SoulSearcher

Прочетох всичките теми, които си пуснал и коментарите ти към тях - виждам, че периодично във форума търсиш помощ/съвети. Така трудно ще се справиш и както са те посъветвали - потърси добър терапевт! 
Неуверен си и се луташ като мишка в капан, разбирам това състояние. Време е вече да настъпи зрелостта при теб, какво става - намери ли си работа? Ако не - намери си без твърде много да го премисляш и отсяваш! 
Няма нужда да гадаеш - причината си ти! Можеш да се погрижиш за себе си, интелигентно момче си, време е да се побутнеш сам напред и смело да се хвърлиш в живота, с целия му дискомфорт и напрегнатост. Сега малко ми напомняш на розата на Малкия Принц, която е под стъклен похлупак... 
Ще ти - разгледай из форума и прочети до каквото стигнеш, то ще е идеалното за теб в момента. 
Но само с четене трансформации не стават. Наученото от прочетеното трябва да има на какво да положиш, а това става след разместване, опознаване и разбиране на собствените ти психични пластове и невротични механизми! 
Писали са в друга твоя тема за "Духовния Байпас", прочети тази статия.
Успех! 

Психотерапевти има, но Вие  по кой път искате да поемете? Да стоите в това си състояние  на липса на воля и слаба връзка със сърцето също е избор!!! Всичко е във ваши ръце!!
Да бъдем щастливи, ни съветват всички, но въпреки че влагаме в това цялата си воля и енергия, понякога този номер просто не се получава. Според Виктор Франкъл задължителното, ежесекундно щастие е "характеристика на американската култура, която отново и отново заповядва и нарежда на хората да са "щастливи" . Но щастието не може да се преследва, ТО трябва да последва. Човек трябва да има причина да е щастлив".
Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
 

Здравей!
Прочетох всичките ти постове. Не си представям как би заживял спокойно, без да работиш   с психотерапевт. С ниска самооценка си, имаш противоречие с баща си и с всички, които са ,,над теб,,, а те са ....милиарди.Започни психотерапия.

Благодаря ви за съвета. Силно се надявам, че има психотерапевт, който да ме приеме с всичките ми странности. Чел съм книгата - уникална е. 
 
Липса на воля. Слаба или никаква връзка със сърцето. Повече от всякога се чувствам изгубен. Временно съм се чувствал добре през годините, но винаги съм се връщал към горе описаното състояние. Вчерашната употреба на марихуана ми помогна да изкарам това, което беше в подсъзнанието ми, това което се случва всеки ден и всяка минута в подсъзнанието ми, това което не ми дава вътрешен покой от толкова дълго време - на светло. 

 

Стресът и загубата на смисъл в живота се дължи на стари травматични преживявания, които не сте  преработил. Потърсете психотерапевт и заедно работете в насока смелост, стабилна самооценка, асертивно общуване, структуриране на Аза. Като начало започнете да спортувате и потърсете книгата на Виктор Франкъл ,"Човек в търсене на смисъл" 
Моите адмирации за смелостта да заявите затруднението си в този форум. Това е началото на търсене на пътя към промяната.
Успех 

Тези състояния познати ли са ви?
Нервни ли сте? Палите ли лесно? Имате ли проблеми със съня? Не ви достига енергия? Или пък се затруднявате със съсредоточаването, с фокусирането, с равновесието? Имате ли проблеми със сърцето? Схващат ли се/изтръпват крайниците? Имате ли познати с подозрения за епилепсия, МС? Имате ли познати, преживяващи тежка депресия и паник атаки? Вие, или ваши приятели неуспешно правят опити за забременяване от години, или са диагностицирани като безплодни? Навестяват ли ви натрапчиви негативни мисли? Или имате познато детенце диагностицирано с аутизъм, или някаква форма на парализа? Веган ли сте? Вегетарианец? Ядете ли месо? Ако отговорът е ДА дори на един въпрос, то продължете да четете нататък. 
Съвременната медицина е колкото напреднала, толкова и неука и некомпетентна. Къде умишлено, къде просто поради незнание. За радост обаче, все повече жизнено важна информация започва да излиза наяве. Ето такава информация взехме от една скорошна лекция на уважаемата д-р Мария Папазова от пролетното издание на фестивала “Свободата да бъдеш” 2016. И за улеснение и удобство на читателя, организирахме в писан текст. Инвестирайте в четене едни 5 минутки, те могат да се окажат животоспасяващи.
В модерният свят върлува епидемия. Скрита епидемия. Цяла лавина от погрешни диагнози – започвайки с безплодие, и свършвайки с инсулт и рак. Потайният убиец води до стотици хиляди здравословни провали в световен мащаб.
Ето няколко кратки примера – съвсем действителни случаи.
40 г репортер: постепенно губи баланс, координация, “полудява”. Диагноза: Алцхаймер 8 месечно бебе, което постепенно спира да издава звуци, да реагира, а накрая – не може и да седи само 20 г. жена внезапно изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство Млада балерина, която се озовава неподвижна в инвалидна количка след пластична операция (на нос) 69 г. жена с проблеми в равновесието пада и получава тежка фрактура 38 г. жена след операция също прикована към количка 54 г. жена с параноидни налудности и агресивни изблици, диагностицирана като МС 4 г. детенце диагностицирано като аутист Млада жена с първичен стерилитет 96 г. мъж грабва нож и в налуден пристъп намушква жена си. Без никакви индикации за психични проблеми Диагностицирането в медицината е голяма игра на предположения. Ние лекарите, се опитваме, ако нещо не ни прилича достатъчно убедително на определено заболяване, да го докараме така, че да заприлича. Гледаме в едни книги, за които вие не подозирате и броим симптоми. Има ли 5 от 6 симптома – значи тази е диагнозата. И от там насетне, подходът към т.нар. “лечение”(а то е медикаментозно въздействие), е стандартен. Вие вече не сте личност, индивидуалност, а сте “Алцхаймер”...
http://www.svoizbor.com/2016/07/could-it-be-b12/
 
Тъй като дефицитът на б12 участва в изграждането на ДНК, то логично участваа и в изграждането на нервни клетки. 
 
 
ПП: Моят ЛИЧЕН опит по темата. 
Сега съм на 25 години и преди приблизително 8 години получих първата паническа атака. Бях в училище, 11 клас в час по география мисля, че беше. Зави ми се свят, първоначално не усетих страх, направо изпаднах сякаш в друго измерение. Предшестващото състояние на тези атаки не беше никак добро. Спах по 1-2 часа, бях развила психоза отпреди това, че никой не ме обича истински и бях ужасно гневна на света затова, търсих причините у хората, обвинявах ги за всичко, лягах си и ставах с мисълта че не съм истински обичана, после си лягах и ставах с мисълта колко гневна съм на целия свят. Цялото общество, колко грешно е устроено, ядосвах се на страхливите хора. Как може да ги е страх, нали живота е кратък и те трябва да видят как стават жертви на злата конкуренция, на злите корпорации, на злите хора които управляват света, които правят войни, всяват страх и тн. Трябва само да спрат да се страхуват и да пожелаят да направят нещо в името на себе си, не на обществената машина, която ги смила и ги оставя без нищо за което да се захванат. Исках посвещението на хората да се промени, да не са такива подлизурковци и страхливци. Според моето аз тогава, тези проблеми трябваше да се решат за един ден и нямаше друг вариант, освен да си давам цялата енергия затова. И усещайки несправедливостите, правейки опити да ги разрешавам малко по малко забравих онова чувство, че никой не ме обича и на негово място се намести гневът. Вдигах скандали на учителите, държах се като млад революционер, когато ми се налагаше да имам какъвто и да е контакт с други хора. Държах се изпитателно, бях поставила бариера през която да не минава никой, без да е изпълнил условията за доверие. Имах нещо като вътрешен кодекс на доверието. Тогава не осъзнавах колко едностранчиво възприемам нещата, може би защото се чувствах като празен лист хартия, който се донаписва според ситуацията и условията се появяваше подходящо решение за каквото и да е. Както и да е въпреки това бях щастлива. Но този гняв отвътре в един момент стана неконтролируем за мен самата и започнах да се губя малко по малко. Чувствителността ми спрямо случващото се около мен намаляваше, безсънието ме побъркваше. Мислех си че съм напълно сама и никой никога няма да ме разбере, както ми се искаше. Толкова силно ме завладя, че в течение на времето както казах започнах да спя по час два.Имало е случаи в които забравям, че пресичам улицата. Поради грубото отношение, приятелките ми малко по малко се отдръпваха от мен, казвах им неща от които те се обиждаха и никой не смееше да ми каже нищо или да ми се противопостави, защото имах с какво да ги злепостява и засрамя.
Усещах че нещо в психиката ми не е наред и е на път да излезе от какъвто и да е контрол. Вътрешно знаех че ако продължа по същия начин да живея и да се държа, ще загубя себе си. Снижих се, изпаднах в минорно състояние за дълго време. Тогава започнаха паник атаките, които в течение на тези 8 години прераснаха в генерализирана тревожност. Ако имаше натраплива мисъл, която ме преследваше е че не заслужавам да бъда щастлива и че моето щастие минава през чуждото нещастие. Затова основната ми мисъл с която се хипнотизирах отново и отново е "не Трябва да съм щастлива" Не бих казала че вярвах на тази мисъл, по-скоро я приемах като знание. Което знание се превърна в неотменимо такова. Всеки Божи ден не си представях утрешния Божи ден. Исках да се отърва от себе си на практика, но в главата ми това изглеждаше просто като изрязване само онази част която ще направи някой нещастен. Напълно не осъзнавах колко е невъзможно това, но искрено се надявах че точно такъв ще е резултата. Мислех си че полудявам, че ще умра и че няма да има утре. Представях си психиатричните клиники и психиатрите като преизподнята в ада и определено не исках да си имам вземане даване с тях, за добро или за лошо. Опитвах се да прикрия това си състояние и да преглътна факта че ще полудея и ще умра. Или пък някак си със супер сили ще постигна наивната си цел. Че никой не трябва да е нещастен по какъвто и да е повод заради мен. И така ще се възстановя и всичко ще бъде цветя и рози. 
Истината е че се погребах жива, погребах всяка ценност за която ми копнееше сърцето и останах без абсолютно никакви инструменти с които да се справя. Търсих и изпробвах всякакви начини, които вярвах че са възможни да ми помогнат да се справя със състоянието си. Станах вегетарианка(и до ден днешен съм), станах веган суровояд, правих гладувания. Правих упражнения, йога по 2 часа на ден, фитнес и и излизах на няколко пъти от състоянието на паника. Но си връщах трвожоноста с тази първоначална нагласа, тя успяваше да надделее и аз отново си казвах "не трябва да бъда щастлива" и всичко отиваше по дяволите. И не потърсих помощ, вярвах наистина че съм сериозно ненормална(не че не бях) и неспасяема, та исках да се справя сама, а и мислех че лекарствата по никакъв начин няма да ми помогнат(но сега мисля, че е било твърде възможно ако бях пила успокоителни да видя колко прости мисли ми управляват живота и да се справя по-бързо) Тресях се от страх всеки път, всяка минута и секунда, когато имаше хора около мен. Правих ирационални неща. Отблъсквах хората, не бях способна да водя разговор. Не че не успях, да се справя без специализирана помощ, но определено не си заслужаваше този гърч. С твърде много жертви и на цената на твърде много ценни години. Последиците от толкова години панически страх са ужасни. Ужасни! Тъкмо когато идвах на себе си осъзнавах колко съм се повредила и допълнително се страхувах че няма да успея да намеря сили в себе си, да докарам живота си до такава важност от каквато се нуждае всеки един. И зъл и добър. От както чета форума мисля, че невежеството от всичко ми е изиграло най-лошата шега и че ако знаех за съществуването на такива специалисти, каквито са тези тук, щях да се справя много по-скоро. Но не съжалявам всъщност сега, какъв е смисъла. На ден днешен се чувствам прекрасно, след като осъзнах и извоювах обратно, но с повече мъдрост себе си. Все още имам лека несигурност относно бъдещето, но я преодолявам благодарение на мисълта, че временното ми тяло е само обител на моя дух, който има възможност да остане буден и неприкосновен.
Другото което е много важно, за да не си помислят хората че се справям сам сама. На 19 години срещнах любовта на живота си и мисълта за него ме е карала да поискам да променя живота си. Имахме трудности, бяхме разделени за дълго, но сега сме заедно и се подкрепяме. Сдобих се и с още по-ценни приятели от преди години, онези които ме изоставиха, защото вече не можех да правя това, което правих за тях. 
Витамин Б12 мускулни инжекции се оказаха моето успокоително и се чувствам все по-добре. Не казвам че той е единствената причината да съм добре, но усещам как организма ми работи все по-безпроблемно. Както надявам се да помогна и на други хора в такава ситуация и да алармирам психолозите да се запознаят по-добре с ролята на въпросния витамин. Имам още много неща за разказване разбира се, но щеше да стане мнооого много дълго

Изборът е всичко, Акаша държи миналото.

Tи май нямаш това ограничение затова е може би лесно да пиешеш че не е проблем
Оценявам оптимизма!
Мерси, аз съм оптимистичен
Ако не го премахна, поне ще разбера причините...

Орлин, мерси за усмивките...
Ho не считам че едно ограничение може да е привелегия;
бих предпочел да имам коса и да я нося както искам.

А това с тестостерона не е много вярно. Става дума
(пиша го за трети път, след като съм чел медицински научни списания),
че корените на косата при мъжете са чуствителни към (дехидро)тестостерона,
а не толкова че всеки плешив има много тестостерон.

Мерси за включванията, моля да са малко по-делови.
На общи приказки знаете ли колко сме се наслушвали ?

Може от някоя книга на Лазарев да изнкние нещо, така като се замисля...

„Двата пътя“, „Сила на волята“,   Окултни упражнения   за теглене

Лявата ръка право надолу, дясната ръка настрани. Дясната ръка слиза върху китката на лявата ръка. Дясната ръка прави движение по лявата ръка нагоре, над главата, в дясно, настрани и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моят ум ми продиктува.”
Същото упражнение с движение на лявата ръка и следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моето сърце ми продиктува.”

Туй упражнение е приятно за концентриране. Формулките може да произнасяте и мислено. Тогава е за концентриране. А ако ги произнесете гласно – тогава е за усилване. Тези упражнения са необходими за владеенето на мускулите, при това с тези движения вие подобрявате вашето кръвообращение.

Туй упражнение ще го употребявате за 10 дена. Но законът е следния: няма да употребявате двете едновременно. Щом сте паднал духом, тогава ще употребите първото упражнение (движение с дясната ръка). Понеже то е активно, ще превърне вашата пасивна енергия. Щом пък се усещате много енергичен, тогава ще употребите второто упражнение (с движение за лявата ръка). То ще урегулира вашите набрали енергии. Тъй че в разстояние на 10 дена всеки един, според състоянията си, ще употребява или едното или другото упражнение. Ще спазвате един закон. Тези упражнения ще ги правите докато ви е приятно, щом не ви се прави вече, спрете. Въобще движенията, които стават с дясната ръка, са по-ефикасни, помощни. А движенията с лявата ръка ние употребяваме само, за да възстановим едно равновесие.

Сега, друго едно упражнение: Прави. Ръцете хоризонтално настрани. Затворете очите си. Концентрирайте се нагоре. Тъй затворете ръцете си над главата като един триъгълник. Концентрирайте се. Разтворете ръцете си и ги дръжте малко хоризонтално. Снемете ръцете си долу.



Насока и направление на енергията

Истина
От книгата Учителят говори

Може и да има конкретна беседа , във вид на хапче за мъдрост ..,.Съм , много любопитен , някой да сподели .
Според мен тези неща ги има на много места . Само трябва всяка беседа да се преживява .То е нещо като медитация .Спираш вътрешните обяснения и приемаш със сетивата .
 
 

" може ли да бъде по-добра версия от своите родители " - с подобна теза изказваш крайно материален възглед, че човек е единствено гените и средата си, т.е. едно дете не притежава собствено съзнание, а е поредна генетична версия на родители си. Така поставен въпросът - как може нещо отрицателно да се преработи в положително? Ми не може. Затова в природата има задънени генетични пътища. Отрицателните качества предадени от родителите водят до загиване на генетичната линия. И това малко или много в живота го има дори днес с всичките житейски улеснения, защото и сексуалният нагон прави селекция на качествата, хората имат определени идеи за физически и психически нормално/красиво.
Ако допуснем, че човек притежава собствено съзнание което не е 100% определено от генетичната информация и социалната среда, то изпадаме в неопределена територия. Защо нечия душа е избрала да се инкарнира в тяло с дадена генетична и кармична програма? След като сме допуснали че тя притежава собствено съзнание, то и причините за подобно нещо сигурно са лични, и не търпят обобщения. Може наистина причината да е това съзнание да иска да преработи негативите идващи от тази родова линия. Може да е избрало родителите заради нещо друго, но да трябва да се изправи и пред този проблем. Може просто да иска да го изживее и види какво е. А може да е част от кармичният му път. Кой знае... Остава му да се уповава на Бог (ама истинският, не фалшивият на който хората се кланят), и да вярва, че животът му, с всичките проблеми, ще му помогне за личното му израстване и по-добро осъзнаване на живота като цяло. Всички търсят житейско щастие на тая планета, но реалността е, че тя е създадена за нещо коренно различно...

Децата наказват ли се заради греховете на техните родители?   Въпрос: Децата наказват ли се заради греховете на техните родители?

Отговор: Децата не се наказват заради греховете, извършени от техните родители; нито родителите са наказвани заради греховете на своите деца. Всеки един от нас е отговорен за своите собствени грехове. Езекиил 18:20 ни казва: „Душата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието за бащиното беззаконие, нито бащата ще понесе наказанието за синовното беззаконие.” Този стих ясно показва, че всеки сам носи наказанието за своите собствени грехове.

Има стих, който кара някои хора да вярват, че Библията учи, че наказанието за греха преминава през поколенията, но това тълкуване е невярно. Въпросният стих е Изход 20:5, който казва по отношение на идолите: „да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят.” Този стих не говори толкова много за наказанието, но за последствията. Той казва, че последиците от греховете на един човек може да бъдат изпитвани поколения наред. Бог казваше на израилтяните, че децата им щяха да чувстват последиците от непокорството и омразата към Бог на самите родители. Децата, възпитани в такава среда, ще практикуват подобно идолопоклонство, и така ще паднат в утвърдения модел на непокорство. Влиянието на непокорното поколение щеше да посее нечестието толкова дълбоко, че няколко поколения бяха необходими, за да се обърнат нещата. Както илюстрира Изход 20:5, Бог няма да ни държи отговорни за греховете на нашите родители, но понякога и ние ще страдаме в резултат на греховете, извършени от тях.

Както показва Езекиил 18:20, всеки от нас е отговорен за своите собствени грехове и трябва да носим наказанието за тях. Не можем да споделим нашата вина с друг, нито може друг да бъде считан отговорен за нея. Обаче има изключение на това правило, и то се отнася за цялото човечество. Един човек понесе греховете на другите и плати наказанието вместо тях, за да може грешниците да станат съвършено праведни и чисти пред Бога. Този човек е Исус Христос. Бог изпрати Исус в света, за да размени Своето съвършенство за нашия грях. „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21). Исус Христос понесе наказанието за греха вместо тези хора, които отиват при Него с вяра.
https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-parents-sin.html
 

По принцип е възможно, но при много важни условия:
- детето на нарциса да е в позицията на жертвата
- от тази си позиция то да осъзнае проблема с разумно сърце и да съхрани любовта си към родителя 
- да осъзнае нуждата от промяна на модела и да пожелае да промени нарциса вътре в себе си самия (не в родителя) 
- да работи разумно, с любов и постоянство
Ако използвам сравнението на мой приятел - да се родиш в семейство на нарцис и да носиш в себе си нарциса - то е като да ти дадат щанги и мускули, зала и треньор.... и да ти остане само да.... вдигаш постоянно и с любов.

Да, обширна тема е, затова предложих всеки да сподели своя опит главно.

Ето някои от опасностите:
Един познат ми писа по ICQ, че една от опасностите за тръгващите по духовен път е желанието за бързи постижения. Аз съм съгласен. Наистина, за да даде практиката резултати, трябва време, обикновенно много години за трансформация и за да има видим резултат. Бъзите постижения или методи не водят до добро. Да се работи с малки стъпки.
Друга опасност, за която пак този познат спомена, е гордостта. Веднага щом придобиеш някаква духовна опитност или пък стигнеш до някакъв плод на духовна работа - да не се възгордееш, a да благодариш със смирено сърце.
Друга опасност, която съм наблюдавал, е отношението към вдъхновението. Обикновенно вдъхновението е много голямо, когато човек тепърва стъпва на духовния път. Понякога то започва да намалява с времето или даже може да изчезне напълно. Търсещият трябва обаче да знае, че това е временно. По пътя има постоянни вълни на приливи и отливи. Ако има дълга вълна на отлив, човек не трябва да се отказва, а да се опита да погледне в себе си, да се върне назад във времето и да види къде е грешката, която е допуснал и веднага да намери начин да я изправи. В истинският път вдъхновението за работа постоянно нараства.
Друга опасност е отношението към парите. За това има цяла тема - ТУК
Друга опасност например е пълното потапяне в следването на дадено учение/инструкции без да се води нормален социален живот в обществото. Това може да доведе до сектанско мислене. Тема по въпроса има отворена ТУК
Страхът - е друга опасност. Трансформиран, страхът може да бъде най големия приятел на търсещия. Има цяла тема отворена - ТУК
Чувствата и най-вече партньорските взаимоотношения е тема, от която също силно зависи пътя на търсещия. Има отворена тема по върпоса ТУК
Връзката с дуовен Учител и живи негови ученици е тема, от която също силно зависи духовното развитие на тъсещия. Има отворена тема по върпоса ТУК
Въобще много врагове дебнат търсещия. Те чакат да бъдат октрити, осъзнати и трансформирани във вътрешни приятели.

Здравей . А чел ли си нещо от Дънов ? Виж това  
 

Работа отвън и работа отвътре. Отвън - професионална дейност и спорт, плюс хобита като туризъм и т.н. Отвътре - четене на добри книги, практика на йога нидра и на по-късен етап, чиста медитация. Книгите учат мозъка фокусирано да следва посока, с усилие да създава представност, преобразувайки графемите в сетивни сигнали. Силен метод е четенето. Нидра/ нлп/ водените медитации спомагат с помощта на водещ (или запис) да релаксираш и еднонасочено да работиш с ума си. Чистата медитация (дзен, махамудра, дзогчен, изихия...) - при нея самосъзнателността ти се прехвърля в ... Себе си. 
Външните и вътрешните усилия постепенно се сливат. На изток го наричат бездействие в действието, медитация по време на кое да е действие!

Ако някой има допир с темата е добре дошъл с мнение. Както и всеки, който смята че би могъл да помогне със съвет! 
Видя ли къде си пуснал темата ?  А за въпроса ти , Явно не приемаш решението , което някой по умен от хората вече е взел ?А решението е РАБОТА . Ежедневно по възможност без почивка . Дейността  която вършим ежедневно и  чрез която организираме телата и разума си , наричаме работа . Работа е всяко волево действие извършено с цел подобряване условията на живот .Усилията и неудобствата при работата ни облагородяват . ...Тези мисли са причина за твърдението , че работата е направила маймуните -хора .

Прочети 1;2;3;5;10;11;13 и 15 глава от тази книга https://m2.chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli
Ще ти стане ясно и защо си в това положение и как да излезеш. Ако имаш въпроси след това, няма проблем ще дискутираме.

Ако си на 22, по-естествено отношения няма как да имаш и то идва да ти покаже, че ти е време да си самостоятелен. Не са ти те проблема, напротив - по-скоро мотиватор да започнеш да се бориш сам и водиш свой живот. Изглежда обаче не го осъзнаваш, щом се фокусираш изцяло у другата страна. Спор няма, тя също има проблем, и може да те съсипе психически. Но както писах, не можеш да го промениш, можеш единствено да контролираш собственият си живот.

Писнало ти е да бъдеш добро момче, което е чудесно. Добрите момчета са скучни, пасивни, служещи себепотискащо на одобрението на "значимите" други, както са научени през възпитанието си, но потъпкващи себе си, докато себеуважаващите се момчета им отмъкват всичко под носа им, защото имат смелостта да си го вземат. Добре е, че ти е писнало. Птичката иска да литне от гнездото! Ами, направи го - спести две-три заплати, квартири има много, а когато не бягаш от опита си, не те е страх да си изцапаш ръцете с една или друга работа, докато осъзнаваш какво точно искаш, учиш и се насочваш в живота си. 
С горното не ти казвам да не уважаваш родителите си - напротив, правили са най-доброто, което са могли според тях. Жив си, здрав си. Оттук обаче топката е в твоята половина. Свикнал си да бъдеш прекалено послушен, подчиняващо се добро момче. Ами, нужно е, макар и с няколко години закъснение, да проявиш известен тийнейджърски, непроявен досега бунт, вложен вече в подходяща посока: работа извън осигуряваната от родителите, жилище извън тяхното, активен стремеж към саморазвитие... 
Един любим цитат от някой от филмите на Джеки Чан, който с пълна сила важи за теб и живота ти оттук нататък: "No more mister good guy!"  Това, разбира се, не означава да подскачаш като пуканка, а да осъзнаеш силата на мотивацията си, на собствените си посоки, мнение, решения, себезаявяване. Когато така се уважаваш, само тогава истински уважаваш другите, вместо да трупаш агресия към тях, докато външно всичко уж е наред... 

Такива са някои родители. Фиксират се към децата си защото с тях се изчерпва живота им. Мисли, че можеше да е по-зле - да не се интересуват изобщо от теб. Надали ще ги разубедиш (самите те най-вероятно имат родители които все още не могат да убедят че са порастнали), въпрос на време е да се отделиш от тях и започнеш да бъдеш самостоятелен и намериш правилната дистанция.

Привет! Невроза.... за нея може да се прочете много, наистина много. Различни автори, различни психолози и терапевтични течения я разглеждат от различни страни. Всеки уважаващ себе си психолог и психотерапевт не спира да чете и да разглежда различните гледни точки за различните състояния по време на целия си професионален живот. Ясно е, че една книга разглежда един аспект за едно състояние, което е толкова многопластово, че десетилетия наред десетки специалисти го изследват и пишат за него. 
Невроза.... по време на цялото обучение за терапевти ни учат как да излизаме от определенията и да разглеждаме индивидуалността на всяка личност, защото точно там са скрити ресурсите и за справяне. Няма такова нещо като невроза с фатален край. Всеки човек има лични и индивидуални особености благодарение на които или въпреки които той може да премине или осъзнато да отработва дадено психологично състояние. От особена важност е обаче той сам да пожелае да прави това. От горния пост става ясно, че е направена първа стъпка към себепознанието и развитието на личния потенциал. Така че нищо не е свършило, а сега започва.