Елица555

Стрес означава стягане.Къде ще е слагането няма значение.

Не сте в депресия.Това са симптоми на тревожност- страх. Като се замислите, ще видите, че основното което ти безпокои е страхът.
 
Чувството, което е по-силно от страха и може да ви помогне се нарича смелост.С две думи, трябва да станете смела.Не виждам, как това може да стане с хапчета.Няма хапче, което да направи страхливият човек смел-изключвам наркотиците.
 
Скромният ми съвет е- започнете психотерапия.

Здравей Ели,
Аз съм човек справил се с тревожността (Паническото Разтройство). Както пише Георги хубаво е да комуникираш с хора преодолели това състояние, а не в него. Преди 5 години в един друг форум аз съветвах "новодошлите" да пият ципралекс, тъй като той ме е "излекувал". Разбира се година по-късно това се оказа съвсем не така. После ги съветвах и хомеопатия да пият. Пила съм и разни чайове, та и някакви камъни си поръчвах, които се слагат във водата (хубаво, че бях спряла със съветите вече). Както вече се досещаш нито едно от тези неща не ми помогна да се справя с проблема. 
 
Е, накрая успях - с ПСИХОТЕРАПИЯ!
Та скромния съвет на д-р Първанов е разковничето на успеха ти. 

Здравей, състоянието, в което се намираш е провокирано от страх.
Страхът, за който толкова много говорим е всъщност простичко състояние на неизвестност. Когато човек попадне в ситуация, в която не са му познати решения / т.е. намира се в неизвестност/ той се "паникьосва". 
Погледни постовете си назад и ще видиш, колко пъти си попаднала в това положение и как след всеки следващ път ти се чувстваш още по - зле.
Всяка терапия или лечение на това състояние, в която стои елемента на неизвестност, го засилва.
 
Преди всичко, на теб ти е необходимо да знаеш КАКВО СЕ СЛУЧВА. 
Случва се реакция на тялото ти, поставено в ситуация на стрес, страх. Не разбирането на тази реакция се възприема от мозъка като заплаха и той реагира както при заплашитена ситуация, с което засилва тази реакция, а не я прекратява.
 
Спри да се страхуваш от състоянието, приеми го като сигнална лампа, че не в теб, а в твоята действителност нещо не е наред. Какво? Не знаем, това го разбира терапевта на психотерапията.
Но като за начало, важно е да промениш своя ден, основните неща в него - движение, работа, занимания. Това може да се случи, чрез спорт, хоби, медитации, нови занимания.
 
Стресът има нужда от освобождаване, как се разтоварваш, как почиваш, как общуваш, как възприемаш света около себе си? Всичко това вероятно е необходимо да се промени. 
Това са основните стъпки в психотерапията.

,,ДА,, отговора ми на всичките ти въпроси е ,,ДА,,.
И той е такъв, не защото те мразя или съм някакъв нацист.Не, просто ти съчувства, а знам,че ако отговорите на въпросите са ,,Да,,, много по-бързо ще се справиш със ситуацията.Линд и другите предполагам мислят като мен.
Направи нещо, от което се плашиш и продължавай

да го правиш....Това е най-бързия и сигурен начин

да победиш страха си.


 
Не се страхувай да направиш голяма крачка, когато се налага. Не можеш да преодолееш пропастта с два малки скока.

                                                                                             Д. Джорд

Преливаш от пусто в празно. С нищо не показваш да си започнала да правиш нещо от всички съвети, които са ти дадени. Как искаш да се справиш с нервността тогава? В гугъл е пълно с информация за билкови хапчета за нерви. Предполагам ще намериш и много мнения на хора справили се с билкови хапчета. А, и виж колко струват и си направи една груба сметка, пиейки ги 1-2 години колко ще ти излезе и дали няма да е по-изгодно да посетиш терапевт.

Здравейте,първо искам да отговоря на г-н Баев-не  мисля че търся съжаление и се изкарвам жертва,просто споделям как се чувствам,какво усещам и споделям факти( за финансовото ми положение). От всичко на света най-много искам да се справя с това гадно състояние,защото така се чувствам безполезна.Искам го с цялото си сърце и душа ,но не знаех (до днес) как да се справя,просто никой не ме е научил какво и как трябва да правя,за да се измъкна от тази дупка.Днес говорих надълго и на широко за проблема си с една жена,която е имала  паническо разстройство и сега е добре.Даде ми съвети как да дишам,как да медитирам и как да се изправя срещу страховете си.Също така ми каза,че ако отида при добър психолог, като Вас г-н Баев ще се оправя много по-бързо.Между другото искам да Ви благодаря за нещата,които сте писали във форума,първото нещо ,което прочетох като се регистрирах беше за това,че колкото и силно да бие сърцето няма да получим инфаркт,че каквито и натрапливи мисли да имаме-те няма да станат реалност и т.н. и това много ме успокои. 

Възможно е да съм се изразил по-твърдо... Но това е, защото и това за сърцето, което си прочела и за физиологията и за психичните механизми при тези състояния сме писали, писали, писали... Бих се радвал да прочетеш тези ми статии тук. Доста четене е, но надявам се, че все съм написал нещо добро и качествено насочващо. Това, което знам и от собствен опит и от опита ми в работата ми, е че виждането на ставащото като ужасно, гадно, мрънкането и оплакването единствено го подхранват. Защото такова отношение, през някои защитни пси механизми, се явява част от проблема, не от решението му. Преди време станах член на група във фейсбук за "Методи за справяне с тревожността и п.а.". Започна добре, но с времето и тази група се превърна в оплаквалник: "Момичета, ужасното чудовище пак ме удари днес!", "Моля ви, кажете дали ви действа золофтът и по колко ксанакс да пия на ден?", "Ох, мразя тези п.а. - провалиха ми живота...". Не ми се теоретизира... Само ми се иска да кажа, че в такова отношение няма не само познание (а такова има отдавна), но липсва и мъдрост. Липсва съзнание за един по-глобален смисъл, цели на самия живот и мястото ни в него. Присъства инфантилно разбиране, че животът трябва да е само розов и приятен - неразбиране на самата тъкан на бинарния свят, в който сме и мястото ни на постоянни студенти в него. Мрънкащото и неразбиращо отношение подсигурява увековечаване на състоянието. Има хора, които преживяват с десетилетия паническо р-во, генерализирана тревожност, тревожна депресия, силна хипохондрия, вегетативна симптоматика и т.н. Най-често, на фона на хапчета, явяващи се важна част от въпросното увековечаващо неразбиране... Аз самият съм пример за човек, 30 години носил букетно тревожно състояние... Затова ми се иска да помогна, да дам познанието, че не недоволството от ставащото и виждането му като гадно са начините за справяне, а по-скоро за хронифициране... А животът е за живеене! Толкова е кратък, че докато се обърне човек и слънцето на дните започва да залязва... Затова е важен всеки миг, всеки миг! 
 От друга страна, виждал съм много, наистина много хора, преживяващи изключително тежки състояния, които с промененото си отношение на разбиране на неслучайността в ставащото, със съзнанието за добри учещи се от страха студенти, със смирена благодарност са преобразували цялото си състояние, при това в разумни срокове. Моят собствен живот е такъв пример. Но и хилядите вече хора, минали през кабинета ми... 
Бих се радвал внимателно да прочетете всяка от статиите от линка, който дадох по-горе! И моля ви - пишете в една тема - снощи погледнах, отворила сте седем теми... Не ми се тълкува какво означава такова поведение - просто фокусирайте усилията си не само в една тема, но в една различна посока на приемане с обич, благодарност и мъдро доверие в смисъла на ставащото. Тогава и конкретните методи работят! Иначе, при механичната им употреба, преливаме пусто в празно... Моля, прочетете - засега не си личи да сте поработила в тази посока! 

Ако прочетеш поне една от темите в този форум, ще намериш сама отговора на въпроса си. Отговаряно е и обяснявано многократно.
В темата, в която попита за психолог, терапевт също ти е отговорено.
В момента е много важно какво отношение ще изградиш към това състояние, тъй като това ще е определящо за мислите, които ще се оформят.
Затова спри да четеш и да питаш на посоки, а отиди на психотерапевт.

Ще бъда честен с теб.
Паническото разстройство наистина  не се лекува.Ще подчертая, за да се говори за паническо разстройство, условието е, човека да е напълно здрав и няма друго заболяване което, да обуславя симптомите.

За това и при него, средство за избор е психотерапията, тя променя човека и го прави смел, така симптомите се овладяват.

Вярно е, има  хора които остават в проблема много години и това е точно, защото гледат на ПР като на болест и искат някой да ги излекува, нещо, което както вече казах, не е възможно.Така, те не променят нищо в себе си и страхът си ги владее с години.

Ти трябва да избереш, твоето отношение по повод страхът си, дали ще гледаш на него, като на болест или само на проблем, който изисква твоите усилия за решаването му. От избора ти, зависи колко време ще се луташ така уплашена.

Здравейте,първо искам да отговоря на г-н Баев-не  мисля че търся съжаление и се изкарвам жертва,просто споделям как се чувствам,какво усещам и споделям факти( за финансовото ми положение). От всичко на света най-много искам да се справя с това гадно състояние,защото така се чувствам безполезна.Искам го с цялото си сърце и душа ,но не знаех (до днес) как да се справя,просто никой не ме е научил какво и как трябва да правя,за да се измъкна от тази дупка.Днес говорих надълго и на широко за проблема си с една жена,която е имала  паническо разстройство и сега е добре.Даде ми съвети как да дишам,как да медитирам и как да се изправя срещу страховете си.Също така ми каза,че ако отида при добър психолог, като Вас г-н Баев ще се оправя много по-бързо.Между другото искам да Ви благодаря за нещата,които сте писали във форума,първото нещо ,което прочетох като се регистрирах беше за това,че колкото и силно да бие сърцето няма да получим инфаркт,че каквито и натрапливи мисли да имаме-те няма да станат реалност и т.н. и това много ме успокои. 

Здравей Елица. И аз от 16 год. се БОРЯ или БЯГАМ от това нещо, което всъщност не е нищо друго освен ти самата. Но истината е, че колкото и да четеш тук и в други форуми, докато самата не го осъзнаеш и видиш, че няма нищо страшно то ще те мъчи. Проблема, е че не го осъзнаваш. Стане ли веднъж сама ще намериш пътя към спасението. И аз чета много по темата, писала съм и тук, лутала съм се и вече се моля на Божието просветление да ме осени веднъж завинаги, защото иначе само четем и моментно се успокояваме, че има много други като нас, но това успокоение не ни "ЛЕКУВА". Осъзнаване трябва. Но така сме блокирали себе си, че не можем да стигнем до истината. Моли се за момента, когато го приемеш за нещо нормално и така ще си отдъхнеш, че ще имаш чувството, че си се преродила. Позволявам си да говоря така, защото веднъж го изпитах и забравих за това много дълги години, през които живях напълно спокоен, смислен, стойностен и щастлив живот, но за съжаление беше на фона на медикаментите, които ми бяха изписали и в даден момент пак се отключи и ето ме сега отново в групата на "лудите". Съжалявам само, че когато бях добре не послушах себе си, а психиатрите, които постоянно ти повтарят, че тези хапчета се пият до гроб и така съм задълбочила още повече проблема си. Преди месец най-накрая попаднах на първия психиатър, който беше на достатъчно години стаж и може би достатъчно уважаващ себе си като специалист, който най-категорично след като ме изслуша ми заяви ... ТИ НЕ СИ ЗА МЕН И НАШАТА ГИЛДИЯ, ТИ СИ ЗА ПСИХОТЕРАПЕВТ. Не, че не съм го знаела подсъзнателно, но може би това и чаках. В момента се опитвам да отказвам отровата дето тъпчех толкова години, ще си понеса последствията, но поне знам към какво се стремя. Чакам си онова вътрешно усещане, което те освобождава, лекува и води до напълно осъзнат и смислен живот. Ако бях отказала хапчетата още тогава сега щях да съм забравила, че съм "БОЛНА". Ще се оправиш, това нещо мъчи, но от него не се умира. И мъчи до тогава докато не осъзнаеш всичко това, което и хората преживели го и специалистите пишат тук. Но трябва ти самата да го усетиш. Това кога ще стане ... един Господ знае. За всеки мисля си е индивидуално.

Още малко и почти ще почна да те съжалявам... Не си жертва, никога не си била, макар че държейки се като такава, това носи несъзнавани печалби. Тревожността е наистина добър подтик към осъзнаване и промяна. Разбирам, че съм препоръчан - искрено и с ръка на сърцето благодаря за което! Парите не са основен стимул в работата ми - никога не са били. Обаче приемам само когато са изпълнени определени условия, както и държа всичко, което поставя като задачи, да бъде изпълнявано. Не си спомням и не съм преглеждал другите ти теми, но засега, по това, което по-горе пишеш, не виждам в теб мотивираност за интензивна работа, осъзнаване и учене - самосъжаляваш се, поведението ти излъчва обвинителна агресия към лошия Живот за това, че видите ли, си позволява да ти даде тези отвратителни според теб състояния... 

Не много по темата, но веднъж проф. Александров ни сподели, че психологията наистина може да се научи от човек, който има някакъв жизнен опит. Още един показател за избиране на психотерапевт може да е и неговата възраст. 

Очевидно, не може да се справиш сама.Повечето хора, не могат да се справят сами.За това, са и специалистите.Свързваш се с някой от тях и започвате да работите заедно, за преодоляване на проблема.
Замисли се, ако всички можеха, да се справят със страховете си сами, каква би била нуждата, от нашата професия, тя отдавна нямане да съществува.

Да, психотерапевт под 35 год. звучи като близката далечина... Извън ученето, психолог, а още повече психотерапевт се става през много житейска преживелищност, при това шарена и нелека. Под 30 някоя колежка може да се пробва, но би имала ефективност само при много богата житейска опитност - "не питай старило, а патило!"... Но, когато тази опитност продължи да се случва и да бъде качествено смилана и в по-късна възраст, спектърът от ефективно терапевтирани състояния се разширява, както и знанието и умението кога и къде да се фокусира процесът, става очевидно налично. Накратко, в психотерапията количествените натрупвания на трудни опитности в живота на терапевта и качественото им преобразуване, фасилитират психотерапевтичния процес и го правят успешен!

Здравей Елица, ясно е, че си попаднала на човек, който не е специалист в това, за което има диплома. Добре е, когато посещаваш психолог, психотерапевт, да го правиш по препоръка от негови клиенти, насока от колега, ако си била на негови представяния, като семинари, групи, лекции или си чела позициите му във форуми, блогове, негов сайт. Това не е гаранция, че това е твоя терапевт, но поне е някаква база на която да се довериш.
Не се отчайвай, просто направи по - внимателно подпора си следващия път.

​
Нямам думи. Тя наистина не знае какво прави.