!

От горният ти постинг съм съгласна с теб само с едно, че "Място за нервиране и безпокойство няма."
В духа на препоръките за писане в тази тема, те моля, най-човешки, да не забраняваш на хора с различни възгледи да пишат в нея. Това, че ти си заковала една дата на Преходът не означава, че това е смисълът на заглавието ... или греша?
Къде видя, че съм класифицирала твоите и на други хора идеите като фантасмагории и илюзии?! Аз говорех за моят подход към темата за Преходът. Всяко нещо, което не е факт може да е илюзия. То и някои може да спори до зори и за фактите, че са илюзии... За мен думата "вкопчване" е по-важна. Гледам да не се вкопчвам в това, което съм осъзнала за непроверимо на този етап от моите възприятия. Не съм казала нито ред за твоите вярвания. През цялото време говорех за моите и за това, че се опитвам да проверявам доколкото мога всяка своя стъпка или мисъл.

И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е.
Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н..
Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Това правилно щение на аз-а, този копнеж е градивен егоизъм. Той е съвсем на място и добър, макар доброто да е относително понятие...
Това за отблъскването и за неполучаването е още един страх, или по-скоро същия, но в по-различни одежди.
Щом е речено, че ще се даде, то ще се даде... по обещание, дар от Бога.
Не се притеснявай. Дори да се редуват силен и слаб стремеж, и това е в рамките на нормалното. Когато стремежът се засили - няма къде да ходиш, освен да го последваш и обратното - когато отслабне, то просто ще е пренасочен към други неща. После пак ще се засили и тъй.
А когато познаеш Любовта, тази за която мнозина пишат и са писали, и ще пишат, тогава ще намериш онова, което винаги си търсил и ще си кажеш: "Това е нещото, от което съм имал нужда!", в невероятно удивление и умиление, в радост безконечна. Но и после Пътя продължава, защото има много неща още да се случват...

Фр.Джон У. Гроф Младши

Старецът Тадей Витовнишки
Подвизаване - писма от стареца Йосиф Исихаст


из "Миларепа (2006)" [media=]

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10116&st=60#entry168233

Именно затова и други се раздразниха - защото обичат.
Ти обичаш тези хора, мислиш им доброто и се опасяваш да не са се хванали като "удавници за сламка", подхранващи празни очаквания, които след време да ги доведат до разочарование и респективно до страданието.
Затова се опита да посочиш трезвеността.

Те обаче, според моите усещания, не лежат единствено на сляпата вяра и на празната надежда, тъй че място за притеснение в теб не би трябвало да има, въпреки, че когато сърцето на човек е добро, то няма как да не се притеснява за другия, няма как да не се усъмни в това, дали въпросния друг не "лети в облаците" на собственото си въображение.
Все пак, за протокола и за спокойствието, твоето и на други, ще река, че не, не летят в облаците въпросните потребители. Е, има си редица наивности, но...

Ивета, отчасти опита същото, пък и други потребители.
Въпросът тук е начинът, по който се посочва това, или онова. Начинът, по който са опитваме да предпазим и да отрезвим евентуално.

Има нещо много важно - Вярата в човека. Вярата в нещо. Независимо колко глупава би могла да ни изглежда, ние сме длъжни да я уважим, защото тя е способна на чудеса.

Да, ако е сигурна като такава, като заблуда, щото може да се окаже, че ние сме заблудените. Кой гарантира? Пак вярата. Аз вярвам в това (че съм прав, по убеждения и разбирания), а той в друго (че е прав по убеждение и разбирания) и хоп сблъсъкът е готов да назрее, само поради разликата в убежденията.
Представяш ли си колко малко му трябва! До къде сме я докарали!!!
Направо не е за вярване. И това не е от вчера. Цялата истирия на човечеството е съпътствана от това.
Е, край няма ли?

Ето защо мисля си, че думите на Борис Сахаров са много актуални:

из "Йога без учител"

Да, ако е сигурна като такава, като заблуда, щото може да се окаже, че ние сме заблудените. Кой гарантира? Пак вярата. Аз вярвам в това (че съм прав, по убеждения и разбирания), а той в друго (че е прав по убеждение и разбирания) и хоп сблъсъкът е готов да назрее, само поради разликата в убежденията.
Представяш ли си колко малко му трябва! До къде сме я докарали!!!
Направо не е за вярване. И това не е от вчера. Цялата истирия на човечеството е съпътствана от това.
Е, край няма ли?

Ето защо мисля си, че думите на Борис Сахаров са много актуални:

из "Йога без учител"

Лично не вярвам в съществуването на такива сблъсъци, дето да са умерени и разумни. Освен ако са с:

Аз мисля, че ако не се допускат мненията на хора, които носят техните страхове, те няма да могат да ги видят чрез другите.

Нека се поучим от животните. Следващото ми беше пратено, предполагам, че повечето от вас са го виждали.



"And suddenly, I looked at the bull. He had this innocence that all animals have in their eyes, and he looked at me with this pleading. It was like a cry for justice, deep down inside of me. I describe it as being like a prayer - because if one confesses, it is hoped, that one is forgiven. I felt like the worst shit on earth."

Превод: И внезапно аз погледнах бика. Той имаше онази невинност, която всички животни носят в техните очи. Той ме погледна умолително. Беше нещо като вик за справедливост, дълбоко в мен. Описвам го да беше като молитва, защото когато се изповядваш, после се надяваш, че ще ти бъде простено. Почувствах се като най-голямото л.... на земята.

Съгласна съм с това.
И не само тук, ами навсякъде всеки пише, или говори, или се държи така, каквото има в главата му. А какво има в главата му - истини или глупости, дали не е станал накриво днес и си го изкарва на всички наоколо, с любов ли е изпълнен този човек или с безлюбие ... защо не се запитате?
А ако аз взема да се връзвам на всеки, това какво означава? Ами на първо място, че този човек срещу мен го приемам като някакъв по-голям авторитет, като някой, от чието мнение силно завися, а нужно ли е да е така? Някой ще каже, аз знам, че не съм такъв, но той ме злепоставя, прави ме да изглеждам глупак в очите на другите ... Не мисля - не подценявайте другите, те също гледат, слушат, мислят и си правят собствени преценки. Можем да си изберем няколко човека, които да изграждат нашия референтен кръг и с които да се съобразяваме, но не е нужно този кръг да е твърде широк.
Обиждането означава, че душевния мир на човека е много крехък, че силно се влияе от оценката на другите, че не е сигурен в собствената си ценност ... А не бива да е така. Работете да укрепявате собствената си душевна сила. Включително тук виртуално е по-лесната тренировка, отколкото на живо.
Успех!

Пътят без учител, без писание, без физическо уповаване е тежък и труден. Нужно е много смелост, много Любов и себеотдаденост, много готовност на всичко - на смърт, на болест, на глад, на студ,... на провал, в които и от които да не намериш подкрепа/опора. Дори Сидхарта Гаутама (Буда) е имал учители.
Ето какво казва св. Иван Рилски по този въпрос:

Бог се разкрива и чрез Любовта в групата (между двама, трима,...), в братството, на което съм бил свидетел, пряк за щастие и съм виждал и виждам с очите си, пипал съм и пипам с ръцете си и пр..
Общия път е пътя на взаимното служене и Любов. Самостоятелния път е също добър, но е тежък, труден. Опитвал съм да го пътувам и мога да кажа, че не е лесен.

Колкото до работата на учителя - тя е най-вече в това да те направи независим/силен/самостоятелен/утвърден, като колона на храм, която да свързва небето и земята, както вече се писа.
Учителят, ако истински, като една майка все повече те отбива от рожденното мляко и те привежда към хранене с твърда храна, сиреч от това да си зависим от него. Изправя връзката ти с Бога и я заздравява.
Има обаче и всевдо учители, дето ще те ползват, да им переш ризите, т.е. ще те държат в зависимост и ще се възползват от теб, раздувайки обственото си его, но пък карма и за едните и за другите.

И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е.
Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н..
Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Това правилно щение на аз-а, този копнеж е градивен егоизъм. Той е съвсем на място и добър, макар доброто да е относително понятие...
Това за отблъскването и за неполучаването е още един страх, или по-скоро същия, но в по-различни одежди.
Щом е речено, че ще се даде, то ще се даде... по обещание, дар от Бога.
Не се притеснявай. Дори да се редуват силен и слаб стремеж, и това е в рамките на нормалното. Когато стремежът се засили - няма къде да ходиш, освен да го последваш и обратното - когато отслабне, то просто ще е пренасочен към други неща. После пак ще се засили и тъй.
А когато познаеш Любовта, тази за която мнозина пишат и са писали, и ще пишат, тогава ще намериш онова, което винаги си търсил и ще си кажеш: "Това е нещото, от което съм имал нужда!", в невероятно удивление и умиление, в радост безконечна. Но и после Пътя продължава, защото има много неща още да се случват...

Преди гоини, когато в глупостта си взех че заминах за Френския легион, че да трепя хората, щото видиш ли, света ми бе "крив", а аз бех "прав", станах свидетел на една интересна случка на железопътната гара в Марсилия.
Две момчета, на по около 16-17 год. нещо се раздърпаха, явно зарад някаква стара работа, и са сборичкаха пред вцепенените органи на реда.
Току тез органи се посъвзеха и трескаво започнаха да се опитват да разтървават "петлетата", но във Франция това не е лесно, щото могат да те осъдят, макар да си ужким в правото/в униформа и самото разтърваване явно не се случваше както трябва. Момчетата дори през ръцете на миротворците, продължаваха да си посягат, а и да се удрят, ритат...
Ненадейно от някъде се появи един видно по-старши/опитен полицай, даде символичен знак на колегите си да се отдръпнат и каза: "Бокс", както казват реферите, подавайки сигнал за началото на боксов мач.
Какво последва?
Всичко свърши за две минути. Едното момче победи другото, без да има каквито и да сериозни травми, та дори и драскотини. После двете момчета си тръгнаха в различни посоки, единя горд и доволен, а другия с наведена глава и тихо/скришно желание за реванш.
Ясно бе, че проблемът само изчакваше своето време, за да изпъкне отново. Не бе разрешен.

Остава(ше) да пробваме чрез Любовта, щото това не бе опитвано. Незнам...

Преди гоини, когато в глупостта си взех че заминах за Френския легион, че да трепя хората, щото видиш ли, света ми бе "крив", а аз бех "прав", станах свидетел на една интересна случка на железопътната гара в Марсилия.
Две момчета, на по около 16-17 год. нещо се раздърпаха, явно зарад някаква стара работа, и са сборичкаха пред вцепенените органи на реда.
Току тез органи се посъвзеха и трескаво започнаха да се опитват да разтървават "петлетата", но във Франция това не е лесно, щото могат да те осъдят, макар да си ужким в правото/в униформа и самото разтърваване явно не се случваше както трябва. Момчетата дори през ръцете на миротворците, продължаваха да си посягат, а и да се удрят, ритат...
Ненадейно от някъде се появи един видно по-старши/опитен полицай, даде символичен знак на колегите си да се отдръпнат и каза: "Бокс", както казват реферите, подавайки сигнал за началото на боксов мач.
Какво последва?
Всичко свърши за две минути. Едното момче победи другото, без да има каквито и да сериозни травми, та дори и драскотини. После двете момчета си тръгнаха в различни посоки, единя горд и доволен, а другия с наведена глава и тихо/скришно желание за реванш.
Ясно бе, че проблемът само изчакваше своето време, за да изпъкне отново. Не бе разрешен.

Остава(ше) да пробваме чрез Любовта, щото това не бе опитвано. Незнам...

Мнозина прадставляват едната страна, мнозина другата.

Един може да е солист, други да са "беквокал".
Не само думите са критерий, изречените и писаните. Бива да се внимава (да сме будни и да съзираме) и върху негативните емоции, които си позволяваме да имаме, върху негативните мисли и чувства, защото те първо запушват нас самите, като техен изтичник.

Знаеш ли колко по-лесно ми се отдава да запазвам добрия тон, че и повече - Любовта даже, когато държа в ума си виждането, че Само Бог Е?
Как, кажи ми, да Го нагрубя!?! Сърце не ми дава!
Но понякога, опиянен от неведението, от слепотата...
Затова е речено, че дуалното съзнание е най-големия враг и докато то е на дневен ред, то...