Силвия СД

В библиотеките не откри ли? В нета едва ли нещо такова ще намериш.

И таксисът е много важен. Има положителен и отрицателен такъв. Посоката е определяща, тази спрямо възбудителя му. Тук и отвъд...

... нещо като нищо.

Извинявам се, не се уточних, въпросът ми беше насочен към Диди. Да, оправдателни присъди от страха.

Да има някой, който обича страданията? Не включвам тук патологии. Да, страданията са абсолютно ненужни, така мисля и аз, но до определен момент на развитие се минава през тях, докато не осъзнаем, че в Пътя на Любовта липсват страдания. Те са само един индикатор, че сме се отклонили от този път, грешна ни е била посоката. Те са безстрастни страданията, като камънаците и тръните, като гъстата материя, в която затъваме и се оплитаме. И търсим криле, че да се измъкнем. Много съм благодарна на баща ми. Той не ми е давал никакви бащини съвети, освен един, скоро след като проходих: Когато вървиш, гледай си в краката!

Какво е малък объркан човек?Нима някой от вас не е ?В пустинята на безвремието, по прашния път към светлината , кой от вас си мисли че е голям?И от позицията на какъв го заявява?Край някой е минал по силен вятър от думи ,край други по слаб , това е разликата .Но всички сме там на един път без разклонения.Когато пишех горното си представях един път в нищото и едно малко пластелинено човече,без лице, без образ.Това сме ние.Другото е илюзия създадена от нас. Грешката на повечето хора попрочели повече е че ,забравят да слушат,забравят за другите.Малко съм чела от Дънов но скоро четох нещо което винаги съм знаела ,но прочетено там ме зарадва много.По памет: не си мисли че си по духовно издигнат от човека до теб и не го гледай отвисоко ,защото обиждаш неговия ангел,който там някъде се грижи за него. Хубав въпрос ти зададе Мона. И аз ти го задавам сега втори път... И защо така си мислиш за грешките на другите хора??... Диди, извини ме, но горното ти мнение силно ми напомня нещо и ме лъхва студ. Студът, обаче, не идва от теб, дори съвсем не от теб. Ти си знаеш от къде е. Поразмисли върху думите: прашен, вятър, пустиня, нищото, малък, объркан, безличен, безобразен, пластелин. И понеже ги подредих неслучайно, накрая ще сложа: илюзия. А както всичко е вибрации, тези - горните думи, какви, според теб вибрации ти носят? А и съвсем накрая - на пластелина кой му е майсторът?

Не им се много разказва на завърналите се от отвъд, точно защото са се върнали тук. Едно е сигурно - и отвъд има "тук и отвъд".

А за това нищо все съм се питала от много малка, то пък от къде се е пръкнало.

Всъщност обективна реалност има, но от гледище на нашата субективна такава трудно бихме могли да си я представим. Между представа и въображение има разлика. Усещането е елементарният познавателен процес на отражение на отделните качествени характеристики на даден обект като цвят, големина, форма и т.н., а също и интеросъстоянията. Възприятието е също отражение, но по - цялостно, обхващащо обекта по - комплексно от към характеристики. Представата е една енграма от минало възприятие, без да има непосредствен реален обект за възприятие. А въображението е способността на базата на стари възприятия и представи да се създават нови образи. Творчеството е типичен пример за процеса въображение. И като субекти, творящи въображение, що сме ние тогава. Индусите са го прозрели. Сън или песен, все едно. Как мислите, дали е толкова важно прекрасен сън ли или ужасен кошмар е пребиваването ни тук, щом все някога ще се събудим.

И неусетно си дойдохме на думата за "тук и отвъд". Хем на време е - Страстната седмица наближава... или никога не е свършвала. Ами то това е тук - страсти... За отвъд не зная. Предлагам модераторите да отворят нова тема, с начало и база нашите мнения. Гореща тема - ЗА СТРАСТИТЕ

Това, на което учат страданията, е смирението. А достигането до мъдростта няма как да не мине през смирението. Обичта не се губи, по простата причина, че не е ничие притежание.

Чисто асоциативни идейни постановки, нямащи нищо общо с техники, а целящи осмисляне. Доколко са верни, тепърва има да се съмнявам. За мен тази тема за греха има много тясна връзка с темата за свободната воля.

Не знаеш колко си близо точно тук. Самоопределянето... ПРЕДЕЛ, ГРАНИЦИ и попадане в тяхна власт. ТВОР - ец ТВОР - ение за - ТВОР "Никой не е грешен, никой не е виновен." О - ТВОР Човекът е носител на една вечна и неизменна НЕВИННОСТ - неговата СЪЩНОСТ.

Някъде бях срещала от Дънов, че Соломон въпреки цялата си мъдрост, нещо не е доразбрал...

Вярно, "Аскетика", отдавна беше като я четох, невероятна творба, много е казано там, всичко е казано. Тя е една от последните му творби и съдържа цялата събрана житейска мъдрост на писателя, всичките му прозрения. Към нея трябва много сериозно да се подходи, никак не е леко четиво. Казандзакис е писал в ранните си творчески години и други не много нашумели неща, но също бисери: "Капитан Михалис", " Змия и лилия", "Бедният от Асизи", "Рапорт пред Ел Греко", а поемата "Одисея" също ранна творба, е писал и поправял цели 13 години. Това е една много тежка изповед на твореца. Интересното е, че съдържа 33 333 стиха. Поради това, че е отлъчен от църквата, не е погребан в местата, отредени за тази цел от църковните служители, но гробът му е издигнат на един висок хълм - Мартиника в родния му град Ираклион и върху дървения кръст над него стои надписа - веруюто на Казандзакис, което много харесвам: " НЕ СЕ НАДЯВАМ НА НИЩО, НЕ СЕ СТРАХУВАМ ОТ НИЩО, СВОБОДЕН СЪМ" И аз съм от щастливите, но не само заради филма.

Не казвай никога, ако загубиш любовта, че тя била е захар във вода и за това била виновна тя. Не казвай никога, ако загубиш пак сълза, че паднала е от лицето тя и в очите ти стояла там сама. Защото знай, че дълго чакала е зов да стигне до сърцето като капка от любов. И когато сам останеш, питай тази капка от любов защо далече бяга пак от тебе- капката любов. Дали е просто сън или реалност - капка от любов или безбройни грешки, скриващи се в капката любов. Но видиш ли веднъж във огледалото проливен дъжд и всичко пак потъва в кал, пак грешно си живял. Обичащ силно не разбрал, че самотата си избираш сам и търсиш топлина назад във студеният ни свят. Пороят те прегръща с ледено сърце, а капките горещи събираш със ръце. И когато сам останеш, питай тази капка от любов............................

Да се обича красивото - не, това не е суета и който те убеждава в противното, греши. Външната красота е естествено продължение на вътрешната, нейна изява. Важен е начинът, по който тя се постига, обаче. Имах един добър приятел от студентските години, небезизвестният Иван Тодоров - Доктора. Изключително интелигентен, елегантен, възпитан и начетен мъж, с топло сърце, тънка интуиция и усет към хората, слушаше Сачмо, обожаваше джаз, живопис, поезия и всичко ефирно. Той беше влюбен в красотата, но пътя, по който си избра да я достигне, го доведе до това, до което го доведе, Мир на душата му. Да обичаш красотата, как ще е грях! Как я достигаш е важно, за да не се превърне този стремеж в суета.

Казандзакис ми е един от любимите автори. Има и друг един страхотен роман, но той не е много известен, понеже не е филмиран. Заглавието му е " Христос отново разпнат".

А аз не искам да зная защо и как някой се е ражда и защо и как някой умира. Това е Божа работа. Моя работа е да зная защо аз съм се родила.

Да, образ. В психологията се взаимства от физиката, където се използва за определяне цялостна структура, конфигурация, чието поведение не се определя от това на съставляващите я компоненти, но отделните процеси в елементите се детерминират от природата на цялото. Обект на това направление гещалт - психологията е анализирането на съществуващи в съзнанието образи в структурата. Например, приспособяване на съзнанието в нова среда е толкова по - бързо и лесно, ако тя, макар и носител на качествено различни характеристики, съдържа в себе си познантите гещалт - елементи (форми). Критиките са, че се изключва връзката между мисловната динамика и Аз-а. Не съм много запозната с този вид техники. Мисля, че се залага на обединителен принцип, т.е. индивидът да не се фиксира и самоопределя в един начин на съществуване, тъй като това моментално поражда неговата противоположност и съответно отрицанието, неприемането, отхвърлянето и се създава едно излишно вътрешно противоборство - борба на противоположностите. И се набляга също на факта, че дадена същност представлява както част от цялото, така и самата тя е съставена от много части. С процесинг на същностите се занимават май магическите изкуства и НЛП, които мен лично не ме интересуват. За този Фриц не съм чувала, но драстичните методи могат както да доведат до бърз катарзис, така и да вкарат в още по - голяма психодрама и то реална, а не както при груповите терапии се разиграва театро. За това не съм им привърженик. Повече ми допада феноменологичният подход на Роджърс с неговите емпатия (съпричастност), истинност и безусловното позитивно приемане, наречено на езика на психологията конгруентност. А също харесвам и по - цялостния мултимодален подход, макар че и той донякъде е ограничаващ. Изобщо психологията като наука е интересна, но тя, сама по себе си, не може да обхване духа, по - скоро е обратното. Достатъчно е да си спомним легендата за Психея. За да получи елексира на безсмъртие, тя трябваше най - напред да премине през много препятствия и накрая да заспи смъртен сън, от който едни стрели я събуждаха за вечен живот.

Няма такъв човек. Но нали на това се учим - да не се отъждествяваме със страсти. Отговорът не е въпрос на пожелание, а въпрос на свобода - по - висшата степен от задължението.

Нито мислите, нито страстите са наши. Дори рецепторите ни за тях не са. Не искам светът да ми прощава, искам толкова да ме забрави, че да достигна Мир. Вътрешният покой е като течен азот. Само отвън изглежда леден, а до каквото се докосне, изгаря без дим.

Цялата вечност се побира само в миг безвремие. В такъв един миг се ражда началото на безкрая. Мона, ти си изключително нежна и изящно красива душа. Винаги ме настройваш поетично.

"Рядко съм изпитвал такава радост през живота си. Това не беше радост, това беше някакво възвишено, абсурдно, неоправдано настроение. Не само неоправдано, но и в разрез с всяко основание - бях загубил всичките си пари... всичко беше загубено. И тъкмо сега изпитвах едно неочаквано чувство на избавление. Сякаш бях открил в суровия, мрачен череп на Нуждата свободата, която си играеше в едно малко ъгълче. И започнах да играя и аз с нея. Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ - едни го наричат бог, а други дявол, - връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най - висше, най - сурово щастие." из "Алексис Зорбас" "Вдигна очи: Исус, пред него го гледаше. Нежен, всесилен поглед проникваше в недрата му, умиряваше се сърцето му, просветяваше се умът. Зъзнеха вътрешностите, а сега слънцето се лееше върху тях и ги сгряваше. Каква радост беше само, каква увереност, какво помирение! Толкова прост ли е, значи, светът, толкова лесно - спасението?" из "Последното изкушение"

" Лудите отварят вратите, а умните ги следват" - цитат от един филм за създаването на организацията "Червен кръст". В този луд, луд свят най - нормалното нещо е да си ненормален. Тук не става въпрос за това, обаче. " Животът понякога тежи", " вечността е тежко нещо" - тези изрази показват само преходна депресия. Някой да се е разминавал с нея?! Синева, не вярвай на временни облаци. И нищо не ни спестявай. Само не ни плаши повече така, чиста и добра душице.