Ines Raycheva

Ще споделя, че откривам във въпроса търсене на лекота и приятно усещане, избягване на проблемите, а не търсене на дълбочина - може и да не е така, разбира се. 
 
Наскоро прочетох нещо, което много ми хареса - всяка случка, всеки човек и преживяване, което се случва в живота ни, е всъщност диалог с Бога. Можеш да ползваш и други думи вместо Бог - Вселената, Дао, не става дума за религиозни догми, а за цялост. 
С това искам да кажа, че няма нищо случайно, и ученето е в самия живот, в самите преживявания.
Какво конкретно не харесваш в колектива си?
Какво в теб отразява това?
Ако приемеш, че средата там е трамплин за твоето себеосъзнаване и растеж? 
Ако бъде фокусирано, като динамична медитация? Ако фокусът обаче не е в парите - защото това е слаба цел, която не топли същински. 
А ако пък не е твоето нещо и чувстваш, че не можеш да научиш нищо за себе си в момента там - защо си точно там? Страх, че няма да намериш друга? Работа колкото поискаш! Но, навсякъде е ценна адаптивността, самодисциплината, но най-вече любовта, с която работим (с която живеем). 
Ще разкажа една история по повод въпроса. Наскоро с мои приятели решихме да пътуваме с влак - оказахме се в един изключително мизерен, мръсен, стар влак. Кондукторът във влака беше към 60-годишен мъж, с много стар и захабен костюм, залепени с тиксо очила, а баджът, който висеше на врата му беше толкова покъсан, че едва личеше какво пише.
И понеже си купихме билети от влака, когато кондукторът застана срещу мен, видях искрената му усмивка, почувствах човечността му. Беше изключително любезен - но не престорено и мазно, а смирено и спокойно, тихо и дори незабележимо, ако нямаш сетивата да го почувстваш. Така общуваше с всички пътници, а аз го наблюдавах с удивление - този обикновен човек, пътуващ в мизерните влакове, общуващ с всякакви хора - някои от които не особено приятни, си вършеше работата, както се казва, с кеф! Как го прави? Дадох му повече пари, отколкото струваше билета, сякаш това ще промени целия му живот, а и явно от някакво криво съжаление (което не е проява на същинска любов) и му казах да не ми връща, ако няма, с надеждата да прикрия опита си да му дам повече пари. Е, той взе точно толкова пари, колкото струваше билета. Не видях по лицето му обида, напротив, сякаш нищо не се промени в него. 
 
Та, не е до външното съвършенство, на което се надяваме в работата, в живота си, което търсим в другите. До вътрешното приемане и обич е. Тогава и отвън приемаме и обичаме - точно, каквото си е. 
А вътрешното приемане, приемането на самия себе си - това е трудна работа, продължителна, няма царски пътища... 

Ако в населеното място, в което живееш, има клуб по айкидо, се запиши. Редовните занимания, ще повишат и самооценката ти и ще те научат да признаваш авторитети.Разбира се, това няма да замести психотерапията, но ще я допълни в много голяма степен.

Не е нужно да засенчваш другите, за да изгрееш, т.е е не е нужно да стъпкваш нечие самочувствие за сметка на твоето. От своя скромен опит съм установил, че жените харесват самоуверени мъже. А такъв се става когато приемаш и обичаш себе си безусловно, вярваш си, комфортно ти е със себе си, проявяваш разумен и здрав егоизъм. Тогава излъчваш спокойствие, удовлетвореност, хармония, позитивизъм.
Преди време правех грешката да търча по разглезените капризи на жените, да се обезличавам за тяхна сметка, да се опитвам да ги забавлявам като клоун, да им роболепнича, за да се харесам и т.н. Това ми носеше единствено провал в 99 % от случаите. Но вместо да се поддам на отчаянието, реших да се поуча от това, да извлека ползите и да сменя стратегията и тактиката. В момента, в който започнах да се държа по-дистанцирано, по-зачитащо се, по-самоуважащо се, по-себеотстояващо и утвърждаващо, започнах да съм им интересен, да ме търсят и да успявам, поради простата причина, че си вярвах и на принципа на проекцията проектирах и в тях доверие и възхищение.

Здравей! 
Да, личи си, че си чувствителен и се фиксираш в проблемите си прекомерно - това ги захранва и вместо решения, имаш още проблеми. 
Това, което преживяваш е тревожност, за която тук, за радост, е писано и споделяно много. Тревожността винаги идва, когато ни се иска сигурност, а я няма, когато доверието е позабравено и връзката с емоциите е изтъняла... 
Можеш да прочетеш това и това, освен други теми във форума, които ще ти дадат ценен поглед. Вероятно е да стигнеш до някои отговори - след което можеш да пишеш тук, споделяйки какво повече си разбрал за самия себе си през тях. 
Успех! 

Здравей! 
Да, личи си, че си чувствителен и се фиксираш в проблемите си прекомерно - това ги захранва и вместо решения, имаш още проблеми. 
Това, което преживяваш е тревожност, за която тук, за радост, е писано и споделяно много. Тревожността винаги идва, когато ни се иска сигурност, а я няма, когато доверието е позабравено и връзката с емоциите е изтъняла... 
Можеш да прочетеш това и това, освен други теми във форума, които ще ти дадат ценен поглед. Вероятно е да стигнеш до някои отговори - след което можеш да пишеш тук, споделяйки какво повече си разбрал за самия себе си през тях. 
Успех! 

Прочетох всичките теми, които си пуснал и коментарите ти към тях - виждам, че периодично във форума търсиш помощ/съвети. Така трудно ще се справиш и както са те посъветвали - потърси добър терапевт! 
Неуверен си и се луташ като мишка в капан, разбирам това състояние. Време е вече да настъпи зрелостта при теб, какво става - намери ли си работа? Ако не - намери си без твърде много да го премисляш и отсяваш! 
Няма нужда да гадаеш - причината си ти! Можеш да се погрижиш за себе си, интелигентно момче си, време е да се побутнеш сам напред и смело да се хвърлиш в живота, с целия му дискомфорт и напрегнатост. Сега малко ми напомняш на розата на Малкия Принц, която е под стъклен похлупак... 
Ще ти - разгледай из форума и прочети до каквото стигнеш, то ще е идеалното за теб в момента. 
Но само с четене трансформации не стават. Наученото от прочетеното трябва да има на какво да положиш, а това става след разместване, опознаване и разбиране на собствените ти психични пластове и невротични механизми! 
Писали са в друга твоя тема за "Духовния Байпас", прочети тази статия.
Успех! 

Здравей, @pmm!
 
Слагам тук този клип, който направихме съвместно с няколко човека, преодолели своите тревожни състояния!
Клипът е направен с цел да покаже, че е постижимо за всеки човек да се справи с тревожните състояния, през които преминава - чрез самопознание, себелюбов, готовност за работа и качествени промени в начина на мислене, нагласите, оттам и в живота!
Успех! 

Здравей, @pmm!
 
Слагам тук този клип, който направихме съвместно с няколко човека, преодолели своите тревожни състояния!
Клипът е направен с цел да покаже, че е постижимо за всеки човек да се справи с тревожните състояния, през които преминава - чрез самопознание, себелюбов, готовност за работа и качествени промени в начина на мислене, нагласите, оттам и в живота!
Успех! 

Здравей, @pmm!
 
Слагам тук този клип, който направихме съвместно с няколко човека, преодолели своите тревожни състояния!
Клипът е направен с цел да покаже, че е постижимо за всеки човек да се справи с тревожните състояния, през които преминава - чрез самопознание, себелюбов, готовност за работа и качествени промени в начина на мислене, нагласите, оттам и в живота!
Успех! 

Желанието за контрол, недоверието, мислите, че ако ти не управляваш, животът се разпада, водят точно до това, което описваш. 
Да, чувствата наистина следват водовъртежа на мислите. 
Може би искаш интелектуална яснота, която да създаде усещане за контрол у теб?
 
Вортекс е това - нестихващ водовъртеж. Докато мечтаеш за контрол, ще Си в тези състояния, а това мечтаене всъщност блокира действията ти и е автоагресивно - атака срещу самата теб, която имплицира недостъчност, неумение за справяне. Докато си в този си модел на мислене нямаш ход на действие. 

Здравей! 
Да, това, което описваш са натрапливости, израстъчета от тревожността ти! 
Аз също ти препоръчвам работа с психотерапевт, груповата също ще ти е много ценна - Орлин Баев води такава всяка сряда от 19ч., можеш да видиш информация тук. Такава работа ще отговори на въпроса ти "Какво да направя, за да преобразувам тревожността и страха в смелост?" Това е процес, който е добре да бъде воден от човек, който разбира какво прави. Да ти опишем техниките тук е друго - може да има само информативен характер. 
Да, можеш да бъдеш така и цял живот, но аз не вярвам в това - самата ти вече съзнаваш, че минаваш през трансформация, от която се учиш с мъдрост, търпение и най-вече себелюбов. Всеки жив човек изпитва тревожност и стрес, въпросът е вижда ли ги като път за самопознание и учене. 
Пусни си водени медитации, тази съм направила специално за работа със страха.
Добре е да усетиш с тялото си чувството на спокойствие, отпуснатост, доверие  - в Живота, в Бог, във Вселенските закони - което резонира с теб. Имайки доверие и нагласа, но и усещане за цялостност, смисленост и подреденост във всяко събитие и среща, напрежението спада постепенно, защото съзнаваш, че вървиш по своя път, препятствията, трудностите и тегобите по който са неизбежни толкова, колкото и любовта, радостта, красотата и хармонията.
Дар има във всичко, въпросът е да го разпознаеш!

Здравей! 
Да, това, което описваш са натрапливости, израстъчета от тревожността ти! 
Аз също ти препоръчвам работа с психотерапевт, груповата също ще ти е много ценна - Орлин Баев води такава всяка сряда от 19ч., можеш да видиш информация тук. Такава работа ще отговори на въпроса ти "Какво да направя, за да преобразувам тревожността и страха в смелост?" Това е процес, който е добре да бъде воден от човек, който разбира какво прави. Да ти опишем техниките тук е друго - може да има само информативен характер. 
Да, можеш да бъдеш така и цял живот, но аз не вярвам в това - самата ти вече съзнаваш, че минаваш през трансформация, от която се учиш с мъдрост, търпение и най-вече себелюбов. Всеки жив човек изпитва тревожност и стрес, въпросът е вижда ли ги като път за самопознание и учене. 
Пусни си водени медитации, тази съм направила специално за работа със страха.
Добре е да усетиш с тялото си чувството на спокойствие, отпуснатост, доверие  - в Живота, в Бог, във Вселенските закони - което резонира с теб. Имайки доверие и нагласа, но и усещане за цялостност, смисленост и подреденост във всяко събитие и среща, напрежението спада постепенно, защото съзнаваш, че вървиш по своя път, препятствията, трудностите и тегобите по който са неизбежни толкова, колкото и любовта, радостта, красотата и хармонията.
Дар има във всичко, въпросът е да го разпознаеш!

Желанието за контрол, недоверието, мислите, че ако ти не управляваш, животът се разпада, водят точно до това, което описваш. 
Да, чувствата наистина следват водовъртежа на мислите. 
Може би искаш интелектуална яснота, която да създаде усещане за контрол у теб?
 
Вортекс е това - нестихващ водовъртеж. Докато мечтаеш за контрол, ще Си в тези състояния, а това мечтаене всъщност блокира действията ти и е автоагресивно - атака срещу самата теб, която имплицира недостъчност, неумение за справяне. Докато си в този си модел на мислене нямаш ход на действие. 

Понякога хората, които са наши близки, обичат ни, загрижени са, но никак не умеят да приемат трудностите и проблемите, през които преминаваме - дали от чувство на безсилие, дали от чувство на вина... На колко години си, с усещането съм, че си пълнолетна?
Имаш ли възможност да потърсиш психотерапевт, с който да работиш, да говориш със своя психиатър за опцията да те насочи към такъв? С писане тук можем да ти дадем препоръки и предложения, но едва ли качествената и последователна подкрепа, от която имаш нужда. 
Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи?

В това, което си написала личи много страх - а страхът не се "лекува", тоест приема, и съответно преодолява, с такива компенсации отвън. Да имаш деца и семейство не те прави автоматично щастлива и не-самотна, това е илюзорна мечта. Често онова, което нямаме ни се вижда най-изкушаващо и си представяме, че ако го имаме, изживеем, усетим, ще сме вече цели, осъществени, щастливи. Уви... Това си остава удобно бягство от отговорност и лична работа по проблемите ни и добър шанс за самосъжаление спрямо собствената ни действителност към настоящия момент. 
Докато бягаш от страха си той винаги ще е зад теб като сянка, която няма да се отлепи и изчезне.
Какво те тревожи всъщност - че няма да си като другите хора, които (сякаш всички на света) имат деца? 
Че ще бъдеш сама и неразбрана? 
Кое му е непоносимото на това да бъдеш сам всъщност? 
________
Искам да обърна внимание на нещо много значимо - децата не са средство за постигане на удовлетворение, нито партньорите са такова. Те резонират с онова, което е в нас - с нашата обич, смелост, с нашия страх и гняв... С нашата душичка, сърце, интелект. Отвън е такова, каквото е и отвътре. "Отвън" е огледалото, в което имаме шанса да се погледнем. Ако не познаваме самите себе си, своите слабости и болки, трудно можем да имаме качествена "спойка" с други хора - последните не могат сами да ни излекуват магически... 
Само прочети:
 
 
"Ще, ще, ще..." Вече се върти филма в главата ти с възможно най-драматичните сценарии. Четейки, усещам уплашено и объркано хлапе, което не знае накъде да поеме и за какво да се "хване", за да не потъне. Но спасителната сламка си е в теб, определено не е в "обществото", нито в който и да е Друг! 
Имаш да се учиш на смелост определено, на това да бъдеш искрена и да умееш да казваш "Не". Ти си смислен човек и без да имаш деца, и без да изпълняваш онова, което някой си би искал от теб.
Красив и здравословен избор да имаш дете, е защото го желаеш искрено, защото искаш да отгледаш и обичаш с цялостта си едно човешко същество, а не защото ако Не го направиш, ще останеш сама.
__________
Ще споделя нещо кратко, от разговор с човек, с който общувах наскоро, имал тежко детство, в конфликт с родителите си и до ден днешен. Той ми сподели, че майка му му е казала: "Исках да родя, за да има кой да се грижи за мен, когато остарея." Болка и огорчение нанася да си функция и средство на някой друг... 
 
Сигурна съм, че имаш много обич да даваш, много топлина и грижа - започни от себе си! Бъди добра майка на самата себе си, преди да имаш дете. Обгрижи се, приеми страховете си като едни от многото пътници в автобуса на своя живот - всеки от тях шарен, различен... и неслучаен... Няма случайни проблеми и тегоби, има учене и растеж благодарение на тях обаче! 

За съжаление, освен болести на сърцето, бъбреците, панкреаса и т.н. съществуват и болести на мозъка.При някои от тях, употребата на медикаменти е задължително. Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите.
Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното -
при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му,
при втори, две години след овладяването му ,
при трети , 5 години след овладяването му
и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,.
Това е по тази тема- за лекарствата.
За децата -  добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш  приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си.

В това, което си написала личи много страх - а страхът не се "лекува", тоест приема, и съответно преодолява, с такива компенсации отвън. Да имаш деца и семейство не те прави автоматично щастлива и не-самотна, това е илюзорна мечта. Често онова, което нямаме ни се вижда най-изкушаващо и си представяме, че ако го имаме, изживеем, усетим, ще сме вече цели, осъществени, щастливи. Уви... Това си остава удобно бягство от отговорност и лична работа по проблемите ни и добър шанс за самосъжаление спрямо собствената ни действителност към настоящия момент. 
Докато бягаш от страха си той винаги ще е зад теб като сянка, която няма да се отлепи и изчезне.
Какво те тревожи всъщност - че няма да си като другите хора, които (сякаш всички на света) имат деца? 
Че ще бъдеш сама и неразбрана? 
Кое му е непоносимото на това да бъдеш сам всъщност? 
________
Искам да обърна внимание на нещо много значимо - децата не са средство за постигане на удовлетворение, нито партньорите са такова. Те резонират с онова, което е в нас - с нашата обич, смелост, с нашия страх и гняв... С нашата душичка, сърце, интелект. Отвън е такова, каквото е и отвътре. "Отвън" е огледалото, в което имаме шанса да се погледнем. Ако не познаваме самите себе си, своите слабости и болки, трудно можем да имаме качествена "спойка" с други хора - последните не могат сами да ни излекуват магически... 
Само прочети:
 
 
"Ще, ще, ще..." Вече се върти филма в главата ти с възможно най-драматичните сценарии. Четейки, усещам уплашено и объркано хлапе, което не знае накъде да поеме и за какво да се "хване", за да не потъне. Но спасителната сламка си е в теб, определено не е в "обществото", нито в който и да е Друг! 
Имаш да се учиш на смелост определено, на това да бъдеш искрена и да умееш да казваш "Не". Ти си смислен човек и без да имаш деца, и без да изпълняваш онова, което някой си би искал от теб.
Красив и здравословен избор да имаш дете, е защото го желаеш искрено, защото искаш да отгледаш и обичаш с цялостта си едно човешко същество, а не защото ако Не го направиш, ще останеш сама.
__________
Ще споделя нещо кратко, от разговор с човек, с който общувах наскоро, имал тежко детство, в конфликт с родителите си и до ден днешен. Той ми сподели, че майка му му е казала: "Исках да родя, за да има кой да се грижи за мен, когато остарея." Болка и огорчение нанася да си функция и средство на някой друг... 
 
Сигурна съм, че имаш много обич да даваш, много топлина и грижа - започни от себе си! Бъди добра майка на самата себе си, преди да имаш дете. Обгрижи се, приеми страховете си като едни от многото пътници в автобуса на своя живот - всеки от тях шарен, различен... и неслучаен... Няма случайни проблеми и тегоби, има учене и растеж благодарение на тях обаче! 

Понякога хората, които са наши близки, обичат ни, загрижени са, но никак не умеят да приемат трудностите и проблемите, през които преминаваме - дали от чувство на безсилие, дали от чувство на вина... На колко години си, с усещането съм, че си пълнолетна?
Имаш ли възможност да потърсиш психотерапевт, с който да работиш, да говориш със своя психиатър за опцията да те насочи към такъв? С писане тук можем да ти дадем препоръки и предложения, но едва ли качествената и последователна подкрепа, от която имаш нужда. 
Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи?

Здравейте. Диагнозата рак звучи наистина стряскащо. Но вие нямате такава, това, което се е отключило от целият този преживян стрес е една фонова тревожност, която се проявява в различни аспекти от живота ви. Лично според мен, когато човек се докосне до смъртта това го променя. Е и вас ще ви промени. Ще започнете да отпускатв контрола и ще започнете да се синхронизирате все повече с живота. С живота на сърцето и с течение на времето, когато направите нужното място в себе си на тази тревожност, тя ще се претопи и ще намалее. И това ще е началото на един нов  живот. Е, явно е времето да умре старото виназ и да се роди нещо ново. Може да го нарече дори етапът на новото раждане. Потърсете терапевт и се впусне в приключението да откриете себе си. Заслужава си.  :)

Това, което се случва с родителите ти е най- често срещаната ситуация в семейните двойки. Не мисля, че има двойка, която не е преминала през подобна ситуация. Занимавайки се с фамилна терапия, виждам, че това не е фатално за двойката, ако тя има емоционалния ресурс да премине през кризата, да изговори историята си, за да осъзнае какво и защо е довело ситуацията до там. 
Намесата на трети лица в такава семейна ситуация, обикновено е вредна за справянето на двойката. /освен специалист по фамилна терапия/ Често двойките имат нужда от време всеки сам да достигне по собствения си начин да преживее появилата се емоция. 
Да търси подкрепа и съучастник от теб е незряло поведение на баща ти. На твоите 24 години нямаш нито житейската опитност, нито емоционалния ресурс да му бъдеш съветник или ментор в тази ситуация. Моята препоръка към теб е да поставиш граница в тези отношения, да се отдръпнеш и да повярваш в силата и ресурса на баща ти да се справи сам с партньорската си криза. 

И аз бих те посъветвала да потърсиш терапевт заради себе си. Споделям мнението на Орлин, прочети внимателно това, което ти е написал и остани с него, усети го, помисли го. 
Според мен част от този проблем е самочувствието ти, себеоценката ти - "Аз не съм достатъчно добър и заслужаващ, затова ще изгубя, ще остана без." На мен ми изглежда така, сякаш изпитваш и завист към партньорката си - нова среда, преживявания, хора, дали пък на теб не ти липсва разнообразие и го желаеш също? Не разнообразие от връзката, а отделяне на време за ново хоби, спорт, книги. В момента даваш послание на жената до себе си за неувереност и вкопченост - това Е отблъскващо наистина. Тя не е твой родител, който да те носи на конче на раменете си, а партньорка, която може да бъде до теб. 
Имаш работа със себе си и преобразуване на незрялостта си, страховете си. Иначе ще продължаваш да тълкуваш външните обстоятелства така - от позицията на изоставено хлапе, което изпитва... Скука, завист, чувството че нещо изпуска и пропуска. Мъчително е това състояние, но ето, ти го съзнаваш, което е страхотно! Убедена съм, че ако решиш да го трансформираш, ще успееш!

Това е основното - страх те е. И понеже те е страх, се връзваш на натрапливостите си - получава се порочен кръг. "На страха очите са големи" - тази приказка е неслучайна. 
 
Мислил ли си сериозно да започнеш психотерапия? Съветвам те да го направиш. Сам ще ти е много по-трудно да се "отплетеш" от окр-то си, отколкото ако имаш добър водач в процеса! И не, не мисля, че имаш потребност от психиатър, който да ти предпише медикаменти, не е това посоката. 
Само през форума няма да се получи - чел си вече теми тук на хора с ОКР - това са насоките. Индивидуалната работа е съвсем друго вече, тя изисква живото присъствие както на терапевта, така и твоето, заедно с желанието ти за себепознание, обич и промяна. Страхотно е, че си писал тук, започваш да осъзнаваш потребността си от подкрепа!
Разбирам, че си объркан, но "необъркването" идва постепенно с познанието на самия теб, смелостта ти, приемането ти. За да ги има вторите две обаче, наистина е необходимо да се свържеш с тялото, сърцето, душата си, а не да се фокусираш върху контрола на ума си. 
Успех! 

@Emil97, можеш да пишеш на @Орлин Баев тук, във форума.
Ето тук можеш да прочетеш негови статии по темата, има много. 
 
Вероятно има и други терапевти в София, които могат да работят успешно с ОКР, но аз не познавам лично. 
 
Успех! 

Напрежението не е част от теб, то е част от живота.Едва след смъртта ни то ще изчезна.Така че, просто го приеми като знак,че си жива.Преди време , често хора напрегнати като теб, ги водех на гробището и им казвах ,,Ето тук има наколно хиляди човека, те са абсолютно спокойни в гробовете си .Предполагам, много от тях биха се съгласили  да си смените местата, те да заживеят твоят напрегнат живот, а ти да легнеш спокойна в гроба им,,.
Трябва да ти кажа,че никой не избираше да направи тази размяна и стане вечно спокоен.Не я прави и ти.Живей си живота, прави нови неща, запознавай се с нови хора, прави добро и се страхувай да не би напрежението да го няма, тогава ,най-вероятно, ще си на онзи свят, там напрежение няма.

Колкото по-рядко, по-добре. Отпиши се от ревящите "помагащи", а всъщност поддържащи рева групи, почисти доста "приятели" оплаквачи. След време, само по предназначение, а засега, максимално рядко.
Всекидневната работа, спортът, контактите с точните хора, поддържането на приятелство със светли душички, създават структура на деня, дават дисциплина, мотивират, служат като една житейска, динамична медитация - едно ежедневно многочасово съсредоточаване, вършене на дейност. Ако правиш това, което обичаш, чудесно. Ако ли не, обичай това, което правиш. Когато вътрешната настройка е такава, изпълнена с благодарност, смирено учене, заявяване на любовта активно, трудът се превръща в карма йога, в молитвено-медитативна практика.
Когато тревожността цикли в натрапливости, винаги се стига до медитацията - всичко преди това е подготовка. Придобий опит в майндфул фокусирането и онова широко, свободно, медитативно съзнание около него. Като старт - слушай ежедневно аудио сесии водена медитация. А още веднъж, сама. След време, изцяло сама, без водена сесия (разбира се, можеш да се включиш в медитативна група). Между мислите - схвани самото усещане, опитът, вътрешното преживяване на концентрацията. То е като леко, съвсем леко вътрешно усилие, една вътрешна точка, съсредоточие, около което оставяш мислите и чувствата да идват и си отиват спокойно. Постепенно около това фокусиране, се появява едно свободно, по-широко съзнание, от чиято позиция на наблюдател знаеш, че фокусът и фокусирането са от ума, но Ти си повече. Но, опрости - засега просто фокусирането - останалото е преживяване, умът не може да го знае. 
След време се получава нещо интересно - тази жива, съзнателна, изпълнена с любов тишина, се свързва с напрежението - няма отричане, няма гонене на Михаля на спокойствието. Напротив, житейските, а оттам и вътрешни напрежения, страхове, тъги, гняв, са прегръщани от тази блажена тишина, погалвани от нея, успокоявани, трансформирани. Като гориво са - страхът става на смелост, тъгата на мъдрост, гневът на мотивация... 
Баща ти - ще те дразни, докато има нужда да се дразниш. Колкото повече вътрешно се случва горният процес по преобразуване на собствения инат, поддържащ всичко с дисоциирането си по старому и разтапянето на страха, гнева, вината, до усмихната зрелост, толкова по-лесно ще ти е с баща ти. Отвън, здрави граници, а вътрешно, безусловна любов.