Stefan Grekov

Тоест всичко започва добре, но постепенно се повтаря същаа картинка. Аз ясно предположих какви дефицити в поведениети и психиката зад нея предполагам и виждам в теб. Оттъук насетне, можем да си чешем пръстите до Марс и обратно по клавиатурата, но няма как да ти свършим работата по научаване на себезаявяване и себеприемане, граници и привличащо съблазняване. Може да се дадат някои насоки, да. Но както писах, по отговорите ти съдя, че ще одраскат само ламарината, а не знам дали имаш каско, пък и ние, поне аз де, обичам да върша реална работа. Писах как, какво, къде. Приятно чесане! 

Здравей! Тревата е психеделик, макар  и най-слабият, но е психеделик. Тревата е нещото, което при теб е ускорило процесите. Тя е отключила цялата палитра от тревожност, панически атаки и тнт. Това, което те кара да се чувстваш, като луда е мигновеното изкарване от зоната ти на комфорт. Сега най-важната ти задача е да разшириш и мирогледа си и периметъра си на действие, само така ще можеш да догониш случващото се и да влезеш в унисон със себе си. 
Ти може да си пробвала  много терапевтични  неща, но от каква позиция? От позицията на търсещата или от позицията на болната. Животът ти и възприятията ти няма как да се върнат към старото положение, защото точката ти на светоусещане вече е изместена. Нужно е да предприемеш действия, с които да влезеш в нея. Както Орлин пише тук не говорим за лечение, а за промяна на характера, на базисните убеждения, на представата ти за самата себе и за света, в който живееш. 
Ако започнеш да живееш от позицията на търсача, а не на болната, тогава имаш възможност, не само да преодолееш случващото се, но и генерално да промениш живота си. Ако останеш с етикета болна, то ти ще си умреш такава! 
Всичко е в твоите ръце. 
Успех

Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че  сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. 
 Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават.  Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош!
Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си.
Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш  наистина това се случва. 
Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината.  А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия).  Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. 
Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт.  Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. 
Успех!
 

Здравей! Тревата е психеделик, макар  и най-слабият, но е психеделик. Тревата е нещото, което при теб е ускорило процесите. Тя е отключила цялата палитра от тревожност, панически атаки и тнт. Това, което те кара да се чувстваш, като луда е мигновеното изкарване от зоната ти на комфорт. Сега най-важната ти задача е да разшириш и мирогледа си и периметъра си на действие, само така ще можеш да догониш случващото се и да влезеш в унисон със себе си. 
Ти може да си пробвала  много терапевтични  неща, но от каква позиция? От позицията на търсещата или от позицията на болната. Животът ти и възприятията ти няма как да се върнат към старото положение, защото точката ти на светоусещане вече е изместена. Нужно е да предприемеш действия, с които да влезеш в нея. Както Орлин пише тук не говорим за лечение, а за промяна на характера, на базисните убеждения, на представата ти за самата себе и за света, в който живееш. 
Ако започнеш да живееш от позицията на търсача, а не на болната, тогава имаш възможност, не само да преодолееш случващото се, но и генерално да промениш живота си. Ако останеш с етикета болна, то ти ще си умреш такава! 
Всичко е в твоите ръце. 
Успех

Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че  сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. 
 Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават.  Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош!
Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си.
Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш  наистина това се случва. 
Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината.  А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия).  Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. 
Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт.  Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. 
Успех!
 

Пробвала си тревата, случила се е тази реакция... Не при всеки се получава така, но фактът, че при теб така е станало, говори, че вече си имала харакетрова предразположеност. Забележи, характерова, не телесна. Тоест, ганджата само е отключила вече налични психични наличности. Аз не мога да разбера - питаш за справяне, а в същото време търсиш хапчета. Не ти ли е известно, че при тревожните разстройства те само хронифицират, замазват, потискат нерешените уроци. нежели да помагат истински. Ако искаш реално справяне, прочети подходящите материали, насочващи те към реалните причини и стратегически надежден подход на справяне. Това е психотерапията, при добр специалист обаче! Тя не се пробва - не е хапче. Терапевтът ти помага да си помогнеш. За какво? Да научиш вложение в тревожността уроци, които научавайки, променяш себе си в смела, стабилна, спокойна, решителна, обичаща, творческа. Какви точно са тези уроци, терапевтът ти вижда в рамките на не повече от половин час. Оттам насетне, започва работа по справянето. Тя не винаги е само успокояваща - често е безкрайно предизвикваща те, но фасилитираща споменатото научаване. 
Пишеш от позиция на болна, казваш, че искаш да се злекуваш. Това говори, че засега представа си нямаш за що иде реч. Разбира се, надявам се, че ще вложиш когнитивен капацитет това да се промени! Тревожността, в която си, не е болест, така че няма от какво да се лекуваш. Школа за растеж е! Ако искаш да се учиш и порастеш като човек, материали за четене има немалко, а добри терапеви се намират. Поискаш ли да чуеш посланието на написаното, прочети повечето теми тук за тревожността, извади си заключенията, попромени настройката си към преживяваното и потърси наистина добър психотерапевт. Важно е да е такъв! Успехи!

"Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна "
Зависимостта е субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве.“ (Tyrer 2008) Изследователите считат, че причините за тази зависимост се коренят в моделите на възнаграждаване, които са основна част от сюжета на компютърните игри. Нарастващият стремеж на играещия да разбере какво става по-нататък в играта, необходимостта да събере повече точки, сила, оръжие или да изпълни успешно дадена мисия, водят до все по-силно желание за игра. Според психолога Ричард Раян от университета в Рочестър много от видео игрите задоволяват основни психологически нужди и играчите често продължават да играят заради наградата, свободата да бъдеш това, което искаш да бъдеш, и връзката с другите играчи (Ryan et al, 2006).
Добра техника, за да бъдете чута е да се свържете със съпруга си през  метода на фамилната терапия. Казвате му: "Напускам те, ако не ми обръщаш внимание и не поговорим за това което ме притеснява". По този начин ще се активират ресурсите  за запазване на брачните си отношения. 
 

Здравейте! Това, за което ви се дава да преживеете това нещо, е явно за да започнете да се грижите за себе си.
"Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си. "  Вижте колко парадоксално звучи това и за какъв мазохизъм говорим. Ако не отговарям на критериите просто край! Това е един първичен, атавистичен страх, който е свързан със страха от изоставяне на индивида от стадото.  Всеки един човек има този страх, някой хора обаче го осъзнават и работят върху него. Сигурен съм, че и вие ще бъдете една от тях. Други несъзнателно изпитват този страх, който ръководи съзнателното им поведение. 
   Всички имаме страхове! Идеята е, че вие имате уникалната възможност сега да се научите да вижте динамиката на страховете и да коригирате дезадаптивното си поведение. И отново подчертавам всички ни е страх:) И вашият психолог и психиатър и папата даже, във всеки един от нас живее това чувство. Въпросът е дали ще се оставим страхът да ни смачка или ще използваме енергията, която ни се дава. 
 Тревожността е енергия, която ви се дава за да правите промени. Какви ще бъдат тези промени и в каква насока, това зависи изцяло от вас? Но тревожността води винаги до промяна независимо дали е добра или лоша! По някой път се заблуждаваме, че е е лоша, защото хората сме свикнали винаги да асоциираме новото с лошото. 
Това, което сте усетили по тялото са енергийни блокажи, които с терапевтична работа ще отпаднат. Или по-точно ще се разхлабят. Хапчето няма да ви помогне да си оправите живота. Вие сте тази, която е нужно да свърши цялата работа. Терапевта е насочваща фигура, но това не го прави маловажен. Всеки един от нас хората има нужда от помощ, потърсете я и вие! 
Върнете си вярата в себе си. Това е първото нещо, което е нужно да направите и то ще доведе до спиране на хапчетата. В последствие ще се учите на нови адаптивни поведения  и възприятия спрямо света, които ви заобикаля. Колкото и големи да сме, то си оставаме едни бебета на тази земя и когато си мислим,че сме най-здраво стъпили на тази земя, то живота ни кара да лазим. И това се случва постоянно. И това ни помага да видим нещата от по-различна перспектива. Започнете терапия и нещата ще поемат в правилната посока.
 Малко любов, малко отношение, по някой път и майната му на всичко, малко сълзи, някоя друга усмивка и живота отново кипи :)))
Успех!

Диагнозата за теб наистина е без значение, през годините са ми поставяли диагнози като страхова тревожност, социална фобия, социална тревожност, страхова невроза, паническо разстройство, генерализирана тревожност и незнам си още какво, но това хич не ми помогна.
Душата има нужда от учение, а не от това медикаментозно лечение и диагностициране. Да, душата нещо я боли и ти знаеш какво е породило тази болка, но точно това знание е някъде дълбоко натикано. За теб в момента това знание е заключено през девет тъмници в десетата и оковано с тежки вериги. Именно затова казвам учение, а не лечение. Учение как да освободиш себе си от наложените догми, мисли които не са твойте мисли, чувства които не са твоите чувства. Медикаментите биха потиснали съзнанието ти да се отвори към промяна, пихотерапията би помогнала да се освободиш от тези окови.

Здравейте! Това, за което ви се дава да преживеете това нещо, е явно за да започнете да се грижите за себе си.
"Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си. "  Вижте колко парадоксално звучи това и за какъв мазохизъм говорим. Ако не отговарям на критериите просто край! Това е един първичен, атавистичен страх, който е свързан със страха от изоставяне на индивида от стадото.  Всеки един човек има този страх, някой хора обаче го осъзнават и работят върху него. Сигурен съм, че и вие ще бъдете една от тях. Други несъзнателно изпитват този страх, който ръководи съзнателното им поведение. 
   Всички имаме страхове! Идеята е, че вие имате уникалната възможност сега да се научите да вижте динамиката на страховете и да коригирате дезадаптивното си поведение. И отново подчертавам всички ни е страх:) И вашият психолог и психиатър и папата даже, във всеки един от нас живее това чувство. Въпросът е дали ще се оставим страхът да ни смачка или ще използваме енергията, която ни се дава. 
 Тревожността е енергия, която ви се дава за да правите промени. Какви ще бъдат тези промени и в каква насока, това зависи изцяло от вас? Но тревожността води винаги до промяна независимо дали е добра или лоша! По някой път се заблуждаваме, че е е лоша, защото хората сме свикнали винаги да асоциираме новото с лошото. 
Това, което сте усетили по тялото са енергийни блокажи, които с терапевтична работа ще отпаднат. Или по-точно ще се разхлабят. Хапчето няма да ви помогне да си оправите живота. Вие сте тази, която е нужно да свърши цялата работа. Терапевта е насочваща фигура, но това не го прави маловажен. Всеки един от нас хората има нужда от помощ, потърсете я и вие! 
Върнете си вярата в себе си. Това е първото нещо, което е нужно да направите и то ще доведе до спиране на хапчетата. В последствие ще се учите на нови адаптивни поведения  и възприятия спрямо света, които ви заобикаля. Колкото и големи да сме, то си оставаме едни бебета на тази земя и когато си мислим,че сме най-здраво стъпили на тази земя, то живота ни кара да лазим. И това се случва постоянно. И това ни помага да видим нещата от по-различна перспектива. Започнете терапия и нещата ще поемат в правилната посока.
 Малко любов, малко отношение, по някой път и майната му на всичко, малко сълзи, някоя друга усмивка и живота отново кипи :)))
Успех!

Здравейте! Това, за което ви се дава да преживеете това нещо, е явно за да започнете да се грижите за себе си.
"Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си. "  Вижте колко парадоксално звучи това и за какъв мазохизъм говорим. Ако не отговарям на критериите просто край! Това е един първичен, атавистичен страх, който е свързан със страха от изоставяне на индивида от стадото.  Всеки един човек има този страх, някой хора обаче го осъзнават и работят върху него. Сигурен съм, че и вие ще бъдете една от тях. Други несъзнателно изпитват този страх, който ръководи съзнателното им поведение. 
   Всички имаме страхове! Идеята е, че вие имате уникалната възможност сега да се научите да вижте динамиката на страховете и да коригирате дезадаптивното си поведение. И отново подчертавам всички ни е страх:) И вашият психолог и психиатър и папата даже, във всеки един от нас живее това чувство. Въпросът е дали ще се оставим страхът да ни смачка или ще използваме енергията, която ни се дава. 
 Тревожността е енергия, която ви се дава за да правите промени. Какви ще бъдат тези промени и в каква насока, това зависи изцяло от вас? Но тревожността води винаги до промяна независимо дали е добра или лоша! По някой път се заблуждаваме, че е е лоша, защото хората сме свикнали винаги да асоциираме новото с лошото. 
Това, което сте усетили по тялото са енергийни блокажи, които с терапевтична работа ще отпаднат. Или по-точно ще се разхлабят. Хапчето няма да ви помогне да си оправите живота. Вие сте тази, която е нужно да свърши цялата работа. Терапевта е насочваща фигура, но това не го прави маловажен. Всеки един от нас хората има нужда от помощ, потърсете я и вие! 
Върнете си вярата в себе си. Това е първото нещо, което е нужно да направите и то ще доведе до спиране на хапчетата. В последствие ще се учите на нови адаптивни поведения  и възприятия спрямо света, които ви заобикаля. Колкото и големи да сме, то си оставаме едни бебета на тази земя и когато си мислим,че сме най-здраво стъпили на тази земя, то живота ни кара да лазим. И това се случва постоянно. И това ни помага да видим нещата от по-различна перспектива. Започнете терапия и нещата ще поемат в правилната посока.
 Малко любов, малко отношение, по някой път и майната му на всичко, малко сълзи, някоя друга усмивка и живота отново кипи :)))
Успех!

Здравейте!
 Това е бягство, което мъжът ви прави по неговия начин. Разбира се този начин може да не е най-добрия за вас, но за момента е най-добрия за него. Лично според мен е нужно да поговорите не за компютърната игра, а за отношенията ви. Възможно е и това да е неговият садизъм, които той проявява към вас? Има ли защо и дали това е така, аз не знам, но със сигурност, ако отместите поглед само от неговите кахъри можете да си отговорите на този въпрос. Сексуалните ви отношения в каква насока са, присъстват ли въобще? 
 Относно мъжът ви нормално е да вика и да се кара понеже, докато играе той влиза в транс, а всяко едно вмешателство го извежда от това състояние. Благодарете се, че има тази зависимост, защото има къде, къде по-лоши. Ако вие постоянно искате вниманието му по нездрав начин, със сигурност и той отреагира в момента така. Помислете над това, тук ключови са отношенията на двамата един към друг, поразсъждавайте малко и за вашето отношение към него. Тук говоря за отношения мъж-жена, жена-мъж. 
 Вие пишете във форума, защото ви липсва мъжът или вниманието му. А той може да играе, защото му липсва присъствието на жената или пък личното пространство, което вие се опитвате да му отнемете. Разбира се това са само догадки, но обърнете внимание върху това. Ние хората сме склонни да упрекваме, но не и да поглеждаме нашите собствени кусури. 
Бъдете жената, поговорете, но не за зависимостта, а за вас самите! Но това означава и вие да престанете да играете вашата игра. Само тогава можете да го накарате той да спре неговата. 
Успех!

Здравейте!
 Това е бягство, което мъжът ви прави по неговия начин. Разбира се този начин може да не е най-добрия за вас, но за момента е най-добрия за него. Лично според мен е нужно да поговорите не за компютърната игра, а за отношенията ви. Възможно е и това да е неговият садизъм, които той проявява към вас? Има ли защо и дали това е така, аз не знам, но със сигурност, ако отместите поглед само от неговите кахъри можете да си отговорите на този въпрос. Сексуалните ви отношения в каква насока са, присъстват ли въобще? 
 Относно мъжът ви нормално е да вика и да се кара понеже, докато играе той влиза в транс, а всяко едно вмешателство го извежда от това състояние. Благодарете се, че има тази зависимост, защото има къде, къде по-лоши. Ако вие постоянно искате вниманието му по нездрав начин, със сигурност и той отреагира в момента така. Помислете над това, тук ключови са отношенията на двамата един към друг, поразсъждавайте малко и за вашето отношение към него. Тук говоря за отношения мъж-жена, жена-мъж. 
 Вие пишете във форума, защото ви липсва мъжът или вниманието му. А той може да играе, защото му липсва присъствието на жената или пък личното пространство, което вие се опитвате да му отнемете. Разбира се това са само догадки, но обърнете внимание върху това. Ние хората сме склонни да упрекваме, но не и да поглеждаме нашите собствени кусури. 
Бъдете жената, поговорете, но не за зависимостта, а за вас самите! Но това означава и вие да престанете да играете вашата игра. Само тогава можете да го накарате той да спре неговата. 
Успех!

Всъщност,  имаш 4 деца. Три от тях ще пораснат, едното няма и ще ти създава проблеми докато един от вас не си отиде от този свят.А, това може да е след много години. Обречена си с него.
Напусни го още утре.Така, ще си гледаш само твоите деца и живееш много по-добре.
Напусни го.

Прочети 'Никога вече съзависим". От книгата ще разбереш, че ако прекалено го търпиш, както и ако мрънкаш, но нищо не предприемаш, първо че развиваш убиващ те мазохизъм и второ, ставаш част от проблема му. Едно междинни решение е да му подхвърлиш материали по темата за зависимостта от игри, за идентичността на тази зависимост с всяка друга и не по-малката ѝ вреда. Ако осъзнае и прояви желание за психотерапевтична работа, добре. Ако ли не, в даден момент може да се направи следното: обсъдете с няколко човека негови приятели, познати, хора които уважава, на които вярва и които би чул - обсъдете за зависимостта му. Договорете се кой за какво ще говори, отиграйте го. Тогава го изненадайте, направете му една разтърсваща интервенция с внушения и убеждения около зависимостта, пагубността ѝ и отказването от нея, както и за нуждата от четене от него по темата и редовна работа с психотерапевт. Ако чуе и поеме в терапевтична посока, чудесно, Ако ли не, запитай се, искаш ли със самосмачкването си да подхранваш смачкването на вече псевдо партньорството ви при съзависимо търпене от твоя страна? Ако да, търпи и бъдете поредната връзка незрял-незрял, невротик-невротик... Ако ли не, осъзнай, че при положение, че той не промени нещата (а това от него, от осъзнаването и мотивацията му зависи), вие вече сте разделени отдавна, така че просто остава да финализираш нещата. Разделени, поради фактори, които са чисто негови, с които нямаш нищо общо - невинна си, няма нужда да поемаш отговорност за неговата инфантилна безотговорност. Тоест, ако не прави нищо по въпроса, раздялата е вариантът. Ако и след примерно шест месеца раздяла под въпрос, това не го мотивира да промени нещата, животът продължава - поне твоят. А неговият - във виртуалната "реалност"... Избори. Ако пък временната раздяла го мотивира и потърси помощ от специалист, прочете по въпроса и положи адекватни усилия, добре, тогава общото бъдеще е възможно в здрав вид! 

В живота хората се събира и разделят. Хората се разделят, тогава, когато на някой липсва нещо. И това е урок, който учи двамата в една връзка. На какво те научи теб  този урок? Приятелят ти има его, всеки човек има его. Той не е поставил егото над чувствата, а е поставил чувствата над егото. Всички ние хората имаме нужда от смирение и може би това е твоят начин да се научиш да се смиряваш, но под смирение нямам предвид подчинение или робуване на някой, за да ссе харесаш. А под смирение имам предвид приемане на собствените кусури, недостатъци, виждането им, осъзнаването им. Всъщност недостатъкът на всеки един човек се явява уникалност, която ни прави безкрайно различни. И това е нашата сила на хора, да бъдем различни и в същото време безкрайно свързани. Това, което получаваш от хората, е отношение, което проявяваш към самата себе си? Към какво от теб изпитваш гняв? Какво искаш да не бъде така, но те е страх да промениш? Какво в самотата те плаши и защо си длъжна на всяка цена да бъдеш със някой? Това са важни въпроси, на който сама можеш да си отговориш. Докато човек не се научи да живее сам със себе си, обикновено животът му дава такива партньори, които да го учат, дори през болката, тъгата, мъката. Когато събереш сили и разкъсаш този кръг и си позволиш да бъдеш сама, да бъдеш изоставена, когато си позволиш да бъдеш себе си и да казваш каквото ти е на сърце, тогава ще дойде и човек, който ще те обича и уважава, заради това, което си, а не заради това, което той иска да бъдеш! 
Психотерапията ще ти даде нови перспективи, ще разбереш много неща за себе си, ще преработиш и отключиш много потенциал, така, че просто потърси и намери твоят човек, който да те поведе към промяната! Поздрави!

Дали в България терапевтите имат опит с шизоидията? Ами, България не е на Марс, а на същата планета, а опитът и наблюденията м ипоказват, че българските терапевти сме с пъти и пъти по-мотивирани, широкоспектърни, пробивни, гъвкави и успешни в сравнение със западните ни колеги. 
По-скоро ни търсят хора с изявени и по-засилени шизоидни характерови черти, а по-рядко с всички параметри на шизоидното личностово разстройство. Работи се добре с тях, когато терапевтът умее да резонира с богатството, многопластовостта и специфичната, странна за повечето работа на ума им. Посоката на работа е към свързване с тялото и чувствата, като се работи предимно психотелесно, преживелищно, а личната работа задължително е нужно да премине в групова терапия. Въпросът е, че колкото и шизоидът ментално да разбира, че ако се научи да общува повече, по-емоционално и сърдечно, това е добре за него, се иска доста работа, за да се научи да осъзнава собствените си и на другите емоции, телесност, сърдечност... А рядко в човек с шизоидни черти присъства дългосрочна мотивация за такава цялостна промяна. Като цяло, разбира различността си, но си му харесва да си бъде в нея... Опитът ни в терапията е, че все пак, резултати се постигат, но само при по-продължителна и цялостна работа. Каква - редовна лична, групова терапия и пеживелищно насочени уъркшопи, като минимум две, а на практика повече години. 
Фактът обаче, че питате вие, а не той, вече говори много. Доктор Първанов е твърде прав в препоръката си!

,,Питам, защото вече почти две години съм във връзка, с човек от този тип.,,
Ще ме извините, но нали разбирате, че като специалист не мога да не си задам въпроса, каква е вашата,,диагноза, че сте с този човек, толкова много време.
За съжаление, малко давате за себе си, за да мога да си отговоря  въпроса, но повярвайте ми, никой обикновен човек не би бил във връзка с този човек.Не сте обикновена.Посетете психолог.

В живота хората се събира и разделят. Хората се разделят, тогава, когато на някой липсва нещо. И това е урок, който учи двамата в една връзка. На какво те научи теб  този урок? Приятелят ти има его, всеки човек има его. Той не е поставил егото над чувствата, а е поставил чувствата над егото. Всички ние хората имаме нужда от смирение и може би това е твоят начин да се научиш да се смиряваш, но под смирение нямам предвид подчинение или робуване на някой, за да ссе харесаш. А под смирение имам предвид приемане на собствените кусури, недостатъци, виждането им, осъзнаването им. Всъщност недостатъкът на всеки един човек се явява уникалност, която ни прави безкрайно различни. И това е нашата сила на хора, да бъдем различни и в същото време безкрайно свързани. Това, което получаваш от хората, е отношение, което проявяваш към самата себе си? Към какво от теб изпитваш гняв? Какво искаш да не бъде така, но те е страх да промениш? Какво в самотата те плаши и защо си длъжна на всяка цена да бъдеш със някой? Това са важни въпроси, на който сама можеш да си отговориш. Докато човек не се научи да живее сам със себе си, обикновено животът му дава такива партньори, които да го учат, дори през болката, тъгата, мъката. Когато събереш сили и разкъсаш този кръг и си позволиш да бъдеш сама, да бъдеш изоставена, когато си позволиш да бъдеш себе си и да казваш каквото ти е на сърце, тогава ще дойде и човек, който ще те обича и уважава, заради това, което си, а не заради това, което той иска да бъдеш! 
Психотерапията ще ти даде нови перспективи, ще разбереш много неща за себе си, ще преработиш и отключиш много потенциал, така, че просто потърси и намери твоят човек, който да те поведе към промяната! Поздрави!

Това, че не те е разтресло кризата, не е добър знак. Може би и тя се е уплашила от идните изследвания, като Ямр и тнт. Понеже ти казваш, че каквото прочетеш това преживяваш, ако ти напише някой, че си здрава със сигурност няма да повярваш. Така, че по-добрият вариант е да приемеш, че си болна за момента! Много болна, неизлечимо болна, безкрайно болна! И да приемеш, че абсолютно никой не може да ти помогне. Абсолютно никой, нито терапевт, нито поредният доктор, абсолютно никой! Има само един човек, за който аз се сещам, че може да ти помогне. Но не съм сигурен, че той иска! Ако познаеш кой е този човек, който може да ти помогне да се излекуваш, от това, че не си болна, ти наистина ще се излекуваш? Кой е този човек?

Здравей,
и аз като теб страдах 4 години от същите страхове и още толкова...не бъди максималистка.Усещането за замърсяване ще се завръща.При мен от 2 години натрапчивостта изби на друга тема и въпреки това от време на време това усещане че ръцете ми са мръсни и трябва да ги измия още веднъж се връща но просто не го правя игнорирам го и то изчезва след 5-10 мин.
Не се фокусирай в конкретната натпапчивост и преодолявянето на конкретния страх.Фокусирай се в това да се научиш да не се поддаваш на лъжливия сигнал.Да не си толкова вкопчена в себе си и в това какво мислиш и чувстваш и съответно да го анализираш,а се вкопчи в действието в това как прекапваш ежедневието си.Понеже сме хора нуждаещи се да контролират и сме спокойни когато усещаме сигурност то пренасочи това в посока плануване на ежедневие изпълнени с неща който те карат да се чувстваш нужна и ефективна и ангажирана.Ако няма много такива открий ги изследвай,предизвикай се с нещо ново и вълнуващо.Опитай нови територии дори да си смятала че не ти харесват преди опитай сега примирно да напишеш книга или да танцуваш ако не се получи от първия път не се отказвай неднага опитай и на другия ден но следвай програмата си скоро ще усетиш как намираш нови неща и интереси.Няма да е лесно няма да успяваш и понякога ще усещаш паралелно натрапчивосттите да се опитват да вземат връх над това което правиш в момента,но ти не се бори намери си фрази които да те успокояват в тези моменти като например аз често си казвам :"Знам че тези мисли нямат връзка с обективната реялност.Те са субективни."-и това дори понякога ме изпълва с щастие осъзнанайки че са само мисли.Понякога неуспявам и ме потапят и завладяват в тези случаи просто лягам и се отпускам да заспя.
Но да знаеш че когато се почувстваш безпомощна и изцедена от тях ние све тук и преминанаме през същото,не си само ти и не се сама!Ние те разбираме!

.,, Всичко спираше, сигурно защото мислите ми са други и реакцията съответно- също. ,,
Нима искаш да кажеш,че между мислите и чувствата ти има връзка?
Абсурд.Това не може да бъде.Никаква връзка няма.Но, дори ида има, нима може да контролираш мислите си?

Благодаря ви за отделеното време.Помагате ми много. Да изкарам проблемите си насветло. Разбирам, че страхът и стресът са ме хванали за ръка и аз ги мисля за сигурен приятел. 
Със сигурност първо сама трябва да си помогна. Като преосмисля вярванията си, увежденията си, нагласите си... въобще да подложа на съмнение не съветите и помощта, а онова което вече е в мен и ме е докарало до това положение.
Д-р Първанов, разбирам провокацията. 
Благодаря още веднъж.
Ще пиша какво ново се случва с мен. И да видим какви са тия мисли повреме на атака...

Това, че не те е разтресло кризата, не е добър знак. Може би и тя се е уплашила от идните изследвания, като Ямр и тнт. Понеже ти казваш, че каквото прочетеш това преживяваш, ако ти напише някой, че си здрава със сигурност няма да повярваш. Така, че по-добрият вариант е да приемеш, че си болна за момента! Много болна, неизлечимо болна, безкрайно болна! И да приемеш, че абсолютно никой не може да ти помогне. Абсолютно никой, нито терапевт, нито поредният доктор, абсолютно никой! Има само един човек, за който аз се сещам, че може да ти помогне. Но не съм сигурен, че той иска! Ако познаеш кой е този човек, който може да ти помогне да се излекуваш, от това, че не си болна, ти наистина ще се излекуваш? Кой е този човек?

Това, че не те е разтресло кризата, не е добър знак. Може би и тя се е уплашила от идните изследвания, като Ямр и тнт. Понеже ти казваш, че каквото прочетеш това преживяваш, ако ти напише някой, че си здрава със сигурност няма да повярваш. Така, че по-добрият вариант е да приемеш, че си болна за момента! Много болна, неизлечимо болна, безкрайно болна! И да приемеш, че абсолютно никой не може да ти помогне. Абсолютно никой, нито терапевт, нито поредният доктор, абсолютно никой! Има само един човек, за който аз се сещам, че може да ти помогне. Но не съм сигурен, че той иска! Ако познаеш кой е този човек, който може да ти помогне да се излекуваш, от това, че не си болна, ти наистина ще се излекуваш? Кой е този човек?