Константина

Здравей човек 123.Преди 7 години, когато започнах на работата, която работя и до момента изпитвах същите притеснения и ситуации.Бях нова, неопитна доста млада в един колектив от жени над средната възраст, уверени, знаещи.Все ми правиха забележки и намеци, че "хал хабер нямам", и т.н. Чувствах се ужасно  и въпреки, че се държах добре, бях както казваш "миличка и добра",отзивчива, се чудих, защо те не се държат добре...От сегашната позиция осъзнах, че аз не съм била сигурна в себе си и способностите си на тоя етап  на работа от една страна и от втора-стремеж да ме харесат.Това желание да се впиша, да ме харесат и т.н граничеше да си замълчавам за лошото отношение, както и това, което ти наричаш "миличка и добра" .Нормално е човек да е притеснен особено в началото на работата, но когато си мълчим и се свиваме от лошо отношение даваме обратна връзка с мене може така да се държите и всеки си позволява това.С времето, когато придобих знания и се почувствах уверена почнах да "отговарям" на тези забележки, да отстоявам свършеното от мен, дори и да повиша тон на "тарторката на която всички и мълчат".Повиша тон е силно казано, но тя ми се развика-а аз с малко по висок и суров глас и казах-аз ти помагам както сега и преди съм вършила нещо, което е твое задължение, защото сме екип и сме колежки и исках да ти .А оносно помогна,а ти ми повишаваш тон-това нормално ли е?Щом моята помощ те кара да ми викаш аз няма да помагам....Ехеее..не е нужно да казвам, че освен няколко извинения тая жена до ден днешен на мен не смее повече да ми вдигне глас, нарича ме скъпа, мила и т.н..-на мен на миличката и добричката :).Та с две думи-щом така се държат хората с нас, не сме показали по спокоен но уважителен начин, че не може така.Колкото повече вътрешно се свива човек толкова отвън "някой ни изяжда".Така мисля аз.А относно тоя човек който  първо чака да получи и след това дава не смятам , че това  говори за злоба, лошо сърце и  зъл човек,а по скоро за човек който не дава, защото на тоя етап няма какво да даде и  не знае какво и как се дава.Аз също преди бях от тези които искат само да вземат без да дават, не защото имам лоши мисли цели и подбуди, а защото имах толкова големи липси, че освен да "искам" друго не знаех.По-скоро смятам, че този е един ранен човек и имащ травми за  преодоляване.
Всичко което казвам е лично мнение през личния опит...

Аз си позволих да дам толкова категорично и крайно мнение, защото съм минала и все още до някаква степен минавам от там и тези чувства(страхове, мисли) са ми познати, знам и какво се крие зад тях.Знам какво значи само да искащ  да получаваш(защото имаш вътрешни липси) и каквото и да се случи, никога да не е достатъчно...И  знам, че, ако не се обърнеш към дългия път навътре към себе си доникъде(до нищо хубаво) няма да се стигне нито с този, нито с който и да е.Но мога да те уверя, че тази почва  на  сигурност няма да я имаш дори и да се съберете, отново, дори и да не е толкова дистанциран.Така ти се струва на думи, че си си научила урока, но не си-с времето ще го разбереш, като най-вероятно попаднеш отново на същата ситуация.Дано греша естествено и двамата да можете да си помогнете да израстете един с друг,а не през играта топло-студено!Пожелавам успех  и ще следя, защото темата ми е интересна и много близка до мен.

Преди време във връзките си бях същата-товарих мъжа на  много  ранен етап с очаквания, изисквания, недоволство за всяко действие или бездействие  и съответно хубави и трайни отношения така и не се получаваха.Ти казваш, че не си си признала и показвала чувствата си от страх да не го отблъснеш и уплашиш,а  то точно това е станало...и така и ще става с него или с някой друг докато се фокусираш върху другия през тези страхове(безкрайно са ми познати).Другото нещо е, че само с думи не става, мислиш,  че си си осъзнала грешката, но не си  Дори и да ти прости и да се съберете след време пак ще стане абсолютно същото-защото това е в теб и докато не се преработи не води до нищо добро!

Аз си позволих да дам толкова категорично и крайно мнение, защото съм минала и все още до някаква степен минавам от там и тези чувства(страхове, мисли) са ми познати, знам и какво се крие зад тях.Знам какво значи само да искащ  да получаваш(защото имаш вътрешни липси) и каквото и да се случи, никога да не е достатъчно...И  знам, че, ако не се обърнеш към дългия път навътре към себе си доникъде(до нищо хубаво) няма да се стигне нито с този, нито с който и да е.Но мога да те уверя, че тази почва  на  сигурност няма да я имаш дори и да се съберете, отново, дори и да не е толкова дистанциран.Така ти се струва на думи, че си си научила урока, но не си-с времето ще го разбереш, като най-вероятно попаднеш отново на същата ситуация.Дано греша естествено и двамата да можете да си помогнете да израстете един с друг,а не през играта топло-студено!Пожелавам успех  и ще следя, защото темата ми е интересна и много близка до мен.

Аз си позволих да дам толкова категорично и крайно мнение, защото съм минала и все още до някаква степен минавам от там и тези чувства(страхове, мисли) са ми познати, знам и какво се крие зад тях.Знам какво значи само да искащ  да получаваш(защото имаш вътрешни липси) и каквото и да се случи, никога да не е достатъчно...И  знам, че, ако не се обърнеш към дългия път навътре към себе си доникъде(до нищо хубаво) няма да се стигне нито с този, нито с който и да е.Но мога да те уверя, че тази почва  на  сигурност няма да я имаш дори и да се съберете, отново, дори и да не е толкова дистанциран.Така ти се струва на думи, че си си научила урока, но не си-с времето ще го разбереш, като най-вероятно попаднеш отново на същата ситуация.Дано греша естествено и двамата да можете да си помогнете да израстете един с друг,а не през играта топло-студено!Пожелавам успех  и ще следя, защото темата ми е интересна и много близка до мен.

Преди време във връзките си бях същата-товарих мъжа на  много  ранен етап с очаквания, изисквания, недоволство за всяко действие или бездействие  и съответно хубави и трайни отношения така и не се получаваха.Ти казваш, че не си си признала и показвала чувствата си от страх да не го отблъснеш и уплашиш,а  то точно това е станало...и така и ще става с него или с някой друг докато се фокусираш върху другия през тези страхове(безкрайно са ми познати).Другото нещо е, че само с думи не става, мислиш,  че си си осъзнала грешката, но не си  Дори и да ти прости и да се съберете след време пак ще стане абсолютно същото-защото това е в теб и докато не се преработи не води до нищо добро!

Разбрах,че съм сгрешила като не го попитах за неговата гледна точна и затова питах как мога да се извиня или поправя случката.

Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че  сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. 
 Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават.  Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош!
Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си.
Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш  наистина това се случва. 
Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината.  А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия).  Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. 
Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт.  Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. 
Успех!