Izezaz

Ами първо да ти кажа, че като се замисля за обратите, не мога да кажа - ето тук се случи обрата. Но винаги се случва когато му отпусна края, т,е, когато се оставя на мъчителното състояние и се опитам да го почувствам и да разбера какво всъщност ми носи то. Преди да стигна до това, много се мъчех, защото мен не ме е хващала веднъж депресията, ами се редува през няколко години. И има разлика в депресията, различава се всеки път. Но преди като се съпротивлявах какво правех - тъпо ми е, безмислено, трябва да се отърва от това състояние, нека да изляза малко, да се разведря. излизам с приятели, ходя на кино, на кафе, говоря си с хората, но всикчо става насила, една тъпа болка си стои под лъжичката, една тъпота и безсмислие, безпътица... И разбрах, че така само забавям периода, в който ще ми "просветне". И в момента в който реших да се наблюдавам вътрешно какво събужда в мен това състояние, видях колко по-различни станаха нещата и понеже стигнах дотам че изпитах удоволствие от това, че успях да вляза в състоянието и да се видя, си помислих, че това направо е извратено! Обаче не след дълго забелязах промяна. Например колкото ми беше тъпо и сиво и не забелязвах нищо хубаво вътре и вън от мен, бях седнала на пейка да чакам автобуса и изведнъж забелязах колко е слънчево и красиво, усетих топлината по лицето си и света ми се стори цветен (за първи път от много време, понеже дотогава ми беше абсолютно сив). Това беше само за няколко секунди, но след това зачестиха "включванията". Започнах да виждам нещата около мен, започнаха да ме радват някои неща, стана ми по-цветно и по-светло. И най-вече разбрах че силата ми да продължа напред се е върнала, и най-вече желанието да продължа. Казах си-толкова неща ме чакат още в живота а аз какво съм се застопорила тука и се вайкам. И така-лека полека. Не е рязък обрат, но е обрат и се забелязва.

Блис, напълно те разбирам за ню ейджа, аз имам алергия към него. Ами да -книгата е за сензорна стимулация, само че не е типичната сензорна стимулация която си мислиш. Защото например тук се разглеждат сетива, които ги няма традиционно в литературата. Например виталното сетиво или жизненото (другото му име). Неговото нарушение често води до свърхактивност, хаотичност, нервност. А за осезателното което ти писах- то е свързано със страхливост, страх от бъдещето и незивестното, страх от изоставяне, страх от промяна на обстановката. И автора дава обяснения как се получава тази взаимовръзка и как може родителя да помогне. Ангелите не са намесени чак толкова, т.е. родителя може да предприеме много неща и това не е свързано с намесата на ангелите. В началото на книгата само се говори за ангелите и че родителя работи с ангела и има начин да получи съвети от ангела на детето. Даже доколкото аз разбрах не се иска да се прави някакъв ритуал или нещо по-особено, колкото най-вече родителя да е искрен в желанието да помогне на детето, а не да го прави само за да направи поведението на детето приемливо за околните. И когато родителя е искрен в това желание и се води от обичта си към детето, той успява да вникне по-добре в мотивите, трудностите на детето и нуждите му. И когато живее с проблема на детето, през нощта може да получи указания от ангела му. Не че ще си спомняш среща с него и прочие, ами например сутринта като се събудиш, може внезапно да те осени някаква полезна идея във връзка с детето. В този смисъл е намесата на ангелите. Иначе има доста съвети и те наистина действат. за детето аутист не знам дали ще е полезна честно. Не мога да преценя по този въпрос, но може би ще ти е интересно да видиш как се стимулират сетивата там и кое сетиво с какво е свързано. Доста по-различно е, но е и много ценно (поне за мен). И забравих да допълня че за разлика от много специалисти, този не сочи родителя и не го обявява за грешник. Той описва особено в предговорите, че времето е такова, че то влияе, ситуацията в света е решаваща. Защото това вечно натякване и сочене как родителите сме виновни ми идва вповече!

Най-ключовия момент след като човек предъвква миналото и грешките е в един момент да сключи договор със себе си: грешките съм ги направила,провалила съм хиляди възможности и това е нещо, което не може да се промени. Стореното сторено. Тези грешки и пропуски са причината за определени изживявания и следствия сега. Но ще ги оставя в миналото и ще се опитам да не ги повтарям при сходни ситуации. Ще живея с тях, защото те са нужни на личността ми. Не трябва да ги забравям, но трябва да разбера, че аз съм повече от няколко грешки и пропилени възможности. Затова без да ги забравям, но и без д се оставям на съжалението ще продължа да живея и да видим какво още ме чака

Вече в няколко теми срещнах обвинения между участници, че другите не им били отговаряли конкретно и точно на зададените въпроси. И това ми е много странно. Всеки отговаря от своята камбанария и не може да се очкава да е наясно точно какво очаква някой друг. Но всеки туке достатъчно интелигентен и начетен за да може да си изгради картина от всички мнения или да пропусне мнение. А форум на духовни теми не е форум като Мотосвят или други, тук не се дискутира устройството на Опел Астра, което се вижда като вдигнеш капака.Не е нещо, което може да се пипне и всички да се съгласим - да , тук е тази част, там е онази и в момента бензиновата помпа не работи. Нали ме разбрахте какво искам да ви кажа? Докато говорим за нещо което неможем да пипнем с ръка, няма как да постигнем съгласие. Но пък имаме различна гледна точка, която може да е полезна. Човек е добре да успява да се поставя на мястото на другите и да разбира гледните им точки, това го обогатява и му помга да разбере колко е пъстър света. Иначе лично за мен няма груба граница между материално и духовно. Материалното също е видим израз на духовното. Духвоното се проявява чрез абсолютно всичко, защото то е първото, материалното е създадено след него и от него. А на ежедневно ниво трябва да се живее с нещо. Не мисля че в днешно време е адекватно да отидем в някоя пещера като Иван Рилски и да преживяваме с един комат хляб. Най-малкото трябва да остане някой, който да заработва и да носи този комат хляб нали така? Материалното съществува, парите в частност. Те са средство да можем да същесвуваме при условията на този свят. И е нормално да ги печелим, за да ги харчим за някакви свои нужди. За мен е важно те да са средство, а не самоцел. Само когато са самоцел, духовния им аспект се стопява.

Велина, възхити ме твоето отношение! Без да спориш, без да влизаш в тона на другия участник. А това което си цитирала е ценно и много хора със сигурност ще го оценят. Така ме стоплят хора, които имат сили да кажат "прощавай за недоразумението, права си".

Момичета, пък аз искам да ви кажа, че много хора минават през тези състояния. Преди се плашех и си казвах- давай, трябва да намериш начин да излезеш от това състояние, да го загърбиш. Сега разбрах, че не е нужно да бързаш да се отървеш т него. Дискомфортно е, това много добре го знаем и вие и аз. Но е важно състояние, защото благодаение на него нещо в нас се променя. Все едно за известно време само утайка се натрупва и имаш чувството, че не можеш да издържиш повече, толкова ти е подтискащо.Пълниш се с нещо,но нищо не се излива, само се трупа. Знам какво е. Но е нужно. В един момент като мине време и си стигнал някаква точка, се случва обрат. Сега например аз не съм си мислила че живея само един живот, понеже твърдо вярвам в прераждането. И виждаш, че това не ме опази от подобно състояние. Дори да вярваш в бог, да вярваш в прераждането и прочие,пак минаваш рез подобни периоди. Може да е заради някаква причина (болест особено), обаче може и да не разбереш точно за какво. Но е нужно. Нещо в теб има нужда от това натрупване вътре в теб. И вместо неистово да се опитваш да го преодолееш, вземи се вслушай какво иска да ти каже това състояние. Ще ти нашепне някои неща ако се оставиш да го усетиш.Исследвай точно как се чувстваш във всеки един момент,а понякога си позволявай и да опиташ нещо ново.

Александър е разбрал какво казах. Съвета ми беше за моментното ти състояние, а не по принцип да тръгнеш да се изолираш и да плетеш Макар че плетенето винаги е полезно. Когато се случи нещо подобно като с теб след онова дишане, частите на човека се разбъркват и се променят съотношенията помежду им. Те трябва да си върнат нормалното съотношение и човек трябва отново да се центрира в себе си. Тогава най-добре е човек да остане със себе си, за да се съхрани, и да се заеме с дейност, която подпомага това ценриране (плетенето и шиенето, но особено плетенето, са много подходящи за целта). Ти си говорила с много хора, защото се беше шашнала. И смяташ, че си се възстановила напълно. Е, позволи ми да се съмнявам. Подобно разбъркване обикновено не си заминава просто ей така и ще напомни за себе си, щом веднъж се е случило вече. Тогава ще си принудена да продължиш пътя по самопознанието си, гледай само да се довериш на опитен човек и дано избереш правилния за себе си метод. Иначе се радвам, че съм успяла да те разсмея. Смехът е здраве

Празнувам ги като се приготвям вътрешно доста време преди тях, постепенно. Например преди Коледа поне месец преди това започвам да чета Евангелията, да отделям малко време всеки ден, в което се съсредоточавамв себе си върху това събитие.Около самия празник, няколко дни преиди и след това изобщо не гледам телевизия или слушам радио,а вътрешно съпреживявам и очаквам Рождеството. За рожедния си ден мога да кажа че когато бях на 25-26 години не го ценях и даже ми се струваше излишен докато една моя приятелка около 27 си рожден ден не изпадна в депресия че остарява и че на всичкто отгоре много хора не се сетили да и честитят. Тогава се замислих сериозно,понеже бях с 1 година по-малка от нея. И дълго мислих и стигнат до това, че не бих се върнала назад и че през годините съм се променяла и това е много ценно и важно. Видях как се променям, а след 30тата година се променям още повече, по-бързо стават промените вече след това и с удоволствие ги наблюдавам когато текат или са станали факт вече. Е да, физически не съм толкова добре като на 18, имам бръчки вече, особено околоноса от двете страни са ми много дълбоки и се натрапват силно, казвали са ми, но това ме индивидуализира повече. В крайна сметка физически умираме, духовно се издигаме. Рождения ден е личен празник и той е най-вече за самия човек. Важно е той да си го отбележи, защото е изминал още 365 дни от този живот и нещо е натрупал.

Всеки сам си го изпълва със смисъл. Иначе ако не го изпълни, ще му е неприятно, ще се измъчва. Познавам хора депресиращи се на рожденните си дни и са много. Защото акцентират на остаряването, което им напомня за смъртта. Това са хора невярващи. Да си вярващ е много по-лесно

Цикорията е чудесен заместител на кафето.Препоръчвам я, само да се знае че понижава кръвната захар. А шуслеровите соли са много ценни. От години се лекуваме почти само с тях, даже не почти ами съвсем - поне от 5-6 години вече. И да изкажа задоволство от специалиста в тази тема, че не е краен маниак особено за така наречения детокс, с който много народ си окепази организма. Около мен доста такива има и всеки път се чудя как прочитат нещо в интернет и без никаква мисъл сляпо започват да го изпълняват. А даже житния режим не е за всеки, какво остава за разни съмнителнипроцедури стресиращи организма.

"Остатъкът от деня" с Антъни Хопкинс и Ема Томпсън е прекрасен филм. А автора е японец. Филмът е много английски.

Целта не е тялото

Винаги когато празника е изпълнен със съдържание и смисъл, носи вътрешна светлина. Например Коледата не е коледа а Рождество христова и съпреживяване на този миг на раждането на Спасителя. Великден не е боядисването на яйца, а съпреживяването на голготата и Възкресението. И така нататък. Рождения ден не е остаряване с още една година, а включване в кръговрата на света и признак на добавяне на още опит към душата. И така нататък. Затова винаги ме удовлетворяват тези празници. Другите които не ме удовлетворяват не ги празнувам. До ден днешен не празнувам именния си ден понеже за мен е изпразнен от съдържание и не мога да разбера какво точно да му празнувам. Докато примерно на Ивановден, Йордановден празнувам не именните дни, а почитам общия празник.

Преди време бях попадала в интернет на медицински лекции, в които автора даваше пример с такова събуждане всяка нощ към 2 часа. И той пишеше, че за лекаря това е индикация за функционално нарушение на черния дроб понеже между 1 и 3 ч през нощта било най-активното време на черния дроб. Но за съжаление казваше той функционалните нарушения на черния дроб не се откриват с изследвания засега, т.е. от днешната медицина, тя не е на нужното ниво все още. А като чета съпътстващите проблеми, оосбено инсулиновата резистентност си мисля че вероятно има нещо общо, защото между 1 и 3 ч черния дроб започва да изпуска захарта в кръвта. Ти като не спиш той не може да си свърши тогава работата. Опитай да регулираш функциите на черния дроб с глухарче.Потърси в интернет има доста информация. Глухарчето е най-добрата билка за черен дроб, цялото е полезно - и корените,, цвета и листата. Не се хващай да демир бозан и други неща.

ааааа ясно, благодаря и се извинявам да въпроса

А защо бързаш да учиш пак нещо? Много млади хора (и не само млади) попадат в капана на вечното студентстване. Ще запишеш нещо и ще минат 4-5 години ще разбереш, че и то не е за тебе. После ще се хвърлиш на трето висше и така безплодност до безкрай. И без това не си наясно каквоискаш. Еми потърси си работа, може да не е с правото а нещо по-малко квлаифицирано. Какво от това? Нали искаш контакт с хората, искаш да помагаш и да разбереш кое е твоето нещо? Идии на сайта на "Заедно в час", можеш да кандидатстващ там. Изглеждаш ми идеална да опиташ. Пробвай, сега набират пак кандидати.

Ужасяващо е какви неща се получават понякога при безразборно прилагане на такива методи. Много съм чела по въпроса какво е адекватно за днешните времена и след много личен опит добър и не особено добър сега съм сигурна, че проблемите не могат да се лекуват със стари методи. Методите с дишането и особено с хипервентилацията са остарели. Трябва да се набляга на съзнанието, а не на загубата му. Изтървала си положението от контрол. Вероятно ще ти трябва малко време да се възтановиш, но бъди по-внимателна. подобни методи,включително регресивна хипниза и други които лишават човека от съзнанието му, не помагат. Могат само да отключат неща, които не е време да се отключват.Стой на топло, направи цялостен масаж на тялото си, известно време стой на уютно и познато място, без много хора, за да дойдеш на себе си. Гледай на това като на неприятен и нужен опит. Ако ядеш месо наблегни на него, не яж сурова и само растителна храна поне за няколко дни.Заеми се с ръчна работа - плетене или шиене, която изисква концентрация. Пожелавам ти успех. Ако стоиш в паниката, губиш ресурси. не се шашкай. Ще се справиш.

Наистина много обогатихте темата за спора. Признавам никога не съм се замисляла за това какво е той и какво последици може да има. Но благодарение на тази тема си спомних доста случаи на спорове в живота си и мога да обобщя че: -спора проведен за да промени гледната точка на някой към живота, да му насади някакви възгледи е само загуба ба сили и намеса в свободната воля -не може да се говори за спора като едно понятие, защото има спорове и спорове. Затова много от мненията намирам за верни, дори да си противоречат. Просто авторите им разглеждат различни видове спорове или имат предвид различни неща под едно име. За нищо на този свят не може да се обобщава по този начин. Това е като съвременната наука физиката в частност, когато мастити учени казват - този закон е абсолютно валиден. Та това е смешно! Това което е валидно в нашия свят, е нещо безсмислено в друг. Така че нещо валидно за един тип общуване или спор не може да се пренася обощено върху всяко общуване между двама или трима души.

а какво е окр (извинявайте за въпроса но за първи път срещам този термин)

Искам да ви кажа, Блис, че вашето дете ми се струва да има нужда от подпомагане на осезателното сетиво. Начина по който се държи много ми напомнят на това. След като прочетох книгата "За страхливите, тъжните и неспокойните деца" на Хенинг Кьолер, имам съвсем различен поглед а и насоки. Преди това години наред правех грешни тълкувания. Например това разпитване на детето какво ще се случи утре, страховете от непознатото или не добре познатото, страха да не попадне в различна от обичайната ситуация, като вечерите са най-деликатния момент от денонощито, всичко това ми е много дбре познато и вече логически обяснено. В основата стои страха от изоставяне но не мислете, че за това сте виновна вие с тези 10 месеца след раждането.Причините са комплексни и върху състоянието може много да се повлияе и да се помогне. Няма безнадежни неща.