трябва да се науча

По принцип Диди е права. С ниска самооценка си и доста страхлива.Това води до стрес-паник атаките и натрапливите мисли са негов израз.И тъй, като натрапливостите са по-гадното в момента акцентираш върху тях.Психоложката с която работи6  не ти е помогнала да преодолее6  с паник атаките, те сами са си се заместили от натрапливостите. Честно казано, въпреки,че психолога ти е препоръчан от психиатъра, това, което описваш не ми вдъхва доверие в него.

Страхуваш се да не сгрешиш..... твърде много. Страхуваш се от мнението на другите, достатъчно много. Трудно ти е да приемаш критика. В същото време, решаваш да се впуснеш в работа, която провокира и двата ти най - големи страха. Смело. Но страховете са се оказали по - силни и без да искаш си преминала границата и са станали ирационални /нереални/. 
Това не е диагноза, това е състояние, тревожно състояние и е присъщо на хората с твоите и подобни на твоите страхове.
Сега, ако върнеш историята отзад напред, ще видиш нещо интересно. В момента си в ситуация възможно най - безопасна и най - незасягаща твоите страхове. Проблемът е, че ти пропускаш да стоиш в настоящия момент, все още преживяваш стреса от провокацията, която си направила със себе си. Т.е. ти си още някъде в миналата част от историята, която вече не съществува. 
Натрапчивите ти мисли, не са нищо друго освен неустойчиви, ирационални мисъл форми, които продължават да съществуват само защото твоята вътрешна критика /самокритиката/ е много силна, ти все още стоиш в миналата част на историята и се самобичуваш за стореното. 
Защо са неустойчиви, натрапливостите? Защото ако правилно приложиш следната последователност :1. да ги разпознаеш, после да ги наречеш с истинското ими име - натрапливи и 3. да префокусираш през действие /да правиш нещо, което взема цялото ти внимани/ за 10-15 мин. ще видиш, как изчезват, а само след час вече няма да си спомняш какви точно са били. Чисто технически.
Страховете ти, са нещо друго, за да се избавиш трайно от състоянието, е важно да поработиш за самооценката и увереността си, това вече не става технически, иска време и усилие.

Основното в професионализма е насоченоста на мисленето . Съвсем обикновено е , ти да не мислиш по начин характерен за търговията . Нали сега започваш . Дори предполагам за повечето от обучаващите се , е било ,подобно . Но са гледали умно и са изчаквали .Според мен просто си нямала късмет с пишман преподавателя ви .И ти най детски , търсиш вината в себе си .   С това ,,детски" не желая да те подценя .Само откроявам една черта на младите , да са супер взискателни към себе си .
Моя съвет към тебе е да се научиш да различаваш начина по който ти говорят , Доверие може да имаш само на думите докоснати от човешката душа .Ако те критикуват , просто желаят да те поодялат , по собствените си критерии . А може и да отстраняват конкуренцията .
пп .  Психолозите следят съседната тема---онлайн .Трябваше да те оставя сама да разбереш .Но още не си си залепила диагноза и е най добре така да остане , До като не се изкаже специалист .

Аз бих ти препоръчал, следващия път като ходиш на обучение, да ползваш нещо за запис. Примерно диктофон, или пък телефон с тази функция. Така може по-късно да прослушваш какво е говорено и да вникнеш в същността.
Изглежда си твърде честен, ненатрапчив човек, на който му е трудно в тази действителност. Или имаш свръх изисквания към себе си, но по-скоро според мен , си човек със съвест, нахалството ти е чуждо, идеята неприемлива, и така амбицията и мотивацията ти олекват, и си неспособна да упорстваш. Както се вика, си в задънена улица при първия начин на търговия. За това по-скоро имаш моите адмирации. Не може агресивно да продаваме на всяка цена. Ако някой е болен, това е твоя работодател, а не ти самата. Според мене, но аз не съм специалист. Затова е хубаво да пишеш в съседния форум, както те посъветва АлександърТ.А.