Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Най-искрено моля, някой да помогне


Recommended Posts

Здравейте, пиша тук с надежда някой най-накрая да ми каже някаква диагноза или начин по-който да се справя понеже така повече не мога да живея, не знам какво ми има и как се стига до състоянието ми, всеки път. Предварително се извинявам ако нарушавам някое правило на форума, но след като ги прочетох мисля, че не съм в нарушение, но ако все пак съм моля да ме извините. Също така се извинявам предварително за дългият пост, но ако не опиша всичко не знам дали може да ми се помогне и така всичко започна след като се дипломирах с бакалавърската си степен.(На 23 съм и магистратура ще има , ако успея да преборя този ад.) Намерих си работа в кол център, от колеги бях чувала че е много добро заплащане и това което вършиш е звъни телефона, вдигаш и разговаряш с хората, на пръв поглед лесно, но всъщност не чак толкова. Оказа се че има два типа едните са кол център с продажба т.е ти звъниш на хората и се опитваш да им продадеш нещо или да ги убедиш да си купят продукта (в моя случай бе да играят на борсата), а вторият вид е потребителски ориентиран т.е хората ,когато имат проблем с нещо ти звънят да го оправиш ти. Цялата тази разлика обаче аз не я знаех в началото ,когато търсих работа. Първата , която намерих беше в кол център от първия тип трябваше да звъня на хора и да ги убеждавам да играят на борсата. Не ми беше много приятно, но не е като да съм имала някакви много големи терзания или пък състояния , които са причината да напиша тази тема (малко по-надолу ще стигна и до тях). Напуснах, защото не ми допадна това,че трябва да притеснявам хората да ги убедя да играят на борсата, да ги лъжа че звъня от друга държава, а не от България и факта, че ако нямаш 3 часа и половина на ден направени разговори стоиш в офиса докато ги направиш а проблемът не е в това,че ти не звъниш , а в това че отсреща или никой не вдига, или е гласова пощта или не желаят да те изслушат и ти и цяла вечер да стоиш няма как да станат тези 3 часа и половина. Та, тръгнах си оттам психически и физически спокойна и щастлива, че съм сложила край на тази част от живота продължих отново да търся работа този път гледайки да пише в обявата, че кол центъра е от 2рия тип. (защо към кол център сигурно ще попитате ами заради високото заплащане трябват ми пари, за да мога да се издържам и да не искам постоянно помощ от родителите ми защото те не са вечни за съжаление) Нямаше и 10 дена и намерих работа в кол център от 2рия тип, първоначално започна едномесечно обучение по време, на което всеки ден ни даваха нова информация необходима за дейността ни, но тъй като беше медицински насочен кол център и  информацията беше защитена. нищо от нещата които ни преподаваха не може да бъде потърсено в гугъл или намерено някъде извън офиса. т.е ако не си схванал нещо по време на обучението единственият начин да го разбереш е да питаш някой колега или пък обучителят и да се надяваш те да са го разбрали и да искат да ти помогнат или пък преподавателят да е на кеф за да ти обясни още веднъж. От хората ,които се обучавахме (7 на брой) само аз давах признаци за нещо което не е разбрано и постоянно задавах въпроси имах чувството че колегите всичко разбират от първия път и ми направи впечателние, че когато питам за нещо неясно голяма част от другите въртят очи или пък пъшкат може и да не е било така но аз го приемах много лично и навътре и ми беше много трудно да си задавам въпросите, въпреки това преглътвах някакси техните реакции и си ги задавах, но се случи момент в който преподавателят ми каза ти нарочно ли го правиш (не разбираш и задаваш въпроси) и аз казах не, стъписах се и след този момент почти не съм задавала въпроси повече. Сутрин се събуждах и преди да отида на работа започвах да плача не исках да ходя въобще, звънях на родителите ми да си говорим по телефона понеже не живеем в един и същи град и след няколко часа рев и разговор по телефона отивах на работа скапана и едва изкарвах смяната. За съжаление се разплаках и в офиса (и то 2 пъти) пред обучаващият нещо ,за което до ден днешен ме е срам . Междодругото тук е моментът да споделя, че на работнто място не знаех какво ще правя за деня казваше ми се на място в момента , в който отивах и колегите когато съм питала за помощ казваха че не разбират, не знаят как да се направи това за което питам а всъщото време го правят. Не издържах, съвкупност от много неща най вече стресовата ситуация и това че приемам нещата много навътре и напуснах. Мислех си, че след като съм напуснала всичко ще приключи и ще е нормално пак, но не моят ад продължи,даже се засили. Страх ме е да започна каквато и да било работа, постоянно ми е притеснено безпричина, имам моменти, в които плача без да знам защо просто ми се плаче, имам натрапчиви мисли за самоубийство, напоследък и такива включващи убийство на околните, страх ме е да остана сама, стоя си вкъщи и не мога да се върна към предишния си начин на живот. Бях на психиатър. Тя ми каза , че не съм за нея и ме прати на психолог. Психоложката ме изслушваше и коментираше, консултациите преминаваха все едно съм на кафе с приятелка. Помогна ми да преодолея паник атаките и да мога да вляза в сайта за обяви и да си подам св,за да намеря друга работа, но частта с постоянното притеснение и натрапчивите мисли за нараняване не са спирали. В един от сеансите тя ми пусна два теста за депресия и тревожност , на които ми каза че резултатите са умерена депресия и повишена или завишена (не помня с точност) тревожност. Аз я питах какво да правя за натрапчивите мисли , тя ми отговаряше сподели ли за тях на психиатърката( понеже се познават), при което аз казвах да, и нищо повече не ставаше. И тъй като не чувствах да има някакво подобрение от срещите ми с тази психоложка, аз спрях да ходя при нея. Паник атаките ми спряха, не знам дали защото ги преодолях или затова , че съм си вкъщи и не ходя на работа и нямам някакъв стрес, но натрапчивите мисли си стоят и има моменти, в които наистна имам желание да го сторя, но всъщото време в този момент съм скована не смея да мръдна, става ми едно нервно и притеснено, ръцете ми започват да се потят и слава богу всеки път се случва нещо, което ми попречва мислите да станат реалност. Едни ми казват, че имам ОКР, страхова невроза, тревожно разсторйство, други  че когнитивно поведенческа психотерапия ще ми помогне не знам какво да правя и какво ми се случва моля някой нека да ми каже с каква диагноза съм и как да се справя със ситуацията? Психотерапия ли да почна? Анти-депресанти ли да пия, въпреки че съм против тях и трети месец се мъча в това състояние и не искам да прибягвам до тях карам само на билки невролакс булгар хербс и намерих и един чай демир бозан и него ще почна пише че помага за горе споменатите симптоми, но как да се науча да контролирам мислите си и да не ме е страх да бъда сама отново и да си продължа да живея, точно както преди октомври 2016година. Искам предварително да благодаря на всеки, който ми даде съвет и помощ. 

Link to comment
Share on other sites

Основното в професионализма е насоченоста на мисленето . Съвсем обикновено е , ти да не мислиш по начин характерен за търговията . Нали сега започваш . Дори предполагам за повечето от обучаващите се , е било ,подобно . Но са гледали умно и са изчаквали .Според мен просто си нямала късмет с пишман преподавателя ви .И ти най детски , търсиш вината в себе си . :)  С това ,,детски" не желая да те подценя .Само откроявам една черта на младите , да са супер взискателни към себе си .

Моя съвет към тебе е да се научиш да различаваш начина по който ти говорят , Доверие може да имаш само на думите докоснати от човешката душа .Ако те критикуват , просто желаят да те поодялат , по собствените си критерии . А може и да отстраняват конкуренцията .

пп .  Психолозите следят съседната тема---онлайн .Трябваше да те оставя сама да разбереш .Но още не си си залепила диагноза и е най добре така да остане , До като не се изкаже специалист .

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

Аз бих ти препоръчал, следващия път като ходиш на обучение, да ползваш нещо за запис. Примерно диктофон, или пък телефон с тази функция. Така може по-късно да прослушваш какво е говорено и да вникнеш в същността.

Изглежда си твърде честен, ненатрапчив човек, на който му е трудно в тази действителност. Или имаш свръх изисквания към себе си, но по-скоро според мен , си човек със съвест, нахалството ти е чуждо, идеята неприемлива, и така амбицията и мотивацията ти олекват, и си неспособна да упорстваш. Както се вика, си в задънена улица при първия начин на търговия. За това по-скоро имаш моите адмирации. Не може агресивно да продаваме на всяка цена. Ако някой е болен, това е твоя работодател, а не ти самата. Според мене, но аз не съм специалист. Затова е хубаво да пишеш в съседния форум, както те посъветва АлександърТ.А.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...