Guest Христо Добавено Октомври 11, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2011 Съществува ли и духовна алчност ? Що е то ? Има ли я, в какво се изразява, как се проявява ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Станимир Добавено Октомври 11, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Октомври 11, 2011 Не, духовна алчност не може да има. Има алчност за някои неща, които съпътстват духовността и хората бъркат едното с другото. Например има алчност за сидхи (умения като ясновидство, левитация и др. под.). Има и желание да изпъкнеш пред останалите (в случая най-вече със знания), но това също не е духовност. Стремежът да проявяваш това, което е вътрешно-присъщо на духа във все по-голяма степен, не е алчност, защото в действителност човек не проявява нищо друго освен самия себе си. Алчност може би имаме тогава, когато човек се стреми да получи отвън „духовност“ под формата на знания и умения, които на отговарят на развитието на съзнанието му и способността му да ги прилага. Cveta5, Слънчева, Донка и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 11, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2011 Христо, може би искаш да кажеш, че "духовни" качества или способности водят до материално облагодетелстване? С такива "духовни" хора е пълно наоколо. Но Станимир много точно го е казал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 (edited) Стремежът да проявяваш това, което е вътрешно-присъщо на духа във все по-голяма степен, не е алчност, защото в действителност човек не проявява нищо друго освен самия себе си.Ти споменаваш стремеж. Може ли нещата да бъдат постигнати без стремеж. Кришнамурти намеква, че не трябва да се стремим. Трябвало само да се наблюдаваме, да осъзнаваме и нещата щели да отпадат от самосебе си като ги осъзнаем (нещо от сорта). Казва че който се стремял към целомъдрие, не бил целомъдрен ( логично ), но май намеква и че със стремеж няма да стане истински целомъдрен, истински не знам си какъв. В този ред на мисли се сещам за една притча. Интересно ми е какво мислите за нея. Абе то да се стремиш - лошо, да не се стремиш - пак лошо. http://www.beinsadou...ndpost&p=139025 П.п.: Проява на духовна алчност ли са бляновете за живот във висши светове, райски светове ? Редактирано Октомври 12, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Ами не знам какво точно Кришнамурти е разбирал под стремежи и цели. Без тях човек просто ще вегетира и няма да знае защо живее. Ти представяш ли си един кораб в океана, който се е оставил на вълните и теченията – каква ще е съдбата му? Разбира се, ако предположим, че този кораб трябва да пристигне в Америка, но се разрази буря и капитанът сменя курса за Куба то това е оправдано. Ако се преследва упорито първоначалната цел – Америка, корабът може и да потъне в бурята. Но това отнесено към човешките стремежи показва тяхната гъвкавост, независимост от тях (т.е. човека да определя стремежите си, без да се оставя те да го завладеят). Разбира се, че един стремеж (напр. към целомъдрие) превърнат във фикс-идея, трудно може да бъде реализиран. Това обаче не означава да нямаме стремежи. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 (edited) Съществува ли и духовна алчност ? Що е то ? Има ли я, в какво се изразява, как се проявява ? Христо понякога можеш с две думи дa обясниш ефективно едно явление. Да, духовна алчност има и тя не е просто да използваш духовни качества за материални облаги, а си е чиста духовна алчност. Да си по-вегетарианец, по-духовен от другите, по-развит, с повече духовни способности. Всички тези желания са просто духовна алчност. Да не забравяме, че стремежът към духовност, желанието да се постигне повече духовност обикновено водят до обратния резултат. Не може се стремим към нещо, което е просто страничен ефект, защото всичко това, което се разбира за духовност е просто страничен ефект. Редактирано Октомври 12, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Съществува ли и духовна алчност ? Що е то ? Има ли я, в какво се изразява, как се проявява ? Мисля, че не е точната дума. Тези, които се занимават с духовни практики има по-скоро опасност да се самоизолират и да се превърнат в обикновени егоисти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Съществува ли и духовна алчност ? Що е то ? Има ли я, в какво се изразява, как се проявява ? Мисля, че не е точната дума. Тези, които се занимават с духовни практики има по-скоро опасност да се самоизолират и да се превърнат в обикновени егоисти. Може ли пример за една такава духовна практика? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Само примери да искаш http://forum.all.bg/...e/0#Post2627855 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 (edited) Съществува ли и духовна алчност ? Що е то ? Има ли я, в какво се изразява, как се проявява ? Мисля, че не е точната дума. Тези, които се занимават с духовни практики има по-скоро опасност да се самоизолират и да се превърнат в обикновени егоисти. Може ли пример за една такава духовна практика? ха, ами така наречения контрол на емоциите.....който се превръща в контрол и потискане на чувствата, което води до решения далече от любовта и т.н. Редактирано Октомври 12, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Юля благодаря за отговора. Но има и други духовни практики. Например: според мен те не водят до самоизолация и егоизъм... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Ани, проблемът, разбира се, не е в самата практика, а в това дали е навременна и дали човекът знае как да я изпълнява. Сещам се доста забележки на Учителя към играещите Паневритмия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 (edited) Съществува ли и духовна алчност ? Що е то ? Има ли я, в какво се изразява, как се проявява ? Духовната алчност може да е и „преяждане със знания“. Това не винаги се прави с цел да блеснеш пред останалите. Понякога човек до толкова се омайва от различните учения, теории, практики, че започва да се „тъпче“ с тях като невидял. Също като героите на Гогол от „Мъртви души“ – Плюшкин и Коробочка. В даден момент се осъзнаваш, след затъването... Много често се попада в този капан. Ето два откъса от една бележка – предупреждение, за Ум - "капаните", от фейсбука: ... при зрелите Души полученият импулс и вдъхновение са големи. Иска ти се да грабнеш всички езотерични книги и да ги "глътнеш" на веднъж! ) А можеш ли? Колкото повече четеш, толкова повече изникват нови понятия, обяснения за Отвъдното, характеристики, школи, течения... Къде е Истината? В някоя литература нещата се припокриват, на други места са казани по-крайно или се разминават. Четеш ли четеш,... и се тъпчеш с инфо нон-стоп като всеядно животно. Всъщност, от гледна точка на средно интелигентният Ум, нещата не са толкова сложни. Бързо се схващат някакви деления на Невидимия свят и съществата, които ги обитават. Лесно човек схваща понятия като "карма", свободна воля, Вселенски Принципи и Закони. Елементарно е да се вникне в понятия като чакри, деления на духовни тела, аура, енергийни канали, които навсякъде вече са онагледени и с хубави картинки... ... Къде е опасността тогава? (ключовият въпрос!) Значи, хората си трупат знания, подреждат, преподреждат, пълнят и празнят "кутийките" си - какво лошо има в това? Не е ли това духовно усъвършенстване? Лошото е, че следствието от подобни действия е - енциклопедичната "духовност". От нея ЛИЧНА полза няма! Ще дам пример за яснота. Да вземем човек, който от десетки години е насъбрал голямо количество информация. "Пресял" е доста окултни учения, школи и теории. Взел е от всякъде "каймака" както се казва. "Кутийките" са напълнени доволно нищо, че винаги остава енигма на края. Умът превключва бързо в обработка на данните, които може да навърже безпроблемно в логически вериги. Всичко това + малко дар слово, човек може да изказва доста добре правдиви, красиви или убедителни неща. ... Заслужава си да бъде прочетена цялата бележка... Това е само част от духовната алчност. Както е написал Станимир – има алчност и за придобиване на разни умения – сидхи. Това са си също капани... Редактирано Октомври 21, 2011 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 (edited) Ани, проблемът, разбира се, не е в самата практика, а в това дали е навременна и дали човекът знае как да я изпълнява. Сещам се доста забележки на Учителя към играещите Паневритмия. Съгласна съм, но не бива да се отричат изобщо практиките, както ми прозвуча в поста на Юля...? Статията на Роберто Асаджиоли, към която беше дал линк, но не знам защо го изтри, е прекрасна. В нея има разбиране към хората минаващи през тези катаклизми, нервни отклонения и тнт... от страна на автора, не заклеймяването им. Това е временно състояние през което минава всеки тръгнал по Пътя. Някой може и да падне, да се заблуди. Тогава има нужда от помощ, не от упреци. Ето някои откъси от тази статия: Духовното развитие на човека е продължителен процес, пътешествие по чудесни страни, богато не само на удивителни събития, но и препятствия и опасности. То е свързано с процесите на дълбоко морално очистване, пълна трансформация, пробуждане на много не използвани по-рано способности, израстване на съзнанието до немислими преди висоти, разширението му до нови вътрешни пространства. Затова не е удивително, че толкова важни изменения преминават през различни критични стадии, които не рядко са съпроводени с нервни, емоционални и умствени разстройства. ... Това съвсем не означава, че хората, вървящи по пътя на духовен ръст изпитват нервни разстройства по-често от другите. Нека отбележим следното. Първо. При много хора духовното развитие протича по-хармонично, отколкото в описаните случаи, вътрешните трудности се преодоляват и човек преминава от етап на етап без нервни реакции и без особени физически проблеми. Второ. Нервните и психически разстройства при обикновените хора често протичат по-тежко и по-лошо се поддават на лечение от тези, които имат духовни причини. Разстройствата на обикновените хора често са свързани с мощни конфликти между силните желания, които изпитва човек или с конфликтите на неосъзнатите влечения с осъзнатата личност, или се пораждат от нечие противодействие на собствените им егоистични изисквания или желания. Обикновените хора по-трудно се лекуват тъй като техните висши аспекти са прекалено слабо развити и няма на какво човек да се опре, за да ги убеди да се подчинят на такава самодисциплина, която ще им позволи да си възстановят вътрешната хармония и здраве. Трето, страданията и болестите на тези, които вървят по пътя на духовното израстване, в колкото и тежки форми понякога да протичат, в действителност са само временни реакции, така да се каже “отпадъци” от органическия процес на израстване, водещ към вътрешно прераждане. Затова често те изчезват от само себе си с преминаването на породилата ги криза или сравнително лесно се елиминират при правилно лечение. ... Има и четвърто..., но който иска може да прочете цялата статия. Редактирано Октомври 12, 2011 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 благодаря Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ivelina Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Ани, много си права...за съжаление... Духовната алчност осбслужва преди всичко егото - безбройни цитати, книги, автори...Човекът се превръща в "духовна енциклопедия". Духовно алчния винаги е в " духовни дискусии",боеве "и "дуели", за да покаже натрупаните знания, но отново остава неудовлетворен. Защото липсва Познание. А то се базира на Знание + Опит + Осъзнаване. "Духовната енциклопедия" може да бъде само помощно средство по Пътя, но....тя е и "капан на ума". Човек, тръгнал по Пътя няма нужда от състезания по натрупани количества знания, а от осъзнаване на себе си и Божественото в себе си. Ани, благодаря за споделената бележка. Много актуална!Духовната алчност, капаните на ума - това са все заблуди и опасности по Пътя. Ани, Слънчева и veselinvalchev1981 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 13, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2011 Ако четем със сърцето/душата си, ще "видим", че всички говорят едно и също, с различна терминология. За това, нека първо за Любовта да работим и развием, останалото-знанията си идват от самосебе си, като бонус. B__ и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 13, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2011 Интересно ми е какво мислите за нея. http://www.beinsadou...ndpost&p=139025 Ако аз ти кажа, какво мисля за тази притча, какъв ще бъде твоя принос за твоето разбиране? Словосъчетания, като "духовна алчност" са взаимоизключващи се и не съществуващи в действителността, като проявления. "духовна алчност" е равносилно по смисъл на словосъчетанието "бягащ облак". Познаваш ли "бягащи облаци"? Облаците са си облаци, а "бягащото" е всичко друго, но не и облак. veselinvalchev1981 и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 13, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2011 (edited) Не знам дали сега ще мога да видя всичко по темата, но ако не - ще наваксам. Да си по-вегетарианец, по-духовен от другите, по-развит, с повече духовни способности. Всички тези желания са просто духовна алчност. Да не забравяме, че стремежът към духовност, желанието да се постигне повече духовност обикновено водят до обратния резултат. Някак си като се стремиш да си "по-" пък било и в духовен план, сякаш има опасност да възникне едно напрежение, едно недоволство ... Така ми се струва. То винаги има какво повече да постигаш. Та затова донякъде ми допада идеята за безмълвно пасивно себенаблюдение и наблюдение на света - без мислене за цели и стремежи, без постоянно анализиране на поведение и мислене, без молитви, формули. Ако аз ти кажа, какво мисля за тази притча, какъв ще бъде твоя принос за твоето разбиране? Може да и разбера истинския смисъл или поне да разбера някакъв смисъл. Пък и от любопитство. Освен това, в разните мъдри книги, също се дават тълкувания на мъдрости, дават се погледи върху нещата. Пък и не е нужно всички да имат принос за всичко. Словосъчетания, като "духовна алчност" са взаимоизключващи се и не съществуващи в действителността, като проявления. Може би не съществуват като проявления в някакъв разбиран от теб смисъл. Но може да съществуват по някакъв начин, който аз да съм означил с това словосъчетание. Може да съществуват в някаква форма и ти да не знаеш. Пък и други от пишещите са успели да вържат "духовна алчност" с "неща от действителността", така че едва ли определението ми е напълно несъстоятелно. П.п. Сякаш естественото човешко желание да бъдем по - щастливи и свободни, проява на духовна алчност ли е ? Хората търсят щастието в различни неща : материални, духовни. Без значение дали трябва да се търси или не трябва да се търси щастието, нормално ли е това желание (този стремеж), естествено ли е, иманентно присъщо ли е на душите ни ? Тоест, неделима и напълно нормална част от тях ли е, в тяхната природа ли е ? Трябва ли да се премахне това желание ? Редактирано Октомври 13, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 (edited) Словосъчетания, като "духовна алчност" са взаимоизключващи се и не съществуващи в действителността, като проявления. "духовна алчност" е равносилно по смисъл на словосъчетанието "бягащ облак". Познаваш ли "бягащи облаци"? Облаците са си облаци, а "бягащото" е всичко друго, но не и облак. Не разбрах, Диди защо да са взаимоизключващи се...? Алчност обикновено се тълкува като "прекомерно желание за придобиване или притежаване на повече, отколкото някой има нужда или заслуга" (това го копирах от Уикипедията ). Когато се говори за духовна алчност, трябва да сме наясно какво означава думите духовно, духовен. Обикновено тези думи се използват за неща, които се отнасят за умствената дейност или нематериалната (в смисъл на физическата материя - за тези които тълкуват материята в по-широк смисъл). Тогава духовна алчност би трябвало да означава прекомерно желание да се трупат знания например. А може и разни опитности, които не са свързани пряко с физическия свят. Всъщност това словосъчетание не е открито от Христо, макар той и сам да е стигнал до него. Употребява се от доста автори. Например известният психоаналитик Ерих Фром, в книгата си „Да имаш или да бъдеш” казва: ..., алчността е естествен резултат от притежателната ориентация. Алчност може да има както у скъперника, така и у печалбаря, както у донжуана, така и у нимфоманката. За каквото и да са алчни, алчните никога не се „насищат“. За разлика от физиологичните нужди като глада например, които поради физиологията на тялото имат определени точки на насищане, духовната алчност — а всяка алчност е духовна, дори да се задоволява чрез тялото — няма предел на насищане, тъй като утоляването й не запълва вътрешната празнота, отегчението, самотата и депресията, които човек се стреми да преодолее чрез нея. Нещо повече, тъй като онова, което човек има, може да му бъде отнето по един или друг начин, той се стреми да има повече, за да се подсигури срещу евентуална опасност А щом всички искат да имат повече, то всеки се страхува от агресивните намерения на своя съсед да не му отнеме онова, което притежава.. Не съм много съгласна с това, че всяка алчност е духовна, но е интересно да се прочете все пак. Словосъчетанието „духовна алчност” употребява и руският психолог Терентий Смирнов, който пише обикновено под псевдонима „Странник”. В статията си за Кастанеда „Карлос Кастанеда: все тайны магии толтеков!”. казва: Однако магия толтеков явно не добавляет таким искателям духовной чистоты. Она очень легко и быстро развивает духовную алчность и те, не задумываясь, отправляются в поход за сомнительными знаниями. Тук вече става дума за опитности, не знания, в област малко по-различна от материята...? Има още доста автори, които използват това словосъчетание, но цитирах тези двамата тъй като написаното от тях ме заинтригува. Виждам, че главното обвинение към хората, проявяващи духовна алчност е, че искали да се покажат колко много знаят пред останалите. Има го и това... Но има и нещо друго - неустоимо желание да се "поглъщат" знания. Това се среща и при обикновената (материална) алчност. Не всеки трупащ пари или вещи човек, държи останалите да знаят. Просто трупа. Без да използва. И в даден момент осъзнава, че повече няма накъде. Особено ако трупа вещи. Но и за парите е същото, ако не се вложат в действие... Същото е и със трупането на знания. Ако не бъдат приложени, водят до задръстване, блокиране. От там следват противоречия и много други неща, описани в бележката "за Ум - капаните", която цитирах в предишния си пост. Минала съм през подобна "алчност" и понякога пак затъвам в желанието си да прочета всичко, да науча всичко... Затова и споделям до къде води. Редактирано Октомври 14, 2011 от Ани Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 (edited) Абсолютно съм съгласна с теб Ани. Точно за това дадох като пример "бягащ облак". "Духовна алчност" е матафора, както и "бягащ облак" и авторите, които изброяваш, го използват като метафора. А какво е метафората - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Почти всички художници, творци, писатели дори, ще ти кажат че това словосъчетание -"бягащ облак" е напълно реално и те имат визия за него, както пък повечето езотерици за "духовна алчност". Но реално колкото съществува бягащия облак, толкова съществува и духовната алчност. Метафорите се използват за пресъздаване на състояния или действия, които реално не могат да бъдат представени. Състояние за желание на бурна изява в духовната сфера, изразено с желание да има много книги, знания, да умее практики и т.н. Има ли граница, точни координати как това състояние да бъде определено като излязло от рамките на нормалното? Според мен няма. Точно липсата на тези точни данни, прави определението "духовна алчност" просто метафора, реално няма точно определение за него. Редактирано Октомври 14, 2011 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 Диди, не ми се затъва в спорове за метафори и какво означава духовна алчност от семантична гледна точка. За съжаление не съм специалист в тази област и затова спирам да пиша в темата. Искаше ми се други неща да споделя с вас..., но виждам че разговорът зави в области, които не ме интересуват толкова. Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 (edited) .... Но реално колкото съществува бягащия облак, толкова съществува и духовната алчност. Метафорите се използват за пресъздаване на състояния или действия, които реално не могат да бъдат представени. .... Всеки проблем съдържа в себе си своето решение. Всяка самозаблуда съдържа в себе си своето изобличение. Един път казваш, че няма "духовна алчност", а веднага след това казваш, че това е метафора, т.е. средство за описване на състояние или действия, които трудно биха били описани по друг начин. Колкото и да бягаш от "духовната алчност", се вижда, че е все по петите ти ...метафорично казано Редактирано Октомври 14, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 Ани, чудесна извадка от Ерих Фром! Алчността наистина е само духовна. Без значение за какво се отнася. Ще дам елементарен пример, за да е валиден за трите царства и да се види от кое тяло/надстройка идва алчността - да сте виждали растение, което посадено на по-плодородна почва, да преяде, животно сте виждали да преяде, а след това да повърне част от храната, след което спира да яде, докато при хората сте чували за преяждане, умишлено повръщане и повторно ядене на вкусотии, отново повръщане и така цяла вечер (при римляните примерно). B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 (edited) Аз имах предвид : проява на духовна алчност ли е да искаш да си по - добър, щедър, учтив, възпитан, любящ, благороден, почтен, одухотворен, мил и т.н.Понеже съм чел, че егото все иска да бъде нещо, все иска да има нещо : то все бяга от празнотата, от нищото, иска да Е - и начините да Е са и по - духовни, и по - материални. Ники_ също е писал, че трупането на духовни качества може да е като трупането на материални блага - вид защита, вид бягство от празнотото, търсене на щастие. Може това първо изречение от поста ми да се добави в заглавието. Алчността наистина е само духовна. Без значение за какво се отнася. Сигурно под духовна имаш предвид астрална в случая. докато при хората сте чували за преяждане, умишлено повръщане и повторно ядене на вкусотии, отново повръщане и така цяла вечер (при римляните примерно). Не бях прочел докрай изречението и се сетих за братята ромляни ( Рома). И аз обичам удоволствието от храната, и преди съм го обичал още повече, но не чак дотам. Макар че веднъж щях да умра от преяждане - бях малък, проявих повечко лакомия, не прецених добре колко да хапна и през нощта се събудих в лошо състояние и изхвърлих на два пъти храната - в мивката и толетната ... Забелязъл съм, че някои хора държат да изкарат нещата по такъв начин, че видиш ли различните духовни учители говорели за едни и същи неща, но по различен начин. Може и да е вярно, но не винаги ... Просто може да са поповядвали различни неща. Дидди, ами ако една притча има точно определен смисъл, вложен от нейния автор ? Тогава какво лошо да се поднесе наготово смисъла вложен от автора, в случай че има такъв универсален смисъл, а не е да има различни нива на смисъл подходящи за различни хора. Ти си разбрала смисъла, но може да е било благодарение на други книги, а не благодарение на твои лични изживявания. Дали ще е с помощта на други книги, или някой ще ти каже, може да е все тая. Редактирано Октомври 14, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.