Елица555 Добавено Юни 10, 2015 Доклад Share Добавено Юни 10, 2015 Здравейте,искам да споделя,че пак ме е страх и то много.Преди 2-дни говорих с една позната(детска учителка),та като си поговорихме тя ми каза,че е учила психология и че тези психически състояния никога не вървели по едно,ВИНАГИ БИЛИ ПО 2,че аз всъщност имам паническо разстройство,но не е само това,а задължително имам и още нещо от този род.Ужас направо.Така се изплаших,че... И сякаш не ми стига това,ми днес си писах с един психолог,познат на мой познат и той ми каза,че паническото разстройство НЕ СЕ ЛЕКУВА,че цял живот ще бъда така-ту добре,ту зле.Нямам думи просто...Моля Ви,кажете ми дали това е истина! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 10, 2015 Доклад Share Добавено Юни 10, 2015 Божкееее...Отде ги намираш тези изтървани психолози???Елица, поредна твоя тема приковава вниманието на поне 5 добри, опитни и извели мнозина до успеха психолози в този форум.Ти на кого предпочиташ да вярваш - на всички, които пишем тук или на онези познати на твои познати и вярващи в сакралното число 2?Прощавай за тона, но е абсурдно. Не си виновна ти, че те е хванало страх, а онези, които са дали дипломите на провокиралите страха ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 10, 2015 Доклад Share Добавено Юни 10, 2015 Ако прочетеш поне една от темите в този форум, ще намериш сама отговора на въпроса си. Отговаряно е и обяснявано многократно.В темата, в която попита за психолог, терапевт също ти е отговорено.В момента е много важно какво отношение ще изградиш към това състояние, тъй като това ще е определящо за мислите, които ще се оформят.Затова спри да четеш и да питаш на посоки, а отиди на психотерапевт. Елица555 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 10, 2015 Доклад Share Добавено Юни 10, 2015 Пропуснах да добавя отговор на молбата ти - НЕ, НЕ Е ИСТИНА!Категорично!Диди е права - истина става онова, в което повярваш. Тук има една тънкост - обикновено човек надава ухо и прихваща по-лесно лошите новини. Защо това е така е дълго за обяснение, но има своя смисъл. Въпросът е разбирайки този смисъл, вече да направиш свой аргументиран избор. Но това е тема за сериозна работа с терапевт - иска време, внимание, подход. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 10, 2015 Доклад Share Добавено Юни 10, 2015 Ще бъда честен с теб.Паническото разстройство наистина не се лекува.Ще подчертая, за да се говори за паническо разстройство, условието е, човека да е напълно здрав и няма друго заболяване което, да обуславя симптомите.За това и при него, средство за избор е психотерапията, тя променя човека и го прави смел, така симптомите се овладяват.Вярно е, има хора които остават в проблема много години и това е точно, защото гледат на ПР като на болест и искат някой да ги излекува, нещо, което както вече казах, не е възможно.Така, те не променят нищо в себе си и страхът си ги владее с години.Ти трябва да избереш, твоето отношение по повод страхът си, дали ще гледаш на него, като на болест или само на проблем, който изисква твоите усилия за решаването му. От избора ти, зависи колко време ще се луташ така уплашена. meikab, Елица555 и Dzhesika 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елица555 Добавено Юни 11, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2015 Незнам вече какво да правя.Плача и пиша ,събудих се от напрежение и нервност,веднага пуснах компа да видя дали някой ми е отговорил.Благодаря на всички ,които са ми отговорили.Днес ще ходя на психотерапия отново,при друг психолог.Разбирам,че Орлин Баев е много добър психолог,много хора ми го казаха,но разберете ме хора,НЯМАМ финансовата възможност да отида при него.В това състояние не мога да започна работа,на една заплата сме 4 членно семейство,на квартира,сметки...Просто няма как да стане... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 11, 2015 Доклад Share Добавено Юни 11, 2015 (edited) Още малко и почти ще почна да те съжалявам... Не си жертва, никога не си била, макар че държейки се като такава, това носи несъзнавани печалби. Тревожността е наистина добър подтик към осъзнаване и промяна. Разбирам, че съм препоръчан - искрено и с ръка на сърцето благодаря за което! Парите не са основен стимул в работата ми - никога не са били. Обаче приемам само когато са изпълнени определени условия, както и държа всичко, което поставя като задачи, да бъде изпълнявано. Не си спомням и не съм преглеждал другите ти теми, но засега, по това, което по-горе пишеш, не виждам в теб мотивираност за интензивна работа, осъзнаване и учене - самосъжаляваш се, поведението ти излъчва обвинителна агресия към лошия Живот за това, че видите ли, си позволява да ти даде тези отвратителни според теб състояния... Редактирано Юни 11, 2015 от Орлин Баев Alexander Mitev и Елица555 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 11, 2015 Доклад Share Добавено Юни 11, 2015 (edited) Разбирам те напълно - понякога човек има чувство за въртене в затворен и недотам приятен кръг, но! - има нещо, което е добре да предприемеш като изследване: пресметни колко пари даде досега и си готова да дадеш за терапии със съмнително качество? И няма ли да е възможно със същите средства или мъничко повече от тях, да успееш да направиш терапия, от която да излезнеш както смела, за да си намериш работа, така и уверена в себе си, за да се радваш и грижиш за семейството си?Казваш, че пак тръгващ на психолог - ако е от ранга на тези, които до момента описа... не ми се мисли с колко още проблеми ще се натовариш, което ще забави във времето справянето на проблема ти. Редактирано Юни 11, 2015 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Юни 11, 2015 Доклад Share Добавено Юни 11, 2015 Здравей Елица. И аз от 16 год. се БОРЯ или БЯГАМ от това нещо, което всъщност не е нищо друго освен ти самата. Но истината е, че колкото и да четеш тук и в други форуми, докато самата не го осъзнаеш и видиш, че няма нищо страшно то ще те мъчи. Проблема, е че не го осъзнаваш. Стане ли веднъж сама ще намериш пътя към спасението. И аз чета много по темата, писала съм и тук, лутала съм се и вече се моля на Божието просветление да ме осени веднъж завинаги, защото иначе само четем и моментно се успокояваме, че има много други като нас, но това успокоение не ни "ЛЕКУВА". Осъзнаване трябва. Но така сме блокирали себе си, че не можем да стигнем до истината. Моли се за момента, когато го приемеш за нещо нормално и така ще си отдъхнеш, че ще имаш чувството, че си се преродила. Позволявам си да говоря така, защото веднъж го изпитах и забравих за това много дълги години, през които живях напълно спокоен, смислен, стойностен и щастлив живот, но за съжаление беше на фона на медикаментите, които ми бяха изписали и в даден момент пак се отключи и ето ме сега отново в групата на "лудите". Съжалявам само, че когато бях добре не послушах себе си, а психиатрите, които постоянно ти повтарят, че тези хапчета се пият до гроб и така съм задълбочила още повече проблема си. Преди месец най-накрая попаднах на първия психиатър, който беше на достатъчно години стаж и може би достатъчно уважаващ себе си като специалист, който най-категорично след като ме изслуша ми заяви ... ТИ НЕ СИ ЗА МЕН И НАШАТА ГИЛДИЯ, ТИ СИ ЗА ПСИХОТЕРАПЕВТ. Не, че не съм го знаела подсъзнателно, но може би това и чаках. В момента се опитвам да отказвам отровата дето тъпчех толкова години, ще си понеса последствията, но поне знам към какво се стремя. Чакам си онова вътрешно усещане, което те освобождава, лекува и води до напълно осъзнат и смислен живот. Ако бях отказала хапчетата още тогава сега щях да съм забравила, че съм "БОЛНА". Ще се оправиш, това нещо мъчи, но от него не се умира. И мъчи до тогава докато не осъзнаеш всичко това, което и хората преживели го и специалистите пишат тук. Но трябва ти самата да го усетиш. Това кога ще стане ... един Господ знае. За всеки мисля си е индивидуално. Орлин Баев, Диляна Колева, Елица555 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елица555 Добавено Юни 11, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2015 Здравейте,първо искам да отговоря на г-н Баев-не мисля че търся съжаление и се изкарвам жертва,просто споделям как се чувствам,какво усещам и споделям факти( за финансовото ми положение). От всичко на света най-много искам да се справя с това гадно състояние,защото така се чувствам безполезна.Искам го с цялото си сърце и душа ,но не знаех (до днес) как да се справя,просто никой не ме е научил какво и как трябва да правя,за да се измъкна от тази дупка.Днес говорих надълго и на широко за проблема си с една жена,която е имала паническо разстройство и сега е добре.Даде ми съвети как да дишам,как да медитирам и как да се изправя срещу страховете си.Също така ми каза,че ако отида при добър психолог, като Вас г-н Баев ще се оправя много по-бързо.Между другото искам да Ви благодаря за нещата,които сте писали във форума,първото нещо ,което прочетох като се регистрирах беше за това,че колкото и силно да бие сърцето няма да получим инфаркт,че каквито и натрапливи мисли да имаме-те няма да станат реалност и т.н. и това много ме успокои. Лина Коцева и д-р Тодор Първанов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 12, 2015 Доклад Share Добавено Юни 12, 2015 Възможно е да съм се изразил по-твърдо... Но това е, защото и това за сърцето, което си прочела и за физиологията и за психичните механизми при тези състояния сме писали, писали, писали... Бих се радвал да прочетеш тези ми статии тук. Доста четене е, но надявам се, че все съм написал нещо добро и качествено насочващо. Това, което знам и от собствен опит и от опита ми в работата ми, е че виждането на ставащото като ужасно, гадно, мрънкането и оплакването единствено го подхранват. Защото такова отношение, през някои защитни пси механизми, се явява част от проблема, не от решението му. Преди време станах член на група във фейсбук за "Методи за справяне с тревожността и п.а.". Започна добре, но с времето и тази група се превърна в оплаквалник: "Момичета, ужасното чудовище пак ме удари днес!", "Моля ви, кажете дали ви действа золофтът и по колко ксанакс да пия на ден?", "Ох, мразя тези п.а. - провалиха ми живота...". Не ми се теоретизира... Само ми се иска да кажа, че в такова отношение няма не само познание (а такова има отдавна), но липсва и мъдрост. Липсва съзнание за един по-глобален смисъл, цели на самия живот и мястото ни в него. Присъства инфантилно разбиране, че животът трябва да е само розов и приятен - неразбиране на самата тъкан на бинарния свят, в който сме и мястото ни на постоянни студенти в него. Мрънкащото и неразбиращо отношение подсигурява увековечаване на състоянието. Има хора, които преживяват с десетилетия паническо р-во, генерализирана тревожност, тревожна депресия, силна хипохондрия, вегетативна симптоматика и т.н. Най-често, на фона на хапчета, явяващи се важна част от въпросното увековечаващо неразбиране... Аз самият съм пример за човек, 30 години носил букетно тревожно състояние... Затова ми се иска да помогна, да дам познанието, че не недоволството от ставащото и виждането му като гадно са начините за справяне, а по-скоро за хронифициране... А животът е за живеене! Толкова е кратък, че докато се обърне човек и слънцето на дните започва да залязва... Затова е важен всеки миг, всеки миг! От друга страна, виждал съм много, наистина много хора, преживяващи изключително тежки състояния, които с промененото си отношение на разбиране на неслучайността в ставащото, със съзнанието за добри учещи се от страха студенти, със смирена благодарност са преобразували цялото си състояние, при това в разумни срокове. Моят собствен живот е такъв пример. Но и хилядите вече хора, минали през кабинета ми... Бих се радвал внимателно да прочетете всяка от статиите от линка, който дадох по-горе! И моля ви - пишете в една тема - снощи погледнах, отворила сте седем теми... Не ми се тълкува какво означава такова поведение - просто фокусирайте усилията си не само в една тема, но в една различна посока на приемане с обич, благодарност и мъдро доверие в смисъла на ставащото. Тогава и конкретните методи работят! Иначе, при механичната им употреба, преливаме пусто в празно... Моля, прочетете - засега не си личи да сте поработила в тази посока! meikab, Ивета, Елица555 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елица555 Добавено Юни 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 15, 2015 Здравейте,искам да кажа,че прочетох някои от статиите на г-н Баев,ще продължа да чета,ще си купя и книгата,ще спотрувам,ще излизам,ще направя всичко,което е нужно,за да си помогна.Ще понеса замайването и всички други симптоми на паническото разстройство,но не мога да се справя с нервността и напрежението,сякаш на моменти ще полудея,всичко ми ''завира'' и не ми е спокойно това ме убива.Когато ми е така започвам да си мисля:''По-добре да се самоубия,защото не мога да издържам повече '' и това много ме плаши.Моля Ви,не може ли да пия някакво хапче ,което поне малко от малко да ме успокоява?Имам ривотрил,но не искам да посягам към него.Не може ли някакво хапче на билкова основа,да вземам по едно само когато се чувствам така нервна и напрегната,поне малко да ме успокои? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 16, 2015 Доклад Share Добавено Юни 16, 2015 Какво да направя, когато дойде страхът?„Защо трябва да питаш какво да направиш? Когато има страх, просто се страхувай! Защо да създаваш дуалност? Когато дойдат моменти на страх, бъди уплашен, трепери със страха, позволи на страхът да влезе във владение. Защо е това постоянно питане: Какво да направя? Не може ли да позволиш на живота да влезе във владение?Когато любовта дойде, какво да направиш? Бъди любящ! Не прави нищо – позволи на любовта да влезе във владение. Когато страхът дойде, трепери като лист при силен вятър. И това ще бъде красиво. Когато си отиде ти ще се чувстваш толкова ведър и спокоен, сякаш силна буря е преминала и всичко след това е станала спокойно и тихо. Защо трябва постоянно да се бориш срещу нещо?Страхът идва – това е естествено, абсолютно естествено. Да си представиш човек, който е без страх е невъзможно, защото той ще бъде умрял. Ако някой ще свири с клаксона на пътя, човекът без страх ще отиде нататък, защото няма да му пука. Ако змия застане на пътя му, на човекът без страх няма да му пука, а ще продължи натам. Човекът без страх е абсолютно глупав, лековерен.Страхът е част от твоята интелигентност; няма нищо лошо в него…“ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Юни 16, 2015 Доклад Share Добавено Юни 16, 2015 Преливаш от пусто в празно. С нищо не показваш да си започнала да правиш нещо от всички съвети, които са ти дадени. Как искаш да се справиш с нервността тогава? В гугъл е пълно с информация за билкови хапчета за нерви. Предполагам ще намериш и много мнения на хора справили се с билкови хапчета. А, и виж колко струват и си направи една груба сметка, пиейки ги 1-2 години колко ще ти излезе и дали няма да е по-изгодно да посетиш терапевт. Елица555 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елица555 Добавено Юни 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 16, 2015 Напротив-започнах да правя някои неща-чета статиите на Орлин Баев,излизам всеки ден по малко,насила,но излизам и днес излизах-ходих да платя сметките,след малко пак ще излизам,Утре ще си купя книгата на Орлин,ще се поинтересувам в кой фитнес да се запиша.. Не разбирам защо ме критикувате и пришпорвате... не знаете ли какво е ,колко е трудно..Нима мислите,че трябва по цял ден да съм по улиците ,нима мислите,че познатите,близките и приятелите ми си нямат друга работа и само с мене ще се занимават или трябва да обикалям сама без цел при температури от над 35 градуса,при положение,че не ми е добре и се уморявам ... НЯМАМ ДУМИ ... А що се отнася до терапиите- когато имам финансова възможност тогава ще отида,е и аз искам това да стане колкото може по-скоро,но... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 16, 2015 Доклад Share Добавено Юни 16, 2015 ,,ДА,, отговора ми на всичките ти въпроси е ,,ДА,,.И той е такъв, не защото те мразя или съм някакъв нацист.Не, просто ти съчувства, а знам,че ако отговорите на въпросите са ,,Да,,, много по-бързо ще се справиш със ситуацията.Линд и другите предполагам мислят като мен.Направи нещо, от което се плашиш и продължавай да го правиш....Това е най-бързия и сигурен начинда победиш страха си. Не се страхувай да направиш голяма крачка, когато се налага. Не можеш да преодолееш пропастта с два малки скока. Д. Джорд Ивета, Лина Коцева и Елица555 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елица555 Добавено Юни 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2015 Здравейте на всички,искам да се похваля,че днес излизах 2 пъти и изобщо не ме беше страх -първия път ходих до центъра на града на разходка с дъщеря ми и синът ми за около 1 час на обяд и вторият път ходихме със съпругът ми да разхождаме кучетата (имаме 2 хъскита) 1 час и 30 мин продължи разходката .Много съм горда със себе си .Повечето симптоми ми изчезнаха и ето,че започвам да се справям и с агорофобията или поне така се надявам.Само ако го нямаше това напрежение и тревожността... И искам да си призная нещо-с риск,че ще ми се скарате- пих 1/4 ривотрил от 0,05 и сега не ми е тревожно и напрегнато.Съжалявам,но колкото и да се опитвам не мога да овладея това напрежение,опитах какво ли не-не става.Исках да съм максимално искрена и затова си признавам за ривотрила.Ще го пия няколко дни ако продължава да ми е така,знам,че не трябва,но просто не мога да издържа на напрежението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 19, 2015 Доклад Share Добавено Юни 19, 2015 Браво!!!Супер постижение! Ето това имаме предвид всички, когато съветваме да се изправя човек в лице със страха си!Гордостта и удоволствието от постигнатото, по пътя на стимулацията и действието на ендорфините и допамина ще те зареди за още нови предизвикателства. И още по-далечни и дълги разходки, екскурзии, пътувания.Ривотрила е временна патерица - като видиш, че можеш, ще го оставиш. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елица555 Добавено Юни 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 21, 2015 Добро утро!Имам въпрос- От няколко дни усещам огромно напрежение и нервност,сякаш всичко ми трепери,усещам го в областта на сърцето и после преминава към главата.В горната част на главата усещам някакво леко стягане и затопляне и ми е много нервно имам чувството,че ще полудея и това много ме притеснява и тревожи.Въпросът ми е- това нормално ли е,това стягане в главата?Иначе ,ако изключим това,се чувствам горе-долу добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 21, 2015 Доклад Share Добавено Юни 21, 2015 Стрес означава стягане.Къде ще е слагането няма значение. Елица555 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.